Решение по дело №146/2020 на Районен съд - Свиленград

 Р Е Ш Е Н И Е № ............

 

30.10.2020 г., град Свиленград

 

В   И М Е Т О   Н А   Н А Р О Д А

 

РАЙОНЕН СЪД - СВИЛЕНГРАД, І граждански състав, на двадесети октомври през две хиляди и двадесета година, в публично заседание, в състав :

                                                                 

                                                                                     СЪДИЯ : ЖИВКА ПЕТРОВА

 

при секретаря Ангелина Добрева,

като разгледа докладваното от съдията гр. дело № 146 по описа на съда за 2020 година, за да се произнесе съобрази:  

 

Производството е образувано е по искова молба от Агенция „Пътна инфраструктура”, представлявана от инж. Р.И.Л. - Директор на Областно пътно управление – Хасково, с което са предявени срещу „Застрахователно дружество Евроинс” АД, с ЕИК: *********, със седалище и адрес на управление:***, искове с правно основание чл.432, ал.1 от Кодекса за застраховането /КЗ/ и чл.86, ал.1 от ЗЗД.

Ищецът Агенция „Пътна инфраструктура” твърди, че на 07.11.2016г. на АМ „Марица“, при км. 96+100, настъпило ПТП, констатирано с Протокол за ПТП № 1624905 от 11.11.2018г., при което водачът К. Т., управлявайки МПС марка „Ауди А6“, с peг. № СВ 7037 ВК, несъобразявайки скоростта си с пътните условия и напускайки пътното платно от дясно по посока на движението, се блъска в еластична ограда, след което се преобръща в отводнителната канавка. В резултат на ПТП-то, на ищеца били причинени щети, изразяващи се в увреждането на 32 /тридесет и два/ линейни метра предпазна еластична ограда, единична N2W5, като общата стойност на щетите, включваща транспортните разходи и монтажа, била в размер на 2190,40 лв. С уведомление за настъпила щета ответникът бил уведомен за настъпилото застрахователно събитие и за образуваната щета с № 40-2016.

Към момента на настъпване на застрахователното събитие - 07.11.2016г., отговорността на виновния водач била покрита от сключената задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ между собственика на автомобила и ответника- застраховател– с полица № О7/116002845917, със срок на валидност от 06.11.2016г. до 06.11.2017г. Към моманта на завеждане на исковата молба в съда, при увредения ищец не било постъпило плащане по заведената щета.

По изложените съображения се претендира заплащане на сумата 2190,40 лв. – главница, представляваща обезщетение за претърпени имуществени вреди по щета № 40-2016, и сумата 735,00 лв. – мораторна лихва за периода от датата на увреждането -  07.11.2016г. до датата на предявяване на иска - 02.03.2020г. Претендират се и направените по делото разноски.

Ответникът „Застрахователно дружество Евроинс” АД,  е депозирал отговор в срока по чл.131, ал.1 от ГПК, с който оспорва исковете като неоснователни.

Ответникът оспорва твърденията на ищеца, досежно механизма на процесното ПТП. Посочва, че водачът на лекия автомобил няма вина за катастрофата. В тази връзка, оспорва Протокола за ПТП № 1624905/11.11.2016г. Твърди, че авто-контрольорът, който е съставил протокола, не е бил пряк очевидец на инцидента, а свидетели не били посочени. Освен това, за изясняване на причините за настъпване на произшествието били необходими специални знания и умения, с които служителят на МВР не разполагал.

Ответникът прави и евентуално възражение за приспадане на вторичната стойност на увредените съоръжения. Твърди, че за да се избегнат кражби на ограничителни системи за пътища, на пунктовете за вторични суровини е забранено да изкупуват мантинели. Въпреки това, всяка година се провеждали търгове за изкупуване на повредените пътни съоръжения. Същите имали стойност и тя следвало да се прихване, за да не се допусне неоснователно обогатяване.

Ответникът оспорва и претенцията за заплащане на лихва за забава, считано от датата на ПТП — 07.11.2016г. Съгласно разпоредбата на чл.409 от КЗ, застрахователят дължал законна лихва за забава върху дължимото застрахователно обезщетение след изтичане срока по чл. 405 от КЗ, който препращал към чл.496, ал.1 от КЗ или срокът за заплащане на обезщетението бил три месеца от поканата по чл.380 от КЗ. Следователно, ако се уважали исковете, то лихва за забава следвало да се начисли не по-рано от 15.03.2017г. Ответникът прави и възражение за недължимост на лихвата за забава поради изтекла погасителна давност.

По изложените съображения ответникът моли съда да отхвърли предявените искове като неоснователни. Претендира разноски.

Съдът, след преценка на събраните по делото доказателства, прие за установено от фактическа страна следното:

           На основание чл.146, ал.1, т.3 от ГПК, с доклада по делото е обявено за безспорно и ненуждаещо се от доказване обстоятелство, че по претенция на ищеца Агенция „Пътна инфраструктура” пред ответника „Застрахователно Дружество Евроинс” АД е образувана щета по повод процесното ПТП – с № ********** по описа на застрахователя и с № 40-2016 по описа на ищеца. Т.е, безспорно е, че претенцията по чл.380, ал.1 от КТ касае увреждане, в резултат на ПТП, настъпило на 07.11.2016г. на АМ „Марица“, при км. 96+100. Това обстоятелство се установява и от представения от ищеца документ – Претенция за щета с изх.№ 3663/12.12.2016г., за който не се спори, че е получен от ответника на 15.12.2016г. Следователно, безспорно е установено, че между ответното дружество и собственика на лек автомобил марка „Ауди А6“, с peг. № СВ 7037 ВК, към момента на настъпване на процесното ПТП е съществувал валидно сключен договор за застраховка „Гражданска отговорност”, обективиран в застрахователна полица.

От представения Протокол за ПТП № 1624905 от 11.11.2018г. се установява, че на 07.11.2016г., в 22,00 ч., на АМ „Марица“, при км. 96+…, „Участник 1“ - водъчът на лек автомобил „Ауди А6“, с peг. № СВ 7037 ВК, при управлението му, като се движи с несъобразена скорост с атмосферните условия, губи контрол на МПС и се блъска в дясно по посока на движението в еластична ограда, след което се преобръща в отводнителна канавка, с което причинява ПТП с материални щети: 35 метра еластична ограда и 7 бр. носещи стълбчета на еластичната ограда. Тези обстоятелства се потвърждават и от материалите, съдържащи се в постъпилата от РУ на МВР – Свиленград преписка, образувана по повод процесното ПТП, включваща и АУАН № 185581/11.11.2016г. и НП № 16-5319-000309 от 09.12.2016г. Видно от последното, водъчат на лекия автомобил „Ауди А6“– К. Т., с ЕГН/ЛНЧ ***********, не е останал на мястото на ПТП до пристигане на представители на МВР или Следствието /чл.123, ал.1, т.2, б. Б от ЗДвП/ и е управлявал автомобила без да е правоспособен водач /чл.150 от ЗДвП/.

Собственикът на увреденото вследствие на посоченото ПТП имущество – ищецът по делото, е уведомил застрахователя – ответник по делото, за претърпяното ПТП, като е била заведена претенция № **********/15.12.2016г. Видно от представената количествено-стойностна сметка ищецът е оценил претърпените материални щети на сумата 2190,40 лв. Безспорно е, че ответното дружество не е изплатило на ищеца обезщетение за претърпените вреди по заведената претенция.

От заключението по назначената съдебно-автотехническа експертиза, неоспоре-но от страните, се установява, че стойността на щетата, причинена на ищеца вслед-ствие на процесното ПТП, определена към момента на ПТП, възлиза на 1813,12 лв. Вещото лице прави извод в заключението си, че причинените материални щети на ищеца са в причинно-следствена връзка с поведението на водача на лекия автомобил „Ауди А6“.

При така установената фактическа обстановка, съдът намира от правна страна следното:

Съгласно чл.432, ал.1 от КЗ увреденото лице може да предяви пряк иск за обезщетяване на претърпените вреди срещу застрахователя, с когото делинквентът е сключил договор за застраховка „Гражданска отговорност”, обезпечаваща неговата деликтна отговорност. Фактическият състав, от който възниква имуществената отговорност на застрахователя за заплащане на застрахователно обезщетение на увреденото лице, обхваща следните две групи материални предпоставки: 1) Застрахованият виновно да е увредил ищеца, като му е причинил имуществени или неимуществени вреди, които от своя страна да са в пряка причинно-следствена връзка с противоправното поведение на застрахования и 2) Наличие на застрахователно правоотношение, произтичащо от договор за застраховка „Гражданска отговорност” между делинквента и ответника – застраховател.

В случая, безспорно бе установено, че към момента на настъпване на процесното ПТП, между ответното дружество и собственика на лекия автомобил „Ауди А“ е съществувал валидно сключен договор за застраховка „Гражданска отговорност”.

След съвкупната преценка на събраните по делото доказателства бе установено също, че вследствие на противоправното поведение на водача на лекия автомобил „Ауди А“ са причинени вреди по пътно съобъжение, собственост на ищеца. Съдът намира осъщественото от водача на лекия автомобил деяние за противоправно, защото е извършено в противоречие с чл.20, ал.1 от ЗДвП. Въпреки че е бил длъжен, водачът не е контролирал МПС, което е управлявал, с което е създал непосредствена опосност за движението. При липса на доказателства, оборващи установените с официални документи обстоятелства, досежно противоправното поведение на водача, съдът намира, че се установява по категоричен начин, че водачът на лекия автомобил е нарушил правилата за движение по пътищата, като това негово поведение се явява пряка и непосредствена причина за настъпилите имуществени вреди по пътното съоръжение на ищеца. В подкрепа на последното е и приетата САТЕ, от която се установява, че причинените материални щети на ищеца са в причинно-следствена връзка с поведението на водача на лекия автомобил „Ауди А6“. Тъй като причинените вреди са закономерна, необходима последица от противоправното поведение на делинквента, съдът счита, че всички елементи на фактическия състав, пораждащ деликтната отговорност на водача на лекия автомобил са осъществени в обективната действителност. Ето защо, съдът намира, че предявеният главен иск е доказан по основание.

При определяне размера на дължимото обезщетение, следва да се съобрази разпоредбата на чл.386, ал.2 от КЗ, съгласно която обезщетението следва да е равно на действително претърпените вреди към деня на настъпване на събитието, освен в случаите на подзастраховане и застраховане по договорена застрахователна стойност, каквато хипотеза не е налице в случая. Относно действителната стойност на нанесените на ищеца вреди, съдът кредитира изцяло като компетентно и обективно изготвено заключението на вещото лице, според което стойността на вредите възлиза на сумата 1813,12 лв. Тази е пазарната стойност, необходима за възстановяване причинените щети на ищеца. Поради това предявеният главен иск следва да бъде уважен до тази сума, като до пълния предявен размер от 2190,40 лв. следва да бъде отхвърлен като неоснователен.

По отношение на претендираната лихва за забава, считано от датата на ПТП – 07.11.2016г., съдът съобрази, че съгласно чл.497, ал.1 от КЗ застрахователят дължи законната лихва за забава върху размера на застрахователното обезщетение, ако не го е определил и изплатил в срок, считано от по-ранната от двете дати: 1) изтичането на срока от 15 работни дни от представянето на всички доказателства по чл.106, ал.3 от КЗ; 2) изтичането на тримесечния срок по чл.496, ал.1 от КЗ, освен в случаите, когато увреденото лице не е представило доказателства, поискани от застрахователя по реда на чл.106, ал.3 от КЗ. В случая не е налице спор, че на 15.12.2016г. ищецът е сезирал застрахователното дружество с искане за заплащане на обезщетение. Началото на срока от 15 работни дни по чл.497, ал.1, т.1 от КЗ е обвързано не с момента на завеждане на претенцията по чл.498, ал.1 от КЗ, а с този на представяне от увреденото лице на всички доказателства по чл.106, ал.3 от КЗ, а това са доказателствата, изискани от застрахователя при условията и по реда на цитираната разпоредба. Когато липсват обстоятелствата, с които законът свързва началото на срока от 15 работни дни по чл.497, ал.1, т.1 от КЗ, както е в случая, същият срок не намира приложение, тъй като не тече. Затова, в конкретния случай следва да се приложи тримесечният срок по чл.497, ал.1, т.2, вр. чл.496, ал.1 от КЗ, течащ от предявяване на претенцията към застрахователя, чийто начален момент не е обусловен от представяне на доказателствата по чл.106, ал.3 от КЗ (така Решение № 167 от 30.01.2020 г. по т. д. № 2273/2018 г. на ВКС, II т. о.).

С оглед изложеното, в настоящия случай застрахователят е изпадал в забава на 16.03.2017г., след изтичане на 15.03.2017г. на тримесечния срок по чл.497, ал.1, т.2, вр. чл.496, ал.1 от КЗ. Поради това акцесорния иск следва да се отхвърли за периода 07.11.2016г. – 15.03.2017г. За периода 16.03.2017г. – 04.03.2020г. /датата на предявяване на иска/ мораторната лихва върху главница от 1813,12 лв. възлиза на 546,46 лв. За тази сума акцесорният иск следва да бъде уважен, а за разликата до пълния предявен размер от 735,00 лв. – да бъде отхвърлен като неоснователен.

С оглед изхода на спора и на основание чл.78, ал.1 от ГПК на ищеца следва да се присъдят разноски, съразмерно на уважената част от исковете. В настоящото производство ищецът е направил разноски за държавна такса в размер на 137,62 лв., юрисконсултско възнаграждение в размер на 300,00 лв. и депозит за вещо лице в размер на 300,00 лв. С оглед уважената част от исковете, сторените от ищеца разноски възлизат на 549,95 лв. Съобразно отхвърлената част от исковете и на основание чл.78, ал.3 от ГПК, ответникът също има право на разноски, каквито претендира за юрисконсултско възнаграждение в определен от съда размер.  Съгласно чл.78, ал.8 от ГПК в полза на юридически лица или еднолични търговци се присъжда възнаграждение в размер, определен от съда, ако те са били защитавани от юрисконсулт, като размерът на присъденото възнаграждение не може да надхвърля максималния размер за съответния вид дело, определен по реда на чл.37 от Закона за правната помощ. Нормата на чл.37 ЗПП препраща към Наредбата за заплащане на правната помощ, която в чл.25, ал.1 от ЗПП предвижда възнаграждение за исковото производство от 100 до 300 лв. С оглед извършените от пълномощника на ответника процесуални действия за защита на процесуалните му права, следва да му бъде определено юрисконсултско възнаграждение в размер на 300,00 лв., от които на ответника ще се присъди сумата 58,02 лв., съразмерна на отхвърлената част от исковете.

Мотивиран от изложеното, Съдът

 

Р  Е  Ш  И:

 

ОСЪЖДА „ЗАСТРАХОВАТЕЛНО ДРУЖЕСТВО ЕВРОИНС” АД, с ЕИК: *********, със седалище и адрес на управление:***, да заплати на АГЕНЦИЯ „ПЪТНА ИНФРАСТРУКТУРА”, представлявана от инж. Р.И.Л. - Директор на Областно пътно управление – гр.Хасково, по иска с правно основание чл.432, ал.1 от КЗ - сумата 1813,12 лв., представляваща дължимо застрахователно обезщетение за причинени имуществени вреди - увреждени 32 /тридесет и два/ линейни метра предпазна ограда, единична N2W5, в резултат на застрахователно събитие, настъпило на 07.11.2016г., на АМ „Марица“, при км. 96+100, ведно със законната лихва върху тази сума от 04.03.2020 г. до окончателното й изплащане, като ОТХВЪРЛЯ иска за разликата над сумата 1813,12 лв. до пълния предявен размер от 2190,40 лв., а по иска с правно основание чл.86, ал.1 от ЗЗД – сумата 546,46 лв.,представляваща мораторна лихва за периода от 16.03.2017г. до 04.03.2020г., като ОТХВЪРЛЯ иска за разликата над сумата 546,46 лв. до пълния предявен размер от 735,00 лв. и за периода 07.11.2016г. – 15.03.2017г.

ОСЪЖДА „ЗАСТРАХОВАТЕЛНО ДРУЖЕСТВО ЕВРОИНС” АД, с ЕИК: *********, със седалище и адрес на управление:***, да заплати на АГЕНЦИЯ „ПЪТНА ИНФРАСТРУКТУРА”, представлявана от инж. Р.И.Л. - Директор на Областно пътно управление – гр.Хасково, сумата 549,95 лв. – разноски по делото.

ОСЪЖДА АГЕНЦИЯ „ПЪТНА ИНФРАСТРУКТУРА”, представлявана от инж. Р.И.Л. - Директор на Областно пътно управление – гр.Хасково, да заплати на „ЗАСТРАХОВАТЕЛНО ДРУЖЕСТВО ЕВРОИНС” АД, с ЕИК: *********, със седалище и адрес на управление:***, сумата 58,02 лв. – разноски по делото.

 

Решението подлежи на обжалване с въззивна жалба пред Окръжен съд - Хасково в двуседмичен срок от връчването му на страните.

 

 

                                                                                    СЪДИЯ: