О П Р
Е Д Е Л Е
Н И Е
София, …………………...
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, НАКАЗАТЕЛНА КОЛЕГИЯ, ІV въззивен състав, в закрито
заседание на тринадесети юли две хиляди и двадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: АТАНАС С. АТАНАСОВ
ЧЛЕНОВЕ: АТАНАС Н.
АТАНАСОВ
ИВАН КИРИМОВ
при секретаря ……………. и прокурора ……….., като разгледа докладваното от съдия
Атанас С. Атанасов ВНЧД № 1525/2020 г., за да се произнесе взе предвид
следното:
Производството е по реда на чл. 243, ал. 6 от НПК.
Образувано е по протест на прокурор при СРП срещу
определение от 11.12.2019 г. по НЧД № 18500/2019 г. на СРС, НК, 3-ти състав, с
което е отменено постановление на прокурор при СРП от 30.09.2019 г., с което е
прекратено наказателното производство по досъдебно производство № 844/2019 г. по
описа на 04 РУ – СДВР, прокурорска преписка № 17871/19 г. на СРП.
В протеста се оспорват изложените в атакуваното
определение съображения за отмяна на постановлението за прекратяване на
наказателното производство. Предлага се същото определение да бъде отменено и
вместо него постановлението за прекратяване на наказателното производство да
бъде потвърдено.
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД,
като обсъди доводите на страните, прецени събраните по делото доказателства,
взе предвид разпоредбите на закона и извърши цялостна проверка на атакувания
съдебен акт, намери за установено следното:
Жалбата е процесуално
допустима, тъй като е подадена в срока по чл. 246, ал. 6 от НПК, от
легитимирана страна да атакува определението. Разгледана по същество, жалбата е
основателна.
На първо място, настоящият
съдебен състав, извършвайки цялостна въззивна проверка на атакувания
първоинстанционен съдебен акт, намира за необосновани и неотносими изложените в
протестираното определение съображения за приложението на различен материален
закон от този, по който е квалифицирано деянието, за което е водено досъдебното
производство. В хода на разследването не са установени основания за възприемане
на квалификация по чл. 131, ал. 1, т. 5а от НК, предвид липсата на данни за
системно проявявано поведение от страна на П.Н.К.по отношение на
жалбоподателката пред първата инстанция Й.С.К., което да попада под дефиницията
за извършено престъпление „при условията на домашно насилие“, съдържаща се в
чл. 93, т. 31 от НК.
На следващо място, въззивният
съдебен състав счита, че необосновано първоинстанционният съд е приел, че по
разследването не са извършени всички необходими действия за установяване на
истината по делото и че е необходимо събиране на допълнителни доказателства.
Настоящият съдебен
състав не намира необходимост за извършване на разпит на малолетното дете Л. К.
и за повторен разпит на свид. П.Б., в каквато насока се е произнесъл районният
съд. По делото по безспорен и категоричен начин е установено, че посочените
деца не са били очевидци на инкриминирания инцидент, доколкото и двете не са се
намирали в помещението, в което той се е осъществил, а са били на други места в
жилището, обитавано от П.К..и Й.К.. В този смисъл и децата Л. и П. не са
възприели зрително обстоятелства, които биха могли да допринесат за
изясняването на обстоятелствата по какъв механизъм е било причинено
инкриминираното телесно увреждане на свид. Й.К., което прави безпредметно
извършването на разпитите на децата, каквито първата инстанция е намерила за
необходимо да бъдат осъществени.
По същия начин необосновани
се явяват и съображенията, изложени в атакувания съдебен акт за необходимост от
повторен разпит на свидетелите С.И.и В.М.. Тези две лица също не са били
очевидци на инцидента и няма необходимост да бъдат преразпитвани.
Също необосновано първоинстанционният съд е
приел, че е необходим разпит на лицето М.Б.. Това лице също не е възприело
непосредствено обстоятелства как се е осъществил инкриминираният инцидент,
поради което и само хипотетичната възможност по вторичен начин да е научил нещо
свързано с тези обстоятелства, не е основание да се презумира необходимост това
лице да бъде установено и разпитвано като свидетел.
На следващо място,
съществуващите по досъдебното производство данни за алкохолна злоупотреба на
свид. Й.К., сами по себе си, не са били основания за извършване на допълнителни
действия по разследването, след като представителят на държавното обвинение е
счел, че по делото е останало недоказано, че инкриминираната телесна повреда на
същата свидетелка е осъществена от соченото от нея лице П.К.. В постановлението
за прекратяване на наказателното производство показанията на свид. К. не са
дискредитирани поради данните за алкохолна зависимост или повлияност на същата
свидетелка, за да е необходимо допълнително потвърждаване или оборване на
изводи в тази насока чрез назначаване на съдебно-психиатрична експертиза за
изследване на тези въпроси. По делото няма и данни, които да са основание за
възникване на съмнение в свидетелската годност на Й.К. да е възприемала
правилно и да дава достоверни показания за конкретните обстоятелства на
инцидента. В този смисъл и не е необходимо да се извършва като допълнително
действие по разследването назначаването и приобщаването на експертно
заключение, като посоченото от първоинстанционния съд.
Въззивният съдебен
състав намира за необосновани и съображенията, изложени в първоинстанционното
определение, според които заключението на назначената в хода на разследването
съдебномедицинска експертиза не давало конкретни отговори относно механизма на
причиняване на телесните увреждания на свид. Й.К., които са били констатирани
при издаденото й съдебномедицинско удостоверение. В заключението подробно са
обсъдени всички посочените в удостоверението увреждания и е обсъдено какъв е
механизмът на тяхното причиняване. Вещото лице надлежно и убедително е обосновало
становището си за невъзможността да бъде изяснен по категоричен начин
механизмът на причиняване на инкриминираното увреждане – счупената коронка на
първия горен ляв зъб, поради възможността, при установените характеристики на
това и останалите увреждания, то да е осъществено и по индиректен начин,
различен от сочения в показанията на свид. Й.К.. Подробно в заключението е
посочено и че при наличните данни не е възможно по-категорично установяване на
този механизъм и в това отношение не може да се счете, нито че заключението е
непълно и неясно, нито че е необосновано и даващо основание за съмнение в
правилността му, за да е необходимо назначаване на допълнителна или повторна
експертиза.
С оглед на изложеното,
въззивният съдебен състав намира, че постановлението за прекратяване на
наказателното производство е издадено, след като по досъдебното производство са
извършени всички необходими за изясняването на истината действия по
разследването и в този смисъл необосновано и неправилно първоинстанционният съд
е дал указания за извършване на допълнителни процесуални действия. Извършвайки
самостоятелна проверка за законосъобразност на постановлението за прекратяване
на наказателното производство, настоящият съдебен състав намира за основателни
доводите, изложени в жалбата на Й.К. срещу същото постановление, за вътрешно
противоречие относно възприетите от прокурора основания за прекратяване на
наказателното производство. В постановлението за прекратяване на наказателното
производство са формирани обосновани и съответстващи на доказателствените
източници по досъдебното производство изводи за невъзможността въз основа на
тези източници по категоричен начин да бъде установено, че свид. П.К..е
причинил умишлено инкриминираната телесна повреда на свид. Й.К., които изводи е
следвало да бъдат подведени под основанията за прекратяване на наказателното
производство, установени в чл. 243, ал. 1, т. 2 от НПК. Същевременно в
заключителната част на постановлението е посочено основанието за прекратяване
на наказателното производство, предвидено в чл. 243, ал. 1, т. 1, вр. чл. 24,
ал. 1, т. 1 от НК. Това противоречие не представлява самостоятелно основание за
отмяна на постановлението, доколкото съдът има правомощията, установени в чл.
243, ал. 6, т. 2 от НПК да измени същото постановление относно основанията за
прекратяване на наказателното производство. Доколкото настоящата въззивна
инстанция е такава по същество, няма пречка тези правомощия да бъдат упражнени
и от настоящия съдебен състав.
С оглед на изложеното,
настоящият въззивен съдебен състав намира, че следва да бъде отменено
определението на СРС, с което е отменено постановлението за прекратяване на
наказателното производство и вместо него следва да бъде постановено
определение, с което същото постановление бъде изменено в частта му относно основанието
за прекратяване на наказателното производство, съобразно посочените по-горе
съображения.
Водим от горното и на основание чл. 243, ал. 8,
вр. ал. 6, т. 2 от НПК, СГС, НК, IV въззивен състав
О
П Р Е Д Е Л И:
ОТМЕНЯ определение от 11.12.2019 г. по НЧД №
18500/2019 г. на СРС, НК, 3-ти състав И ВМЕСТО ТОВА
ИЗМЕНЯ постановление на прокурор при СРП от 30.09.2019
г., с което е прекратено наказателното производство по досъдебно производство №
844/2019 г. по описа на 04 РУ – СДВР, прокурорска преписка № 17871/19 г. на СРП
в ЧАСТТА относно основанието за прекратяване на наказателното производство,
като вместо чл. 243, ал. 1, т. 1, вр. чл. 24, ал. 1, т. 1 от НК, приема, че са налице
основания за прекратяване на наказателното производство по чл. 243, ал. 1, т. 2
от НПК.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО Е ОКОНЧАТЕЛНО И НЕ ПОДЛЕЖИ НА
ОБЖАЛВАНЕ И ПРОТЕСТИРАНЕ.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ:1.
2.