№ 254
гр. Пловдив, 03.02.2022 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ, IX СЪСТАВ, в закрито заседание на
трети февруари през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Николинка Г. Цветкова
Членове:Фаня Т. Рабчева Калчишкова
Елена З. Калпачка
като разгледа докладваното от Фаня Т. Рабчева Калчишкова Въззивно частно
гражданско дело № 20225300500159 по описа за 2022 година
Производство по чл.413 ГПК.
Постъпила е частна жалба от „Теленор България“ ЕАД, ЕИК *********
против Разпореждане от 14.12.2021г., постановено по ч. гр. д.№ 19638/ 2021г.
по описа на ПРС – I гр. с., с което е отхвърлено заявлението по чл.410 ГПК на
жалбоподателя против Р. Й. Л., ЕГН: ********** в частта на сумата 212,40
лева – неустойка, предсрочно прекратяване на договорен абонамент. В
частната жалба се излагат оплаквания за неправилност и незаконосъобразност
на обжалваното разпореждане, като се иска неговата отмяна и уважено
заявлението за издаване на заповед по чл.410 ГПК и в тази претендирана част
по заявлението.
Пловдивски окръжен съд като взе предвид представените по
делото доказателства във връзка с доводите на жалбоподателя, намира
следното:
Частната жалба изхожда от надлежна страна и е в законния по
чл.275, ал.1 ГПК срок, явява се процесуално допустима.
С обжалвания акт заповедният съд е мотивирано, че
претендираната сума произтича от нищожна клауза, тъй като клаузите от
договорите за мобилни услуги и лизинг относно предвиденото в частта на
клаузата за неустойка, са нищожни и не пораждат права и задължения за
страните. Мотивът се основава на приетото в т.4 от ТР №1/ 15.06.2010г. по
тълк.д. №1/2009г. на ОСТК на ВКС, че неустойката следва да се приема за
1
нищожна на основание чл.26, ал.1, пр.III ЗЗД , когато единствената цел, за
която е уговорена , излиза извън присъщите й обезпечителна, обезщетителна
и санкционна функции, като преценката за нищожност се прави за всеки
конкретен случай към момента на сключване на договора при съблюдаване и
на примерно изброените критерии: естеството им на парични или на
непарични и размерът на задълженията, изпълнението на които се обезпечава
с неустойка ; дали изпълнението на задължението е обезпечено с други
правни способи- поръчителство, залог, ипотека и др.; вид на уговорената
неустойка/ компенсаторна или мораторна/ и вида на неизпълнение на
задължението – съществено или за незначителна негова част; съотношението
между размера на уговорената неустойка и очакваните от неизпълнението на
задължението вреди. Прието е, че в случая уговорената в т.11 от договора за
мобилни услуги, е в размер на три месечни абонаментни такси, след
предсрочното му прекратяване. Следователно по този начин е установено, че
потребителят следва да заплати трикратния размер на дължимите месечни
такси без да получава насрещна престация и да ползва предоставените от
оператора услуги. Операторът получава очакваната и уговорена печалба от
договора без да дължи насрещна престация, предвид предсрочното му
прекратяване. Така уговорената неустойка е установена в противоречие с
добрите нрави и конкретно с нормите на добросъвестността, тъй като излиза
извън обичайните обезпечителна, обезщетителна и санкционни функции на
неустоечните клаузи. Посочено е, че вредата от неизпълнението на
задължението на длъжника, не е съизмерима със стойността, която
кредиторът би получил при удовлетворяване на интереса му от изпълнение на
договора, доколкото тази стойност е дължима от страна на потребителя при
изпълнение на насрещното задължение на кредитора. По този начин, макар
договорът да е прекратен, абонатът остава задължен за заплащане на три
месечни абонаментни такси, без да може да ползва установените в договора
услуги. Така установените клаузи за неустойка, като нищожни и установени в
противоречие с добрите нрави, не пораждат задължение за потребителя за
мобилни услуги, с оглед установената практика на ВКС / Решение по т.д.№
2659/ 2014г. на I ТО и по т.д. № 1226/ 2015г на I ТО на ВКС/.
В конкретния случай се счита, че по представените договори за мобилни
услуги и лизинг от съдържанието на клаузата за неустойката е ясно, че
неустойката представлява стойността не на всички месечни абонаментни
2
такси, дължими за целия срок на договора, а стойността на само три месечни
такси, съответно с чл.11 от договорите неустойката се явява ограничена до
трикратния размерна три стандартни месечни абонаментни такси, взети без
ДДС, възстановяване на част от стойността на ползваните отстъпки,
съответстващи на оставащия срок на договора , както и в случай, че на
абоната е предоставено мобилно устройство з ползване на услуги-
дължимостта на такава част от разликата между стандартната цена на
устройството съгласно ценовата листа, действаща към момента на сключване
на договора и заплатената от него при предоставянето му или съответно обща
лизингова цена по договора за лизинг. Във връзка с възражението, че съдът
не е отчел броя на месечните такси като база за определяне на неустойката, а
не всички такси до края на срока на договора, жалбоподателят се позовава на
сключено с КЗП Споразумение от 12.01.2018г., според което са били
договорени условия, при които Теленор да изчислява неустойката за
предсрочно прекратяване на срочните договорни абонаменти, така че същите
да не се явяват неравноправни или размерът им да не представлява всички
абонаментни такси за оставащия срок на договора. С оглед на това се изразява
несъгласие с мотивираното от заповедни съд , че абонатът не може да
прецени икономическите последици от сключването на договора , което води
до значително неравновесие в правата и задълженията на двете страни.
Правят се доводи от условията, при които абонатът е закупил с отстъпка на
мобилно устройство с намаление от стандартната му цена, като абонатът
получил в повече от това, което престирал по договора при придобиване на
собствеността на мобилното устройство в пъти по-ниска от стандартната
цена.
Излагат се доводи и от разпоредбата на чл.92 ЗЗД относно обезпечителната
функция на неустойката с оглед на това, че с неустоечната клауза
предварително се определя размера на обезщетението, което ще дължи
неизправната страна в случай на даден вид виновно неизпълнение, без да е
налице пряка обвързаност между размера на неустойката и действително
причинените от неизпълнението вреди. С оглед на това се възразява да е
правилен изводът на РС-Пловдив относно това, че клаузата за неустойката по
договора противоречи на добрите нрави и в този смисъл същата представлява
неравноправна договорна клауза.
3
Частната жалба е неоснователна.
В правомощие на заповедния съд съобразно изричната разпоредба
на чл.411, ал.1, т.2, пр.2 и т.3, пр.2 ГПК е извършването на проверка относно
действителността на сключените договори за тяхното съответствие със закона
и добрите нрави, както и наличието на неравноправни клаузи в тях,
несъответстващи на императивните изисквания на ЗЗП с оглед качеството на
длъжника на потребител по смисъла на пар.13, т.1 от ДР на ЗЗП. В
разпоредбата на чл.143, ал.1 ЗЗП е налице легална дефиниция относно
понятието неравноправна клауза в договор, сключван с потребител,
представляваща уговорка във вреда на потребителя, която не отговаря на
изискването за добросъвестност и води до значително неравновесие между
правата и задълженията на търговеца или доставчика и потребителя.
Въведено е и императивното изискване съобразно разпоредбата на чл.147,
ал.1 ЗЗП клаузите на договорите да са съставени по ясен и недвусмислен
начин. В този смисъл настоящият състав намира, че претендираното вземане
за неустойка се основава на неравноправна клауза, независимо, че нейният
претендиран размер се формира на базата само на три месечни абонаментни
такси за услугите на срочен абонамент. От приложените по делото два
договора за мобилни услуги не е налице яснота относно начина на формиране
на размера на месечната абонаментна такса, която е база за изчисление на
претендираната неустойка, включва ли същият стойността на посочените в
договора допълнителни услуги, доколкото същите в договора за мобилни
услуги не са определени като цена, вкл. чрез конкретно препращане към
приложима с оглед момента на сключване на конкретния договор за мобилни
услуги ценова листа за цените на различните видове услуги. Изискването на
чл.47, т.5 ЗЗП предпоставя задължението на търговеца за предоставяне по
ясен и разбираем начин информация на потребителя относно начина на
формиране на крайната цена на предоставяната услуга по вид компоненти и
тяхната цена, съответно начина на изчисляване на тази цена.
Настоящият състав споделя на следващо място приетото от районния съд
противоречие с добрите нрави на договорната клауза за неустойка като начин
на формирането й на база определен брой месечни абонаментни такси, макар
и ограничени в случая до три месечни такси, заместващи заплащането на цена
на договорени услуги без фактическо извършване на насрещна престация от
4
страна на оператора за този период.
По гореизложеното обжалваното разпореждане като правилно ще
се потвърди.
Водим от горното и на основание чл.271, ал.1, пр.1 във връзка с
чл.278, ал.4 ГПК, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ПОТВЪРЖДАВА Разпореждане от 14.12.2021г., постановено по ч.
гр. д.№ 19638/ 2021г. по описа на ПРС – I гр. с., с което е отхвърлено
заявлението по чл.410 ГПК на „Теленор България“ ЕАД, ЕИК *********
против Р. Й. Л., ЕГН: ********** в частта на сумата 212,40 лева – неустойка
за предсрочно прекратяване на договорен абонамент.
Определението не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
5