№ 3818
гр. София, 17.10.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 99 СЪСТАВ, в публично заседание на
тринадесети октомври през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:ПЕТРОСЛАВ В. КЪНЕВ
при участието на секретаря СТАНИСЛАВА ИЛ. ЧЕРВЕНЯКОВА
като разгледа докладваното от ПЕТРОСЛАВ В. КЪНЕВ Административно
наказателно дело № 20221110209501 по описа за 2022 година
и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.189, ал.8 от ЗДвП, вр. чл.59 и сл. от ЗАНН.
Образувано е по повод депозирана жалба от Ц. Н. В., ЕГН ********** срещу
електронен фиш за налагане на глоба за нарушение, установено с автоматизирано
техническо средство Серия К № 4782404, издаден от СДВР, с който за нарушение на
чл.21, ал.2, вр. ал.1 от ЗДвП, на жалбоподателката е наложено административно
наказание „Глоба“ в размер на 100 лева на основание чл.189, ал.4, вр. чл.182, ал.4 от
ЗДвП.
С жалбата се изразява недоволство от атакувания електронен фиш и се иска
неговата отмЯ.. Твърдят се допуснати съществени нарушения на материалния и
процесуалния закон в хода на административнонаказателното производство, както и
неправилно определяне на наказанието.
В съдебно заседание жалбоподателката, редовно уведомена, не се явява и не се
представлява. Депозирани са писмени бележки от защитника й адв. Я. С., с които
поддържа депозираната жалба и иска отмЯ. на атакувания електронен фиш по
подробно изложени аргументи. Претендира заплащане на разноски за адвокатско
възнаграждение в размер на 300 лева.
Процесуалният представител на АНО оспорва депозираната жалба и пледира за
потвърждаване на издадения ел. фиш като правилен и законосъобразен. Претендира
юрисконсултско възнаграждение. Представя писмени бележки.
1
Жалбата е процесуално допустима, тъй като изхожда от легитимирано лице,
подадена е в законоустановения срок, срещу подлежащ на обжалване акт, съдържа
необходимите реквизити и производството по делото е редовно образувано пред РС-
София.
Софийският районен съд, след съвкупна и поотделна преценка на
събраните по делото доказателства и като съобрази закона, намира за установено
от фактическа страна следното:
На 23.04.2021 г. в 09:38 часа, мобилна система за видеоконтрол „ATCC ARH
CAM S1“ № 11743F0 заснела лек автомобил марка „***“, модел „***“ с рег. № ***,
движещ се в град София, по ул. „***“ до спирката на гробищен парк „***.“, в посока от
ул. „***“ към бул. „***“, с превишена скорост – 62 км/ч, при максимално разрешена за
движение в населено място – 50 км/ч, въведена с пътен знак В-26.
Въз основа на тези данни и проверка за собственост на заснетия автомобил, бил
издаден от СДВР и обжалваният понастоящем електронен фиш серия К № 4782404 за
налагане на глоба за нарушение, установено с автоматизирано техническо средство, с
който за нарушение на чл.21, ал.2, вр. ал.1 от ЗДвП на жалбоподателката е наложено
административно наказание „Глоба” в размер на 100 лева на основание чл.189, ал.4, вр.
чл.182, ал.4 от ЗДвП, тъй като било прието, че нарушението е извършено повторно – в
едногодишен срок от влизане в сила на ел. фиш Серия К № 3246310, но това
обстоятелство касаещо повторността не е описано словесно в издадения ел. фиш.
Описаната фактическа обстановка се установява по категоричен начин от
събраните по делото писмени доказателства и доказателствени средства, които
преценени поотделно и в тяхната съвкупност не водят до различни фактически изводи.
Съдът, с оглед установената фактическа обстановка и съобразно
възраженията и доводите на жалбоподателката, като съобрази задължението си да
проверява изцяло законосъобразността на електронния фиш, независимо от
основанията, посочени от страните, намира жалбата за основателна, като
съображенията за това са следните:
В административнонаказателното производство е допуснато съществено
процесуално нарушение, довело до ограничаване правото на защита на
жалбоподателката.
Законодателят е предвидил възможността нарушенията по ЗДвП да се
санкционират освен с наказателно постановление и с електронен фиш, като по този
начин се гарантира бързина на процеса по установяване на административните
нарушения и налагане на административните наказания. Данните, които следва да се
съдържат в електронния фиш, са посочени в чл.189, ал.4 от ЗДвП, а именно:
териториалната структура на Министерството на вътрешните работи, на чиято
територия е установено нарушението, мястото, датата, точния час на извършване на
2
нарушението, регистрационния номер на моторното превозно средство, собственика,
на когото е регистрирано превозното средство, описание на нарушението, нарушените
разпоредби, размера на глобата, срока, сметката, начините за доброволното й
заплащане. Съдът намира, че обжалваният електронен фиш не съдържа ясно и точно
посочване на нарушените разпоредби и следва да бъде отменен, тъй като това
нарушение на процесуалните правила съществено е ограничило правото на защита на
жалбоподателката да разбере, защо е била наказана именно с определения в
електронния фиш размер на глобата. На жалбоподателката Ц. В. е наложена глоба в
размер на 100 лева на основание чл.182, ал.4 от ЗДвП. Посочената разпоредба
предвижда налагане на по-тежки административни наказания, в хипотеза на
нарушение, извършено при условията на повторност. Съгласно чл.182, ал.4 от ЗДвП:
„когато нарушението по ал. 1, т. 1 - 5, ал. 2 и ал. 3, т. 1 - 5 е повторно, наказанието е
предвидената за съответното нарушение глоба в двоен размер, а за повторно
нарушение по ал. 1, т. 6 и ал. 3, т. 6 - предвидената за съответното нарушение глоба в
двоен размер и лишаване от право да се управлява моторно превозно средство за срок
три месеца“. В електронния фиш обаче не е посочено кое точно нарушение е
извършено повторно, за да може да се определи глобата в двоен размер. Това
накърнява правото на защита на наказаното лице да разбере за какво точно нарушение
му е наложена тази глоба, а също така препятства съда да прецени дали на
жалбоподателката е наложен правилният размер на административното наказание,
тоест с колко е превишена максимално допустимата скорост, какво наказание се
предвижда за това нарушение и едва ако то е извършено повторно по смисъла на
параграф 6, т. 33 от Допълнителните разпоредби на ЗДвП, дали наложената глоба от
100 лева представлява двойният размер на предвидената за съответното нарушение
глоба. Посоченият алгоритъм при проверка на законосъобразността на електронния
фиш не може да бъде спазен, тъй като в обжалвания акт не е отразено дали
извършеното нарушение попада в хипотезите на ал. 1, т. 1 - 5, ал. 2 и ал. 3, т. 1 – 5 на
чл.182 от ЗДвП, а оттук – и дали законът допуска за повторното му извършване да се
налага по-тежко административно наказание. Казано по друг начин, разпоредбата на
чл.182, ал.4 от ЗДвП е квалифициран състав, който обаче трябва да бъде обвързан с
основния състав на нарушението, за да се установи какъв именно трябва да е размерът
на наказанието, в зависимост дали основният състав е по алинея 1, 2 или 3 и по коя от
съответните точки на тези алинеи, а в случая такава връзка с основния състав липсва.
Предвид на това бланкетната норма, която не предвижда конкретен размер на
наказанието, не е била попълнена със санкционната норма на основния състав, към
който тя препраща, поради което не става ясно двойният размер на коя от
предвидените 18 различни глоби в предходните три алинеи е бил наложен от
наказващия орган.
Освен това е налице противоречие между фактическото описание на
3
извършеното нарушение и дадената правна квалификация, тъй като словесно никъде не
е описано нарушението да е било извършено в условията на повторност и кой акт
обуславя наличието на тази повторност, а в същото време жалбоподателката е
санкционирана за повторно извършено нарушение със завишен размер на глобата.
Това противоречие е абсолютно недопустимо и води до неяснота относно волята на
наказващия орган дали се касае за повторно нарушение или не, а от своя страна това
съществено накърнява правото на защита на наказаното лице да разбере за какво точно
нарушение е било санкционирано.
Изложеното до тук води на извода за незаконосъобразност на издадения ел.
фиш, поради което същият следва да бъде отменен.
Предвид изхода на делото, то основателно е искането на процесуалния
представител на жалбоподателката за присъждане на сторените разноски. Съгласно
чл.63д, ал.1 от ЗАНН, в производствата пред районния и административния съд, както
и в касационното производство страните имат право на присъждане на разноски по
реда на Административнопроцесуалния кодекс. Въз основа на представените
доказателства и списък на разноските става ясно, че жалбоподателката е заплатила на
адвокат Я. С. от АК-Перник уговорената сума в договора за правна защита и
съдействие в размер на 300 лева, като това е станало в брой при подписване на
договора на 05.07.2022 г. Съдът намира, че не следва да се редуцира размерът на така
заплатеното адвокатското възнаграждение, тъй като първо няма направено възражение
в тази насока от страна на наказващия орган за прекомерност на претендираните
разноски, а освен това с оглед представените доказателства досежно реалното
заплащане, то възнаграждението не надхвърля размера на минималното такова,
дължимо съгласно Наредбата за минималния размер на адвокатските възнаграждения,
което е 300 лева. С оглед изложеното до тук и предвид изхода на делото, на основание
чл.143, ал.1 от АПК, в полза на жалбоподателката следва да се присъдят сторените
разноски за адвокатско възнаграждение в размер на 300 лева, съобразно представения
договор за правна защита и съдействие, който е и доказателство за реалното заплащане
на уговореното възнаграждение.
Мотивиран от горното и на основание чл.63, ал.2, т.1 и чл.63д, ал.1 от ЗАНН,
Софийският районен съд
РЕШИ:
ОТМЕНЯ електронен фиш за налагане на глоба за нарушение, установено с
автоматизирано техническо средство Серия К № 4782404, издаден от СДВР, с който за
нарушение на чл.21, ал.2, вр. ал.1 от ЗДвП, на Ц. Н. В., ЕГН ********** е наложено
административно наказание „Глоба“ в размер на 100 /сто/ лева на основание чл.189,
ал.4, вр. чл.182, ал.4 от ЗДвП.
4
ОСЪЖДА на основание чл.63д, ал.1 от ЗАНН, вр. чл.143, ал.1 от АПК Столична
дирекция на вътрешните работи (СДВР) да заплати на Ц. Н. В., ЕГН **********
сумата от 300 /триста/ лева, представляваща сторените от жалбоподателката разноски в
производството за адвокатско възнаграждение.
Решението подлежи на обжалване с касационна жалба пред Административен
съд – София град в 14-дневен срок от съобщаването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
5