№ 502
гр. София, 02.07.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, НО VIII ВЪЗЗ. СЪСТАВ, в публично
заседание на единадесети юни през две хиляди двадесет и пета година в
следния състав:
Председател:Мина Мумджиева
Членове:Кирил Г. Д.
Василена П. Мидова
при участието на секретаря Виктория Тр. Х.а
в присъствието на прокурора И. В. И.
като разгледа докладваното от Кирил Г. Д. Въззивно наказателно дело от общ
характер № 20251100602488 по описа за 2025 година
За да се произнесе, съдът взе предвид следното:
Производството е по реда на глава ХХІ от НПК.
С присъда № 137 от 15.03.2024 г., постановена по НOХД № 16446/2021 г.
по описа на СРС, НО, 15-ти състав, подсъдимият Ц. Б. Б. е признат за
невиновен в това, че на 17.03.2021 г., около 15.00 часа, в гр. София, в МОЛ
„Сердика“, находящ се в гр. София, бул. „Ситняково“ № 48, без надлежно
разрешително съгласно Закона за контрол на наркотичните вещества и
прекурсорите, е държал високорисково наркотично вещество – коноп с общо
нето тегло 1.54 грама на обща стойност 9.24 лева, разпределен в два обекта,
както следва: обект № 1 – коноп с нето тегло 0.16 грама с процентно
съдържание на активния наркотичнодействащ компонент
тетрахидроканабинол 13 % на стойност 0.96 лева и обект № 2 – коноп с нето
тегло 1.38 грама с процентно съдържание на активния наркотичнодействащ
компонент тетрахидроканабинол 19 % на стойност 8.28 лева, включен в
Приложение № 1 към чл. 3, т. 1 от Наредба за реда за класифициране на
растенията и веществата като наркотични – Списък I „Растения и вещества с
1
висока степен на риск за общественото здраве, поради вредния ефект от
злоупотреба с тях, забранени за приложение в хуманната и ветеринарната
медицина“, като случаят е маловажен, поради което и на основание чл. 304
НПК е оправдан по повдигнатото му обвинение за извършено престъпление
по чл. 354а, ал. 5, вр. ал. 3, пр. 2, т. 1, пр. 1 НК. На основание чл. 354а, ал. 6 НК
в полза на държавата е отнет предметът на престъплението – наркотичното
вещество, предадено с приемно-предавателен протокол № 80837/17.08.2021 г.
в ЦМУ, като е постановено същото да бъде унищожено след влизане в сила на
присъдата. На основание чл. 190, ал. 1 НПК направените по делото разноски
са останали за сметка на държавата.
Срещу присъдата в законоустановения срок е постъпил въззивен протест от
СРП, с който се иска отмяната й като незаконосъобразна и необоснована.
Релевирани са доводи, че от събраните по делото доказателства се установява
по безспорен начин, че подсъдимият е осъществил състава на вмененото му
престъпление. С оглед на изложеното, от съда се иска да отмени атакуваната
присъда, като постанови нова такава, с която да осъди подсъдимия по
повдигнатото му обвинение.
По делото е постъпило и допълнение към протеста, в който СРП излага
съображения, че първостепенният съд неправилно е кредитирал само онази
част от показанията на полицейските служители Г. и Д., която е в подкрепа на
изложената от съда фактическа обстановка. Твърди се, че последният
неправилно не е кредитирал показанията на същите в частта им, в която
последните завяват, че подсъдимият е изпуснал сгънато топче салфетка при
изваждане на документите му за самоличност от джоба. Изложено е, че
именно от показанията им и заключението на видеотехническата експертиза,
което съдът не е кредитирал неоснователно, се установявало, че именно подс.
Б. е държал инкриминираното наркотично вещество. С оглед на изложеното,
от въззивния съд се иска да отмени атакуваната присъда, като постанови нова
такава, с която да признае подсъдимия за виновен по повдигнатото му
обвинение.
С определение рег. № 1247/14.04.2025 г., постановено в разпоредително
заседание от същата дата, въззивният съд по реда на чл. 327 НПК е преценил,
че за изясняване на обстоятелствата по делото не се налага разпит на
свидетели и на подсъдимия, както и изслушването на експертизи пред
2
въззивния съд.
Подсъдимият не се явява пред въззивния съд въпреки редовната процедура
по призоваването му.
В съдебно заседание пред въззивния съд представителят на СГП поддържа
подадения протест по изложените в него съображения. В допълнение е
посочено, че обвинението се доказва по безспорен начин от показанията на
полицейските служители и заключението на видеотехническата експертиза,
които се допълват взаимно. Изложено е, че първоинстанционният съд
неоснователно се е предоверил на други доказателства, поради което и
постановената от него присъда следва да бъде отменена като неправилна, а
подсъдимият да бъде признат за виновен по първоначално повдигнатото му
обвинение, като му се наложи наказание „глоба“ в размер на 1000 лева.
Защитникът на подсъдимия оспорва подадения въззивен протест поради
наличието на три причини. На първо място е изложено, че правилно
първостепенният съд е изключил от доказателствената съвкупност по делото
огледния протокол, тъй като не отговаря на изискванията на чл. 156 НПК. В
този смисъл се твърди, че въззивният съд няма как да се позовава на същия и
на доказателства, които не са събрани по съответния процесуален ред. На
второ място е посочено, че правилно първостепенният съд с оглед
разпоредбата на чл. 118, ал. 2 и чл. 281, ал. 8 НПК е изложил съображения
защо не може присъдата да почива изключително и само на твърденията на
полицейските служители. На последно място е посочено, че от заключението
на видеотехническата експертиза се установява, че не може да се установи
идентификация на заснетите на записа лица. С оглед на изложеното, се
твърди, че атакуваната присъда е правилна, поради което следва да се
потвърди, а протестът да се остави без уважение като неоснователен.
Софийски градски съд, след като обсъди доводите във въззивния протест и
допълнението към него, както и тези, изложени в съдебно заседание‚ и след
като в съответствие с чл. 314 НПК провери изцяло правилността на
атакуваната присъда, констатира, че не са налице основания за нейната отмяна
или изменение. Съображенията за това са следните:
Първоинстанционната присъда е постановена при изяснена фактическа
обстановка, която се установява от събраните по делото гласни и писмени
доказателства и доказателствени средства, обсъдени в мотивите на присъдата,
3
като същата следва да бъде ревизирана частично, доколкото настоящият
съдебен състав счита за безспорно доказано, че при извършената полицейска
проверка именно подс. Б. е пуснал на пода в търговския обект сгънатата на
топче бяла салфетка, а не неустановено по делото лице.
Съобразно гореизложеното, въззивната инстанция приема следната
фактическа обстановка:
Подсъдимият Ц. Б. Б. е роден на ********* г. в гр. София, българин,
български гражданин, осъждан, със средно образование, неженен, безработен,
с адрес в гр. София, кв. „*********, ЕГН **********.
На 17.03.2021 г., около 15:00 часа, подсъдимият Ц. Б. Б. и неговата
приятелка - свидетелката Ю.К.Я., се намирали в търговски център МОЛ
„Сердика Център“, находящ се в гр. София, бул. „Ситняково“ № 48. Двамата
посетили тоалетните помещения, обособени на първия надпартерен етаж на
обекта, като след напускането на дамската тоалетна, свидетелката Я. се
настанила на дивана в преходния салон, за да изчака своя приятел -
подсъдимия Б..
Междувременно свидетелите В.С. Г. и Д. И. Д. - младши разузнавачи от 05
Сектор на Отдел „ПротИ.действие на криминалната престъпност“ към
Столичната дирекция на вътрешните работи, също посетили мъжката
тоалетна по лични нужди. Двамата били в цивилно облекло и в съответния
ден били назначени от оперативния си ръководител да патрулират в
търговския център в изпълнение на задълженията си по опазване на
обществения ред. При посещението им в санитарното помещение, свидетелят
Г. сетивно възприел мирис на марихуана, като за установяване източника на
последния, Г. и Д. изчакали в общото преддверие пред тоалетните, в близост
до свидетелката Я., където наблюдавали излизащите от тоалетните субекти за
преценка за евентуална проява на подозрително поведение.
Не след дълго от мъжката тоалетна излязъл подсъдимият Ц. Б., който в този
момент бил с вирусна инфекция и чувствал общо физическо неразположение.
Видимо неадекватното му състояние мотивирало полицейските служители да
го обискират с цел проверка за евентуално държане на поставени под
специален режим вещества и предмети. Подсъдимият Б. застанал до дивана,
на който седяла свидетелката Я., при което бил застигнат в гръб от органите на
реда, които му се легитимирали и поискали да им представи свой документ за
4
самоличност. Първоначално подсъдимият им оказал пълно съдействие, като
бръкнал в джоба на панталона си, откъдето извадил свои лични документи,
сред които и такъв за самоличност, които се разпилели по пода. В този момент
подс. Б. пуснал до себе си сгъната на топче бяла салфетка. Свидетелят Г.
веднага забелязал бялата салфетка в близост до дивана, на който преди това
седяла свидетелката Я.. Полицейският служител се насочил към нея, като я
вдигнал от земята и я помирисал, при което преценил, че това е забранено за
притежание вещество, което било изпаднало от подсъдимия Б.. Всички
групово се насочили към срещуположния ъгъл на помещението, където била
разположена поставка, на която свидетелят Г. сложил открития обект и
съвместно със своя колега Д. го изследвали по външните му признаци.
Свидетелят Д. позвънил на прекия си началник, за да го уведоми за
случилото се, през което време неговият колега обискирал подсъдимия, като
не установил в негово държане предмети, които да будят съмнение. Тогава
подсъдимият Б. извадил намиращото се у него пластмасово шише и изявил
желание да пие вода. Като превантивна мярка срещу предприемането на
непозволени действия от обискираното лице, свидетелят Г. взел шишето му и
лично го напълнил от чешмата в мъжката тоалетна. След като поел шишето с
дясната си ръка, подсъдимият взел сгънатата бяла салфетка, която по-рано бил
пуснал на пода до дивана, насочил я към устата си и се опитал да я погълне с
шишето с вода, което му действие било пресечено от намесата на свидетеля Г.,
който рязко издърпал ръката му. Б. оказал съпротива, което наложило
повалянето му на земята и оказването на физическа сила за нейното
преустановяване. Със съвместни усилия полицейските служители поставили
помощни средства на ръцете на подсъдимия, като междувременно на място
пристигнали служители от охраната на търговския център.
След като успешно протИ.действали на съпротивителните сили на
подсъдимия, свидетелите от СДВР го насочили към намиращата се в близост
тоалетна, приспособена за лица със специални физически потребности. Там те
изчакали пристигането на огледна група от 05 РУ- СДВР, които да
предприемат съответните процесуални действия по изземване на откритото
вещество.
Около 16:00 часа на същия ден бил извършен оглед на
местопроизшествието, който според съставения протокол се състоял в
5
клиентската тоалетна за инвалиди, находяща се на етаж + 1 в МОЛ „Сердика“.
По случая било образувано настоящото наказателно производство, което
първоначално било започнато като бързо такова, но след констатация за
наличие на фактическа и правна сложност, с постановление на СРП от
24.03.2021 г. е преобразувано в такова по общия ред с продължаването му като
досъдебно производство № 412/2021 г. по описа на 05 РУ-СДВР, пр. пр. №
3684/2021 г. по описа на СРП. Според фактическите констатации от протокола
за оглед, тоалетната е била заварена с отворена врата, като на земята върху
плочките в югозападния й ъгъл разследващите органи намерили един брой
угарка от саморъчно свита цигара с растителна маса и две разкъсани парчета
салфетка (сгъвки) със съдържание зелена тревиста маса. Двата самостоятелно
обособени обекта били описани, запечатани, иззети и приобщени по делото
като веществени доказателства.
Подсъдимият Б. бил отведен в сградата на 05 РУ-СДВР, където на
основание чл. 72, ал. 1, т. 1 от ЗМВР бил задържан за срок до 24 часа.
В хода на досъдебното производство по делото е допусната и изготвена
физико-химична експертиза, според заключението на която обособената като
обект № 1 угарка от цигара съдържа растителна маса - коноп с тегло от 0,16
грама и активен компонент тетрахидроканабинол с процентно съдържание от
13 %, а вторият обект съставлява растителна маса - коноп с тегло от 1,38 грама
и активен компонент тетрахидроканабинол с концентрация от 19 %. След
проведени математически изчисления въз основа на Приложение № 2 от
Постановление № 23 на МС от 29.01.1998 г. за определяне на цени на
наркотичните вещества за нуждите на съдопроизводството, с протокол за
оценка на наркотични вещества от 14.09.2021 г. е установена обща стойност
на двата иззети обекта в размер на 9,24 лева.
Записите от охранителните камери в сградата на МОЛ „Сердика център“,
находящи се пред клиентски тоалетни на етаж + 1, са станали обект на
изследване по назначената в хода на съдебното следствие пред
първоинстанционния съд видеотехническа експертиза, в заключението на
която е снето на хартиен носител съдържанието на видеозаписите,
обективирани върху представения материален носител. В констативно-
съобразителната част на експертизата са проследени действията на заснетите
лица, а в допълнение към това не е установено заличаване, презаписване или
6
друг вид манипулация върху съдържанието на оптичния диск.
Така възприетата от въззивния съд фактическа обстановка се установява по
безспорен и непротИ.речив начин от събраните в хода на
първоинстанционното производство доказателства и доказателствени
средства, включително и способите за доказване, както следва: обяснения на
подс. Б. (л. 143-144 от първоинстанционното производство); показанията на
свидетелите В.С. Г. (л. 72-74 от първоинстанционното производство, вкл.
приобщените по реда на чл. 281, ал. 4, вр. ал. 1, т. 1 и т. 2, пр. 2 от НПК на л. 6
от ДП), Д. И. Д. (л. 74-76 от първоинстанционното производство, вкл.
приобщените по реда на чл. 281, ал. 4, вр. ал. 1, т. 1 и т. 2, пр. 2 от НПК на л. 7
от ДП), Ю.К.Я. (л. 140-143 от първоинстанционното производство, вкл.
приобщените по реда на чл. 281, ал. 4, вр. ал. 1, т. 1 и т. 2, пр. 2 от НПК на л. 8
от ДП), П.Г. Г. (л. 178-179 от първоинстанционното производство) и Теодор
Николаев Тодоров (л. 179-180 от първоинстанционното производство);
протокол за оглед на местопроизшествие (л. 4-5 от ДП), заповед за задържане
на лице (л. 9 от ДП), медицинско направление (л. 13 от ДП), експертна
справка № 698-Х/2021 г. (л. 19 от ДП), приемно-предавателен протокол №
80837/17.08.2021 г. (л. 50 от ДП), протокол за оценка на наркотични вещества
(л. 52 от ДП), протокол за доброволно предаване от 13.05.2021 г. (л. 193 от
първоинстанционното производство); заключението на физико-химична
експертиза (л. 41-42 от ДП), заключението на видеотехническа експертиза (л.
211-230 от първоинстанционното производство) и справка за съдимост на
подс. Б..
След направения самостоятелен анализ на събраните по делото
доказателства, въззивният съд намира за правилни фактическите констатации
на контролираната инстанция относно установените по делото факти с
изключение на възприетия от същата доказателствен дефицит относно
установяване на лицето, което е хвърлило на земята свитото на топка парче
салфетка при извършване на първоначалната проверка от полицейските
служители. В този смисъл въззивната инстанция споделя извода на
първостепенния съд относно кредитиране на показанията на полицейските
служители В. Г. и Д. Д. в частта им, в която последните последователно и
непротИ.речИ. са възпроизвели обстоятелства относно времето и мястото на
проверката, лицата, които са проверили, както и причината за извършената
7
проверка, а именно установен мирис на марихуана в мъжката тоалетна в
търговския обект. Не може обаче да се сподели съждението на районния съд,
че показанията на полицейските служители са неубедителни и протИ.речиви
относно възприетото от тях пускане от страна на подсъдимия на свита на
топче бяла салфетка при извършване на първоначалната му проверка. Според
въззивния съд показанията на св. Г. и Д. по отношение на този факт са
непротИ.речиви, доколкото както в хода на съдебното следствие, така и в
прочетените им по реда на чл. 281, ал. 4, вр. ал. 1, т. 1 и т. 2, пр. 2 НПК
показания, дадени в хода на досъдебното производство, се установява, че
последните са възприели, че при изваждане на личните си документи подс. Б. е
пуснал до себе си свито на топче бяла салфетка, което е било взето от
полицейските служители с цел да бъде установено съдържанието му. Следва
да се посочи, че двамата свидетели са категорични, че подсъдимият е
изхвърлил посочената свита на топче салфетка, но е налице съществено
протИ.речие между показанията им, дадени в хода на досъдебното
производство и в хода на съдебното следствие, относно това къде точно е била
пусната същата, както и относно вида и броя на съответните предмети, за
което ще бъдат изложени съображения по-долу при извършване на
доказателствения анализ. Същевременно, показанията на свидетелите Г. и Д.
относно пускане именно от подсъдимия на горепосочената свита на топче
бяла салфетка се потвърждават и от заключението на видеотехническата
експертиза, изготвена в хода на първоинстанционното съдебно следствие.
Видно от обективирания на страница 6 от експертизата снимков материал от
процесния момент на видеозаснемане, в 14:50:33 часа от вградения тайминг на
записа се наблюдава изпадането на бял предмет, обозначен с черна стрелка на
снимката, който не е видим на предхождащите по време снимки.
Действително, в този момент освен подсъдимият и двамата полицейски
служители, в непосредствена близост е и приятелката на подсъдимия – св. Я.,
както и неустановено лице от женски пол. Въпреки това, вещото лице,
изготвило видеотехническата експертиза, е категорично, че в този момент
процесното топче бяла салфетка изпада именно от подс. Б.. Следва да се
отбележи, че първоинстанционният съдебен състав е извършил лично оглед на
вещественото доказателство, като е констатирал, че не се установява от кое
точно лице изпада процесният обект, още повече предвид наличието и на
случайно преминаващи хора в зоната на заснемане в този момент. Вещото
8
лице обаче е категорично, че е изследвало със специална техника съответния
видеозапис, вкл. и отделните кадри на заснемане, като и при повторния си
разпит в хода на първоинстанционното съдебно следствие е категоричен, че
посочената свита на топче бяла салфетка е паднала именно от заснетото лице
от мъжки пол (подсъдимия). В тази връзка въззивният съд счита, че
неправилно контролираната инстанция не е кредитирала заключението на
изготвената видеотехническа експертиза в тази му част. Нещо повече, именно
от обективирания в експертизата снимков материал се установява, че в
момента на падане на бялата салфетка на земята до подсъдимия, двамата
мъже, които извършват проверката, а именно свидетелите Г. и Д., са се
намирали от двете страни на проверяваното лице (подс. Б.), като са имали
много добра видимост относно всички телодвижения на подсъдимия и
намиращите се покрай него лица. В този смисъл и показанията на
полицейските служители следва да се тълкуват съвместно със заключението
на видеотехническата експертиза, като според настоящия съдебен състав от
същите по несъмнен начин се установява, че процесното свито на топка парче
салфетка е паднало на пода именно вследствие на извършени телодвижения от
страна на подсъдимия, който е хвърлил умишлено пред полицейските
служители други вещи с черен цвят с цел да отвлече вниманието им. От
заключението на видеотехническата експертиза, което въззивният съд
кредитира изцяло, се установява също така, че след като св. Г. е взел от земята
процесното топче бяла салфетка, го е оставил на поставка, намираща се в
срещуположния ъгъл на преддверието на тоалетните. Установява се от
посочения видеозапис, че след като единият полицейски служител е влязъл в
тоалетните и е налял вода на подсъдимия, последният се е опитал да погълне
неустановен предмет с налятата му вода, като св. Г. рязко е издърпал ръката
му, след което подсъдимият е повален на земята, а впоследствие отведен в
помещение, намиращо се в долния ляв ъгъл на камерата, заснела събитието.
Следва да се посочи, че заключението на видеотехническата експертиза и
самият видеозапис обективно и точно отразяват действително осъществилите
се събития на инкриминираната дата и място, поради което именно
последният служи като контролно доказателство относно възпроизведените
факти и обстоятелства от подсъдимия и свидетелите по делото. В този смисъл
съдът счита, че следва да се кредитират изцяло показанията на свидетелите Г.
и Д., дадени при непосредствения им разпит в хода на съдебното следствие
9
пред първоинстанционния съд, доколкото последните са категорични, че
пускането на свитата на топче салфетка от подсъдимия е станало в
преддверието на тоалетната, последният е изхвърлил един единствен предмет,
както и че подсъдимият се е опитал да погълне същия с напълненото от св. Г.
шише с вода, след което салфетката е била избита от ръцете му и е паднала на
пода. Посочените факти, непротИ.речИ. изложени от полицейските
служители в хода на първоинстанционното съдебно следствие, напълно
кореспондират с обективираните факти и обстоятелства на видеозаписа от
процесния случай, предмет на изследване от приетата от съда
видеотехническа експертиза. Не отговаря на обективната истина единствено
заявеното от полицейските служители Г. и Д. пред съда, че никой от тях не е
пипал изхвърления от подсъдимия на земята предмет, доколкото от
видеозаписа ясно се вижда, че единият полицейски служител (св. Г.) го взема
от пода и го оставя на поставка в срещуположния ъгъл на преддверието на
тоалетните.
Приобщените по реда на чл. 281, ал. 4, вр. ал. 1, т. 1 и т. 2, пр. 2 НПК
показания на свидетелите Г. и Д. обаче категорично протИ.речат на
възпроизведеното от същите в хода на съдебното следствие, както и на
заключението на видеотехническата експертиза. В този смисъл от видеозаписа
е видно, че първоначалната проверка на подсъдимия е извършена в общото
преддверие на тоалетните, а не в тоалетната за хора с трайни увреждания,
както твърдят свидетелите Г. и Д. в хода на досъдебното производство. На
следващо място не кореспондира със заявеното от тях в хода на съдебното
следствие и заключението на видеотехническата експертиза, че подсъдимият е
изхвърлил освен процесното топче салфетка и угарка от цигара, доколкото на
видеозаписа ясно се вижда само един сравнително обемист бял предмет,
наподобяващ свита на топче салфетка. Очевидно не кореспондира с
обективната истина и твърдението на полицейските служители, обективирано
в прочетените им показания от досъдебното производство, че подсъдимият се
е опитал да погълне салфетката в тоалетната за хора с трайни увреждания,
доколкото е видимо, че това обстоятелство се е случило извън нея, а именно в
общото преддверие на тоалетните. С оглед на всичко гореизложено, съдът
счита, че показанията на свидетелите Г. и Д., дадени в хода на досъдебното
производство, не следва да бъдат кредитирани в посочените им части,
доколкото последните очевидно протИ.речат на обективната истина по делото
10
и на обективния доказателствен източник в тази насока, а именно процесния
видеозапис.
Въззивният съд обаче се солидаризира с извода на контролираната
инстанция относно обстоятелството, че показанията на свидетелите Г. и Д.,
дадени в хода на съдебното следствие, са абсолютно неинформативни относно
това какво се е случило с процесното топче бяла салфетка след избиването му
от ръката на подсъдимия до момента на извършване на оглед на
местопроизшествието и то в съвсем различно помещение от това, в което са се
развили събитията до момента на задържане на подсъдимия. Още по-голямо
съмнение в тази насока внасят показанията на св. Д., който в хода на
първоинстанционното съдебно следствие заявява, че първоначално е имало
само салфетка, но при огледа е установена и угарка от цигара. Предвид
очевидната недостоверност на показанията на свидетелите Г. и Д., дадени в
хода на досъдебното производство, вкл. и относно това, че подсъдимият е
изхвърлил няколко отделни предмета и то в тоалетната за хора с трайни
увреждания, където е направен и последващият оглед на местопроизшествие,
то не става ясно как иззетите при огледа предмети – две части на бяла
салфетка и угарка от цигара, са се озовали в посоченото помещение. Не става
ясно и дали някой от иззетите при огледа предмети е идентичен с
първоначално изхвърленото от подсъдимия топче салфетка. По отношения на
посочените факти е налице доказателствен дефицит, който не може да бъде
преодолян въпреки положените от страна на първоинстанционния съд усилия
в тази насока.
Правилно контролираната инстанция е кредитирала показанията на св. Я.
единствено в частта им, в която последната е потвърдила, че с подсъдимия са
се намирали на инкриминираната дата и място, както и че последният е бил
обект на полицейска проверка в преддверието на тоалетните на етаж +1 в
„МОЛ „Сердика“. В останалата част показанията на св. Я. действително са
недостоверни, доколкото твърдението й, че спрямо подс. Б. е упражнено грубо
физическо полицейско насилие, категорично се оборва от видеозаписа и
заключението на видеотехническата експертиза, от които е видно, че по
отношение на последния е предприета рутинна полицейска проверка и е
задържан едва при оказаната съпротива от негова страна и опита му да
погълне по-рано изхвърлената от него салфетка.
11
Въззивният съд кредитира изцяло показанията на свидетелите П.Г. и Т.Т.,
които са участвали като поемни лица в извършения оглед на
местопроизшествие. Последните са категорични, че са подписали изготвения
протокол от извършения оглед, но не са наблюдавали непосредствено
осъществените от органите по разследване действия при огледа на тоалетната
за хора с трайни увреждания. В този смисъл св. П.Г. заявява, че макар и врата
на санитарното помещение да е била отворена, последният е бил на такова
разстояние, че не е имал пряка видимост към вътрешността му, както и
извършваните от огледната група от СДВР действия по разследване. По
идентичен начин св. Т.Т. заявява, че не е влизал в процесното помещение, като
е наблюдавал цялата ситуация от разстояние около 5 метра. Още по-голямо
съмнение в редовността на извършеното следствено действие в случая внасят
показанията на св. Г., който заявява, че по пода е имало разпилени вещества,
както и скъсани торби, които били иззети извън тоалетната за инвалиди, което
очевидно протИ.речи на съдържанието на самия протокол за оглед. Двамата
свидетели са категорични, че не са им били предявени предметите, които са
били иззети, като полицейските служители им заявили единствено, че
последните са наркотици.
Именно предвид показанията на свидетелите П.Г. и Т.Т. следва да се
приеме, че действието по разследване оглед на местопроизшествие е било
опорочено, поради което и изготвеният протокол за оглед следва да бъде
изключен от доказателствената съвкупност по делото. Правилно е констатирал
първостепенният съд, че неспазване на изискването, регламентирано в
императивната разпоредба на чл. 156, ал. 1 НПК, влече след себе си
опорочаване на извършеното действие по разследване. Съгласно посочената
норма огледът в хода на досъдебното производство се извършва в
присъствието на поемни лица. В конкретния случай при осъществяване на
посочения способ на доказване само формално са участвали поемни лица,
които впоследствие са подписали изготвения протокол за оглед. В
действителност последните не са присъствали при извършване на действието
по разследване, доколкото са се намирали на изключително голямо разстояние
от санитарното помещение, в което е извършен огледът, не са имали видимост
към вътрешността му, нито са възприели какво и откъде е било иззето.
Отделно от това не са им били и предявени иззетите при огледа вещи, което
напълно опорочава съответната процедура. Не на последно място следва да се
12
посочи, че огледът и изземването на процесните вещи е станало на място,
различно от това, на което първоначално подс. Б. е изхвърлил свитата на топче
салфетка, като местопроизшествието не е било запазено преди извършване на
огледа. Освен това и към настоящия момент остава напълно неясно как след
избиване на свитата на топче салфетка от ръката на подсъдимия при опита за
поглъщането й, което се е случило в преддверието на тоалетните, иззетите при
огледа три отделни обекта – две парчета от салфетка и угарка от цигара, са се
озовали на около 2 метра разстояние във вътрешността на тоалетната за хора с
трайни увреждания. В този смисъл е налице и обосновано съмнение относно
идентичността на иззетите при огледа вещи с предмета, изхвърлен от
подсъдимия в преддверието на тоалетните минути преди това, показателно за
което е и самият брой на откритите и иззети предмети при самия оглед. С
оглед на това, въззивният съд счита, че правилно и обосновано
контролираната инстанция е изключила от доказателствената съвкупност по
делото протокола за оглед на местопроизшествие, с който са били приобщени
и веществените доказателства по делото – две разкъсани парчета от салфетка,
съдържащи зелена тревиста маса, и един брой угарка от цигара с растителна
маса.
При преценка обясненията на подсъдимия законосъобразно
първостепенният съд е оценил двойствената природа на същите като гласно
доказателствено средство и като основно средство за защита в наказателния
процес. В този смисъл обясненията на подс. Б. обосновано са били оценени
като достоверни единствено в частта им, в която последният не отрича, че
именно той е бил заснетото на видеозаписа лице, на което е била извършена
проверка от полицейските служители в преддверието на тоалетните на етаж +
1 в МОЛ „Сердика“, като е бил задържан и отведен в тоалетната за хора с
трайни увреждания, където е извършен последващ оглед от служители на
СДВР. Правилно районният съд не е кредитирал като недостоверни
обясненията на подс. Б. в останалата им част, в която последният заявява, че
полицейските служители са го нападнали, нанасяли са му удари по черния
дроб и бъбреците, сложили са му белезници и са започнали да го ритат и
удрят с юмруци, влачили го към тоалетната за хора с трайни увреждания и т.н.,
доколкото същите категорично се оборват от заключението на
видеотехническата експертиза, от което се установява, че не е имало такова
поведение от страна на свидетелите Г. и Д.. В тази част обясненията на
13
подсъдимия Б. не кореспондират с обективната истина по делото и се явяват
израз на неговата защитна позиция в хода на наказателното производство,
поради което не следва да се кредитират.
Контролираната инстанция обосновано е кредитирала с доверие
заключението на изготвената в хода на досъдебното производство
физикохимична експертиза, от заключението на която се установява видът,
теглото и процентното съдържание на наркотичното вещество, иззето с
протокола за оглед на местопроизшествие.
Следва да се кредитират и останалите приобщени от съда по реда на чл.
283 НПК писмени доказателства и доказателствени средства като относими
към предмета на доказване по делото.
При така установената фактическа обстановка, въззивната инстанция се
солидаризира с правните изводи на районния съд, че подс. Ц. Б. Б. не е
извършил вмененото му престъпление по чл. 354а, ал. 5, вр. ал. 3, пр. 2, т. 1,
пр. 1 НК.
От събраните в хода на делото доказателства по несъмнен начин се
установи, че на 17.03.2021 г., около 15.00 часа, в преддверието на тоалетните
на първия надпартерен етаж на МОЛ „Сердика“, находящ се в гр. София, бул.
„Ситняково“ № 48, подс. Ц. Б. е държал в себе си свита на топче бяла
салфетка, която е изхвърлил на пода до него по време на извършваната му
проверка от полицейските служители. По безспорен начин се установи също
така, че малко по-късно в същия ден е бил извършен оглед на
местопроизшествие, при който са били иззети две разкъсани салфетки с
тревиста маса и угарка с тревиста маса, които съгласно заключението на
физикохимичната експертиза се установява, че представляват коноп. Липсват
обаче категорични доказателства, от които да се направи непрекъсната
причинно-следствена връзка, за това, че е налице идентичност между
изхвърления от подсъдимия предмет и намерените три такива в тоалетната за
хора с трайни увреждания в търговския обект. Както се посочи при
извършения доказателствен анализ, осъщественият оглед на
местопроизшествие е опорочен като следствено действие, доколкото при
извършването му не са участвали поемни лица (същите само формално са
подписали протокола за оглед), като по никакъв начин не става ясно как
посочените по-горе три обекта са се озовали в посоченото санитарно
14
помещение и кой реално е бил техният държател. От показанията на
свидетелите Г. и Д., дадени в хода на съдебното следствие, както и
заключението на видеотехническата експертиза, се установява, че
подсъдимият е изхвърлил само едно топче бяла салфетка, като фактическата
власт върху последната е ясна до момента, в който св. Г. я е избил от ръката на
подсъдимия при опита му да я погълне. По делото обаче не е изяснено какво
се е случило с посочената свита на топка салфетка след това, като не става
ясно дали същата е идентична с някой от предметите, иззети при извършения
впоследствие оглед в съвсем различно помещение. Отделно от това,
свидетелите Г. и Д. заявяват в хода на съдебното следствие, че не са видели
подсъдимият да държи в себе си или да изхвърля угарка с тревиста маса,
каквато е бил иззета при извършения след това оглед, като очевидно
последният не е имал фактическа власт върху последната. При това
положение по делото не са налице каквито и да е доказателства, че подс. Б. е
държал някое от инкриминираните наркотични вещества. Този извод се
потвърждава и от опорочаване на извършеното действие по разследване оглед
на местопроизшествие и изключване на протокола от същото от
доказателствената съвкупност по делото. С оглед на това районният съд е
достигнал до законосъобразен и обоснован извод, че липсват категорични
доказателства, установяващи авторството на деянието, поради което правилно
подс. Ц. Б. е бил оправдан по повдигнатото му обвинение.
При този изход на делото законосъобразно на основание чл. 354а, ал. 6 НК
инкриминираното наркотично вещество е отнето в полза на държавата и е
постановено неговото унищожаване след влизане в сила на присъдата.
Правилна е атакуваната присъда и в частта за разноските, доколкото на
основание чл. 190, ал. 1 НПК направените разноски следва да останат за
сметка на държавата.
При направената служебна проверка на присъдата, настоящият съдебен
състав не откри други основания, налагащи отмяната или изменението й,
поради което въззивният протест следва да бъде оставен без уважение като
неоснователен, а първоинстанционната присъда потвърдена изцяло като
законосъобразна и обоснована.
Водим от всичко изложено и на основание чл. 334, т. 6, вр. чл. 338 НПК‚
Софийски градски съд
15
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА присъда № 137 от 15.03.2024 г., постановена по НОХД
№ 16446/2021 г. по описа на СРС, НО, 15-ти състав.
Решението е окончателно и не подлежи на обжалване и протестиране.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
16