Р
Е Ш Е
Н И Е №282
Гр.Варна,
09.12.2019г.
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
Варненският
апелативен съд, търговско отделение, трети състав, в публичното съдебно
заседание на петнадесети октомври през две хиляди и деветнадесета година в
състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Р.СЛАВОВ
ЧЛЕНОВЕ: Д. МАРКОВА
М. ХРИСТОВА
При участието на секретаря Д. Чипева, като
разгледа докладваното от съдия Р. С. в.търг.дело № 509 по описа за 2019 година
и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 258 и сл ГПК.
С решение №
290/08.04.2019год. по т.д. № 1630/2018од. по описа на ОС-Варна съдът е
осъдил ЗАСТРАХОВАТЕЛНО ДРУЖЕСТВО „БУЛ
ИНС" АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. София,
район "Лозенен", бул. „Джеймс Баучер” № 87, да заплати на М.Й.Я., ЕГН
**********,***, със съдебен адрес:***, чрез адв. С.С. от ВАК, сумата от
15000,00 лв. /петнадесет хиляди лева/, представляваща
обезщетение за неимуществени вреди, изразяващи се в претърпени болки и
страдания, емоционален стрес и негативни психически изживявания, вследствие на
пътно-транспортно произшествие, настъпило на 10.03.2017 г., по силата на застраховка “Гражданска
отговорност”, сключена с полица № ВG/02/116002326804, валидна до 31.08.2017 г.,
заедно със законната лихва върху сумата, считано от 05.06.2018 г. до
окончателното изплащане, на основание чл. 432, ал. 1 от КЗ и чл. 86 от ЗЗД,
КАТО ОТХВЪРЛЯ исковете в частта им за разликата над уважения до пълния
претендиран размер от 30000,00 лв. обезщетение за неимуществени вреди и за
законната лихва за забава за периода от датата на увреждането – 10.03.2017 г.
до 04.06.2018 г. вкл., като неоснователни: Осъдил е ЗАСТРАХОВАТЕЛНО ДРУЖЕСТВО
„БУЛ ИНС" АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр.
София, район "Лозенен", бул. „Джеймс Баучер” № 87, да заплати на
адвокат С.Б.С. от ВАК, със съдебен адрес:***, сумата от 715,00 лв. /седемстотин
и петнадесет лева/, представляваща дължимо възнаграждение за осъществена
безплатна адвокатска помощ, на основание чл. 38, ал. 2 от ЗА, във вр. с чл. 78, ал. 1 от ГПК: Осъдил е М.Й.Я.,
да заплати на ЗАСТРАХОВАТЕЛНО ДРУЖЕСТВО „БУЛ ИНС" АД, ЕИК
*********, сумата от 900,00 лв.
/деветстотин лева/, представляваща сторените по
делото разноски, на основание чл. 78, ал. 3 от ГПК:
Осъдил е ЗАСТРАХОВАТЕЛНО ДРУЖЕСТВО „БУЛ ИНС" АД,
ЕИК *********, да заплати по сметка на Варненския окръжен съд сумата от 1200,00
лв. /хиляди и двеста лева/, представляваща държавна такса и разноски за вещи
лица от бюджета на съда, съобразно уважената част от исковете, ведно със
законната лихва върху държавни вземания, считано от влизане на решението в сила
до окончателното изплащане.
Недоволни от решението са останали
страните по делото, които го обжалват: с въззивна жалба от ответника и с
насрещна въззивна жалба от ищеца.
Считат решението за
неправилно- поради противоречие с
материалния закон и необоснованост, по изложени съображения. Основните са срещу
определените размери на обезщетение,
като се сочи, че същите не кореспондират с установената съдебна практика при
сходни травматични увреждания, както и със социално-икономическата обстановка в
страната.
Относно жалбите срещу
определения размер на претърпените неимуществени вреди:
С
жалбата на ответника се иска решението да бъде отменено в частта му с
която искът е уважен над сумата от
5 000лв. до присъдените 15 000лв., а с жалбата на ищеца решението се обжалва в частта с която искът е
отхвърлен за сумата над 15 000лв.
до претендирания размер от
30 000лв.
И
в двете жалби са изложени твърдения за неправилност на решението, поради
противоречие с разпоредбата на чл.52 ЗЗД, като в жалбите се излага, че
определеният размер е занижен и съответно завишен. Решението е необосновано в обжалваната част,
понеже съдът не се е съобразил в цялост с вида и интензитета на получените травми, продължителността на тяхното лечение.
С
писмен отговор на процесуалния представител, жалбата на ЗД“БУЛ ИНС“АД се
оспорва от насрещната страна като неоснователна, по изложени съображения.
В съдебно заседание жалбите се поддържат, съответно
оспорват чрез писмени становища на процесуални представители.
Съдът, след преценка на становищата на страните,
събраните по делото доказателства, по вътрешно убеждение и въз основа на
приложимия закон, приема за установено следното, относно обжалваната част от
решението:
Производството
пред окръжния съд е образувано по обективно съединени искове са с правно
основание чл. 432, ал. 1 от КЗ и чл. 86 от ЗЗД предявени от М.Й.Я. срещу
ЗАСТРАХОВАТЕЛНО ДРУЖЕСТВО „БУЛ ИНС" АД, ЕИК *********, със седалище и
адрес на управление: гр. София, с искане ответното дружество да бъде
осдено да й заплати сумата от 30000 лв., представляваща обезщетение за неимуществени вреди, изразяващи се в
претърпени болки и страдания, емоционален стрес и негативни психически
изживявания, вследствие на пътно-транспортно произшествие, настъпило на
10.03.2017 г., по силата на застраховка
“Гражданска отговорност”, сключена с полица № ВG/02/116002326804, заедно със
законната лихва върху сумата, считано от датата на увреждането – 10.03.2017 г.
до окончателното изплащане. Претендира присъждане и
на направените по делото съдебно-деловодни разноски и адвокатско
възнаграждение.
Страните не спорят относно установената от съда
фактическа обстановка.
Според съдържанието на констативен
протокол за ПТП с пострадали лица № 617/13.03.2017 г. /стр.9/, се установява,
че на 10.03.2017 г., около 18,00 ч., в гр. Варна, на кръстовището на бул.
„Левски” и ул. „Брегалница”, е настъпило ПТП между л.к. "Пежо 206" с
ДК № ВххххВК, управляван от Б. С., извършващ ляв завой за навлизане по ул.
„Брегалница”, при разрешен сигнал на светофарната уредба и автобус
"Мерцедес" с ДК № ВххххКВ с водач В. Д. И., движещ се в права посока
по бул. „Ян Палах” в посока от стадион „Спартак” към кв. „Чайка”. Според цитирания протокол, ищцата М.Й.Я. е
посочена като пострадало лице от ПТП.
Според
заключението на изслушаната и неоспорена делото съдебно-автотехническа и
експертиза, се установява, че на 10.03.2017 г., около 18,00 ч., в гр. Варна, на
кръстовището на бул. „Левски” и ул. „Брегалница”, е настъпило ПТП между л.к.
"Пежо 206" с ДК № ВххххВК, управляван от Б. С., извършващ ляв завой
за навлизане по ул. „Брегалница”, при разрешен сигнал на светофарната уредба и
автобус "Мерцедес" с ДК № ВххххКВ с водач В. Д. И., движещ се в права
посока по бул. „Ян Палах” в посока от стадион „Спартак” към кв. „Чайка”.
Пътно-транспортното произшествие е настъпило в следствие на отнето предимство
за движение на автобуса в права посока в технически опасната зона на автобуса,
от където водачът му е нямал техническа възможност да предотврати удара с
автомобила-същият е попадал в опасната зона, а при предприетото аварийно
спиране е бил в техническа невъзможност да предотврати падането на пътници в
обема на салона на автобуса относно пода на салона. С оглед на това е налице нарушение на правилата за движение, извършено от
водача на лекия автомобил л.к. "Пежо 206" с ДК № ВххххВК - Б. С.,
тъй като същия е нарушил разпоредбата на чл. 37, ал. 1 от ЗДвП, задължаваща го
при завиване наляво за навлизане в друг път да пропусне насрещно движещите се
пътни превозни средства, каквото в случая е бил автобус "Мерцедес" с
ДК № ВххххКВ. С оглед на това
действията на С. са противоправни, доколкото той е нарушил установеното в
цитираната разпоредба задължение.
Същевременно от посочения протокол за ПТП с
пострадали лица и от заключението на изслушаната по делото съдебно медицинска
експертиза с вещо лице д-р Р. Б. М. е видно, че в следствие на ПТП ищцата е
получила тежко навяхване на лява глезенна става. Според СМЕ с вещо лице д-р Р. Б.
М.- ортопед-травматолог,
в следствие на ПТП М.Й.Я. е получила тежко навяхване на лява глезенна става,
което е наложило поставяне на гипсова имобилизация за 21 дни. През това време,
а и няколко дни след имобилизацията е било наложително ищцата да ползва помощни
средства – патерици. Към момента на изготвяне на заключението е налице леко
ограничение на движението в посока свиване нагоре /дорзално/ в глезенната става
от 10 гр. и уплътнение около външния малеол на ставата. Ограничението в
движението на глезенната става не се отразява на походката при бавно ходене, но
затруднява бързото ходене, предизвиквайки накуцване и прави бягането трудно.
Поради настъпилото уплътнение около фибуларния /външния/ малеол е възможно при
промяна на времето и при по-големи физически натоварвания да има болки в
глезенната става.
От
неоспореното заключение на изслушаната по делото съдебно-психиатрична
експертиза с вещо лице д-р Т. К А., се установява, че вследствие на
претърпяното ПТП ищцата е развила през първите дни първоначално симптомите на
„Остра стресова реакция“ F43.0,
по-късно през последващите два до три месеца състоянието на ищцата отговаря на
картината на „Разстройство в адаптацията” - F43.2 по МКБ 10, с водеща тревожна
симптоматика. Към момента на освидетелстването психичното състояние на ищцата
се характеризира с прояви на единични, остатъчни симптоми на тревожност и
фобия, свързани със ситуации близки до инцидента, които не покриват критериите
за диагноза, като няма данни за личностова промяна след инцидента.
От
показанията на разпитаната по делото свидетелка Д. И. А.- внучка на ищцата, с
която са живяли в едно домакинство към момента на ПТП, се установява
следното: Повече от месец след произшествието
ищцата е била с гипсиран крак, като възстановяването й след това е било трудно
и е продължило около 3 месеца. Към настоящия момент ищцата все още изпитвала
болки, като се е променила походката й.
Ищцата накуцва и към настоящия момент и при лошо и студено време
изпитвала болки, такива болки изпитвала и когато натоварвала крака си.
Свидетелката сочи, че по време на възстановяването си ищцата повечето време е
била на легло, а когато се е налагало да се придвижва е използвала помощни
средства – патерици. Наред с това, в следствие на ПТП-то ищцата се е променила
психически, като в нея останал страх от превозни средства. Същата изпитвала
страх при шофиране и качване в автомобил, като тези страхове отминавали с
времето, но все още имало това напрежение.
Предвид установената фактическа
обстановка, съдът прави следните изводи: Понеже
застраховката „Гражданска отговорност” на автомобилистите съгласно чл. 477, във
връзка с чл. 468 от КЗ покрива отговорност на застрахованите физически и
юридически лица за причинените от тях на трети лица имуществени и неимуществени
вреди, свързани с притежаването и/или използването на моторни превозни
средства, за които застрахованите отговарят съгласно българското
законодателство, то увреденото лице може да ангажира отговорността на ответника
ЗАСТРАХОВАТЕЛНО ДРУЖЕСТВО „БУЛ ИНС" АД за причинените му от Б. С. вреди на
основание чл. 232, ал. 1 от КЗ. Както
се посочи, с жалбата на ответника не се
обжалва решението в частта му, с която съдът е приел че предявеният иск за
обезвреда на причинените неимуществени вреди е основателен до размера от 5 000лв.
Тъй като поради необжалване решението е влязло в сила
до размера на сумата от 5 000лв. относно претърпените неимуществени вреди от
ищцата, следва да се направи извод, че направените
констатации относно виновността на водача за настъпилото ПТП, относно
причинените увреждания са установени и са приети от страните, респективно искът
е доказан по основание и се оспорва само по размер. Както се посочи, решението
се обжалва в частта относно определения размер на неимуществените вреди, като
се счита същия за завишен, съответно според жалбата на ищеца-занижен.
За да се произнесе по направеното с жалбите
възражение, съдът съобрази следното:
При определяне
на размера на паричния еквивалент на вредите, съдът взе в предвид следното:
Обезщетението подлежи на определяне от съда по справедливост, по правилата на
чл. 52 от ЗЗД като паричен еквивалент на всички, получени в резултат на
нанесените при едно застрахователно събитие повреди и свързаните с тях болки и страдания, които
имат проявление както във физически, така и в психически, и емоционални
сътресения и неудобства за увреденото лице. При определяне на дължимото
обезщетение на ищцата, съдът взе в предвид следното:
Вследствие на ПТ произшествие, ищцата М.Й.Я.
е получила тежко навяхване на лява глезенна става, което е наложило поставяне
на гипсова имобилизация за 21 дни. През това време, а и няколко дни след
имобилизацията е било наложително ищцата да ползва помощни средства – патерици.
Към момента на изготвяне на заключението е налице леко ограничение на
движението в посока свиване нагоре /дорзално/ в глезенната става от 10 гр. и
уплътнение около външния малеол на ставата. Ограничението в движението на
глезенната става не се отразява на походката при бавно ходене, но затруднява
бързото ходене, предизвиквайки накуцване и прави бягането трудно. Поради
настъпилото уплътнение около фибуларния /външния/ малеол е възможно при промяна
на времето и при по-големи физически натоварвания да има болки в глезенната
става.
Следователно,
въпреки че увреждането е определено като лека телесна повреда, видно е, че
ищцата е търпяла болки, страдания и неудобства в един сравнително продължителен
период от време-21 дни в гипсова имобилизация и още няколко дни след това е
било наложително ползване на помощни средства –патерици. Следователно, по
продължителност на търпяните болки и страдания, увреждането се доближава до
покриване на критериите за средна телесна повреда. Освен това, от СМЕ и СПЕ,
както и от гласните доказателства се установява, че и към момента ищцата не се
е възстановила напълно: има ограничения в движенията, изпитва болки при промяна
на времето, не е възстановено и психическото състояние на ищцата, като и двете
експертизи не сочат, че посочените негативни усещания ще изчезнат с течение на
времето.
С
оглед на гореизложеното и като взе в предвид вида на увреждането,
продължителността на лечението, последиците, които ищцата продължава да търпи
от травматичното увреждане и отражението, което то е дало върху психиката й и
съобразявайки се с принципа за справедливост, залегнал в разпоредбата на чл. 52
от ГПК, съдът намира, че сумата от 15 000,00 лв. е справедлив размер на
дължимото обезщетение на ищцата за претърпените от нея болки и страдания.
Предвид изложеното жалбите на въззивниците
срещу така определения размер на претърпените неимуществени вреди са не
основателни и следва да се оставят без уважение. Поради съвпадане на крайните изводи
на настоящето решение с първоинстанционното решение, същото следва да бъде
потвърдено. С оглед изхода на спора, разноски не се присъждат.
Водим от горното,
съдът
Р Е Ш И:
ПОТВЪРЖДАВА Решение № 290/08.04.2019 год., постановено по т.д.№ 1630/2018 год. по описа на ВОС.
РЕШЕНИЕТО
подлежи на обжалване пред ВКС в едномесечен срок от съобщението, при условията
на чл.280 ал.1 и ал.2 ГПК.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.