Решение по дело №3482/2018 на Районен съд - Бургас

Номер на акта: 776
Дата: 5 април 2019 г. (в сила от 16 април 2020 г.)
Съдия: Красимир Викторов Сотиров
Дело: 20182120103482
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 14 май 2018 г.

Съдържание на акта

Р Е Ш Е Н И Е

 

№ 776

 

              05.04.2019 г.,  гр.Бургас

 

В    И М Е Т О    Н А    Н А Р О Д А

 

         Бургаският районен съд, 48 граждански състав, в открито заседание, проведено на седми февруари две хиляди и деветнадесета година, в следния състав:                                                                                    

 

                                                                             Председател: К. Сотиров

 

         при секретаря: Недялка Димитрова, като разгледа докладваното от съдия К. Сотиров гр.д. №3482 по описа за 2018г. на БРС, за да се произнесе, взе предвид следното:

 

         Производството по делото е по реда на чл.200 от КТ.

         Образувано е по повод на подадена искова молба от К.С.Д., чрез адв.Д.Р. от БАК, срещу „Алупласт- ЖГТ“ ЕОД, ЕИК:*********, със седалище и адрес на управление: гр.Бургас, Южна промишлена зона, Производствена база „Алупласт“, представлявано от Т. С.- Управител, с която е предявен иск за осъждане на ответното дружество да заплати следните суми: сума от 88,20 лв., представляваща разходи за медицинско лечение на причинена телесна повреда на ищеца, изразяваща се в счупване на долен край на лява лъчева кост, вследствие на признат за трудова злополука инцидент от 23.12.2017г. по време на изпълнение на служебни задължения, изразяващ се в падане от най- горното стъпало на двураменна дървена стълба, както и сума от 20 000 лв., представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди, изразяващи се в болки и страдания от нанесеното телесно увреждане. Изложени са съображения, че ищецът, заемал длъжността „****“, въз основа на трудов договор с ответното дружество- работодател от 25.08.2017г., по време на изпълнение на служебните си задължения на 23.12.2017г., е получил нареждане от началник на смяната А. Й. за почистване на работното помещение, в което се намирал пултът за управление на миксера, в цех „Миксиране“. При изпълнение на поставената задача ищецът използвал двураменна дървена стълба и пластмасова метла. Докато изпълнявал възложената му задача, намирайки се на най- горното стъпало на стълбата и почиствайки стените, около 15:30 ч. на горната дата, чул внезапен гръм от електроуред, осветлението изгаснало, при което ищецът изгубил равновесие и паднал на пода на помещението на лявата си страна. Почувствал силна болка и бил откаран от колеги с личен автомобил до медицинско заведение, където е било установено закрито счупване на долния край на лъчевата кост на лявата му ръка. Проведено е оперативно лечение, като са поставени 5 бр. К- игли, хемостаза и гипсова имобилизация. По повод на оплаквания от болки, зачервяване и оток ищецът е приет повторно на 28.01.2018г. за лечение в медицинско заведение, като е извършена повторна медицинска интервенция. Ищецът сезирал компететните служби за защита на труда, поради твърдения за укриване на трудовата злополука от работодателя. Твърди се, че след сезирането на НОИ за трудовата злополука отношенията му с работодателя се влошили и трудовото правоотношение било прекратено. Посочва, че на 07.03.2018г. ищецът е започнал нова работа при друг работодател, която напуснал на 25.03.2018г., поради изпитване на болки в оперираната ръка. В исковата молба се посочва, че към момента на сезирането на съда ищецът изпитвал затруднения да натоварва китката на лявата си ръка поради настъпилото телесно увреждане. Посочва, че в период от 3 месеца след злополуката е изпитвал затруднения и дискомфорт при обслужването си, както и е бил нетрудоспособен за период от около 5 месеца след настъпването на вредоносното събитие.

           В законен срок е постъпил отговор на искова от дружеството- работодател, чрез адв.Д.Р. от БАК, с който се оспорват предявените искове като неоснователни. Изложени са съображения, че ищецът е давал противоречиви обяснения за обекта, който е почиствал в процесния ден. Твърди се, че по повод на изгарянето на живачна лампа в съседно помещение е прекъснато електрозахранването в съответния цех. Оспорва се обстоятелството за укриване на трудовата злополука от работодателя. Изложени са подробни съображения, че при работата си ищецът е допуснал нарушение на правилата за здравословни и безопасни условия на труд, като не е осигурил втори служител, който да стабилизира стълбата при използването й. Оспорва се ищцовата претенция за обезвреда на претърпени неимуществени вреди. Посочва се, че трудовото правоотношение е прекратено по инициатива на ищеца- работник, на основание чл.326 от КТ. Оспорва се твърдението за настъпило финансов ощетяване на ищеца предвид предвидените в закона възможности за получаване на обезщетение за временна нетрудоспособност и такова за безработица. Посочва се, че твърдените разходи за лечение не са подкрепени с доказателствен материал. Наведени са твърдения за причиняване на трудовата злополука при умисъл или груба небрежност на ищеца.

          Съдът, преценявайки събраните по делото доказателства и наведените доводи от страните, както и законовите разпоредби, относими към спора, намира предявеният иск за обезвреда на имуществени искове за основателен, а този за неимуществени вреди за частично основателен. Съображенията за това са следните:

           Представен е трудов договор 1957/25.09.2017г., /стр.13 и стр.58/, сключен между процесните страни за длъжността „оператор на машинен миксер“ при производство на пластмасови изделия в предприятие „Алупласт“, находящо се в гр.Бургас, Южна промишлена зона, място на работа: отдел „Миксер“, при трудово възнаграждение от 460 лв. Видно от длъжностната характеристика, т.7, /стр.61/,  задължение на работника е да поддържа в чист вид работното си място, работната площадка, машините и съораженията в помещение „миксерно“ както периодично, така и по нареждане на прекия ръководител. Представени са протокол за проведен на ищцовия работник на 23.12.2017г. инструктаж по ЗБУТ в производствената база на работодателя в гр.Бургас  и извадки от книгата за инструктаж по безопасност и здраве на работа, /стр.65 и сл./. По делото е представена Инструкция за безопасна работа с преносими стълби, /стр.47/ и програма за начален инструктаж по безопасност и здраве при работа и противопожарна охрана, /стр.55/.

         Между кориците на делото се намира трудов договор 1689/03.11.2016г., който не касае процесния период, /стр.75/.

          Видно от Разпореждане 5104- 02- 22/06.03.2018г. на Национален осигурителен институт, Териториално поделение- гр.Бургас, /стр.10/, процесното събитие е признато за трудова злополука, станала през време и във връзка на извършваната работа.

          По делото е представена медицинска документация за твърдяното телесно увреждане:  2 броя епикризи за оперативна фиксация на фрактура чрез 5 броя К- игли, хемостаза, шев, стерилна превръзка и гипсова имобилизация и за радикална ексцизия на кожна лезия, /стр.11- 12/, съдебно- медицинско удостоверение 43/2018г. за счупване на долен край на лява лъчева кост при падане от високо, с което е причинено трайно затруднение на движението на ляв горен крайник за около 3- 5 месеца при обичайно протичане на оздравителния процес, /стр.14/, болнични листи за закрито счупване на долен край на лъчева кост и за абсцес на кожата, фурункул и карбункул на крайниците, /стр.99 и сл./. Представени са фактури, издадени от медицински заведения за заплатени потребителски такси за сумата от общо 88,20 лв., /стр.15 и сл./.       

         В открито съдебно заседание е изслушано и прието заключение по съдебномедицинска експертиза, изготвено по писмени данни, съгласно което от процесното събитие е причинено счупване на дисталния край на лявата лъчева кост. Проведено е оперативно лечение с поставяне на метална остеосинтеза- киршенови игли. Вещото лице посочва, че полученият абсцес не е резултат от счупването. Извършена е оперативна намеса, при която са премахнати иглите, както и е третирана некроза. Посочено е, че възстановителният период е в рамките на 4 до 5 месеца. В открито съдебно заседание е изяснен механизмът на счупване при падане върху дланта на ръката, като е посочено от вещото лице, че е без значение дали се пада от високо или от собствен ръст.

         Приложени към отговора на искова молба са заповед на управителя на ответното дружество от 04.01.2018г. за извършване на разследване на трудова злополука, /стр.37/, снети писмени обяснения от ищеца, /стр.32 и сл./, протокол 5103- 02- 7/27.02.2018г. за резултат от извършеното разследване, /стр.4 и стр.80/, в който са вписани като лица, допуснали нарушението- работодателя, на основание чл.57, ал.1 от КСО и ищеца, поради нарушения на вътрешен акт на работодателя- Инструкция за безопасна работа с преносими стълби и клаузи на трудовия договор и на длъжностната характеристика относно задължение за спазване на правилата за безопасно полагане на труд. Протоколът е подписан с особено  мнение от двама от членовете на комисия.

         Представени са Застрахователна полица 03/044245Т за групова застраховка „Злополука“ при ЗД „Булстрад живот виена иншурънс груп“ ЕАД, в полза на дружеството- работодател, която е в сила за процесния период, /стр.88/ и писмо от 24.04.2018г. от застрахователя до ищеца, с което последният е уведомен за липсата на основание за изплащане на обезщетение, поради излагане на опасност, преднамерено действие или непредпазливост и нарушение на законов или подзаконов нормативен източник от застрахования, /стр.95/.

         По делото са разпитани свидетелите М. Ф.- съжител на ищеца на семейни начала и К. Т., които в показанията си установяват, че на 23.12 ищецът се е намирал в болнично заведение със счупване на лявата ръка. И двамата свидетели посочват, че са извършени две оперативни намеси на ищеца. Свидетелят Т. описва телесната травма на ищеца преди оперативната намеса. Свидетелите посочват, че ищецът е изпитвал силни болки, включително и след проведеното лечение, както и се е нуждаел от чужда помощ в ежедневния си бит, което е представлявало пречка при последващата му трудова реализация.

          Проведен е разпит в публично съдебно заседание на свидетеля А. Й.- началник смяна при работодателя, който посочва, че в последния ден преди празниците производството не е работило и е възложил задача на ищеца да почисти машината с която работи и пултът за управлението й. Разбрал е за настъпилия инцидент с ищеца в деня на настъпването му. Твърди, че не е поставял задача на ищеца да използва стълба, както и че за възложената на ищеца работа му е било необходимо само парцал или метла. При последната си обиколка видял, че ищецът е почиствал пулта за управление с метла. Твърди, че по време на разследването е установил, че не е имало начин ищецът да падне при почистване на таблото от стълбата, на която е стоял на последното й стъпало. Твърди, че в помещението е видял поставена двураменна стълба пред пулта за управление.

         По делото е проведен разпит на Г. Б.- инспектор по безопасност и здраве на труда при работодателя, която е извършила разследване на трудовата злополука. Посочва, че от писмените обяснения на ищца не е успяла да изясни механизма, по който е настъпил инцидентът. Твърди, че е правена възстановка в предприятието, която също не е дала резултат. Посочва, че в помещението има прозорци и е светло. Твърди, че от служители е разбрала, че е изгоряла живачна лампа и се е изключил предпазител на електрозахранването.

         По делото са извършени съдебно- техническа експертиза и повторна съдебно- техническа експертиза със задача за изясняване на възможен механизъм за настъпването на инцидента. Видно от представените заключения инцидентът е настъпил по причина, че ищецът не се е държал за стълбата, с което е нарушил правилата за безопасна работа с преносими стълби.

         В открито съдебно заседание е допуснато увеличение на размера на предявения иск за обезщетение за неимуществени вреди от 20 000 на 24 800 лв. 

         Съдът достигна до следните правни изводи:

         Предявените искове са с правно основание по  чл.200 от КТ.

         На основание горната законова разпоредбата, работодателят носи имуществена отговорност пред работника за вреди от трудова злополука, които са причинили временна неработоспособност, инвалидност или смърт на работника или служителя. Отговорността на работодателя по чл.200 от КТ е с обективен и безвиновен характер. В настоящото съдебно производство съдът изследва наличието на трудовоправни отношения между страните и настъпването на трудова злополука. С изготвения по делото доклад е прието за безспорно съществуването на трудово правоотношение между страните за процесния период. Същото се установява и от представените писмени доказателства. При причинени травматични увреждания през време и във връзка или по повод на извършената работа, които се намират в причинна връзка с трудовата дейност на пострадалия работник и са довели до временна или трайна загуба на трудоспособност е налице трудова злополука. В процесния случай съдът намира, че са налице всички изискуеми от закона предпоставки за възникване на задължение на ответния работодател за обезщетяване на претърпени от ищеца вреди поради трудова злополука. От разпитаните по делото свидетели се установява, че във връзка с възложена работа по почистване на работното помещение ищецът е претърпял травматично увреждане. Характера на последното се установява от извършените по делото експертни изследвания и от приетите писмени доказателства. Установено по делото е и временно намалената работоспособност на ищеца.

         При настъпила трудовата злополука дължимото обезщетение може да бъде намалено, ако пострадалият е допринесъл за увреждането си, като е допуснал груба небрежност, която е единствената правнорелевантна форма на вината в случая. В съдебната практика на Върховния касационен съд се приема, че при трудова злополука е налице съпричиняване на вредоносния резултат, когато работникът е извършвал работата без да полага нужното старание и внимание и в нарушение на технологичните правила и на правилата за безопасност на труда. Не всяко нарушение на правилата за безопасност на труда представлява основание за приложението на чл.201, ал.2 от КТ. Съгласно съдебната практика за да се ползва от горната законова разпоредба работодателят следва да установи и докаже наличието на груба небрежност, допусната от работника и допринесла за злополуката. Грубата небрежност се изразява в липсата на внимание и пренебрегване на основни технологични правила и правила за безопасност. Налице е в случаите, когато работникът е съзнавал, че от действията му могат да настъпят вредоносни последици, като самонадеяно се е надявал да ги предотврати. В настоящия случай са извършени експертни изследвания на възможния механизъм на настъпване на вредите, които дават еднозначни заключения, че работникът е следвало да се захваща здраво за стълбата докато я използва и да се подсигурява с присъствието и поддръжката на втори човек. Вещите лица са представили заключения, че е забранено използването на сгъваема стълба чрез стъпването на най- горното й стъпало. Работникът действа при груба небрежност в случай, че не е положил грижа, каквато и най- небрежният би положил в подобна обстановка. Използването на стълба при поставена задача за почистване на машини и работно помещение, без присъствието на помощник, е нарушаване на правилата за безопасни условия на труд. Съдът намира, че същото не може да обоснове извод за наличие на груба небрежност по смисъла на чл.201, ал.2 от КТ или да представлява умишлено причиняване на увреждане. Следва да се посочи, че непосредствено преди загубата на равновесие в предприятието е преустановено електрозахранването от изгарянето на осветителна лампа, което е било съпроводено с известен шум. Горното обстоятелство, което се установява от разпитаните свидетели на ответника, следва да бъде отчетено в полза на работника. Следва да се подчертае, че видно от разпита на вещото лице в съдебна зала по допусната съдебно- медицинската експертиза при падане върху дланта е без значение за механизма на счупване дали пострадалият е паднал от високо или от собствен ръст. Горното води до извод, че не е налице изключващо или намаляващо отговорността на работодателя обстоятелство.

         От представените писмени доказателства съдът намира, че извършването на разходи за медицински прегледи и техния размер са установени, поради което искът за заплащане на обезщетение на причинени имуществени вреди се явява основателен.

         Отговорност на работодателя за сторените неимуществени вреди се определя от съда по справедливост в зависимост от претърпените болки и страдания и времето, през което работникът ги е търпял, респ. продължава да ги търпи, на основание чл. 52 от ЗЗД. С оглед на характера на телесното увреждане, момента на настъпването му- непосредствено преди Коледните и Новогодишни празници, извършените оперативни интервенции, периода на възстановяване, настъпилото усложнение на здравословното състояние на ищеца и интензитета на претърпените болки и страдания, съдът намира, че предявеният иск за обезвреда на неимуществени вреди следва да бъде уважен до размер на 8 000 лв., като до пълния предявен размер следва да бъде отхвърлен, като неоснователен. Така определеното парично обезщетение е в състояние да обезвъзмезди болките и страданията, претърпени от ищеца от настъпилата трудова злополука и е съобразено с получените от ищеца като обезщетения за временна неработоспособност съобразно размера на уговореното трудово възнаграждение обезщетения.

         По разноските съдът се произнася с крайния за спора съдебен акт. С оглед изхода на спора на ищца се дължат разноски съобразно уважения размер на предявените искове, които се равняват на общо 828,55 лв., при претендирани разноски от общо 1600 лв., съгласно представен списък на разноските, /стр.122/. Ответникът следва да бъде осъден да заплати в полза на държавата разноски за държавна такса от 995,53 лв. и съдебно- деловодни разноски за възнаграждение за вещо лице от 150 лв.

         Така мотивиран, съдът

Р Е Ш И:

 

         ОСЪЖДА „Алупласт- ЖГТ“ ЕОД, ЕИК:*********, със седалище и адрес на управление: гр.Бургас, Южна промишлена зона, Производствена база „Алупласт“, представлявано от Т. С.- Управител, на основание чл.200, ал.1 от КТ, да заплати на К.С.Д., ЕГН:**********, следните суми: сума от 88,20 /осемдесет и осем лева и двадесет стотинки/, представляваща обезщетение за имуществени вреди, изразяващи се в направени разходи за медицинско лечение, поради трудова злополука от 23.12.2017г., ведно със законната лихва върху сумата, считано от 23.12.2017г., до окончателното изплащане на задължението, както и сума от 8 000/ осем хиляди/ лв., представляваща обезщетение за неимуществени вреди, изразяващи се в претъпени болки и страдания от трудова злополука от 23.12.2017г., ведно със законната лихва върху сумата, считано от 23.12.2017г., до окончателното изплащане на задължението, като ОТХВЪРЛЯ иска за горницата над сумата от 8 000 /осем хиляди/ лв. до пълно предявения размер от 24 800 /двадесет и четири хиляди и осемстотин/ лв., като неоснователен.

          ОСЪЖДА „Алупласт- ЖГТ“ ЕОД, ЕИК:*********, със седалище и адрес на управление: гр.Бургас, Южна промишлена зона, Производствена база „Алупласт“, представлявано от Т. С.- Управител, на основание чл.78, ал.1 от ГПК, да заплати на К.С.Д., ЕГН:**********, сума в размер общо на 828,55 /осемстотин двадесет и осем лева и петдесет и пет стотинки/ лв., представляващи сторени съдебно- деловодни разноски съразмерно с уважената част на исковете.

         ОСЪЖДА „Алупласт- ЖГТ“ ЕОД, ЕИК:*********, със седалище и адрес на управление: гр.Бургас, Южна промишлена зона, Производствена база „Алупласт“, представлявано от Т. С.- Управител, на основание чл.78, ал.1 от ГПК, вр. чл.359 от КТ, да заплати в полза на Държавата, по сметка на Бургаски районен съд, сума в размер общо на 1 145,53 /хиляда сто четиридесет и пет лева и петдесет и три стотинки/ лв., представляващи сторени съдебно- деловодни разноски.

         Решението подлежи на обжалване пред Бургаския окръжен съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.

 

                                                                        Районен съдия: /п/

Вярно с оригинала:

СА