Определение по дело №15601/2019 на Софийски градски съд

О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

 

гр. София, 31.01.2020г.

 

            СОФИЙСКИЯТ ГРАДСКИ СЪД, ГК, ІV-Г въззивен състав, в закрито  заседание на тридесет и първи януари през две хиляди и двадесета година в състав:   

 

                                                              ПРЕДСЕДАТЕЛ: ТАНЯ ОРЕШАРОВА

                                                                         ЧЛЕНОВЕ: ДЕСИСЛАВА ПОПКОЛЕВА

                                                                                              ИВА НЕШЕВА                                                                              

       

като разгледа докладваното от  съдия Орешарова ч. гр. д. № 15601 по описа за 2019г., за да се произнесе, взе предвид следното:

 Производството е по реда на чл. 435 – чл. 438 от ГПК.

 Образувано е по жалба с вх. №103578 от 21.12.2018год., подадена от длъжника Р.И.С.   срещу   действия на ЧСИ Н.М.по изп.дело №20158410407605 по описа на ЧСИ с рег.№841, с район на действие СГС за налагане на запор върху трудовото възнаграждение на длъжника с доводи за несеквестириумост на възнаграждението и срещу разноските по делото. В жалбата излага, че  от работодателя „П.“ООД, където работи е разбрала за наложен от ЧСИ запор върху трудовото й възнаграждение, като е  посочено и в запорното съобщение до работодателя, че се налага запор върху трудовото възнаграждение до размера на сумата посочена като 380,72лв.-главница, заедно със законната лихва върху главницата, считано от 02.04.2012год., 475,80лв.-присъдени разноски, както и разноски по изп.дело- юрисконсултско възнаграждение и такси и разноски по ЗЧСИ.  Възразява и срещу посочените разноски, като прекомерни разноските за юрисконсултско възнаграждение, а таксите смята, че не са съобразени с чл.73а от ГПК. Моли да се отменят действията на ЧСИ по налагане на запор върху трудовото  възнаграждение, да се измени постановлението за разноските, като се намали размера на юрисконсултското възнаграждение и посочените такси.

В мотивите си по чл. 436, ал. 3 от ГПК, частният съдебен изпълнител е посочил, че жалбата е допустима, като с оглед на това, че след подаване на жалбата и нейното администриране е издадено постановление от 25.11.2019год., с което посоченото изп.дело е прекратено на основание чл.433, ал.1, т.8 ГПК и счита, че същата ся явява без предмет и производството по нея следва да бъде  прекратено.

Софийският градски съд, като прецени доказателствата по приложеното копие от изп.дело и обсъди наведените в жалбата пороци на обжалваното действие и мотивите на съдебния изпълнител, приема за установено следното:

Изпълнително дело №№20158410407605 по описа на ЧСИ Н.М., с рег.№841, с район на действие СГС е образувано по молба на АПС Б.Б.ЕООД, взискател въз основа на изпълнителен лист от 09.10.2014год., издаден от РС Ихтман срещу длъжника Р.И.С. за сумата от 380лв.-главница, със законната лихва от 02.04.2012год., сумата от 475,80лв.-разноски.

С разпореждане от 28.11.2018год. ЧСИ е наложил запор върху вземането за трудово възнаграждение на длъжника, дължимо от нейния работодател „П.“ООД, като е изпратено запорно съобщение до рабатодателя и който с писмо от 17.12.2018год. е уведомил ЧСИ за брутното трудово възнаграждение на длъжника и което след приспадане на дължимите осигуровки и данъци е от 416,38лв. и се явява несеквестируемо с оглед на чл.446,, ал.1т.1 ГПК, поради което  е посочено, че няма да извършва плащане по запора.

След подадената жалба от длъжника и нейното администриране е приложено по изп. дело постановление от 25.11.2019год. от ЧСИ, с което същия на основание чл.433, ал.1, т.8 ГПК е прекратил изпълнителното производство по изп.дело и е постановил вдигане на наложените запори.

След изискване от ЧСИ по настоящото дело е приложено постановлението на ЧСИ от 25.11.2019год. с удостоверяване, че същото  е влязло в сила на 05.12.2019год. Приложени са  съобщение до взискателя „АПС Б.Б.“ ООД с препис от постановлението за прекратяване и е удостоверено, че е получено на 27.11.2019год., както и съобщение до третото задължено лице работодател на длъжника „П.“ ООД, с което е съобщено, че е  вдигнат наложения запор върху вземането за трудово възнаграждение, което е получено на 11.12.2019год.

В писмо до съда от 24.01.2020год. ЧСИ е посочил изрично, че постановлението за прекратяване е влязло в сила и  че по прекратеното изп.дело не са постъпвали суми.

Правото на жалба срещу действия на съдебните изпълнители (СИ) е процесуално право и именно поради това, както предпоставките за възникването му, така и способите и начините за реализацията му се определят от ГПК. В случая независимо, че посочените  в жалбата действия на ЧСИ са от тези които са обжалваеми с оглед на  разпоредбата на чл.435, ал.2, т.2 и т.7 ГПК, след като към момента на разглеждане на настоящата жалба е налице влязло в сила постановление от 05.12.2019год. на ЧСИ, с което е прекратено изпълнителното дело и са вдигнати наложените запори, включително и този върху вземането за трудово възнаграждение на длъжника и срещу който запор е насочена настоящата жалба, независимо, че  по изп.дело също така няма и постъпили суми по запора, както и не се дължат разноски от длъжника, ако има направени такива от взискателя и те остават в негова тежест и срещу които е насочена също така  жалбата, настоящия състав на въззивния съд намира, че  не е налице правен интерес от настоящата жалбата за длъжника и същата следва да бъде оставена без разглеждане, а производството по нея прекратено.

Така мотивиран, Софийският градски съд

 

ОПРЕДЕЛИ:

 

ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ жалба с  вх. №103578 от 21.12.2018год. на  ЧСИ Н.М., рег.№841 на КЧСИ, подадена от Р.И.С., длъжник по изп.дело №20158410407605 по описа на ЧСИ Н.М.и прекратява производството по  ч.гр.дело №15601/2019год.

Определението подлежи на обжалване пред САС с частна жалба в едноседмичен срок от съобщаването му на жалбоподателя  и връчване на препис от същото.

 

 

 

          ПРЕДСЕДАТЕЛ:                    ЧЛЕНОВЕ: 1.                            2.