Определение по дело №67898/2022 на Софийски районен съд

Номер на акта: 24595
Дата: 13 юли 2023 г. (в сила от 13 юли 2023 г.)
Съдия: Нора Владимирова Маринова
Дело: 20221110167898
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 14 декември 2022 г.

Съдържание на акта

ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 24595
гр. София, 13.07.2023 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 145 СЪСТАВ, в закрито заседание на
тринадесети юли през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:НОРА ВЛ. МАРИНОВА
като разгледа докладваното от НОРА ВЛ. МАРИНОВА Гражданско дело №
20221110167898 по описа за 2022 година
намери следното:
като разгледа гр.д. № 67898 по описа на СРС за 2022 г., намери следното:
Извършена е проверка по реда на чл. 140, ал. 1 ГПК.
Ищецът е представил относими и допустими писмени доказателства, които следва да
бъдат приети като доказателства по делото.
Искането на ищеца да се приложи ч.гр.д. № 36109/2022 г. по описа на Софийски
районен съд, 145 състав следва да бъде уважено.
Следва да се отложи произнасянето по искането на ищеца за назначаване на съдебно-
счетоводна експертиза за насроченото съдебно заседание с оглед процесуалното поведение
на ответника.
Делото следва да бъде насрочено за разглеждане в открито съдебно заседание.
Така мотивиран и на основание чл. 140 ГПК, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ПРИЕМА представените с исковата молба писмени доказателства.
ПРИЛАГА ч.гр.д. № 36109/2022 г. по описа на Софийски районен съд, 145 състав
към производството по делото.
ОТЛАГА произнасянето по искането за назначаване на съдебно-счетоводна
експертиза, направено от ищеца, за първото открито съдебно заседание.
НАСРОЧВА делото за разглеждане в открито заседание на 12.10.2023г. от 09.35 часа,
за когато да се призоват страните.
На страните да се изпрати препис от настоящото определение.
СЪСТАВЯ ПРОЕКТОДОКЛАД както следва:
1
Предявени са обективно кумулативно съединени установителни искове с правна
квалификация чл. 422 ГПК вр. чл. 79, ал. 1 ЗЗД вр. чл. 9 ЗПК вр. чл. 99 ЗЗД и чл. 422 ГПК
вр. чл. 86, ал. 1 ЗЗД вр. чл. 99 ЗЗД за признаване за установено, че ответникът И. Л. А.
дължи на ищеца „А.“ ЕАД сумата в размер на 10 549,07 лв., представляваща неизплатена
главница по Договор за потребителски кредит с № . от 06.03.2018 г. сключен между
ответника и „Т.“ ЕАД, ведно със законна лихва от 04.07.2022 г. до изплащане на вземането,
сумата в размер на 1398,51 лв. представляваща договорна лихва, дължима за периода от
09.02.2019 г. до 15.03.2021 г., сумата 3552,51 лв. обезщетение за забава, за периода от
10.02.2019 г. до 04.07.2022 г., за които суми е била издадена заповед за изпълнение по ч.гр.д.
№ 36109/2022 г. по описа на Софийски районен съд, 145 състав.
Ищецът твърди, че на 06.03.2018 г. бил сключен Договор за потребителски кредит с
№ . между „Т.“ ЕАД и И. Л. А., съгласно който Б. е предоставила на ответника кредит в
размер на 11 665,70 лв., която сума представлява потребителски кредит в размер на 8400
лв., /чл. 7/ такса в размер на 1249,90 лв., която се финансира от Кредитора и се възстановява
от Потребителя с дължимите месечни вноски съгласно погасителния план, като ответникът
се е задължил да върне на Кредитора, ведно с уговорените лихви до 15.03.2021 г. /чл. 6 от
Договора/ на 35 броя равни месечни вноски в размер на 476,82 лв. и 1 бр. изравнителна
вноска в размер на 476,70 лв. Съгласно чл. 9 от договора кредитополучателят дължал и
договорна лихва в размер на 27,09 %, или в общ размер от 5499,70 лв., а съгласно чл. 9.4 в
случай на просрочие същият дължи и лихва за просрочие в размер на законната лихва,
начислена върху просрочената сума за периода на просрочие. Твърди, че ответникът не
заплатил дължимите суми по договора за главница и договорна лихва, като бил настъпил
падежът и на последната вноска съгласно погасителния план, с оглед на което същият
изпаднал в забава и дължал и обезщетение за забавата. Твърди, че с Приложение 1 от
29.10.2021г. към договор за цесия от 31.08.2018г. кредитодателят „Т.“ ЕАД му прехвърлил
вземанията по договора на ищеца, който направил опит да връчи на ответника уведомление
за цесията чрез изпращане на писмо по „Б.“ ЕАД, но пратката била върната като
„непотърсена“. Заявява, че уведомлението е приложено към доказателство към исковата
молба, като с връчването на което от същото на ответника за отговор, същият следва да се
счита за уведомен за извършената цесия. Твърди че за претендираните суми в размер на
10549 лв. – непогасена главница, в размер на 1398,51 лв. – договорна лихва за периода от
09.02.2019г. до 15.03.2021г. и обезщетение за забава в размер на 3552,51 лв. за периода от
10.02.2019г. до 04.07.2022г. е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл.
410 ГПК по ч.гр.д. № 36109/2022г. по описа на СРС, 145 състав, срещу която длъжникът
възразил в срока по чл. 414, ал. 2 ГПК. С оглед гореизложеното моли съдът да постанови
решение, с което да признае за установено, че ответникът му дължи процесните суми.
Претендира и законна лихва върху главницата от датата на подаване на заявлението за
издаване на заповед за изпълнение – 04.07.2022г. до окончателното изплащане на вземането,
както и разноски за производството.
Ответникът не е подал отговор на исковата молба в срока по чл. 131, ал. 1 ГПК.
2
По иска с правна квалификация чл. 422 ГПК вр. чл. 79, ал. 1 ЗЗД вр. чл. 9 ЗПК вр. чл.
99 ЗЗД в тежест на ищеца по делото е да докаже възникване на правоотношение по договор
за кредит с твърдяното от него съдържание, предоставянето на сумата, усвояването на
кредита от кредитополучателя, сключването на договор за цесия от 31.08.2018г.,
Приложение 1 от 29.10.2021г. и уведомяването на длъжника за нея.
По иска с правна квалификация чл. 422 вр. чл 86 ЗЗД вр. чл. 99 ЗЗД в тежест на
ищеца е да докаже възникването на главен дълг, изпадането на длъжника в забава и размера
на обезщетението за забава.
При установяване на фактите в доказателствена тежест на ищеца в тежест на
ответника е да установи, че е погасил задълженията си по договора чрез плащане.
УКАЗВА на ответника, че не сочи доказателства да е платил претендираните
вземания.
Страните са направили доказателствени искания по отношение на останалите факти,
за които носят доказателствена тежест, а относно доказателствената им стойност съдът
дължи произнасяне с решението.
Съдът обявява на страните, че служебно следи за неравноправност на клаузи, за което
предоставя на страните при условията на състезателност възможност да ангажират
доказателства за евентуалното наличие/липса на неравноправност на клаузи от договора.
ПРИКАНВА страните към използване на способите на медиацията за решаване на
спора чрез взаимни отстъпки, като им указва, че към СРС работи Център за спогодби и
медиация (ЦМС), като повече информация и връзка с координаторите на програма
„Спогодби“ може да се получи на адреса на центъра: гр. София, бул. „Цар Борис III“ № 54,
ет. 2, стая 204, както и на телефон: 02/8955 423 – координатор Мариана Николова или на
електронна поща: ********@***.*******. Съдът разяснява на страните и че съдебна
спогодба може да се постигне във всяко положение на делото, като в този случай се събира
държавна такса в по-нисък размер, съответно половината от внесената държавна такса се
връща на ищеца на основание чл. 78, ал. 9 ГПК.
Определението не подлежи на обжалване.

Съдия при Софийски районен съд: _______________________
3