№ 20210
гр. София, 07.12.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 165 СЪСТАВ, в публично заседание на
втори ноември през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:КРАСИМИР В. СОТИРОВ
при участието на секретаря ДАЙАНА АНТ. АНТОВА
като разгледа докладваното от КРАСИМИР В. СОТИРОВ Гражданско дело
№ 20211110133170 по описа за 2021 година
РЕШИ:
Р Е Ш Е Н И Е
№ ... / ...
07.12.2023 г., гр.София
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
Софийски районен съд, 165 граждански състав, в открито заседание, проведено на
втори ноември две хиляди двадесет и трета година, в следния
състав:
Председател: Красимир Сотиров
при секретаря: Дайана Антова, като разгледа докладваното от съдия Красимир Сотиров
гр.д. №33170 по описа за 2021г. на СРС, 165 състав, за да се произнесе, взе предвид
следното:
Производството е по реда на чл.124, ал.1 от ГПК.
Образувано е във връзка с постъпила в съда искова молба от Р. Д. С., чрез адв.К. Б. от
АК- гр.Р, срещу ......, ЕИК ......, със седалище и адрес на управление гр. ...... ......“ № ......, ....“,
представлявано от ....- Изп. директори, с която се иска да се признае за установено
1
недължимостта на сумата от 197,85 лв., представляваща част от задължение от 995,52 лв.,
представляваща начислена главница за доставени ВиК услуги, за отчетен период от
24.11.2017 г. до 26.11.2018 г. за имот, находящ се в гр....... клиентски №**********, поради
липса на облигационно правоотношение между страните, респ. като погасено по давност
задължение.
Ищецът твърди, че на негово име е открита партида в ответното дружество с абонатен
№ ********** за горния имот, по която е начислена сума от 995,52 лв., представляваща
главници и мораторни лихви по фактури, издадени в периода от 24.11.2017г. до 26.11.2018г.
При справка в счетоводството на ответното дружество ищецът е установил, че процесните
суми продължават да се водят дължими по партидата на исковия имот. Посочва, че
служител на ответника го е уведомил, че при незаплащане на процесните суми последните
ще бъдат събрани по принудителен ред чрез съдебен изпълнител. Оспорва се ищецът да
дължи процесните суми поради липса на облигационна връзка. Поддържа се, че ответникът
е открил партида на името на ищеца без негово съгласие. Твърди се, че ищецът не
притежава вещно право върху процесния имот, нито е негов държател. Оспорва се
процесният имот да е водоснабден. Освен това оспорва до процесния апартамент да са
доставяни ВиК услуги, отговарящи на нормативните изисквания, респективно оспорва да е
билa потребена и доставена ВиК услуга на посочена цена и количество. Поддържа, че
измерванията са извършени посредством показания на несертифицирано средство за
търговско измерване, което не е минало през необходимите метрологични проверки.
Посочва, че липсва основание за начисляване на процесните суми, тъй като ответното
дружество не е спазило разпоредбите на Наредба № 4 за условията и реда за присъединяване
на потребителите и за ползване на водоснабдителните мрежи. Навежда възражение за
изтекла тригодишна погасителна давност за вземанията. С оглед изложеното обосновава
правен интерес за установяване недължимостта на оспорените суми. Претендират се
разноски.
В законен срок е подаден отговор на искова молба от ответното дружество, чрез
юрк......, с който признава иска по основание и размер за предявената сума. Моли за
постановяване на решение по реда на чл. 237 ГПК. Оспорва да е предявявал по
извънсъдебен ред процесната сума. Поддържа, че е не е дал повод за завеждане на делото.
Моли да бъдат присъдени разноски в тежест на ищеца.
Служебно е установено, че за сумата от 1 287,16 лв., за периода: 24.11.2017г.-
25.08.2021г., на 24.01.2022г. е издадена заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК в полза на
ответника по настоящото дело, като заявител по ч.гр.д. №1362/2022г по описа на СРС, 150
състав, като е подадено на 25.03.2022г. възражение от ищеца в настоящото производство.
Исковата молба е върната на основание чл.130 от ГПК, което е отменено с определение от
06.12.2022г. по ч.гр.д. №12574/2022г. на СГС, II- Ж състав, като е прието, че е налице
правени интерес за длъжника от предявения иск преди връчване на заповедта за изпълнение.
Съдът, преценявайки събраните по делото доказателства и наведените доводи от
страните, както и законовите разпоредби, относими към спора, намира предявения иск за
основателен. Съображенията за това са следните:
Приложен е преписи на молба- заявление от ищцата за отписване от партидата на
начислени задължения, вкл. и погасените по давност, както и за издаване на справка за
дължимите се суми, както и писмо до ищцата за размера на задълженията по партидата от
1 035,95 лв. и справка.
Правните изводи на съда са следните:
Предявеният иск е за установяване несъществуване на задължение за заплащане на част
от дължима цена по договорно правоотношение за доставка на ВиК услуги. Исковата
претенция е заявена за периода: 24.11.2017г.- 26.11.2018 г. Исковата молба е депозирана на
10.06.2021г. Не се установява точния момент, спрямо които се отнася частта от предявения
2
частичен иск от общия заявен размер. Правен интерес от установителен иск е налице в
случаите, когато конкретното засягане на правната сфера на ищеца изисква защита чрез
установяване на правото със сила на пресъдено нещо. Целта на исковия процес, образуван
по предявен отрицателен установителен иск, е да се установи със сила на пресъдено нещо,
че в полза на ответника не съществува неудовлетворено гражданскоправно притезание, по
което ищецът да дължи изпълнение. С частичния иск, който е проявление на
диспозитивното начало в гражданския процес, се въвежда част от спорното право като
предмет на делото. Частичният иск по нашето право е само изрично заявеният като такъв.
При периодични вземания, каквото е това на ответния доставчик на режийни услуги, които
се оспорват като общ сбор чрез отрицателен установителен частичен иск ищецът следва да
посочи периода, за който се отнася предмета на спора. Последното е необходимо за
редовността на частичната искова претенция и за разглеждане на направеното възражение
за изтекла погасителна давност в полза на ищеца. За процесния период е налице и издадена
заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК, което е служебно установено. Няма данни за хода
на заповедното производство, като СГС, II- Ж състав, приема, че не е налице хипотезата на
чл.126 от ГПК. Същевременно ответникът прави признание на исковата претенция, което
води до това, че ответникът се отказва от защита срещу иска, защото го счита за
основателен и заявява, че твърденията на ищеца отговарят на действителното правно
положение. Само поради признанието на исковата претенция от ответника по частичния
отрицателен установителен иск искът е основателен.
По разноските съдът се произнася с крайния за спора съдебен акт. Ищецът претендира
разноски по делото, както следва: сума от 50 лв.- заплатена държавна такса и адвокатско
възнаграждение за процесуална защита по делото, определено по реда на ЗА. Отговорността
за разноски в гражданския процес се изразява в правото на страна, в чиято полза е решено
делото да иска заплащане на направените от нея разноски, респ. в задължението на
насрещната страна да й ги заплати. Искането на ищцовата страна за заплащане на разноски
съдът намира за неоснователно, като настоящият съдебен състав намира, че ответникът не е
дал повод за завеждане на делото по смисъла на чл.78, ал.2 от ГПК, като не са налице
представени доказателства за отправено извънсъдебно изявление на ищеца до ответника за
отписване на погасено по давност задължение, по което да е налице отказ на ответника,
както и се признава исковата претенция с отговора на исковата молба. ВКС намира в своята
практика, че извънсъдебната покана до длъжника да плати, дори със заплаха да бъдат
предприети съдебни мерки, не е повод за предявяването на иск за несъществуване на
вземането и не влече отговорност за разноски при признание на иска до изтичането на срока
за отговор на исковата молба, като се посочва, че отговорност за разноски би възникнала за
кредитора, ако той предприеме съдебни мерки или оспори предявения основателен иск за
несъществуване на вземането поради изтекла погасителна давност. В случая съдебни мерки
са предприети срещу ищеца в настоящото производство, което е прието от СГС, II- Ж
състав, че не покрива хипотезата на чл.126 от ГПК, като в рамките на него следва да се
реализира отговорността за разноски на ищеца. Действията на кредитора, с които той кани
длъжника си да плати съществуващото задължение, макар за него да е изтекъл давностният
срок, не са неправомерни, нито обуславят необходимост длъжникът да се защити чрез
предявяване на иск.
Така мотивиран, съдът
Р Е Ш И:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на ......, ЕИК:......, със седалище и адрес
на управление: гр......., ул. ....., сграда №..., представляван от ....г- Изп. директори, че ищецът
Р. Д. С.,, ЕГН:**********, не дължи на ответника ......, ЕИК:......, със седалище и адрес на
управление: гр......., ул. ....., сграда №..., представляван от ....г- Изп. директори, сумата от
3
197,85 /сто деветдесет и седем лева и осемдесет и пет стотинки/ лв., представляваща част от
задължение от 995,52 /деветстотин деветдесет и пет лева и петдесет и две стотинки/ лв.,
представляваща начислена главница за доставени ВиК услуги, за отчетен период от
24.11.2017 г. до 26.11.2018 г. за имот, находящ се в гр....... клиентски №**********.
Решението подлежи на обжалване пред СГС в двуседмичен срок от връчването му на
страните.
Районен съдия:
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
4