Р Е Ш
Е Н И Е № 1314
гр. Бургас, 12 октомври 2020г.
В
ИМЕТО НА НАРОДА
Административен съд гр.Бургас, ХІV състав, в съдебно заседание на
двадесет и четвърти септември, през две хиляди и двадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ГАЛИНА РАДИКОВА
ЧЛЕНОВЕ:
ЗЛАТИНА БЪЧВАРОВА
АТАНАСКА АТАНАСОВА
При секретар С.
Х. и с участието на прокурора АНДРЕЙ ЧЕРВЕНЯКОВ, изслуша докладваното от съдия
ГАЛИНА РАДИКОВА КАХД № 1267/2020 г.
Производството е по реда на чл.63, ал.1 от ЗАНН, във вр. с чл.208 и сл.
от АПК.
Образувано е по касационна жалба, подадена А.И.А.,*** против решение №
441/25.03.2020г., постановено по анд № 2733/2019г. по опис на Районен съд гр.
Бургас.
С решението е потвърдено наказателно постановление №
19-0769-000926/10.04.2019 г, издадено от началника на група в сектор “ПП”-КАТ
към ОДМВР гр. Бургас, с което на А.И.А. за нарушение на чл. 5, ал. 1, т. 1 от ЗДвП, на основание чл. 185 от ЗДвП, е наложено административно наказание
„глоба”, в размер на 20 лева и за нарушение на чл. 123, ал. 1, т. 1 от ЗДвП, на
основание чл. 175, ал. 1, т. 5 от ЗДвП, е наложено административно
наказание„глоба”, в размер на 50 лева и лишаване от право да управлява МПС за
срок от 1 месец.
Касаторът иска отмяна на съдебното решение и отмяна на наказателното постановление. Счита, че
първоинстанционният съд неправилно е приложил материалния закон.
В съдебно заседание поддържа жалбата и направените с нея, искания.
Подробни съображения излага в представена по делото писмена защита.
Ответникът по касационната жалба не изпраща представител.
Представителят на Окръжна прокуратура гр. Бургас счита, че решението на
първоинстанционния съд е правилно и законосъобразно и следва да бъде оставено в
сила.
Касационната жалба е допустима.
Подадена е в срока по чл.211 от АПК, от страна, с доказан интерес от
обжалването.
Разгледана по
същество е основателна.
За да потвърди наказателното
постановление, първоинстанционният съд е приел, че в производството по
издаването му не са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила и
материалния закон е приложен правилно. Посочил е, че нарушенията са безспорно
установени и са извършени при форма на вината пряк умисъл, тъй като
жалбоподателят е осъзнавал, че поведението му е обществено вредно и укоримо,
т.е. това, че чрез деянието си нарушава установения ред на държавно управление
и въпреки това се е стремил към този резултат.
Този си извод е
формирал въз основа на следните факти:
„ На 28.02.2019
г. около 12:50 часа в гр. Бургас, на ул. „Любен Каравелов” до ОДМВР гр. Бургас,
жалбоподателят като водач на лек автомобил – „Опел Астра”, с peг.
№ ТХ8374СХ, собственост на И.А.Е., управлявал автомобила на заден ход и с
поведението си причинил имуществени вреди на паркиран в близост
лек автомобил –„Субару”, с рег.№ А1724МТ, като допуснал ПТП с него,
от което произлезли материални щети по двете МПС, като жалбоподателят не останал
на място за установяване на последиците от ПТП“.
Настоящият състав на съда намира, че
материалният закон е приложен неправилно.
На първо място приема за доказан факта на
възникване на пътно транспортно произшествие- съприкосновение между двата
автомобила, в резултат на извършване на маневра „движение назад“ с автомобила,
управляван от касатора, при което са причинени имуществени вреди.
Вярно е, че преки гласни доказателства за
това липсват, но по делото е приложен протокол за ПТП № 1591999/28.02.2019г.,
подписан от участниците в произшествието и съставителя, който представлява
официален удостоверителен документ.
Въпреки това, съдът намира за недоказан
състав на нарушение по чл. 175, ал. 1, т. 5 от ЗДвП- липса на субективен
елемент.
Несъответен на закона, с оглед
доказателствата по делото, е изводът на първоинстанционният съд, че нарушението
е извършено при доказана форма на вина- пряк умисъл.
Нормата на чл. 175, ал. 1, т. 5 от ЗДвП
предвижда санкция за водач, който наруши задълженията си като участник в пътнотранспортно
произшествие.
В случая, според наказателното
постановление и обжалваното решение, като участник в пътнотранспортно
произшествие, касаторът е бил длъжен без да създава опасност за движението по
пътя, да спре, за да установи какви са последиците от произшествието, но не го
е сторил.
Субективният елемент се извежда от
обективните данни за деянието и начина на извършването му.
За да бъде извършена преценка за доказан
субективен елемент на състава, следва да са налице категорични доказателства
относно наличие на знание на нарушителя, че е участник в ПТП, каквито липсват.
Твърденията на касатора в тази насока се
подкрепят и от останалите доказателства:
1.
Произшествието е настъпило на оживено
място, в центъра на града, при непрекъснат шум от движещи се хора и автомобили
2.
Имуществените вреди се изразяват в
охлузвания по двата автомобила, поради което звуковата им индикация, на фона на
съществуващия шум, е напълно възможно да не бъде възприета.
3.
След като е бил потърсен по телефона,
касаторът доброволно се е върнал на местопроизшествието и е подписал съставения
протокол.
Изложеното сочи липса на представи в
съзнанието на санкционираното лице относно обстоятелствата, относими към
съставомерните признаци на нарушението.
Не е доказано и извършено нарушение по чл.
185 във вр. с чл. 5, ал. 1, т. 1 от ЗДвП.
Чл. 185 от ЗДвП предвижда санкция за
нарушение на този закон и на издадените въз основа на него нормативни актове.
Нормата е обща и е приложима само в случай, че деянието не осъществява състав
на друго, специално предвидено със закона, нарушение.
По делото е установено, че ПТП е
възникнало при извършване на маневра „движение назад“.
Чл. 40, ал.1 от ЗДвП задължава водача
преди да започне движение назад да се убеди, че пътят зад превозното средство е
свободен и че няма да създаде опасност или затруднения за останалите участници
в движението.
При неизпълнение на това задължение, както
е в случая, приложение следва да намери санкционната норма на чл. 183, ал.2,
т.11 от ЗДвП, която е специална по отношение на чл. 185 от ЗДвП.
Поради това съдът намира, че както
наказващият орган, така и първоинстанционният съд неправилно са приложили
материалния закон.
Затова обжалваното решение следва да бъде
отменено, а по същество- да бъде отменено и наказателното постановление.
Поради изложеното и на основание чл.221 и
чл. 222 от АПК във вр. чл.63, ал.1 от ЗАНН, Административен съд гр. Бургас,
Р Е Ш И:
ОТМЕНЯ решение № 441/25.03.2020г., постановено по
анд № 2733/2019г. по опис на Районен съд гр. Бургас И
ВМЕСТО НЕГО ПОСТАНОВИ:
ОТМЕНЯ наказателно
постановление № 19-0769-000926/10.04.2019 г, издадено от началника на група в
сектор “ПП”-КАТ към ОДМВР гр. Бургас, с което на А.И.А. за нарушение на чл. 5,
ал. 1, т. 1 от ЗДвП, на основание чл. 185 от ЗДвП, е наложено административно
наказание „глоба”, в размер на 20 лева и за нарушение на чл. 123, ал. 1, т. 1
от ЗДвП, на основание чл. 175, ал. 1, т. 5 от ЗДвП, е наложено административно
наказание„глоба”, в размер на 50 лева и лишаване от право да управлява МПС за
срок от 1 месец.
Решението не подлежи на обжалване и протест.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: