Решение по дело №1292/2024 на Административен съд - Хасково

Производство е по реда на глава дванадесета от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/, във вр. с чл.63, ал.1, изр. второ от ЗАНН.

Образувано е по касационна жалба на „Плампроект“ ЕООД, [населено място], депозирана чрез пълномощник и насочена срещу Решение № 164 от 10.10.2024г. постановено по а.н.д.№ 409/2024г. по описа на РС-Свиленград, с което е изменено Наказателно постановление № 26-2400090 от 14.05.2024г. на Директора на Дирекция“Инспекция по труда“, гр. Хасково, с което на оспорващото дружество за нарушение на чл.61, ал.1 от КТ е наложено административно наказание “Имуществена санкция“ в размер на 2000 лева, като е намален размера на същата на 1500 лева.

Касационният жалбоподател счита решението за постановено при съществено нарушение на административнопроизводствените правила, в нарушение на материалния закон и необосновано.

Неоснователно било заключението на съда, че не са налице допуснати съществени нарушения по образуването и приключването на административнонаказателната процедура. В тази насока се твърди, че АУАН е съставен в нарушение чл. 42, т.4 и т.5 от ЗАНН, а НП не съдържало пълно и точно описание на нарушението, обстоятелствата при които е извършено, посочване на законовите разпоредби, които са бил нарушени, както и индивидуализация на нарушителя.

Според касатора АНО бил нарушил разпоредбите на чл.53, ал.1 от ЗАНН, тъй като му било наложено наказание за нарушение, което не било доказано че е извършил и без да е установено извършването на нарушението от субективна страна. Сочи се, че жалбоподателят не бил имал задължение да сключва трудов договор, а бил уредил отношенията си посредством граждански договор. Незаконосъобразно съдът игнорирал представените му валидни граждански договори, съдържащи всички необходими реквизити, декларации за получено уговорено възнаграждение от лицата и служебни бележки за внесен данък общ доход към централния бюджет. В случая не се установявала обективна съставомерност на нарушението по чл.61, ал.1 от КТ, което от своя страна представлявало съществено процесуално нарушение, водещо до неяснота на волята на АНО.

Наред с това се твърди, че въпреки явната относимост на направените от процесуалните представители на оспорващия искания за събиране на доказателства, с оглед предмета на жалбата срещу проверката на административния орган, същите били оставени без уважение от съда без това определение да бъде мотивирано, което от своя страна възпрепятствало жалбоподателя да защити правата и законните си интереси. С действията си по изискване на депозит и обяснения от управителя на дружеството и въпреки изпълнението на тези указания, била наложена глоба на управителя на дружеството. Тези действия на съда показвали толеранс и заинтересованост от изхода на делото в посока на административнонаказващият орган, което представлявало допуснато съществено нарушение на съдопроизводствените правила. С тези си действия и с отхвърляне на направените своевременно доказателствени искания съдът ограничил правото на защита на жалбоподателя и нарушил процесуалните му права за оспорване на наложеното с НП наказание.

Излагат се и доводи, че въззивният съд неправилно не е кредитирал показанията на свидетеля И. и не приел възраженията на процесуалните представители на дружеството касаещи доминиращата роля на служителите на АНО при попълването на декларациите от страна на работниците. В случая от събраните по делото доказателства, в това число писмени и гласни такива безспорно се установявало, че е налице престиране на работна сила по гражданско правоотношение, а не трудово такова.

По изложените съображения се моли за отмяна на оспореното решение и отмяна на наказателното постановление. Претендират се разноски за две съдебни инстанции.

Ответникът по касационната жалба – Директор на Дирекция „Инспекция по труда” - гр.Хасково, чрез процесуален представител в съдебно заседание, ангажира подробни съображения за неоснователност на касационната жалба. Моли атакуваното решение да бъде оставено в сила.

Становището на представителя на Окръжна прокуратура - Хасково е за оставяне в сила на оспореното решение.

Касационната инстанция, като обсъди оплакванията в жалбата и извърши проверка по реда на чл.218 от АПК, намира за установено следното:

Касационната жалба е подадена в законоустановения срок от надлежна страна и е допустима. Разгледана по същество е неоснователна.

С оспореното решение въззивният съд е изменил Наказателно постановление № 26-2400090 от 14.05.2024г. на Директора на Дирекция “Инспекция по труда“, гр. Хасково, с което на „Плампроект“ ЕООД, [населено място] за нарушение на чл.61, ал.1 от КТ е наложено административно наказание “Имуществена санкция“ в размер на 2000 лева, като е намален размера на същата на 1500 лева.

За да постанови обжалваното решение, Районен съд – Свиленград е посочил, че при съставяне на АУАН и издаване на наказателното постановление не са допуснати нарушения от категорията на съществените, които да налагат отмяна на последното. Приел е за безспорно установено описаното в АУАН и НП нарушение на чл.61, ал.1 от КТ, като е мотивирал подробно съображенията си. Наред с горното, съдът е счел, че при определяне на наказанието наказващият орган правилно не е приложил разпоредбата на чл.28 от ЗАНН. Същевременно съдът е счел, че административното наказание е правилно определено по вида си, но не и като размер, като е изложил подробни аргументи, поради които счита, че размерът следва да бъде индивидуализиран към минималния определен от закона такъв и съответно НП е изменено.

Касационната инстанция изцяло споделя изводите на районния съд.

Според настоящия състав, след като е събрал необходимите за правилното изясняване на делото доказателства, анализирайки същите, районният съд е направил законосъобразни правни изводи. В случая, при провеждането на административнонаказателната процедура не са допуснати съществени нарушения, които да водят до отмяна на НП, както е приел и районният съд. Видно от описанието, направено в НП, а и в АУАН, нарушението е конкретизирано в достатъчна степен, като пълно, точно и ясно са посочени всички необходими признаци от обективна страна на конкретното деяние. Административно наказателната отговорност на юридическите лица е обективна и безвиновна, поради което не е имало защо административнонаказващият орган да изследва въпроса за вината. Описанието на нарушението съответства на правилно дадената му правна квалификация, с конкретно относими правни норми. Предвид горното не се е стигнало до неразбиране за какво точно се ангажира административнонаказателната отговорност на дружеството, ето защо и не е нарушено по никакъв начин правото му на защита. АУАН е съставен от компетентен орган, а НП е издадено от Директора на Дирекция “Инспекция по труда“ - гр.Хасково в кръга на правомощията, с оглед нормата на чл.416, ал.5 от КТ и предвид представената Заповед № З-0864/17.10.2022г. на Изпълнителният директор на ИА“ГИТ“.

Наред с горното, правилен и съответстващ на установените по делото факти е извода на съда, че касационният жалбоподател е извършил описаното в НП нарушение, поради което законосъобразно е ангажирана административнонаказателната му отговорност. Направените в жалбата възражения за допуснато от въззивния съд нарушение на материалния закон, настоящият съдебен състав намира за неоснователни. Касационната инстанция преценява прилагането на материалния закон от въззивния съд, въз основа на фактите, установени от него в обжалваното решение. В тази връзка съдът намира, че релевантните факти по делото са установени въз основа на надлежно събрани писмени и гласни доказателства, които правилно са преценени от решаващия съд. Не са допуснати нарушения при събиране и преценка на доказателствата по делото, още по-малко при тълкуването и прилагането на законовите норми. За да е налице престиране на работна сила по трудово правоотношение, е нужно наличието на редица белези, основните от които са да се предоставя работна сила, да е налице йерархична подчиненост между работодателя и работника, работникът/служителят да работи при фиксирани работно време, място и характер на работа, работникът/служителят да спазва установената от работодателя трудова дисциплина и работникът/служителят да изпълнява задълженията си с материали, предоставени му от работодателя. Такива елементи, които са характерни за едно трудово правоотношение и то към посочения в НП момент, са налице в конкретния случай, който извод се подкрепя от всички събрани доказателства по делото.

Доколкото мотивите на Районен съд - Свиленград са подробни и обосновани и настоящият съдебен състав ги споделя изцяло, то не е необходимо тяхното преповтаряне, а на основание чл. 221, ал.2, изр.2-ро от АПК касационната инстанция препраща към тях.

По наведените в жалбата съображения за допуснати от въззивния съд нарушения на съдопроизводствените правила е необходимо да се посочи следното: По мнение на касационната инстанция от факта, че решаващия съд е дал вяра на показанията на актосъставителя и свидетеля по акта, а не е кредитирал показанията на св.И. - работник на санкционираното дружество и съответно не е възприел възраженията на процесуалните представители на оспорващия, както и че е оставил без уважение доказателствени искания за изискване на информация от НАП касателно заплатени възнаграждения по граждански договори и начислен и платен авансов данък и за прилагане на цялата преписка по подаден сигнал, не може да се направи извода, че е нарушен принципа за безпристрастност на съда, както се домогва да докаже касатора. Априори, възприемайки безкритично твърденията на касатора в този смисъл, това би означавало да се приеме, че всеки един съдебен акт е постановен от пристрастен съд, доколкото логично е съдът, като орган призован по силата на закона да реши правния спор да преценя представените му доказателства, като кредитира в по-голяма степен тезата на едната страна, с оглед представените от нея такива. Всъщност съдът не е длъжен да уважава всички доказателствени искания на страните, а само тези които са допустими, относими и необходими за правилното решаване на делото. Преценката за наличието или липсата на пристрастност у съдебния състав, следва да се прави на база цялостното поведение на същия в хода на процеса, до приключване на съответното производство с постановяване на съдебен акт. В конкретния случай от протоколите от проведените съдебни заседания не е видно районният съд да е отказал неоснователно да уважи направени от касатора доказателствени искания, относими и необходими за изясняване предмета на доказване по делото, всички определения в тази насока са мотивирани в необходимата степен, а липсват и доказателства за наличие на личен интерес у състава на районния съд, поради наличие на особени отношения с някоя от страните по делото. Мотивите на решението са съобразени с изискванията на НПК, като правните му съображения разкриват само и единствено вътрешното убеждение на съда относно факта извършено ли е от касационния жалбоподател от обективна страна нарушението, което му е вменено с АУАН и НП, основано на обективна преценка на доказателствата по делото. Обстоятелството, че съдът е наложил глоба на управителя на санкционираното дружество също не води на извод за допуснато съществено процесуално нарушение, което да води до необходимост от отмяна на съдебният акт. Този факт в случая е неотносим към преценката за законосъобразност на съдебното решение. Изложеното дотук води на извода, че от поведението на съда по време на въззивното производство, от извършените от него процесуални действия и от мотивите на решението му по никакъв начин не може да се изведе заинтересованост на съдебния състав, нито пък наличие на касационно основание за отмяна по чл. 348, ал.1, т.2 от НПК, вр. с чл.84 от ЗАНН.

Необосноваността не е касационно основание за касиране на решението - макар актовете на районните съдилища постановени по административно - наказателен характер дела да подлежат на обжалване пред административните съдилища по реда и при условията на АПК, по отношение касационните основания ЗАНН препраща към НПК и това по силата на чл. 348,ал.1, т.1-т.3 НПК са – нарушение на закона, съществено нарушение на процесуални правила и явна несправедливост на наложеното наказание.

Предвид изложеното, касационните оплаквания не намират опора в доказателствата по делото и са неоснователни. Обжалваното решение е валидно, допустимо и съответстващо на материалния закон, поради което следва да бъде оставено в сила.

Предмет на разглеждане по делото е и частната жалба на П. Р. К. срещу Определение № 183 от 14.09.2024г. постановено по а.н.д. № 409/2024г. на РС-Свиленград, с което е потвърдена наложената на същия „Глоба“ в размер на 100 лева.

Частната жалба е депозирана от санкционираното лице и в срок, срещу акт подлежащ на инстанционен контрол, поради което е допустима. Разгледана по същество частната жалба е основателна.

С оспореното определение въззивният съд е потвърдил наложената с разпореждане № 1022 от 18.07.2024г. по а.н.д.№409 от 2024г. глоба в размер на 100.00 лева на П. Р. К. от [населено място]. С последното, съдът е счел че са налице основанията на чл.405 от ЗСВ, тъй като е налице неизпълнение от страна на „Плампроект“ ЕООД, на изричните указания дадени с разпореждане № 710/05.06.2024г. за осигуряване на всички доказателства писмени и гласни, вкл. посочените в жалбата гласни, като въпреки надлежното му получаване от процесуален представител на жалбоподателя на 18.06.2024г., в първото по делото открито съдебно заседание проведено на 01.07.2024г. оспорващото дружество не е осигурило за разпит работника си М. Г. И..

Определението е неправилно. Нормата на чл. 405 от ЗСВ, на която се е позовал съдът предвижда налагане на наказание „Глоба“ на всяко физическо лице, което не изпълни разпореждане на съдия, прокурор, следовател, държавен съдебен изпълнител или съдия по вписванията, дадено по съответния ред въз основа на този закон. В случая производството се е развило по правилата на НПК, а не по правилата на ЗСВ, съответно съдът при разглеждане на наказателни административен характер дела следва да налага глоби за виновно неизпълнение на дадени с негово разпореждане или определение указания, по реда и правилата на НПК, а не по реда на ЗСВ. Юридическите лица са отделни и различни правни субекти от управляващите ги лица. П. Р. К. не е жалбоподател във въззивното производство, съответно разпореждането на председателя на съдебния състав от 05.06.2024г., не съдържа въведени спрямо него в качеството на физическо лице задължения, нито такива в качеството му на управител на санкционираното дружество. По делото не се съдържат никакви доказателства разпореждане № 710/05.06.2024г. да е получено лично от наказаното лице или да е достигнало по какъвто и да е начин до неговото знание - същото е връчено единствено на процесуален представител на дружеството-жалбоподател, като в делото липсват установявания водещи на извода, че частният жалбоподател въпреки, че е знаел за даденото разпореждане не го е изпълнил. В НПК не е предвидена преклузия на доказателствените искания на страната, а искането за разпит на свидетеля при режим на призоваване е направено своевременно в първото по делото о.с.з.

Ето защо частната жалба е основателна, а оспореното определение следва да бъде отменено, вместо което следва да се отмени наложената на ч.жалбоподател глоба.

При този изход на спора по касационната жалба на ответника по касация се следват разноски в размер на 80.00 лева представляващ юрисконсултско възнаграждение в минимален размер. На частния жалбоподател разноски не се следват. Касаторът не е страна в производството по налагане глоба на управителя на дружеството, съответно и не може да претендира разноски.

Водим от гореизложеното и на основание чл.221, ал.2, предл.първо от АПК съдът

Р Е Ш И:

ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 164 от 10.10.2024г. постановено по а.н.д.№ 409/2024г. по описа на РС-Свиленград.

ОТМЕНЯ Определение № 183 от 14.09.2024г. постановено по а.н.д. № 409/2024г. на РС-Свиленград, като вместо това ОТМЕНЯ наложената на П. Р. К. от [населено място] с разпореждане № 1022 от 18.07.2024г. по а.н.д.№409 от 2024г. глоба в размер на 100.00 лева.

ОСЪЖДА „Плампроект“ ЕООД, [населено място] да заплати на ИА“ГИТ“ разноски по АНД(К) №1292 от 2024г. по описа на АдмС-Хасково в размер на 80.00 лева.

Решението е окончателно.