Разпореждане по дело №1014/2010 на Окръжен съд - Благоевград

В публично заседание в следния състав:

С допълнително решение № 106/27.06.2011 г., постановено по гр.д. № 27/2010 г. , К.ският районен съд е допълнил свое решение № 70/ 14.10.2010 г., постановено по същото дело, като е отхвърлил иска за сумата над присъдената от 5.04 лв. до пълния предявен размер на иска от 1 323.48 лв., като неоснователен. С цитираното решение № 70/14.10.2010 г., което инкорпорира обжалваното допълнително решение, К.ският районен съд е осъдил И. Й. Х. от гр. К., кв. „И. У.К. № 1., с ЕГН *, да заплати на А. М. А. от Г., У.Е. К. № 15, с ЕГН *, сумата в размер на 5.04 лв., представляваща обезщетение за имуществени вреди в резултат на настъпило по вина на Х. на 10.06.2009 г., ПТП, както и сумата в размер на 14.34 лв.- лихва за забава, считано от 10.06.2009 г.- датата на увреждането до 24.02.2010 г.- датата на подаване на исковата молба, ведно със законна лихва върху главницата, считано от 24.02.2010 г. до окончателното й изплащане, както и разноски в размер на 13.70 лв. Със същото решение ищецът А. М. А. от Г., У.Е. К. № 15, с ЕГН *, е осъден да заплати на ответника И. Й. Х. от гр. К., кв. „И. У.К. № 1., с ЕГН *, разноски по делото в размер на 394.50 лв.

Настоящото производство е образувано по повод депозирана от ищеца в първоинстанционното производство А. А., въззивна жалба, с която се обжалва постановеното по делото допълнително решение №106/27.06.2011 г., с което К.ският районен съд е отхвърлил предявения иск за разликата от 5.04 лв. до предявения размер от 1 323.48 лв., както и инкорпориращото го решение № 70/ 14.10.2010 г. в частта му досежно присъдените на ответника разноски. Изложени са съображения, че приетата от решаващия съд и не оспорена от страните съдебно-техническа и оценителна експертиза била обсъдена частично, което и довело до формирането на неправилния извод за причинените вреди на процесния автомобил.Твърди се в този аспект, че съдът не обсъдил и не мотивирал, защо не приема заключението на вещото лице, касаещо действително вложените части за възстановяване на автомобила, стойността на закупените материали за боядисване, стенд и труд, изчислени в таблица 5 на стр. 5 от заключението, в която част вещото лице установявало, че същите възлизали на 2 522.28 лева. Излагат се съображения, че съдът не мотивирал и защо не приел заключението на вещото лице, че допълнително претендираните от ищеца повреди по автомобила вероятно са възникнали по време на ПТП-то и са открити при извършения ремонт на автомобила, като същите били в причинно-следствена връзка с настъпилото ПТП и били резултат от него. При ремонта на автомобила действително били установени и подменени, и други повредени части, неустановени при първоначалния оглед, но заплатени от ищеца.В аспекта на изложеното жалбодателят моли настоящата инстанция да отмени обжалваното решение на К.ския районен съд, в частта му, с която съдът не е уважил иска на ищеца за разликата му от 5.04 лв. до действителния размер от 1323.48 лв. и по същество да постанови решение, с което уважи изцяло предявената искова претенция, ведно с присъщите за това разноски.

В срока по чл.263, ал.1 от ГПК, не е постъпил отговор на въззивната жалба от ответника по същата И. Й. Х..

В срока по чл.263, ал.1 от ГПК, е постъпил отговор на въззивната жалба от третото лице-помагач в процеса ЗК „Л. И. , Г.. С отговора се излагат съображения за неоснователност на въззивната жалба.

В съдебно заседание, жалбодателят А. А. чрез процесуалния си представител поддържа въззивната си жалба по изложените в нея съображения.

В съдебно заседание, ответникът по жалбата И. Й. Х., редовно призован не се явява, не се представлява и не взема становище по въззивната жалба.

В съдебно заседание, третото лице помагач ЗК” Л. И. , редовно призован, не се представлява.

Окръжният съд, след преценка на доказателствата, приема за установено следното:

Частичната въззивна жалба като подадена в срок и от имащо правен интерес от това лице, е процесуално допустима, и като такава подлежи на разглеждане по същество.

Първоинстанционният К.ски районен съд е бил сезиран с искова претенция от ищеца А. М. А., с която същият цели да бъде осъден ответникът И. Й. Х. да му заплати за причинените по вина на ответника в резултат на ПТП имуществени вреди, обезщетение в размер на 1 423.48 лв., от които 1 323.48 лв. –главница и 100 лв., мораторна лихва за забава за времето от датата на ПТП - 10.06.2009 г. до завеждане на иска, както и законна лихва върху главницата, считано от завеждане на исковата молба до окончателното й изплащане. В производството е привлечено на страната на ответника трето лице –помагач ЗК „Л. И. , Г., и срещу него ответникът е предявил и съдът е приел за разглеждане обратен иск.

По така предявената искова претенция по образуваното гр.д. № 27/2010 г., К.ския районен съд се е произнесъл частично с решение № 70/ 14.10.2010 г, с което е осъдил ответника И. Й. Х. да заплати на ищеца сумата в размер на 5.04 лв., представляваща обезщетÕние за имуществени вреди в резултат на настъпило по вина на Х. ПТП на 10.06.2009 г., както и сумата 14.34 лв. лихва за забава ,считано от 10.06.09 г. до до завеждане на исковата молба – 24.02.2010 г. ,ведно със законна лихва върху главницата ,считано от 24.02.2010 г. до окончателното й изплащане. Съдът е присъдил на ищеца и разноски в размер на 13.70 лв. Съдът е присъдил на ответника разноски в размер на 394.50 лв., платими от ищеца, съобразно неуважената част от иска. Съдът не се е произнесъл в диспозитива на съдебния си акт относно предявения обратен иск, но това обстоятелство не е предмет на настоящия въззивен контрол.

Предмет на настоящия въззивен контрол е постановеното допълнително решение № 70/14.10.2010 г. по образуваното гр.д.№ 27/2010 г. на КРС, с което на основание чл.250 от ГПК е било допълнено първоначално постановеното частично решение, и с което е бил отхвърлен предявеният главен иск за сумата над 5.04 лв. до пълния предявен размер от 1 323.48 лв.

В аспекта на очертаната рамка на дължимо произнасяне, и въззивният съд въз основа на събраните от първоинстанционният съд доказателства, доколкото такива в настоящото производство не се представят и не се ангажират, изгради своето становище. Приема за безспорно установено в производството, обстоятелството, че на 10.06.2009 г. около 09.20 часа ответникът И. Й. Х. при управление на МПС в Г., излизайки от ул. „Х.Б.” на ул. К.Б.” І , не съобразявайки поведението си с пътен знак Б-1 отнел предимството на МПС – л.а. марка „П.П.” с рег. № К 1931 АК, управлявано ищеца, и виновно причинил ПТП. В резултат на ПТП-то са причинени материални щети на автомобила на ищеца. И управляваният от ищеца, и управляваният от ответника автомобили са застраховани при дружеството-помагач – ЗК „Л. И. , по задължителна застраховка „Гражданска отговорност", с валидно действие към датата на ПТП-то.

В този ход на констатации, настоящата инстанция изгради своето становище. Съобрази ръководната съдебна практика, постановена по реда на чл.290 от ГПК, обективирана в решение № 478/22.07.2010 г. на ВКС по гр.д. № 943/ 2009 г. на ІV ГО на ГК на ВКС / определение № 1300/ 24.09.2009 г. по гр.д. № 943/09 г. на ІV ГО на ГК на ВКС. В този аспект приема, че прякото право на увредения срещу застрахователя възниква в момента на настъпване на застрахователното събитие. По съществото си то е за обезщетение от непозволеното увреждане, причинено от застрахования деликвент. Следователно, ако застрахователят удовлетвори изцяло пострадалия, последният няма основание да търси повторно обезщетение и от прекия причинител, защото и застрахованият, и застрахователят имат спрямо увредения еднакво по съдържание задължение за репариране на вреди от осъществения риск. Действително отговорността на застрахователя произтича от застрахователното правоотношение, но то е функционално свързано с деликтното правоотношение, от което произтича отговорността на деликвента- причинител на вредата. Т.е. на пострадалото лице принадлежи правото да избере дали да се удовлетвори от застрахования, основавайки се на деликта или пряко от застрахователя, основавайки се на застрахователния договор. И тъй като деликвентът и застрахователят не са солидарно отговорни, увреденият не може да търси обезщетение от извършителя до размера, до който е вече обезщетен от застрахователя. Константната съдебна практика приема , че изключение от това правило ще бъде налице, т.е. ще бъде на лице неудовлетворена вреда, само при търсене на обезщетение за вреди, които не са били предмет на извънсъдебното репариране/обезщетяване. Настоящата инстанция приема, че такива са новоконстатираните, разбира се при доказана причинно-следствена връзка с деликта, или нововъзникналите, отново при наличието причинно-следствена връзка с деликта, и които разбира се не се обхващат от изплатения репариращ размер.

В аспекта на изложеното не е спорно в производството обстоятелството, че на 11.06.2009 г. застрахователят, дружеството-помагач в процеса, прави опис-заключение на щетите на автомобила на ищеца и плаща на ищеца по РКО сумата 1 198.72 лв. в изпълнение на задължението си да репарира/обезщети настъпилата на автомобила на ищеца, щета, виновно причинена от осъщественото на 10.06.2009 г. от ответника, ПТП. Не е спорно, че за да изплати своето задължение, застрахователят е изготвил сравнителна експертиза по констатирана с цитирания вече опис на щетите, причинените щети, изброени в 16 точки / л.94 и л.95 от делото/.

Всъщност основният въпрос, който следва да бъде поставен в аспекта на изложеното до тук е в настоящото производство какъв е дължимият размер на причинени от ПТП-то вреди, установени впоследствие и не описани , респ. неоценени и заплатени от застрахователя. Ищецът в този аспект твърди, че допълнително установените са нанесените вреди по преден десен калник, десен мигач, десен фар, тръба на въздушен филтър, както и направени и вложени в резултат на така констатирани допълнителни вреди- нови части и ремонти, вкл. и проверка на дозер стенд, направа на цвят и боядисване на автомобил. Изхождайки от анализа на събраните писмени доказателства по делото, настоящата инстанция изгради своето становище по така поставения основен въпрос и приема следното : Доколкото такава вреда в дясно няма установена нито при изготвянето на приобщения към доказателствата Протокола за ПТП № 1077678/10.06.09 г./л.6 от делото/, нито в процесния , извършен от застрахователя Опис- заключение на причинените щети /л.7 от делото/, то въззивният съд намира, че в производството не се доказва изискуемата се причинно-следствената връзка между ПТП-то и претендираните вреди в дясната част на автомобила на ищеца, в частност десен фар, десен мигач и преден десен калник, както и материали,труд и консумативи за допълнително боядисване в дясно. Приема обаче за дължимо търсеното обезщетение за подмяна на тръба на въздушен филтър и необходимост от проверка на дозер стенд, време и труд и консумативи за поправка на тези вреди, които определено не са включени в изготвения опис на застрахователя, респ. не са оценени и платени от същия. Според вещото лице същите са в причинно-следствена връзка с увреждането, като в.л. приема че те са били открити и необходимостта от обезщетяването им е констатирана едва при разглобяване /дефектиране/ на автомобила на ищеца. С оглед поставения въпрос настоящата инстанция счита, че дължимата се на ищеца в настоящото производство, платима от деликвента – ответник в производството, сума за причинени от процесното ПТП вреди, непокриващи се от изплатеното, съгласно цитираната Наредба N 24/08.03.2006г., обезщетение от застрахователя по силата на договорната му отговорност, възлиза на сумата в доказания размер от 138.00 лв. За да формира този размер съдът съобрази приложените фактура № */ 30.06.2009 г., фактура, ведно с приложение № 342/14.12.2009 г. , в частност т.22 от приложението , както и заключението на в.л., в частност т.17 и т.18 от таблица 4 от същото. Що се касае до дължимостта на сумата от третото лице-помагач в настоящото производство, ЗК „Л. И. , доколкото решаващият съд не се е произнесъл в диспозитива на съдебния си акт по предявения срещу него обратен иск, респ. това обстоятелство не е предмет на настоящия въззивен контрол, то в този смисъл въззвният съд не дължи произнасяне.

Или казано в обобщение следва обжалваното допълнително решение № 106/27.06.2011 г. , да бъде отменено в частта му, с която е отхвърлен предявеният иск за разликата от 5.04 лв. до 138.00 лв., и следва сумата 138.00 лв. да бъде присъдена на ищеца. Следва прочие и решение № 70/ 14.10.2010 г., доколкото същото инкорпорира цитираното допълнително решение, да бъде отменено в частта му досежно присъдените на ответника разноски. Следва прочие с оглед доказаните в производството /и в двете инстанции/ направени досежно главния иск разноски на ищеца от 1083 лв. и на ответника от 175 лв. / = ½ от адвокатското възнаграждение, доколкото останалата ½ касае предявения обратен иск, както и платената ДТ/, и съразмерно уважената, респ. отхвърлената такава от главния иск, и след извършена компенсация да бъдат присъдени на ответника, платими от ищеца разноски в размер на 28 лв. Следва в останалата обжалвана отхвърлителна част допълнителното решение да бъде потвърдено.

Ето защо, въззивният съд

Р Е Ш И:

ОТМЕНЯ допълнително решение № 106/27.06.2011 г., постановено по гр. д. № 27/2010 г. по описа на К.ския районен съд, в частта му , с която предявеният от А. М. А. от Г., У.Е. К. № 15, с ЕГН *, против И. Й. Х. от гр. К., кв. „И. У.К. № 1., с ЕГН *, иск с правно основани чл.45 от ЗЗД, е отхвърлен за разликата от 5.04 лв. до 138.00 лв., КАКТО и решение № 70/14.10.2010 г., постановено по гр. д. № 27/2010 г. по описа на К.ския районен съд, в частта му, с която А. М. А. от Г., У.Е. К. № 15, с ЕГН *, е осъден да заплати на И. Й. Х. от гр. К., кв. „И. У.К. № 1., с ЕГН *, разноски по делото в размер на 394.50 лв., вместо което постанови:

ОСЪЖДА И. Й. Х. от гр. К., кв. „И. У.К. № 1., с ЕГН *, да заплати на А. М. А. от Г., У.Е. К. № 15, с ЕГН *, сумата в размер на 138.00 лв., съставляваща обезщетение за причинени му в резултат на настъпило на 10.06.2009 г., ПТП, имуществени вреди .

ОСЪЖДА А. М. А. от Г., У.Е. К. № 15, с ЕГН *, да заплати на И. Й. Х. от гр. К., кв. „И. У.К. № 1., с ЕГН *, сумата в размер на 28 лв., съставляваща разноски в производството.

ПОТВЪРЖДАВА допълнително решение № 106/27.06.2011 г., постановено по гр. д. № 27/2010 г. по описа на К.ския районен съд, в останалата му обжалвана част.

Решението на основание чл.280, ал.2 от ГПК не подлежи на касационно обжалване.

ПРЕДСЕДАТЕЛ : ЧЛЕНОВЕ :1. 2.