№ 243
гр. Шумен, 04.07.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ШУМЕН, XI-И СЪСТАВ ( H ), в публично заседание
на петнадесети юни през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:Ростислава Янк. Георгиева
при участието на секретаря И.Й.Д.
като разгледа докладваното от Ростислава Янк. Георгиева Административно
наказателно дело № 20213630202186 по описа за 2021 година
За да се произнесе взе предвид следното:
Настоящото производство е образувано на основание чл.59 и сл. от ЗАНН.
Обжалвано е наказателно постановление №21-0869-003109 от 01.11.2021 год. на
Началник Група към ОД на МВР – Шумен, сектор Пътна полиция, с което на ДР. К. Н., с
ЕГН**********, с постоянен адрес: гр.Шумен, ************** са наложени
административни наказания “глоба” в размер на 200 /двеста/ лева на основание чл.179, ал.2,
във вр. с чл.179, ал.1, т.5, предл.4 от ЗДвП, „глоба“ в размер на 80 /осемдесет/ лева и
„лишаване от право да управлява МПС“ за срок от 2 /два/ месеца на основание чл.175, ал.1,
т.5 от ЗДвП и „глоба“ в размер на 50 /петдесет/ лева и „лишаване от право да управлява
МПС“ за срок от 1 /един/ месец на основание чл.175, ал.1, т.5 от ЗДвП. Жалбоподателят
моли съда да постанови решение, с което да отмени наказателното постановление като
неоснователно и незаконосъобразно В съдебно заседание същият не се явява лично. За него
се явява упълномощен процесуален представител – адв.В.Д. от ШАК, който поддържа
жалбата и моли наказателното постановление в частта по пункт втори и трети да бъде
отменено, като излага допълнителни правни съображения.
Процесуалният представител на ОД на МВР – Шумен - административно-наказващ
орган, издал наказателното постановление, призован съгласно императивната разпоредба на
чл.61, ал.1 от ЗАНН, оспорва жалбата и моли същата да бъде отхвърлена като
неоснователна, а обжалваното наказателно постановление да бъде изцяло потвърдено. В
съдебно заседание излага подробно съображенията си за това.
1
Жалбата е подадена в срока по чл.59, ал.2 от ЗАНН от надлежна страна, отговаря на
изискванията на чл.84 от ЗАНН, във вр. с чл.320 от НПК, поради което се явява процесуално
допустима.
Разгледана по същество жалбата е частично основателна, макар и не изцяло на
изложените в нея съображения, поради следното:
ШРС, след като взе в предвид събраните по делото доказателства и становища
на страните, преценени поотделно и в тяхната съвкупност и като съобрази
разпоредбите на закона, намира за установено от фактическа страна следното:
Жалбоподателят ДР. К. Н. на 06.10.2021 год. в гр.Шумен управлявал собствения си
лек автомобил „БМВ Х5” с ДК№ Н3468ВС, като се движел по бул.“Мадара“ в посока от
ул.“Станционна“ към пл.“България“. Около 12.30 часа на същия ден при приближаване към
кръстовището, образувано от бул.“Мадара“ и ул.“Преслав“ наближавайки пешеходна
пътека, обозначена с пътен знак „Д17“ и пътна маркировка „М8.1“ не пропуснал
преминаващия от дясно наляво по пешеходната пътека пешеходец Хр. Хр. Хр., с
ЕГН**********, вследствие на което го блъснал. Вследствие на удара пешеходецът паднал
на платното, след което станал и преминал до края на пътното платно. Водачът на
автомобила, без да спре, погледнал към пешеходеца и продължил движението си. Тъй като
в близост се намирали свидетелите които възприели случващото се, извикали пострадалия
при себе си и му оказали помощ. Междувременно свидетелят Здр. М. П. подал сигнал на
телефон 112.
На место пристигнал полицейски екип, включващ свидетелите - Е.С. Б. и ИВ. ПЛ.
СТ., както и екип на ЦСМП към МБАЛ-Шумен. На пострадалото лице бил извършен
медицински преглед, а впоследствие, след пристигане на родителите на същия бил отведен
за преглед в Спешно отделение на МБАЛ – Шумен. След установяване самоличността на
водача същият бил уведомен от полицейските органи и се върна на местопроизшествието.
Бил съставен Констативен протокол за ПТП с пострадали лица №2021-1038-
601/06.10.2021 год. На жалбоподателя бил съставен и Акт за установяване на
административно нарушение серия GA №480774 от 06.10.2021 год. Актосъставителят е
посочил, че с горното деяние от страна на ДР. К. Н. са нарушени разпоредбите на чл.119,
ал.1 от ЗДвП, чл.123, ал.1, т.2, б.“а“ от ЗДвП и чл.123, ал.1, т.2, б.“б“ от ЗДвП. Актът е
подписан от нарушителя, като е изложил, че няма възражения. Впоследствие се е
възползвал от законното си право и в срока по чл.44, ал.1 от ЗАНН е депозирал писмени
възражения, в които оспорва изложената в акта фактическа обстановка. Въз основа на
твърденията, изложени в писмените възражения е била извършена допълнителна проверка,
резултатите от която са обективирани в Докладна записка рег.№869р-6507/18.10.2021 год. и
за които е бил уведомен жалбоподателя с писмо рег. №869000-13934/18.10.2021 год. Въз
основа на така съставения акт и съобразявайки материалите в административно-
наказателната преписка е издадено наказателно постановление №21-0869-003109 от
01.11.2021 год. на Началник Група към ОД на МВР – Шумен, сектор Пътна полиция, с което
на ДР. К. Н., с ЕГН**********, с постоянен адрес: гр.Шумен, ************** са наложени
2
административни наказания “глоба” в размер на 200 /двеста/ лева на основание чл.179, ал.2,
във вр. с чл.179, ал.1, т.5, предл.4 от ЗДвП, „глоба“ в размер на 80 /осемдесет/ лева и
„лишаване от право да управлява МПС“ за срок от 2 /два/ месеца на основание чл.175, ал.1,
т.5 от ЗДвП и „глоба“ в размер на 50 /петдесет/ лева и „лишаване от право да управлява
МПС“ за срок от 1 /един/ месец на основание чл.175, ал.1, т.5 от ЗДвП.
Така установената фактическа обстановка се потвърждава от всички събрани по
делото писмени и гласни доказателства, от разпита в съдебно заседание на актосъставителя
Е.С. Б., на свидетелите ИВ. ПЛ. СТ., Хр. Хр. Хр., Ив. Др. Б., Р. Ас. Цв., Р. Н. Ш., Здр. М. П. и
Ив. Г. Д., както и от присъединените на основание чл.283 от НПК писмени доказателства.
Съдът намира, че напълно следва да бъдат кредитирани показанията на свидетелите
Хр. Хр. Хр., Ив. Др. Б., Здр. М. П. и Ив. Г. Д., доколкото същите са преки впечатления над
станалото ПТП и показанията им почиват на техни непосредствени впечатления от
станалото, а на свидетелите - Ив. Др. Б., Здр. М. П. и Ив. Г. Д. – и на състоянието на самия
пострадал непосредствено след инцидента. В същото време показанията им са еднопосочни,
последователни и кореспондират, както помежду си, така също и с останалия събран по
делото доказателствен материал. Независимо, че между част от тях са налице известни
несъществени разлики същите се дължат най-вероятно на изминалия период от време след
инцидента, както и на обстоятелството, че същите се отнасят до събития преди инцидента,
които не са привлекли вниманието им, за разлика на събитията след инцидента. Следва да
бъдат кредитирани и показанията на свидетелите Е.С. Б., ИВ. ПЛ. СТ., Р. Ас. Цв. и Р. Н. Ш.,
доколкото същите са посетили местопроизшествието непосредствено след инцидента и
пресъздават впечатленията си от поведението на участниците в него – пострадалия и
жалбоподателя.
При така установената фактическа обстановка по отношение на нарушението,
описано в пункт първи на наказателното постановление, съдът приема, от правна
страна следното:
Съгласно разпоредбата на чл.119, ал.1 от ЗДвП При приближаване към пешеходна
пътека водачът на нерелсово пътно превозно средство е длъжен да пропусне стъпилите на
пешеходната пътека или преминаващите по нея пешеходци, като намали скоростта или спре.
От материалите по делото се установява по безспорен начин, че движейки се по
бул.“Мадара“ в посока от ул.“Станционна“ към пл.“България“ при приближаване към
кръстовището, образувано от бул.“Мадара“ и ул.“Преслав“ жалбоподателят при
приближаване към пешеходна пътека, обозначена с пътен знак „Д17“ и пътна маркировка
„М8.1“ не е пропуснал преминаващия от дясно наляво по пешеходната пътека пешеходец
Хр. Хр. Хр., с ЕГН**********, вследствие на което го блъснал. От разпита на свидетелите
Хр. Хр. Хр., Ив. Др. Б., ИВ. ПЛ. СТ., Здр. М. П. и Ив. Г. Д. става ясно, че пострадалият не
само е бил стъпил на пешеходната пътека, но се е намирал вече по средата на пътното
платно, когато Н. е приближил към него, поради което същият е следвало да намали
скоростта на движение на автомобила и да спре, за да го пропусне да пресече пътното
3
платно до края. В подкрепа на това обстоятелство е съставения Констативен протокол за
ПТП с пострадали лица №2021-1038-601/06.10.2022 год., в който подробно са отразени
обстоятелствата по случая и станалото ПТП. Станалото ПТП не се отрича и от страна на
самия жалбоподател, доколкото същият признава обстоятелството, че е блъснал пешеходеца
с помощта на управлявания от него автомобил, но обжалва издаденото му наказателно
постановление на други основания.
Ето защо поради изложеното съдът намира, че жалбоподателят действително не е
изпълнил задължението си, визирано в разпоредбата на чл.119, ал.1 от ЗДвП, с което е
осъществил от обективна и субективна страна състава на посоченото в пункт първи от
наказателното постановление административно нарушение. За посоченото нарушение
административно-наказателната разпоредба на чл.179, ал.2 от ЗДвП, във вр. с чл.179, ал.1,
т.5, предл.4 от ЗДвП предвижда наказание “глоба” в размер 200 лева за водач, който поради
нарушение на правилата за предимство причини пътнотранспортно произшествие. Съдът
намира, че административно-наказващият орган правилно е издирил приложимия закон,
като правилно е квалифицирал нарушението и го е санкционирал съобразно абсолютния
размер на предвидената в закона санкция.
По отношение на нарушението, описано в пункт втори на наказателното
постановление, съдът приема, от правна страна следното:
Нормата на чл.123, ал.1, т.2 от ЗДвП предвижда ред задължения за водач на пътно
превозно средство, който е участник в пътнотранспортно произшествие, когато при
произшествието са пострадали хора, като в буква „а“ изрично е предвидено задължение на
водача да уведоми компетентната служба на Министерството на вътрешните работи.
Не се спори между страните по делото, че настоящият случай касае именно ПТП с
пострадало лице, поради което водачът е бил длъжен да уведоми за станалото ПТП
компетентната служба на МВР. От материалите по делото и по-конкретно от събраните в
хода на съдебното производство гласни доказателства се установява, че непосредствено след
станалото ПТП водачът, без да слезе от автомобила, е напуснал местопроизшествието, като
не е уведомил компетентните органи. Сигнал за инцидента е бил подаден от очевидец на
случилото се – свидетеля Здр. М. П.. В подкрепа на изложеното е и изисканото и
представено по делото писмо от районен център 112-Варна към Дирекция „Национална
система 112-МВР“ рег. №105820-176/18.05.2022 год., от което се установява, че в 12.50 часа
на 06.10.2021 год. в РЦ 112 е прието обаждане от телефонен номер **********. От разпита
на свидетеля П. в съдебно заседание на 15.06.2022 год. се установява, че именно това е
телефонния номер, който той ползва.
Ето защо поради изложеното съдът намира, че жалбоподателят действително не е
изпълнил задължението си, визирано в разпоредбата на чл.123, ал.1, т.2, б.“а“ от ЗДвП, с
което е осъществил от обективна и субективна страна състава на посоченото в пункт втори
от наказателното постановление административно нарушение. За посоченото нарушение
административно-наказателната разпоредба на чл.175, ал.1, т.5 от ЗДвП предвижда
наказание „лишаване от право да управлява моторно превозно средство“ за срок от 1 до 6
4
месеца и „глоба“ от 50 до 200 лева за водач, който наруши задълженията си като участник в
пътнотранспортно произшествие.
Съдът намира, че по отношение на това деяние административно-наказващият орган
правилно е издирил приложимия закон, като правилно е квалифицирал нарушението и го е
санкционирал съобразно санкционната норма на чл.175, ал.1, т.5 от ЗДвП. В същото време
обаче съдът счита, че по отношение на това нарушение административно-наказващият орган
не е индивидуализирал правилно наказанията. Наложил е наказание “глоба” в размер над
минималния и под средния, предвиден в закона, а кумулативно предвиденото наказание
“лишаване от право да управлява МПС” е наложено в размер близък до минимума, но над
него. В този смисъл по отношение на двете кумулативно предвидени наказания е наложил
наказание в размер, различен от минималния, посочен в закона, като не е изложил никакви
мотиви и съображения в тази насока. Съдът съобразявайки извършеното нарушение, факта,
че от същото не са настъпили сериозни травматични увреждания за пострадалото лице,
намира за справедливо и съответно на извършеното нарушение, наказанията за същото да
бъдат в размер на предвидения в разпоредбата на чл.175, ал.1 т.5 от ЗДвП минимум, а
именно “глоба” в размер на 50 /петдесет/ лева и “лишаване от право да управлява МПС” за
срок от 1 /един/ месец. Още повече, че двете кумулативно предвидени наказания следва да
кореспондират помежду си, а административно – наказващият орган е преценил, че
наказанието “глоба” следва да бъде в размер близък до средния, а по отношение на второто
кумулативно дадено наказание е определило такова в размер, доближаващ се до
минималния, предвиден в закона.
В тази връзка съдът намира, че наказателното постановление в частта по пункт втори
следва да бъде изменено в посочения по-горе смисъл.
По отношение на нарушението, описано в пункт трети на наказателното
постановление съдът установи от правна страна следното:
Както бе посочено по-горе нормата на чл.123, ал.1, т.2 от ЗДвП предвижда ред
задължения за водач на пътно превозно средство, който е участник в пътнотранспортно
произшествие, когато при произшествието са пострадали хора. В този смисъл в буква „б“
изрично е предвидено задължение на водача да остане на мястото на произшествието и да
изчака пристигането на компетентните органи на Министерството на вътрешните работи.
Както бе посочено и по-горе след станалото ПТП, водачът на автомобилът, без да
слезе, за да установи какво е състоянието на пострадалото лице, е непосредствено след
станалото ПТП е продължил движението си. Едва след установяване на самоличността му
от органите на РУ – Шумен същият е бил извикан и се е върнал на местопроизшествието. В
същото време от разпита на свидетелите Хр. Хр. Хр., Ив. Др. Б., Здр. М. П. и Ив. Г. Д. се
установява, че вследствие станалото ПТП детето е имало охлузвания и натъртвания, което е
наложило раните да бъдат промити и превързани. Състоянието на пешеходеца е било
такова, че е наложило първоначално да бъде прегледан от пристигналия на место екип на
ЦСМБ към МБАЛ – Шумен, а впоследствие да бъде отведен от родителите си до Спешно
5
отделение на МБАЛ-Шумен, където са му били проведени и други прегледи, включително и
рентгенова снимка. Следователно, състоянието на пострадалия, непосредствено след ПТП-
то не е могло да бъде ясно нито за водача, нито за присъствалите наоколо свидетели, нито
дори за самия пострадал.
Съдът не споделя твърденията на процесуалния представител на жалбоподателя,
изложени в съдено заседание, в които излага, че пешеходецът не е имал качеството на
„пострадал“, поради което и за водача не са възникнали посочените по-горе задължения.
Съгласно разпоредбата на §6, т.27 от ДР на ЗДвП "Участник в пътнотранспортно
произшествие" е всеки, който е пострадал при произшествието или с поведението си е
допринесъл за настъпването му, като в т.28 от същата разпоредба е посочено че участник в
движението е всяко лице, което се намира на пътя и със своето действие или бездействие
оказва влияние на движението по пътя. Такива са водачите, пътниците, пешеходците, както
и лицата, работещи на пътя. С оглед очертаната по-горе фактическа обстановка съдът
намира за безспорно установено, че участници в посоченото ПТП са водачът на пътното
превозно средство и блъснатия от него пешеходец, който с оглед фактите по делото
безспорно има качеството на „пострадало лице“.
С оглед на изложеното съдът намира, че като не е останал на местото на ПТП-то да
изчака пристигането на органите на МВР, въпреки наличието на пострадал пешеходец,
жалбоподателят е осъществил от обективна и субективна страна състава на нарушението,
визирано в разпоредбата на чл.123, ал.1, т.2, б.“б“ от ЗДвП.
За посоченото нарушение административно-наказателната разпоредба на чл.175,
ал.1, т.5 от ЗДвП предвижда наказание „лишаване от право да управлява моторно превозно
средство“ за срок от 1 до 6 месеца и „глоба“ от 50 до 200 лева за водач, който наруши
задълженията си като участник в пътнотранспортно произшествие. По отношение на това
нарушение съдът намира, че административно наказващият орган правилно е
индивидуализирал наказанието, налагайки на жалбоподателя и двете кумулативно
предвидени наказания в размер на предвидения в закона минимум.
При преценка на обжалваното наказателно постановление съдът не установи
наличието на твърдените от жалбоподателя процесуални нарушения. Нарушенията, както и
обстоятелствата, при които същите са установени са описани пълно и ясно, както в акта за
установяване на административно нарушение, така също и в издаденото въз основа на него
наказателно постановление.
С оглед естеството на нарушението и обстоятелствата по неговото извършване не са
налице условията за приложение на разпоредбата на чл.28 от ЗАНН. Същото не се отличава
с по-ниска степен на обществена опасност в сравнение с други подобни случаи. В същото
време съдът намира, че липсват основания за квалифициране на нарушенията като
маловажни и с оглед данните за личността на нарушителя, които се установяват от
приложената по делото Справка за нарушител от региона и от които става ясно, че същият
през последните няколко години е бил наказван многократно за различни нарушения по
ЗДвП.
6
С оглед на изложеното съдът намира за справедливо наказателното постановление по
пункт първи и трети да бъде потвърдено, а по пункт втори- изменено.
Предвид изхода на делото и обстоятелството, че от страна на административно-
наказващия орган е направено искане за присъждане на юрисконсултско възнаграждение,
съдът съобрази обстоятелството, че съгласно разпоредбата на чл.63д, ал.1 от ЗАНН, в
съдебните производства по обжалване на наказателно постановление страните имат право
на разноски по реда на АПК. Според нормата на чл.143, ал.3 от АПК, когато съдът отхвърли
оспорването, както е в процесния случай, тези разноски следва да се възложат в тежест на
подателя на жалбата. Относно размера на разноските разпоредбата на чл.63д, ал.3 от ЗАНН
предвижда, че в полза на юридически лица, които са били защитавани от юрисконсулт
/какъвто е настоящия случай/, се присъжда възнаграждение в определен от съда размер,
който не може да надхвърля максималния размер за съответния вид дело, определен по реда
на чл.37 от Закона за правната помощ ЗПП/. В тази връзка съдът, като съобрази посочената
разпоредба, както и обстоятелството, че настоящото производство не се отличава с
фактическа и правна сложност, както и че наказателното постановление по два от
пунктовете е било потвърдено, а по пункт втори - изменено, намира, че размера на
юрисконсултското възнаграждение следва да бъде в размер на 80 лева.
Доколкото от страна на жалбоподателя не е направено искане за присъждане на
разноски, то такива не му се дължат, независимо от факта, че наказателното постановление е
частично изменено.
Водим от горното и на основание чл.63, ал.1 от ЗАНН, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА наказателно постановление №21-0869-003109 от 01.11.2021 год.
на Началник Група към ОД на МВР – Шумен, сектор Пътна полиция, в частта по пункт
първи и трети, с които на ДР. К. Н., с ЕГН**********, с постоянен адрес: гр.Шумен,
************** са наложени административни наказания “глоба” в размер на 200 /двеста/
лева на основание чл.179, ал.2, във вр. с чл.179, ал.1, т.5, предл.4 от ЗДвП и „глоба“ в размер
на 50 /петдесет/ лева и „лишаване от право да управлява МПС“ за срок от 1 /един/ месец на
основание чл.175, ал.1, т.5 от ЗДвП и
ИЗМЕНЯ наказателно постановление №21-0869-003109 от 01.11.2021 год. на
Началник Група към ОД на МВР – Шумен, сектор Пътна полиция, в частта по пункт
втори, с която на ДР. К. Н., с ЕГН**********, с постоянен адрес: гр.Шумен,
************** са наложени административни наказания „глоба“ в размер на 80 /осемдесет/
лева и „лишаване от право да управлява МПС“ за срок от 2 /два/ месеца на основание
чл.175, ал.1, т.5 от ЗДвП, като намалява наказанието „глоба“ от 80 /осемдесет/ на 50
/петдесет/ лева, а наказанието „лишаване от право да управлява МПС“ от 2 /два/ месеца на 1
/един/ месец.
7
ОСЪЖДА ДР. К. Н., с ЕГН**********, с постоянен адрес: гр.Шумен,
************** да заплати на ОД на МВР - Шумен сумата от 80 /осемдесет/ лева,
представляваща юрисконсултско възнаграждение, определено на основание разпоредбата на
чл.37, ал.1 от ЗПП, във вр. с чл.24 от Наредбата за заплащане на правната помощ.
Решението подлежи на касационно обжалване пред Шуменския административен съд
в 14-дневен срок от съобщаване на страните, че е изготвено.
Съдия при Районен съд – Шумен: _______________________
8