Р Е Ш Е Н
И Е
гр. София, 17.08.2020г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ
ГРАДСКИ СЪД, Гражданско отделение, І-1 състав, в публичното заседание на единадесети февруари през две хиляди и двадесета година, в състав:
СЪДИЯ: Екатерина Стоева
при секретаря Весела Станчева разгледа
гр.д. № 17097 по описа за 2018г. на
съда и за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е образувано по искова молба на В.Б.Д. за
осъждането на П.НА Р.Б.за сумата 45 000лв. на основание чл.2, ал.1 ЗОДОВ, представляваща
обезщетение за неимуществени вреди, ведно със законната лихва до окончателното
изплащане.
Ищецът излага, че на
10.08.2012г. бил задържан със заповед по ЗМВР за срок от 24 часа по образувано
против него ДП № ЗМ 1984/2012г. по описа на 05 РУП-СДВР, а впоследствие на
11.08.2012г. задържането продължено с 48 часа. Било му повдигнато обвинение и
привлечен в качеството на обвиняем за престъпления по чл.152, ал.3, т.5 вр.
ал.1, т.2 вр. чл.29, ал.1, б.“а“ НК; по чл.150, ал.1 НК и по чл.196, ал.1, т.1
вр. чл.194, вр. чл.29, ал.1, б.“а“ НК, за които на 10.05.2013г. внесен
обвинителен акт с образувано НОХД № 8695/2013г. по описа на СРС, 107 състав. С
присъда от 26.06.2014г. по НОХД № 8695/2013г. по описа на СРС, 107 състав, бил
признат за виновен в извършването на тези тежки умишлени престъпления с
определено общо наказание лишаване от свобода 5 години. Присъдата била
потвърдена с решение по ВНОХД № 2725/2016г. по описа на СГС и приведена в
изпълнение, но впоследствие по негово искане наказателното производство било
възобновено с оправдаването му и по трите обвинения, съответно с присъда от
01.11.2017г. по ВНОХД № 1927/2017г. на СГС и с присъда от 28.09.2018г. по ВНОХД
№ 3265/2018г. на СГС. Твърди да е претърпял неимуществени вреди за периода от 1
година, 8 месеца и 5 дни, в които е бил задържан под стража на досъдебното производство
и за времето, в което престоял в затвора до оправдаването му, за което
претендира обезщетение от 15 000лв., ведно със законната лихва от 16.11.2018г.;
неимуществени вреди поради воденото против него наказателно производство с
обвинение в извършване на тежки умишлени престъпления по чл.152 НК и чл.150 НК,
за което претендира обезщетение от 20 000лв., ведно със законната лихва от
01.11.2017г. и неимуществени вреди във връзка с обвинението в извършване на
тежко умишлено престъпление по чл.196, ал.1, т.1 вр. чл.194, ал.1, вр. чл.29,
ал.1, б.“а“ НК, за което претендира обезщетение от 10 000лв., ведно със
законната лихва от 28.09.2017г. до изплащането. Вредите се изразяват в
изключителен стрес, сериозни личностни промени в посока към влошаване; станал
затворен, мнителен и недоверчив; ограничил социалните си контакти, тъй като
имал усещането, че околните го гледат с недобро око; близки и приятели
променили отношението си към него, отбягвали го и му се подигравали; поради
задържането под стража било ограничено правото му на придвижване; загубил
работата си с последица невъзможност да се издържа и да помага на родителите
си; станал раздразнителен и нервен, с нарушения в съня.
Ответникът оспорва основателността на исковете по
съображения подробно изложени в подадения писмен отговор и поддържани в съдебно
заседание. Навежда, че ищецът е многократно осъждан с обременено съдебно минало,
с висящи наказателни производства паралелно с това, по което е оправдан и
задържан по други дела, поради което с позоваване на разпоредбата на чл.5 ЗОДОВ
счита да е налице съпричиняване. Сочи, че не е налице основание за ангажиране
отговорността на държавата за вреди свързани със задържането му под стража, тъй
като времето от 15.08.2013г.-28.05.2015г. и от 03.02.2017г.-31.05.2017г. е
зачетено чрез приспадането от наложено наказание лишаване от свобода по други
две присъди и по този начин е компенсиран. Развива доводи за прекомерност на
претендираното обезщетение. Счита, че законна лихва би се дължала от деня на
окончателното му оправдаване.
Съдът, като взе предвид
становищата на страните и прецени доказателствата, намира следното:
Против ищеца е водено ДП №
1984/2012г. по описа на 05 РУП на СДВР, образувано на 10.08.2012г. по
заявителски материал на С.С., по което със заповед по ЗМВР от същата дата
задържан за срок от 24 часа, а с постановление от 11.08.2012г. на прокурор при
СРП задържан за срок до 48 часа.
С постановление от 12.03.2013г. бил привлечен в качеството на обвиняем за три
престъпления от общ характер: по чл.152, ал.3, т.5 вр. ал.1, т.2, вр. чл.29,
ал.1, б.“а“ НК за това, че на 10.08.2012г. в гр.София изнасилил С.Е.С., като
деянието е извършено в условията на опасен рецидив, след като преди това бил
осъден с влязла в сила присъда за друго престъпление против половата
неприкосновеност; по чл.150, ал.1 НК за това, че на същата дата и място извършил
блудствени действия със С.С. и по чл.196, ал.1, т.1 вр. чл.194, ал.1 вр. чл.29,
ал.1, б.“а“ НК за това, че на същата дата и място отнел противозаконно от
владението на С.С. движими вещи на стойност 117.40лв., без нейно съгласие и с
намерение да ги присвои, като кражбата е извършена в условията на опасен
рецидив.
По искане на СРП с определение от
13.08.2012г. по НЧД № 15098/2012г. по описа на СРС, спрямо ищеца е била взета
мярка за неотклонение „задържане под стража“, а с определение от 19.10.2012г.
постановено по НЧД № 19202/2012г. на СРС оставена без уважение молбата му за
нейното изменение.
С влязло в сила определение
постановено на 21.03.2013г. по НЧД № 4867/2013г. на СРС, 121 състав, мярката за
неотклонение на досъдебното производство „задържане под стража“ е отменена.
По внесен от СРП обвинителен акт
на 15.05.2013г. е образувано НОХД № 8695/2013г. по описа на СРС, 107 състав, по
което с присъда от 26.06.2014г. ищецът признат за виновен в извършването на трите
престъпления с наложени наказания съответно 5 години лишаване от свобода, 3
години лишаване от свобода и 3 години лишаване от свобода с определено на
основание чл.23, ал.1 НК едно общо наказание
от 5 години лишаване от свобода, което да изтърпи при първоначално строг
режим и с приспадане по чл.59, ал.1 НК от неговия срок времето, в което е бил задържан,
считано от 10.08.2012г.
В първото по делото съдебно
заседание на 19.11.2013г. спрямо ищеца отново е била взета мярка за
неотклонение „задържане под стража“, която след постановяване на присъдата от
СРС е била изменена в парична гаранция от 300лв. /определение от 08.08.2014г./,
а след това отново изменена в „подписка /определение от 23.09.2014г./. В
материалите по приложеното наказателно производство са налице данни, че в
периода 16.08.2013г.-28.05.2015г. ищецът
е бил задържан в следствения арест с наложена мярка „задържане под стража“ по
друго досъдебно производство № 1890/2013г. по опис на 02 РУП-СДВР за
престъпление по чл.152 НК, по което образувано НОХД № 5854/2014г. по описана
СРС. Впоследствие по НОХД 5854/2014г. мярката му е била изменена в „домашен арест“, търпяна в периода
28.05.2015г.-03.02.2017г.
Присъдата на първоинстанционния
съд е потвърдена изцяло с решение №
58/13.01.2017г. по ВНОХД № 2725/2016г. на СГС. Като неподлежащо на обжалване е
влязло в сила.
Впоследствие по молба на ищеца с
Решение № 165/10.04.2017г. по н.д.№ 181/2017г. на САС на основание чл.425,
ал.1, т.1 НПК наказателното производство по ВНОХД № 2725/2016г. на СГС е
възобновено, решението на въззивния съд отменено и върнато за ново разглеждане.
За новото разглеждане е образувано ВНОХД № 1927/2017г. на СГС, по което
постановена присъда на 01.11.2017г., с която присъдата на СРС от 26.06.2014г. е
отменена и ищецът признат за невиновен и оправдан по обвиненията за
престъпленията по чл.152 НК и чл.150 НК. Присъдата е потвърдена в частта за
престъплението кражба по чл.196 НК вр.чл.194 НК.
По следваща молба на ищеца с
Решение № 259/26.06.2018г. по н.д.№ 431/2018г. на САС, на основание чл.425,
ал.1, т.1 НК наказателното производство по ВНОХД № 1927/2017г. на СГС е
възобновено, отменена постановената по него въззивна присъда от 01.11.2017г. в
частта, с която е потвърдена присъдата на СРС от 26.06.2014г. относно
осъждането за престъплението по чл.196 НК вр. чл.194 НК и делото върнато за
ново разглеждане от СГС. Образувано е ВНОХД № 3265/2018г. на СГС, по която
постановена присъда № 196/28.09.2018г. за отмяна тази на СРС в частта за
кражбата и постановена друга, с която ищецът е признат за невиновен и оправдан
по обвинението в извършването и на това престъпление. Като необжалвана
присъдата е влязла в сила на 16.10.2018г.
От приетата като доказателство
справка за съдимост е видно, че ищецът е осъждан няколко пъти за различни
престъпления от общ характер в периода 2004г.-2016г., част от които са за
блудство и изнасилване. Наложени са му различни по вид и тежест наказания, в
тази част лишаване от свобода.
Видно от представеното писмо на
ГД „Изпълнение на наказанията“ /стр.27/ в периода 13.02.2008г.-31.05.2017г. е
изтърпявал наказания лишаване от свобода по осъдителни присъди, включително в
периода 03.02.2017г.-31.05.2017г. и по присъдата на СРС за престъпленията, за
които впоследствие е оправдан. Освободен е на 31.05.2017г., а към дата
18.01.2019г. се намира в Затвора гр.София за изтърпяване на общо определено
наказание по НОХД № 19773/2016г. на СРС и НОХД № 5854/2014г. на СРС.
Със Заповед № 1-2927/26.06.2019г.
на главния директор на ГДИН изтърпяното наказание лишаване от свобода в периода
03.02.2017г.-31.05.2017г. /включително и отчетените работни дни/ по отменената
присъда по НОХД № 8695/2013г. но СРС е приспаднато от търпимия остатък на
общото наказание 6 години лишаване от свобода, определено по чл.25 вр. чл.23 НК
измежду тези наложени по НОХД № 18773/2016г., НОХД № 5854/2014г. и НОХД № 8695/2013г.,
всички на СРС. Видно от същото с постановление от 29.03.2019г. на СРП на
основание чл.417 НПК вр.чл.59, ал.3 НК е приспаднато при изпълнение на общото
най-тежко наказание измежду същите наказателни дела времето, в което е бил с
мярка „задържане под стража“ по НОХД № 8695/2013г. , а именно
10.08.2012г.-29.03.2013г.
По делото е разпитана св.В.Д.,
майка на ищеца, която сочи в показанията си, че бил задържан през м.08.2012г. в
следствения арест, където бил около 8
месеца. На свижданията отказвал да говори с нея, да се храни, плачел и казвал,
че не е виновен. После като бил под „домашен арест“ се разболял. Заради
естеството на обвиненията приятелите се отдръпнали от него, защото тръгнала
лоша приказка, че е изнудвач, изнасилвач и крадец. Започнал да преживява тежко
нещата, получил хипертония, след това се разболял от диабет, зъбите му
изпадали, а поради сърдечни проблеми постъпил в болница. Дори и след
оправдаването му не е добре и има здравословни проблеми. В момента е в затвора
за изтърпяване на друго наказание. Преди това бил нормален човек без
здравословни проблеми, но това се променило от нервното напрежение.
При така установеното от фактическа
страна съдът намира от правна следното:
Оправдаването на ищеца с влязла в
сила присъда покрива фактическия състав на чл.2, ал.1, т.3 ЗОДОВ, поради което
е налице предвиденото в закона основание за пораждане отговорността на
държавата. Според чл.4 ЗОДОВ тази отговорност е обективна и обхваща всички
претърпени вреди, които са пряка и непосредствена последица от увреждането,
независимо дали се дължат на виновно поведение на длъжностно лице.
Според разясненията дадени в т.11
от ТР № 3/2004г., ОСГК на ВКС, в случаите на частично оправдаване се вземат
предвид всички обстоятелства: броят на деянията, за които е постановена
оправдателна присъда; тежестта на извършените дейния, за които е осъден дееца
съпоставени с тези, за които е оправдан; причинна връзка между незаконността на
всяко едно от обвиненията, за които деецът впоследствие е признат за невинен и
причинените вреди - болки и страдания, преценени с оглед общия критерий за
справедливост по чл. 52 ЗЗД. Това разрешение е приложимо и в хипотезата на повдигнати
обвинения в извършването на повече от едно престъпления, ако обвиняемият е бил
оправдан с присъда по всички. В тези случаи, според трайно установената съдебна
практика, обезщетението се определя глобално, а не поотделно за всяко едно
деяние, за което обвиняемият е бил оправдан.
На следващо място, съгласно т.13
от същото тълкувателно решение обезщетението за неимуществени вреди от
деликтите по чл. 2, ал.1, т.3 ЗОДОВ обхваща и обезщетението за вреди от
незаконно наложената мярка за неотклонение "задържане под стража".
Ищецът претендира присъждане на
обезщетение за неимуществени вреди в различен размер поотделно за всяко от
престъпленията, за които е оправдан и
обезщетение за времето, в което е бил задържан под стража в
наказателното производство, но с оглед постановките на тълкувателното решение
съдът следва да определи едно общо обезщетение.
Обезщетението за неимуществени
вреди в хипотезата на чл.2 ЗОДОВ е предназначено да възстанови неблагоприятните
за личността последици от незаконно обвинение. То се определя в съответствие с
принципа за справедливост по чл.52 ЗЗД, като насоките за прилагането му са
дадени в ППВС № 4/1968г.-тежестта на повдигнатото обвинение; продължителността
на воденото наказателно производство; упражнена ли е, каква и с каква продължителност
мярка за процесуална принуда; личността на увредения, положението му в
обществото, как и дали са настъпили промени в отношенията със семейството,
близкото обкръжение и/или професионалната среда и др., които имат значение за
съразмерността на обезщетението с претърпените вреди.
Ищецът е бил привлечен към
наказателна отговорност за три престъпления от общ характер-изнасилване,
блудство и кражба, две от тях в условията на опасен рецидив, за всяко от които
е предвидено наказание лишаване от свобода /тежки по смисъла на чл.93, т.7 НК/.
Наказателното производство е започнало на 10.08.2012г. с образуване на
досъдебното производство и приключило с влизане в сила на присъдата, с която
окончателно оправдан по
обвиненията-16.10.2018г., т.е. 6 години, 2 месеца и 6 дни. Причина за тази
продължителност не е поведението му, а пряко обусловена от двукратното
възобновяване на делото в съдебна фаза поради основание по чл.422, ал.1, т.5 НПК.
На досъдебното производство е бил
задържан за срок от 24 часа по ЗМВР, после за срок от 48 часа с постановление
на прокурора, а след това взета мярка за неотклонение „задържане под стража“ на
13.08.2012г., търпяна до 29.03.2013г. или 7 месеца и 16 дни. Останалият срок,
посочен в исковата молба, ищецът е бил с мярка за неотклонение „задържане под
стража“ и „домашен арест“ по друго наказателно производство /паралелно водено с
процесното/, по което е бил осъден с влязла в сила присъда на наказание
лишаване от свобода и което понастоящем търпи. Установи се по делото, че срокът
на задържане под стража 13.08.2012г.-29.03.2013г. и срокът 03.02.2017г.-31.05.2017г.,
в който е изтърпявал наказанието лишаване от свобода по впоследствие отменената
присъда са приспаднати на основание чл.417 НПК вр.чл.59, ал.3 НК с
постановление на прокурор при СРП и на основание чл.179 ЗИНС със заповед на
главния директор на ГДИН от остатъка от общо определеното му за изтърпяване
идентично наказание по други наказателни дела. С приложението на тези норми се заличават правните последици от незаконното
задържане чрез правна фикция- счита се, че задържането е изпълнение на
наказанието по друга влязла в сила присъда, като целта на закона е да се защити
и гарантира правото на свободно придвижване на осъдения без да се допусне надлежаване
в случай на отменена присъда или незаконно задържане под стража. Следователно с
приспадането на посочените срокове са заличени неблагоприятните последици от
ограниченото право на придвижване и в тази част липсва основание за присъждане
на обезщетение за неимуществени вреди /изрично в този смисъл Решение № 1/13.02.2019г.
по гр.д.№ 2417/2018г., ВКС, ІІІ г.о. и цитираните в него Решение № 29/2017г.
на ВКС, ІІІ г.о. и Решение № 62/2012г. на
ВКС, ІІІ г.о, както и Определение № 431/04.05.2016г. по гр.д.№ 1433/2016г. на
ВКС, ІІІ г.о./.
В редица решения на ВКС се приема, че по време на
воденото наказателно производство по обвинение в престъпление, по което е
постановена оправдателна присъда, лицето нормално изпитва негативни изживявания
като безпокойство, стрес, несигурност, ограничения и смущения в социалното
общуване, нарушения в общото здравословно състояние и др. Тези душевни болки и
страдания са в рамките на обичайните за личност подведена под наказателна
отговорност, поради което за тяхното наличие не е необходимо провеждането на
главно и пълно доказване. Заявените с исковата молба морални вреди са именно от
посоченото естество-ищецът изпитвал тревожност, стрес, безсъние; станал
затворен и ограничил социалните си контакти; станал раздразнителен и нервен. Интензитетът
на тези страдания обаче не може да бъде приет за завишен, тъй като по делото се
установи, че в периода 2005г.-2016г. е бил неколкократно осъждан за престъпления, част от които са
идентични с тези, за които е бил с повдигнато обвинение-изнасилване и блудство
и то в условията на опасен рецидив. След 2008г. последователно е изтърпявал
наказания лишаване от свобода по влезли в сила присъди или е бил задържан под
стража по други наказателни дела, като понастоящем изтърпява също присъда
лишаване от свобода. В тази връзка съдът не кредитира показанията на
разпитаната свидетелка за влошеното му психично и здравословно състояние, тъй
като говори за период, който макар и да съвпада с процесното наказателно дело,
е бил с мярка задържане под стража по друго наказателно производство /впоследствие
изменена в „домашен арест“/, по което с влязла осъдителна присъда е бил признат
за виновен в извършването на същото престъпление-изнасилване. Отделно от това в
наказателното дело са налични данни, че е страдал от диабет и имал сърдечни
проблеми отпреди. Това
води до извода, че негативните изживявания по
процесните обвинения са се отразили на ищеца в значително по-малка степен спрямо
лице, което не е било обект на наказателно преследване.
При горното съдът намира, че се следва обезщетение за
неимуществени вреди в хипотезата на чл.2, ал.1, т.3 ЗОДОВ от незаконното
обвинение и участието на ищеца в наказателното производство като обвиняем в
досъдебната фаза и като подсъдим в съдебната фаза. При съобразяване вида, броя
и тежестта на повдигнатите обвинения, продължителността на производството, личността
му и миналите осъждания и свързаните с тях болки и страдания, справедлив размер
на обезщетението по чл.52 ЗЗД е сумата от 2000лв., до която предявения иск е
основателен и следва да се уважи.
Отговорността на държавата на
посоченото правно основание от незаконни действия на правозащитни органи
възниква от момента на влизане в сила на оправдателната присъда за извършено
престъпление. От този момент държавните органи изпадат в забава и дължат лихва
върху размера на присъденото обезщетение при съответно приложение на чл.84,
ал.3 ЗЗД / ТР № 3/2004г., ОСГК на ВКС/.
В случая ищецът е окончателно оправдан с присъда № 196/28.09.2018г. по о
присъдата по ВНОХД № 3265/2018г. на СГС, влязла в сила на 16.10.2018г. От тази
дата ответникът следва да се счита в забава и се дължи законната лихва върху
определеното обезщетение до изплащането.
При този изход на делото и на
основание чл.10, ал.3 ЗОДОВ ответникът следва да бъде осъден да заплати на
ищеца разноски по делото за платена държавна такса и възнаграждение за адвокат
от 126.67лв., съобразно уважената част от иска. Възражението
за прекомерност на адвокатското възнаграждение на ищеца /2840лв./ е
неоснователно, тъй като този размер съответства на фактическата и правна
сложност на делото и на минимално установените в Наредба № 1/09.07.2004г. на
ВАдв.С размери, действали към датата на сключване договора за правна защита и
съдействие и плащане на възнаграждението.
Водим от горното съдът
Р Е Ш И:
ОСЪЖДА П.НА
Р.Б., гр.София, бул.*******да заплати на В.Б.Д., ЕГН **********,***, кантора №
446, сумата от 2000лв. на основание чл.2, ал.1, т.3 ЗОДОВ, представляваща
обезщетение за неимуществени вреди причинени от незаконно обвинение в
извършване на престъпления по чл. чл.152, ал.3, т.5 вр. ал.1, т.2 вр. чл.29,
ал.1, б.“а“ НК; по чл.150, ал.1 НК и по чл.196, ал.1, т.1 вр. чл.194, вр.
чл.29, ал.1, б.“а“ НК, за които е оправдан с влязла в сила присъда по ВНОХД №
1927/2017г. на СГС и присъда по ВНОХД № 3265/2018г. на СГС, ведно със законната
лихва от 16.10.2018гг. до изплащането, като
ОТХВЪРЛЯ иска
за разликата до пълния предявен размер 45 000лв.
ОСЪЖДА П.НА
Р.Б.да заплати на В.Б.Д., ЕГН **********, разноски по делото на основание
чл.10, ал.3 ЗОДОВ от 126.67лв.
Решението може да се обжалва в
двуседмичен срок пред Софийски апелативен съд от връчване препис на страните.
СЪДИЯ: