№ 274
гр. Шумен, 02.12.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ШУМЕН, XIV-И СЪСТАВ, в публично заседание на
осми ноември през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:Красимир М. Кръстев
при участието на секретаря Ф.Д.А.
като разгледа докладваното от Красимир М. Кръстев Административно
наказателно дело № 20213630201333 по описа за 2021 година
за да се произнесе взе предвид следното:
Производство по чл.59 и сл. от ЗАНН.
Обжалвано е Наказателно постановление № В-0047270 от 15.06.2021г. на Директора
на Регионална дирекция КЗП гр. Варна, с което на основание чл.114 ал.3 от Закона за защита
на потребителите във връзка с чл.222а от ЗЗП, на “БЪЛГАРСКА
ТЕЛЕКОМУНИКАЦИОННА КОМПАНИЯ” ЕАД гр. София, р-н. “Младост” 4, бул.
“Цариградско шосе” 115 И, ЕИК ********* е наложено административно наказание
“имуществена санкция” в размер на 500 /петстотин/ лева. В жалбата си до съда
жалбоподателят моли съда да отмени наказателното постановление като необосновано и
недоказано и издадено при съществени нарушения на материалния и процесуалния закон,
като излага подробно аргументите си за това. Претендира за юристконсултско
възнаграждение. В съдебно заседание, редовно призован, не се явява, не се явява и редовно
упълномощен процесуален представител.
Административно-наказващият орган, издал НП, редовно призован не се явява, в
придружително писмо моли жалбата да се отхвърли и се остави в сила издаденото НП.
Представя писмено становище в което моли НП да бъде потвърдено. Претендира за
юристконсултско възнаграждение.
Жалбата е подадена в срока по чл.59 ал.2 от ЗАНН, поради което е процесуално
допустима.
Жалбата е неоснователна.
От събраните по делото доказателства и становища на страните, преценени поотделно и в
1
тяхната съвкупност, се установи следното от фактическа страна: На 11.03.2021г.
компетентни длъжностни лица при Комисия по търговия и защита на потребителите - гр.
Шумен извършили проверка в обект – “ВИВАКОМ”- магазин за продажба на мобилни
апарати намиращ се в гр. Шумен на ул. “Хан Омуртаг” № 2 собственост на “БЪЛГАРСКА
ТЕЛЕКОМУНИКАЦИОННА КОМПАНИЯ” ЕАД гр. София, за което бил съставен
Констативен протокол № К-2703677 от 11.03.2021г. В протокола било отразено, че
проверката се извършва във връзка с постъпила потребителска жалба с Вх. № В-03-
336/08.03.21г. от Г.Г.. При проверката е установено, че в момента обекта работи и обслужва
клиенти. Жалбата на потребителя е относно рекламация на закупен детски часовник „My-Ki
Junior“. В жалбата било посочено, че за времето на ползване телефона часовник дефектира
четири пъти, за което са предявени съответно четири рекламации. На 02.02.2021г. подава
искане, с което изисква възстановяване на заплатената сума или да и бъде предоставено
ново устройство, на което търговецът отказва.
При проверката в магазина и на приложените към жалбата документи е установено,
че детският часовник „My-Ki Junior“ с ИМЕ 351610090277048 е закупен на 16.09.2019г.,
т.е потребителката е в правото си по чл. 115 от ЗЗП да предяви рекламация.
На 27.09.2019г., чрез сервизна карта № ********** е предявена първата рекламация –
часовникът не се включва, която е удовлетворена чрез замяна на устройството с ново.
На 06.02.2020г., чрез сервизна карта № ********** е предявена рекламация –
устройството се включва много трудно, изисква се многократно натискане на бутона,
удовлетворена чрез подмяна на компонент лента с бутон 1,2 и оn/off.
На 12.01.2021г., чрез сервизна карта № ********** е предявена рекламация –
часовникът се изключва периодично сам и не може след това веднага да се включи, не
работи бутон 1. Вписано е, че часовникът се изпраща за ремонт за 3-ти път със сходен
проблем, не работи бутон – 1.
На 23.01.2021г., чрез сервизна карта № **********, часовникът за четвърти път е
приет за рекламация със същия проблем – не работи бутон – 1.
На 02.02.2021г. потребителката подава искане, прието с вх. № 21- 04346 с което иска
възстановяване на заплатената сума или замяна на устройството с ново. С отговор от
22.02.2021г. търговецът отказва да удовлетвори искането с мотива, че по устройството
имало извършени само два ремонта. От приложените към жалбата и представени сервизни
карти е видно, че устройството е приемано в магазина за рекламация четири пъти с дефект
констатиран от служител на „БТК“ ЕАД. След третия ремонт е направено искане за
възстановяване на заплатената сума, което търговецът отказва да удовлетвори.
На 16.04.2021г. за констатираното при проверката извършена на 11.03.2021г., бил
съставен АУАН № К-0047270/16.04.2021г., като актосъставителя е счел, че с това
жалбоподателят е нарушил чл.114 ал.3 от ЗЗП. Акта е съставен и връчен на упълномощено
от жалбоподателя лице, който го е подписал без забележки. Не се е възползвал от правото си
по чл. 44 от ЗАНН в тридневен срок да депозира писмени възражения по акта. Въз основа на
2
така съставения акт и на материалите съдържащи се в административно-наказателната
преписка е издадено Наказателно постановление № В-0047270 от 15.06.2021г. на Директора
на Регионална дирекция КЗП гр. Варна, с което на основание чл.114 ал.3 от Закона за защита
на потребителите във връзка с чл.222а от ЗЗП, на “БЪЛГАРСКА
ТЕЛЕКОМУНИКАЦИОННА КОМПАНИЯ” ЕАД гр. София, р-н. “Младост” 4, бул.
“Цариградско шосе” 115 И, ЕИК ********* е наложено административно наказание
“имуществена санкция” в размер на 500 /петстотин/ лева, тъй като отразеното в акта и в НП
представлява нарушение на чл.114 ал.3 от ЗЗП.
Видно от показанията на разпитаните в съдебно заседание свидетели, В.Г. -
актосъставител и А.Д.- свидетел при установяване на нарушението, те са установили по
безспорен начин, че претендираната сума не е възстановена, нито пък дефектиралата стока е
заменена с нова.
На търговеца е вменено задължението да възстанови заплатената от потребителя
сума, когато след като е удовлетворил три рекламации на потребителя чрез извършване на
ремонт на една и съща стока в рамките на срока на гаранцията по чл. 115, е налице
следваща поява на несъответствие на стоката с договора за продажба. Срокът по чл. 115 от
ЗЗП е две години и депозираната жалба се вмества в този срок. Нарушена разпоредба на чл.
114 ал.3 от ЗЗП е налице, след като търговеца е удовлетворил три рекламации на
потребителя чрез извършване на ремонт, съответно на 16.09.2019г.; 06.02.2020г.;
12.01.2021г. в рамките на чл. 115 от ЗЗП и е налице следваща поява на несъответствие на
стоката с договора за продажба на 23.01.2021г. и поискано искане за разваляне на договора и
възстановяване на заплатената сума от страна на потребителката е отказал да удовлетвори
същото. Смисълът, който законодателя е вложил в чл. 114 ал.3 от ЗЗП е потребителя да е
защитен, като потребителската стока когато не съответства на договора за продажба,
продавачът е длъжен да я приведе в съответствие с договора за продажба. Това в настоящия
случай не е станало.
При така установената фактическа обстановка съдът приема, че жалбоподателят
действително е извършил визираното в акта и в НП нарушение на Закона за защита на
потребителите. Закона е категоричен чл.114 ал.3 от ЗЗП гласи “ Търговецът е длъжен да
удовлетвори искане за разваляне на договора и да възстанови заплатената от потребителя
сума, когато след като е удовлетворил при рекламации на потребителя чрез извършване на
ремонт на една и съща стока в рамките на срока на гаранцията по чл.115 е налице следваща
поява на несъответствие на стоката с договора за продажба.“ Установи се по безспорен
начин, че жалбоподателя е извършил визираното в наказателното постановление нарушение.
Обекта в който е извършена проверката и констатирано нарушението се стопанисва
“Българска телекомуникационна компания” ЕАД. Правилно актосъставителя е ориентирал
проверката си към “БТК – ЕАД” и съответно е съставил АУАН именно на този търговец.
Съдът не констатира наличието на съществени процесуални нарушения в процедурата по
издаването на АУАН и НП., които да опорочат самото НП и да повлекат неговата отмяна.
Относно размера на наложеното наказание, разпоредбата на чл. 222а от ЗЗП
3
предвижда: “ За нарушение на чл. 114 на виновните лица се налага глоба, а на ЕТ и
юридическите лица “имуществена санкция в размер от 500 до 3000 лева. При
индивидуализация на наказанието, с оглед постигане целите установени с разпоредбата на
чл. 12 от ЗАНН, наказващия орган е спазил разпоредбите на чл. 27 от ЗАНН, като е наложил
възможно най-малкото наказание.
Предвид гореизложеното, съдът намира, че обжалваното наказателно постановление
е обосновано, правилно и законосъобразно и като такова следва да бъде потвърдено, а
жалбата като неоснователна следва да бъде оставена без уважение.
Предвид направеното искане от страна на процесуалния представител на
административно-наказващия орган за присъждане на юрисконсултско възнаграждение,
съдът съобрази, че съгласно разпоредбата на чл. 63, ал. 3 от ЗАНН /обн. ДВ, бр.
24/29.11.2019 г., в сила от 03.12.2019 г./, в съдебните производства по обжалване на
наказателно постановление, респ. наказателно постановление страните имат право на
разноски по реда на АПК. Според нормата на чл. 143, ал. 3 от АПК, когато съдът отхвърли
оспорването, както е в процесния случай, тези разноски следва да се възложат в тежест на
подателя на жалбата. Относно размера на разноските разпоредбата на чл. 63, ал. 5 от ЗАНН
предвижда, че в полза на юридически лица, които са били защитавани от юрисконсулт
/както е в случая за КЗП – гр. Варна/, се присъжда възнаграждение в определен от съда
размер, който не може да надхвърля максималния размер за съответния вид дело, определен
по реда на чл. 37 от Закона за правната помощ ЗПП/. Доколкото в представената писмена
защита е посочен конкретен размер 120 лв. на поисканото юрисконсултско възнаграждение,
като в съдебно заседание е представен списък на разноските, то съгласно разпоредбата на
чл. 37, ал. 1 от ЗПП, вр. чл. 24 от Наредбата за заплащане на правната помощ, съдът
определя възнаграждение на юрисконсулта, представляващ административно-наказващия
орган - КЗП – гр. Варна по делото, в размер на 100 /сто/ лв., тъй като делото не представлява
някаква правна сложност и е решено в едно съдебно заседание, която следва да се присъди в
тежест на жалбоподателя, която сума следва да се заплати от последния по сметка на КЗП –
гр. Варна. На жалбоподателя в зависимост от изхода на делото не следва да се присъжда
юристконсултско възтнаграждение..
Водим от горното и на основание чл.63 ал.1 предл.първо от ЗАНН, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА наказателно постановление № В-0047270 от 15.06.2021г. на Директора на
Регионална дирекция КЗП гр. Варна, с което на основание чл.114 ал.3 от Закона за защита на
потребителите във връзка с чл.222а от ЗЗП, на “БЪЛГАРСКА ТЕЛЕКОМУНИКАЦИОННА
КОМПАНИЯ” ЕАД гр. София, р-н. “Младост” 4, бул. “Цариградско шосе” 115 И, ЕИК
********* е наложено административно наказание “имуществена санкция” в размер на 500
/петстотин/ лева.
4
ОСЪЖДА “БЪЛГАРСКА ТЕЛЕКОМУНИКАЦИОННА КОМПАНИЯ” ЕАД гр.
София, р-н. “Младост” 4, бул. “Цариградско шосе” 115 И, ЕИК *********,да заплати сумата
от 100 лв., представляваща юристконсултско възнаграждение.
ОТКАЗВА да уважи искането на “БЪЛГАРСКА ТЕЛЕКОМУНИКАЦИОННА
КОМПАНИЯ” ЕАД гр. София, р-н. “Младост” 4, бул. “Цариградско шосе” 115 И, ЕИК
********* за присъждане на юристконсултско възнаграждение.
Решението подлежи на касационно обжалване пред ШАС в 14-дневен срок от
съобщаването му на страните, че е изготвено.
Съдия при Районен съд – Шумен: _______________________
5