№ 7870
гр. София, 29.04.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 155 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и седми февруари през две хиляди двадесет и четвърта година в
следния състав:
Председател:П С
при участието на секретаря Н И
като разгледа докладваното от П С Гражданско дело № 20221110119777 по
описа за 2022 година
РЕШИ:
Р Е Ш Е Н И Е
№ 29.04.2024 година град София
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
СОФИЙСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД IIІ ГО, сто петдесет и пети
състав
На двадесет и седми февруари две хиляди и двадесет и четвърта година
в публично заседание в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: П С
Секретар Н И
Прокурор
като разгледа докладваното от съдия П С
гражданско дело номер 19777 по описа за 2022 година на СРС, 155 състав,
1
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е образувано по искова молба на Л. И. И., с ЕГН **********, със
съдебен адрес: гр. София, бул. „..в“ №.. ет 2, ап. 5, против „К..“ ООД, с ЕИК ..., със седалище
и адрес на управление: гр. София, ж.к. „..“, ул. „Р..“ №.., ет. 6А, представлявано от Л Р, за
установяване по отношение на ответника, че ищецът не дължи на „К..“ ООД сумата от
190,33 лв. за разноски по гр.д. № 8230/2019 г. по описа на СРС, 34 състав, сумата
представляваща разликата над сумата от 314,67 лв. – действително дължимата сума до
сумата от 505 лв. – разноски, за които е издаден изпълнителен лист от 07.06.2019 г. по гр.д.
№ 8230/2019 г. по описа на СРС, 34 състав, поради липса на валидно изпълняемо право и
поради наличието на нововъзникнали факти след издаване на заповед за изпълнение и
изпълнителен лист – влязло в сила съдебно решение № 20008716 от 12.01.2021 г. по гр.д. №
52688/2019 г. по описа на СРС, 34 състав, претендира направените по делото разноски.
Ищецът твърди, че с изпълнителен лист от 07.06.2019 г. по гр.д. № 8230/2019
г. по описа на СРС, 34 състав, бил осъден да заплати на ответника сумата от 505 лв.,
представляваща разноски, от които: сумата от 480 лв. – адвокатско възнаграждение и сумата
от 25 лв. – държавна такса, въз основа на който изпълнителен лист било образувано изп.д.
№..64/2019 г. по описа на ЧСИ М П, с рег. № ..., действащ в района на СГС. Впоследствие с
Решение № 20008716 от 12.01.2021 г. по гр.д. № 52688/2019 г. по описа на СРС, 34 състав,
съдът осъдил Л. И. И. да заплати на „К..“ ООД сумата от 314,47 лв. – разноски по гр.д. №
8230/2019 г. по описа на СРС, 34 състав. Твърди, че наред с образуваното изп.д. №..64/2019
г. по описа на ЧСИ М П, с рег. № ..., действащ в района на СГС, било образувано ново
изп.д. № 1937/2021 г. по описа на ЧСИ Б Б, с рег. № .., действаща в района на СГС, по което
взискателят претендирал сумата от 239,75 лв. – разноски в исковото производство и сумата
от 314,47 лв. – разноски по гр.д. № 8230/2019 г. по описа на СРС, 34 състав. Сочи, че е подал
частна жалба срещу разпореждането, с което съдът се е произнесъл по искането за издаване
на изпълнителен лист. Излага подробни съображения относно наличието на правен интерес
от предявяване на иска. Ангажира доказателства.
В съдебно заседание ищецът, чрез процесуалния си представител, поддържа
исковата молба. Моли съда да уважи исковата претенция, претендира направените по делото
разноски.
В законоустановения срок по чл. 131 от ГПК е постъпил отговор на исковата
молба от ответното дружество „К..“ ООД. Ответникът, чрез процесуалния си представител,
оспорва предявената искова претенция като неоснователна. Твърди, че през 2019 г. в полза
на „К..“ ООД била издадена заповед по чл. 417 от ГПК и изпълнителен лист, въз основа на
които било образувано изп.д. №..64/2019 г. по описа на ЧСИ М П, с рег. № ..., действащ в
района на СГС. Също така твърди, че срещу издадената заповед било подадено възражение,
по повод на което изпълнителното производство било спряно, а дружеството подало иск за
установяване на вземането. След приключване на исковото производство взискателят подал
молба за възобновяване на изпълнението. На 11.04.2022 г. било направено искане за
2
прекратяване на изпълнителното производство в частта относно 190,33 лв., представляваща
горницата над действително дължимата сума от 314,67 лв., като ЧСИ бил уведомен за
образуване на ново изпълнително производство за дължимите разноски. В резултат на
направеното искане, ЧСИ извършил корекция на дълга. Не спори, че е образувано изп.д. №
1937/2021 г. по описа на ЧСИ Б Б, с рег. № .., действаща в района на СГС, с предмет
събиране на присъдените разноски по гр.д. № 8230/2019 г. по описа на СРС, 34 състав.
Излага подробни съображения. Моли съда да постанови решение, с което да отхвърли
исковата претенция, претендира направените по делото разноски. Ангажира доказателства.
В съдебно заседание ответното дружество, редовно призовано, не изпраща
представител. По делото е депозирано становище по съществото на спора.
Предявена е искова претенция с правно основание чл. 439 от ГПК. Направено
е искане по реда на чл. 78, ал. 1 и ал. 3 от ГПК.
Съдът, въз основа на събраните по делото доказателства, преценени съобразно
разпоредбата на чл. 12 от ГПК, намира за установено от фактическа и правна страна
следното:
От приложеното гр.д. № 8230/2019 г. по описа на СРС, 34 състав, се установява, че на
18.02.2019 г. е издадена заповед за изпълнение на парично вземане въз основа на документ
по чл. 417 от ГПК, по силата на която Л. И. И. е осъден да заплати на „К..“ ООД сумата от
711,88 лв. – главница по издадена в полза на „К..“ ООД запис на заповед от 10.05.2018 г.,
предявена за плащане на 17.10.2018 г., джиросана на заявителя на 12.11.2018 г., ведно със
законната лихва от 11.02.2019 г. до изплащане на вземането, както и сумата от 505 лв. –
разноски по делото, от които: сумата от 25 лв. – държавна такса и сумата от 480 лв. –
възнаграждение за адвокат. От приложения в делото заверен препис от Решение №
20008716 от 12.01.2021 г. по гр.д. № 52688/2019 г. по описа на СРС се установява, че със
същото съдът е признал за установено по предявения установителен иск, че Л. И. И. дължи
на „К..“ ООД сумата от 443,30 лв. – главница по запис на заповед от 10.05.2018 г., издадена
в полза на „К..“ ООД, ведно със законната лихва от 11.02.2019 г. до окончателното
изплащане на вземането, като е отхвърлил претенцията за сумата над 443,30 лв. до пълния
предявен размер от 711,88 лв. С решението са били присъдени разноски в полза на ищеца в
размер на 239,75 лв. в исковото производство и в размер на 314,47 лв. – разноски в
заповедното производство. Решението е влязло в сила на 16.04.2021 г. От приложения в
делото заверен препис от Определение № 3814 от 24.03.2023 г. по ч.гр.д. № 761/2023 г. по
описа на СГС се установява, че със същото е отменено разпореждане от 26.07.2021 г. по
гр.д. № 52688/2019 г. по описа на СРС, 34 състав, в частта, с която е уважена молбата на
ищеца за издаване на изпълнителен лист за сумата от 314,47 лв. – разноски в заповедното
производство по ч.гр.д. № 8230/2019 г. по описа на СРС, 34 състав. Със същото определение
е обезсилен изпълнителен лист от 26.07.2021 г. в частта за сумата от 314,47 лв. - разноски в
заповедното производство по ч.гр.д. № 8230/2019 г. по описа на СРС, 34 състав.
От приложеното гр.д. № 52688/2019 г. по описа на СРС, 34 състав, се установява, че
3
на 26.07.2021 г. в полза на „К..“ ООД е бил издаден изпълнителен лист за сумите от 239,75
лв. и 314,47 лв., получен от представител на дружеството на 20.09.2021 г.
От приложения заверен препис от изп.д. № .. по описа на ЧСИ М П, с рег. № ...,
действащ в района на СГС, се установява, че същото е образувано по повод молба с вх. № ..
от 05.03.2019 г., отправена до ЧСИ М П, с рег. № ..., от „К..“ ООД с приложен изпълнителен
лист от 18.02.2019 г., издаден по гр.д. № 8230/2019 г. по описа на СРС, 34 състав, въз основа
на заповед за изпълнение по чл. 417 от ГПК, в полза на „К..“ ООД. На 05.03.2019 г. ЧСИ е
изпратил покана за доброволно изпълнение /ПДИ/, запорни съобщения до работодателя и до
банки, като и изискал и справки, като ПДИ е била връчена на длъжника на 07.06.2019 г. По
делото са били предприети действия по събиране на вземането. С разпореждане от
27.02.2023 г. ЧСИ е приключил изпълнителното дело.
От приложения заверен препис от изп.д. № 2.. по описа на ЧСИ Б Б, с рег. № ..,
действаща в района на СГС, се установява, че същото е образувано по повод молба с вх. №
37491 от 26.10.2021 г., отправена до ЧСИ Б Б, с рег. № .., от „К..“ ООД с приложен
изпълнителен лист от 26.07.2021 г., издаден въз основа на решение № 20008716 от
12.01.2021 г. по гр.д. № 52688/2019 г. по описа на СРС, 34 състав. С разпореждане от
26.10.2021 г. ЧСИ е разпоредил да се образува изпълнително дело, да се изпрати ПДИ до
длъжника и да се изискат справки, като ПДИ е била връчена на длъжника на 28.03.2022 г.
По делото са били предприети действия по принудително изпълнение, като видно от
извършените отбелязвания от ЧСИ върху изпълнителния лист, на 28.06.2023 г. по сметка на
ЧСИ е била преведена сумата от 133,52 лв., а на 23.07.2023 г. – сумата от 415,70 лв.
От представените от ответното дружество писмени доказателства се установява, че
задължението по изп.д. № 2.. по описа на ЧСИ Б Б, с рег. № .., действаща в района на СГС
към 11.10.2022 г. е в общ размер от 1 548,01 лв., от които: сумата от 443,30 лв. – главница,
сумата от 164,76 лв. – законна лихва за периода от 11.02.2019 г. до 11.10.2022 г., сумата от
438 лв. – разноски по изпълнителното дело и сумата от 501,95 лв. – такси по Тарифата към
ЗЧСИ.
При така установената фактическа обстановка за съда се налагат следните изводи:
По предявения отрицателен установителен иск, в съответствие с указаната от съда
доказателствена тежест, ответникът е този, който следва да докаже възникване на
претендираното от него задължение по основание и размер. В конкретния случай
ответникът следва да проведе пълно и главно доказване на основанието за възникване на
задължените на ищеца към ответника.
По делото е безспорно установено, че срещу Л. И. И. е бил издаден изпълнителн лист
въз основа на заповед за незабавно изпълнение по чл. 417 от ГПК, както и че с влязло в сила
съдебно решение е бил разрешен спорът относно дължимостта на сумите по издадената
заповед.
Спори се относно липсата на валидно изпълняемо право и наличието на
нововъзникнали факти след издаване на заповедта за изпълнение и изпълнителния лист.
4
Предявената искова претенция е по реда на чл. 439 от ГПК и на изследване подлежат
факти, настъпили след приключване на съдебното дирене в производството, по което е
издадено изпълнителното основание.
В конкретния случай съдът намира, че към образуване на всяко от делата е било
налице валидно изпълняемо право. След образуване на производството по .. по описа на
ЧСИ М П, с рег. № ..., действащ в района на СГС, и по-специално след получаване на ПДИ
от длъжника на 07.06.2019 г., последният е разполагал с възможността не само да направи
възражение по реда на чл. 414 от ГПК, но е разполагал и с възможността производството по
делото да бъде спряно по реда на чл. 420 от ГПК. Доколкото заповедта по чл. 417 от ГПК е
била издадена въз основа на документ, посочен в т. 9 от чл. 417 от ГПК - запис на заповед,
то с подаване на възражението по аргумент на противното от чл. 420, ал. 1 от ГПК се спира
производството по изпълнителното дело, но за целта съдът е следвало да постанови
определение по чл. 420 от ГПК. Длъжникът също не е направил искане за спиране, което се
установява от приложеното гр.д. № 8230/2019 г. по описа на СРС, 34 състав. С влязлото в
сила решение, постановено по реда на чл. 422 от ГПК, съдът е решил въпросът за
разноските, направени в заповедното производство. От находящото се в кориците на изп.д.
№ .. по описа на ЧСИ М П, с рег. № ..., действащ в района на СГС удостоверение за размера
на дълга, издадено от ЧСИ на 28.06.2021 г., получено от длъжника на същата дата, за съда се
налага извод, че към датата на издаването му дългът не е бил погасен, включително не е
била погасена процесната сума от 314,47 лв. В случая влязлото в сила решение не се явява
нововъзникнал факт след издаване на заповедта по чл. 417 от ГПК и изпълнителен лист.
Влязлото в силата решение е разрешило със сила на пресъдено нещо възникналия между
страните правен спор, който е започнал като формално производство, като съдът се е
произнесъл и по въпроса за дължимите разноски в исковото и в заповедното производство.
Исковото производство по чл. 422 от ГПК е развитие на образуваното като формално
заповедно производство, в рамките на което се проверява единствено основанието и размера
на претендираното вземане, а в случая на чл. 417, т. 9 от ГПК се изисква и представяне на
посочения документ. При наличие на събрана от ЧСИ сума над размера от 314,47 лв. до
първоначално претендирания размер от 505 лв. за разноски в заповедното производство,
длъжникът и ищец в настоящото производство е разполагал с възможността за издаване на
обратен изпълнителен лист по аналогия на разпоредбата на чл. 245, ал. 3 от ГПК.
Същевременно съдът следва да съобрази и фактите, настъпили след предявяване на иска,
които са от значение за спорното право, а този факт в случая е извършеното плащане и
приключване на изпълнителното дело от 2019 г. с разпореждане на ЧСИ от 27.02.2023 г. Ето
защо съдът намира, че ищецът, съобразно с разпределената доказателствена тежест по чл.
154 от ГПК, не доказа настъпване на факти след приключване на съдебното дирене в
производството, по което е издадено изпълнителното основание. Доколкото е налице и
Определение № 3814 от 24.03.2023 г. по ч.гр.д. № 761/2023 г. по описа на СГС, с което е
обезсилен изпълнителния лист от 26.07.2021 г. в частта за сумата от 314,47 лв., то за ищеца
съществува възможността да защити правата си по общия исков ред чрез предявяване на иск
за неоснователно обогатяване или да претендира вреди по реда на чл. 3 от ГПК. Исковата
5
претенция като неоснователна следва да бъде отхвърлена.
По отношение на направеното от ищеца искане за присъждане на направените по
делото разноски, същото на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК се явява неоснователно, поради
което разноски в полза на ищеца не следва да бъдат присъждани.
По отношение на направеното от ответника искане за присъждане на направените по
делото разноски, същото на основание чл. 78, ал. 3 от ГПК се явява основателно, като в
полза на ответника следва да бъдат присъдени направените по делото разноски в размер на
360 лв. – платено адвокатско възнаграждение.
С оглед на гореизложеното, Софийският районен съд, 155 състав,
Р Е Ш И :
ОТХВЪРЛЯ предявения иск от Л. И. И., с ЕГН **********, със съдебен адрес: гр.
София, бул. „..в“ №.. ет 2, ап. 5, против „К..“ ООД, с ЕИК ..., със седалище и адрес на
управление: гр. София, ж.к. „..“, ул. „Р..“ №.., ет. 6А, представлявано от Л Р, за установяване
по отношение на ответника, че ищецът не дължи на „К..“ ООД сумата от 190,33 лв. /сто и
деветдесет лева и тридесет и три стотинки/ за разноски по гр.д. № 8230/2019 г. по описа на
СРС, 34 състав, сумата представляваща разликата над сумата от 314,67 лв. – действително
дължимата сума до сумата от 505 лв. – разноски, за които е издаден изпълнителен лист от
07.06.2019 г. по гр.д. № 8230/2019 г. по описа на СРС, 34 състав, поради липса на валидно
изпълняемо право и поради наличието на нововъзникнали факти след издаване на заповед за
изпълнение и изпълнителен лист – влязло в сила съдебно решение № 20008716 от
12.01.2021 г. по гр.д. № 52688/2019 г. по описа на СРС, 34 състав.
ОСЪЖДА „К..“ ООД, с ЕИК ..., със седалище и адрес на управление: гр. София, ж.к.
„..“, ул. „Р..“ №.., ет. 6А, представлявано от Л Р, ДА ЗАПЛАТИ на Л. И. И., с ЕГН
**********, със съдебен адрес: гр. София, бул. „..в“ №.. ет 2, ап. 5, на основание чл. 78, ал. 1
от ГПК, сумата от 360 лв. /триста и шестдесет лева/, представляваща направени по делото
разноски.
РЕШЕНИЕТО може да бъде обжалвано в двуседмичен срок от връчване на препис на
страните пред Софийски градски съд.
РАЙОНЕН СЪДИЯ:
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
6