№ 353
гр. Плевен, 10.11.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛЕВЕН, ІІІ ВЪЗ. ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в
публично заседание на четиринадесети октомври през две хиляди двадесет и
първа година в следния състав:
Председател:ЕКАТЕРИНА Т. ГЕОРГИЕВА-
ПАНОВА
Членове:МЕТОДИ Н. ЗДРАВКОВ
ЖАНЕТА Д. ГЕОРГИЕВА
при участието на секретаря МАРИ СЛ. ЙОНЧОВСКА
като разгледа докладваното от МЕТОДИ Н. ЗДРАВКОВ Въззивно
гражданско дело № 20214400500621 по описа за 2021 година
Производството е по чл.258 и сл. ГПК.
С решение № 649/30.06.2021г. по гр.д. № 1411/2021г. на РС гр.Плевен
съдът е осъдил на основание чл.179 ал.1 и ал.2 вр. с чл.178 ал.1, т.3 от ЗМВР
Главна дирекция “Пожарна безопасност и защита на населението“ в МВР-
София, ул.Пиротска №171А ДА ЗАПЛАТИ на Н.П.П. ЕГН **********, от
гр.Плевен, ул.“Десети декември“ №50, с пълномощник адвокат В. П. от АК-
Плевен съдебен адрес - гр.Плевен, ул.“Д.Константинов“№23, ст.217 сумата от
636,54лв. - главница, представляваща допълнително трудово възнаграждение
за извънреден труд, вследствие преобразуването на нощен към дневен за
периода 01.04.2019год. - 01.08.2020год., съгласно възникнало между страните
служебно правоотношение, ведно със законната лихва за върху главницата,
считано от датата на подаване на исковата молба - 25.02.2021г. до
окончателното изплащане на сумата.
Осъдил на основание чл.86 ЗЗД Главна дирекция “Пожарна безопасност
и защита на населението“ в МВР - София, ул.Пиротска №171А ДА ЗАПЛАТИ
на Н.П.П. ЕГН **********, от гр.Плевен, ул.“Десети декември“ №50, с
пълномощник адвокат В. П. от АК-Плевен съдебен адрес - гр.Плевен,
ул.“Д.Константинов“№23, ст.217, сумата 75,94лв., представляваща лихва за
забава върху неизплатената главница 636,54лв. за периода 01.07.2019г. -
25.02.2021г.
Осъдил на основание чл.78, ал.6 от ГПК Главна дирекция “Пожарна
1
безопасност и защита на населението“ в МВР- София, ул.Пиротска №171А
ДА ЗАПЛАТИ по сметка на Плевенски районен съд сумата 100лв., дължима
държавна такса върху уважените претенции.
Осъдил на основание чл.38 от Закона за адвокатурата, Главна
дирекция“Пожарна безопасност и защита на населението“ в МВР- София,
ул.Пиротска №171А ДА ЗАПЛАТИ на адв.В.Н.Н.- П., ЕГН ********** от
АК-Плевен, като процесуален представител на Н.П.П., ЕГН **********,
сумата от 300лв., представляваща адвокатско възнаграждение.
Срещу така постановеното решение пред Плевенски окръжен съд е
постъпила въззивна жалба от Главна Дирекция Пожарна безопасност и
защита на населението при МВР, гр.София, ул.Пиротска № 171А чрез
Директора Н.С.Н. чрез юрк. С.Н. в която се твърди, че решението е
постановено при неправилно тълкуване и прилагане на нормативната уредба,
която урежда полагането, отчитането и заплащането на нощен труд от
държавни служители, чиито служебни правоотношения са уредени от Закона
за министерството на вътрешните работи (Обн.. ДВ. бр. 53 от 27.06.2014 г.,
ЗМВР). ПлРС неправилно е приложил материалното право, изразяващо се в
допуснатото от съда субсидиарно прилагане на Наредбата за структурата и
организацията на работната заплата, приета с ПМС № 4 на МС от 17.01.2007г.
Навеждат доводи, че КТ не намира субсидиарно приложение по
отношение на държавните служители като цяло и на тези от тях, работещи в
МВР. На основание чл.179 ал.2 ЗМВР и чл.187 ал.9 ЗМВР в процесния период
са действали издадените от министъра на вътрешните работи Наредба №
81213-776/29.07.2016 г. и Наредба № 8121з-36 от 07.01.2020 г. за реда за
организацията и разпределянето на работното време, за неговото отчитане, за
компенсирането на работата извън редовното работно време, режима за
дежурство, времето за отдих и почивките на държавните служители в МВР,
които имат еднакъв предмет на регламентация.
Излагат съображения, че предвиденото в чл.9 ал.2 НСОРЗ, за която
наредба изрично е посочено в чл.2 ал.3, че не се прилага за служителите по
трудово правоотношение в държавната администрация, превръщане на
нощния труд в дневен цели да установи, дали в рамките на съответния
отчетен период има положен извънреден труд, че преценката на органа,
комуто е делегирана компетентност по издаване на наредбите по чл.187 ал.9
ЗМВР - министъра на вътрешните работи - както за въвеждането на
коефициент на превръщане на нощния труд в дневен, така и за отпадането на
този коефициент, е по целесъобразност и не подлежи на съдебен контрол, че
подобна разпоредба за превръщане на часовете нощен труд към дневни с
коефициент 1,143 не съществува в наредбата, относима към исковия период,
и отсъствието й в подзаконовия нормативен акт е в синхрон с разпоредбите на
чл.187 ал.1 и ал.3 ЗМВР.
Отсъствието на норма, която да регламентира преизчисляване на
часовете нощен труд с коефициент равен на отношението на нормалната
продължителност на работното време през деня и нормалната
продължителност на работното време през нощта не означава, че е налице
2
празнота в правната уредба, а означава, че органът, комуто е делегирано
правомощието по създаването на наредба относно полагането и отчитането на
труда, е последователен и така в пет последователни Наредби (от които
втората и третата по ред твърдят, че са действали през процесния период), а
именно:
Наредба № 8121з-592 от 25.05.2015 г. за реда за организацията и
разпределянето на работното време, за неговото отчитане, за
компенсирането на работата извън редовното работно време, режима на
дежурство, времето за отдих и почивките на държавните служители в
МВР (Обн. ДВ, бр. 40 от 02.06.2015 г., в сила от 01.04.2015 г., отменена с
Решение № 8585 от 11.07.2016 г. на ВАС по адм.дело №5450/2016 г..
обнародвано на 29.07.2016 г., ДВ, бр. 59);
Наредба № 8121з-776 от 29.07.2016 г. за реда за организацията и
разпределянето на работното време, за неговото отчитане, за
компенсирането на работата извън редовното работно време, режима за
дежурство, времето за отдих и почивките на държавните служители в
МВР (Обн., ДВ, бр. 60 от 02.08.2016 г., в сила от 02.08.2016 г., отменена
с Решение № 16766 от 10.12.2019 г. на ВАС по адм.дело №8601/2019 г.,
обнародвано на 14.01.2020 г., ДВ, бр. 4).
Наредба № 8121з-36 от 07.01.2020 г. за реда за организацията и
разпределянето на работното време, за неговото отчитане, за
компенсирането на работата извън редовното работно време, режима за
дежурство, времето за отдих и почивките на държавните служители в
МВР (Обн., ДВ, бр. 3 от 10.01.2020 г., в сила от 10.01.2020 г.),
Наредба № 8121з-1174 от 07.01.2020 г. за реда за организацията и
разпределянето на работното време, за неговото отчитане, за
компенсирането на работата извън редовното работно време, режима за
дежурство, времето за отдих и почивките на държавните служители в
МВР (Обн., ДВ, бр. 93 от 30.10.2020 г., в сила от 03.11.2020 г.),
Наредба № 8121з-1353 от 15.12.2020 г. за реда за организацията и
разпределянето на работното време, за неговото отчитане, за
компенсирането на работата извън редовното работно време, режима за
дежурство, времето за отдих и почивките на държавните служители в
МВР (Обн., ДВ, бр. 107 от 18.12.2020 г., в сила от 01.01.2021 г.), не
уреждат такъв коефициент, защото според тях по ЗМВР нормалната
продължителност на работното време през деня и през нощта е еднаква и
този коефициент е 1.
Навеждат доводи, че израз на последователността на законодателя по
този въпрос е и последния ЗИД ЗМВР (Обн., ДВ, бр.60 от 7.07.2020 г.), в сила
от 11.7.2020г., според ал.1 на който и създаденото изречение трето
нормалната продължителност на работното време през нощта е 8 часа за
всеки 24-часов период.
Оплакват се, че обжалваното решение не мотивира по никакъв начин
извода, на който се основава, че при преизчисляване на положените от
3
служителите в МВР часове нощен труд в дневен, на ищеца се дължи
заплащане като извънреден труд. Нормативно основание за заплащане на
нощния труд като извънреден, освен в случаите, когато той е положен извън
рамките на установеното работно време, няма нито в ЗМВР, нито в КТ.
Като представят писмено становище претендират отмяната на
обжалваното решение и отхвърляне на предявените искове, както и
присъждане на направените по делото разноски за двете съдебни инстанции и
адвокатско възнаграждение за осъществената от юрисконсулт защита от по
100лв. за всяка инстанция. Правят възражение за прекомерност досежно
адвокатското възнаграждение на ищеца, ако установи платено такова.
Ответникът по въззивната жалба Н.П.П. от гр.Плевен, ул.“Десети
декември“ №50, ЕГН ********** изразява становище, че решението на
първоинстанционния съд е правилно и законосъобразно, да го потвърди, като
му присъди разноските и да осъди въззивника да заплати на адвоката му
възнаграждение за осъществената правна помощ по реда на чл.38 ал.1 ЗАдв.
Като взе предвид данните по делото, оплакванията във въззивната
жалба и доводите на страните, настоящият съдебен състав намира
разглеждането на жалбата за процесуално допустимо, а по същество жалбата
за частично основателна, предвид следните съображения:
Между страните няма спор, че ищецът Н.П.П. е в служебно
правоотношение за процесния период от 01.04.2019г. до 01.08.2020г. с
ответника и е полагал труд на смени при 12/24-часов режим на работа
съгласно графици при сумирано отчитане на отработеното време съгласно
разпоредбата на чл.187 ал.3 от ЗМВР.
За да постанови обжалваното решение ПлРС е приел въз основа на
приложените от ответника доказателства - платежни бележки, протоколи за
положен труд от държавни служители, работещи на смени, протоколи за
положени по заповед труд извън редовното работно време от държавни
служители, работещи на смени, протоколи за отчитане на на отработеното
време между 22.00ч. и 6.00ч., времето на разположение и положения труд
през официални празници се установява, че с оглед характера на заеманата
длъжност през процесния период, ищецът е полагал труд през нощта от 22.00
ч. до 06.00 ч., а отработеното работно време се е изчислявало сумарно.
Не е спорно по делото, че преизчисляване на часовете положен нощен
труд към дневен, не е извършвано през процесния период от ответника, това
обстоятелство е признато в отговора на исковата молба, а и по същество се
оспорва, че следва да бъде извършвано от него. Независимо от това,
ответникът е дал варианти на такова изчисление, като във варианта при
съобразяване внесеното изменение в разпоредбата на чл.187 ал.1 от ЗМВР, в
сила от 11.07.2020г., е посочено, че отработените от ищеца часове нощен
труд за периода от 01.04.2019г. до 10.07.2020г. се изчисляват на 538. При
превръщане на часовете нощен труд в дневни часове с приложен коефициент
1.143 се получава общо 614,934 часа. Разликата от 76,934 часа не е платена,
като възнаграждението за същите възлиза на 636,54лв.
4
Размерът на мораторната лихва за забавено плащане на това
възнаграждение, се изчислява на 75,94лв.
Претенцията на ищеца намира правно основание в разпоредбата на
чл.178, ал.1, т.З вр.с чл.179, ал.1, вр.чл.187 ЗМВР и при преценка
основателността й, съдът намерил от правна страна следното:
Приложимият закон, уреждащ този вид обществени отношения е
ЗМВР, който е специален по отношение на ЗДсЛ по аргумент на чл.142, ал.2
от ЗМВР. От приложените от ответника писмени доказателства приел, че се
установява, с оглед характера на заеманата от ищеца длъжност през
процесния период, че същият е полагал труд и през нощта /за времето от
22.00 часа до 06.00 часа/, съгласно утвърдени графици, а отработеното
работно време се е изчислявало сумарно. Съгласно чл.179 ал.1 от ЗМВР на
държавните служители се изплащат допълнителни възнаграждения за научна
степен, за полагане на труд през нощта от 22.00ч. до 6.00ч., за полагане на
труд на официални празници и за времето на разположение. Съгласно чл.179
ал.2 ЗМВР, условията и редът за изплащане на допълнителните
възнаграждения по ал.1 се определят с Наредба на Министъра на вътрешните
работи, а техният размер – с негова заповед. Разпоредбата на чл.187, ал.9 от
ЗМВР сочи, че подзаконовият нормативен акт, който урежда реда за
организацията и разпределянето на работното време, за неговото отчитане и
компенсирането на работата на държавните служители извън редовното
работно време, режимът на дежурство, времето за отдих и почивките на
държавните служители, е наредба на министъра на вътрешните работи.
Приел също така, че процесния период от 01.07.2019г. до 01.06.2020г.
е действала Наредба № 8121з-776/29.07.2016г. (обн. ДВ, бр.60/02.0.2016г., в
сила от 02.08.2016г.) и Наредба №8121з-36/07.01.2020г. в сила от 10.01.2020г.
на Министъра на вътрешните работи. В двете цитирани наредби липсва
изрична регламентация за преизчисляване на нощния труд в дневен. Такъв
алгоритъм предходно е бил предвиден в Наредба №8121-з-407/11.08.2014г.,
но в размер от 0,143 (чл.31 ал.2 от Наредбата). Съгласно цитираната
разпоредба на Наредба № 8121-з/11.08.2014г. при сумирано отчитане на
отработеното време общият брой часове положен труд между 22,00 часа и
06,00 часа за отчетния период се умножава по 0,143. Тази Наредба е отменена
с приемане на Наредба №81213-592/25.05.2015г. на Министъра на
вътрешните работи, която от своя страна е отменена с Решение №8585 /
11.07.2016г. на ВАС по адм.дело №5450 / 2016г. В Наредба №8121з-
776/29.07.2016г. липсва изрична разпоредба, съответстваща на чл.31 ал.2 от
Наредба №81213-407/11.08.2014г. за преобразуване на часовете положен
нощен труд.
Липсата на такава норма не следва да се възприема като законова
забрана за преизчисляване на положените от служители на МВР часове
нощен труд в дневен. Налице е празнота в уредбата на реда за организацията
и разпределението на работното време, за неговото отчитане, за
компенсирането на работата извън работното време, режима на дежурство,
времето за отдих и почивките на държавните служители в Министерство на
5
вътрешните работи. Наредба №8121-з-776/29.07.2016г. е отменена с решение
№16766/10.12.2019г. на ВАС 5-членен състав по адм.д.№8601/2019г., като
отмяната е обнародвана в ДВ бр.4/14.01.2020г. Наредбата е отменена поради
нарушения и несъответствия с европейското законодателство и ЗНА. След
тази отмяна е издадена нова Наредба №8121з-36/07.01.2020г., в сила от
10.01.2020г. на Министъра на вътрешните работи, в която също липсва
изрична разпоредба за преобразуване на нощните часове в дневни. В случая
при наличие на такава непълнота в специалната уредба, касаеща служителите
в МВР, следва субсидиарно да се 13 приложи Наредбата за структурата и
организацията на работната заплата (обн.ДВ от 26.01.2007г.).
Липсата на изрична норма, не следва да се тълкува като законово
установена забрана за преизчисляване на положените от служителите в МВР
часове нощен труд в дневен и отчитането и заплащането му като извънреден,
тъй като такава забрана би била и противоконституционна, а представлява
празнота в уредбата относно реда за организацията и разпределянето на
работното време, за неговото отчитане, за компенсирането на работата извън
редовното работно време, режима на дежурство, времето за отдих и
почивките на държавните служители в Министерството на вътрешните
работи. Доколкото в последните две наредби е посочено, че отново се касае
за сумарно отчитане на работното време, но не е посочен алгоритъм за
преизчисляване, е налице нормативна празнота по този въпрос. При наличие
на такава непълнота в специалната уредба, касаеща служителите в ГДПБЗН,
следва субсидиарно да се приложи общата Наредба за структурата и
организацията на работната заплата, чиято разпоредба на чл.9, ал.2 гласи, че
при сумирано изчисляване на работното време нощните часове се превръщат
в дневни с коефициент, равен на отношението между нормалната
продължителност на дневното и нощното работно време, установени за
подневно отчитане на работното време за съответното работно място.
Съдът приел също така, че превръщането на нощните часове в дневни
съгласно чл.9 ал.2 НСОРЗ се извършва при сумирано изчисляване на
работното време, но това не означава, че спрямо нощните часове не се
прилага чл.8 от НСОРЗ. Съгласно чл.8 за всеки отработен час или за част от
него между 22,00ч. и 6,00ч. на работниците и служителите се заплаща
допълнително трудово възнаграждение за нощен труд в размер не по-малък
от 0,25 лв. С оглед на това двете разпоредби се прилагат едновременно, т.е.
при сумирано изчисляване на работното време нощните часове се превръщат
в дневни с коефициент 1.143 и за същите тези нощни часове се заплаща
допълнително трудово възнаграждение за нощен труд. В противен случай би
се поставил държавния служител в МВР в неравностойно положение спрямо
работниците по трудови правоотношение, които се регулират от КТ.
Приел, че при тези съображения следва да уважи предявените искове
съгласно изчисленията на ответника, които са приети от ищеца и се
претендират суми в размер на 636,54лв. - главница и 75,94лв. – лихва за
забава.
Съгласно чл.269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по
6
валидността на решението, а по допустимостта – в обжалваната му Част, като
по останалите въпроси той е ограничен от посоченото в жалбата.
С други думи на изследване, установяване и отговор подлежат
единствено конкретните оплаквания по въззивната жалба на ответника,
защото обжалваното решение е валидно и допустимо.
Неоснователно е оплакването, че ПлРС в противоречие със Закона е
приел липса на нормативна уредба в Наредбите по ЗМВР и по аналогия е
приложил чл.9 ал.2 НСОРЗ. При липсата на специално правило, което да
определи методология за превръщането на отработените нощни часове в
дневни при сумирано изчисляване на работното време по отношение на
държавните служители в МВР, правилно съдът е приел, че е налице
нормативна празнота, която следва да се преодолее чрез субсидиарното
приложение на чл.9 ал.2 НСОРЗ. Съгласно това общо правило при сумирано
изчисляване на работното време нощните часове се превръщат в дневни с
коефициент, равен на отношението между нормалната продължителност на
дневното и нощното работно време, установени за подневно отчитане на
работното време за съответното работно място, т.е. приложимият коефициент
за преизчисляване на нощния труд в дневен е 1,143, получен като частно при
деление на нормалната продължителност на дневното /8 часа/ и нощното /7
часа/ работно време. Възприемането на обратното становище би поставило
държавния служител в МВР в неравностойно положение спрямо работниците
и служителите, чиито правоотношения се регулират от Кодекса на труда и
Наредбата за структурата и организацията на работната заплата.
В подкрепа на тези разсъждения е и Р № 311/08.01.2019г. по гр.д. №
1144/2018г. на ВКС на РБ, изясняващо че това тълкуване е в съответствие с
основния правен принцип за равенство и недопускане на дискриминация,
закрепен в чл.6 КРБ и чл.14 ЕКЗПЧОС.
РС – Плевен неправилно е отчел в мотивите си настъпилата промяна в
законодателството със ЗИД ЗМВР, обн. ДВ бр. 60 от 07.07.2020г., в сила от
11.07.2020г. като при това изменение съгласно чл.187 ал. 1 от ЗМВР изр.2
нормалната продължителност на работното време през нощта е 8 часа за
всеки 24-часов период. Този труд се отчита на тримесечни периоди. В този
смисъл отчитането на труда за третото тримесечие става в края на
м.септември при действието вече на изменената норма на чл.187 ал.1 от
ЗМВР и поради това за м.юли 2020г. не следва да се извършва преизчисление.
В този смисъл следва да се извади от общата сума по приетите от ищеца
изчисления на ответника сумата за м. юли 2020г. Това се отразява и на
лихвата за забава - такава, видно същите изчисления е начислена - л.23 от
делото на ПлРС.
Съобразно неоспорените изчисления за м.юли 2020г. сумата за
извънреден труд е 22,68лв., която следва да се извади от общия размер на
възнаграждението за извънреден труд, изчислено от вещото лице за целия
исков период в размер на 636,54лева. Получената сума възлиза на 613,86 лева,
до който размер искът се явява основателен, като за горницата над тази сума
до пълния предявен и уважен размер искът е следвало да бъде отхвърлен като
7
неоснователен.
Така и за лихвата сумата за м.юли 2020г. е 0,74лв., която следва да се
извади от общия размер на мораторната лихва от 75,94лв. или дължат се
75,20лв. за мораторна лихва върху неплатеното ТВ.
При тези мотиви въззивната жалба се явява частично основателна. На
основание чл. 271, ал. 1 ГПК първоинстанционното решение следва да бъде
отменено в Частта, с която въззивникът е осъден да заплати на въззиваемия
сумата над 613,86лв. до уважения размер от 636,54лв., като вместо него
следва да се постанови, че искът се отхвърля като неоснователен за
горницата, а за лихвата – сумата над 75,20лв. до уважения размер от 75,94лв.
С оглед гореизложеното следва да се отмени решението и в частта за
присъдените разноски по чл.38 ал.2 вр. с ал.1 от ЗА за разликата над 290,14лв.
с оглед отхвърлената и уважена част на исковете. При определянето на
разноските следва да се вземе предвид и минималния размер на
юрисконсултското възнаграждение от 100лв., което се дължи съобразно
отхвърлената Част в размер на 3,29лв., поради което след компенсация се
дължат разноски за адвоката в размер на 286,85лв.
В Частта за присъдената д.т. в размер на 100лв. същата при два иска с
цена от 636,54лв. и от 75,94лв. не може да е в по-малък размер от 100лв.
поради предявените два иска и не следва да се намалява.
Разноски за въззивното производство се дължат по компенсация
съразмерно на уважената и отхвърлена част от въззивната жалба .
Възззивникът претендира заплащането на 200лв. юрисконсултско
вънаграждение, но такова следва да се определи в минимален размер от
100лв., както и разноски от 50 лв за ДТ. Другата страна във въззивното
производство претендира разноски по чл.38 ал.2 вр. с ал.1 от ЗА. С оглед
изхода на делото пред въззивната инстанция, дължимо юрк. възнаграждение и
д.т. в размер на 4,93лв. съобразно уважената част на жалбата следва да се
осъди въззивника да заплати на осн. чл.38 ал.2 от ЗА на адв.В. П. адвокатско
възнаграждение в размер на 285,21лв. след компенсация.
Така мотивиран и на основание чл.271, ал. 1 ГПК, Плевенският окръжен
съд
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Решение № 649 от 30.06.2021г. по гр.д. № 411/ 2021г. по
описа на Районен съд – Плевен В ЧАСТИТЕ, с които Главна дирекция
Пожарна безопасност и защита на населението при МВР, гр.София,
ул.Пиротска № 171А е осъдена да заплати на Н.П.П. от гр.Плевен, ЕГН
********** сумата над 613,86лв. до пълния присъден размер от 636,54лв.,
представляващи дължимото и неизплатено допълнително възнаграждение за
извънреден труд – общо 76,934 часа, получени след преизчисляване с
коефициент 1,143 на положения от въззиваемия за периода от 01.04.2019г. до
30.06.2020г. 538 часа нощен труд в дневен, ведно със законната лихва от
8
25.02.2021г. до окончателното й изплащане; сумата над 75,20лв. – дължима
мораторна лихва върху главницата до размера на присъдената от 75,94лв. за
периода от падежа на всяко плащане до 25.02.2021г. и за сумата над 286,85лв.
разноски по компенсация съразмерно на уважената и отхвърлена Част от
исковете по чл.38 ал.2 вр. с ал.1 от ЗА, присъдени на адвокат В. П. от ПлАК
до пълния размер от 300лв. за първата инстанция като незаконосъобразно, и
вместо него ПОСТАНОВЯВА:
ОТХВЪРЛЯ като неоснователен предявения от Н.П.П. от гр.Плевен,
ЕГН ********** срещу ГДПБЗН при Министерство на вътрешните работи –
София иск за присъждане на сумата от 22,68 лева, представляваща разликата
над 613,86лв. до пълния присъден размер от 636,54лв., представляващи
дължимото и неизплатено допълнително възнаграждение за извънреден труд
– общо 76,934 часа, получени след преизчисляване с коефициент 1,143 на
положения от въззиваемия за периода от 01.04.2019г. до 30.06.2021г. 538 часа
нощен труд в дневен, ведно със законната лихва от 25.02.2021г. до
окончателното й изплащане; за присъждане на сумата от 0,74лв.,
представляваща разликата над 75,20лв. – дължима мораторна лихва върху
главницата до размера на присъдената от 75,94лв. за периода от падежа на
всяко плащане до 25.02.2021г. и за 13,15лв., представляваща разлика над
сумата от 286,85лв. разноски по компенсация съразмерно на уважената и
отхвърлена Част от исковете по чл.38 ал.2 вр. с ал.1 от ЗА, присъдени на
адвокат В. П. от ПлАК до пълния размер от 300лв. за първата инстанция.
ПОТВЪРЖДАВА решението в останалата обжалвана Част.
ОСЪЖДА Главна дирекция Пожарна безопасност и защита на
населението при МВР, гр.София, ул.Пиротска № 171А основание чл.38 ал.2
от ЗА вр. чл.78 ал.3 от ГПК да заплати на адвокат В.Н.Н. - П. от ПАК, ЕГН
********** сумата от 285,21лв. адвокатско възнаграждение за настоящата
инстанция.
Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
9