Присъда по дело №1517/2021 на Районен съд - Перник

МОТИВИ КЪМ ПРИСЪДА №26/11.07.2022 година по НЧХД №
1517 година по описа на Пернишки Районен съд за 2021 година.
С частна тъжба В. Н. Д. е повдигнал обвинение срещу ИВ. ИВ. З. за
престъпление по чл. 147, ал. 1 НК, за това, че на 31.03.2021г., около 11:30ч в
открито съдебно заседание по въз. гр. дело. № 770/2020 г. по описа на
Окръжен съд – Перник с участието на страните при даване ход по същество
на делото ИВ. ИВ. З. изрекла следните думи по отношение на Д. “с прости
думи човек, който се занимава с организирана престъпност“, „Как човек
разпространяващ наркотици и убивал хора с това нещо има право на втори
шанс“, като по този начин осъществила от обективна и субективна страна
състава на престъплението по чл. 147, ал. 1 НК.
С тъжбата от страна на частния тъжител е предявен и граждански иск
срещу подсъдимата за сумата от 2000 /две хиляди/ лв., представляваща
обезщетение за претърпени от него неимуществени вреди изразяващи се в
болки и страдания в резултат на престъплението по чл. 147, ал. 1 НК, считано
от датата на деянието 31.03.2021 година до окончателното й изплащане. Иска
се и присъждане на направените по делото разноски.
Частния тъжител В. Н. Д. чрез повереника си адв. М. поддържа
тъжбата и повдигнатото с нея обвинение. Повереникът на частния тъжител
предлага на съда подсъдимата да бъде призната за виновна по така
повдигнатото обвинение и да й бъде наложено справедливо наказание за
извършеното престъпление, както и да бъде уважен предявения, ведно с
тъжбата граждански иск и да бъде присъдено справедливо обезщетение за
претърпените от тъжителя в резултат на деянието неимуществени вреди. Адв.
М. заявява, че обвинението за престъплението по чл. 147, ал. 1 НК е доказано
по категоричен, несъмнен и безспорен начин, с оглед на събраните, приети и
приложени в хода на проведеното съдебно следствие писмени и гласни
доказателства и доказателствени средства.Прави подробен анализ на
същите.Предлага в този смисъл съдът да постанови своя съдебен акт.
Частния тъжител В. Н. Д. заявява,че изреченото от З. в хода на
посоченото в тъжбата съдебно заседание е оказало изключително негативно
за него в емоционален план въздействие.Присъединява се към заявеното от
своя повереник.
Защитникът на подсъдимата адв. Б. в хода на съдебните прения
застъпва становище, че описаните в тъжбата и твърдени от частния тъжител
факти, както и фактически осъщественото от нея не покриват нито от
обективна нито от субективна страна елементите на състава на престъпление
по чл. 147 ал.1 от НК.Навежда доводи, че в хода на съдебното следствие
посочените в тъжбата факти са напълно опровергани от събраните в хода на
съдебното следствие писмени и гласни доказателства и доказателствени
средства.В тази насока излага безпротиворичиви мотиви.Намира,че
подсъдимата следва да бъде призната за невиновна по повдигнатото й с
тъжбата обвинение и напълно оправдана по него,както и да бъде отхвърлен
1

предявения с тъжбата граждански иск.Алтернативно моли в случай,че съдът я
признае за виновна по повдигнатото с тъжбата обвинение по отношение на
нея да намери приложение разпоредбата на чл.78 а ал.1 от НК.Моли за
присъждане на направените по делото разноски.
Пернишкият Районен съд, след като прецени събраните по делото
доказателства и доводите на страните по реда на чл. 14 и чл. 18 от НПК
намира за установено следното:
Подсъдимата ИВ. ИВ. З. е родена на *** в гр. София, българка с
българско гражданство, с ЕГН:**********.Към настоящия момент живее в с.
*****. Има средно специално образование.Работи като „агент недвижими
имоти.“Разведена е. До настоящия момент не е осъждана за извършени от нея
престъпления от общ характер.Не е освобождавана от наказателна
отговорност по реда на глава 28-ма от НПК.
От фактическа страна съдът приема за установено следното:
Частният тъжител и подсъдимата са бивши съпрузи, като от брака си
имат едно дете И.В.Да, ЕГН: **********. Отношенията между тях били
динамични. По повод упражняването на родителските права спрямо
малолетното дете и случил се инцидент през месец юни 2019 г. било
образувано гр. д. № 7354/2019 г. по описа на Районен съд - Перник,
Гражданско отделение, 11 състав като ищец по същото бил частният тъжител,
а предмет на гражданското дело било искане за изменение на мерките
относно упражняването на родителските права по отношение на роденото от
брака дете Й. В.Д.а, постановени с Решение № 817/23.10.2014 г. по гр.д. №
1573/2014 г. на Пернишкия РС и впоследствие изменени с постигната между
родителите спогодба, одобрена с протоколно определение от 25.01.2016 г. по
гр.д. № 15914/2014 г. на РС Пловдив.
След приключване на гр. д. № 7354/2019 г. по описа на Районен съд -
Перник, по жалба на подсъдимата било образувано въз. гр. дело.№ 770/2020 г.
по описа на Окръжен съд - Перник.
В открито съдебно заседание по въз. гр. дело.№ 770/2020 г. по описа
на Окръжен съд - Перник, което било проведено на 31.03.2021 г., около
11:30ч с участието на З. и Д. при даване ход по същество на делото ИВ. ИВ.
З., която имала качеството „жалбоподател“ по делото изрекла следните думи
по адрес на тъжителя „…с прости думи човек, който се занимава с
организирана престъпност….“, „Как човек разпространяващ наркотици и
убивал хора с това нещо има право на втори шанс?“ /л.6 от протокола от
съдебното заседание, л.8 от с.д./. Тези изявления на подсъдимата
обективирани пред съдебния състав били възприети лично от частния
тъжител.
В резултат на гореописаните действия на З., Д. се е почувствал унизен,
като тези твърдения оставили траен отпечатък в съзнанието му. С оглед на
това била депозирана частна тъжба за извършено престъпление от частен
2

характер срещу подсъдимата И.З. в РС Перник.
По доказателствата:
Горната фактическа обстановка се установява посредством, проведените
разпити на свидетели и събраните в хода на съдебното следствие, приети и
приложени като доказателства по делото писмени документи.
Съдът прие за категорично доказано, че подсъдимата и частния
тъжител са бивши съпрузи, като през време на барака им се е родило и детето
им И.В.Да. Безспорно е, че по отношение на родителските права спрямо
малолетното дете е било образувано гр. д. № 7354/2019 г. по описа на Районен
съд - Перник, Гражданско отделение, 11 състав, като ищец по същото бил
частния тъжител. Постановеното по делото решение било обжалвано по
жалба на подсъдимата като било образувано въз. гр. Дело № 770/2020 г. по
описа на Окръжен съд - Перник. Тези факти настоящият състав прие за
безспорно доказани. Този извод почива на обективния и всестранен анализ на
гласните доказателствени средства- показанията на св. А. Д.а, св. В.Д. и св.
А.С..
Съдът намира показанията на цитираните свидетели за пълни,
обективни, детайлни и безпротиворечиви по между си и с оглед на цялата
доказателствена съвкупност по делото. Настоящият състав следва да
отбележи, че отчита елемент на заинтересованост от изхода на настоящото
дело от страна на св. А. Д.а, доколкото същата е съпруга на частния тъжител.
Намира, че същите нямат качество на преки доказателства, доколкото св. Д.а
не е свидетел- очевидец на изявленията на З. срещу Д.. В показанията си св.
Д.а посочва, че не била допусната в залата по делото пред Окръжен съд
Перник, поради Ковид пандемията, а е разбрала от частния тъжител, че
подсъдимата е направила изказване в залата: „защо на него му се давало
шанс, а не на нея, че „той бил човек който се занимава с организирана
престъпна дейност, убивал хора“ /протокол от с.з.проведено на 07.02.2022г.,
с.3, л.36 от с.д./.Свидетелката дословно възпроизвежда заявеното й от
частния тъжител.
Посредством показанията на свидетеля Д. се доказва емоционалното
състояние на частния тъжител в инкриминирания период като това
обстоятелство има косвено значение, относно фактологията по настоящия
казус.
Съдът кредитира изцяло показанията на св. С..Същите са подробни,
логически издържани и последователни. Посредством тях се изяснява в
детайли динамичността в отношенията на тъжителя и подсъдимата.
Показанията му са обосновани и по безспорен начин внасят яснота, досежно
емоционалното състояние на подсъдимата и силната й тревожност като сам
свидетелят сочи „изключително травмиращо за нея е било всяко заседание“ /
протокол от с.з.проведено на 07.02.2022г., с.8, л.39 от с.д./. От подробните
показания на свидетеля се доказва с убеденост, че в хода на производството
пред Окръжен съд Перник подсъдимата не е употребила епитети и думи,
3

които да са били насочени конкретно срещу частния тъжител.Свидетелят
заявява, че в качеството си на жалбоподател по въз.гр.д. № 770/2020 г. по
описа на Окръжен съд – Перник пред съдебния състав в хода по същество,
подсъдимата е изявила в пледоарията си принципно разбиране на нещата и
ситуацията. Нещо повече, свидетеля заявява, че частният тъжител „По
никакъв начин не показа ,че това което казва И. в своята пледоария е
адресирано до него“/ протокол от с.з.проведено на 07.02.2022г., с.9, л.40 от
с.д./.. Доколкото св. С. е бил процесуален представител на подсъдимата И.З.
по въз. гр. Дело № 770/2020 г. по описа на Окръжен съд – Перник, то и
същият има качеството на свидетел- очевидец като съдът цени неговите
показания като такива с висока процесуална стойност.
От целокупния анализ на доказателствата по делото съдът прие, че
гласните доказателства са пълни, ясни и достоверни, относно фактите по
делото. Изясняват фактическата обстановка в детайли като същите се
допълват и от писмените доказателства по делото.
Инкриминираната деятелност на И.З. се установява и от изисканите,
събрани в хода на съдебното следствие, приети и приложени като
доказателства по делото писмени документи в това число Протокол от
съдебно заседание на Пернишки Окръжен съд от 31.03.2021г. /с.6-9 от с.д/;
Справка за съдимост на И.З.; Справка за съдимост на В.Д. /л.31 от
с.д./,изисканите писмени документи от РП Перник,ОП Перник,РС и ОС
Перник,ОД на МВР Перник.
От правна страна съдът намира за установено следното:
С оглед установената фактическа обстановка, съдът намира, че с
действията си, описани по- горе подсъдимата не е осъществила от обективна
и от субективна страна фактическия и юридически състав на престъпление от
частен характер, а именно по чл. 147 ал. 1 НК (клевета), за това, че на
31.03.2021г., около 11:30ч в открито съдебно заседание по въз. гр. дело. №
770/2020 г. по описа на Окръжен съд – Перник с участието на страните при
даване ход по същество на делото ИВ. ИВ. З. изрекла следните думи по
отношение на Д. “с прости думи човек, който се занимава с организирана
престъпност“, „Как човек разпространяващ наркотици и убивал хора с това
нещо има право на втори шанс“, които той възприел лично, с което същата
разгласила позорно обстоятелство за Д. .
Съдът намира за нужно да уточни, че клеветата като престъпление от
особената част на НК засяга неотменими права на личността, каквито са
честта и достойнството и като такива са гарантирани от Конституцията на
Република България и са защитетни чрез криминализиране на проявите,
които неправомерно ги засягат.
От обективна страна, съобразно утвърдената правна теория и съдебна
практика непосредсвен обект на престъплението клевета са обществените
отношения, свързани с честта и достойнството на личността. Основните
състави на престъпленията обида и клевета са свързани с умишленото
4

унижаване честта на другиго, с умишлено посягане върху достойнството на
човека. Безспорно е, че честта като нравствена категория се разглежда в два
аспекта: от една страна като чувство за лично достойнство на човека и от
друга като оценка на обществото за неговата обществена стойност. Ето защо
разликата между посочените престъпления се извежда от съдържанието на
обективираната информация, отнасяща се до пострадалия. При обидата
деецът дава негативна личностна оценка чрез епитети, квалификации или
сравнения, докато при престъплението клевета деецът разгласява неистински
позорни обстоятелства т.е необходимо е да се сочат факти, които от гледище
на морала да го позорят (или да се приписва престъпление, което не е
извършено чл. 147, алт. 2 НК). Всякога за съставомерността на това
престъпление е необходимо позорните обстоятелства да са неистински или
приписаното престъпление да не е извършено иначе, казано твърденията няма
да имат клеветнически характер, а непосредственият обект няма да бъде
накърнен.
Така съставомерно деяние за престъплението клевета е това, което
посяга отрицателно върху обществената оценка, която общността дава за
честта на лицето. В процесния случай безспорно се доказа, че подсъдимата
чрез изявленията си в съдебно заседание по въз. гр. дело. № 770/2020 г. по
описа на Окръжен съд – Перник в хода по същество е изрекла следните думи
по отношение на Д. “с прости думи човек, който се занимава с организирана
престъпност“, „Как човек разпространяващ наркотици и убивал хора с това
нещо има право на втори шанс“.
На първо място следва да се отбележи, че тези твърдения на
подсъдимата са от естество да засегнат отрицателно посочените обществени
отношения като е създала условия за евентуално съставяне на негативно
мнение по отношение на частния тъжител, но същите следва да бъдат
тълкувани не самостоятелно като отделни изрази и фрази от нейната
пледоария, а с оглед целия контекст на нейното изявление. Иначе казано, в
протокола от съдебно заседание, ясно са записани нейните думи: „моля ви
уважаеми съдии, с прости думи, човек, който се занимава с организирана
престъпност, неискам никой да обидя и не искам по никакъв начин някого да
злепоставя да има втори шанс… Как човек разпространяващ наркотици и
убивал хора с това нещо има право на втори шанс?“/л.8 от с.д./. От
логическото, смислово и лексикално тълкуване на изявленията на
подсъдимата, обективирани в горепосочения протокол следва извод, че
подобно поведение не може да обоснове съставомерност на деянието по чл.
147, ал. 1 НК.
Нещо повече, настоящият състав не изложи по- горе теоретичните
постановки, относно обективната съставомерност на престъплението клевета
по чл. 147, ал. 1 НК самоцелно. Не е спорен факт, че частният тъжител е
осъждан / и реабилитиран по право/ с влязла в сила присъда по НОХД №
11714/2008, СРС, за престъпление чл. 354а, ал. 3, пр.2, алт.1, т.1, пред.1 НК /с.
31 от с.д./, което от своя страна обосновава извод, че изявленията на
5

подсъдимата не са неистински, съобразно чл. 147, ал.1 НК, а са израз на
нейните лични възприятия по отношение на конкретни факти от социалната
реалност.
На следващо място, от анализа на доказателствата, които са събрани по
делото се мотивира у съдебния състав убеждение, че в настоящия случай
подсъдимата е упражнила конституционните си права на жалба срещу влязъл
в сила съдебен акт, а след това се е ползвала от правото си да даде обяснения
за обстоятелствата по делото, което е инициирала, съобразно чл. 176, ал. 1
ГПК, следователно действието й не е противоправно или престъпно. В този
смисъл е относима и практиката на Европейския съд по правата на човека
/ЕСПЧ/, а и в тази на националната висша съдебна инстанция е утвърдено
разбирането, че начинът на мислене, изказването на мнение, изразяването на
становище, своя субективна оценка или извод, не могат да се
криминализират, тъй като резултатите от тях са нееднозначни и не подлежат
на доказване, следователно не могат да бъдат средство за осъществяване на
изпълнителното деяние на клевета и не са елемент от престъпление /Решение
№ 70 от 25. ІІ. 2009 г. по к. н.д. № 36/2009 г. на ВКС, ІІ н. о.; Решение № 299
от 8.08.2012 г. на ВКС по н. д. № 679/2012 г., III н. о. НК; Решение № 272 от
28.08.2015 г. на ВКС по н. д. № 596/2015 г., III н. о. НК и други/. В цитираната
съдебна практика се приема, че във всички тези хипотези, деецът упражнява
права, гарантирани му от Конституцията и законите, като например, правото
да се изказва свободно, да сигнализира компетентните органи при
закононарушение или престъпление или да търси защита на свои накърнени
права.
Същевременно в практиката си ЕСПЧ при преценката на
съотношението между нормите на чл. 8 и чл. 10 от ЕКЗПЧОС, доколкото
същите гарантират права от един и същи ранг /и измененията и допълненията,
приети с Протокол № 15 (CETS 213), в сила от 1 август 2021 г., и Протокол №
14 (CETS № 194), в сила от 1 юни 2010 г., ратифицирана със закон, приет от
Народното събрание на 31 юли 1992 г. - ДВ, бр. 66 от 1992 г./ се посочва, че
за това дали е налице нарушен балансът между гарантираните с чл. 8 от
ЕКЗПЧОС- право на зачитане личния живот и репутация и свободата на
изразяване на мнение по чл. 10 КЗПЧОС, защитени и с Конституцията на
Република България /по чл. 39/ основен критерии е съществуването или
липсата на фактическо основание за изказването и добросъвестността на
говорещия. В настоящия казус действията на подсъдимата З., изразяващи се
чрез изявленията й в съдебно заседание по въз. гр. дело. № 770/2020 г. по
описа на Окръжен съд – Перник в хода по същество е изрекла следните думи
по отношение на Д. “с прости думи човек, който се занимава с организирана
престъпност“, „Как човек разпространяващ наркотици и убивал хора с това
нещо има право на втори шанс“ почиват на съответни фактически данни,
които са достоверни.
С оглед на изложеното настоящият съдебен състав намира, че не е
налице съставомерност на деянието по чл. 147, ал.1 НК с оглед обективната
6

страна на престъплението предмет на обвинението.
От субективна страна според съда също не е налице съставомерност.
Престъплението по чл. 147, ал.1 НК предполага пряк умисъл като форма и
вид на вината. За да бъде обоснована субективна съставомерност на деянието
е необходимо деецът да съзнава, че обективираните от него твърдения ще
засегнат честта и достойнството на конкретен субект. Деецът трябва да
съзнава, че действията му ще станат известни на определен кръг лица, които
ще възприемат тяхното съдържание и по този начин ще формират негативно
отношение спрямо пострадалото лице. В настоящия казус безспорно се
доказва умисъла на подсъдимата като същата ясно заявява пред съдебния
състав „неискам никой да обидя и не искам по никакъв начин някого да
злепоставя“, подобен акцент в твърденията й изключват възможността за
формиране на интелектуалния и волевия момент на умисъла. Това от своя
страна препятства и посягане на обществените отношения обект на
престъплението.
Водим от горното настоящият състав прие, че подсъдимата И.З. не е
осъществила от обективна и субективна страна състава на престъплението по
чл.147, ал. 1 НК, поради което я призна за невиовна в това, че 31.03.2021г.,
около 11:30ч в открито съдебно заседание по въз. гр. дело. № 770/2020 г. по
описа на Окръжен съд – Перник с участието на страните при даване ход по
същество на делото ИВ. ИВ. З. изрекла следните думи по отношение на Д. “с
прости думи човек, който се занимава с организирана престъпност“, „Как
човек разпространяващ наркотици и убивал хора с това нещо има право на
втори шанс“, които той възприел лично, с което същата разгласила позорно
обстоятелство за Д. –престъпление по чл.147 ал.1 от НК като на основание
чл.304 от НПК я оправда напълно по повдигнато обвинение.
По размера на гражданския иск:
След като призна подсъдимата И.З. за невиновна за престъпление по
чл. 147 ал. 1 НК съдът отхвърли предявения граждански иск за
сумата от 2000 лв., представляваща обезщетение за претърпени от частния
тъжител неимуществени вреди- пряка и непосредствена последица от
престъпното деяние предмет на обвинението за престъплението по чл. 147 ал.
1 от НК, извършено на 31.03.2021 г. в гр. Перник, ведно със законната лихва
върху сумата от датата на деянието до окончателното изплащане. Съобразно
Постановление № 9 от 25.12.1961 Г., ПВС основанието на гражданския иск
в наказателния процес е деянието, предмет на обвинението. При оправдателна
присъда поради това, че деянието не е престъпно, не е виновно или не се
наказва, съдът уважава гражданския иск, ако с деянието са причинени вреди и
са налице условията за гражданска отговорност иначе казано е доказан
фактическия състав на гражданската отговорност- противоправно деяние,
настъпили вреди и вина. В настоящия случай съдът прие, че не е налице
противоправност на деянието, което да обоснове фактическия състав на
гражданската отговорност, поради което и отхвърли гражданския иск като
7

неоснователен и нодаказан.
Водим от гореизложеното съдът постанови диспозитива на присъдата
си.

РАЙОНЕН СЪДИЯ:
8

Номер на акта:	26
Дата:	11 юли 2022 г. (в сила от 3 ноември 2022 г.)
Съдия:	Христина Христова Ангелова

Дело:	20211720201517
Тип на делото:	Наказателно от частен характер дело
Дата на образуване:	27 септември 2021 г.

Присъда по дело №1517/2021 на Районен съд - Перник

Съдържание на акта

Съдържание на мотивите