№ 509
гр. София, 11.04.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 7-МИ ГРАЖДАНСКИ, в публично
заседание на четиринадесети февруари през две хиляди двадесет и втора
година в следния състав:
Председател:Камелия Първанова
Членове:Георги Иванов
Димитър Мирчев
при участието на секретаря Нина Ш. Вьонг Методиева
като разгледа докладваното от Димитър Мирчев Въззивно гражданско дело
№ 20211000503482 по описа за 2021 година
Производството е по реда на чл. 258 – чл. 273 ГПК.
С решение № 900982 от 12.08.2021 г., постановено по гр.д.№ 67/2019 г.,
Благоевградски окръжен съд /БлОС/ е отхвърлил като неоснователни предявените искове с
правно основание чл. 26, ал. 1, предл. 1 от ЗЗД и чл. 26, ал. 1, предл. 3 от ЗЗД, които Л. Д. К.,
с ЕГН: ********** и Г. Д. К., с ЕГН: **********, и двамата с постоянен адрес: гр. ***,
Област ***, ул. „***“ № 8, са предявили против В. Д. П., с постоянен адрес: Област ***, гр.
***, ул. „***“ № 23, за прогласяване на нищожността на Договор за покупко-продажба на
1/6 идеална част от двуетажна масивна жилищна сграда с идентификатор № 02676.501.890.1
по кадастралната карта и регистри на гр. Банско, Община Банско, Област Благоевград,
съгласно скица на сграда № 15-925720-11.12.2018г., издадена от СГКК — Благоевград, офис
Разлог, цялата със застроена площ от 200,00 кв.м., построена върху поземления имот с
идентификатор № 02676.501.890, както и 1/6 идеална част от поземления имот с
идентификатор № 02676.501.890 по кадастралната карта и регистри на гр. Банско, Община
Банско, Област Благоевград, с площ 600,00 кв.м., при съседи: 02676.501.892; 02676.501.4187;
02676.501.887;02676.501.888; 02676.501.889, съгласно Скица № 15-195213-06.03.2019г. на
СГКК - Благоевград, представляващ дворно място по предходния план на гр. Банско, имот
№ 890, 891, парцел XIV в кв. 23 при съседи: улица. Община Банско и Д. Г., съставляващо
имоти с пл. № 890 и пл. № 891, кв. 23 по ЗРП на Банско, включени в парцел XIV - за МВР,
ОбНС и паметник на културата, при съседи: по нотариален акт — улица, Община и Д. Г.,
обективирана в точка първа Б на Нотариален акт за продажба на недвижим имот № 149, том
1
IV, peг. № 4877, дело № 749/2001 по описа на Нотариус К. М. с peг. № *** на Нотариалната
камара, вписан като акт № 70, том IV, дело № 750/2001г. на Служба по вписванията - Разлог,
поправен с Нотариален акт № 50, том V, peг. № 5316, дело № 850/2001 г. на Нотариус К. М.
за поправка на Нотариален акт № 149, том IV, peг. № 5316, дело № 850/2001г., сключена с
ответника В.Д. П.- С., поради противоречие със закона и поради противоречие с добрите
нрави. Оставил е, също така, без разглеждане искането на основание чл. 537, ал. 2 от ГПК,
да бъде отменен Нотариален акт № 35, т. VII, peг. № 9995, дело № 1076/2001 г. на Нотариус
С. Т. и Нотариален акт за поправка на нотариален акт за замяна № 65, т. I, peг. № 1184, дело
№ 53/2002г. на Нотариус С. Т., като е прекратил производството по делото в тази му част.
В срока по чл. 259, ал. 1 ГПК решението на БлОС е обжалвано изцяло с въззивна
жалба /вх. № 900501/03.09.2021 г./ и допълнение към същата, но подадено в двуседмичния
срок за обжалване /вх. № 900514/09.09.2021 г./ от ищците Л. и Г.К.и. Чрез процесуалния им
представител адв. М. Д., считат, че решението е неправилно и не се съгласяват с правните
изводи на окръжния съд. Намират, че хронологията на правния спор е описана коректно /не
е налице спор по фактите/, но твърдят, че исковете били доказани и основателни. Молят за
отмяна на първоинстанционния съдебен акт и постановяване на друг, с който исковете да
бъдат уважени. Претендират разноски.
Въззиваемата страна В.Д. П.- С., също чрез процесуален представител, оспорва жалбата като
неоснователна и счита, че решението следвало да се потвърди. Също претендира разноски.
Разглежданата жалба е подадена в установения от закона срок, от страна в процеса, имаща
право и интерес от обжалване и срещу подлежащ на обжалване валиден и процесуално
допустим съдебен акт (по смисъла на чл. 269 ГПК), поради което спорът следва да бъде
разгледан по същество от Софийския апелативен съд.
Пред въззивната инстанция не са събирани нови доказателства с оглед разпоредбата на чл.
266, ал. 1 ГПК и липсата на предпоставките по чл. 266, ал. 2 и 3 ГПК, като страните също не
са имали искания по доказателствата.
От материалите по делото САС установи следното:
Производството по делото в първата инстанция е образувано по искова молба, подадена
от Л. Д. К., с ЕГН: ********** и Г. Д. К., с ЕГН: **********, и двамата с постоянен адрес:
гр. ***, Област ***, ул. „***“ № 8, чрез адвокат М.А. Д., peг. № **********, вписана в АК -
Благоевград, с адрес на кантората: гр. ***, ул. „***“ № 4, партер, офис № 2 против В. Д. П.,
с постоянен адрес: гр. ***, ул. „***“ № 23, като се иска от съда да бъде постановено съдебно
решение, с което, на основание чл. 26, ал. 1, предл. 1 от ЗЗД и чл. 26, ал. 1, предл. 3 от ЗЗД,
по отношение на ответника П. - С. да бъде прогласена нищожността на Договор за покупко-
продажба на 1/6 идеална част от двуетажна масивна жилищна сграда с идентификатор №
02676.501.890.1 по кадастралната карта и регистри на гр. Банско, Община Банско, Област
Благоевград, съгласно скица на сграда № 15-925720-11.12.2018г., издадена от СГКК —
Благоевград, офис Разлог, цялата със застроена площ от 200,00 кв.м., построена върху
поземления имот с идентификатор № 02676.501.890, както и 1/6 идеална част от поземления
2
имот с идентификатор № 02676.501.890 по кадастралната карта и регистри на гр. Банско,
Община Банско, Област Благоевград, с площ 600,00 кв.м., при съседи: 02676.501.892;
02676.501.4187; 02676.501.887;02676.501.888; 02676.501.889, съгласно Скица № 15-195213-
06.03.2019г. на СГКК - Благоевград, представляващ дворно място по предходния план на гр.
Банско, имот № 890, 891, парцел XIV в кв. 23 при съседи: улица. Община Банско и Д. Г.,
съставляващо имоти с пл. № 890 и пл. № 891, кв. 23 по ЗРП на Банско, включени в парцел
XIV - за МВР, ОбНС и паметник на културата, при съседи: по нотариален акт — улица,
Община и Д. Г., обективирана в точка първа Б на Нотариален акт за продажба на недвижим
имот № 149, том IV, peг. № 4877, дело № 749/2001 по описа на Нотариус К. М. с peг. № ***
на Нотариалната камара, вписан като акт № 70, том IV, дело № 750/2001г. на Служба по
вписванията - Разлог, поправен с Нотариален акт № 50, том V, peг. № 5316, дело № 850/2001
г. на Нотариус К. М. за поправка на Нотариален акт № 149, том IV, peг. № 5316, дело №
850/2001г., сключена с ответника В.Д. П.- С. с две посочени основания по чл. 26, ал. 1 от
ЗЗД – противоречие със закона и противоречие със добрите нрави. На основание чл. 537, ал.
2 от ГПК, се иска също така да бъде отменен Нотариален акт № 35, т. VII, peг. № 9995, дело
№ 1076/2001 г. на Нотариус С. Т. и Нотариален акт за поправка на нотариален акт за замяна
№ 65, т. I, peг. № 1184, дело № 53/2002г. на Нотариус С. Т..
Софийският апелативен съд констатира, че не е налице спор по фактите по делото, тъй като
по същото са събрани само писмени доказателства пред първата инстанция, които не са
оспорени от страните. Пред САС е налице единствено спор по правото и дали са
законосъобразни констатациите на първостепенния съд за неоснователност на предявените
два иска по чл. 26, ал. 1 от ЗЗД за прогласяване на нищожност на посочената сделка
/покупко-продажба на идеални части от недвижим имот, представляващ урегулиран
поземлен имот с построена в него двуетажна масивна жилищна сграда.
Писмените доказателства в производството удостоверяват следното:
Видно от Нотариален акт за прехвърляне на недвижим имот срещу задължение за гледане
и издръжка № 31, том I, дело № 44 от 10.01.1997г. по описа на К. М. - Нотариус при
Разложки районен съд, по силата на който Д. М. В. и К. Х. В. прехвърлили на Л. Д. К. /по
време на брака й с Г. Д. К., видно от Удостоверение за граждански брак от 19.09.1984г./, М.
Г. К. и К. Г. К., които са съответно тяхна дъщеря и внуци, следния свой недвижим имот: 1/2
/една втора/ идеална част от парцел II, пл. №№ 890 и 891, кв. 23 по ЗРП на гр. Банско,
целият с площ от 584,00 кв.м., ведно с 1/2 /една втора/ идеална част от двуетажната масивна
жилищна сграда и стопанска постройка, изградени върху имота, при съседи на целия имот:
улица, Община и Д. Г., срещу задължението на Л. Д. К. да поеме гледането и издръжката на
прехвърлителите, докато са живи, като им осигури спокоен и нормален живот, какъвто са
водили до сега, като е посочено, че прехвърлителите си запазили правото на ползване върху
имота.
Видно от Нотариален акт за поправка на нотариален акт за прехвърляне на недвижим
имот срещу задължение за издръжка и гледане № 35, том I, рег. № 297, дело № 36 от
04.11.1998г. по описа на К. М. - Нотариус, с peг. № *** на НК, с район на действие: Районен
3
съд - Разлог, е, че е извършена поправка на Нотариален акт за прехвърляне на недвижим
имот срещу задължение за гледане и издръжка № 31, том I, дело № 44 от 10.01.1997г. в
следния смисъл: на страница първа, ред 30 и ред 31 вместо думите „Нотариален акт № 85,
том I, дело № 192/1996г. на РРС” да се чете „Нотариален акт № 12, том III, дело №
882/1995г. на РРС”.
От Нотариален акт за покупко-продажба на недвижим имот № 149, том IV, рег. № 4
877, дело № 749 от 27.11.2001г. по описа на К. М. - Нотариус, с peг. № *** на НК, с район на
действие: Районен съд - Разлог, е видно, че Г. Д. К., чрез пълномощника си Л. Д. К., и М. Г.
К. и К. Г. К., чрез назначения им от съда особен представител - адвокат Р. И. К., продали на
В.Д. П. следния свой собствен недвижим имот, а именно: 2/6 /две шести/ идеални части от
двуетажна масивна жилищна сграда, цялата със застроена площ от 160,00 кв.м., построена
върху парцел XIV в кв. 23 по ЗРП на гр. Банско, област Благоевград, при съседи: улица,
община Банско и Д. Г., за сумата от 50 000,00 лева. Впоследствие с Нотариален акт за
поправка на нотариален акт за покупко- продажба на недвижим имот № 50, том V, рег. №
5316, дело № 850 от 21.12.2001г. по описа на К. М. - Нотариус, с рег. № *** на НК, с район
на действие: Районен съд - Разлог, се установява, че е извършена поправка на нотариален
акт за покупко-продажба на недвижим имот в следния смисъл: в Нотариален акт за покупко-
продажба на недвижим имот № 149, том IV, рег. № 4 877, дело № 749 от 27.11.2001г. по
описа на К. М. - Нотариус, с рег. № *** на НК, с район на действие: Районен съд - Разлог, на
страница втора, отгоре надолу, редове от 19 до 28 от посочения по-горе нотариален акт,
изразът „Г. Д. К., чрез пълномощника си Л. Д. К., и М. Г. К. и К. Г. К., чрез назначения им
от съда особен представител - адвокат Р. И. К., продават на В.Д. П. следния свой собствен
недвижим имот, а именно: 2/6 /две шести/ идеални части от двуетажна масивна жилищна
сграда, цялата със застроена площ от 160 кв.м., построена върху парцел XIV в кв. 23 по ЗРП
на гр. Банско, област Благоевград, при съседи: улица, община Банско и Д. Г. ”, да се чете „Л.
Д. К., лично и в качеството си на пълномощник на Г. Д. К., и М. Г. К. и К. Г. К., чрез
назначения им от съда особен представител - адвокат Р. И. К., продават на В.Д. П. следния
свой собствен недвижим имот: 1/2 /една втора/ идеална част от двуетажна масивна жилищна
сграда, цялата със застроена площ от 160,00 кв.м. заедно с 1/2 /една втора/ идеална част от
дворното място, върху което е построена описаната по-горе сграда, съставляващо имоти с
планоснимачни №№ 890 и 891 от кв. 23 по ЗРП на гр. Банско, при съседи по нотариален акт:
улица, община Банско и Д. Г., а при съседи съгласно скица на имотите: улица, имот пл. №
387, имот пл. № 888, имот пл. № 889, парцел ХШ-889, парцел IV-892”.
Към доказателствения материал по делото е приобщена нотариално заверена Декларация
от 19.12.2001г., видно от която Г. Д. К. потвърждава всички действия, извършени от
съпругата му Л. Д. К., във връзка с покупко-продажбата на описаните в т. 1А и т. 1Б
недвижими имоти от Нотариален акт № 149, том IV, peг. № 4 877, дело № 749 от 27.11.2001
г. по описа на К. М. - Нотариус, с peг. № *** на НК, с район на действие: Районен съд -
Разлог. По отношение на процесния недвижим имот, обективиран в т. 1Б от описания по-
горе нотариален акт, е посочено в декларацията, че Г.К. потвърждава всички действия,
4
извършени от съпругата му досежно 1/3 /една трета/ идеална част от недвижимия имот,
представляващ двуетажна масивна жилищна сграда, цялата със застроена площ от 160,00
кв.м., построена върху парцел XIV, кв. 23 по ЗРП на гр. Банско, област Благоевград, при
съседи: улица, община Банско и Д. Г., за сумата от 52 839,33 лева, извършена с Нотариален
акт № 149, том I, peг. № 4877, дело № 749 от 27.11.2001г. по описа на К. М. - Нотариус, с
peг. № *** на НК, с район на действие: Районен съд - Разлог, както и че Л.К. има право да
извършва всякакви правни действия от негово име и за негова сметка в т.ч. и да се
разпорежда с описаните в т. 1А и т. 1Б от нотариалния акт недвижими имоти.
Установява се, че посредством Нотариален акт за замяна на недвижим имот № 65, том
VII, рег. № 9 995, нот. дело № 1 076 от 20.12.2001г. по описа на С. Т. - Нотариус, с peг. №
*** на НК, с район на действие: Софийски районен съд, вписан в СВ с вх. peг. № 42
038/20.12.2001г., акт № 21, том LLXLVIII, н.д. № 32 867/2001г., им.п. № 156483, „Лидо”
ООД, представлявано от управителя А. К. Б. прехвърлило на В.Д. П. 1/2 /една втора/
идеална част от следния недвижим имот, а именно: Апартамент № 58, находящ се в гр.
София, ж.к. „***”, кв. „Борово”, в жилищна сграда-блок № 217, вход „Г”, на втори етаж, със
застроена площ от 56,48 кв.м., без съседи по документ за собственост, заедно с мазе № 23,
без съседи по документ за собственост, заедно с 0,936% идеални части от общите части на
сградата, както и толкова идеални части от правото на строеж върху държавна земя.
Посочено е, че в замяна на прехвърления подробно описан по-горе недвижим имот В. Д. е
прехвърлила на „Лидо“ ООД, представлявано от управителя А. К. Б., собствените си 2/6 /две
шести/ идеални части от следния недвижим имот: Двуетажна масивна жилищна сграда,
находяща се в гр. Банско, област Благоевград, ул. „***” № 2, цялата със застроена площ от
160,00 кв.м., построена върху УПИ /парцел/ XIV за МВР, ОбНС и паметник на културата от
квартал 23 по плана на гр. Банско, област Благоевград, при съседи: улица, община Банско и
Д. Г..
От приобщения по делото Нотариален акт за поправка на нотариален акт за замяна на
недвижими имоти № 65, том I, рег. № 1184, дело № 53 от 07.02.2002г. по описа на С. Т. -
Нотариус, с peг. № *** на НК, е район на действие: Софийски районен съд, е видно, че
посредством него е сторена поправка на Нотариален акт за замяна на недвижими имоти №
65, том VII, peг. № 9 995, нот. дело № 1 076 от 20.12.2001г. по описа на С. Т. - Нотариус, с
peг. № *** на НК, с район на действие: Софийски районен съд, вписан в СВ с вх. peг. № 42
038/20.12.2001г., акт № 21, том LLXLVIII, н.д. № 32 867/2001г., им.п. № 156483, в следния
смисъл: на страница първа, ред 25, вместо „2/6 /две шести/ идеални части” да се чете „1/2
/една втора/ идеална част”, на страница първа, ред 28 вместо „ построена върху ” да се чете и
се добавя „заедно с 1/2 /една втора/ идеална част от дворното място, съставляващо имоти пл.
№№ 890 и 891 от квартал 23 по ЗРП на гр. Банско, включени в парцел XIV за МВР, ОбНСС
и паметник на културата по действащия ЗРП на гр. Банско, при съседи по нот. акт: улица,
община Банско и Д. Г., а при скица: улица, имот пл. № 387, имот пл. № 888, имот пл. № 889,
парцел XIII-889, парцел IV-892”. Записано е в нотариалния акт за поправка, че последната е
извършена по воля на страните по него - А. К. Б., представляващ „Лидо” ООД, с ЕИК:
5
*********, и В.Д. П., с ЕГН: **********.
От приобщеното по делото съдебно Решение № 958 от 15.07.2008г., постановено по гр.д.
№ 2774/2007г. по описа на ВКС, IVг.о., е видно, че е отменено Решение № 295 от
03.01.2007г., постановено по гр.д. № 297/2005г. по описа на Окръжен съд - Благоевград, в
частта, в която исковете на М. Г. К. и К. Г. К. по чл. 26, ал. 2 от ЗЗД, чл. 108 от ЗС и чл. 431,
ал. 2 от ГПК са отхвърлени и вместо него е постановено, че се признава, на основание чл.
26, ал. 2 от ЗЗД по иска на М. Г. К. и К. Г. К. срещу В.Д. П. и „Лидо” ООД, че договор за
продажба на 2/6 идеални части от двуетажна масивна жилищна сграда със застроена площ
от 160,00 кв.м., парцел XIV-890, 891 в кв. 23 по плана на гр. Банско и от дворното място,
обективиран в т. 1Б от Нотариален акт № 149 от 27.11.2001 г., поправен с Нотариален акт №
50 от 21.12.2001г„ е нищожен поради липса на съгласие, като делото е върнато на Окръжен
съд - Благоевград за разглеждане на исковете на М. Г. К. и К. Г. К. по чл. 108 от ЗС и чл.
431, ал. 2 от ГПК, като в останалата обжалвана част, с която исковете на Г. и Л. К. по чл.26,
ал.2 от ЗЗД са отхвърлени е оставено в сила.
Установява се от приложеното копие от Решение № 139 от 30.05.2009г., постановено
по в.гр.д. № 28/2009г. по описа на Окръжен съд - Благоевгра д, че е отменено Решение №
775 от 07.01.2005г. по гр.д. № 336/2003г. по описа на Районен съд - Разлог, постановено в
частта досежно иска по чл. 108 от ЗС, като вместо него Окръжен съд - Благоевград е
постановил, че приема за установено по отношение на В.Д. П. и „Лидо” ООД, че М. К. и К.
К. са собственици общо на 2/6 /две шести/ идеални части /по 1/6 идеална част за всяка/ на
УПИ XIV, пл. № 890 и пл. № 891 в кв. 23 по плана на гр. Банско, целият с площ от 584,00
кв.м., ведно с 2/6 /две шести/ идеални части от двуетажна масивна жилищна сграда и
стопанска постройка, изградени в имота, при съседи на имота: улица, Община и Д. Г., като
съдът е осъдил В.Д. П. и „Лидо” ООД да предадат владението върху 2/6 /две шести/ идеални
части /по 1/6 идеална част за всяка/ от УПИ XIV, пл. №№ 890 и 891 в кв. 23 по плана на гр.
Банско, целият с площ от 584,00 кв.м. и с 2/6 /две шести/ идеални части /за двете/ от
двуетажната масивна жилищна сграда и стопанска постройка, изградени в парцела. Окръжен
съд - Благоевград с постановеното решение е отхвърлил иска по чл. 108 от ЗС, предявен от
Л.К. и Г.К. за 2/12 идеални части /общо за двамата/ срещу В.Д. П. и „Лидо” ООД като
неоснователен. Отменено е Решение № 775/07.01.2005 г., постановено по гр.д. № 336/2003 г.
по описа на Районен съд – Разлог в частта досежно иска по иска по чл. 431, ал. 2 от ГПК
/отм./ и вместо него Окръжният съд е постановил отмяна на Нотариален акт № 65, том VII,
peг. № 9995, дело № 1076/2001г. по описа на нотариус С. Т., с peг. № *** на НК и
Нотариален акт за поправка на нотариален акт за замяна на недвижим имот № 65, том I, peг.
№ 1184, дело № 53/2002г. за 2/6 /две шести/ идеални части от УПИ XIV, пл. №№ 890 и 891 в
кв. 23 по плана на гр. Банско, целият с площ от 584,00 кв.м. и с 2/6 /две шести/ идеални
части /за двете/ от двуетажна масивна жилищна сграда и стопанска постройка, изградени в
парцела. Видно от решението на Окръжен съд - Благоевград, съдът е отхвърлил иска по чл.
431, ал. 2 от ГПК /отм./ за отмяна на Нотариален акт № 65, том VII, peг. № 9995, дело №
1076/2001г. и Нотариален акт за поправка на нотариален акт за замяна на недвижим имот №
6
65, том I, peг. № 1184, дело № 53/2002г. над 2/6 /две шести/ идеални части като
неоснователен.
По делото са ангажирани и други писмени доказателства, които нямат значение за
процесния юридически спор.
От правна страна, съдът намира следното:
Спорът пред настоящата инстанция се свежда до това дали правилно са отхвърлени
от БлОС исковете по чл. 26, ал. 1, предл. първо и предл. трето от ЗЗД.
Относно твърдяното противоречие на сделката със закона:
Противоречието със закона следва да се разбира като противоречие с конкретна
повелителна /императивна/ норма, т.е. нищожност е налице, когато сделката противоречи на
повелителни правила, които въвеждат забрани, отнасящи се до прякото извършване на
самата сделка или до нейните непосредствени правни последици и законът да не свързва
нарушаването им с други гражданскоправни последици, които изключват нищожността.
Това основание за нищожност винаги следва да бъде свързано с нарушение на конкретна
императивна правна норма, за която се твърди, че е нарушена при сключване на договора. В
случая се твърди, че сделката противоречи на закона, тъй като основанието й противоречи
на чл.183 от ЗЗД. Основанието на договора /неговата кауза/ за разлика от конкретния мотив
за сключването му, представлява непосредствена цел, характерна за определен тип сделки,
към които са насочени правните им последици. Основанието на всички договори за покупко
- продажба е придобиването на едно право. Порокът противоречие на закона е налице,
когато основанието на договора противоречи на закона. Съгласно чл.183 от ЗЗД с договора
за продажба продавачът се задължава да прехвърли на купувача собствеността на една вещ
или друго право срещу цена, която купувачът се задължава да му заплати. Нормата на
чл.183 от ЗЗД е дефинитивна и не съдържа императивни правила и забрани за поведение, а
оттам и не може да бъде основание за нищожност на сключения между страните договор.
В случая е въведено от ищците основание - непосочване на цена в нотариалния акт за
поправка на основния нотариален акт за увеличения обем права. Сключения между ищците
и ответницата В. П. нотариален акт и акт за поправка на същия има своето основание
/прехвърляне на идеални части от собствени на ищците недвижими имоти срещу договорена
продажна цена от 50 000 лв. Предметът на договора не е забранен от закона. Страните по
сделката с нотариалния акт за поправка /като представители на всички страни са подписали
и нотариалния акт за поправка/ не са променили съдържанието на основния нотариален акт
досежно уговорената цена, т.е. очевидно е, че уговорената продажна цена от 50 000 лв.
посочена в Нотариален акт за покупко-продажба на недвижим имот № 149, том IV, рег. № 4
877, дело № 749 от 27.11.2001г. по описа на К. М. - Нотариус, с peг. № *** на НК, с район на
действие: Районен съд - Разлог, удовлетворява страните в нотариалното производство, като
ако са имали предвид нещо различно относно продажната цена, то е щяло да бъде посочено
и в нотариалния акт за поправка на първоначалния нотариален акт за покупко-продажба.
САС в настоящия си състав, не намира противоречие с императивни законови норми по
7
смисъла на чл. 26, ал. 1, предл. първо от ЗЗД, тъй като нотариалния акт за поправка не
представлява нова сделка, която била безвъзмездна, както считат въззивниците в жалбата
си.
Относно твърдяното противоречие на сделката с добрите нрави:
Въвежда се твърдение, че противоречието с добрите нрави се изразява в това, че била
налице нееквивалентност на разменените престации, т.е. на заплатената цена с
прехвърлените идеални части от процесното недвижимо имущество.
Оплакването е неоснователно по следните съображения:
Добрите нрави представляват представляват неписани общовалидни морални норми,
които съществуват като общи принципи или произтичат от тях и са критерии за оценка на
сделките. В Решение № 1444 от 04.11.1999г. по гр.д. № 753/1999г. на V г.о. на ВКС е
посочена нееквивалентността на престациите като конкретен пример за нарушение на
добрите нрави, водещо до нищожност на сделката по смисъла на чл. 26, ал. 1 от ЗЗД. В това
решение липсват критериите, по които съдът преценява кога престациите са нееквивалентни
до степен, предизвикваща нищожност на сделката. Такива критерии са необходими, тъй
като в противен случай преценката на съда би заменила волята на страните. По този начин
би се накърнил принципът на свободата на договарянето /чл. 9 от ЗЗД/, защото
еквивалентността на престациите поначало се преценява от страните и се съобразява с
техния правен интерес. Затова като критерий в съдебната практика е възприета
изключително голямата разлика в престациите - в този смисъл в Решение № 615 от
15.10.2010г. на ВКС по гр.д. № 1208/2009г. на III г.о. на ВКС например е прието, че
нищожност има поради дванадесет пъти по-ниската цена от пазарната, а в Решение № 119 от
22.03.2011г. по гр.д. № 485 по описа за 210г. на I г.о. на ВКС - при двадесет и осем пъти по-
ниска цена. Във второто решение е подчертана необходимостта от значителна липса на
еквивалентност в насрещните престации. По абстрактен и принципен начин е формулиран
критерият за преценка на значителната нееквивалентност в Решение № 452 от 25.06.2010г.
по гр.д. № 4277 по описа за 2008г. на I г.о. на ВКС. Според това решение, съгласно чл. 9 от
ЗЗД страните имат свобода на договарянето, която се рамкира от приложимите към
правоотношението законови разпоредби и от добрите нрави. Законодателят допуска, че
цената на недвижимия имот може да бъде по-ниска от данъчната оценка, респ. и обратното.
В същото време понятието добри нрави предполага известна еквивалентност на насрещните
престации и при тяхното явно несъответствие се прави извод за нарушение, водещо до
нищожност на сделката. ВКС счита, че тази неравностойност би следвало да е такава, че
практически да е сведена до липса на престация. Следователно значителна и явна
нееквивалентност на насрещните престации, която води до нищожност поради противоречие
с добрите нрави, е налице, когато насрещната престация е практически нулева. Уговорената
продажна цена, във връзка с подписания Нотариален акт за покупко-продажба на недвижим
имот № 149, том IV, per. № 4 877, дело № 749 от 27.11.2001г. по описа на К. М. - Нотариус, с
per. № *** на НК, с район на действие: Районен съд - Разлог, е 50 000,00 лева, а данъчната
оценка на продаваните недвижими имоти, обективирани в б. „А“ и б. „Б“ от нотариалния
8
акт, към датата на изповядване на сделката - 27.11.2001 г., е в общ размер на 52 839,33 лева,
т.е. не е налице соченото от ищците наличие на нееквивалентност на насрещните престации.
Още повече, че липсват доказателства след прогласената с Решение № 958 от 15.07.2008г.,
постановено по гр.д. № 2774/2007г. по описа на ВКС, IV г.о. нищожност, на основание чл.
26, ал. 2 от ЗЗД, на договора за продажба по отношение на 2/6 идеални части от двуетажна
масивна жилищна сграда със застроена площ от 160,00 кв.м., парцел XIV-890, 891 в кв. 23 по
плана на гр. Банско и от дворното място, обективиран в т. 1Б от Нотариален акт № 149 от
27.11.2001г., поправен с Нотариален акт № 50 от 21.12.2001г., ищците да са върнали
съответно припадащата се на купувача част от продажната цена.
Във въззивната жалба и допълнението към нея, се сочи и още един порок на
първоинстанционното решение, а именно – ответницата-въззиваема Д. не била подала
отговор на исковата молба и не се явила лично или чрез упълномощен представител в
първото по делото заседание, при което било направено искане за постановяване на
неприсъствено решение против ответницата, но съдът вместо да постанови такова,
продължил с разглеждането на делото, като дал възможност на адвокат, явил се за друга
страна /против която производството е прекратено поради направен отказ от исковете/ да
представлява въззиваемата, като представи пълномощното си в следващо съдебно заседание.
Според въззивниците това водело до недопустимост на обжалваното решение.
Това виждане не може да се сподели. Неприсъствено решение се постановява при
наличие на предпоставките по чл. 240, ал. 1, т. 1 и 2 от ГПК, които следва да са налични
едновременно и кумулативно. Една от тях е исковата претенция да е вероятно основателна с
оглед на посочените в исковата молба обстоятелства и факти и приложените доказателства.
Ако съдебния състав не е убеден във вероятната основателност на исковите претенции, то
той не е длъжен да постанови неприсъствено решение, дори и да е направено искане в този
смисъл. Това, че е дадена възможност на съответния адвокат да представи пълномощно от В.
Д. в следващо съдебно заседание при направени твърдения за учредена представителна
власт, също не прави атакувания съдебен акт неправилен или недопустим, само по себе си.
В обобщение, изводите на първоинстанционния и въззивния съд съвпадат изцяло поради
което обжалваното решение следва да се потвърди. На въззиваемата следва да се присъдят
сторените разноски в размер на 1560 (хиляда петстотин и шестдесет) лева, представляващи
заплатено адвокатско възнаграждение с включен ДДС. Възражението, направено от
процесуалния представител на въззивниците за прекомерност на хонорара, е неоснователно,
тъй като сумата, без ДДС, а именно – 1300 лв. се отнася за защита и по двата предявени иска
и е в рамките на съответните минимални размери на възнагражденията по реда на Наредба
№ 1/09.06.2004 г. на ВАдвС, а са налице и писмени доказателства за реално извършване на
тази разноска.
Водим от изложеното, Софийски апелативен съд, ГО, VII състав,
РЕШИ:
9
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение № 900982 от 12.08.2021 г., постановено по гр.д.№ 67/2019 г. на
Благоевградския окръжен съд.
ОСЪЖДА Л. Д. К. и Г. Д. К. да заплатят солидарно на В.Д. П.-С. сумата от 1560 (хиляда
петстотин и шестдесет) лева, направени съдебно-деловодни разноски във втората инстанция
на основание чл. 78, ал. 3 от ГПК, представляващи заплатено адвокатско възнаграждение с
включен ДДС.
Решението подлежи на касационно обжалване пред ВКС в едномесечен срок от връчването
му.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
10