Определение по гр. дело №1465/2022 на Софийски районен съд

Номер на акта: 40990
Дата: 16 ноември 2023 г. (в сила от 16 ноември 2023 г.)
Съдия: Яна Марио Филипова
Дело: 20221110101465
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 13 януари 2022 г.

Съдържание на акта

ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 40990
гр. София, 16.11.2023 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 127 СЪСТАВ, в закрито заседание на
шестнадесети ноември през две хиляди двадесет и трета година в следния
състав:
Председател:ЯНА М. ФИЛИПОВА
като разгледа докладваното от ЯНА М. ФИЛИПОВА Гражданско дело №
20221110101465 по описа за 2022 година
Производството е по реда на чл. 140, ал. 3 във вр. чл. 146 ГПК.
Образувано е по искова молба от Д. В. К., уточнена с молби от 16.02.2022 г. и
25.08.2022 г., против „ТС“ ЕАД с искане да бъде признато за установено в отношенията
между страните, че ищецът не дължи на ответното дружество сумата в размер на 18138,44
лева, която е претендирана извънсъдебно с покана с изх. № Г-5005/30.03.2017 г. за
непогасени задължения за имот, находящ се в гр. София, ж.к. „Л.“, бл. 347, вх. 1, ап. 39.
Направено е искане сторените от страната съдебни разноски да бъдат възложени в тежест на
ответника.
Ищецът поддържа, че в началото на 2021 година при инвентаризация на
документация на дружеството, на което е управител – „К. БГ“ ЕООД, било установено
наличие на отправена от ответника покана с изх. № Г-5005/30.03.2017 г. за заплащане на
сумата в размер на 18134,44 лева. В исковата молба са изложени твърдения, че ищецът
осъществил среща с представител на ответника, в която заявил, че в качеството на
физическо лице никога не е притежавал право на собственост върху процесния недвижим
имот, респ. не дължи претендираните от него в лично качество суми. Страната поддържа, че
ведно с отправената писмена покана от 30.03.2017 г. е представено съобщение към фактура,
издадено на името на Д. В. К..
Ведно с исковата молба са представени документи, за които е направено искане да
бъдат приети като писмени доказателства по делото.
В срока по чл. 131 ГПК ответникът чрез процесуалния си представител поддържа, че
предявеният иск е недопустим поради липса на правен интерес, тъй като представената по
делото покана е отправена до Д. В. К. в качеството му на управител на „К.-БГ“ ЕООД за
непогасени задължения на юридическото лице, а не в лично качество. В допълнение са
изложени твърдения, че за непогасени задължения на дружеството „К.-БГ“ ЕООД в
качеството му на собственик на процесния имот са образувани изп. дело № 1812/2021 г. по
описа на ЧСИ УД, което е приключило, изп. дело № 1789/2019 г. по описа на ЧСИ ББ, гр. д.
№ 46449/2020 г. по описа на СРС, 65 състав и гр. д. № 14686/2022г. по описа на СРС.
Процесуалният представител на ответника поддържа, че при извършена справка в
информационната система на „ТС“ ЕАД не са установени непогасени задължения на името
на Д. В. К. за процесния топлоснабден имот. С подадения отговор при условията на
евентуалност е направено възражение за нередовност на исковата молба, тъй като ищецът не
уточнил период, за който твърди, че не дължи процесната сума, което от своя страна
препятствало възможността на ответната страна адекватно да организира защита си. По
изложените доводи е направено искане производството по делото да бъде прекратено като
1
недопустимо, респ. исковата претенция да бъде отхвърлена, тъй като дружеството не
претендира от ищеца непогасени задължения за процесния недвижим имот.
С подадения отговор е направено искане дружеството, предоставящо услуга дялово
разпределение на топлинна енергия за процесния имот „ТС“ ЕООД да бъде конституирано в
качеството на трето лице – помагач на страната на ответника.
Ведно с отговора са представени документи, за които е направено искане да бъдат
приети като писмени доказателства по делото. Направено е искане дружеството,
предоставящо услуга дялово разпределение на топлинна енергия да процесния имот да бъде
задължено да представи всички документи намиращи се у него, касаещи отчитането и
разпределението на топлинната енергия.
По допустимостта на производството и редовността на исковата молба, съдът
намира следното:
Процесуалната легитимация на страните следва от поддържаните от ищеца
фактически твърдения относно спорното право. В разглеждания случай ищецът излага
твърдения, че ответното дружество посредством отправяне на покана с изх. № Г-
5005/30.03.2017 г. претендира заплащане на сумата в размер на 18138,44 лева,
представляваща сбор от непогасени задължения за процесния недвижим имот. При така
поддържаните фактически твърдения предявеният отрицателен установителен иск се явява
допустим. Доводите на ответника за нередовност на исковата молба, тъй като ищецът не е
посочил по пера отделните вземания включени в претендираната по поканата сума, са
неоснователни доколкото ищецът основава претенцията си на отправената от „ТС“ ЕАД
покана, която не съдържа подробно разграничение на задълженията.
По направеното искане за привличане на трето лице-помагач на страната на
ищеца:
Съдът счита, че „ТС” ЕООД, следва да бъде конституирано като трето лице-помагач
на страната на ищеца, тъй като с оглед наведените в исковата молба твърдения, че между
дружествата е налице валидно облигационно отношение по извършване на услуга дялово
разпределение, то е налице и обоснован правен интерес от участието на подпомагаща
страна, респ. налице е възможност и за предявяване на обратен иск.
По доказателствената тежест на спора и направените от страните
доказателствени искания, съдът намира следното:
В доказателствена тежест на ищеца по предявения отрицателен установителен иск с
правна квалификация чл. 124, ал. 1 ГПК е да установи, че към момента на подаване на
исковата молба ответникът претендира заплащане на сумата по покана с изх. № Г-
5005/30.03.2017 г. за непогасени задължения за имот, находящ се в гр. София, ж.к. „Л.“, бл.
347, вх. 1, ап. 39, както и че с поведението си ответното дружество е дало повод за
завеждане на делото.
В доказателствена тежест на ответника е да установи, че дружеството претендира
заплащане на непогасени задължения за процесния имот от трето за спора лице, а не от
ищеца.
При съобразяване на становището на страните на основание чл. 146, ал. 1, т. 3 и т. 4
ГПК следва да бъде обявено за безспорно и ненуждаещо се от доказване, че ищецът не
притежава качеството „потребител“ на топлинна енергия за имот, находящ се в гр. София,
ж.к. „Л.“, бл. 347, вх. 1, ап. 39.
Представените от страните документи са относими към предмета на доказване по
делото, поради което следва да бъдат приети като писмени доказателства. Искането на
ответника по чл. 190 ГПК следва да бъде оставено без уважение като ненеобходимо за
изясняване на спора от фактическа страна.
Така мотивиран, съдът

2
ОПРЕДЕЛИ:
КОНСТИТУИРА „ТС“ ЕООД, със седалище и адрес на управление в гр. София, ул.
„Проф. Г. Павлов“ № 3, в качеството на трето лице-помагач на страната на ответника.
СЪОБЩАВА на страните проекта за доклад по делото, съгласно мотивната част на
настоящото определение.
ПРИЕМА като писмени доказателства по делото представените с исковата молба и
отговора документи.
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ направеното от ответника доказателствено искане по
чл. 190 ГПК.
НАСРОЧВА делото за разглеждане в открито заседание на 07.12.2023 г. от 09.50
часа, за когато да се призоват страните, като им се връчи препис от настоящото
определение, на ищеца и третото лице-помагач и препис от отговора на исковата молба.
УКАЗВА на страните, че в случай че отсъстват повече от един месец от адреса, който
са съобщили по делото или на който веднъж им е връчено съобщение, са длъжни да
уведомят съда за новия си адрес. Същото задължение имат и законният представител,
попечителят и пълномощникът на страната. При неизпълнение на това задължение всички
съобщения се прилагат към делото и се смятат за връчени.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.

Съдия при Софийски районен съд: _______________________
3