РЕШЕНИЕ
№666
07.08.2023г. гр. Хасково
В
ИМЕТО НА НАРОДА
Административен
съд- Хасково, в открито съдебно заседание на двадесет и пети юли две хиляди
двадесет и трета година, в състав
Съдия:
Цветомира Димитрова
при
секретаря Йорданка Попова……………………………………….и в присъствието на
прокурор…………………………………………………………………………като
разгледа докладваното от съдия Димитрова адм. д. №343 по описа на съда за 2023г., за да се произнесе
взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 145 и
следващите от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/
Образувано е по
жалба на С.Д. *** против Заповед № 3282з-1132 от 15.03.2023г. на Директора на
Главна дирекция“Гранична полиция“, с която е прекратено служебното
правоотношение на оспорващия.
В жалбата се
твърди, че оспорената заповед е незаконосъобразна, като постановена при
допуснати съществени нарушения на административно-производствените правила, при
несъобразяване с материалния закон и в противоречие с целта на закона.
Излагат се
доводи, че заповедта е издадена от некомпетентен орган и е лишена от мотиви,
като неясно за жалбоподателя оставало кой точно е визираният незавършен курс за
първоначална професионална подготовка. В нарушение на чл.228, ал.1 от ЗМВР
заповедта била издадена без едномесечно предизвестие. Излагат се твърдения че
не са налице фактическите условия и материалноправното основание на чл.226,
ал.1, т.7, б.в“ от ЗМВР за издаване на оспорената заповед, като се сочи, че
оспорващият не е изпратен по надлежния ред за участие в курс за първоначално
професионално обучение.
По изложените в
жалбата съображения се моли за отмяна на оспорената заповед. Претендират се
разноски.
Ответникът Директор
на Главна дирекция“Гранична полиция“ при МВР, чрез процесуален представител в
писмени бележки, излага подробни съображения за неоснователност на жалбата и
моли същата да бъде отхвърлена. Претендира разноски представляващи
юрисконсултско възнаграждение. Алтернативно в случай, че съдът приеме жалбата
за основателна, прави възражение за прекомерност на заплатеното от
жаллбоподателя адвокатско възнаграждение.
Административен
съд – Хасково, като прецени доказателствата по делото, поотделно и в тяхната
съвкупност, прие за установено от фактическа страна следното:
Със заповед №
3282з – 2281 от 08.07.2022г. на Директора на Главна дирекция“ Гранична полиция“ (л.75),
жалбоподателят С.Д.Д. е назначен за
държавен служител“стажант“, в Главна дирекция“Гранична полиция“ Смолян, като е
встъпил в изпълнение на длъжността на 13.07.2022г. съгласно подписан акт от
същата дата(л.116).
В качеството му
на стажант от ГД“ГП“-МВР оспорващият е изпратен на курс за първоначално
обучение I.C.1.2.И “Извънреден курс за Младши
изпълнителска длъжност“Полицай“ в ГД“ГП“-МВР“ в Център за специализация и
професионална подготовка, гр. Пазарджик при Академия на МВР, считано от
18.07.2022г. до 13.01.2023г. със Заповед № 8121К-6597 от 14.07.2022г. на Главен
секретар на МВР(л.31) .
Със Заповед №
4581з-385 от 27.02.2023г. на Ректора на Академията на МВР(л.12) последния е заповядал
С.Д. да бъде отписан от ЦСПП-Пазарджик поради отсъствие по уважителни причини
повече от една четвърт от продължителността на курса, считано от датата на
запознаване на стажанта със заповедта.Оспорващия е запознат със същата срещу
подпис на 01.03.2023г.
Предвид така
издадената заповед, с УРИ 4581р-5181 от 08.03.2023г. (л.13) Ректорът на Академията на МВР е
предложил на Директора на ГД“ГП“- МВР да прекрати служебното правоотношение на С.Д.
.
На 15.03.2023г. е издадена оспорената в
настоящото производство заповед № 3282з-1132 от Директора на Главна
дирекция“Гранична полиция“ при МВР(л.14), с която на основание чл. 226, ал.1, т.7, б.“в“ от ЗМВР, вр. с чл. 13 ал.4, от Наредба № 8121з-311 от 17.07.2014г. е прекратено
служебното правоотношение на С.Д.. Жалбоподателя получил препис от обжалваната
заповед на 17.03.2023г. Жалбата срещу заповедта е депозирана в АдмС-Хасково на
28.03.2023г. и заведена с вх. № 2353 от същата дата.
Горната непротиворечива обстановка се установява
от документите съдържащи се в административната преписка и от допълнително
представените по делото доказателства.
По делото, като
писмено доказателство е прието и Решение № 120/21.02.2023г. постановено по адм.дело
№ 1021 по описа на АдмС-Хасково за 2022г., с което е прогласена нищожността на Заповед
№ 4581з-2029 от 14.10.2022г. на заместник-ректора на Академията на МВР.
Жалбата е
ПРОЦЕСУАЛНО ДОПУСТИМА за разглеждане, но по същество е НЕОСНОВАТЕЛНА.
Актът се обжалва, както
с доводи за нищожност, поради липса на компетентност на издателя му, така и с
доводи за незаконосъобразност.
Наличието на
основанията визирани в чл. 146 от АПК, води до недействителност на
административният акт. За преценка, дали порока от който акта страда води до
нищожност или унищожаемост, следва да се изхожда от това дали нарушението на
изискването за валидност е съществено, в който случай актът следва да бъде
отменен, или особено съществено, в който случай актът следва да бъде обявен за
нищожен. Безспорно, акт издаден от некомпетентен орган – било то материална,
териториална или по степен винаги е нищожен. Порокът
във формата на акта и съществените нарушения на административнопроизводствените
правила водят до нищожност само, ако са толкова съществени, че нарушението е
довело до липса на волеизявление. Нищожен поради противоречие с материалния
закон би бил само този акт, който изцяло е лишен от законова опора - т. е.
издаден е при пълна липса на условията или предпоставките, предвидени в
приложимата материалноправна норма и не е налице възможност, за който и да е
орган да издаде акт с това съдържание. Несъответствието с целта на закона би
обосновало нищожност, ако актът не може да бъде издаден въз основа на никакъв
закон или когато правните последици от акта са нетърпими от правовия ред.
Съгласно чл. 226, ал. 1, т. 7, б. "в" от ЗМВР
служебното правоотношение се прекратява при обективна невъзможност на държавния
служител да изпълнява задълженията си поради незавършване курса за първоначална
подготовка. Нормата е императивна и задължава административния орган, в
условията на обвързана компетентност, при наличието на предвидените там
предпоставки да прекрати служебното правоотношение със съответния служител. В
чл.227 от ЗМВР е посочено, че заповед за прекратяване на служебното
правоотношение на държавен служител се издава от съответния орган по чл.
158 или 159 от с.н.а. По аргумент от съдържанието на последните две норми,
е видно че компетентен да издаде заповед по реда на чл.226, ал.1, т.7, б.“в“ от ЗМВР е органа по назначаване, съответно или Министърът на вътрешните работи в
случаите касаещи висши ръководни, ръководни или изпълнителски длъжности или е
ръководителят на структурата по чл.37 от ЗМВР, в случаите касаещи младши
изпълнителски длъжности. Видно от Докладна записка рег. № 4074р-9256 от
07.07.2023г. на ЗА Директора на РД“ГП“ - Смолян(л.77
и сл.) и Протокол №4074р-8602 от 24.06.2022г. (л.104 и сл.)
Жалбоподателят е
спечелил конкурс за заемане на длъжността полицай-старши полицай в 04
група“Охрана на държавната граница“ от ГПУ – Ново село към Регионална
дирекция“Гранична полиция“ при ГД“ГП“ при МВР, за участие в който конкурс е подал
заявление вх.№ 407400-2880 от 22.10.2023г. Съответно, доколкото процесната
длъжност съобразно класификатора на длъжностите в МВР за служители по чл.
142, ал. 1, т. 1 и 3
и ал.
3 ЗМВР е младша изпълнителска, оспорващия е бил назначен на същата със
Заповед № 3282з-2281 от 08.07.2022г. на Директора на Главна Дирекция“Гранична
полиция“ при МВР(л.75). Последният е издал и обжалваната в настоящото
производство заповед и предвид, че съгласно чл. 37 от ЗМВР структура в МВР е
ГД“ГП“, то същия се явява и компетентният да издаде оспорената заповед, орган.
Ето защо възраженията в жалбата за нищожност на обжалвания акт, поради
некомпетентност на издателя, са неоснователни.
Заповедта е
издадена в писмена форма и е подписана от издателя си. Не се споделят доводите
на оспорващия за немотивираност на акта. Съгласно чл.59, ал.2, т.4 от АПК индивидуалният
административен акт следва да съдържа правни и фактически основания за
постановяването си. ТР № 16 от 31.03.1975г. ОСГК на ВС допуска
мотивите за издаване на акта да се съдържат и в друг подготвителен документ по
издаването му. В случая, в оспорената заповед органът е посочил правните
основания за прекратяване на правооотношението – чл. 226, ал.1,т.7,б.“в“ от ЗМВР, вр. с чл.13, ал.4 от Наредба №
8121з-311 от 17.07.2014г. предвиждащи прекратяване на служебното правоотношение
поради обективна невъзможност да изпълнява задълженията си поради незавършване
на курса за първоначална професионална подготовка От фактическа страна, освен
че е изрично е посочил незавършване на процесния курс, органът се е позовал и
на предложение № 4581р-5181/08.03.2023г. на ректора на Академията на МВР и
Заповед № 4581з-385/27.02.2023г. на ректора на Академията на МВР. Последните
два акта са подготвителни документи по издаване на оспорения в настоящото
производство такъв и от подробно изложените в същите обстоятелства безспорно се
установява, че жалбоподателят е отписан от курса за професионално обучение от
ЦСПП-Пазарджик, поради отсъствието му по уважителни причини повече от една
четвърт от продължителността на курса, а именно в периода 24.11.2022г. до
13.01.2023г. Следователно в обжалваният акт органът е изложил както правни,
така и фактически съображения, обосноваващи издаването му. Съответно не е
допуснато твърдяното нарушение на формата на заповедта.
Административният
акт е издаден и пир липса на допуснато съществено нарушение на административно
производствените правила – спазена е предвидената в закона процедура, като заповедта е издадена след
издаването на заповед, с която С.Д. е отписан от ЦСПП – Пазарджик и след
направено предложение от ректора на Академията на МВР по реда на
чл.13, ал.4 от Наредба № 8121з-311 от 17.07.2014 г. за реда за
прекратяване на служебното правоотношение на държавните служители в
Министерството на вътрешните работи.
По материалната
законосъобразност на акта:
Чл.226, ал.1, т.7б.“в“ от ЗМВР безусловно
предвижда незавършването на курса за първоначална професионална подготовка като
основание за прекратяване на служебното правоотношение на държавните служители
в МВР. В настоящия случай наличието на този факт се установява по несъмнен
начин от Заповед № 4581з-385 от 27.02.2023г. на Ректора на Академията на МВР, с
която жалбоподателят е отписан от ЦСПП-Пазарджик, при Академия на МВР преди
завършване на курса за първоначална професионална подготовка. Причините за
незавършване на курса в случая са без правно значение – изясняването им е
релевантно в производството по оспорване на заповедта на ректора на академията
на МВР, с която стажанта е отписан, а в случая тази заповед не се оспорва в
настоящото производство, нито се твърди тя да е била обжалвана в друго такова.
Успешното завършване на курса за първоначална професионална подготовка е
задължителна предпоставка (чл.
157, ал. 8 ЗМВР) за назначаване на държавните служители – стажанти в
структурите на МВР. Обратно – незавършването на курса представлява изрично
основание ( чл. 226, ал. 1, т. 7, б. "в" ЗМВР)
за прекратяване на възникналото служебно правоотношение на длъжността
"стажант" в ГПУ - Ново село при РД“ГП“- Смолян към ГД“ГП“. Жалбоподателят не оспорва факта, че не е завършил
курса за професионална подготовка. Незавършването на курса на обучение
обосновава несъвместимост на служителя със заемането на държавна служба в МВР и
е основание за прекратяване на служебното правоотношение.
Действително при издаване
на заповедта не е спазен чл. 228, ал.1, изр.първо от ЗМВР, като не е
дадено едномесечно предизвестие на жалбоподателя. В този случай обаче
приложение намира нормата на чл. 228, ал.1 изр.2-ро от ЗМВР, съобразно която
при неспазване срока на предизвестие на държавния служител се дължи обезщетение
за неспазения срок на предизвестието. Невключване на разпореждане за изплащане
на обезщетение за неспазеното предизвестие в заповедта, не прави същата
материално незаконосъобразна, а е основание жалбоподателят да претендира
заплащане на такова от ответника по съответния ред.
Ето защо съда
стига до извода, че обжалваната заповед за прекратяване на правоотношението с жалбоподателя
е издадена в съответствие с относимите материалноправни разпоредби.
С издаването на
административния акт е постигната и целта на закона, а именно държавната служба
в МВР да се изпълнява от професионално подготвени служители, които притежават
необходимата специализирана компетентност за осъществяване на служебните
функции и задължения.
Неоснователно се
твърди от оспорващия, че обжалвания ИАА е в несъответствие с материалноправните
норми и с целта на закона, поради това че незавършване курса за професионална
подготовка е поради незаконосъобразното отписване на С.Д. от ЦСПП-Пазарджик със
Заповед № 4581з-2029 от 14.10.2022г. на заместник-ректора на Академията на МВР,
която впоследствие е обявена за нищожна, с влязло в сила съдебно решение. По
делото е представено Решение № 120/21.02.2023г. по адм.дело № 1021/2022г. на
АдмС-Хасково, влязло в законна сила на 28.03.2023г. с което е прогласена нищожността на Заповед №
4581з-2029 от 14.10.2022г. на Заместник-директора на МВР. От съдържанието на
процесното решение става ясно, че с процесната заповед оспорващия е бил отстранен
от ЦСПП-Пазарджик, поради допуснат слаб успех, както и че същата е обявена за
нищожна поради липса на компетентност на издателя й.
Съгласно чл.7,
ал.1 и ал.2 от Правилника за устройството и дейността на Академията на
Министерството на вътрешните работи, към академията функционират центрове за
специализация и професионална подготовка и Център за бойна подготовка и спорт,
организацията и дейността на които се определят с акт на министъра на
вътрешните работи по предложение на ректора. Този акт са утвърдените със
заповед №8121з-822 от 27.06.2022г. на Министъра на вътрешните работи(л.40) Правила за
организацията и дейността на центровете за специализация и професионална
подготовка и Центъра за бойна подготовка и спорт към Академията на МВР(л.41 и сл.).Видно от чл. 65
от същите, заповедите с правно основание чл.64, ал.1, т.1 от правилата, с които
обучавани лица се отстраняват от ЦСПП преди завършване срока на обучение поради
слаб успех, се издават и обжалват по реда на Административнопроцесуалния
кодекс. Нито в правилата, нито в ЗМВР или АПК е предвидено предварително
изпълнение на така издадените заповеди. Съответно при обжалването им важи общия
принцип на чл.166, ал.1 от АПК според който оспорването спира изпълнението на
издадения акт. Предвид това посочената Заповед № 4581з-2029 от 14.10.2022г. на
заместник-ректора на Академията на МВР не е подлежала на изпълнение и не е
имало пречки независимо от издаването й жалбоподателя да бъде допуснат до
обучителния процес. Наред с това и доколкото същата заповед е прогласена за
нищожна, то се счита за „правно нищо“, респ. за акт който изначално не е
породил правни последици, а оттук че оспорващия не е бил валидно отстраняван от
обучение в ЦСПП-Пазарджик, до издаването на заповед № 4581з-385 от 27.02.2023г.
на Ректора на Академията на МВР – представляваща и подготвителния акт в
производството по издаване на обжалвания по настоящото дело такъв.
Ето защо
оспорената заповед се явява издадена от компетентен орган, в законоустановената
форма, при липса на допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, в
съответствие с приложимите материални разпоредби и в съответствие с целта на
закона, а жалбата като неоснователна следва да бъде отхвърлена.
Предвид изхода
на делото в полза на ответника следва да се присъди юрисконсултско
възнаграждение в минималния установен от закона размер от 100 лв.
Водим от изложените съображения
Р Е Ш И:
ОТХВЪРЛЯ оспорването на С.Д. *** против Заповед № 3282з-1132 от 15.03.2023г. на Директора на Главна дирекция“Гранична полиция“ при МВР.
ОСЪЖДА С.Д. *** да заплати на Главна дирекция“Гранична полиция“ при МВР разноски по делото представляващи юрисконсултско възнаграждение в размер на 100.00 лева.
Решението може да бъде обжалвано с касационна жалба пред Върховния административен съд, в 14 - дневен срок от съобщаването.
СЪДИЯ: