Р Е Ш
Е Н И Е
№ 351 / 29.06.2020 година, гр. Хасково
В ИМЕТО НА НАРОДА
Хасковският районен съд Първи граждански състав
На петнадесети юни през две хиляди и двадесета година
В публичното заседание в следния състав:
Председател : Мария Ангелова
Членове :
Съдебни заседатели:
Секретар Михаела Стойчева
Прокурор
Като разгледа докладваното от съдия Мария Ангелова
Гражданско дело номер 2938 по описа за 2019 година, взе предвид следното:
Предявен е иск с правно основание чл. 422 ал.1, вр. чл.415 ал.1 т.2 от ГПК,
вр. чл.79 ал.1 и чл.86 ал.1 от ЗЗД, от „ЕВН България Електроснабдяване” ЕАД, с
ЕИК *********, със седалище и адрес на управление в гр. Пловдив, ул. „Христо Г.
Данов” № 37, представлявано от М.М.М.Д.и Ж.ПС.; против А.Г.С. с ЕГН ********** ***.
Ищецът твърди, че на 14.06.2019 г. е подал заявление за издаване на заповед
за изпълнение по реда на чл. 410 от ГПК за вземанията си против ответника, по
което било образувано ч.гр.дело № 1564/2019 г. на ХРС. Заповедта за изпълнение
била връчена на длъжника при условията на чл.47 ал.5 от ГПК, предвид на което
ищецът предявявал иска си в срок. Ищецът като краен снабдител, съгласно чл.98а
от ЗЕ, продавал електрическа енергия на клиентите си при публично известни ОУ,
които за процесния период били ОУ на договорите за продажба на електрическа
енергия на „ЕВН България Електроснабдяване” ЕАД, одобрени с решение на ДКЕВР №
ОУ-013/10.05.2008 г., влезли в сила на 27.06.2008 г., без да е необходимо
изричното им писмено приемане от потребителите /чл.35 ал.1 ОУ/. Ищецът се
позовава на чл.94а от ЗЕ, като до момента ответникът не упражнил правото си на
промяна на доставчика на електроенергия. Ответникът като физическо лице, имал
качеството на битов клиент, съгласно §1 т.2а от ДР на ЗЕ, като бил присъединен
на ниво ниско напрежение, видно от представените по делото фактури. Според
чл.13 ал.2 от ОУ, снабдяването с ел.енергия започвало след подаване на
заявление – декларация за започване на продажба на ел.енергия до крайния
снабдител и декларация за достъп до мрежата на оператора на разпределителната
мрежа. С тези документи клиентът заявявал желанието си да бъде снабдяван с
електроенергия от ищеца като краен снабдител и да му бъдат предоставяни мрежови
услуги от „ЕВН България Електроразпределение” ЕАД, идентифицирал се като клиент
и индивидуализирал обекта си. В изпълнение на тези изисквания, ответникът подал
такова заявление – декларация на 09.12.2011 г. По силата на чл.7 т.1 от ОУ,
ищецът поел задължение да снабдява ответника с електрическа енергия за обект на
потребление с ИТН 1591040, находящ се в с. А., общ. Хасково, и представляващ
жилищна сграда. За ответника бил открит клиентски номер **********, в
качеството му на собственик, притежаващ повече от половината от обекта на
потребление, видно от нотариален акт, вписан под акт № 185 том 10 дело №
1770/2011 г. на АгВп. Ответникът от своя страна, съгласно чл.11 т.1 от ОУ, се
задължил да заплаща всички свои задължения, свързани със снабдяването с
ел.енергия в сроковете и по начините, определени в чл.18 ал.1 и 2 от ОУ.
Съгласно чл.27 ал.1 от ОУ, при неплащане в срок на дължими суми, клиентът
дължал обезщетение за забава в размер на законната лихва за всеки ден на
просрочие. В изпълнение на задълженията си по ОУ, ищецът доставил на ответника
за посочения обект за периода 02.02.2017 г. до 13.03.2018 г. електроенергия на
обща стойност 219,73 лв., която до предявяване на иска не била заплатена.
Поради забава в плащането на главницата, ответникът дължал и законна лихва за
забава от 39,59 лв. за периода 26.04.2017 г. – 13.06.2019 г., дължима по всяка
фактура поотделно от падежа посочен в нея до датата на образуване на настоящото
производство. Предвид изложеното, ищецът иска, съдът да постанови решение, с
което приеме за установено, че ответникът му дължи гореописаните суми, ведно със законната лихва върху главницата от датата на
подаване на заявлението 14.06.2019 г. до окончателното изплащане; присъдени по
процесното ч.гр.дело. Ищецът не изпраща свой
процесуален представител в открито съдебно заседание, не взема становище по
отговора на искова молба и по изготвения по делото проект за доклад.
Ответникът, призован при условията на чл.47 ал.6, вр. ал.1 от ГПК, не
представя отговор на исковата молба по чл.131 от ГПК в законоустановения
едномесечен срок. Такъв отговор в указания му срок представя назначеният му на
същото основание особен представител, който счита предявения иск за допустим,
но за неоснователен. Ищецът основавал вземането си на 10 броя фактури, на обща
стойност – претендираната главница. Същите обаче не били подписани от техния
издател и липсвали данни, да са били получени от потребителя – ответницата.
Сами по себе си, фактурите не доказвали, че купувачът по тях дължи плащане.
Липсвали данни и доказателства по делото, да е настъпила указаната във
фактурите последица от неплащането им в 10-дневен срок – възможното
преустановяване на електрозахранването. Представеното препис- извлечение от
сметката на ответника давало информация единствено за начислените лихви към
13.06.2019 г. Не ставало ясно, кога е изготвено това извлечение, и то не
удостоверявало дължимостта на претендираните суми към момента. Ето защо,
предявеният главен иск бил неоснователен, което водело до неоснователност и на
предявения акцесорен иск. Предвид изложеното, исковата молба следвало да се
остави без уважение. Това искане се поддържа от особения представител на
ответницата, който в открито съдебно заседание иска постановяване на
неприсъствено решение за това, т.к. ищецът не се явил в първото заседание по
делото и не взел становище по отговора на исковата молба, като не е поискал и разглеждане
на делото в негово отсъствие.
Предвид изложеното процесуално поведение и становищата на страните в
настоящия процес, съдът намира, че в случая са налице предпоставките за
постановяване на неприсъствено решение по реда на чл.238 ал.2 пр.ІІ от ГПК,
предвид следните съображения:
Ответникът, чрез особения си представител, представи в срок отговор на исковата молба, след което бе изготвено от
съда определение по чл.140 от ГПК. Преписи от отговора и от определението на
съда са редовно връчени на ищеца, от когато и до приключването на устните
състезания по делото в първото и единствено проведено открито съдебно заседание
– ищецът /чрез законния си представител или чрез пълномощник/ не се яви в първото заседание по
делото, не е взе становище по отговора на исковата молба и не поиска
разглеждане на делото в негово отсъствие. Постъпилата от ищеца молба с вх. рег.
№ 8810/ 15.06.2020 г., в 10,20 ч., е след приключването на устните състезания
по делото в 9,33 ч., предвид на което нито е било възможно, да бъде взета под
внимание, нито променя горните изводи на съда относно съществото на крайния
съдебен акт.
Ето защо, налице са положителните процесуални предпоставки за постановяване
на неприсъствено решение. Налице са и общите законово установени предпоставки
за постановяване на такова решение по чл.239 ал.1 от ГПК, а именно - на страните са указани последиците от неспазването на сроковете за размяна
на книжа и от неявяването им в съдебно заседание; искът е вероятно неоснователен с оглед на
направените възражения и подкрепящите ги доказателства, в т.ч. и предвид
доказателствената тежест в настоящия процес. Предвид изложеното, следва да се постанови неприсъствено решение, с което
предявеният иск се отхвърли изцяло, без решението да се мотивира по същество.
Мотивиран така и
на основание чл.239 ал.2, вр. ал.1 от ГПК, съдът
Р
Е Ш И:
ОТХВЪРЛЯ предявения иск от „ЕВН България Електроснабдяване”
ЕАД, с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление в гр. Пловдив, ул.
„Христо Г. Данов” № 37, представлявано от М.М.М.Д.и Ж.ПС.; против А.Г.С. с ЕГН **********
***; да се приеме за установено, че ответницата дължи на ищеца сумите, както
следва: 219,73 лв., представляваща стойност на доставена електроенергия
за периода 02.02.2017 г. - 13.03.2018 г. до имот на ответницата с клиентски
номер **********, находящ се в с. А., общ. Хасково, с ИТН 1591040; както и
обезщетение за забава в размер на 39,59 лв. за периода 26.04.2017 г. –
13.06.2019 г.; ведно със законната лихва върху
главницата от датата на подаване на заявлението 14.06.2019 г. до окончателното
изплащане;
за които суми е издадена заповед № 751
за изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл.410 от ГПК от 17.06.2019
г. по ч.гр.дело № 1564/ 2019 г. на ХРС.
Решението не подлежи на обжалване.
ДА СЕ ИЗПРАТЯТ преписи от решението на страните – на електронните адреси, съответно на юрисконсулта и на особения
представител.
ДА СЕ УКАЖАТ на ищеца възможностите по чл.240 ал.1 от ГПК.
СЪДИЯ : /п/ не се чете
Вярно с оригинала!
Секретар: М.Б.