Решение по дело №718/2018 на Окръжен съд - Русе

Р   Е   Ш   Е   Н   И   Е

№ 196

гр. Русе, 22.06.2020 г.

 

В    И М Е Т О    Н А    Н А Р О Д А

 

Окръжен съд Русе, Гражданска колегия, в публично заседание на четвърти юни през две хиляди и двадесета година в състав:

 

                                                               Председател: Антоанета А.при секретаря Недялка Неделчева като разгледа докладваното от съдия  А.гр.  дело № 718 по описа за 2018 година, за да се произнесе, съобрази  следното: 

 

          Ищцата И.Р.Д. *** чрез адв. Н. Д. САК твърди, че на 20.08.2007 г. пътувала на предната дясна седалка в л. а. „Ситроен Саско“ с ДК № А 3863 КА, управляван от Р. Е. С.. Около 22:15 – 22:30 ч в гр. Бургас на път Е-87 поради движение с несъобразена скорост с конкретната пътна обстановка водачът загубил управление над автомобила и се ударил в ел. стълб в резултат, на което загинал, а на ищцата били причинени тежки телесни повреди, а именно: счупване и изкълчване на 6-7 гръдни прешлени, контузия на гръбначния мозък, долна параплегия, счупване на дясна бедрена кост, счупване на лява лъчева кост, счупване на лява ключица и счупване на лява тазобедрена става. Твърди още, че към датата на събитието било налице валидно застрахователно правоотношение по задължителна застраховка „Гражданска отговорност“, учредено с полица № 065070631284 с нач. дата на покритие 22.04.2007 г. и дата на прекратяване – 4.11.2007 г. Заявява, че на 18.11.2008 г. й било изплатено обезщетение от ответното застрахователно дружество, но били настъпили нови вреди в условията на ексцес и продължаващи болки и страдания, които я мотивирали да предяви настоящите си претенции. Твърди, че състоянието й продължавало да се влошава като била получила проблеми и подувания на коленете, развила кифоза, получила рани от залежаване, лезия на аортата и хематом. Конкретизира, че на 29.10.2014 г. била приета в УМБАЛ „Св. Георги“ ЕАД Пловдив с оплаквания за подуване на дясно коляно и фибрилитет. Била й извършена фасциотомия с находка гонитис пурулента декстра. На 18.08.2015 г. й бил направен ЯМР, който показал, че няма никаква промяна от 14.05.2009 г. до тогавашната дата, т. е. състоянието й се влошавало. На 22.03.2017 г. била приета в „МБАЛ - Георги Странски“ АД с декубитални рани в областта на двата глутеуса, които са резултат на залежването й, причинено от параплегията на долните крайници. Допълнително била развила гърбица – торакална кифоза със сегментна кифоза по-голяма от 60 градуса, която се наложило да бъде отстранена оперативно в болница AIMIS в Кипър. Там била приета на 20.11.2017 г. като й била извършена оперативна намеса с цел вътрешна експлорация за невролиза на гръбначния мозък с трансфер на стволови клетки в интрамедуларната субстанция общо 0,6 см. Допълнително й била извършена предна остеотомия на ниво Т7-Т8 с редукция на гърбицата. На 7.12.2017 г. състоянието й се влошило и била приета в МБАЛ Русе АД в Отделение по неврохирургия в увредено общо състояние и дехидратирана, където получила две кризи. Установено било масивно почти хомогенно засенчване на цялата лява гръдна половина – частичен излиз вдясно. След консултация с републикански специалист й била извършена торакална пункция и евакуирана 300 мл ясна кръв. На 18.12.2017 била транспортирана в МБАЛ „Токуда болница София“ АД, където след оперативна намеса станало ясно, че има лезия на торакална аорта и хемоторакс вляво. Предписани й били медикаменти Famftidine 20 mg, Gabaneural 300 mg и Midocalm 150 mg. Твърди още, че за последните десет години след катастрофата била претърпяла изключително тежки операции, заради които стояла сама и без утеха докато нейните връстници излизали. Това допълнително я отделяло от тях и създавало непреодолима преграда помежду им. Периодът на отчаяние и безпомощност, през който е преминала и продължава да преминава бил оставил и ще оставя негативна следа върху нея и бъдещите й действия. Твърди, че била на 29 години и би трябвало да мисли как да създаде свое семейство, да роди и отгледа деца. Заради претърпяната катастрофа и последващото изостряне на състоянието й тази възможност й била отнета. Вместо да се грижи за свои деца, нейните родители продължавали да я обгрижват все едно е малка. Липсата на самостоятелност допринасяла за безпомощността, която ищцата чувствала, както и за липсата на перспектива. Продължавала да сънува кошмари, изпитвала силно безпокойство за своя и този на околните живот. Продължавала да се опасява, че животът й би могъл да бъде застрашен във всеки един момент дори и без каквото и да било противоправно поведение от нейна страна.

         Освен неимуществените вреди, твърди, че претърпяла и имуществени такива в размер на 128 238,64 лв. за сторени от нея разходи за лечение. Иска ответникът да бъде осъден да й заплати  300 000 лв. – обезщетение за претърпени от нея неимуществени вреди, изразяващи се в болки и страдания вследствие претърпените от нея телесни увреди, ведно със законната лихва върху тази сума, считано от 24.10.2013 г. до окончателното й изплащане, имуществени вреди в общ размер на 128 238,64 лв. за сторени от нея разходи за лечение съгласно приложени фактури, ведно със законната лихва върху всяка от сумите по фактурите от датата на плащането до окончателното й изплащане. Претендира още сумата от 1500 лв. месечно за издръжка на придружител, както и 500 лв. месечно за рехабилитация, считано от 24.10.2018 г. до отпадане на основанието за заплащането на тези суми, ккато и разноски за образуване и водене на настоящото дело.

         В срока по чл. 131 ГПК ответникът „ДЗИ – Общо застраховане“ ЕАД чрез адв. П.А. *** е депозирал отговор на исковата молба, с който оспорва предявените искове по основание и размер. Твърди, че не е налице влошаване на състоянието на ищцата спрямо момента на определяне на обезщетението за неимуществени вреди по сключеното с нея извънсъдебно споразумение. Заявява, че претенциите за ексцес са погасени по давност, поради което прави възражение за изтекла погасителна давност по отношение на всяка от претенциите за влошено здравословно състояние, както и тези за месечна издръжка за придружител и за месечна рехабилитация. Прави възражение за изтекла погасителна давност и по отношение на претендираната законна лихва върху претенцията за неимуществени вреди за пет години назад. В условията на евентуалност, в случай, че съдът приеме исковете за основателни и непогасени по давност, намира претенциите за завишени и поради това за частично основателни. Относно предявените искове за имуществени вреди твърди, че не са в причинна връзка с претенциите за ексцес, а за част от тях липсват писмени доказателства, установяващи плащането им. Признава за безспорен факта, че на 21.04.2007 г. е сключил задължителна застраховка ГО с Д. Е. С. от гр. Бургас относно лек автомобил „Ситроен Саско“ с ДК № А 3863 КА, за което е издал застрахователна полица № 065070631284 със срок на действие от 22.04.2007 г. до 21.04.2008 г. Не оспорва факта, че на 20.08.2007 г. в гр. Бургас, на път Е-87 е реализирано ПТП с участието на Р. Е. С. в качеството му на водач на лек автомобил „Ситроен Саско“ с ДК № А 3863 КА, при което ищцата е пострадала. Приема за доказано обстоятелството, че ПТП е възникнало по вина на водача в качеството му на ползвател. Заявава също така, че по повод претърпените от ищцата неимуществени и имуществени вреди вследствие горепосоченото ПТП и на основание заявена от нея претенция, образувал щета № 4307295080108. Страните подписали на 4.11.2008 г. извънсъдебно споразумение и въз основа на него на 19.11.2008 г. й заплатил общо сумата от 76125,04 лв., от които 70 000 лв. за обезщетяване на неимуществените и 6125,04 на имуществените вреди към датата на споразумението за следните телесни увреждания: фрактура луксация на VІ и VІІ груден прешлен; контузио /лезио/ медуле спиналис /прекъсвания на гръбначния мозък/, долна параплегия; фрактура на дясна бедрена кост; фрактура на лъчевата кост на лява предмишница; фрактура на лява ключица и фрактура на таза. При извършване на личния преглед на ищцата от ЗМК на застрахователното дружество преди подписване на споразумението било констатирано, че в резултат на травмата е получила лезия на гръбначния мозък с липса на сетивност от кръста надолу; невъзможност за движение на долните крайници; липса на контрол на тазовите резервоари; същата е заварен в инвалидна количка като са липсвали активни движения в долните крайници, липсва и сетивност и в резултат на претърпяното ПТП ищцата е с трайна загуба на трудоспособност, инвалид І група с чужда помощ 100 %. Заявява, че с подписването на споразумението на 4.11.2008  г. ищцата се е съгласила, че същото изцяло покрива претърпените от нея вреди вследствие застрахователното събитие от 20.08.2007 г. като при определяне на размера му застрахователят бил взел предвид всички релевантни факти досежно понесените от нея вреди, вкл. и периода на възстановяването й. Ответното застрахователно дружество твърди, че дори и да има влошавания на здравословното състояние на ищцата не е установен началния момент на всяко от тях и е твърде вероятно същите да са се проявили още в първите месеци и години след ПТП –то, а не почти 10 години по-късно, поради което счита, че вероятният ексцес е погасен по давност.  Оспорва претенциите за репариране на имуществени вреди изцяло поради липса на ексцес и в частност иска за заплащане на 127 128,95 лв. за извършена операция на ищцата в Кипър като твърди, че извършеният трансфер на стволови клетки няма доказан клиничен ефект и има експериментален характер, поради което операцията не е била необходима. Заявява, че редукцията на гърбицата на ищцата вероятно е била необходима, но е можело да бъде извършена и в България. За извършеното плащане на операцията липсвали доказателства. Развива съображения, че претенцията за месечна издръжка за придружител е погасена по давност, тъй като още през 2007 г. ищцата е била освидетелствана с ЕР № 3916/26.10.2007 г., т. е. още към него момент е имала нужда от чужда помощ съгласно чл. 63, ал. 2 НМЕР, поради което давността за претенцията е изтекла на 26.10.2012 г. Аналогично, на 7.12.2011 г. ищцата била приета за рехабилитация и поради това на 7.12.2016 г. е изтекла погасителната давност за претенцията за месечна рехабилитация.        

           След преценка на събраните по делото доказателства, съдът приема за установено следното:       

           Между страните не съществува спор, че вина за настъпване на процесното ПТП на 20.08.2007 г. носи Р. Е. С., който е управлявал с несъобразена с конкретната пътна обстановка скорост л. а. „Ситроен Саско“ с ДК № А 3863 КА, застрахован при ответното дружество, както и обстоятелството, че в резултат на това ПТП е пострадала ищцата, която пътувала в автомобила на предната дясна седалка. Няма спор също така, че лекият автомобил, при управлението на който е настъпило процесното ПТП на 20.08.2007 г., е бил застрахован със застраховка „Гражданска отговорност” към момента на катастрофата, при ответното дружество с полица № 065070631284 със срок на действие от 22.04.2007 г. до 21.04.2008 г.

            В резултат на това ПТП на ищцата били причинени следните увреждания: фрактура луксация на VІ и VІІ гръден прешлен; контузио /лезио/ медуле спиналис /прекъсвания на гръбначния мозък/, долна параплегия; фрактура на дясна бедрена кост; фрактура на лъчевата кост на лява предмишница; фрактура на лява ключица и фрактура на таза, за настъпването на които страните не спорят. За обезщетяването им между тях на 4.11.2008 г. било сключено извънсъдебно споразумение и въз основа на него на 19.11.2008 г. ответникът заплатил на ищцата общо сумата от 76125,04 лв., от които 70 000 лв. за обезщетяване на неимуществените и 6125,04 на имуществените вреди.

            Към доказателствения материал по делото са приобщени многобройни медицински документи за проведено лечение на ищцата за периода от 2010 г. до март, 2019 г., които съдът не обсъжда поотделно, тъй като за целта са необходими специални знания, както и поради това, че същите са от значение за изготвянето на КСМЕ и с тях са работили вещите лица.

             По делото е приета комплексна съдебно - психиатрична и психологична експертиза, вещите лица по която след извършен личен преглед на ищцата дават заключение, че тя е преживяла множество нови стресови реакции, свързани с нейното физическо състояние, житейска реализация и смисъла на живота й, както и опасността за него. Тези стресови ситуации са свързани с нейното състояние в резултат на процесното ПТП от 2007 г. За едно от тях може да се заключи, че е довело до състояние, за което през декември, 2017 г. за вероятно около 10-дневен период са налице диагностичните критерии за Разстройство ва адпатацията. Възможно е да са били налични и други състояния, при които да са покрити диагностичните критерии за подобно реактивно разстройство, но няма ясни данни. Вещите лица заключават още, че в годините след 2007 г. при И.Д. е имало многократни нарушения на съня и тревожност, които са свързани със състоянието й след процесното събитие. Тези симптоми сами по себе си обаче не представляват психично разстройство по смисъла на Международната квалификация на болестите. В рамките на годините, изминали след ПТП през 2007 г. нагласите и очакванията на ищцата се променят във времето спрямо случващите се събития, касаещи рехабилитацията и възстановяването й и оказват влияние върху психологическото й състояние. Експертите заключават, че И.Д. е страдала от Тежко депресивен епизод без психотични симптоми. Началото на депресивното състояние е било към края на 2007 г. – началото на 2008 г. и е продължило с години. Ищцата не е била консултирана от психиатър, псих. й състояние не е било диагностицирано и не е провеждала лечение. Депресивното състояние е имало хроничен вид и е приключило постепенно през 2012-2013 г. Към момента ищцата не страда от психиатрично разстройство. При И.Д. засегнатият отрязък от време след инцидента от 2007 г. е достатъчно дълъг /12 години/ и в неговите рамки събитията във връзка с възстановяването и рехабилитацията са допринасяли за спадове и възходи в очакванията и нагласите й. Всичко това води до ситуативни промени в психологическото й състояние за цялото време след ПТП.

            Съдът намира, че следва да се кредитира заключението на вещите лица д-р Б.И. и И.М. като неоспорено, обективно и компетентно.

            В подкрепа на твърденията на ищцата за претърпените от нея неимуществени вреди, по делото е разпитана свидетелката М.А.К. – майка на ищцата. Тя изнася данни за интензитета на болките и притесненията на ищцата вследствие причинените й телесни увреждания и влошавания на здравословното състояние от процесното ПТП. Дава показания, че след 24.10.2013 г. при дъщеря й започнали да се появяват декубитални рани. Получавала ги често. След това получила болки в бъбреците, а после изкривяване на гръбначния стълб. Към настоящия момент провеждала само рехабилитация. Заявява, че търпените от дъщеря й болки и страдания са неописуеми, но въпреки това тя не се предавала. Била в инвалидна количка, без  чувствителност - от кръста надолу краката й били неподвижни. От лявата страна, тъй като ребрата й били хлътнали, получавала болки и не можела да стои продължително време седнала в инвалидната количка. Свидетелства, че след 2014 г. при И. започнало да се развива състоянието „кифоза“. Търсили клиники къде да се оперира за изкривяването на гръбнака. Била одобрена от клиниката в Кипър, където я оперирали, но й обяснили, че колиозата е доста напреднала и в резултат на тази операция гръбнакът й се изправил до 90%. Дава показания, че доколкото си спомня през 2013 – 2014 г. били на рехабилитация в Нареченски бани. Рехабилитаторката искала да изпъне десния крак и от тогава той започнал да се подува. Уточнява обаче, че ищцата получавала отоци и преди това, но в резултат на рехабилитацията в Нареченски бани се получила травма в коляното й, която довела до по-силно отичане. Претърпяла операция на дясното коляно, при която й отстранили хематом, но и сега и двата й крака продължавали да отичат. По цялото й тяло имало белези от катастрофата - на гръбнака, по краката, по ръцете, но и такива които са вследствие на направените операции след 24.10.2013 г. Изнася данни, че ищцата била изнервена от това, че е непълноценна, тежало й, че не може сама да се справя. Свидетелката заявява, че е денонощно с дъщеря си, което също обременявало ищцата, заради това, че не може да помогне на майка си с нищо. Не можела да се справя физически. Свидетелства, че проблемите на И. в емоционален план се влошавали, но тя не се предавала, борила се, за да може поне да започне да се придвижва с проходилка, тъй като сега не може да излиза сама от дома си. Непосредствено след катастрофата, но и след 24.10.2013 г. И. не искала да излиза, да общува с хора. Това са били обаче моментни състояния. Сега общувала, но пак от време на време се затваряла в себе си. Свидетелства, че от около 3-4 години дъщеря й иска да създаде семейство, но считала, че това не било нормално във вида, в който се намира - в инвалидна количка. Дава показания, че от получаване на обезщетението до 2013 г. дъщеря й не е спирала да се лекува. По-голямата част от сумата, която получила като обезщетение от застрахователя била изразходвана за рехабилитация. Емоционалните и психологични проблеми на дъщеря й започнали веднага след катастрофата. Доста време психолози работели с нея като още от ПТП до сега тя поддържала непрекъснато връзка с психолози. Св. К. изнася данни още, че желанието на дъщеря й да гради кариера, датира отпреди катастрофата. Дава показания, че в свободното си време И. пише статии, прави ключодържатели, мартеници, гривни, занимава се с благотворителност на хора, които имат нужда.                      

          Данните, изнесени от св. М.К., съдът анализира от аспекта на възможната заинтересованост на свидетелката от изхода на делото, предвид обстоятелството, че е майка на ищцата. В този смисъл съдът не кредитира свидетелските й показания в частта относно изнесеното от нея, че първите декубитални рани са се появили след 24.10.2013 г., доколкото противоречат на събраните писмени доказателства. В останалата им част се кредитират изцяло, тъй като не са в противоречие с останалия доказателствен материал и се подкрепят от него.

         По делото е изслушана и КСМЕ с участието на специалисти в областта на съдебната медицина, неврохирургията, травматология и ортопедия, нефрология и гинекология. От заключението на експертите се установява, че появилите се при ищцата усложнения с течение на времето са развитие на кифоза /гръбначно изкривяване/, системна поява на пролежни рани /декубитуси/, отоци в коленете и риск за усложнения при настъпване на бременност, износване на плода и невъзможност за раждане по естествен път.

        Относно подуванията на коленете

        За полученото от ищцата подуване на дясно коляно, за което е била оперирана в УМБАЛ „Св. Георги“ ЕАД на 29.10.2014 г. вещите лица разясняват, че при рехабилитацията или при битовото й обслужване е възможно да се натовари коляното с неправилни движения, при което се получава оток и хидропс, който при отсъстваща нервна стимулация може да се инфектира и получи гноен процес. Възможно било да се повтори не само на този крак, но и на другия. При изслушването му в о. с. з. на 4.06.2020 г. по реда на чл. 200 ГПК вещото лице д-р М. –специалист ортопедия и травматология уточнява, че преди извършената операция на коляното на ищцата в гр. Плевен през 2014 г. не са намерили медицинска документация, в която да има отразено подуване на коляното. То е в причинна връзка с рехабилитацията, а тя е в причинна връзка с травмите, получени при ПТП-то. Разяснява още, че ако ставите на парализираните крайници се оставят без движение, те се втвърдяват, затова непрекъснато трябва да се прави рехабилитация. Ищцата няма мускули, няма мускулен тонус и когато се извършват движения, които са по-големи от това, което позволява самата става, може да се стигне до травма. Това пък води до оток, който се инфектира.

         Относно гръбначното изкривяване

         Според експертите нивото на парализа при ищцата е високо като страдат мускулите, поддържащи изправен гръбначния стълб, в резултат на което се получава изкривяване на гръбнака. Според експертите гръбначното изкривяване при ищцата е в причинна връзка с получената травма при ПТП. В о. с. з. от 4.06.2020 г. разясняват подробно, че кифозата е заболяване, което представлява изкривяване на гръбначния стълб във фронталната равнина напред. Тъй като при ищцата засягането е високо горе на гръдния отдел на гръбначния стълб, отпада инервацията и мускулатурата изпада в хипотония, т. е. тя не работи и не поддържа изправения гръбнак. По принцип кифозата започва да се появява непосредствено след травмата и бавно и постепенно прогресира. Отначало се поддържа някакъв изправен стоеж, поради това че връзковия апарат на гръбначния стълб е здрав, но бавно и постепенно той се разтяга и прогресира.

         Първите обективни данни от медицинските документи по делото за кифозата се съдържат в епикризата за извършената операция в Кипър. Когато ищцата е започнала да стои седнала в количка, чак тогава се е забелязало и проявило това изкривяване. По делото няма обективни данни от кой момент ищцата е сложена в количка, нито пък кога е сложена да сяда. Със сигурност причината за това състояние е травмата от ПТП, т. е. прекъсването на гръбначния мозък като до него се е стигнало постепенно в годините. Кифозата според експертите не е животозастрашаващо усложнение

        По делото няма медицински документи, от които може да се съди, че операцията за кифозата е била назначена от медицинско лице. Няма и документи, че на ищцата е отказано извършване на подобна операция в България. Операции за корекция на гръбначното изкривяване се правят и в нашата страна. Вещите лица заключават още, че на метода трансфер на стволови клетки в гръбначен мозък с едновременно изправяне на гръбначния стълб са възлагани много надежди за подобряване възможностите за възстановяване на двигателната активност след такива травми. През 2017 г. в България не били извършвани подобни операции. Впоследствие обаче се оказало, че резултатите от тези операции не са такива, каквито очаквания са възлагани и тази тенденция към настоящия момент затихнала без да изчезва напълно, тъй като се оказало от медицинска гледна точка, че тази оперативна дейност не е толкова ефикасна. Заключават още, че операцията, която е направена на ищцата в Кипър, не е била жизнено необходима. Доколкото обаче хора в състоянието на ищцата е нормално да търсят облекчение на своето състояние, теоретично може да се очаква след такава операция подобрение. Затова и вероятно се е подложила на нея. В конкретния случай обаче от направената операция в Кипър няма доказан клиничен ефект. Напротив, има усложнения. Ищцата е имала съпътстващи остеопоротични проблеми – промени по прешлените, които не задържат метала, който ще задържи гръбнака в право положение. Поради това вещото лице д-р М. – специалист ортопедия и травматология предполага, че колегите му са й отказали да направят такава операция като операция с много лоша перспектива, което и на практика се е случило.

        Относно лезията на аортата и хемоторакса

        Тези усложнения в здравословното състояние на ищцата  според вещите лица са в причинна връзка с операцията в Кипър и са предизвикани от разместване на метала поради остеопорозата на гръбначните прешлени.

        Относно декубиталните рани

        Експертите разясняват, че причината за появата на декубиталните рани в областта на двата глутеуса било залежаването, което при отсъствие на нервна стимулация поради прекъсване на гръбначния мозък в мястото на увредата на гръбначния стълб води до недобра инервация на тъканите. Според вещите лица вероятността за появата на нови декубитални рани е голяма. Профилактиката на тези рани изисква ползването на декубитален дюшек, ежедневна рехабилитация, добра хигиена и честа смяна на положението на тялото. При появата на декубитални  рани се използват различни разтвори за обработката им. Такива рани като се появят, се развиват с месеци, може да стигнат даже до костите на таза. Често се налага да се изрязват некротичните тъкани – умъртвените участъци от раната. В този смисъл тези рани изискват ежедневна грижа. Ако не бъдат лекувани такива рани, могат да доведат до сепсис и до смърт.

       Според експертите необходимостта от обгрижване от придружител и рехабилитация са възникнали още към момента на травмата и ще са необходими за цял живот.

        Относно риска за усложнения при настъпване на бременност, износване на плода и невъзможност за раждане по естествен път

         Според вещите лица при настъпила и износена до термин бременност, раждането при И.Д. задължително трябва да бъде оперативно. Една оперативна интервенция би довела допълнително до увеличаване на риска от тромбоемболия и фатални последици за ищцата. Невъзможността за раждане по естествен път, което е резултат от травмите, получени при процесното ПТП обуславят медикобиологичната квалификация „Детеродна неспособност“.

        В о. с. з.  вещото лице гинеколог разяснява, че тази детеродна неспособност е непосредствено проявена след гръбначно-мозъчната травма. От него момент ищцата не е можела да роди по нормален път. Хипотетично с оглед възрастта й тя е във възможност да забременее спонтанно, без асистирани репродуктивни технологии. В резултат на гръбначно-мозъчната травма и поради липсата на инервация, до яйчниците по принцип стига много по-малко кръв. Това е така, защото долната част на тялото е обездвижена, кръвоснабдяването е намалено. Яйчниците са орган, който се нуждае от много кислород и всичко това води до намаляване на яйчниковия резерв и до понижаване на функцията им.

         Категорично от медицинските документи не може да се даде заключение, дали ендометриозата на яйчниците, за която е била извършена операция през 2016 г. е била причина за констатираните в амбулаторния лист от 2012 г. други аномални маточни кръвотечения. Възможно е тя да е била причина за тях, възможно е обаче причина за тези кръвотечения да са били нарушените функции на яйчниците вследствие намаленото кръвоснабдяване, вследствие инервацията, която пък е следствие от травмата при ПТП-то. Отговор на този въпрос само от наличните медицински документи не може да бъде даден. Вещото лице обаче е категорично в изводите си, че ендометриозата няма нищо общо с ПТП-то.

         В заключението си експертите разясняват още, че при постигната бременност в майчиния организъм настъпват редица физиологични изменения с цел адаптация към новото бременно състояние. Едно от тях засяга гръбначния стълб. С нарастване на бременната матка се засилва лумбалната лордоза с цел изместване на центъра на тежестта напред, за да се запази равновесие и правилна походка. От друга страна засилването на лумбалната лордоза води до увеличавен на болките в тази област, особено в края на бременността. Предвид прекараните травми и оперативни интервенции, бременността би утежнила както състоянието на гръбначния стърб на И., така и блоковата й симптоматика. При ищцата, поради липса на активни движения в долните крайници, бременността износена до термин би била изключително рискова за тромбообразуване и емболия с резултат инфаркт на миокарда, на мозъка или белодробна тромбоемболия, както и дори до смърт.

        Относно приеманите от ищцата лекарства      

          Вещите лица дават заключение, че както всички медикаменти, така и при употребата на Габавневрал и Мидокалм е възможно да се получат допълнителни увреждания на бъбреците, а и на функцията на черния дроб. Въпреки това на настоящия етап от заболяването на ищцата се налаг да пие тези лекарства, които решават други проблеми от здравословното й състояние. Възможно е в бъдеще да се появят допълнителни проблеми с бъбреците в резултат на хроничната им употреба. При приемът на тези две лекарства по време на бременност има риск от възникване на несъвместими с живота увреждания на плода, особено в първия триместър. Единствено Фамотидинът като антиациден препарат може да бъде използван по време на бременност.

          При така установената фактическа обстановка съдът прави следните правни изводи:

          Съгласно разпоредбата на чл. 223, ал. 1 КЗ

 /отм., бр. 102/29.12.2015 г., в сила от 01.01.2016 г./ с договора за застраховка "Гражданска отговорност" застрахователят се задължава да покрие в границите на определената в договора застрахователна сума отговорността на застрахования за причинени от него на трети лица имуществени и неимуществени вреди. Отговорността на застрахователя се реализира чрез заплащане на обезщетение на увреденото лице, което обхваща всички имуществени и неимуществени вреди, пряк и непосредствен резултат от увреждането, а също и на лихви за забава, когато застрахованият е отговорен пред увредения за тяхното плащане.

         С разпоредбата на чл. 226, ал. 1 КЗ /отм., бр. 102/29.12.2015 г., в сила от 01.01.2016 г./,  приложима на осн. § 22 ПЗР на КЗ, обн. ДВ, бр. 102/29.12.2015 г. с оглед момента на сключване на застрахователния договор в настоящия случай е уредено правото на пряк иск в полза на пострадалото лице срещу застрахователя по застраховка "Гражданска отговорност" на прекия причинител, като отговорността на застрахователя е обусловена от и е еднаква по обем с отговорността на деликвента. За да се ангажира отговорността на застрахователя по чл. 226, ал. 1 КЗ (отм.) е необходимо към момента на увреждането да съществува валидно застрахователно правоотношение, породено от договор за застраховка "Гражданска отговорност", както и да са налице всички кумулативни предпоставки от фактическия състав на чл. 45 ЗЗД, пораждащи основание за отговорност на прекия причинител – застрахован спрямо увредения за обезщетяване на причинените вреди.

           В отношенията на страните е безспорно установено наличието на правопораждащия фактически състав за основателността на прекия иск - ищцата е увредено лице при ПТП, причинено виновно от водач, управлявал МПС, надлежно застраховано при ответното дружество.

           Спорно по настоящото дело е дали претендираните от ищцата имуществени и неимуществени вреди са били предвидени и съобразени при сключеното между страните извънсъдебно споразумение на 4.11.2008 г. и съответно вече обезщетени, както и дали не са погасени поради изтекла давност.

         С разпоредбата на чл. 51, ал. 1 ЗЗД е въведен принципът за пълно обезщетяване на пострадалия за понесените при непозволено увреждане вреди, както настъпилите, така и бъдещите вреди, стига те да са пряка и непосредствена последица от увреждането. Съгласно задължителните за съдилищата разрешения дадени в т. 10 от ППВС № 4/1975 г. от принципа за пълно обезщетяване на вредите от деликта по чл. 51, ал. 1 ЗЗД следва, че ако здравословното състояние на пострадалия бъде влошено в сравнение със състоянието, при което е присъдено обезщетението, нему се дължи ново обезщетение за самото влошаване, но само ако то се намира в причинна връзка с увреждането, а не се дължи на други фактори и причини. Обезщетението за неимуществени вреди се определя по справедливост за болките и страданията само от влошаването, без да се дублира с вече присъденото за първоначалното страдание. Ново обезщетение не се дължи, когато при присъждането на първоначалното обезщетение влошаването на здравословното състояние е било предвидено и съобразено от съда.

            В настоящия случай безспорно се установява, че е настъпила промяна в посока влошаване на здравословното състояние на ищцата след сключеното между страните споразумение на 4.11.2008 г. То се доказа с приетата по делото КСМЕ, многобройни медицински документи и свидетелски показания, от които е видно, че при ищцата са настъпили усложнения вследствие на първоначално получените увреждания, а именно: кифоза /гръбначно изкривяване/, системна поява на пролежни рани /декубитуси/, риск за усложнения при настъпване на бременност, износване на плода и невъзможност за раждане по естествен път и отоци и възпаление в колянната област. Безспорно установено е и че тези усложнения са пряка и непосредствена последица от претърпяното ПТП. Също безспорно се доказа по делото, че настъпилите при ищцата увреждания - лезия на аортата и хемоторакс, наложили оперативна интервенция са в причинна връзка с проведената в Кипър операция и не се явяват пряка и непосредствена последица от процесното ПТП. С представената по делото в последното съдебно заседание уточнителна молба ищцата не е заявила, че поддържа тези основания на предявените от нея искове, но доколкото липсва изрично изявление, че ги оттегля или прави отказ от тях, същите се обсъждат от настоящия състав.

            По силата на споразумението от 4.11.2008 г. ищцата е приела определените й от ответното застрахователно дружество обезщетения за имуществени и неимуществени вреди, съгласила се е тях и е декларирала, че няма други претенции по повод претърпените вреди при ПТП, станало на 20.08.2007 г. Тълкувайки действителната воля на страните, съгласно чл. 20 ЗЗД и съобразявайки приложения на л. 596 - л. 598 от делото Протокол № 788/4.11.2008 г., съставен от ответника по повод заявените от ищцата претенции настоящият състав счита, че с него страните са уговорили обезщетяване на настъпили вече вреди – неимуществени и имуществени, които подробно са конкретизирали без да са отчетени евентуални бъдещи усложнения и влошавания на здравословното й състояние. 

           От изложеното следва изводът, че вредите, чието обезщетение се претендира/ с изключение на тези, произтичащи от получените лезия на аортата и хемоторакс/, представляват ексцес и не са били предмет на споразумителния протокол от 4.11.2018 г., поради което подлежат на обезщетяване, тъй като са в причинно–следствена връзка с противоправното деяние на водача на автомобила Р. Е. С., чиято гражданска отговорност като автомобилист е застрахована при ответника – застраховател. 

            По възражението за давност

            Давността по прекия иск на увреденото лице, предявен срещу застрахователя на делинквента по застраховка "Гражданска отговорност" за заплащане на обезщетение при ексцес, започва да тече от деня на проявяване на вредата, т. е. от деня на влошаването на здравето на увредения спрямо първоначалната му увреда. /в този смисъл е т. 4 от ТР № 1/14 от 23.12.2015 на ОСТК на ВКС/.

            Действително, първите обективни данни за появата на декубиталните рани се съдържат в амбулаторен лист № 2576/5.07.2010 г., издаден от д-р М. Д., т. е. преди 5-годишния давностен срок. Доколкото обаче по делото е установена системност на появата на такива рани в периода след 24.10.2013 г. и непрекъснат риск за това, търпените от тях болки и страдания от ищцата като непогасени по давност следва да бъдат обезщетени.

         Що се отнася до гръбначното изкривяване, първите обективни данни в медицинските документи по делото за него се съдържат в епикризата за извършената операция на 20.11.2017 г. в Кипър. От разясненията на вещите лица при изслушването им в о. с. з. стана ясно, че това състояние е започнало да се появява непосредствено след ПТП и е прогресирало във времето. Поради това следва да се приеме, че кифозата се е появила преди 24.10.2013 г. Към него момент обаче тя безспорно е съществувала и след това състоянието на ищцата вследствие на развитието й се е влошавало. Поради това настоящият състав приема, че е налице съществено утежняване на това страдание, което като непогасено по давност следва да бъде обезщетено. В този смисъл съдът съобразява дадените в Решение № 695/14.V.1993 г. по гр.д. № 1725/92 г., ІV Г. О., Решение № 376/2010 г. по гр. д. № 1188/2009 г. ІV г.о. ГК на ВКС и в т.10 Постановление № 4/1975г. на Пленума на ВС разяснения.

          Първите обективни данни за подуванията в колянната област на ищцата в медицинските документи по делото се съдържат в епикризата за извършената на 29.10.2014 г. операция в УМБАЛ „Св. Георги“ поради получено от нея възпаление. Доколкото исковата молба е подадена на 24.10.2018 г. възражението за изтекла давност по отношение на тях се явява неоснователно.

         Що се отнася до риска за усложнения при настъпване на бременност, износване на плода и невъзможност за раждане по естествен път, безспорно се доказа от КСМЕ, че той съществува непосредствено след ПТП предвид установената от вещите лица още от него момент липса на инервация у ищцата, т. е. подобно увреждане е съществувало още към 20.08.2007 г., не е било обхванато и съобразено от страните по сключеното от тях споразумение на 4.11.2008 г., но предвид заявяването му като основание на иска за неимуществени вреди едва на 24.10.2018 г. се явява погасено по давност и на ищцата не следва да бъде определяно обезщетение за него.                

            По претенцията за неимуществени вреди

            Безспорно, съгласно разпоредбата на чл. 52 ЗЗД, обезщетението за неимуществени вреди се определя от съда по справедливост. При определянето му от съда се съобразяват характера и тежестта на вредите, тяхното проявление във времето и цялостното неблагоприятно отражение на увреждащото деяние в патримониума на увреденото лице.

            В настоящия случай неимуществените вреди са във формата на болки и страдания за ищцата, характерът и тежестта на които бяха установени от свидетелските показания. При определяне на размера съдът съобразява възрастта на ищцата – ** год., претърпените от нея болки и страдания при оперативните интервенции през 2014 г. в УМБАЛ „Св. Георги“ гр. Пловдив, в УМБАЛ „Д-р Г. Странски“ Плевен през 2017 г., в Кипър през 2017 г., както и тези свързани с лечебния и възстановителен процес от тях. Отчита се също голямата вероятност от появата на нови декубитални рани занапред поради състоянието, в което се намира, както и че тези рани могат да се окажат животозастрашаващи за нея. Съобразява се и становището на вещите лица, че подобни подувания на коленете при ищцата има голяма вероятност да се появят и занапред, доколкото са пряко свързани с рехабилитацията, която пък от своя страна е задължителна поради риска от втвърдяване на ставите на парализираните крайници. Възможно е да се стигне и до възпаление, както вече се е случило. Съдът отчита и множеството медицински процедури, на които е подложена ищцата, необходимостта от провеждането на още медицински и рехабилитационни процедури, заключението на приетата по делото съдебно – психиатрична и психологична експертиза, както и обществено - икономическите условия в страната.

          Съобразявайки горното, настоящият състав приема, че за репатриране на неблагоприятните последици от увреждащото събитие – влошаване на здравословното състояние на ищцата поради системната поява на декубитални рани и риска от нови такива занапред, появата на отоци и възпаления в колянните области и съществуващата вероятност от появата на нови и полученото гръбначно изкривяване, съобразно възприетия с чл. 52 ЗЗД принцип на справедливостта необходимата и достатъчна сума, която ответникът следва да заплати на ищцата е в размер на 70 000 лева. Искът е доказан по размер до тази сума и като такъв следва да бъде уважен, а над нея до пълния предявен размер от 300 000 лева да бъде отхвърлен като неоснователен и недоказан.             

           Основателността на главната претенция обуславя основателността и на акцесорната по чл. 86, ал.1 ЗЗД вр. чл. 84, ал. 3 ЗЗД. Такава се претендира от 24.10.2013 г.

           Относно възражението за погасяване по давност на лихвите

           По отношението на вземането за лихви, вкл. за минал до исковата молба период, е налице задължителна съдебна практика, постановена по реда на
чл. 290 ГПК - Решение № 329/21.04.2008 г. на ВКС по т. д. № 1032/2007 г., постановено по ГПК (отм.); Решение № 72/30.04.2009 г. на ВКС по т. д № 475/2008 г. и Решение № 67 от 24.06.2011 г. на ВКС по т. д. № 323/2010 г., I т. о., ТК, в които е прието, че лихвата върху обезщетение за неимуществени вреди, се погасява с тригодишна давност по чл. 111 б. "в" ЗЗД. С оглед на това съдът приема, че възражението на ответника за изтекла погасителна давност по отношение на иска по чл. 86, ал. 1 от ЗЗД е основателно за времето от 24.10.2013 г. до 23.10.2015 г., т. е. три години преди завеждане на исковата молба. Следователно, законната лихва по реда на чл. 86, ал. 1 ЗЗД върху дължимото застрахователно обезщетение от 70 000 лв., следва да бъде присъдена от 24.10.2015 г. до окончателното изплащане на главницата, като за периода от 24.10.2013 г. до 23.10.2015 г. искането е погасено по давност.

           По отношение на иска за изплащане на обезщетение за имуществени вреди в общ размер на 1109,69 лв. за закупуване на медикаменти и медицински изделия

           От съвкупната преценка на доказателствения материал се налага безспорния извод за основателност на тази претенция, доколкото всички сторени от ищцата разходи за лечение и рехабилитация са наложени от уврежданията, които имат характера на ексцес, който пък от своя страна е в пряка причинна връзка с процесното ПТП от 20.08.2007 г. Поради това тези вреди следва да бъдат репарирани от застрахователя.

          За възстановяване на тези разходи по делото с исковата молба са представени и приети от съда писмени доказателства - фактури и касови бонове, както следва:

- сумата от 192 лв., съгласно фактура № **********/22.03.2017 г. /л. 440/ за закупено медицинско изделие от УМБАЛ „Д-р Георги Странски“ ЕАД Плевен, сторени по повод операцията на ищцата от получени декубитални рани;

- сумата от 171,20 лв. съгласно фактура № **********/18.08.2017 г. /л. 424/ за закупени медицинско изделие и лекарства – Теризиен ойл;

- сумата от 131,60 лв. съгласно фактура № **********/27.06.2017 г. /л. 426/ за закупени лекарства – Теризиен ойл;

               - сумата от 85,60 лв. съгласно фактура № **********/28.03.2017 г. /л. 428/ за закупени медицинско изделие и лекарства – Теризиен ойл;

              - сумата от 76,40 лв. съгласно фактура № **********/18.07.2017 г. /л. 432/ за закупени медицинско изделие и лекарства;

               - сумата от 65,80 лв. съгласно фактура № **********/7.06.2017 г. /л 430/ - за закупени лекарства – Теризиен ойл;

               - сумата от 58,82 лв. съгласно фактура № **********/18.07.2017 г. /л. 412/ - за закупени медицински изделия и консумативи;

               - сумата от 58,00 лв. съгласно фактура № 0200001039815.09.2017 г. /л. 414/ - за закупени медицински изделия и консумативи;

              - сумата от 58,10 лв. съгласно фактура № **********/18.08.2017 г. /л. 416/ – за закупени санитарни материали;

              - сумата от 53,62 лв. съгласно фактура № **********/17.02.2017 г. /л. 418/ – за закупени санитарни материали;

              - сумата от 38,80 лв. съгласно фактура № **********/12.01.2017 г. /л. 420/ – за закупени санитарни материали;

              - сумата от 17,60 лв. съгласно фактура № **********/24.01.2017 г. /л. 422/ - за закупени санитарни материали;

              - сумата от 61,81 лв. съгласно фактура № **********/5.10.2017 г. /л. 434/- за закупени санитарни материали и лекарства – Теризиен ойл;

              - сумата от 24,74 лв. съгласно фактура № **********/17.01.2017 г. /л. 436/ - за закупени санитарни материали и лекарства;

               - сумата от 12,60 лв. съгласно фактура № *********/8.09.2017 г. /л. 438/ -  за закупени медицински изделия и лекарства, които обосновават основателност на претенцията в пълния й заявен размер. Възражението за погасяването им по давност е неоснователно, както поради формирания извод за липса на погасен по давност ексцес във връзка, с който не са направени, така и поради времето, когато са изразходвани средства, съобразявайки, че исковата молба е подадане на 24.10.2018 г.

               Основателността на главния иск обуславя  основателността и на акцесорните претенции по чл. 86, ал. 1 ЗЗД вр. чл. 84, ал. 3 ЗЗД за заплащане на законната лихва върху всяка от сумите поотделно, считано от датата, на която са сторени съответните разходи от ищцата.

               По отношение на иска за изплащане на обезщетение за имуществени вреди в размер на 127 128,95 лв., представляващи левовата равностойност на 65 000 евро за заплащане на извършената операция в Кипър през 2017 г.

               За възстановяване на тези разходи по делото е представена и приета от съда фактура реф. № SMI 05112017/30.11.2017 г., приложена на л. 619. Безспорно се доказа, че при ищцата след претърпяната травма – прекъсване на гръбначния мозък при процесното ПТП, е започнало развитие на гръбначно изкривяване, което с годините е прогресирало. Необходимостта от извършване на операция за изправяне на гръбначния стълб не се оспорва от ответника. Последният обаче релевира възражение за неоснователност на претенцията, обоснована с недоказания клиничен ефект и експерименталния характер на втората компонента от тази операция - трансфера на стволови клетки. Действително, извършената в Кипър операция експертите по приетата КСМЕ също определят като такава с недоказан клиничен ефект. Не отричат обаче необходимостта от нея за ищцата. Възражението на ответника съдът намира за неоснователно, доколкото е ясно, че за всеки човек, особено пък на възрастта на ищцата /** г. към него момент/ и най-минималния съществуващ шанс да подобри двигателната си способност, качеството си на живот и независимостта си е оправдан, както от медицинска страна, така и чисто житейски. Поради това сторените от нея разходи за тази операция, които се доказват с приложената фактура по основание и размер, следва да бъдат обезщетени от страна на ответното застрахователно дружество, ведно със законната лихва, считано от датата на фактурата до окончателното им плащане. Възражението за погасяването им по давност е неоснователно с оглед извода за наличие на непогасено по давност утежнено състояние у ищцата вследствие гръбначното изкривяване.

               По отношение на исковете за изплащане на обезщетение за имуществени вреди за придружител в размер на 1500 месечно и рехабилитация в размер на 500 лв. месечно за периода от датата на подаване на исковата молба до отпадане на основанието

Разходите, свързани с лечението на пострадалия и полагането на необходимите за него грижи представляват пряка и непосредствена последица от причиненото увреждане ката такива разходи безспорно могат да бъдат заплащането на възнаграждение на придружител и рехабилитатор, когато това се налага.

              Съгласно Решение № 197 от 02.02.2015 г. по т. д. № 869/2012 г., Т. К., ІІ Т. О. на ВКС, когато се касае за настъпили увреждания, в резултат на които в имуществената сфера на пострадалия ще настъпят вреди, които могат да бъдат установени, е допустимо присъждане на еднократно или периодично обезщетение. Вредите за бъдеще време не се предполагат, а следва да бъдат установени.

              От назначената по делото КСМЕ безспорно се установява, че ищцата е зависима от чужда помощ  във всички дейности от ежедневието - хранене, обличане, поддържане на лична хигиена, преместване от легло, стол, инвалидна количка и др., като тя ще е необходима до края на жизнения й път. Касае се за изключително тежко физическо състояние, което изключва самостоятелното извършване и на най-елементарни движения. В този смисъл следва да се приеме, че ищцата има категорична нужда от денонощно съдействие от болногледач/ придружител, което е установено и от ангажираните гласни доказателства. Според вещите лица тази нужда е възникнала от момента на травмата и ще й е необходима за цял живот. Този извод се подкрепя и от събраните по делото писмени доказателства, от които се установява, че с ЕР  № 2463/24.08.2011 г. й е определена 100% трайно намалена работоспособност с чужда помощ пожизнено. Бъдещите разходи за придружител са в пряка причинна връзка и последица на ПТП на 20.08.2007 г.

             Същото се установява и по отношение на необходимостта от рехабилитация на ищцата. Според експертите състоянието й изисква ежедневна рехабилитация, за да се избегне появата на пролежни рани. При така събраните доказателства следва да се приеме, че разходът на ищцата за получаване и на тази задължителна и специфична ежедневна помощ е обоснован и съставлява имуществена вреда за нея. Искът за присъждане на обезщетение за тези имуществени щети е основателен по своето естество.

             Доколкото се установява, че състоянието на ищцата е необратимо, отчитайки и спецификата на вредите, които не представляват пропуснати ползи, тъй като са свързани със сигурно бъдещо намаляване на имуществото й, основателно е искането обезщетението за тези вреди да бъде заплащано периодично от застрахователя – на равни месечни вноски и на определени падежи, до настъпване на обстоятелства за изменение на размера или за отпадане на задължението за изплащане на присъденото месечно обезщетение, включително до изчерпване на застрахователния лимит.

            Изведеният от съда извод за основателност на исковете за заплащане на обезщетение за придружител и рехабилитация и доколкото по делото няма данни за размера им, налага той да бъде определен от съда по реда на чл. 162 ГПК. От една страна, съдът отчита данните за пазарното възнаграждение за болногледач, вариращи в рамките на 35-40 лв. дневно, при което среднодневното за 8-часов работен ден възлиза в размер на 37,50 лв. или 4,69 лв. на час. От друга страна, съобразява и приетите прагове на минимален осигурителен доход за заетите лица по трудови правоотношения съгласно КТ за длъжности "болногледач" и "личен асистент“ в размер на 610 лв. или 3,66 лв. часова работна заплата. Отчитайки тези две стойности – 4.69 лв. на час и 3,66 лв. на час, съдът определя дължимото възнаграждение за болногледач/придружител в размер на 4,17 лв. на час. Предвид факта, че ищцата се нуждае от денонощно обгрижване в рамките на 24 часа, съдът определя възнаграждение за дължимото й такова в размер на 100,08 лв. /4,17 лв. по 24 часа = 100,08 лв./ или месечно в размер на 3002,40 лв. /100,08 лв. по 30 дни = 3002,40 лв./.  Ето защо исковата претенция за присъждане на обезщетение в размер на 1500,00 лв. месечно се явява основателна.

           Що се отнася до размера на претенцията за рехабилитация, съдът съобразява данните за пазарно възнаграждение за рехабилитатор при домашни условия, вариращи между 20 и 40 лв., при което отчитайки тези две стойности, определя дължимото възнаграждение за рехабилитация в размер на 30 лв. за посещение или 600 лв. месечно /30 лв. по 20 дни/. Поради това исковата претенция за присъждане на обезщетение за рехабилитация в размер на 500,00 лв. се явява основателна.

            Основателността на главните претенции обуславя и основателност на акцесорните по чл. 86, ал. 1 ЗЗД.

            Релевираното от ответното застрахователно дружество възражение за погасяване на тези претенции на ищцата по давност съдът намира за неоснователно. Както бе посочено по-горе, необходимостта от придружител и рехабилитация за ищцата съществува ежедневно, непрекъснато още от момента на ПТП-то, за което тя търпи ежедневно и имуществени вреди. Доколкото такива се претендират занапред, от подаване на исковата молба, а не за минал период, възражението е неоснователно.

            По разноските:

            Такива се претендират и от двете страни съгласно приложени списъци по чл. 80 ГПК и следва да бъдат присъдени съобразно уважената/отхвърлената част от исковете.

            Видно от материалите по делото, ищцата не е направила разноски за производството пред тази съдебна инстанция. Оказаната й от адвокат правна защита и съдействие е при условията на чл. 38, ал. 2 вр. чл. 38, ал.1, т. 2 от Закона за адвокатурата, което изрично е посочено в приложеното по делото пълномощно /л. 1022/. С оглед изхода на спора и предвид своевременно направеното искане в полза на пълномощника на ищцата следва да се присъди адвокатско възнаграждение съобразно уважения размер на исковете. На основание чл. 38, ал. 2 ЗАдв, във вр. с чл. 7, ал. 2 и §2а от ДР от Наредба № 1 от 9.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения същото се определя от съда в размер на 2108,40 лв. с вкл. ДДС по иска за неимуществени вреди, 4913,73 лв. с вкл. ДДС по иска за имуществени вреди –разходи за лечение, 2580,00 лв. с вкл. ДДС по иска за обезщетение за болногледач и 1284,00 лв. с вкл. ДДС по иска за обезщетение за рехабилитация, или общо 10 886,13 лв. с вкл. ДДС.

           Ответникът също претендира присъждане на съдебно-деловодни разноски по делото съгласно представен списък по чл. 80 ГПК, които възлизат общо на 15 500,20 лв., от които 12 260 лв. за платено адвокатско възнаграждение. Ищцата е въвела своевременно възражение за прекомерност на платеното от ответника адвокатско възнаграждение по чл. 78, ал. 5 ГПК. Съдът намира същото за неоснователно като съобразява чл. 7, ал. 2 от Наредба № 1 от 9.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения и фактическата и правна сложност на делото. Съобразно отхвърлената част на исковете и на основание чл. 78, ал. 3 ГПК ответникът има право на 7126,69 лв. разноски.

           На основание чл. 83, ал. 1, т 4 ГПК ищцата е освободена от внасяне на държавни такси и разноски. С оглед изхода на спора и на основание чл. 78, ал. 6 ГПК ответникът следва да бъде осъден да заплати в полза на съда авансираната от бюджета на съдебната власт съобразно уважения размер на исковете сума за държ. такса в размер на 2800 лв. по иска за неимуществени вреди, 5129,55 лв. по иска за имуществени вреди – разходи за лечение, 2160 лв. по иска за месечно възнаграждение за придружител, 720 лв. по иска за месечно възнаграждение за рехабилитация, определена върху тригодишните платежи на присъдените обезщетения поради периодичния им характер, или общо 10 809,55 лв.

          Мотивиран така, Русенският окръжен съд:

 

Р Е Ш И:

 

          

 

 

 

ОСЪЖДА „ДЗИ – Общо застраховане“ ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. София, район Триадица, бул. „Витоша“ № 89Б ДА ЗАПЛАТИ на И.Р.Д., ЕГН ********** *** СУМАТА от 70 000 лв. /седемдесет хиляди лева/ на основание чл. 226, ал. 1 КЗ /отм./ обезщетение за неимуществени вреди, представляващи физически и психически болки и страдания от влошено здравословно състояние /ексцес/ вследствие на ПТП, причинено на 20.08.2007 г. в гр. Бургас на път Е-87 по вина на Р. Е. С. при управлението на лек автомобил „л. а. „Ситроен Саско“ с ДК № А 3863 КА, за който дружеството е имало сключена застраховка "ГО", ведно със законната лихва върху тази сума, считано от 24.10.2015 г. до окончателното й изплащане като ОТХВЪРЛЯ иска за заплащане на законна лихва върху присъдената главница за периода от 24.10.2013 г. до 23.10.2015 г. като погасен по давност, както и иска за неимуществени вреди от ексцес за горницата над 70 000 лв. до пълния предявен размер от 300 000 лв., ведно със законната лихва върху тази разлика, считано от 24.10.2013 г. като неоснователен и недоказан.

          ОСЪЖДА „ДЗИ – Общо застраховане“ ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. София, район Триадица, бул. „Витоша“ № 89Б ДА ЗАПЛАТИ на И.Р.Д., ЕГН ********** *** на основание чл. 226, ал.1 КЗ /отм./ обезщетение за имуществени вреди от влошено здравословно състояние /ексцес/ вследствие на ПТП, причинено на 20.08.2007 г. в гр. Бургас на път Е-87 по вина на Р. Е. С. при управлението на лек автомобил „л. а. „Ситроен Саско“ с ДК № А 3863 КА, за който дружеството е имало сключена застраховка "ГО" и представляващи изразходвани средства за лечение, както следва: сумата от 127 128, 95 лв., представляващи левовата равностойност на 65 000 евро съгласно фактура реф. № SMI 05112017/30.11.2017 г., ведно със законната лихва от 30.11.2017 г. до окончателното й изплащане; сумата от 192 лв., съгласно фактура № **********/22.03.2017 г., ведно със законната лихва от 22.03.2017 г. до окончателното й плащане; сумата от 171,20 лв. съгласно фактура № **********/18.08.2017 г., ведно със законната лихва от 18.08.2017 г. до окончателното й плащане; сумата от 131,60 лв. съгласно фактура № **********/27.06.2017 г., ведно със законната лихва от 27.06.2017 г. до окончателното й плащане; сумата от 85,60 лв. съгласно фактура № **********/28.03.2017 г., ведно със законната лихва от 28.03.2017 г. до окончателното й плащане; сумата от 76,40 лв. съгласно фактура № **********/18.07.2017 г., ведно със законната лихва от 18.07.2017 г. до окончателното й плащане; сумата от 65,80 лв. съгласно фактура № **********/7.06.2017 г., ведно със законната лихва от 7.06.2017 г. до окончателното й плащане; сумата от 58,82 лв. съгласно фактура № **********/18.07.2017 г., ведно със законната лихва от 18.07.2017 г. до окончателното й плащане; сумата от 58,00 лв. съгласно фактура № **********/15.09.2017 г., ведно със законната лихва от 15.09.2017 г. до окончателното й плащане; сумата от 58,10 лв. съгласно фактура № **********/18.08.2017 г, ведно със законната лихва от 18.08.2017 г. до окончателното й плащане; сумата от 53,62 лв. съгласно фактура № **********/17.02.2017 г., ведно със законната лихва от 17.02.2017 г. до окончателното й плащане; сумата от 38,80 лв. съгласно фактура № **********/12.01.2017 г., ведно със законната лихва от 12.01.2017 г. до окончателното й плащане; сумата от 17,60 лв. съгласно фактура № **********/24.01.2017 г., ведно със законната лихва от 24.01.2017 г. до окончателното й плащане; сумата от 61,81 лв. съгласно фактура № **********/5.10.2017 г., ведно със законната лихва от 5.10.2017 г. до окончателното й плащане; сумата от 24,74 лв. съгласно фактура № **********/17.01.2017 г., ведно със законната лихва от 17.01.2017 г. до окончателното й плащане; сумата от 12,60 лв. съгласно фактура № *********/8.09.2017 г., ведно със законната лихва от 8.09.2017 г. до окончателното й плащане;  

         Присъдените с решението суми могат да бъдат преведени по банковата сметка на И.Р.Д., ЕГН ********** в **********: ***.

 ОСЪЖДА „ДЗИ – Общо застраховане“ ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. София, район Триадица, бул. „Витоша“ № 89Б ДА ЗАПЛАЩА на И.Р.Д., ЕГН ********** *** месечни обезщетения за имуществени вреди от претърпяно на 20.08.2007 г. ПТП по 1500 лв. за придружител и 500 лв. за рехабилитация, ведно със законната лихва върху всяка просрочена вноска, считано от 24.10.2018 г. до настъпване на обстоятелства за изменение на размера или за отпадане на задължението за изплащане на присъденото месечно обезщетение

  

 

 

ОСЪЖДА „ДЗИ – Общо застраховане“ ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. София, район Триадица, бул. „Витоша“ № 89Б да заплати на адвокат Н.Н.Д. ***, ЕГН *********** със служебен адрес: ***, *******СУМАТА от 10 886,13 лв. с вкл. ДДС /десет хиляди осемстотин осемдесет и шест лева и тринадесет стотинки/, представляващи адвокатски възнаграждения за безплатно процесуално представителство по делото на основание чл. 38, ал.2, във вр. с ал.1, т. 2 от Закона за адвокатурата.

  

 

 

ОСЪЖДА И.Р.Д., ЕГН ********** *** ДА ЗАПЛАТИ на ДЗИ – Общо застраховане“ ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. София, район Триадица, бул. „Витоша“ № 89Б СУМАТА от 7126.69 лв. /седем хиляди сто двадесет и шест лева и шестдесет и девет стотинки/ разноски пред настоящата инстанция.

           ОСЪЖДА „ДЗИ – Общо застраховане“ ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. София, район Триадица, бул. „Витоша“ № 89Б ДА ЗАПЛАТИ в полза на бюджета на съдебната власт, по сметка на Окръжен съд Русе в Райфайзенбанк (България) ЕАД, Русе BIC: ***, IBAN: *** в размер на 10 809,55 лв. /десет хиляди осемстотин и девет лева и петдесет и пет стотинки/ на основание чл. 78, ал. 6 ГПК.

            

 

 

 

Решението подлежи на обжалване пред Апелативен съд Велико Търново в двуседмичен срок, считано от връчването му на страните.

 

 

                                                      ОКРЪЖЕН СЪДИЯ: