Решение по дело №1289/2019 на Окръжен съд - Варна

Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е

 

№…………./……...11.2019 г.

гр. Варна

 

В  И М Е Т О  Н А  Н А Р О Д А

 

 

ВАРНЕНСКИ ОКРЪЖЕН СЪД, ТЪРГОВСКО ОТДЕЛЕНИЕ, ПЪРВИ ВЪЗЗИВЕН СЪСТАВ, в публично съдебно заседание, проведено на девети октомври през две хиляди и деветнадесета година, в състав:

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ДИАНА СТОЯНОВА

ЧЛЕНОВЕ: ЕЛИНА КАРАГЬОЗОВА

Мл.с. НАСУФ ИСМАЛ       

 

при участието на секретаря Христина Атанасова,

като разгледа докладваното от съдия Карагьозова,

 в.т.д. № 1289/2019 г., по описа на ВОС, ТО,

за да се произнесе взе пред вид следното:

 

Производството по делото е по реда на чл.258 ГПК.

Производството по делото е образувано по постъпила въззивна жалба вх.№ 46543/26.06.2019г., подадена от „Водоснабдяване и канализация – Варна“ ООД, ЕИК: *********, срещу решение №2495/05.06.2019г., постановено по гр.д. № 85/2019г. на РС-Варна, с което е признато за установено в отношенията между страните, че ищцовата страна – етажните собственици в сграда в режим на етажна собственост жк. "Доверие" - ул. "Одрин" 18-20, представлявани от управителя П.В.Ц., ЕГН: **********, не дължи на ответника сумата от 690.44 лв. по фактура № **********/17.07.2017 г., за периода от 13.06.2017 г. до 11.07.2017 г. и сумата от 292.56 лв. по фактура № **********/ 15.09.2017 г., за периода от 10.08.2017 г. до 11.09.2017 г., фактурирани за извършване на ВиК услуга - доставка, отвеждане и пречистване на питейна вода на обект, с адрес в гр. Варна, ул. "Одрин" 18-20, с абонатен № 1101553, както и сумата от 129.30 лв. - лихва за просрочено плащане, на основание чл. 124, ал. 1 от ГПК.

В жалбата са наведени доводи за неправилност на обжалваното решение. Поддържа се, че реалната консумация и правилното остойностяване на показанията на главния водомер се установява от заключението на СТЕ. Вътрешната водопроводна мрежа е собственост на потребителя, поради което при теч или неизправни индивидуални водомери, задължение на потребителите е същите да бъдат отстранени. Причината за голямата разлика в показанията се установява от представения протокол от 04.04.2018г. и се изразява в необхваната вода в помещения в сградата и водомери с изтекла валидност на метрологична проверка. Протоколът е подписан и от двете страни и са направени предписания от страна на ВиК оператора. При установяване на разлика между главния водомер и отчетите по индивидуалните водомери, същата се начислява и фактурира по откритата партида на главния водомер. Претендира се за отмяна на първоинстанционното решение и отхвърляне на предявените искове.

В  срока по чл. 263, ал. 1 ГПК е постъпил отговор от въззиваемата страна, в който жалбата се оспорва като неоснователна и се възпроизвеждат мотивите на обжалваното решение. Твърди се, че съгласно чл.30 от Наредба 4/14.09.2004г. е следвало процесните суми да бъдат разпределени служебно от ВиК оператора на всеки индивидуален потребител от етажната собственост. Вместо това са издадени две фактури общо на абонатен номер 1101553, без да е посочено името на абоната или административен адрес на сградата.

 За да се произнесе по спора, Варненски Окръжен съд съобрази следното:

Производството пред ВРС е образувано по искова молба на етажните собственици в сграда в режим на етажна собственост жк. "Доверие" - ул. "Одрин" 18-20, представлявани от управителя П.В.Ц., ЕГН: **********, против "Водоснабдяване и канализация - Варна" ООД, ЕИК: *********, за приемане за установено в отношенията между страните, че ищецът не дължи на ответника сумата от 690.44 лв. по фактура № **********/17.07.2017 г., за периода от 13.06.2017 г. до 11.07.2017 г. и сумата от 292.56 лв. по фактура № **********/15.09.2017 г., за периода от 10.08.2017 г. до 11.09.2017 г., фактурирани за извършване на ВиК услуга - доставка, отвеждане и пречистване на питейна вода на обект с адрес в гр. Варна, ул. "Одрин" 18-20, с абонатен № 1101553, както и сумата от 129.30 лв. - лихва за просрочено плащане.

В исковата молба се посочва, че ответникът, като доставчик на ВиК услуги, начислил на Етажна собственост жк. "Доверие" - ул."Одрин" 18-20, сумата в размер на 690.44 лв. по фактура № **********/17.07.2017 г., за периода от 13.06.2017 г. до 11.07.2017 г. и сумата от 292.56 лв. по фактура № **********/15.09.2017 г., за периода от 10.08.2017 г. до 11.09.2017 г. Начислена е и лихва за просрочено плащане в размер на 129.30 лв. Етажната собственост е подала жалба от 07.03.2018 г. до "ВиК - Варна" ООД. Била съставена комисия, която извършила проверка. От съставения констативен протокол от 04.04.2018 г. се установявало, че няма констатирани нарушения. Твърди се, че сумите не се дължат от ищеца, тъй като не е възможно консумирането на такова количество вода, още повече, че липсват данни за аварии и течове през съответния отчетен период, както и преди него. Количеството вода по двете фактури не е реално потребено, а представлява служебно начислено количество по нормативно регламентиран алгоритъм.

В срока по чл. 131 ГПК е постъпил отговор от ответника, с който оспорва иска като неоснователен. Посочва, че на адрес: гр. Варна, ул. Одрин № 20, има монтиран главен водомер с абонатен № 1101553 и 15 индивидуални водомера, поставени във всяко жилище. Отчитането на водомерите става ежемесечно, като съгласно чл. 32, ал. 2 от Наредба № 4 от 2004 г. на МРРБ, отчитането на главния водомер се извършва, като се прави първо отчет на общия водомер, а след това се отчитали и индивидуалните водомери. При установяване на разлика между главния водомер и отчетите по индивидуалните водомери, същата се начислява и фактурира по главния водомер с аб. № 1101553. При отчет на 17.07.2017 г. инкасаторът отчел на адрес: гр. Варна, ул. Одрин № 20, по общ водомер с аб. № 1101553, разлика от 236 куб.м. вода. За тези кубици била издадена фактура № ********** за сумата от 690.44 лева. През месец септември 2017 г., при отчет на инкасатора била установена разлика по главен водомер от 100 куб.м. вода, за която била издадена фактура № **********/15.09.2017 г. на стойност 292.56 лева. По молба на живущите в кооперацията на адрес: гр. Варна, ул. Одрин № 20, е сформирана комисия от представители на живущите и служители на В и К оператора. Направена е проверка и отчет на всички индивидуални водомери. Съставен е констативен протокол с направени констатации и предписания от страна на В и К оператора. Протоколът е подписан както от представители на етажната собственост, така и от служители на дружеството, присъствали при проверката. Съгласно чл. 32, ал. 7 от Наредба № 4 от 2004 г. на МРРБ, установяването на разлики по общия водомер по-големи от 20 на сто не е основание за неплащане на изразходваното количество вода. Посочва се, че ищецът дължи на В и К оператора начислените суми.

Съдът, като съобрази предметните предели на въззивното производство, очертани в жалбата и отговора, приема за установено от фактическа страна следното:

Представена е месечната отчетност по партидата на главния водомер на ул. Одрин 20, с абонатен № 1101553, пломба №151694, за периода от м.03.2016 - 01.2019 г., както и по партидите на отделните водомери. От партидата на общия водомер се установява, че на 11.07.2017 г. е отчетено потребление от 236 м3, а на 11.09.2017 г. - 100 м3.

За отчетените количества доставчикът „ВиК Варна“ ООД е издал две фактури - № **********/17.07.2017 г. за сумата в размер на 690.44 лв., за 236 м3 за период на потребление 13.06.2017 г. - 11.07.2017 г. и № **********/ 15.09.2017 г., за сумата от 292.56 лв., за 100 м3, за периода на потребление 10.08.2017 г. - 11.09.2017 г., за клиентски и абонатен № 1101553 и водомер с № 4024, без във фактурите да са посочени данни за абонат.

По жалба вх. №Ж-54/07.03.2018г. от управителя на етажната собственост до ВиК – Варна е съставена комисия в състав специалисти на доставчика и касиера на етажната собственост, която е извършила проверка по случая, като резултатите от нея са обективирани в Протокол № 06/04.04.2018 г. От същия се установява, че в жилищния блок има монтиран 5 м3 сух – главен водомер. След него са монтирани 14 бр. индивидуални водомери в апартаменти и 2 бр. водомери, находящи се в приземни и избени помещения, като един от тях е без открита партида, а другият е с изтекла валидност на метрологична проверка и без пломба на холендъра. Трето избено помещение е водоснабдено, но е без водомер и без открита партида. До апартамент с аб. №1101557 с титуляр на партидата П. В. Ц., апартамент с аб. №1101558 с титуляр Костадин В. Павлов и търговски обект в същата сграда от страната на улицата с аб. №1712932 с титуляр Добри Р. Добрев не е осигурен достъп. Била е предоставена информация за показанията на водомерите от предишния ден от касиера на етажната собственост. От проверените водомери 7 са с изтекъл срок на периодична проверка, като 2 от тях са без опашна пломба на холендъра. Дадени са следните предписания за намаляване на разликата между количествата вода, измерени по индивидуалните водомери и общия водомер: да се осигурява достъп до индивидуалните водомери за периодични проверки и да се подадат документи за откриване на партиди на двете избени помещения или да се преустанови водозахранването. 

От заключението по приетата по делото съдебно-счетоводна експертиза, се установява, че неотчетената вода по индивидуалните водомери, но отчетена по общия водомер към 11.07.2017 г. е 238 куб.м, а към 11.09.2017 г. - 100 куб.м. Разликата между количеството питейна вода, отчетено по общия водомер и сумата от отчетените количества по индивидуалните водомери, е определена правилно, с изключение на допуснатата разлика за отчитане на 11.07.2017г. в размер на 2 куб. м. вода, тъй като фактурираното количество е 236 куб.м. Процесните фактури са издадени на клиентски номер 1101553 „Общ водомер“, като по този начин не са спазени изискванията на чл.25, ал.2 от Общите условия за предоставяне на ВиК услуги.

При така установеното от фактическа страна съдът достигна до следните правни изводи:

Жалбата, инициирала настоящото въззивно произнасяне, е подадена в срок, от надлежно легитимирана страна, при наличието на правен интерес от обжалване, поради което е допустима и следва да бъде разгледана по същество.

Съгласно чл.269 от ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта – в обжалваната му част. В обхвата на така посочените въззивни предели, ВОС намира обжалваното решение за валидно и допустимо.

По отношение на правилността на първоинстанционния съдебен акт, съобразно разпореждането на чл.269, ал.1, изр. второ ГПК, въззивният съд е ограничен от посочените в жалбата оплаквания, като служебно се произнася в хипотезите на нарушение на императивна правна норма.

Съгласно разпределението на доказателствената тежест в процеса, предвидено в разпоредбата на чл. 154 ГПК, в конкретния случай по предявения отрицателен установителен иск, в тежест на ответното дружество е да докаже наличието на валидна облигационна връзка между него и ищеца, реалното количество на доставените ВиК услуги, както и тяхната стойност.

Съгласно пар. 1, т. 2 от ДР на ЗРВКУ потребители на ВиК услуги са юридически или физически лица – собственици или ползватели на имоти, за които се предоставят ВиК услуги; юридически или физически лица - собственици или ползватели на имоти в етажната собственост; предприятия, ползващи вода от водоснабдителните мрежи на населените места за технологични нужди или подаващи я на други потребители след съответна обработка по самостоятелна водопроводна инсталация, непредназначена за питейни води. Аналогична е и разпоредбата на чл. 3 от приложимата към процесните отношения Наредба № 4 от 14.09.2004 г. за условията и реда за присъединяване на потребителите и за ползване на водоснабдителните и канализационните системи, както и чл. 2, ал. 1 от ОУ на ВиК-Варна.

В разглеждания случай, с оглед предприетото от ответника оспорване на иска и представените по делото фактури за начислени суми по партидата на общия водомер, следва да се приеме, че за етажните собственици в сграда в режим на етажна собственост като общност от субекти е налице правен интерес от отричане на претендираното от ответника право. Същевременно по делото не се установява в ЕС да е налице учредено и вписано в публичния регистър сдружение на етажните собственици съгласно чл. 25 от ЗУЕС, имащо качеството на юридическо лице. В този смисъл следва да се приеме, че се касае за неправосубектна етажна собственост, която по тази причина не може да участва в гражданския оборот като самостоятелен субект и носител на права и задължение. Под „етажна собственост“ се разбира режимът, установен от правните норми, уреждащи отношенията между собствениците на отделните обекти в една сграда. Понятието се дефинира като съчетание на изключителна собственост върху обособени обекти в една сграда и съсобственост върху общите части. Следователно етажната собственост е характеристика на сградата, докато качеството потребител може да има само субект на правото. С оглед изложеното етажната собственост не е материално легитимирана да отговаря за задължения за отчетени от главния водомер ВиК услуги, тъй като не е страна по облигационно правоотношение с ответника.

Отделните собственици в сграда в режим на етажна собственост имат качеството на потребители на ВиК услуги по смисъла на пар. 1, т. 2 от ДР на ЗРВКУ и като такива дължат заплащане на разликата в отчетената консумация между общия и индивидуалните водомери, но при спазване на правилата на чл.30 и сл. от Наредба № 4 от 14.09.2004 г. Съгласно цитираните разпоредби изразходваната вода се отчита по общия водомер на водопроводното отклонение, като изразходваното количество вода се разпределя между потребителите в сграда - етажна собственост, въз основа на отчетите по индивидуалните им водомери по реда на тази наредба, като в разпределението се включват всички разходи в общите части на сградата и загубите на вода в сградната водопроводна инсталация. При разлика в отчетеното количество вода от общия водомер и сбора на отчетите по индивидуалните водомери е предвидена процедура по установяване на причините, като в случай, че се дължат на неизправност в сградната инсталация, те се отстраняват от потребителите в етажната собственост, които заплащат разходите за извършената проверка. Установяването на разлики по-големи от 20 на сто не е основание за неплащане на изразходваното количество вода.

В разглеждания случай предвидената в наредбата процедура е спазена, доколкото е сформирана комисия, която е установила причините за разликата в показанията и е дала предписания за отстраняването й. Констатирани са редица нередности във връзка с индивидуалните водомери в сградата. Индивидуалните водомери са собственост на потребителите, които носят отговорност за тяхната изправност. Доставката, монтажът, проверката, поддържането и ремонтът на индивидуалните водомери се осигуряват от потребителите. При липса на монтиран водомер или в случай на неизправност на водомера, за потребителя възниква задължение да отстрани повредата или да монтира нов изправен водомер, да уведоми оператора и да осигури достъп до новия водомер за извършване на първоначално отчитане и пломбиране на холендъра. Независимо от изложеното и въпреки общия принцип, че никой не може да черпи права от собственото си неправомерно поведение, в случая не би могло да се обоснове отговорност на етажната собственост за процесните суми, тъй като доставчикът на ВиК услуги не е извършил разпределение на установената разлика в показанията на общия водомер между отделните потребители в сградата.

Съгласно чл.23 и сл. от ОУ когато в сгради-етажна собственост липсват индивидуални водомери за водоснабдени обекти, се определя служебна консумация съобразно конкретно посочен алгоритъм. Разликата между количеството питейна вода, отчетено по общия водомер и сбора от отчетените количества от индивидуалните водомери и служебно начислените количества за водоснабдени обекти без водомер, се разпределя пропорционално спрямо всички потребители в сградата. В разглеждания случай отчетеното количество вода не е било разпределено между отделните потребители, а е начислено на партида без титуляр. При наличието на изрична методика за пропорционално разпределяне на стойността на потребените ВиК услуги в случаите на липса на индивидуална партида, не би могло да се приеме, че отчетените от общия водомер показания следва да бъдат фактурирани на несъществуващ правен субект.

Налага се изводът, че всеки от етажните собственици дължи заплащане на част от процесното количество питейна вода, пропорционално на консумацията си за съответния период, но ответникът не е изпълнил договорното си задължение да извърши предвиденото в общите условия разпределение. По тези съображения същият не е материално легитимиран да претендира стойността на цялото количество общо от всички етажни собственици, поради което предявеният от тях отрицателен установителен иск се явява основателен и следва да бъде уважен, без това разрешение да преклудира правото на доставчика да насочи претенцията си срещу всеки отделен потребител след реално изпълнение на процедурата по разпределение на загубите.

Поради съвпадение в крайните изводи на двете инстанции първоинстанционното решение следва да бъде потвърдено.

С оглед изхода на спора и на основание чл.78, ал.1 от ГПК в тежест на въззивника следва да бъдат възложени сторените от въззиваемия в производството разноски в размер на 300 лева, изразяващи се в заплатено адвокатско възнаграждение.

Мотивиран от изложеното, съставът на ВОС,

 

Р  Е  Ш  И  :

 

ПОТВЪРЖДАВА решение №2495/05.06.2019г., постановено по гр.д. № 85/2019г. по описа на Районен съд-Варна.

ОСЪЖДА „Водоснабдяване и Канализация Варна” ООД с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр.Варна, ул. „Прилеп“33, да заплати на етажните собственици в сграда в режим на етажна собственост жк. "Доверие" - ул. "Одрин" 18-20, представлявани от управителя П.В.Ц., ЕГН: **********, сумата 300 лева, представляваща разноски за въззивна инстанция, на осн. чл. 78, ал. 1 ГПК.

Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.

 

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:   

 

         

 

 

         ЧЛЕНОВЕ:    1.

 

 

 

 

                                2.