Решение по дело №1059/2024 на Административен съд - Хасково

Производството е по реда на чл.145 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК), във връзка с чл.172, ал.5, вр. ал.1 от Закон за движението по пътищата (ЗДвП).

Образувано е по жалба на В. А. С. от [населено място] против Заповед за прилагане на Принудителна административна мярка № 24-1253-000382 от 03.10.2024г. издадена от Началник група към ОДМВР-Хасково, сектор “Пътна полиция“, [населено място](С. Т. С.).

В жалбата се твърди, че описаните в заповедта наказателни постановления не са връчени на жалбоподателя. Моли се за отмяна на обжалвания акт и присъждане на сторените по делото разноски.

Ответникът – Началник група в сектор “Пътна полиция“ при ОДМВР - Хасково, не изпраща представител и не ангажира становище по жалбата.

Съдът, като обсъди събраните по делото доказателства, приема за установено от фактическа страна следното:

Обжалва се Заповед за прилагане на Принудителна административна мярка №24-1253-000382 от 30.10.2024г. издадена от Началник група в сектор “Пътна полиция“ при ОДМВР - Хасково, с която на основание чл.171, т.4 от ЗДвП, е приложена по отношение на В. А. С. принудителна административна мярка (ПАМ), а именно - изземване на свидетелство за управление на водач на МПС, на който са му отнети всички контролни точки и не е изпълнил задължението си по чл.157, ал.4 от ЗДвП. В мотивите на заповедта е прието от фактическа страна, че на жалбоподателя са отнети всички контролни точки, като са посочени 4 бр. наказателни постановления, въз основа на които това е сторено, а именно: Наказателно постановление № 20-1030-010061 от 28.09.2020г., с което са отнети 12 к.т., НП № 22-0318-000116 от 04.05.2022г. с което са отнети 6 к.т., НП № 23-1300-001831/29.08.2023г., с което са отнети 13 к.т. и НП № 23-0271-001160 от 09.01.2024г., с което са отнети 10 к.т.

Заповедта е връчена на адресата си на 15.10.2024г., а жалбата срещу нея е подадена пред АдмС - Хасково на 29.10.2014г.

По делото са представени цитираните в оспорената заповед наказателни постановления. Видно от същите:

-С Наказателно постановление № 20-1030-010061 от 28.09.2020г., са отнети 12 к.т. В разписка към НП е отразено връчването му на оспорващия на 19.10.2020г. срещу подпис и отбелязване, че е влязло в сила на 27.10.2020г.;

- С НП № 22-0318-000116 от 04.05.2022г. са отнети 6 к.т. В НП е посочено че е влязло в сила на 07.06.2022г., и че датата на връчване е 23.05.2022г., но липсва подпис удостоверяващ връчването;

-С НП № 23-1300-001831/29.08.2023г., са отнети 13 к.т. В разписка към НП е отразено връчването му на оспорващия на 02.10.2023г., срещу подпис и отбелязване, че е влязло в сила на 17.10.2023г.;

- С НП № 23-0271-001160 от 09.01.2024г., са отнети 10 к.т. В разписка към НП е отразено връчването му на оспорващия срещу подпис на 27.02.2024г. и е отбелязано, че е влязло в сила на 13.03.2024г.

Представени са и доказателства досежно компетентността на издателя на административният акт.

Горната фактическа обстановка се установява от писмените доказателства съдържащи се в административната преписка.

При така установената фактическа обстановка се налагат следните правни изводи:

Жалбата е насочена срещу годен за обжалване административен акт, подадена е в законоустановения срок и от лице имащо правен интерес от оспорване - адресат на акта.

Разгледана по същество, жалбата е основателна.

Съгласно действащата към датата на издаване на обжалваният акт нормативна уредба - чл.172, ал.1 от ЗДвП, правомощията да издават заповед за прилагане на принудителна административна мярка по чл.171, т.4 от ЗДвП принадлежат на ръководителите на службите за контрол или оправомощени от тях длъжностни лица.

Издателят на акта изпълнява длъжността „Началник група“ в сектор “Пътна полиция“ при ОДМВР - Хасково и съответно не е „ръководител“ на служба за контрол, по смисъла на чл.165 от ЗДвП.

По делото е представена заповед № 272з-199 от 19.01.2023г. на Директора на ОДМВР – Хасково, в която са посочени длъжностните лица от ОДМВР – Хасково, които са оправомощени да прилагат с мотивирана заповед принудителни административни мерки по чл.171 от ЗДвП, вкл. по т.4 от същата разпоредба.Издателят на заповедта изпълнява длъжността си в група „Административно наказателна дейност, отчет и анализ на ПТП, и водачи“ в сектор“ПП“, група“ОП“ при ОДМВР-Хасково, като е преназначен със Заповед № 8121к-12095 от 27.09.2023г. на главния секретар на МВР, която е приложена по делото.

Началникът на посочената група не фигурира в т.5 от цитираната оправомощителна заповед, но предвид, че същият е държавен служител, съгласно класификатора на длъжностите в МВР за служители по чл. 142, ал. 1, т. 1 и 3 и ал. 3 ЗМВР, то е оправомощен да издава заповеди от оспорения вид по силата на т.9 от Заповед № 272з-199 от 19.01.2023г. на Директора на ОДМВР-Хасково.

Следователно, към датата на издаване на обжалваната заповед административният орган е разполагал с необходимите правомощия да постановява актове от оспореният вид и обжалваният такъв е издаден при наличие на материална и териториална компетентност за това.

Заповедта е издадена в писмена форма, съдържа подпис на издателя си и фактически и правни съображения за издаването си, които си кореспондират.

Основния спорен между страните въпрос е свързан с материалната законосъобразност на обжалвания административен акт.

Процесната заповед е издадена на основание чл.171 т.4 от ЗДвП, предвиждаща за осигуряване на безопасността на движението по пътищата и за преустановяване на административните нарушения, да се прилага принудителна административна мярка „Изземване на свидетелство за управление на лице, което не е изпълнило задължението си по чл.157 ал.4 от ЗДвП“. Последната норма, от своя страна, предвижда водачите на които са отнети всички контролни точки, да губят правоспособността си и ги задължава да върнат свидетелството си за управление в съответната служба на МВР. Следователно, за да издаде заповед по чл.171 т.4 от ЗДвП, компетентният административен орган следва да установи наличието на следните законово изискуеми предпоставки: лице – водач на МПС, което притежава валидно СУМПС, на водача да са отнети максималният брой контролни точки и същия да не е върнал валидното си свидетелство за управление в съответната служба на МВР.

Видно от приложената по делото справка за нарушител, жалбоподателят е придобил правоспособност за водач на МПС, като успешно е издържал изпит по протокол от 16.11.1992г. за категория „В“. Във връзка с така придобитата правоспособност, на жалбоподателя последователно са били издавани СУМПС, като първото посочено е с валидност до 2008г., а последното от които с № ********* е валидно до 20.10.2027г.

Отнемането на всички контролни точки е релевантният факт, с чието проявление нормата на чл. 157, ал.4 от ЗДвП свързва загубване на правоспособността за управление на МПС и възникване на задължение за водача на МПС да върне свидетелството за управление в съответната служба на МВР.

Съгласно чл. 2, ал.1 от Наредба № Iз-2539 от 17.12.2012 г. действаща към датите на издаване на описаните в оспорената заповед наказателни постановления, при първоначално издаване на свидетелство за управление на моторно превозно средство притежателят му получава първоначален максимален размер от 39 контролни точки за отчет на извършваните от него нарушения на Закона за движението по пътищата (ЗДвП). Съгласно чл.3, ал.1 и ал.2 от същата наредба контролните точки се отнемат на въз основа на влязло в сила наказателно постановление, като в същото се отбелязват броят на отнетите и броят на оставащите контролни точки. Наредба Iз-2539 от 17.12.2012 г. е издадена на база чл. 157, ал.3 от ЗДвП. В пар. 2 от Наредбата е посочено, че същата отменя Наредба № Iз-1959 от 2007 г., а в пар. 3 че броят на отнетите контролни точки до влизане в сила на тази наредба(4.02.2013 г) се запазва.

Идентични разпоредби по отношение общия брой контролни точки първоначално получавани от притежател на СУМПС-39 и относно начина на отнемането им се съдържат и в Наредба № Iз-1959 от 27.12.2007 г., в сила от 15.02.2008г. и действащата до приемането й Наредба № I-139 от 16.IХ.2002 г., които подзаконови нормативни актове са пораждали своето действие при издаването на първия посочен в справката СУМПС на жалбоподателя.

По принцип и с оглед разпоредбата на чл.3, ал.1 и ал.2 от Наредба № Iз-2539 от 17.12.2012 г., за да се установи по несъмнен начин отнети ли са с определен влязъл в сила санкционен акт, контролни точки от водач на МПС и какъв е техният брой, е необходимо по делото да бъде представено и прието като писмено доказателство съответното влязло в сила наказателно постановление, което представлява официален документ, в което тези факти са отразени. Справката за нарушител и картоните на НП установяват единствено факта на вписването на определени факти в информационната система. Фактите посочени в същата справка/картони е напълно възможно да са осъществени, но за да бъдат приети от съда за надлежно доказани е необходимо да бъдат доказани с относими и допустими от закона доказателствени средства. Вписвания в информационната система на органа не могат да заместят наказателното постановление или изискуемите съобразно закона документи, чрез които се доказва издаването и връчването му. Казано по друг начин за да се приеме, по несъмнен начин, че едно лице - водач на МПС е загубило правоспособността си е необходимо по делото да са представени санкционните актове, по силата на които на същия да са отнети всички контролни точки от талона, връчването им и влизането им в сила да е удостоверено по несъмнен начин, а справката за нарушител, респ. картона на НП не са годно доказателство за установяване на някое от тези обстоятелства.

В случая, от представените по делото 4 бр. наказателни постановления се установява, че със същите на оспорващия са отнети общо 41 к.т. Безспорно по делото се установява, че три от тези санкционни актове, а именно Наказателно постановление № 20-1030-010061 от 28.09.2020г., НП № 23-1300-001831/29.08.2023г. и НП № 23-0271-001160 от 09.01.2024г., обратно на изложеното в жалбата са надлежно връчени на оспорващия – в същите фигурират саморъчно посочени дата на връчване и положен подпис, който не е оспорен от жалбоподателя. Липсват данни, а и не се твърди, че санкционните актове са били обжалвани пред съда,поради което следва да се направи извода че действително същите са влезли в сила на удостоверената в тях от съответно длъжностно лице дата .

По делото обаче не се доказва по несъмнен начин, че цитираното в същата заповед НП № 22-0318-000116 от 04.05.2022г., с което от оспорващия са отнети 6 к.т. е влязло в сила преди издаване на ЗППАМ. Към датата на издаване на процесното НП нормативна уредба съдържаща се в чл. 58, ал.1 от ЗАНН е предвиждала препис от наказателното постановление да се връчва срещу подпис на нарушителя, освен ако последния е поискал да му бъде връчено чрез изпращане на съобщение до персонален профил, регистриран в информационната система за сигурно електронно връчване като модул на Единния портал за достъп до електронни административни услуги по смисъла на Закона за електронното управление. Изключение е предвидено в ал.2 на същата разпоредба, според която когато нарушителят или поискалият обезщетение не се намери на посочения от него адрес, а новият му адрес е неизвестен, наказващият орган отбелязва това върху наказателното постановление и то се счита за връчено от деня на отбелязването.

В случая процесното наказателно постановление е приложено по делото, но в същото не е отразено, че е връчено на жалбоподателя. Липсват и представени товарителници, респ. известие за доставяне или други писмени документи от които да е видно, че НП е връчено срещу подпис на адресата си. В същото не е отразено и да е връчено по начина визиран в чл. 58, ал.2 от ЗАНН.

След 01.08.2023г. уредбата за връчване на НП издадени по реда на ЗДвП се съдържа в същия закон. Съгласно чл.186а, ал.1 от с.н.а връчването може да бъде сторено: лично срещу подпис на нарушителя, по електронен път и с препоръчано писмо с обратна разписка чрез лицензиран доставчик на пощенска или куриерска услуга на постоянния адрес на нарушителя, съответно на адреса на управление, чрез лицензиран доставчик на пощенска или куриерска услуга. Съгласно алинея 2 на посочената разпоредба, в случаите когато лицето, на което се връчва наказателно постановление или електронен фиш по реда на ал. 1, т. 1 или 3, откаже да го получи, отказът се удостоверява с подписа и имената на лицето, което извършва връчването, върху обратната разписка, съответно разписката към електронния фиш или наказателното постановление, и с подписа на един свидетел. Отказът на получателя не засяга редовността на връчването, като датата на отказа се счита за дата на връчване. В ал. 6 на чл. 186а от ЗДвП е предвидено, че за връчени се считат и електронен фиш или наказателно постановление, глобата или имуществената санкция по които са заплатени, като за дата на връчване се счита датата на плащането.

С разпореждането за насрочване, надлежно връчено на ответника, съдът му е указал, че преписката е непълна поради което следва с в посочения в същия съдебен акт срок да представи посочените в ЗППАМ наказателни постановления , ведно с доказателства удостоверяващи датата на влизането им сила. До приключване на последното по делото съдебно заседание такива годни да удостоверят влизане в сила на това НП не са представени. Справката за нарушител е извлечение от информационна система и както вече се посочи по-горе в мотивите на съда не е годно доказателства за установяване връчването и влизането в сила на наказателните постановления. Това с оглед горецитираната нормативна уредба могат да бъдат само документите посочени в чл. 58 от ЗАНН, респ. в ал.1 на чл.186а от ЗДвП, а при връчванията на наказателни постановления по реда на ал.6 от цитираната разпоредба и писмени документи удостоверяващи надлежното заплащане в пълен размер на сумата предмет на съответното наказателно постановление. Т. доказателство за връчване не е представено по делото. Ето защо обстоятелството, че процесното наказателно постановление е надлежно връчено на жалбоподателя не е доказано по делото. Недоказаният факт е неосъществил се факт, поради което и след като е недоказано съобщаването на НП на жалбоподателя, няма как да бъде изграден извода, че същото към датата на издаване на ЗППАМ е било влязло в законна сила. При това положение и доколкото общо с останалите изброени в ЗППАМ НП са отнети к.т. в размер по-малък от изискуемия от 39, необходим за прилагане на принудителната административна мярка, то не може да се счете че жалбоподателя е загубил правоспособността си. Само за прецизност следва да се посочи, че отразяванията в НП също не допринасят за изясняване на обстоятелството изгубил ли е правоспособностат си жалбоподателя поради отнемане на всички контролни точки, предвид, че в последното посочено от ответника в ЗППАМ и издадено НП с № 23-0271-001160 от 09.01.2024г. изрично е удостоверено, че след отнемане(със същото) на 10 к.т. на водача остават 8 к.т.

Поради липсата на установените в закона предпоставки за издаването ѝ, процесната заповед подлежи на отмяна като незаконосъобразна. За пълнота на изложението следва да се посочи, че законосъобразността на индивидуален административен акт се преценява само въз основа на изложените в него факти, които съдът не може да допълва или заменя. Правомощията на съда са свързани само с проверка на това осъществили ли са се тези факти и ако да- следват ли от тях по силата на правна норма, разпоредените с акта правни последици. В обжалваният административен акт не са посочени други санкционни актове, въз основа на които от жалбоподателя са отнемани контролни точки. Поради което и дори към настоящия момент да са налице такива , то това обстоятелство не може да бъде обсъждано и вземано предвид от съда.

Доводите на оспорващия, че същия поради здравословното си състояние не е можел да слага колан при шофиране на м.п.с. не следва да се обсъждат, тъй като са неотносими към предмета на делото. Същите са релевантни в производството по оспорване на наказателните постановления пред съда, но не и в производствата по обжалване на ЗППАМ издадена на основание чл. 171,т.4 от ЗДвП.

Ето защо заповедта като издадена при наличие на отменително основание по чл. 146, т.4 от АПК следва да бъде отменена.

Въпреки изхода на спора по делото и направено искане от жалбоподателя да му се присъдят разноски, съобразно представени по делото пълномощно и договор за правна защита, разноски на последния не се следват. До крайния преклузивен срок - приключване на последното о.с.з., по делото е представено единствено пълномощно удостоверяващо представителната власт на упълномощения адвокат, но не и договор за правна защита и съдействие удостоверяващ размер на уговорено и заплатено възнаграждение или други документи доказващи заплащане на хонорар за един адвокат.

Водим от горното съдът,

Р Е Ш И :

ОТМЕНЯ Заповед за прилагане на Принудителна административна мярка № 24-1253-000382 от 03.10.2024г. издадена от Началник група към ОДМВР-Хасково, сектор “Пътна полиция“, [населено място](С. Т. С.).

На основание чл.172, ал.5, изр.2-ро от ЗДвП, настоящото решение е окончателно и не подлежи на обжалване.