Р Е Ш
Е Н И
Е
гр. София, … март 2020 година
В ИМЕТО НА
НАРОДА
Софийски
градски съд, Търговско отделение, VІ-6 състав, в публичното заседание на
четвърти февруари две хиляди и двадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕЛЕНА РАДЕВА
при
участието на секретаря Кирилка Илиева, като разгледа докладваното от съдия
Радева т.д. № 16 по описа за 2019 г. на основание данните по делото и закона,
за да се произнесе, взе предвид следното:
Кумулативно обективно съединени искове с правно
основание чл.411 и сл КЗ и чл.86 ЗЗД.
Постъпила е искова молба от „Д.З.“ ЕАД срещу З. „Б.И.“
АД, в която се твърди, че между „Д.з.“ ЕАД, в качеството на застраховател и „Т.Т.“ ЕООД, в качеството на застрахован, е сключен договор за
имуществена застраховка “КАСКО+” за товарен автомобил бетон-помпа, марка „Ман”,
с per. № ******, с рама N2 WMAH39ZZ78M493814, със
застрахователна полица № 440216031001130. Платена е дължимата застрахователна
премия и договорът е влязъл в сила за период от 12 месеца, считано от
08.12.2016г. По силата на този договор „ДЗИ- О.З.“ ЕАД се е задължило да покрие
нанесените на автомобила щети до размера на съответната застрахователна сума.
На 26.08.2017 г., в периода на действие на гореописания застрахователен
договор, около 07:55 ч, на път 2008, на около 500 метра след разклона за с.
Казашко, посока към гр. Варна, И.Г.Г., като водач на
л.а. „Дачия Сандеро“, с peг. № ******, управлява лекия автомобил след употреба на
алкохол (0,74 промила), не контролира постоянно МПС, навлиза в насрещната пътна
лента и се блъска в насрещно движещия се т.а. „MAH“, с peг.
№ ******, управляван от З.В.Д.. Вина за настъпване на събитието има водачът на
л.а. „Дачия Сандеро“, с peг. № ******, който
управлява автомобила след употреба на алкохол, не контролира непрекъснато МПС и
неправомерно навлиза в лентата за насрещно движение. Към момента на описаното
по-горе ПТП гражданската отговорност на виновния водач е била застрахована по
договор сключен със З. "Б.И." АД, с полица №BG/02/l 17000942524, с
валидност до 07.04.2018 г. За събитието е съставен констативен протокол за ПТП
№9 2232/26.08.2017 г. на ОД МВР-Варна, сектор „Пътна полиция“. В протокола са
описани причините за произшествието, както и съвсем общо видимите щети на
участвалите превозни средства. Образувано е и ДП № 392/2017 г. по описа на
сектор „ПП“-ОД-МВР-Варна, пр.пр. № 11001/2017 г. на
РП-Варна. По повод на гореописаното ПТП, на 28.08.2017 г., до „ДЗИ- О.З.“ ЕАД е
подадено уведомление за настъпване на застрахователно събитие и е образувана
преписка по щета № 44010311707277. При обработката на застрахователната
претенция, са извършени огледи на увредения автомобил, изготвен е снимков
материал, изискани са оферти за ремонт и проформи
фактури. Установено е, че възстановяването на застрахования автомобил е
икономически нецелесъобразно, като ремонтът значително надвишава действителната
стойност на автомобила. Поради това е изплатено обезщетение за тотална щета по
смисъла на чл.390 ал. 2 от КЗ , с приспадане на 15 % запазени части. Към датата
на събитието е определена действителна стойност в размер на 130 780,80 лв.,
приспаднати са 15% запазени части и е изплатено обезщетение в размер на 111
163,68 лв., като автомобилът е свален от отчет от КАТ. „Д.З." ЕАД е
сторило и 15,00 лв. обичайни ликвидационни разноски по уреждане на претенцията.
„Д.З.“ ЕАД е изпратило регресна покана до „З. "Б.И."
АД, за възстановяване на платеното в общ размер на 111 178,68 лв. Регресната покана е получена от ответника на 26.11.2018 г.
и е заведена в деловодството му под № 04- 834866/26.11.2018 г. С писмо изх. №
РГ-00479/28.11.2018 г., ответникът отказа изплащане на сумата. Поради
изложеното, за „Д.з.“ ЕАД възниквал правен интерес да иска възстановяване на
платеното застрахователно обезщетение от ответното дружество, в размер на 111
178,68 лв. На основание чл. 86 ал. 1 от ЗЗД, претендира и законната лихва в
размер на 1 050.02 лв., изчислена за периода 28.11.2018 г. до датата на
подаване на исковата молба. Моли съда да му присъди съдебно заявените вземания,
ведно със законната лихва върху главницата от датата на подаване на исковата
молба до окончателното изплащане на сумата. Претендира и заплащане на
разноските по делото.
В срока за отговор ответникът „БУЛ ИНС“ АД, ЕИК ******,
не оспорва допустимост на предявените искове. Оспорва претенциите по основание
и размер, като не спори относно следните факти: настъпването на ПТП на
26.08.2017г., между товарен автомобил „МАН“, с водач З.В.Д. и лек автомобил „Датча Сандеро“, с водач И.Г.Г.; не оспорва и наличието на валидно застрахователно правоотношение
по задължителна застраховка „ГО“ между него и водача на „Дачия
Сандеро“ И.Г.Г. към датата
на ПТП - 26.08.2017г. Оспорва следните твърдения: че причина за настъпване на
ПТП е противоправното и виновно поведение на водача И.Г..
Липсва влязъл в сила акт по чл. 300 от ГПК, който да обвързва настоящата
инстанция със задължителна сила. По делото не е представено и влязло в сила НП
срещу сочения за виновен водач - И.Г., а този факт подлежи на установяване при
условията на пълно и главно доказване. Оспорва да е осъществен посоченият
механизъм на ПТП по същите съображения. Счита, че към настоящия момент
механизмът на настъпване на пътния инцидент не е установен по един безспорен и
категоричен начин. Оспорва констативния протокол в частта: обстоятелства и
причини за ПТП като твърди, че актосъставителят не е
присъствал при настъпване на ПТП и в тази част протоколът няма характер на
официален документ. Оспорва предявения иск по размер. Твърди, че претендираната с исковата молба главница в размер на 111
178,68 лева, е силно завишена и не отговаря на действителния размер на щетите,
по средно пазарни цени. Отделно от това твърди, че съгласно изготвено
заключение от експертите на дружеството е налице „тотална щета“ по смисъла на общите
условия на ищеца, тъй като действителната стойност на застрахованото при него
МПС т.а МАН, към датата на настъпване на събитието, действително е била в
размер на 130 000 лева и е икономически нецелесъобразно неговото
възстановяване. Обезщетението, което ищецът дължи при тотална щета е в размер
на 70% от действителната стойност на автомобила към датата на ПТП или размерът
на щетата е 91 546,56 лева, а не както неправилно е посочено в ИМ - 111 178,68
лева. Твърди, че липсва основание при тотална щета да бъде изплатено
обезщетение в размер на 85% от действителната стойност на МПС. Съобразно
нормативните изисквания и общите условия на ответника, при тотална щета се
изплаща 70 % от действителната стойност на МПС към датата на събитието. Ето
защо, искът на ищеца би бил основателен до размер от 91 546,56 лева, а не както
е предявен за 111 178,68 лв.Моли съда да съобрази изложеното и ако прецени
основателност на иска да го уважи до размер на сумата от 91 546,46 лева, а
над тази сума да го отхвърли поради неоснователност.
Съдът като прецени събраните по делото
доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, намира за установено следното:
Не се спори между страните по делото, че
на 06.12.2016 г. е сключен договор за автомобилна застраховка „КАСКО+“ във
формата на застрахователна полица № 440216031001130 между ищеца и „Т.Т.“ ЕООД с обект на застраховката товарен автомобил модел
„Ман“ – 41.440 Бетон-помпа със срок на валидност 09.12.2016 г.-08.12.2017 г.,
при уговорена застрахователна сума от 144 000лв и застрахователна премия
от 1 987,20лв. срокът на действие на договора - от 09.12.2016г. до
08.12.2017 година. По делото са представени и валидни общи условия на ищеца,
действали към момента на сключване на договора.
По делото е представен констативен
протокол за ПТП с пострадали лица от 26.08.2017 година, съставен от Л.М., в
който са описани участвалите в ПТП автомобили – посочените в исковата молба
МПС, като е посочен и свидетеля на произшествието – Е.Р.К., съставена е и схема
на ПТП. Съгласно протокола около 07:55 ч. на 26.08.2017 г. И.Г.Г.управляващ лек автомобил „Дачия
Сандеро“ с рег. № ******* навлиза постепенно вдясно
извън пътя, после с ляв волан се връща на пътя и се завърта около оста си, като
навлиза в насрещната пътна лента, където се сблъсква с товарен автомобил модел
„MAN“ с рег. № ****, управляван от З.В.Д.. Последното
МПС навлиза в дясната крайпътна канавка.
По делото е приобщено като доказателства
ДП №392/2017г. по описа на сектор „ПП“ – ОД – МВР-Варна.
Съгласно протокол за оглед на
местопроизшествие от 26.8.2017 г., изготвен от разследващ полицай Р.Т.в
образуваното ДП № 392/17 г. от ОД МВР Варна, на път № 2008 между гр. Варна и с.
Казашко на 400 м. след Домостроителен комбинат е извършено ПТП. Пътното платно е сухо, прав участък с
дребнозърнест асфалт, без подбитости и неравности по
него, без наклон. Лек автомобил „Дачия Сандеро“ с рег. № ******* е с разрушена предна част от
въздействие отпред - назад. Предното стъкло е напукано, а противоударните
възглавници са активирани. Специалният автомобил бетоновоз
МАН с рег. № **** е легнал на дясната си страна. Гредата на предния му мост е
откъсната от ресьорите и предно ляво колело е паднало
заедно с гредата от тревата. Вторият управляем мост е огънат на ляво. Не са
открити спирачни следи по пътната настилка.
От протокола на химическата експертиза
от 28.8.2017 г., извършена от проба кръв, взета от И.Г.Г.
на 26.8.2017 г. в 08:35 ч. е установена концентрация на етилов алкохол в кръвта
на изследвания равняваща се на 0,74 %.
Образуваното досъдебно производство е
прекратено с постановление от 09.08.2018 година, на основание чл.24, ал.1,т.9 НПК.
З.В.Д., водач на бетоновоза,
е депозирал пред ищеца уведомление за щета на 28.8.2017 г. по застраховка КАСКО
с полица № 440216031001130, за това, че на 26.08.2017 г. при управление на
товарен автомобил модел „MAN L series“ с рег. № ****
в посока Варна е ударен от лек автомобил, който губи управление, като
вследствие на удара товарният автомобил се преобръща вдясно извън платното.
Физическото лице е упълномощено за управление на МПС от „Т.Т.“
ЕООД. Към уведомлението са представени свидетелство за управление на МПС на З.В.Д.,
контролен талон към него, Свидетелство за регистрация на увреденото МПС част I и II, удостоверение
за техническа изправност, като е съставен и опис-заключение на увредените
детайли от ищеца по заведената щета.
Със становище от 11.09.2017 г. „Т.Т.“ ЕООД е съобщил на ищеца, че е увреден детайл „миксер“ и
целият товарен автомобил няма как да бъде възстановен така, че да възвърне
първоначалните си технически и функционални характеристики.
По делото е представена оферта от сервиз
„Euromarket“ от 18.10.2017
г. за ремонт на машина “Cifa MAGNUM MK28L”
с опис за детайлите за подмяна и ремонт с обща стойност 196 374,45
лв. Представени са и още две оферти за ремонт в сервиз “ATP Exodus”
с оферти за ремонт на други детайли по увреденото тежкотоварно МПС на стойност
1 553,78 лв. и 8 882,60 лв.
На 14.12.2017 г. ищецът е сезирал Пътна
полиция към ОДВР Варна, че увреждането на товарен автомобил модел „MAN“ с рег. № **** е оценено като тотална щета и иска
да бъде прекратена регистрацията на МПС. На 27.02.2018 г. процесния
автомобил е снет от регистрация.
С ликвидационен акт от 15.03.2018 г. по
заведената на 28.8.2017 г. щета дружеството-ищец е определило, че претърпяните от застрахования от увреждането на товарното
МПС щети са в размер на 111 163,68 лв., които следва да се изплатят като
обезщетение. С банково нареждане от 27.03.2018 г. посочената сума е преведена
по банкова сметка *** „Т.Т.“ ЕООД.
На 26.11.2018 г. ищецът е депозирал пред
ответника регресна претенция, с която го кани да му
заплати сума в размер на 111 163,68 лв., представляваща изплатено
застрахователно обезщетение за причинените на застрахования по КАСКО „Т.Т.“ ЕООД вреди от ПТП, предизвикано по вина на И.Г.Г., застрахован по „Гражданска отговорност на
автомобилистите“ от ответника.
С писмо от 29.11.2018 г. ответникът
уведомява ищеца, че няма издадено наказателно постановление за причиненото ПТП,
поради което при пълно окомплектоване на преписката същата следва да им се
изпрати отново.
От разпита на свидетеля З.Д., управлявал
процесния тежкотоварен автомобил при настъпване на
ПТП, се установява, че произшествието е настъпило на прав участък при подновен
асфалт, гладък, запазен. Колата, движеща се срещу него загубила контрол 100 м
преди да се разминат. Първо видял как от дясно на колата движеща се срещу него
излязъл в дясно прах. Било на около 100 м преди да се срещнат и разминат. След
като навлязъл в банкета от страна на негово дясно, водачът на лекия автомобил е
направил рязка маневра наляво, навлизайки в платното на товарния автомобил,
след което се върнал в неговото си платно, откъдето, вече под остър ъгъл,
тръгнал направо срещу товарния автомобил и оттам вече не овладял лекия
автомобил – лист 95 от делото свидетелят твърди, че още като видял облака прах
започнал да намалява скоростта и при първото навлизане в неговото платно рязко
натиснал спирачките. При повторното навлизане инстинктивно завил в дясно, за да
не се получи челен удар. При удара
продължил да натиска спирачките, с цел той да спре, за да не се получи
по-трайно увреждане. Спирачката не я е пускал, но не я е натиснал просто до
край. На средата на платното настъпил ударът. Ударил го е в предна лява броня и
в предна лява гума, и леко го завъртял. Камионът бил натоварен. Правият участък
бил в края си при удара и оставали около 300 м. Ясно и слънчево е било времето.
Това станало сутринта между 07.30 ч. - 08. 00 ч. Убеден е, че в момента на
удара бил с по-малко от 70 км. в час. Имало е добра видимост. След сблъсъка
навлязъл в канавката и там имало дървета и камъни и те преобърнали камиона.
От показанията на свидетеля Е.К., пътувал при произшествието зад
другия участник в ПТП, се установява, че когато настигнал предната кола, тя
започнала да излиза и влиза в платното. Насреща имало бетоновоз.
Каращият с „Дачия“ -та за секунди влезнал в платното
насреща, върнал се в своята лента, отново навлязъл в насрещната лента, карал срещу бентоновоза
и се ударил странично на водача от негово ляво. Имало лек наклон на пътя, но
участъка бил прав, те се движели по надолнище, а бетоновоза
се изкачвал. Теренът около пътя бил необработваема земя, от двете страни имало
канавки. „Дачия“ -та се ударила в бетоновоза
и той завил рязко в негово дясно, взел да се изправя, влезнал леко в канавката
и се преобърнал, а лекият автомобил отишъл в негово дясно и влезнал в храстите.
Свидетелят шофирал със 70-80 км. зад лекия автомобил. Водачът на бетоновоза видял, че колата излиза от контрол и намалил
скоростта. Правият участък бил дълъг около 500 м и той забелязал бетоновоза на 500 м за първи път, понеже имал видимост.
Предполага, че водачът на бетоновоза е видял лекия
автомобил на около 350 м. Шофьорът на бетоновоза
завил на дясно в канавката преди да се ударят.
Съгласно заключението на вещото лице Й.Й. по допуснатата съдебна автотехническа
експертиза, което съдът приема, е прието, че на 26.08.2017 г. около 07:55 часа,
лек автомобил „Дачия Сандеро”,
с рег.№ ****** се движи по път III-2008 с посока от гр. Варна и на около 500 м
преди разклона за с. Казашко, автомобилът започва да излиза от пътното платно в
дясно по посоката си на движение, като водачът предприема маневра за връщане на
автомобила в платното за движение, губи контрол, вследствие на което
автомобилът се завърта, навлиза в лентата за насрещно движение и реализира ПТП
с насрещно движещия се специален автомобил „МАН ТГА 41.440 8x4 ББ”, с рег.№ ****.
След удара товарният автомобил напуска пътното платно вдясно по посоката си на
движение и се преобръща. От техническа гледна точка и от приложените по делото
доказателства, може да се направи извод, че причината за настъпване на процесното ПТП е поведението на водача на лек автомобил „Дачия Сандеро”, с рег.№ ******,
който губи контрол над превозното средство, навлиза в лентата за насрещно
движение и реализира ПТП със специален автомобил „МАН ТГА 41.440 8x4 ББ”, с
рег.№ ****.
Според експертизата всички увреждания по
специален автомобил „МАН ТГА 41.440 8x4 ББ”, с рег.№ ****, отразени в описа на
застрахователя се намират в пряка и причинно-следствена връзка с механизма на процесното събитие.
Вещото лице е дало заключение, че
стойността необходима за възстановяване на специален автомобил „МАН ТГА 41.440
8x4 ББ”, с рег.№ ****, изчислена на база средни пазарни цени към датата на ПТП
е 249 233,20 лв. Действителната (средна пазарна) стойност на процесния специален автомобил „МАН ТГА 41.440 8x4 ББ”, с
рег.№ ****, определена към датата на настъпване на застрахователното
събитие, е 143 554 лв. Според вещото
лице сумата, необходима за възстановяване на товарен автомобил „МАН“ надвишава
неговата действителна стойност и в този случай е налице тотална щета на
превозното средство. Стойността на дължимото обезщетение за специален автомобил
„МАН ТГА 41.440 8x4 ББ”, с рег.№ ****, определена при условията на тотална щета
и след приспадане на запазените части е 111 541 лв. Обичайните разноски за
ликвидиране на щета по риск „Каско“ при ПТП са в
размер на 15,00 лв.
Според допълнителното заключение на
вещото лице инж. Й. при аварийно задействане на спирачната система от водача на
бетоновоза от момента, в който водачът на лекия
автомобил за първи път е напуснал платното за движение, траекториите на двете
МПС не следва да се пресекат, поради което и удар между двата автомобила би бил
невъзможен. Ако водачът на товарния автомобил е задействал спирачната уредба
при първото навлизане в неговото платно от страна на лекия автомобил, то удар е
щял да бъде осъществен.
Съгласно експертизата към момента на
настъпване на произшествието лек автомобил „Дачия“ се
е движил със скорост 35,6 км/ч, а товарен автомобил „МАН“ със скорост около
76,7 км/ч.
Вещото лице е заключило, че опасната
зона на лек автомобил „Дачия Сандеро“
е била 21,17 метра, а на товарен автомобил „МАН“ — 67,94 метра.
Според заключението водачът на товарен
автомобил „МАН“ е имал възможност да предотврати произшествието, ако е
задействал спирачната уредба от момента,
в който е забелязал за пръв път отклонението надясно на лек автомобил „Дачия“. В този момент товарен автомобил „МАН“ се е намирал
на разстояние 111,28 метра от мястото на удара, а опасната му зона е 67,94
метра. Водачът на товарен автомобил „МАН“ не е имал техническа възможност да
предотврати произшествието чрез аварийно задействане на спирачната уредба, от
момента в който лек автомобил „Дачия“ се е насочил за
втори път към неговата лента за движение. При аварийно задействане на
спирачната уредба от страна на водача на товарен автомобил „МАН“ от момента, в
който лек автомобил „Дачия Сандеро“
за пръв път е напуснал платното за движение, траекториите на двете превозни
средства не биха се пресекли и удар между тях не би настъпил. Ако водачът на
товарния автомобил е задействал спирачната уредба на 111,28 метра от мястото на
удара, тогава, когато за пръв път е забелязал отклонението на лек автомобил „Дачия“, траекториите на двете превозни средства не е
следвало да се пресекат и удар между тях н би настъпил. Вещото лице счита, че
ако водачът на товарния автомобил е задействал спирачната уредба на разстояние
80,64 метра, тогава когато лек автомобил „Дачия“ за
пръв път е навлязъл в неговата лента за движение, превозното средство е щяло да
спре преди мястото на удара и съприкосновението с лек автомобил „Дачия Сандеро“ е щял да настъпи в
предната дясна част на бетон помпата и не би довело до увреда
на детайлите свързани с миксера на превозното средство, на стойност 196 374,45
лв. без ДДС или 235 649,34 лв. с ДДС.
Съобразно заключението стойността
необходима за възстановяване на специален автомобил „МАН ТГА 41.440 8x4 ББ”, с
рег.№ ****, изчислена на база средни пазарни цени към датата на ПТП е 241
177,96 лв.
Съгласно заключението на вещото лице И.И. по допуснатата повторна съдебна автотехническа
експертиза, което съдът приема и не е оспорено от страните, е прието, че
водачът на товарния автомобил „МАН-ТГА41.440 8 X4 ББ" с ДК№ **** е
забелязал нехарактерно поведение на движещия срещу него автомобил Дачия „Сандеро" с ДК№ ******
на около 100 м преди удара. Скоростта според вещото лице на л.а. „Дачия Сандеро" с ДК№ ******
е била не по-ниска от 58,78км/ч. Скоростта на т.а. „МАН-ТГА41.440 8Х4ББ"с
ДК№ **** е била не по-ниска от 74,10 км/ч.
Вещото лице е изразило становище, че
опасната зона за спиране е както следва: за Дачия „Сандеро“ – 40,75м, за „МАН“ с ДК№ **** е 68,67м.
Експертизата приема, че водачът на товарният
автомобил не е имал техническа възможност да спре и да предотврати удара.
Вещото лице е изчислило, че щетите
получени при преобръщането на т.о.„МАН-ТГА41.440 8Х4ББ"с ДК№ **** при
средни пазарни цени към дата на произшесвието
26.08.2017г. са на стойност 229 741,20лв.
При така установената фактическа обстановка съдът
приема от правна страна следното:
По иска с правно основание чл.411 КЗ.
За да бъде уважен осъдителния иск на застрахователя,
платил застрахователно обезщетение на застрахованото при него лице, насочен
срещу застрахователя по „ГО“ на деликвента, следва да
се установи при условията на пълно и главно доказване, наличие на
застрахователно правоотношение, представляващо имуществена застраховка, което
обвързва застрахователя- ищец с трето за делото лице, което е застраховано към
него; възникване по време на действието на застрахователния договор
застрахователно събитие, настъпили имуществени вреди от него, за които
застрахователят е заплатил застрахователно обезщетение; наличие на застраховка
„Гражданско отговорност“, сключена между застрахователя – ответник и лицето, по
чиято вина е настъпило събитието.
По наличие на част от тези обстоятелства страните не
спорят.
Спорът по делото е съсредоточен относно
механизма на настъпване на вредите и размера на претенцията.
Относно механизма на настъпване на вредите.
По делото са изслушани две основни експертизи и една
допълнителна към първоначалното заключение.
Отликите между тези експертизи касаят въпроса дали
водачът на застрахованата при ищеца вещ – специален автомобил - е участвал с
извършените от него действия в съпричиняване на
вредата. В тази връзка в.л. инж. Й.Й. дава
заключение, че причина за настъпване на ПТП е поведението на водача на лекия
автомобил, който е изгубил контрол върху превозното средство, в резултат на
което е навлязъл в насрещната лента и е реализирал ПТП със специален автомобил
„МАН“, като всички увреждания по този автомобил се намират в пряка причинна
връзка с механизма на процесното събитие.
В допълнителното заключение това вещо лице дава
следните пояснения: ако водачът на специалния автомобил „МАН“ е предприел
аварийно задействане на спирачната уредба от момента, в който водачът на лекия
автомобил за пръв път е напуснал платното за движение, то удар между двете МПС
не би възникнал, защото траекториите им не биха се пресекли; ако водачът на
специалния автомобил е задействал аварийно спирачната уредба при първото
навлизане на лекия автомобил в лентата за насрещно движение, то удар е щял да
възникне, но ако водачът на специалния автомобил е задействал спирачната уредба
на разстояние 80,64 метра, тогава,
когато лекият автомобил за пръв път е навлязъл в неговата лента за движение,
превозното средство е щяло да спре преди мястото на удара и съприкосновението с
лекия автомобил е щяло да настъпи в предната част на бетон помпата и детайлите,
свързани с миксера не са щели да се увредят. Вещото лице е приело, че при тези
обстоятелства водачът на специалния автомобил е бил в състояние да предотврати
ПТП в посочената по- горе хипотеза.
Другото вещо лице инж. И.И.
приема, че за водача на специалния автомобил „МАН“ не е съществувала възможност
да предотврати ПТП.Тази своя теза е обосновал, че поради това, че на мястото не
са намерени спирачни следи, то към момента на удара спирачната система на
специалния автомобил още не е била сработила. Съотнесен
този извод, към писмените доказателства по делото, касателно
този автомобил, за който е представен документ, че е в изрядно техническо
състояние, то този извод се явява необоснован.
Настоящият състав на съда кредитира заключението –
основно и допълнително – изготвено от вещото лице инж.Й., като съответстващо на
събраните по делото доказателства.
Въз основа на това заключение приема, че действията на
водача на специалния автомобил сочат на надценяване на техническите възможности
на МПС-то и на неговите собствени възможности като водач. Следва изрично да се
посочи, че този водач е имал видимост на цялото пътно платно от около 350
метра, както сочи свидетелят К. и това му е дало възможност за правилна
преценка на ситуацията. Той е следвало да отчете, че водачът на насрещно
движещия се лек автомобил не контролира същия и липсата на контрол не е
спорадична, тъй като в определен участък от пътя този автомобил е криволичил –
излязъл извън платното – в негово дясно, върнал се на своята лента от платното,
навлязъл в насрещната лента, отново се върнал в своята и всичко това – преди
сблъсъка между двата автомобила. Следователно, водачът на специалния автомобил
„МАН“ е следвало стриктно да прецени положението и да предвиди евентуален
сблъсък. За да го избегне е следвало да намали достатъчно скоростта или да спре
автомобила- по делото е установено от показанията на св. К., че след „МАН“-а не
е имало автомобили, следователно евентуално намаляване на скоростта или спиране
не е щяло да доведе да нарушаване на пътния поток, тъй като такъв не е имало.
Поведението на този водач противоречи на общата разпоредба на чл.20, ал.2 от ЗДвП, която съдържа общо предписание за необходимото поведение на водача на
МПС. Вместо това водачът на специалния автомобил, при повторното навлизане на
лекия автомобил в неговата лента, която е насрещна за „Дачия“-та,
е направил инстинктивен завой в дясно в резултат на което специалният автомобил
се е преобърнал, а това е довело да пораждане на увреди по вещта.
Въпросът е дали неправилната преценка на пътната
обстановка от страна на водача на товарния автомобил се явява единствена
причина за настъпилите щети по МПС-то, за което ищецът е заплатил
застрахователно обезщетение на собственика на вещта?
Отговорът на този въпрос е очевидно отрицателен.
За да предприеме маневрата завой, водачът на специалния
товарен автомобил е имал причина и тази причина е неконтролираният от своя
водач лек автомобил. Т.е. първопричината за необходимостта от посочените по-
горе действия на водача на специалния автомобил е поведението на водача на
лекия автомобил, който се явява основен виновник за причиняване на вредите на
застрахованата при ищеца вещ. Поведението на този водач е в разрез с
разпоредбата на чл.20, ал.1 ЗДвП, която вменява задължение са всеки водач на
ППС да контролира същото. От събраните по делото доказателства се установява по
безспорен начин, че водачът на лекия автомобил „Дачия“
неколкократно е нарушил това си задължение и е
управлявал лекия автомобил в нарушение на законовото предписание. Причините за
това поведение са останали неустановени в този процес, което пък има за
последица, че при установен деликт, не е оборена
презумпцията за наличие на вина на водача на лекия автомобил. Следователно
водачът на лекия автомобил се явява лицето, което е нарушила правилата за
движение по пътищата и това е довело до необходимост водачът на товарния
автомобил да предприеме маневра- завой в дясно.
След извод на съда, че поведението на водача на бетоновоза е причинено от поведението на водача на лекия
автомобил следва да се изключи тезата, че единствената, достатъчна и необходима
причина за увредата на бетоновоза
е поведението на неговия водач, а това означава, че не може да бъде споделена
тезата на ответника, че претенцията се явява неоснователно предявена и подлежи
на отхвърляне.
Напротив – претенцията се явява основателно предявена
и следва да бъде уважена, но при извод на съда за съпричиняване
по смисъла на чл.51, ал.2 ЗЗД . Това е така защото само при наличие на съвместното
поведение на двамата водачи е настъпила вредата по специалния автомобил,
предмет на застраховката „КАСКО“. Това е така, тъй като в резултат на
нетипичното поведение на водача, чиято отговорност е предмет на застраховката
„ГО“, сключена с ответника, а именно- липса на постоянен контрол от негова
страна на управлявания автомобил, водачът на бетоновоза
е предприел маневра – завой надясно, в резултат на което вещта се е обърнала и
е била увредена. Съотношението между тези две проявни
форми на човешко поведение е 1/10 за водача на бетоновоза
и 9/10 за водача на лекия автомобил спрямо вредоносния резултат. Тази пропорция
следва да бъде взета предвид при определяне на размера на дължимата от
ответника на ищеца сума.
Относно размера на претендираната
сума.
Съгласно константната съдебна практика и закона
присъдената сума следва да се преценява с оглед действителната стойност на
вещта към датата на ПТП-то.
Съобразно заключението на вещото лице инж. Й.
действителната стойност на бетоновоза към датата на
ПТП е сума в размер на 143 554лв, а дължимото обезщетение за нея в условие
на тотална щета е сумата от 111 541лева.
Не се спори по делото, че платената от ищеца на
застрахованото лице сума, представляваща застрахователно обезщетение е в размер
на 111 163,68лв. Следователно ищецът може да претендира заплащане от
ответника на сума, която е в рамките на платеното от него обезщетение и
обичайните разходи, за които вещото лице е посочила като парична равностойност
сумата от 15 лв.
Претендираната сума е в размер по-нисък от
определения от вещото лице и съдът я приема за база, въз основа на която да
определи дължимата от ответника, като от нея приспадне 1/10 част или сумата от 11 116,37лв,
равняваща се на установеното от съда съпричиняване на
вредата от страна на водача на товарния автомобил. Следователно, дължимата от
ответника на ищеца сума е 100 057,31лева, в който размер настоящият състав
на съда приема претенцията за основателно предявена. Следва да бъде уважена и
претенцията в размер на 15 лв, обичайните разноски
По претенцията за лихва.
Ответникът оспорва да е налице основание за заплащане
на обезщетение, тъй като липсвали документи, които ищецът да е представил пред
него, с извънсъдебно предявената претенция, които установяват наличие на ПТП и
вина на водача, чиято отговорност е застрахована при ответника.
Разпоредбата на чл.412, ал.3 КЗ предвижда в срок 30 дни от представянето
на всички доказателства застрахователят да
извърши плащане, ако са представени всички необходими документи. Съгласно чл.412, ал.1 КЗ задължава застрахователят по имуществена
застраховка, който е встъпил в правата на застрахованото лице срещу застрахователя
по застраховка "Гражданска отговорност" на лицето, което
виновно е причинило вредата на застрахованото
имущество, предявява претенцията си срещу този застраховател,
като прилага доказателствата, с които разполага, в това число доказателства за удостоверяване на пътнотранспортно произшествие в случаите на застраховка "Гражданска отговорност" на автомобилистите. Не
е налице законово изискване да се представят неоспорими доказателства за
наличието на вина на водача, чиято отговорност е застрахована по „ГО“ при
ответника.
По делото е установена, че
към претенцията си ищецът е представил констативния протокол за ПТ, описан в
самата претенция. Липсва спор затова, че документите са получени от ответника
на 26.11.2018 година. Следователно ответникът е длъжен да заплати претенцията
до 26.12.2018 година и тъй като датата е почивен ден, то датата, на която е
следвало да се извърши плащане е следващата – 27.12.2018 година. Периодът на
забава започва да тече от 29.12.2018 година и е до датата, предхождаща подаването на исковата молба – 03.01.2019
година.
Размерът на обезвредата е сумата от 194,55 лева, изчислена служебно от
съда. В този размер следва да бъде уважена акцесорната
претенция.
По разноските.
Всяка от страните е
направила искане за присъждане на разноски.
Ответникът е представил
списък по чл.80 ГПК за заплащане на сумата от 6 000лв адвокатско
възнаграждение и сумата от 600лв – депозит на вещо лице.
Разноските следва да се
определят на база нормата на чл.78 ГПК, като на ищеца се присъдят разноски,
съобразно уважената част от иска, а на ответника, съобразно отхвърлената част
на претенцията.
От доказателствата по делото
съдът приема, че ищецът е направил разноски в общ размер на 5 117,15лв, а
ответникът е направила разноски в размер на 5 600лв(липсват доказателства,
че заплатената адв. Възнаграждение е от 6 00лв).
Ищецът е направил възражение
за прекомерност на адвокатското възнаграждение на ответника.
Съгласно Наредба №1/2004г.
на ВАС минималният размер на адвокатското възнаграждение е сумата от 3 774,58лв(
чл.7, ал.2,т.5). Заплатеното от страната възнаграждение е сумата от
5 000лв. Проведени са три съдебни заседания. Съдът приема, че възражение
на ищеца е основателно и това е така, тъй като независимо от броя на
проведените заседания и събраните доказателствени
средства, то справедливото възнаграждение следва да е в размер на сумата от
4 500лв, в който размер претенцията за разноски следва да бъде уважена.
Следователно общият размер на разноските е сумата от 5 100лв.
На основание чл.78, ал.1 ГПК
ответникът следва да заплати на ищеца разноски в размер на 4 576,30лв.
На основание чл.78, ал.3 ГПК ищецът следва да заплати
на ответника 539,04лв.
При изложеното съдът
Р Е Ш И :
ОСЪЖДА,
на основание чл.411 и сл. КЗ, З. „Б.И.“ АД, ЕИК ******, със
седалище и адрес на управление ***, със съдебен адрес ***, адв.М.Г.,
да заплати на „ДЗИ – О.З.“ЕАД, ЕИК ******, със седалище и адрес на управление ***,
чрез юрисконсулт Л.Х., сумата от 100 072,31лева ( сто хиляди и седемдесет
и два лева и 31 ст.), представляваща обезщетение в размер на
100 057,31лева и 15 лева обичайни разноски от 15 лева по претенция
№44010311707277/28.08.2017година, ведно със законната лихва върху тази сума, начиная от 03.01.2019 година до окончателното изплащане на
сумата, като ОТХВЪРЛЯ иска в частта над уважения до предявения размер от
111 178,68лева, поради НЕОСНОВАТЕЛНОСТТА му.
ОСЪЖДА,
на основание чл.86 ЗЗД, З. „Б.И.“ АД, ЕИК ******, със седалище и адрес на
управление ***, със съдебен адрес ***, адв.М.Г., да
заплати на „ДЗИ – О.З.“ЕАД, ЕИК ******, със седалище и адрес на управление ***,
чрез юрисконсулт Л.Х., сумата от 194,55лева представлява обезщетение за забевоно плащане на сумата от 100 072,31лева, за
периода на забава, считяна от 28.12.2018 година до
датата на подаване на исковата молба в съда, като ОТХВЪРЛЯ иск в частта над
уважения до предявения размер от 1 050,02лева, поради НЕОСНОВАТЕЛНОСТТА
му.
ОСЪЖДА, на основание чл.78, ал.1 ГПК, З.
„Б.И.“ Ад, ЕИК ******, със седалище и адрес на управление ***, със съдебен
адрес ***, адв.М.Г., да заплати на „ДЗИ – О.З.“ЕАД,
ЕИК ******, със седалище и адрес на управление ***, чрез юрисконсулт Л.Х.,
сумата от 4 576,30лв, представляваща
разноски по делото.
ОСЪЖДА,
на основание чл.78, ал.3 ГПК, ДЗИ – О.З.“ЕАД, ЕИК ******, със седалище и адрес
на управление ***, да заплати на З. „Б.И.“ Ад, ЕИК ******, със седалище и адрес
на управление ***, сумата от 539,04лв, представляваща
разноски по делото.
РЕШЕНИЕТО
подлежи на обжалване пред САС в 2-седмичен срок от връчването му на страните.
СЪДИЯ: