Р Е Ш Е Н И Е

 

Номер 261241                                   19.04.2021 година                град Пловдив

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

    ПЛОВДИВСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, ДЕСЕТИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ

На осми септември през две хиляди и двадесета година

В публично заседание в следния състав:

Председател: ЖИВКО ЖЕЛЕВ

Секретар Величка Динкова

като разгледа докладваното от съдията Живко Желев

гражданско дело номер 12331 по описа за 2019 година.

 

Предявени са искове с правно осн. чл. 422 ГПК вр. чл.79, ал.1 ЗЗД, чл.86, ал.1 ЗЗД.

Ищецът „Агенция за събиране на вземания“ ЕАД твърди, че е приобретател на вземане срещу ответника, прехвърлено с договор за цесия. Вземане било възникнало по договор за кредит, сключен между ответника и „Провидент файненшъл България“ ООД на 15.09.2016г. Поддържа се, че крайният падеж на вземането е настъпил на 11.11.2017г. като към тази дата ответникът не бил заплатил изцяло дължимите по договора суми. Поради това срещу ответника била издадена заповед по чл.410 ГПК за сумите: 1548,68 лева главница, 184,50 лева договорна лихва, 70,70лв. такса за оценка на досие, 360,87 лв. такса за услуга „Кредит у дома“, 190,73 лв. обезщетение за забава, както и законната лихва. Предвид връчването на заповедта по реда на чл.47, ал.5 ГПК се иска да бъде установено съществуването на вземането.

Чрез особения си представител ответникът И.В.Т. навежда доводи за недействителност на договора поради неспазване на изискванията на чл.22 ЗПК. Счита също, че клаузата за предоставяне на допълнителна услуга е нищожна, тъй като прикрива допълнително възнаграждение за кредитодателя и е неравноправна. Освен това твърди, че не е спазено изискването договорът да е изписан с шрифт по-голям от 12 пункта. Оспорва, че подписът подписите положени на страници втора и следващи от договора са на ответника.

Съдът намери за установено следното:

            На 15.09.2016г. между „Провидент Файненшъл България“ ООД и ответника И.В.Т. бил сключен договор за кредит, по силата на който дружеството предоставило 2350 лева при уговорена фиксирана възнаградителна лихва от 31,82% годишно и 48% годишен процент на разходите. Дължими били и следните такси, за които страните се уговорили: 117,50 лв. за оценка на досие и 2004,49 лв. допълнителна услуга, предоставена по изрично желание на ответника и изразяваща се в предаване на заетата сума в дома му и седмично събиране от дома му на вноските по кредита. Срокът на договора бил 60 седмици като размерът на седмичното плащане бил определен на 82,26 лв. Последното плащане било 82,20 лева. Общо дължимата по кредита сума, включваща главница, такси и лихви възлизала на 4935,54 лева /лист 9/.

            С договор за прехвърляне на вземания от 16.11.210г. и допълнително споразумение към него от 01.11.2017г. /лист 16-28/ дружеството кредитор прехвърлило на настоящия ищец „Агенция за събиране на вземания“ вземанията си по договори за заем, сред които и вземането по процесния договор № *********/15.09.2016г. / лист 25/. Цедентът упълномощил цесионера „Агенция за събиране на вземания“ да съобщи на длъжниците за цесията /лист 27/.

На 07.12.2018 г. дружеството ищец е подало заявление по чл.410  ГПК, по което е било образувано  приложеното дело № 19579/2018г. и издадена заповед за изпълнение за следните суми: 1548,68 лв. главница, 184,50 лв. договорна лихва за времето от 04.03.2017г. до 11.11.2017г., 70,70лв. такса за оценка на досие от 04.03.2017г. до 11.11.2017г., 360,87 лв. такса за услуга „Кредит у дома“ за периода от 11.03.2017г. до 11.11.2017 г. и 190,73 лв. обезщетение за забава за времето от 05.03.2017 г. до 06.12.2018г., както и законната лихва от 07.12.2018г. до окончателното заплащане.

            Установява се от заключението на съдебно-графическата експертиза, че договорът е изпълнен в шрифт „Таймс Ню Роман“ чийто размер е 11 пункта. Подписът положен в договора в графата „Кредит у дома“ е изпълнен от ответника / лист 105/.

            При така установените факти се налагат следните правни изводи:

            Съдът намира за безспорно, че между дружеството кредитор и ответника е бил сключен договор за потребителски кредит. Съдържащите се в писмения отговор възражения на особения представител, че договорът за кредит не е  подписан от ответника не са доказани в настоящото производство. Сумата по кредита е била усвоена.

            Основателно е възражението на ответника относно това, че договорът за кредит е недействителен по смисъла на чл.22 ЗПК. Според тази норма недействителността се свързва с неспазване изискванията на чл.10 ал.1 ЗПК. От своя страна съгласно чл.10, ал.1 т.10 ЗПК договорът следва да съдържа годишния процент на разходите по кредита и общата сума, дължима от потребителя, изчислени към момента на сключване на договора за кредит, като се посочат взетите предвид допускания, използвани при изчисляване на годишния процент на разходите по определения в приложение № 1 начин. В случая е посочен годишния процент на разходите, но в него не е включена таксата за услугата „Кредит у дома“ в размер на 2004,49 лв. Съгласно §1 т.1 от ЗПК "Общ разход по кредита за потребителя" са всички разходи по кредита, включително лихви, комисиони, такси, възнаграждение за кредитни посредници и всички други видове разходи, пряко свързани с договора за потребителски кредит, които са известни на кредитора и които потребителят трябва да заплати, включително разходите за допълнителни услуги, свързани с договора за кредит, и по-специално застрахователните премии в случаите, когато сключването на договора за услуга е задължително условие за получаване на кредита, или в случаите, когато предоставянето на кредита е в резултат на прилагането на търговски клаузи и условия. С оглед това таксата за допълнителната услуга е следвало да бъде включена в годишния процент на разходите, но това не е сторено. Този извод се налага от обстоятелството, че таксата по размер е съизмерима с главницата. Последното налага извод, че клаузата уреждаща размера на таксата за допълнителна услуга е и неравноправна по смисъла на чл. 143, ал.1 ЗЗП, тъй като е във вреда на ответника потребител, като не отговаря на изискването за добросъвестност и води до значително неравновесие между правата и задълженията на търговеца или доставчика и потребителя.

            Предвид изложеното съдът намира, че договорът за потребителски кредит е недействителен по смисъла на чл.22 ЗПК, поради което съобразно чл.23 ЗПК потребителят дължи само връщане на чистата стойност, но не лихва или други разходи по кредита.

             С оглед изложеното съдът намира, че предявеният иск за установяване на вземането е основателен само за претендираната със заявлението главница от 1548,68 лв., като за останалите суми следва да се отхвърли като неоснователен.

По разноските:

            Съдът следва да разпредели отговорността за разноските както в настоящото, така и в заповедното производство. Тъй като страната ищец е била представлявана от юрисконсулт, размерът на възнаграждението му следва да се определи на 100 лв. за настоящото и 50 лв. за заповедното производство. Съобразно уважената част от иска ответника дължи на ищеца следните разноски: 402,53 лв. за настоящото и 59,47 лв. за заповедното производство.

            Ищецът следва да заплати по сметка на съда разноските за експертиза поети от бюджета, съобразно отхвърлената част от иска, които възлизат на 34 лв.

            Водим от горното, съдът 

 

Р  Е  Ш  И  :

 

ПРИЗНАВА за установено, на осн чл. 422 ГПК, съществуването на вземането на „Агенция за събиране на вземания” АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр.София, ул. Д-р Петър Дертлиев №25, Офис сграда „Лабиринт“, ет.2, офис №4 против И.В.Т. ЕГН ********** с адрес *** за сумата: 1548,68 лв. /хиляда петстотин четиридесет и осем лева и 68 ст./ главница по договор за паричен заем № *********/15.09.2016г., сключен между ответника и „Провидент Файненшъл България“ ООД, ведно със законната лихва върху главницата, считано от 07.12.2019г. до окончателното заплащане, което вземане е прехвърлено на ищеца с договор за цесия и относно което е издадена заповед за изпълнение №11153 от 14.12.2018г. по ч.гр.д.№19579/2018г. на Пловдивския районен съд, КАТО ОТХВЪРЛЯ иска за сумите: 184,50 лв. договорна лихва за времето от 04.03.2017г. до 11.11.2017г., 70,70лв. такса за оценка на досие от 04.03.2017г. до 11.11.2017г., 360,87 лв. такса за услуга „Кредит у дома“ за периода от 11.03.2017г. до 11.11.2017г. и 190,73 лв. обезщетение за забава за времето от 05.03.2017 г. до 06.12.2018г., като неоснователен.

 

ОСЪЖДА И.В.Т. да заплати на „Агенция за събиране на вземания” АД, на осн. чл.78, ал.1 и 8 ГПК, сумата 402,53лв. /четиристотин и два лева и 53ст./, представляваща деловодни разноски в исковото производство, както и 59,47лв./петдесет и девет лева и 47 лв./ - деловодни разноски в заповедното производство по ч.гр.д.№19579/2018г. на Пловдивския районен съд.

 

ОСЪЖДА „Агенция за събиране на вземания” АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр.София, ул. Д-р Петър Дертлиев №25, Офис сграда „Лабиринт“, ет.2, офис №4 да заплати в полза на Държавата, по бюджета на съдебната власт и сметка на Пловдивския районен съд сумата 34лв. /тридесет и четири лева/ разноски изплатени от бюджета на съда.

 

Решението може да се обжалва в двуседмичен срок от връчването пред Пловдивския окръжен съд.

           

РАЙОНЕН СЪДИЯ :/п./Ж.Желев/

 

            Вярно с оригинала

            ВД