Р Е Ш Е Н И Е
№ 302/07.07.2023 г., гр.Добрич
В ИМЕТО НА НАРОДА
ДОБРИЧКИЯТ АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД, в
открито съдебно заседание на деветнадесети юни през две хиляди двадесет и трета
година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ : СИЛВИЯ САНДЕВА
При участието на секретаря ИРЕНА
ДИМИТРОВА и прокурора МИЛЕНА ЛЮБЕНОВА разгледа докладваното от председателя
адм.д. № 177/2022 г. по описа на АдмС - Добрич и за да се произнесе, взе
предвид следното:
Производството е по реда на чл. 203 и
следващи от АПК, във връзка с чл. 128, ал. 1, т. 6 от АПК.
Делото е изпратено
за разглеждане с определение № 6 от 17.03.2022 г. по дело № 10/2022 г., с което
смесен петчленен състав на ВКС и ВАС е постановил, че Административен съд –
Добрич е компетентен да разгледа исковата молба съгласно
чл. 128, ал. 1, т. 6 от АПК, във вр. чл. 7, ал. 2 от ЗОДОВ.
Производството е образувано по искова молба на Н.А.Н.,
с ЕГН **********, с адрес ***, с която срещу Административен съд – Варна е предявен
иск за заплащане на обезщетение за причинени на ищеца имуществени вреди в
размер на 20 лева в резултат от незаконосъобразната правораздавателна
дейност на съда при постановяване на решение по к.н.а.х.д. № 2450/2020 г. по
описа на Административен съд – Варна.
В исковата молба се излагат твърдения, че тричленният състав
на съда е
постановил решение № 86/26.01.2021 г. по к.н.а.х.д. № 2450/2020 г., с което е отменил решение на Варненския
районен съд, с което е потвърдено наказателно постановление относно наложена на
ищеца глоба в размер на 20 лева, и е върнал делото за ново разглеждане от друг
състав на съда, който при повторното разглеждане е изменил наказателното
постановление, преквалифицирайки деянието. Сочи се, че
касационната инстанция е била длъжна да установи, че Н. е извършил нарушение по
чл. 183, ал. 2, т. 11 от ЗДвП, и тъй като не разполага с възможност сама да
изменя правната квалификация на деянието, в каквато насока е и
ТР на ВАС (в случая ТР № 8 от 16.09.2021 г. на ОСС от І и ІІ колегия на ВАС по
тълк. дело № 1/2020 г.), е следвало направо да отмени решението на ВРС и
потвърденото с него НП в тази му част, а не да връща делото на
районния съд. Като не са сторили това, членовете от
състава на административния съд не са изпълнили
качествено служебните си задължения. Твърди се,
че понастоящем няма основания за отмяна на второто решение на ВРС, тъй като според тълкувателното
решение районният съд може да преквалифицира
деянието, поради което ищецът ще следва да заплати наложената му глоба от 20
лева, с което реално ще намалее имуществото му.
Ответникът
– Административен съд - Варна, изразява
становище за неоснователност на предявения иск по съображения, подробно изложени
в писмен отговор
по исковата молба. Твърди, че не са налице кумулативно
изискуемите по
ЗОДОВ предпоставки за ангажиране на отговорността на съда – наличие на
незаконосъобразен акт, действие или бездействие на ответника по исковата молба,
настъпили в правната сфера на ищеца имуществени вреди и
наличие на причинно - следствена връзка между двете.
Заключението
на прокурора от Окръжна прокуратура – Добрич е, че
исковата претенция е неоснователна. Счита, че липсват
доказателства, от които да се направи обоснован извод, че лицето реално е
претърпяло имуществени вреди.
Съдът,
след преценка на събраните по делото доказателства и наведените от страните
доводи и възражения, намира следното:
По
делото е установено, че с Решение № 260012/13.08.2020 г., постановено
по а.н.д. № 2256/2020 г. по описа на Варненския
районен съд, е потвърдено НП № 20-0819-001533/14.05.2020 г. на
началник група към ОД на МВР – Варна, сектор „ПП“ - Варна, с което на ищеца Н.А.Н.
са наложени административни наказания - глоба в размер на 20 лева на основание
чл. 185 от ЗДвП за нарушение на чл. 5, ал. 1, т. 1 от ЗДвП, както и глоба в
размер на 150 лева и лишаване от право да управлява МПС за срок от един месец
на основание чл. 175, ал. 1, т. 5 от ЗДвП за нарушение на чл. 123, ал. 1, т. 1
от ЗДвП.
Срещу решението е
подадена касационна жалба от Н., по която е образувано к.н.а.х.д. № 2450/2020
г. по описа на Административен съд – Варна. Делото е разгледано по реда на
глава ХІІ от АПК в троен състав с председател ****. Административният съд е
постановил Решение
№ 86/26.01.2021 г., с което е отменил решението на ВРС и е върнал делото за
ново разглеждане от друг състав на съда.
При
новото разглеждане е постановено Решение №
877/12.11.2021 г. по а.н.д. № 1673/2021 г. по описа на Районен
съд - Варна, с което НП №
20-0819-001533/14.05.2020 г. на началник група в сектор
“ПП” при ОД на МВР-Варна е изменено в частта, в която на Н. на основание чл. 185 от ЗДвП е наложена
глоба в размер на 20 лева за нарушение на чл. 5, ал. 1, т. 1 от ЗДвП, като
административното наказание от 20 лева е наложено на основание чл. 183, ал. 2
от ЗДвП за нарушение на чл. 40, ал. 1 от ЗДвП, и е потвърдено в частта, в която
на Н. за нарушение на чл. 123, ал. 1, т. 1 от ЗДвП са наложени глоба в размер
на 150 лева и лишаване от право да управлява МПС за срок от един месец на
основание чл. 175, ал. 1, т. 5 от ЗДвП.
Това решение също е обжалвано от Н., като с Решение №
576/26.04.2023 г. по к.н.а.х.д. № 840/2022 г. по описа на Административен съд –
Варна е оставено в сила.
По делото не са налице доказателства ищецът да е платил глобата от 20 лева,
наложена с потвърденото НП.
При така очертаната фактическа
обстановка съдът прави следните правни изводи :
Исковата претенция е процесуално
допустима съобразно мотивите към Определение № 3590/14.04.2021 г.
по адм. д. № 3039/2022 г. по описа на ВАС, ІІІ о.
Разгледана
по същество, тя е неоснователна.
Предявеният иск
за обезщетение за вреди е с правно основание чл. 128, ал. 1, т. 6 от АПК. Приложимият за разглеждането му процесуален
ред е този по чл. 203 и следващи от АПК, който за неуредените въпроси препраща
към разпоредбите
на Закона за отговорността на държавата и общините за вреди (ЗОДОВ).
Отговорността
за вреди по чл. 128, ал. 1, т.
6 от АПК е обективна. За да възникне тя, е необходимо да са налице следните
кумулативно изискуеми елементи - незаконосъобразна правораздавателна дейност на
съда, настъпила вреда от такава дейност и причинна връзка между тях. Вредите
следва да са причинени от достатъчно съществено нарушение на правото на
Европейския съюз съгласно чл. 2в от ЗОДОВ, т.е. увреждащото деяние (акт, действие или бездействие) трябва да съставлява нарушение на съюзна правна норма,
която предоставя права на частноправните субекти, и това нарушение трябва да е
достатъчно съществено. Тежестта за установяване на обективните елементи на този
фактически състав е на ищеца, като липсата на който и да е от тях изключва
отговорността на ответника.
В случая ищецът обосновава исковата си претенция с
твърдения за допуснати нарушения на националното законодателство при постановяване
на Решение № 86/26.01.2021
г. по к.н.а.х.д. № 2450/2020 г. по описа на Административен съд – Варна (касационният състав на съда е отменил решението на ВРС и е върнал делото за
ново разглеждане на друг състав на съда, вместо да го реши по същество), които не подлежат на разглеждане в това производство. Извън
компетентността на настоящия съд е да извършва контрол за законосъобразност на
влязъл в сила съдебен акт. Веднъж влязъл в сила, той не може инцидентно да се
проверява по исков път. Обхватът на проверката по чл. 128, ал. 1, т. 6 от АПК
се ограничава само до тази незаконосъобразна правораздавателна дейност на съда,
която е резултат от неприлагането или неточното прилагане на общностното право.
В случая нито се твърди, нито се установява нарушение на правото на ЕС при
разрешаване на посоченото в исковата молба касационно дело, поради което не е
налице първата предпоставка за ангажиране на отговорността на ответника.
Не е налице и втората предпоставка за това. По делото не се твърди, а и не
се представят доказателства ищецът да е платил наложената му с НП глоба от 20
лева, в резултат на което да е намаляло имуществото му. Напротив, от
изявленията на Н. в исковата молба и в хода на производството, се установява
недвусмислено, че заплащането на сумата е само вероятно и възможно, но все още
не е факт в обективната действителност, поради което липсва реално настъпила
вреда в неговия патримониум.
Липсата на първи
две
предпоставки за реализиране на отговорността на ответника
прави безпредметно изследването на третата
предпоставка, а именно пряката причинно-следствена връзка между тях.
С оглед на
изложеното следва да се приеме, че не е осъществен
фактическият
състав на отговорността за вреди по чл. 128, ал. 1, т. 6 от АПК, поради което предявеният срещу Административен съд – Варна иск следва да
бъде отхвърлен като неоснователен.
Ответникът не е претендирал разноски по делото, поради което и съдът не се
произнася по дължимостта им.
Водим
от горното, както и на основание чл. 172, ал. 2 от АПК съдът
Р Е
Ш И :
ОТХВЪРЛЯ предявения от Н.А.Н.,
с ЕГН **********, с адрес ***, срещу Административен съд – Варна иск по чл. 128, ал. 1, т. 6 от АПК за заплащане на обезщетение
за причинени на ищеца имуществени вреди в размер на 20 лева в резултат от незаконосъобразната правораздавателна дейност на
съда при постановяване на решение № 86/26.01.2021 г. по к.н.а.х.д. № 2450/2020
г. по описа на Административен съд – Варна.
РЕШЕНИЕТО
може да се обжалва с касационна жалба пред Върховния
административен съд в 14-дневен срок от съобщаването му на страните.
Съдия
: