Р Е Ш Е Н И Е
№
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ
ГРАДСКИ СЪД, ГО I-6 състав, в публичното
заседание на тридесети април през две хиляди двадесет и четвърта година, в
следния състав:
Председател:
Цветелина Евг. Георгиева
при участието на секретаря Диана Б., като разгледа докладваното от съдия Георгиева
гр.д.№ 5185 по описа за 2021 година, за да се произнесе, взе предвид следното:
Обективно съединени искове на
основание чл.432 от КЗ и чл.429, ал.3 от КЗ.
Предявени от М.Б.В., ЕГН **********
от гр.София против „З. "Б.И."“АД ***, ЕИК ******. Моли съда да
постанови решение, с което да осъди ответника да й заплати сумата от 40 000лв,
ведно със законната лихва, начиная от 20.04.2021г, датата на предявяване на
иска до окончателното изплащане, представляваща обезщетение за претърпени от
нея болки и страдания, както и сумата от 781лв, ведно със законната лихва,
начиная от 20.04.2021г, датата на предявяване на иска до окончателното
изплащане, представляваща обезщетение за претърпени от нея имуществени вреди,
всички следствие претърпяно ПТП на 30.09.2019г, около 09,30 часа, в гр.София на
кръстовището на бул. „Васил Левски“ и ул. „Ген.Йосиф Гурго“, причинено виновно
от водача Б.К.Ж., ЕГН ********** на л. а. марка „Тойота Корола“ с рег.№ СТ ******,
който предприел маневра завой надясно по ул. „Ген.Йосиф Гурко“, блъскайки и
изхвърляйки на пътя ищцата, управляваща велосипед и за инцидента бил съставен
Констативен протокол за ПТП с пострадали лица № К-571 от същата дата. Претендира
съдебни разноски – заплатена държавна такса, адвокатско възнаграждение и
възнаграждение за вещи лица.
Ответникът „З.
"Б.И."“АД ***, ЕИК ****** оспорва иска и по основание и по размер и моли съда
да го отхвърли. Претендира съдебни разноски и прави евентуално възражение за прекомерност на
претендираното от ищцата като съдебна разноска адвокатско възнаграждение.
Съдът като взе
предвид изложените от
страните становища и събраните по делото доказателства,
намира за установено следното:
Ищцата посочва,
че на 30.09.2019г около 09:30 ч. в гр. София, л.а. „Тойота Корола“ с per. № СТ****** с водач Б.К.Ж. *** от ул. „Юри Венелин“ към бул. „Цар Освободител“ и в
района на кръстовището с ул. „Ген. Йосиф В. Гурко“ при маневра завой на дясно я удря, като тя се е движила с
велосипед, марка Cube, модел Race, направо от
дясната му страна. След настъпване на инцидента ищцата спешно била транспортирана с
линейка в УМБАЛСМ „Н.И. ПИРОГОВ”, като от органите на СДВР- „Пътна полиция” бил
съставен констативен протокол с № К-571 и бил установен водачът на ударилия я
лек автомобил Б.К.Ж., а за автомобила имало сключена валидна застраховка
„Гражданска отговорност” с ответника. Тя го уведомила за настъпилото ПТП на
26.11.2020г, пред него била образувана преписка от същата дата, но не й
изплатил застрахователно обезщетение – изрично отказал с писмо от 30.11.2020г,
поради липсата на влязло в сила наказателно постановление за водача на лекия
автомобил - Б.К.Ж.. Ищцата счита, че именно водачът Ж. е виновен за пътния
инцидент, тъй като виновно е нарушил правилата за движение по чл.5, ал.2, т.1
от ЗДвП – като водач на пътно превозно средство бил длъжен да бъде внимателен и
предпазлив към уязвимите участници в движението, каквито са велосипедистите и
пешеходците.
Ищцата
посочва, че от удара получила счупване на горния край на лакътната кост на
лявата ръка и счупване на гръбначен прешлен, като лечението на лакътната става
е изисквало оперативна намеса. Допълва, че е имала и охлузвания в областта на
носа и лявата околоочна област, охлузване на челото и лявата част на главата. Поради
това престояла в болничното заведение от 30.09.2019г до 04.10.2019г, като
платила сумата от 531лв, а след това й било изписано лекарството Фраксипарин,
за което платила 77лв. с вкл. ДДС, а на 08.10.2019г й била направена рентгенова
снимка, за
която платила 24лв с вкл. ДДС.
От удара тя
имала ужасни и постоянни болки в лявата ръка, от рамото до пръстите, както и в
гръдния кош при вдишване или определени джижения като ставане или лягане в
легло, извъртане на торса. Тъй като активната й ръка била именно лявата, това
довело до сериозни проблеми с извършването на ежедневния й тоалет, храненето,
писането, обличането, повечето домакински дейности. Дълго време след това не
можела да шофира, да кара велосипед, да ходи на йога, а непрекъснатите болки
пречили на сексуалния й живот. Лекарите посочили, че пълното възстановяване ще
отнеме най-малко 6 месеца, като се изисквала рехабилитация и раздвижване след
оперативния период. Бил й издаден болничен лист за временна неработоспособност
от 30.09.2019г -03.11.2019г за 35 календарни дни и втори болничен лист за
временна неработоспособност от 26.11.2019-29.12.2019г за 34 календарни дни.
Продължава, че от катастрофа до момента на предявяване на исковете не спяла
спокойно, с кратък и непълноценен сън, често се налагало да става, за да приема
болкоуспокояващи. Живеела
в страх и изпитвала силно притеснение за съпруга си, защото и той се придвижвал
редовно с велосипед и това можело да му се случи и на него. След катастрофата
нямала пълноценен живот, стояла у дома и нямала никакво жеалние да излезе
навън. Поради сложените й импланти не можела да изпълнявам служебните си
задължения като „видеомонтажист” към работодателя й „С.ЕООД, а освен това на
23.06.2020г се наложило да й бъде направена планова операция за отстраняване на
имплантираните
уреди от костта, като останала в болница за периода от 23.06.2020г -
25.06.2020г. Общо сторените разноски за лечение възлизали на 781лв, а за
претърпените болки и страдания от инцидента претендира обезщетение от 40 000лв.
Ответникът оспорва
водачът на застрахования автомобил марка „Тойота Корола”, с
per. № СТ ****
РВ - Б.Ж. да е действал противоправно и виновно и като последица от това му
поведение да е настъпило процесното ПТП. Изразява становище, че съставеният за
инцидента Констативен протокол не установява механизма на удара, тъй като
съставилите го лица не са очевидци. На следващо място ответникът прави
възражение за съпричиняване на вредата от страна на ищцата, която със своето
поведение се е поставила в превишен спрямо нормалния риск и е извършила
нарушение на правилата за движение по пътищата – тя се е движела по пътното
платно по опасен за нея самата начин и е можела да избегне удара с автомобила,
към който е имала видимост. Тя е можела да го възприеме като опасност за нея,
но не е сторил необходимото, като се качи на тротоара, пътния банкет или мине
възможно най – вдясно и така да избегне удара. Тя е можела да избегне удара и
ако се била движила върху тротоара, а наближавайки кръстовището да го пресече
като пешеходец, а не като водач на ППС - велосипед, каквото е задължението й по
закон. За да се приеме, че е налице съпричиняване, действията не е необходимо
да са противоправни и виновни, съгласно т. 7 от ППВС № 17/63 година.
Оспорил е
иска и по размер, тъй като претендираното обезщетение от ищцата не отговаря
на действителната вреда. За установяване на получените от удара телесни
увреждания била представила медицинска документация - две Епикризи от 2-ра
клиника по ортопедия и травматология при УМБАЛСМ „Н.И.Пирогов“ - № 36979
за периода 30.09.19г. - 04.10.19г. и № 45462 за периода 26.11.19г. —
29.11.19г., които установявали, че е получила: счупване на олекранона
(клюновиден израстък в горната част на лакътната кост) на лакътната кост на
лявата предмишница. Оперативно стабилизиране на счупването с игли, а иглите са
били отстранени на 27.11.19г.; счупване на тялото на 11-ти гръден прешлен;
повърхностни травми - охлузване в областта на носа и лява околоочна област,
челото и лява слепоочна област. Според ответника за травмата в областта на
левия лакът ищцата е претърпяла оперативно лечение, от което е възстановила
трудоспособността си физически за около 3-4 месеца, при правилно лечение и съответни
възстановителни процедури, без да има данни за настъпили усложнения. Поради
това ответникът счита за справедлив размер за обезщетяване такъв от около 20
000лв, без да се отчитат действията по съпричиняване на вредата.
С оглед
изразените становища
от страните, че ищцата е предявила пред ответника претенция за обезщетяване и
такова не е определено, което се установява и от писмените доказателства по
делото, съдът намира за допустим предявения главен иск за обезщетение в съответствие с чл.
498 от
КЗ, което прави допустим и акцесорният иск за лихва. Страните не
спорят и за наличието на валидно сключената за автомобила и действаща към
момента на произшествието застраховка „Гражданска отговорност“, но спорят по възникване на
предпоставките за ангажиране отговорността на ответника.
За установяване на механизма на настъпване на процесното
ПТП по делото е изслушана автотехническа
експертиза, която е приета и не е спорена от страните, анализирала и
заснемането на същото от провежданото видеонаблюдение. Съдът изцяло възприема
установеното от експерта, че при потегляне от кръстовището л.а. „Тойота,
Корола“ е била четвърта кола и се е движила в средната от общо три ленти, като
средната лента е била предназначена за движение направо, но водачът предприел
маневра - завой надясно. Ищцата, като велосипедистка се е движила в крайна
дясна лента, която е била предназначена за движение напред и надясно, а в
рамките на самата лента се е движила по-скоро в лявата част на лентата и
относително близо до разделителната линия с ляво-разположеното платно - така тя
е продължава движението си и в рамките на кръстовището, а непосредствено преди
удара извършва завой надясно. Посочва, че от видеозаписа не се установява тя да
се е намирала вляво от лекия автомобил преди потеглянето на автомобилите на
кръстовището, но дори и в някакъв момент да се е намирала отляво на л.а.
„Тойота, Корола“, то това е било на достатьчно голямо разстояние преди мястото
на удара, така че не е релевантно към механизма
на настъпване на удара. Пак от видеозаписа са установява, че ищцата се е движила
в продължение на около 20 м в непосредствена близост вдясно и зад л.а. „Тойота,
Корола“, като през цялото време ищцата е имала отлична видимост към л.а.
„Тойота, Корола“ и е могла да го възприема като фактор в движението и обратното - по неясни причини ищцата се е движила
през цялото време по-близо до лявата граница на лентата за движение,
включително и в рамките на самото кръстовище и не се е изнесла плътно вдясно.
При така установеното движение от вещото лице се прави извод, че до удар между
двамата водачи нямаше да се стигне, ако лекият автомобил беше продължил
движението си направо, а също и ако ищцата се беше движила плътно вдясно,
тъй като л.а. „Тойота, Корола“ бил спрял преди напълно да препречи
движението по лентата, в която се е движила велосипедистката и тя би могла да
премине безпрепятствено.
При така установения механизъм за настъпване на удара между двамата участника в
движението, съдът намира, че всеки от тях е допуснал нарушение на правилата за
движение по пътищата – водачът на автомобила на чл.5, ал.2,
т.1 от ЗДвП - водачът на ППС е длъжен
да бъде внимателен и предпазлив към уязвимите участници в движението, каквито
са пешеходците и водачите на двуколесни пътни превозни средства и на чл.25, ал.1
от ЗДвП - водач
на ППС,
който ще предприеме каквато и да е маневра, като например да заобиколи пътно
превозно средство, да излезе от реда на паркираните превозни средства или да
влезе между тях, да се отклони надясно или наляво по платното за движение, в
частност, за да премине в друга пътна лента, да завие надясно или наляво за
навлизане по друг път или в крайпътен имот, преди да започне маневрата, трябва
да се убеди, че няма да създаде опасност за участниците в движението, които се
движат след него, преди него или минават покрай него, и да извърши маневрата,
като се съобразява с тяхното положение, посока и скорост на движение, а водачът на
велосипеда - чл.80,
ал.2 от ЗДвП - водачът на велосипед е длъжен да се движи възможно
най-близо до дясната граница на платното за движение, като извършването на тези
нарушения са причина за настъпване на удара, а липсата на всяко от тях щеше да
предотврати удара. Доколкото ищцата е уязвим участник в движението конкретният принос на всеки
от двамата следва да бъде определен на 80% за водача на лекия автомобил и на
20% за ищцата. При доказано противоправно поведение на водача на лекия
автомобил възниква обезщетителна отговорност за ответника спрямо ищцата в така
установения от съда размер.
Изводите на съда не се променят постановеното
решение по приложеното НАХД № 4159/2020г
по описа на СРС, НО, 97 състав, по което Б.К.Ж. е оправдан. По него повдигнатото на Ж. обвинение било за това, че на 30.09.2019г, при управление на МПС л. а. марка „Тойота“,
модел „Корола“ с per. № СТ****** по бул. „Васил Левски“ с посока
на движение от ул. „Юри Венелин“ към бул. „Цар Освободител“ и в района
кръстовището с ул. „Ген. Йосиф В. Гурко“ е нарушил правилата за движение по
пътищата - чл. 5, ал. 2, т. 1 от ЗДвП и чл. 25, ал. 1 от ЗДвП, като извършил
маневра „завой надясно“ от средната лента на ул. „Васил Левски“ и реализирал
ПТП с попътно движещият се отляво на него велосипед и по
непредпазливост причинил на велосипедистката М.Б.В. средна телесна повреда,
изразяваща се във „счупване на лакътната кост на лявата предмишница“ причинило
за пострадалата трайно затрудняване движенията на левия горен крайник за срок
повече от 30 дни и средна телесна повреда, изразяваща се в „счупване на 11-ти
гръден прешлен“, причинило на пострадалата трайно затрудняване движенията на
снагата за срок повече от 30 дни - престъпление по чл. 343, ал. 1,6. "б", пр. 2, вр. чл. 342, ал. 1,
пр. 3 от НК. За да
постанови решението, с което го оправдава, съдът е приел за установено, че посоката на попътно
движещият се велосипед спрямо
лекия автомобил марка „Тойота“ е била отдясно спрямо автомобила, а не отляво, както било приело държавното обвинение. Идентична фактическа обстановка
е установена и по настоящото дело.
За установяване на претърпените
от ищцата от удара вреди по делото бяха изслушани гласни доказателства и медицинска експертиза, приета в
съдебно заседание и неоспорена от страните, която съдът възприема изцяло, като пълно и
компетентно изготвена и съответстваща на събраните по делото писмени
доказателства. От последната се установява, че ищцата е получила счупване на горния край на лакътната кост; счупване на гръден прешлен;
болки в ляв лакът и гърба; охлузване на лява ръка и лицето, дискретно
снижаване на 11 торакален прешлен за сметка на краниалната ламела; малък
медиален и парамедиален вляво дисков пролапс между 10 и 11 тор. прешлени с
никостепенна компресия върху дуралния сак. На 02.10.2019г било проведено
оперативно лечение - кръвно наместване и поставяне на метална синтеза по Вебер
– 2 игли и тел, отстранени оперативно при извършена втора операция на 26.11.2019г
и за двете с констатиран гладък следоперативен период. От вещото лице е
констатирано, че ищцата има дефицит при движение на ставата от около 10% и при физически
натоварвания ще усеща някакви болки.
За процеса на възстановяване на
ищцата по делото са изслушани и свидетелски показания на В.В.Л., която познава
ищцата от три години и има непосредствени впечатления, както и на свидетеля В.И.Ц., с когото ищцата живее на
семейни начала. От показанията им се установява, че за период от около 3 месеца
ищцата е изпитвала болки с ръката, както дори и след това, макар да е било
налице подобряване на състоянието й. Въпреки това тя не е била в състояние
пълноценно да работи, все още я боли от време на време. Свидетелят Ц.обяснява,
че ищцата го е прежимяла тежко, вземала е аналгетици, ставала е нощем, не е
можела да спортува, да върши домакинска работа, която е била поета от него и в
момента не може да разгъва ръката докрай.
От всички тези доказателства,
съдът намира, че получените от ищца увреждания са довели до преживени от нея
болки и страдания с висок интензитет за кратък период от време и са се отразили на ежедневието й за период от около 4
месеца, а след това са била налице отшумяваща болка, но без пълно
възстановяване на основната й травма на латъкната става. Макар към момента да е налице възстановяването й по
начин, който не пречи на ежедневието й е необходимо провеждането на
допълнителни рехабилитации. Ето защо съдът намира, че справедливият размер за
обезщетяване на всички преживени от нея болки и страдания е в размер на 30
000лв.
При определяне на крайния размер на обезщетение съдът
следва да вземе предвид и направеното от ответника възражение за съпричиняване
от страна на ищцата, което по изложените по-горе мотиви беше
определено от съда да е в размер на 20%. Следователно определеното от съда
обезщетение за неимуществени вреди в размер на 30000лв, следва да бъде намалено
на основание чл.51, ал.2 от ЗЗД със сумата от 6000лв, като на ищцата се присъди
сумата от 24 000лв, ведно със законната лихва от датата на предявяване на иска,
в останалата част искът следва да се отхвърли.
Ищцата е доказала в пълен размер претърпените от
лечението имуществени вреди по представените разходни документи и този иск следва да се уважи изцяло, ведно със законната
лихва от датата на предявяването му.
На основание чл.78, ал.1 и ал.3 от ГПК
всяка от страните има право на разноски, съобразно уважената, респ.
отхвърлената част от иска. Ищцата има право на съдебни разноски за заплатена
ДТ, разноски за експретизи и свидетел, общо 2176,80лв, като не е представила
доказателства да е заплатила адвокатско възнаграждение пред настоящата
инстанция, поради което такова не й се дължи като разноска. Съобразно уважаване
на претенцията й тя има право на разноски в размер на 1322,76лв, дължими от
ответника.
Ответникът има право на разноски съобразно
представения списък в общ размер от 2560лв, от които по съразмерност ищцата му
дължи 1004,39лв.
Мотивиран от горното, съдът
Р Е
Ш И:
ОСЪЖДА „З. "Б.И."“АД ***, ЕИК ****** да
заплати на от М.Б.В., ЕГН ********** от
гр.София сумата от 24 000лв, ведно
със законната лихва, начиная от 20.04.2021г, датата на предявяване на иска до
окончателното изплащане, представляваща обезщетение за претърпени от нея болки
и страдания, както и сумата от 781лв,
ведно със законната лихва, начиная от 20.04.2021г, датата на предявяване на
иска до окончателното изплащане, представляваща обезщетение за претърпени от
нея имуществени вреди, всички следствие претърпяно от нея като велосипедист ПТП
на 30.09.2019г, около 09,30 часа, в гр.София на кръстовището на бул. „Васил
Левски“ и ул. „Ген.Йосиф Гурго“, причинено виновно от водача Б.К.Ж., ЕГН **********
на л. а. марка „Тойота Корола“ с рег.№ СТ ******, като за инцидента бил
съставен Констативен протокол за ПТП с пострадали лица № К-571 от същата дата, като
ОТХВЪРЛЯ иска за неимуществени вреди
за разликата от 24 000лв до пълния предявен размер от 40 000лв, ведно със
законната лихва, като неоснователен.
ОСЪЖДА „З. "Б.И."“АД ***, ЕИК ****** да заплати М.Б.В., ЕГН ********** от гр.София сумата от 1322,76лв за съдебни разноски пред настоящата инстанция по
съразмерност.
ОСЪЖДА от М.Б.В., ЕГН ********** от гр.София да заплати на „З. "Б.И."“АД
***, ЕИК ****** сумата от 1004,39лв за
съдебни разноски пред настоящата инстанция по съразмерност.
Решението
може да се обжалва с въззивна жалба пред САС в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
СЪДИЯ: