Р Е Ш Е Н И
Е № 243
Гр. Сливен, 12.11.2019 г.
В И М Е Т
О Н А
Н А Р О Д А
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД СЛИВЕН, в
публично заседание на пети ноември две хиляди и деветнадесета година в състав:
Административен съдия: Детелина
Бозукова
при участието на прокурора Христо
Куков и при секретаря Николинка Йорданова, като разгледа докладваното от съдия
Детелина Бозукова административно дело № 403 по описа на Административен съд
гр. Сливен за 2019 година, за да се произнесе съобрази следното:
Производството е по реда на чл.
203 и сл. от АПК, във вр. с чл. 1 от Закона за
отговорността на държавата и общините за вреди. Образувано е по искова молба от
А.А.М. ***, подадена чрез адв. Х.Х. *** срещу
Областна дирекция на МВР - Сливен за присъждане на обезщетение в размер на 400,00
(четиристотин) лева, представляващи имуществени вреди, които са претърпени от
направени разходи за адвокатско възнаграждение във връзка с водено в Районен
съд Сливен АНД № 535/2019 г., приключило с отмяна на издадено от ОДМВР Сливен
срещу М. наказателно постановление № 19-0804-000288/22.02.2019 г.
В исковата молба се твърди, че с
наказателно постановление № 19-0804-000288/22.02.2019 г., издадено от Началник РУ
към ОДМВР – Сливен на А.А.М. е било наложено
административно наказание „глоба” в размер на 50,00 /петдесет/ лева за извършено
нарушение на чл.98 ал.2 т.3 от ЗДвП и глоба в размер на 10,00 /десет/ за
извършено нарушение на чл.100 ал.1 т.1 от ЗДвП. Ищецът обжалвал това НП пред Районен
съд – Сливен, като образуваното по жалбата АНД № 535/2019 г. по описа на този
съд приключило с Решение № 252/03.06.2019 г. С този съдебен акт наказателното
постановление било отменено в частта, в която на М. е било наложено
административно наказание „глоба” в размер на 50,00 /петдесет/ лева за извършено
нарушение на чл.98 ал.2 т.3 от ЗДвП, а в хода на производството ищецът бил
защитаван от адвокат, за чиито услуги заплатил адвокатски хонорар в размер на 400,00
(четиристотин) лева. Решението влязло в законна сила на 25.06.2019 г. Моли съда
да осъди ответника ОДМВР – Сливен да му заплати така направените разноски като
обезщетение за нанесени имуществени вреди. Претендира заплащане на законната
лихва от влизане в сила на решението на СлРС до
окончателното изплащане на сумата. Претендира и разноските в настоящото съдебно
производство в размер на 510 лева.
В с.з. ищецът, редовно и
своевременно призован, не се явява, представлява се от адв.
Хр. Х. ***, който поддържа исковата молба.
В с.з. ответникът по исковата
молба - ОДМВР Сливен, не изпраща представител. В писмено становище моли съда да
отхвърли подадения иск като неоснователен. Прави възражение за прекомерност на претендирания в хода на производството пред РС адвокатски
хонорар, както и прави възражение за прекомерност на адвокатското
възнаграждение в настоящото производство.
В с.з. представителят на Окръжна
прокуратура Сливен застъпва становище за неоснователност на предявения иск.
Въз основа на всички събрани по
делото писмени доказателства, съдът прие за установена следната фактическа
обстановка:
С наказателно постановление № 19-0804-000288/22.02.2019
г., издадено от Началник РУ към ОДМВР – Сливен на А.А.М.
са били наложени административни
наказания „глоба” в размер на 50,00 /петдесет/ лева за извършено нарушение на
чл.98 ал.2 т.3 от ЗДвП и глоба в размер на 10,00 /десет/ за извършено нарушение
на чл.100 ал.1 т.1 от ЗДвП. Съгласно НП, на 05.02.2019 г. в 11.35 ч. в
гр.Сливен, на бул.“Панайот Хитов“ до аптека „Марешки“,
М. като водач на лек автомобил „Порше Кайен“ с рег. № …………….
спрял неправилно в зоната на спирка за обществен транспорт и не представил за
проверка СУМПС и КТ към него. По жалба на М. срещу това наказателно
постановление в Районен съд – Сливен било образувано АНД № 535/2019 г. В хода
на съдебното производство били събрани безспорни и категорични доказателства,
че неправилно на М. е вменено във вина нарушението по чл.98 ал.2 т.3 от ЗДвП, но
същият е извършил нарушение на чл.100 ал.1 т.1 от ЗДвП. Сезираният съд
постановил Решение № 252/03.06.2019 г., с което отменил като незаконосъобразно
наказателното постановление, в частта, в която на М. е било наложено
административно наказание „глоба” в размер на 50,00 /петдесет/ лева за извършено
нарушение на чл.98 ал.2 т.3 от ЗДвП. В останалата част потвърдил НП. Решението
не било обжалвано от ОДМВР Сливен пред касационна инстанция и влязло в законна
сила на 25.06.2019 г. Жалбата, по повод на която е било образувано
производството пред РС Сливен е била изготвена от пълномощник – адв. Х. ***. Към жалбата бил представен Договор за правна
защита и съдействие, с договорено и заплатено в брой адвокатско възнаграждение
в размер на 400,00 (четиристотин) лева.
По делото е разпитан като свидетел
П. С., пр. на ищеца, който в показанията си сочи, че в момента на констатиране
на нарушението от служителите на ОДМВР Сливен, ищецът М. се свързал с адвоката
си, който го посъветвал да поиска да му бъде съставен АУАН.
Горната фактическа обстановка
съдът прие за установена въз основа на всички събрани в хода на съдебното
дирене годни, относими и допустими доказателства,
които не бяха оспорени от страните по предвидения в закона ред.
Въз основа на така изградената
фактическа обстановка, съдът формира следните изводи от правно естество:
Исковата молба е процесуално
допустима, а разгледана по същество, се явява и частично основателна.
Съображенията на съда в тази
насока са следните:
В
процесния случай предявеният иск е с правно основание
чл. 1 от Закона за отговорността на държавата и общините за вреди. Съгласно
тази норма държавата и общините отговарят за вредите, причинени на граждани и
юридически лица от незаконосъобразни актове, действия или бездействия на техни
органи и длъжностни лица при и по повод изпълнение на административна дейност,
като с оглед чл. 203 от АПК гражданите и юридическите лица могат да предявят
искове за обезщетение за вреди, причинени от незаконосъобразни актове, действия
или бездействия на административни органи и длъжностни лица. Първата от
цитираните по – горе разпоредби визира актове, действия или бездействия с
административен характер, при и по повод административна дейност, чиято
незаконосъобразност е постановена по съответния ред, както и вреда от такива и
причинна връзка между акта, действието или бездействието и настъпилия
вредоносен резултат. Искът е осъдителен и в разпоредбата на чл. 1 ал. 1 от ЗОДОВ са визирани кумулативно предпоставки, при наличието на които се ангажира
отговорността на държавата, а именно: незаконосъобразен акт, действие или
бездействие на орган или длъжностно лице при или по повод изпълнение на
административна дейност, отменени по съответния ред, както и настъпили вреди и
причинна връзка между незаконосъобразния акт, действие или бездействие и
настъпилия вредоносен резултат. За да се осъществи хипотезата на цитираната
норма, тези предпоставки трябва да са налице в тяхната съвкупност, като липсата
на която и да било от тях прави иска неоснователен и игнорира възможността за
прилагане на чл. 1 ал. 1 от ЗОДОВ. Такава липса настоящият съдебен състав не
установи. На първо място, нормата изисква наличие на незаконосъобразен акт,
действие или бездействие на длъжностно лице при или по повод изпълнявана
административна дейност. Във връзка с това следва да се приеме, че издаването
на наказателни постановления от нормативно оправомощени
длъжностни лица съставлява упражнена от административни органи изпълнителна
(административна) функция в рамките на държавната власт. Макар и да не е
упоменато в нормата на чл. 21 ал. 1 от АПК като административни актове,
наказателното постановление следва да се приеме като издадено от
административен орган във връзка с упражняваните от него правомощия,
следователно – като властнически акт на органите на администрацията. Издаването
му е резултат от упражняване на административна правосубектност,
т.е. от извършване на административна дейност. Административният
характер на издаване на наказателно постановление, както и действията по
налагане на административно наказание, при или по повод на които са причинени
вреди на гражданите или юридическите лица, определя правното основание на иска
за вреди по чл. 1 ал. 1 от ЗОДОВ, в който смисъл е и приетото в Тълкувателно
постановление по тълк. дело № 2/2014 г. на ОС на ВКС и
ВАС.
Следователно,
първата от изискуемите предпоставки е налице. От доказателствата по делото се
установява, че е налице и втората такава – наказателното постановление, в
частта, в която е наложено наказание „глоба“ в размер на 50 лева, е отменено
като незаконосъобразно с влязло в законна сила Решение № 252/03.06.2019 г.,
постановено по АНД № 535/2019 г. по описа на Районен съд Сливен. При преценка
на доказателствата по делото и относимите правни
норми, съдът намира, че в случая са налице и другите две изискуеми
предпоставки, визирани в чл. 1 ал. 1 от ЗОДОВ – нанесена на ищеца вреда и
причинна връзка между незаконосъобразния акт и настъпилия вредоносен резултат.
Съгласно Тълкувателно решение № 1/15.03.2017 г. по тълк.
дело № 2/2016 г. на ОСС на Първа и Втора колегия на Върховния административен
съд, след като в производството по обжалване на наказателно постановление
ищецът е ползвал адвокатска защита, защото не е могъл сам да се защити, то
хонорарът, платен за осъществяване на тази защита не е нищо друго, освен
имуществена вреда, която е в пряка причинна връзка с отменения като
незаконосъобразен административен акт и е непосредствена последица от него.
Действително, плащането на адвокатско възнаграждение е по силата на
облигационно правоотношение между ищеца и адвоката, но наличието на пряка
причинна връзка е безспорно, доколкото поводът за упълномощаването и извършения
разход за процесуална защита е именно издаденото наказателно постановление.
Както е посочено в тълкувателното решение, неразделната взаимовръзка между
издаденото наказателно постановление и потърсената от наказаното лице
адвокатска защита е пряка и непосредствена, тъй като те се намират в отношение
на обуславяща причина и следствие. Според ВАС, безспорно потърсената адвокатска
помощ и платеният адвокатски хонорар е пряка и непосредствена последица от
издаденото наказателно постановление, тъй като обжалването на този акт е законово
регламентирано и е единственото средство за защита на лицето, което твърди, че
неговите права са накърнени неправомерно от административния орган. Изплатеното
адвокатско възнаграждение се явява вреда, тъй като е налице намаляване на
имуществото на ищеца в резултат на незаконосъобразно издаденото наказателно
постановление, а ангажираната адвокатска защита е израз на нормалната грижа на
лицето за охраняване на собствените права и интереси.
По отношение размера на
имуществените вреди съдът приема следното:
Адвокатското възнаграждение, което ищецът
е заплатил на един адвокат в производството по обжалване на частично незаконосъобразното
наказателно постановление НП №19-0804-000288/22.02.2019 г., издадено от ответника, е причинена имуществена
вреда. Същевременно съдът следва да съобрази, че дължимото обезщетение на
причинените имуществени вреди по реда на чл. 1 от ЗОДОВ не трябва да се превръща в средство за
неоснователно обогатяване на претендиращата я страна. В мотивите към
Тълкувателно решение № 1 от 15.03.2017 година по тълкувателно дело № 2/2016
година на Върховния административен съд, е посочено, че възражението по чл. 78, ал. 5 от ГПК за прекомерност на платения адвокатски хонорар
при несъответствие с действителната фактическа и правна сложност на делото и
възможността на съда да го намали до минималния такъв, определен от наредбата
по чл. 36, ал. 2 от Закона
за адвокатурата, е една от възможностите на страната, в случая
държавата, да защити правата си и да не позволи на другата страна да бъде
присъден хонорар, несъответстващ на критериите на посочената норма от закона.
Производствата за обезщетения по чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ са искови и се развиват по правилата на ГПК,
доколкото липсва правна уредена в АПК. В тези производства страните могат да
представят всички относими доказателства в подкрепа
на твърденията си, да навеждат всякакви доводи и възражения в тяхна защита,
респ. да се защитават с всички допустими от закона средства. Институтът на
обезщетението от непозволено увреждане не е и не следва да се превърне в
средство за неоснователно обогатяване.
Съобразявайки обстоятелството, че НП е
частично отменено, както и съобразявайки своевременно направеното възражение за
прекомерност на платения адвокатски хонорар – със становище по исковата молба
от 04.11.2019 г., както и спазвайки принципа на справедливостта и
съразмерността, съдът следва да определи размера на обезщетението на
претърпените от ищеца имуществени вреди от незаконосъобразното НП, с оглед
критериите на чл. 36, ал. 2 от Закона
за адвокатурата. Т.е. обезщетението на имуществените вреди следва
да е в "обоснован и справедлив" размер и да е съразмерен на
извършената правна защита и съдействие, съответно да обезщети страната за
действително понесените от нея вреди от причиненото й от държавния орган
непозволено увреждане, без да накърнява или да облагодетелства интересите, на
която и да е от страните в производството. Разноските, които не представляват
необходим и разумен разход за адвокатска защита, от която субектът се нуждае,
за да защити ефективно и пълно засегнатите от незаконна административна дейност
свои права и интереси, не могат да се характеризират като причинена имуществена
вреда по смисъла на чл. 4 от ЗОДОВ (в този смисъл е решение № 5174 от 25.04.2017
година, постановено по адм. дело № 3948/2016 година
на Върховния административен съд, III отделение).
Съгласно чл. 36, ал. 2 от Закона
за адвокатурата размерът на възнаграждението се определя в
договор между адвоката и клиента. Този размер трябва да бъде справедлив и
обоснован и не може да бъде по - нисък от предвидения в наредба на Висшия
адвокатски съвет размер за съответния вид работа. В чл. 18, ал. 2 от Наредба № 1 от 09.07.2004
година за минималните
размери на адвокатските възнаграждения е посочено, че за една инстанция за
процесуално представителство, защита и съдействие по дела срещу наказателни
постановления, в които административното наказание е под формата на глоба,
имуществена санкция и/или е наложено имуществено обезщетение, възнаграждението
се определя по правилата на чл. 7, ал. 2 върху стойността на санкцията,
съответно обезщетението, но не по - малко от 300 лева. При така изложените
съображения, предвид обстоятелството, че НП е частично отменено, както и
съобразявайки чл. 7, ал. 2, т. 2 от Наредба № 1 от
09.07.2004 година за
минималните размери на адвокатските възнаграждения, се налага извод, че
минималното възнаграждение за оказаната на ищеца адвокатска защита по АНД № 535/2019
година, по описа на Районен съд Сливен, изразяваща се единствено в консултация
по телефона, изготвяне на жалбата и явяване в едно съдебно заседание следва да
бъде в размер на 300 лева, тъй като наложеното административно наказание с
издаденото и отменено наказателно постановление е глоба в размер на 50 лева и
делото не представлява фактическа и правна сложност. При тези обстоятелства се
налага извод, че са налице предвидените в чл. 78, ал. 5 от ГПК предпоставки за частично намаляване до минималния
размер на претендираната вреда, претърпяна от ищеца
при първоинстанционното съдебно производство,
съобразено с Наредба № 1 от 09.07.2004 година за минималните размери на
адвокатските възнаграждения. В този смисъл заплатеното адвокатско
възнаграждение в размер на 400 лева е прекомерно, поради което следва да бъде
намалено на 300 лева в съответствие с чл. 18, ал. 2 от Наредба № 1 от 09.07.2004
година за минималните
размери на адвокатските възнаграждения. По изложените съображения съдът
отхвърля иска на ищеца за разликата над 300 лева до 400 лева, като
неоснователен.
Въз основа на изложеното настоящия
съдебен състав приема, че предявеният иск е частично основателен, като
ответника следва да бъде осъден да заплати на ищеца сумата в размер на 300
лева, представляваща обезщетение на причинена имуществена вреда от частично
отмененото като незаконосъобразно НП № 19-0804-000288/22.02.2019 г., издадено от Началник РУ при ОДМВР Сливен, като
за разликата до пълния претендиран размер от 400 лева
искът бъде отхвърлен като неоснователен. При този изход на спора основателна е
и претенцията за заплащане на законната лихва върху сумата от 300 лева, считано
от датата на влизане в сила на съдебното решение на СлРС,
до нейното окончателно изплащане, съгласно т.4 на тълкувателно решение №
3/2004г. от 22.04.2005г. по тълк. дело №3/2004г. на
ВКС, ОСГК.
С оглед изхода на делото и на
основание чл. 10, ал. 3 от ЗОДОВ искането на ищеца за присъждане на направените
съдебни разноски следва да се уважи съразмерно с уважената част от иска.
Внесената държавна такса възлиза на 10,00 (десет) лева, а съгласно представения
по делото Договор за правна защита и съдействие, между ищеца и упълномощения
процесуален представител адв. Х.Х.
*** е договорено и изплатено в брой възнаграждение в размер на 500,00 (петстотин)
лева, което съдът не намира, че е прекомерно. Съразмерно с уважената част от
иска (/ 300 : 400/ х 510 /) общо дължимите от ответника разноски,
за които следва да бъде осъден в настоящото производство, възлизат на 383,00 (триста
осемдесет и три) лева.
Така мотивиран и на основание чл. 1, ал.1 от ЗОДОВ, вр. чл. 203, ал.1 от АПК и чл. 10, ал. 3 от ЗОДОВ, Административен съд Сливен
Р Е Ш И:
ОСЪЖДА Областна дирекция на МВР – Сливен
ул.“Генерал Скобелев“ № 5 да заплати на А.А.М. ЕГН ********** *** сумата от 300 (триста) лева,
представляваща обезщетение за причинени имуществени вреди, изразяващи се в
платено адвокатско възнаграждение в съдебното производство по отмяна на
Наказателно постановление № 19-0804-000288/22.02.2019 г., издадено от Началник РУ към ОДМВР Сливен, ведно
със законната лихва върху тази сума считано от 25.06.2019 година до
окончателното й изплащане, и ОТХВЪРЛЯ предявения иск за разликата над 300
(триста) лева до пълния предявен размер от 400 (четиристотин) лева, като
неоснователен.
ОСЪЖДА Областна дирекция на МВР – Сливен
ул.“Генерал Скобелев“ № 5 да заплати на А.А.М. ЕГН ********** *** сумата от 383 / триста осемедесет и три / лева, представляваща направените по
делото разноски.
Решението подлежи на касационно обжалване
пред Върховния административен съд на Република България, в четиринадесетдневен
срок от връчването му на страните.
СЪДИЯ: