№ 602
гр. Варна, 12.05.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, V СЪСТАВ, в публично заседание на
дванадесети април през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Даниела Д. Томова
Членове:Галина Чавдарова
Радостин Г. Петров
при участието на секретаря Мая М. Петрова
като разгледа докладваното от Даниела Д. Томова Въззивно гражданско дело
№ 20223100500312 по описа за 2022 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Въззивното производство е разгледано по реда на чл.258 и сл. ГПК.
Образувано е по въззивна жалба вх. №51071/14.12.2021г. по описа на ВРС на
„ДЖЕНЕРАЛИ ЗАСТРАХОВАНЕ” АД, ЕИК *********, със седалище град София,
подадена чрез пълномощник адвокат Д.Х., срещу решение №1768 от 22.11.2021г. на
Варненски районен съд, 12-ти състав, постановено по гр.д. №9010/2021г. на ВРС.
С обжалваното решение са отхвърлени предявените от жалбоподателя – ищец в
първоинстанционното производство в хипотезата на чл.422, във вр. с чл.415, ал.1 от
ГПК установителни искове с правно основание чл.410 КЗ и чл.86, ал.1 ЗЗД за
признаване за установено в отношенията между страните – ищеца „ДЖЕНЕРАЛИ
ЗАСТРАХОВАНЕ” АД и ответника Община Варна, съществуването на вземанията на
ищеца – кредитор по издадената в негова полза по ч.гр.д. №6983/2021г. на Варненски
районен съд заповед за изпълнение №1803/19.05.2021г., за сумата 4 189,73 лева,
представляваща изплатено застрахователно обезщетение за отстраняване на вредите,
причинени на застрахованата по застраховка „КАСКО на МПС”, сключена по полица
№0312200340001613 от 02.02.2020г. вещ – л.а. „Дачия Дъстър” с peг. №********, от
падането на клон от дърво и обичайните ликвидационни разноски, ведно със
законната лихва върху тази сума, считано от датата на завеждане на исковата молба
1
(22.06.2021г.) до окончателното й плащане, както и за сумата 401,52 лева,
представляваща дължимо обезщетение за забава за периода 07.06.2020 - 17.05.2021
година, като ищецът е бил осъден да заплати на ответника сумата от 100 лева за
репариране на сторените разноски по делото.
Обоснованите във въззивната жалба оплаквания са за незаконосъобразност,
неправилност и необоснованост на решението. Твърди се, че въз основа на неправилно
прилагане на материалния закон и неправилната оценка на събраните по делото
доказателства първоинстанционният съд е направил погрешен извод, че не са налице
основанията за ангажирането на регресната отговорност на ответника. Поддържайки
изложените в хода на първоинстанционното производство твърдения, че увреждането
на застрахования автомобил е настъпило на улица, собственост на ответната община, в
която не са поддържани озеленените площи и декоративната дървесно-храстова
растителност в безопасен за гражданите и собствеността им вид, въззивникът счита, че
в случая общината отговаря спрямо увреденото лице за вредите, настъпили в резултат
от бездействието на длъжностните лица, натоварени с извършването на възложената
работа по поддръжката на улиците на територията на населеното място, на основание
чл.49 ЗЗД. Обосновани са и оплаквания за допуснато нарушение на процесуалния
закон като се твърди, че ответникът не е релевирал възражения досежно ангажирането
на отговорността на общината, като след приключването на първото открито съдебно
заседание, в което е приет доклада по делото, е настъпила преклузия, поради което и
произнасянето на първоинстанционния съд е в нарушение на принципа на законност в
гражданския процес и състезателното начало. При тези основни оплаквания се иска от
въззивния съд да отмени обжалвания съдебен акт и да постанови ново решение по
същество на спора, с което предявените искове да бъдат уважени изцяло.
Ответникът – насрещна по жалбата страна Община Варна не е подал писмен
отговор по реда и в срока по чл.263 ГПК.
Страните не са взели участие в съдебното заседание пред въззивния съд. От
пълномощника на въззивника адвокат Д.Х. е подадена молба, в която се поддържа
искането за отмяна на обжалваното решение по изложените във въззивната жалба
съображения. В молбата е инкорпориран и списък по чл.80 ГПК на претендираните
разноски за въззивното производство.
За да се произнесе по същество на предявената въззивна жалба, съдът взе
предвид следното от фактическа и правна страна:
Предмет на предявените искове е установяване съществуването на вземанията
на ищеца „Дженерали Застраховане” АД, ЕИК *********, със седалище гр. София,
спрямо ответника Община Варна за сумата 4 189,73 лева, представляваща изплатено от
ищеца – застраховател и подлежащо на възстановяване от ответника застрахователно
2
обезщетение за поправяне на щетите, причинени на застрахованата по застраховка
„КАСКО на МПС”, сключена по полица №0312200340001613 от 02.02.2020г., вещ –
л.а. „Дачия Дъстър” с peг. №********, в резултат от падането на клон от дърво и
обичайните ликвидационни разноски за определяне на платеното обезщетение (15
лева), както и следващото се обезщетение за забава в размер на законната лихва върху
главницата 4 189,73 лв., считано от 07.06.2020г. (след изтичане на дадения с
отправената до ответника регресната покана 15-дневен срок за доброволно плащане) до
окончателното погасяване на задължението, чийто размер до датата на сезиране на
съда – 17.05.2021г., се претендира в размер на 401,52 лева.
Исковете са предявени в хипотезата на чл.422, във вр. с чл.415, ал.1, т.1 от ГПК
и намират своето правно основание в нормите на чл.410, ал.1, т.2 от Кодекса за
застраховането (КЗ) и чл.86, ал.1 от Закона за задълженията и договорите (ЗЗД).
Суброгационното си право спрямо ответника ищецът обосновава с твърдения, че
на 06.02.2020г. върху застрахованата при него вещ – л.а. „Дачия Дъстър” с peг. №
********, паркиран на ъгъла между ул. „Д-р Любен Попов” и ул. „Д-р Мирон
Игнатиев” е паднал клон от дърво, в резултат на което на лекия автомобил са били
нанесени материални вреди. Произшествието е настъпило на стопанисвано от
общината място като дървото се е намирало на улицата (кръстовището на ул. „Д-р
Любен Попов” и ул. „Д-р Мирон Игнатиев) и е част от зелената система на Община
Варна. Зелената система е общинска собственост и нейното изграждане и опазване,
стопанисването и поддържането на озеленените площи са задължения на ответната
община. Тези задължения се извършват от лица, на които общината е възложила
конкретните действия чрез договор, делегиране на правомощия или по друг начин.
Изпълнението на тези задлъжения предполага действия от страна на лицата, на които
общината е възложила съответните дейности досежно отстраняването и/или
сигнализирането на нередности, небезопасност на обекти, част от общинската
собственост, отстраняването на последните и други мерки, целящи привеждането на
общинската собственост към стандартите за състояние на безопасност с цел опазването
не само на самата общинска собственост, но и на живота и здравето на нейните
граждани. В конкретния случай не са били взети никакви мерки от този тип, което е и
основната причина за настъпване на произшествието. Поведението на ответника е
противоправно, тъй като с бездействието на негови служители или на други
изпълнители, на които общината е възложила поддържането на пътя, не само не е било
отстранено съществуващото на пътя несъответствие между реалното и нужното
състояние на дървото, но не е била поставена и сигнализация за опасността с цел
организиране на движението около него. Именно в резултат на това виновно
бездействие са били причинени вредите по застрахования при ищеца автомобил,
поради което и на основание чл.49 ЗЗД Община Варна е деликтно отговорна за тяхното
обезщетяване.
3
В подадения отговор на исковата молба ответникът е направил оспорване на
твърдението, че на мястото на произшествието е имало дърво, което е паднало върху
процесния автомобил, като счита, че в случая не са налице предпоставките за
ангажиране на отговорност на Община Варна за нанасянето на вредите по
застрахования при ищеца автомобил. В евентуалност оспорва размера на платеното от
ищеца обезщетение за отстраняване на щетите по увредения автомобил, като счита, че
същото не съответства на действителната стойност на разходите, необходими за
тяхното отстраняване.
Не е спорно между страните, надлежно е установено от събраните по делото
писмени доказателства, че към датата на настъпване на застрахователното събитие
(06.02.2020г.) между ищцовото дружество и собственика на л.а. „Дачия Дъстър” с peг.
№********, е налице валидно застрахователно правоотношение по имуществена
застраховка „Каско на МПС”, сключена по полица №0312200340001613 от 02.02.2020г.
с период на застрахователно покритие 03.02.2020 – 02.02.2021 година.
Не е спорно, че за настъпилото на 06.02.2020г. в гр. Варна, на ъгъла между ул.
„Д-р Любен Попов” и ул. „Д-р Мирон Игнатиев” събитие - паднал клон от дърво, при
което на застрахования автомобил са били причинени увреждания, застрахованият
собственик е уведомил своевременно застрахователя като отправил заявление за
репариране на щетите. По образуваната преписка по щета №10628242/06.02.2020г.
били установени конкретните щети (по вид и обем) като тяхното отстраняване било
възложено на посочен сервиз. С приемо-предавателен протокол от 09.03.2020г.
отремонтирания автомобил бил върнат на собственика, а застрахователят заплатил
стойността на ремонта в размер на 4 174,73 лева по банков път с платежно нареждане
от 23.04.2020 година.
Не е спорно, че отстраняването на падналия клон е сторено от служители на
Първа РСПБЗН – Варна, като е констатирано, че същият е нанесъл материални щети на
лекия автомобил. Представено по делото е удостоверение рег. №716801-149 от
10.02.2020г. на Първа районна служба „Пожарна безопасност и защита на
населението” - Варна, удостоверяващо, че на 06.02.2020г. в 06,13 ч. е било получено
съобщение за „паднало дърво върху лек автомобил „Дачия Дъстър” с ДК В8593СА на
адрес: ул. „Д-р Любен Попов”, гр. Варна”, на който служителите на службата са се
отзовали своевременно и са „ликвидирали произшествието”.
Позовавайки се на разпоредбите на чл.410, ал.1 от КЗ, във вр. с чл.49 от ЗЗД, с
писмо изх. №*********/21.05.2020г. застрахователят отправил регресна покана към
ответника Община Варна за възстановяване на платеното застрахователно обезщетение
и обичайните разноски за неговото определяне (общо 4 189,73 лв.) в 15-дневен срок,
считано от получаване на поканата.
Наведеното от ищеца едва в хода на въззивното производство по реда на чл.129,
4
ал.2 ГПК твърдение за местонахождението на дървото, паднал клон от който е
причинил уврежданията на застрахования автомобил - на кръстовището на ул. „Д-р
Любен Попов” и ул. „Д-р Мирон Игнатиев”, от една страна, не е конкретизирано
достатъчно ясно и точно – не е посочено нито конкретното дърво, нито конкретното
негово местоположение - на коя точно от двете улици (или на самия ъгъл между тях),
на пътното платно, на тротоара и прилежаща зелена площ. От друга страна, това
твърдение е и недоказано. Това е от съществено значение за установяване на факта, че
е задължение именно на ответната община чрез натоварени от нея лица да се грижи за
това конкретно дърво, да го поддържа в добро и безопасно за всички състояние,
съответно при възникване на каквато и да е била опасност (напр. за падане на стар,
натежал, отцепен и/или начупен клон) да предприеме незабавно действия по нейното
отстраняване, съответно своевременно да сигнализира и обезопаси периметъра около
него.
Освен недостатъчните твърдения за конкретното дърво и неговото
местоположение, в случая липсват каквито и да е било твърдения и за конкретното
състояние дървото. А това е от значение за установяване на причинно-следствена
връзка и зависимост между падането на клона от него и бездействието (евентуално) на
лицата, на които общината е възложила работата, съответно причинно-следствената
обусловеност с причинените вреди по застрахования автомобил. Принципно
правилните теоретични аргументи на ищеца относно задълженията за изграждане и
поддържане на зелената система на всяка община, осъществяване на тези дейности
чрез лица, на които общината възлага изпълнението, съответно за характера на
отговорността за вреди по чл.49 ЗЗД, не са достатъчни, за да обосноват конкретните
релевантни за претендираната отговорност на ответната община факти. Както сочи
вещото лице по изслушаната и приета в хода на първоинстанционното производство
съдебна автотехническа експертиза, констатираните увреждания по застрахования
автомобил обичайно се получават при падане на предмет с цилиндрична форма и
голяма маса (голям клон или ствол на дърво) върху превозното средство. В случая
посочените и събрани по делото доказателства не установяват ищцовите твърдения, че
падналия върху застрахования автомобил клон на дърво се дължи единствено на
неположена грижа от страна на ответната община да поддържа, чрез лицата, на които е
възложила съответната работа, озеленените площи и декоративната дървесно-храстова
растителност на улицата, общинска собственост, в безопасен за гражданите и
собствеността им вид. Напротив. Според свидетелските показания на разпитания по
делото свидетел И. Н. – собственик на пострадалия застрахован автомобил, вечерта,
когато е паркирал автомобила, е имало много силен вятър, през нощта е имало буря.
Сутринта, когато е установил щетите по автомобила си, падналия върху него клон вече
е бил отстранен от служителите на РСПБЗН, като се виждало, че това е „дебел клон,
който е отчупен” от голямо дърво, находящо се „вътре в имот, непосредствено до
5
оградата”. С оглед на това и като се има предвид и удостоверението на Първа
РСПБЗН – Варна, обосновано може да се приеме, че падането на клона е в резултат на
разразила се през нощта срещу 06.02.2020г. буря, т.е. налице е случайно събитие, за
което ответната община не е и не може да бъде отговорна.
По тези съображения съставът на въззивния съд намира крайният извод на
първоинстанционния съд за липса на основание за ангажиране на отговорността на
ответника за поправяне на вредите, причинени на застрахованата при ищеца вещ, за
законосъобразен и правилен. С цел единствено прецизност и изчерпателност следва да
се посочи, че служебното събиране на доказателства от съда (служебно извършена
справка в публичния регистър от данни в google.com/maps за установяване на
местоположението на дървото, паднал клон от който е причинил уврежданията на
застрахования автомобил) е недопустимо, тъй като пряко накърнява основни начала на
гражданския процес – чл.6, ал.2, чл.7, чл.8 – чл.10 ГПК. Установяването на релевантни
за спора, с който съдът е сезиран, факти, е в доказателствена тежест на страните,
неизпълнението на която (изцяло или непълно) има за последица отхвърляне поради
недоказаност на съответното твърдение. Единствената хипотеза, при която съдът може
да повлияе на доказателствения процес, е когато се касае за общоизвестни и/или
служебно известни му факти, за което обаче е необходимо предварително да извести
страните – чл.155 ГПК. В случая посоченото процесуално нарушение не се отразява
върху правилността на крайния извод за недоказаност по основание на предявения
главен иск по чл.410, ал.1, т.2 от КЗ.
Неоснователно е оплакването на въззивника за допуснато от
първоинстанционния съд нарушение на принципа на законност в гражданския процес и
състезателното начало, обосновано с твърдения, че ответникът не е релевирал
възражения досежно ангажирането на отговорността на общината, поради което
произнасянето на съда по този въпрос е своеволно. Първо, в отговора си на исковата
молба ответникът изрично е оспорил твърдението, че на мястото на произшествието е
имало дърво, което е паднало върху процесния автомобил, изразил е и становище, че в
случая не са налице предпоставките за ангажиране на отговорност на Община Варна.
Второ, евентуалната липса на изрично оспорване на всички твърдения на ищеца не е
равнозначно на признание на ответника на всички релевантни за спора факти и
обстоятелства, съответно не освобождава ищеца от доказателствената тежест да
установи фактите, които твърди и от които извлича изгодни за себе си правни
последици (чл.154, ал.1 ГПК).
В заключение въззивната жалба се преценява като неоснователна. Обжалваното
решение на първоинстанционния съд следва да бъде потвърдено.
Въз основа на изложените мотиви и на основание чл.271, ал.1 от ГПК, съдът
РЕШИ:
6
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение №1768 от 22.11.2021г. на Варненски районен съд,
12-ти състав, постановено по гр.д. №9010/2021г. на ВРС.
РЕШЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на касационно обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
7