Р Е Ш Е Н И Е №
гр.
София 24.11.2020 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Софийският градски съд, първо гражданско отделение, І-6 състав
в публичното заседание на двадесет и седми октомври
през две хиляди и двадесета
година в състав:
Председател: ПЕТЯ АЛЕКСИЕВА
при секретаря Антоанета
Стефанова и в присъствието на
прокурора Костов като
разгледа докладваното от
съдията Алексиева гр. дело № 1382 по описа
на съда за 2020 г. и за да се
произнесе взе предвид следното:
Производството е образувано по
искова молба, подадена от Т.Н.П. срещу П.на Р.Б., с която ищецът е предявил
обективно, кумулативно съединени искове с правно основание чл.2, ал.1, т.3 от ЗОДОВ /в редакцията на нормата след изменението изм., бр. 98 от 2012 г. ДВ/ и
чл.86, ал.1 от ЗЗД.
Ищецът твърди, че на 01.04.2010
г. бил арестуван от служители на МВР в нотариалната кантора на съпругата му нотариус
А.П.в гр.София, заедно с бившия военен министър Н.Ц.и съдията П.С.. Твърди се,
че при ареста е използвана прекомерна сила, при която на ищеца са нанесени
телесни повреди. Арестът е отразен масово в националните електронни медии с
кадри, предоставени от МВР, което довело до множество негативни публикации в
печатните издания и интернет сайтове, като медийното отразяване продължило
интензивно повече от три месеца и спорадично до окончателното приключване на
делото. Твърди се, че след ареста с Постановление на СГП е постановено
задържането на ищеца от 72 часа, а с Определение от 04.04.2010
г. на СГС, спрямо ищеца е взета мярка за неотклонение „Задържане под стража“,
изменена на 19.05.2010 г. в парична гаранция в размер на 10 000 лв. Твърди, че
ищецът е освободен от ареста на 27.05.2010 г. Твърди се, че е образувано
н.о.х.д.№ 4048/2010 г. на СГС, 24 състав, по което с Присъда № 310/29.10.2012
г. ищецът е признат за невинен по повдигнатите му обвинения. Тази присъда
влязла в сила на 03.02.2015 г., с постановяване на Решение № 189 на ВКС, Второ
наказателно отделение. Поддържа се, че по жалба на ищеца и съпругата му пред
ЕСПЧ е образувано дело и постановено Решение от 09.06.2016 г., по което ЕСПЧ е
постановил обезщетение за част от претендираните
нарушения на КЗПЧОС.
Ищецът твърди, че следствие на
дълговременното задържане под стража и повдигнатите обвинения, се затворил в
себе си, преустановил контакти с приятелския си кръг. След извършения арест и
задържането му под стража, възможността на ищеца за работа в държавна
администрация и държавни дружества станала невъзможна. Твърди се, че по време
на предстоя му в следствения арест, ищецът е търпял неимоверни болки и
страдания от раздялата му със съпругата, преживял и сериозни притеснения заради
влошено здравословно състояние на майка си, в следствие на стреса от
задържането на сина й. Твърди се, че воденото срещу ищеца наказателно
производство е довело до непоправими за него неимуществени вреди, които са
изразяват в множество болки и страдания, свързани със стреса, който преживява.
Болезнено приема и до днес причинената му несправедливост. Чувства се
злепоставен и унижен.
Моли Съда да постанови решение, с
което да бъде осъден ответника да заплати на ищеца сумата от 60 000 лв., обезщетение
за претърпените от него неимуществени вреди, в следствие на повдигнатото срещу
него незаконно обвинение, ведно със законната лихва върху главницата, считано
от 03.02.2017 г. до окончателното изплащане на сумата. Претендира направените
разноски, включително заплатеното адвокатско възнаграждение.
На основание чл.131, ал.1 от ГПК,
препис от ИМ и приложенията й е връчена редовно на ответника П.на Р.Б.на
11.02.2020 г.
В законоустановения
едномесечен срок на 06.03.2020 г. е постъпил отговор от ответника.
По същество счита исковите
претенции за допустими, предявени в срока по чл.110 от ЗЗД от надлежна страна,
но недоказани по основание и размер. Поддържа, че П.не е материално-правно
легитимирана да отговаря за действията на служителите на МВР. Отделно, счита,
че ищецът вече е обезщетен с Решение на ЕСПЧ и това обстоятелство следва да
бъде зачетено от съда, тъй като в противен случай би довело до неоснователно
обогатяване. Оспорва всички твърдения на ищеца за настъпили неимуществени
вреди. Оспорва размера на претенцията като изключително завишена, не съответна
на претендираните вреди, на икономическия стандарт на
РБ и на съдебната практика по аналогични случаи, включително и тази на ЕСПЧ..
В съдебно
заседание ищецът чрез процесуалния си представител поддържа предявения иск и
моли съда да постанови решение, с което да го уважи изцяло. Подробни
съображения излага в депозираните по делото писмени бележки. Претендира разноски,
съобразно представен списък.
Ответникът
в съдебно заседание чрез своя процесуален представител оспорва иска и моли съда
да постанови решение, с което да го отхвърли изцяло. Заявява възражение по
чл.78, ал.6 от ГПК за прекомерност на заплатеното от ищеца адвокатско
възнаграждение.
Софийски градски съд, І-6 състав, след преценка
на твърденията и доводите на страните
и на събраните по делото доказателства,
намира следното от фактическа страна:
На
16.03.2010 г. е започнало ДП № 39/2010 г. по описа на НСлС, пр.пр.№ 4-1420/2010 г. по описа на СГП, срещу П.В.С.за
извършено престъпление по чл.304а от НК.
Във връзка
с провежданото разследване и на 01.04.2010 г. е извършен обиск и изземване от Т.Н.П.-ищеца
по делото, във връзка със задържането му. На същата дата са извършени
претърсване и изземване в нотариалната кантора на нотариус А.В.П.-съпругата на
ищеца, находяща се на адрес: гр.София, бул. „*******,
както и в дома на ищеца, находящ се в гр.София, ж.к.
„Лагера“, ул. „*******.
С
Постановление от 01.04.2010 г. на Прокурор при СГП по пр.пр.№
4-1420/2010 г. по описа на СГП, ДП № 39/2010 г. по описа на НСлС ищецът е бил задържан
под стража за срок до 72 часа, считано от 20,10 часа на 01.04.2010 г. до 20,10
часа на 04.04.2010 г. С Определение от 04.04.2010 г., постановено по ч.н.д. № С-227/2010 г. по описа
на СГС, НК, 32 състав, спрямо ищеца в качеството му на обвиняем по ДП № 39/2010
г. по описа на НСлС, е взета мярка за неотклонение „ЗАДЪРЖАНЕ ПОД СТРАЖА“. Това
определение е потвърдено на 08.04.2010 г. от въззивната
инстанция.
С
протоколно определение от съдебно заседание от 19.05.2010 г., постановено по
н.ч.д.№ 2315/2010 г. по описа на СГС, НО, 14 състав, взетата мярка спрямо ищеца
е изменена от „Задържане под стража“ в „Парична гаранция в размер на
10 000 лв.“ Това определение е обжалвано от ответника, но е потвърдено с
протоколно определение от 27.05.2010 г. на САС, постановено по в.н.ч.д. №
178/2010 г. по описа на САС, на която дата ищецът е освободен от ареста.
След
приключване на досъдебното производство, на 10.09.2010 г. ответникът внесъл
обвинителен акт срещу ищеца, Н.Г.Ц.и П. В. С., въз основа на който било
образувано н.о.х.д. № 4048/2010 г. по описа на СГС, НО, 24 състав.
По делото
са проведени тринадесет открити съдебни заседания на, които ищецът се е явявал,
както следва: 20.10.2010 г., 23 и 24.11.2010 г., на 01.02.2011 г., на 10.03.2011
г., 27.04.2011 г., 02.06.2011 г., 04.11.2011 г., 28.02.2012 г., 22.05.2012 г.,
09.10.2012 г., 24.10.2012 г. и на 29.10.2012 г., когато е постановена Присъда №
310/29.10.2012 г., с която ищецът е оправдан по повдигнатите му обвинения.
Присъдата е
протестирана от ответника и е образувано в.н.о.х.д №
653/2013 г. по описа на САС. Пред тази инстанция е проведено едно открито
съдебно заседание на 14.10.2013 г. С Решение № 365/14.02.2014 г., Софийският
апелативен съд, НО, ІV състав е потвърдил оправдателната присъда.
Това
решение е обжалвано с касационен протест, въз основа на който е образувано н.д.
№ 515/2014 г. по описа на ВКС, НО, второ отделение, по което също е проведено
открито съдебно заседание на 25.04.2014 г.
С Решение №
189/03.02.2015 г. въззивното решение е оставено в
сила и по този начин оправдателната присъда е влязла окончателно в сила.
С Решение
на ЕСПЧ по дело П.срещу България от 09 юни 2016 г. ищецът П. е обезщетен със
сумата от 10 000 евро, поради допуснати нарушение на Конвенцията.
С
приложеното копие от трудовата книжка на ищеца се установява, че през 1991
г.-1992 г. ищецът е бил асистент в Бургаски свободен университет, в периода
1996 г.-1997 г. е заемал длъжността „външна търговия“ в Интерпред
- Световен търговски център, в периода месец април 1998 г.-м.юни 1999 г. е бил
заместник-директор на „Пампорово“ АД, в периода м.май 2000 г.-м.декември 2001
г.-директор „Икономика и финанси“ в АЕЦ Козлодуй ЕАД, в периода м.април 2002
г.-м.септември 2005 г.-„Главен секретар“ на Министерство на финансите. В
периода януари 2009 г. до м.ноември 2009 г. ищецът е бил член на СД на „Български
енергиен холдинг“ ЕАД, а в периода м.март 2009 г.-м.август 2009 г. член на
СД на АЕЦ „Козлодуй“ ЕАД.
Пред
настоящата инстанция са събрани показанията на С.Й.С., Н.Г.Д.и Ж.И.Ж..
Свидетелят С.установява, че
познава ищеца, който
е негов кръстник, от 1995-1996 г. Свидетелят описва ищеца като прекрасен човек,
идол, на който е искал да подражава, познава го като сърцат, радушен,
интелигентен, умен, безпрецедентно разсъдлив. За ареста на Т. свидетелят научил
от радиото. След ареста ищецът отказвал контакт и минало доста време докато
отново възобновят лека-полека контактите. След ареста ищецът имал леко съкрушен
вид, и не бил той. Ищецът бил вглъбен в себе си, морално, физически и
психически убит, не говорел, гледал в една точка. Бил отказал цигарите, но
отново пропушил. Отказвал да говори за ареста и делата.
Свидетелят Н.Г.Д.установява, че познава
Т. от 2004 г. Т. бил усмихнат, весел, щастлив човек, с добра работа, обиколен
от доста приятели. Около него винаги имало компании, събирали се доста често, било
весело и той самият изглеждал добре. След ареста, свидетелят имал по-интензивни
контакти със съпругата на ищеца- г-жа П., която била изпаднала в депресивно
състояние и получавала кризи, поради което трябвало да има човек около нея. Около
4-5 пъти в седмицата свидетелят минавал при нея, за да види какво й е
състоянието и ако има нужда от нещо осигурявал лекари, които й слагали системи.
Когато ищецът се срещнал със съпругата си в дома, им след освобождаването му от
ареста, първата срещу между тях не била много приятна, защото съпругата му го
нападнала, посегнала му да го бие, била му много ядосана. Свидетелят
установява, че след ареста приятелският кръг на ищеца не се запазил. Ищецът
започнал да си търси работа и се оплаквал, че се опитва да си намери работа, но
дори не му разглеждали автобиографията. След ареста Т.П. бил замислен,
по-вглъбен в себе си, по-затворен. Към настоящия момент той продължава да е
същия угрижен, умислен човек.
Свидетелят Ж.И.Ж. установява, че
познава Т. от началото на 90-те години. Описва ищеца като интелигентен, широко
скроен човек, с много приятели, ведър, много добре настроен към всички в обществото,
изключително начетен, позитивен. Сочи, че ищецът е добър експерт в областта на
финансите, в областта на енергетиката. Установява, че ищецът е заемал високи
постове в държавата, бил и политическа фигура в една от партиите.Свидетелят
установява случай с ищеца, на който станал очевидец, в момента в който били
заедно на пл. „Славейков“, където срещнали един човек, добре облечен с костюм,
който му казал: „А, Т., ти какво правиш тук?“, а на въпроса на ищеца: „Как,
какво правя тук?“, последният му отговорил: „Ами ти трябва да си в затвора,
защото на престъпниците мястото им е в затвора“.
Свидетелят установява още, че Т.
всячески се мъчел да скрие от майка си случилото се, за да я предпази. След
ареста останал без приятели. На всички врати, където почукал за да си намери
работа и да започне да работи или му отговаряли, че е прекалено квалифициран,
или му отговаряли, че не става. Косвено съпругата му, която е нотариус си
загубила всичките клиенти. Промяната в ищеца е и до ден-днешен. Ищецът е друг
човек, който се затворил в себе си, изпаднал в депресия. Спрял да общува,
отбягвал да се вижда със свидетеля, тъй като се чувствал неудобно, било го срам
от цялата работа.
Съдът кредитира показанията на
разпитаните свидетели. Същите са дадени добросъвестно, логични са,
непротиворечиви и последователни.
При така установената по-горе фактическа
обстановка, Съдът намира следното от
правна страна:
Предявеният против П.на
РБ иск е с правно основание чл. 2, ал.1, т.3 от ЗОДОВ в редакцията на нормата след изменението
изм. бр.98 от 2012 г. на ДВ.
Материалноправната претенция на ищеца се обосновава
с отговорността на държавата за незаконната
дейност на нейните правозащитни органи. Случаите на тази отговорност
са казуистично изброени в чл. 2 от ЗОДОВ. Държавата
дължи обезщетение на всеки гражданин
при незаконно обвинение в извършване на престъпление.
При това
положение и имайки предвид гореизложената фактическа обстановка, както и твърдените обстоятелства по делото, то ищецът трябва да докаже относно
основателността на иска си:
На първо
място субекта на извършеното деяние, а именно - надлежен правозащитен орган, което безспорно
е установено в настоящия процес.
Съгласно чл. 7 ЗОДОВ исковете за обезщетение
се предявяват срещу органите по чл. 1 и чл.
2 ЗОДОВ, от чиито незаконни актове, действия или бездействия, са причинени вреди.
Пасивно легитимирани по тези искове
са съответните държавни органи - юридически лица, а не техните териториални
поделения или обособени структури без правосубектност. Налице е пасивна легитимация на ответника.
П.на Р.Б.е юридическо лице на бюджетна издръжка
със седалище гр. София - чл.
137 ЗСВ.
На второ място ищецът ще
следва да докаже факта на
деянието, което в случая се
заключава в обвинение
в извършване на престъпление, за което е оправдан с влязла в сила присъда.
Този факт също е налице и се
установява безспорно с приобщеното към доказателствата по настоящото дело н.о.х.д.
№ 4048/10 г. по описа на СГС, НО, 24 състав.
От правно значение за ангажиране
отговорността на държавата на основание
чл. 2, ал. 1, т. 3 от ЗОДОВ е обвинение в извършване на престъпление,
за което ищецът е оправдан, респ., ако има установени претърпени в по-голяма степен/ неудобства в резултат на това
обвинение и на взетата спрямо него мярка за неотклонение. В конкретния случай и за период
от около 57 дни, ищецът е бил задържан под стража от 01.04.2010 г. до 27.05.2010
г., след което му е определена мярка за неотклонение „парична гаранция“
На следващо място ищецът и с
ангажираните гласни доказателства установи и фактът на причинените му неимуществени вреди, изразяващи се в изживени емоционални
страдания - негативни чувства от факта
на обвинението, изолиране от близки и приятели,
преживения непрекъснат стрес и нервно напрежение, нарушени социални контакти.
Настъпването на неимуществени вреди не се презюмира по силата закона, поради
което установяването на този факт е в доказателствена тежест на ищеца.
Ищецът доказа при
условията на пълно и главно доказване претърпени от него и описани по-горе неимуществени
вреди като пряка и непосредствена последица от незаконно повдигнатото обвинение.
И на
последно място ищецът следва да докаже вида на претърпените от него вреди -неимуществени
и имуществени по чл. 4 на ЗОДОВПГ, както и причинно-следствена връзка между
вредите и неправомерните актове на държавния орган, т. е. факта на деянието.
С оглед
на горното искът се явява основателен.
По
размера на претенцията.
Съгласно ППВС №
4/1968 г. при определяне
обезщетението за неимуществените вреди следва да се
вземат под внимание всички обстоятелства, които обуславят тези вреди. Размерът на обезщетението се определя от
съда по справедливост
като се извършва
преценка на редица конкретни обективно съществуващи обстоятелства.
Съгласно трайно установената съдебна практика-конкретно при иска по чл. 2, ал. 1, т. 3 изр. 1 ЗОДОВ правно релевантните обстоятелства, от значение за определяне
размера на обезщетението за неимуществени вреди са: тежестта на
повдигнатото обвинение, дали то е за
едно или за няколко отделни
престъпления-умишлени или по
непредпазливост; дали ищецът е оправдан по всички обвинения
или по част
от тях, а по други е осъден;
продължителността на наказателното производство, включително дали то е в рамките или надхвърля разумните
срокове за провеждането му; вида на взетата
мярка за неотклонение, другите наложени на ищеца
ограничения в рамките на наказателното производство; по какъв начин последното
се е отразило на ищеца- има ли
влошаване на здравословното му състояние, ако да-в каква
степен и от какъв вид, конкретните
му преживявания, както и цялостното отражение на предприетото
срещу него наказателно преследване върху живота му-семейство, приятели, професия и професионална реализация, обществен отзвук и пр. Обезщетението
за неимуществени вреди от деликта
се определя глобално-за всички претърпени неимуществени вреди. В мотивите към решението си
съдът трябва да посочи конкретно
обстоятелствата, които е взел предвид, както
и значението им за определения от него размер
на обезщетението за неимуществените вреди. В този смисъл решения по гр.
д. № 582/2018 г. на ІV г. о., гр.
д. № 4641/2015 г. на ІV г. о., гр.
д. № 1381/2010 г. на ІІІ г. о. /
По делото са установени следните
обстоятелства, които са от значение за определяне на справедливия размер на
обезщетението:
На 01.04.2010 г. ищецът е бил
привлечен като обвиняем по ДП № 39/2010 г. по описа на НСлС, пр.пр. № 4-1420/2010 г. по описа на СГП, по обвинение за
извършено тежко умишлено престъпление по чл. 304а, вр.
с чл.304, ал.1, вр. чл.20, ал. 2 от НК, наказуемо с
лишаване от свобода до 10 години и глоба до 15 000 лв. На същата дата 01.04.2010
г. ищецът е задържан с постановление на прокурор за 72 часа, а на 04.04.2010 г. по отношение на ищеца е била взета мярка за
неотклонение "задържане под стража", която е била отменена след 57
дни на 27.05.2010 г. Процесното наказателно
преследване срещу ищеца е продължило 4 години 10 месеца и 2 дни, като е
приключило на 03.02.2015 г. с влязла в сила оправдателна присъда. В рамките на процесното наказателно производство ищецът е бил привличан
като обвиняем и срещу него е внесен обвинителен акт в съда, като ищецът се е
явявал 15 пъти в съдебната фаза на наказателното производство.
От показанията на разпитаните
свидетели се установява, че вследствие на задържането му и воденото срещу него
наказателно производство, ищецът се затворил в себе си, изпаднал в депресия,
спрял да общува, отбягвал да се вижда с приятели, тъй като се чувствал
неудобно, срамувал се, притеснявал се за съпруга си, която е нотариус и в чиято
кантора станало задържането му, и за майка си, по-голямата част от приятелите
му го напуснали. Не можел да си намери работи, бил физически и психически
унищожен.
С оглед на съдебната практика и
установените факти, Софийският градски съд намира, че предявеният иск за обезщетение за причинени неимуществени
вреди е основателен в размер на 40 000 лв., тъй
като в този размер той е съобразен
със събраните по делото доказателства,
с принципа на справедливост по чл. 52 от ЗЗД и е адекватен да репарира претърпения от ищеца стрес.
Тази сума следва
да бъде намалена със присъдената от ЕСПЧ сума от 10 000 евро, в левова
равностойност 20 441,70 лв., тъй като с тази сума са обезщетени част от
претърпените от ищеца неимуществени вреди от незаконно воденото срещу него
наказателно производство, а именно: за това, че е бил подложен на унизително
отношение от полицейските служители при задържането, за това че разследването
не е водено достатъчно бързо и с необходимото усърдие, за нарушение на чл.8 от
Конвенцията по отношение на медийното отразяване на ареста на ищеца Тези вреди
са част от претърпените от ищеца в рамките на воденото срещу него наказателно
производство и тъй като вече са обезщетени следва да бъдат приспаднати.
Предвид горното
искът за неимуществени вреди ще следва да бъде уважен за сумата от 20 441,70
лв. и отхвърлен за горницата до пълния предявен размер от 60 000 лв. като
неоснователен.
По претенцията за лихви. Такива
се дължат от влизане в сила на оправдателната присъда, в случая 03.02.2015 г.-това
е и денят на увреждането.
По разноските в процеса:
Ищецът е
заявил искане за присъждане на направените съдебни разноски в производството.
Предвид изхода на делото, направеното своевременно искане за присъждане на
разноски и на основание чл.78, ал.1 от ГПК ответникът ще следва да бъде осъден
да заплати на ищеца направените от него разноски в настоящото производство в
размер на 10 лв. за заплатена държавна такса, както и за възнаграждение за един
адвокат.
Ответникът дължи горните разноски
на основание чл.10, ал.3 от ЗОДОВ, съобразно която разпоредба, ако искът бъде
уважен изцяло или частично, съдът осъжда ответника да заплати разноските по
производството, както и да заплати на ищеца внесената държавна такса.
Съдът осъжда ответника да заплати
на ищеца и възнаграждение за един адвокат, ако е имал такъв, съразмерно с
уважената част от иска.
Основателно е възражението на
ответника за прекомерност на заплатеното адвокатско възнаграждение.
При материален интерес в размер
на 60 000 лв., минималното адвокатско възнаграждение, изчислено на основание
чл.7, ал.2, т.4 от Наредба № 1 от 9.07.2004 г. за минималните размери на
адвокатските възнаграждения, възлиза на сумата от 2330 лв.
Делото не се отличава нито с
правна, нито с фактическа сложност,, приключило е в рамките на едно съдебно
заседание, поради което съдът намалява претендираното
адвокатско възнаграждение от 3 400 лв. на 2330 лв.
От общата сума за разноски 2340
лв., съдът присъжда сумата от 797,23 лв., която е съответна на уважената част
от иска.
Така мотивиран Софийски градски
съд, първо гражданско отделение, І-6 състав
Р Е
Ш И:
ОСЪЖДА П.на Р.Б., гр. София, бул.
„******, Съдебната палата да заплати на основание чл.2, ал.1, т.3 от ЗОДОВ /в
редакцията на нормата след изменението изм., бр. 98 от 2012 г. ДВ/ на Т.Н.П., ЕГН **********,*** сумата
от 20 441,70 лв. /двадесет хиляди четиристотин четиридесет и един и
0,70 лв./, представляваща претърпените от него неимуществени вреди, вследствие
на незаконно повдигнато и поддържано от П.на РБ обвинение по ДП № 39/2010 г. по
описа на НСлС, пр.пр. № 4-1420/2010 г. по описа на
СГП, в извършване на престъпление по чл.304а, във връзка с чл.304, ал.1, вр.с чл.20, ал.2 от НК, за което е признат за невиновен с
влязла в сила на 03.02.2015 г. Присъда № 310 от 29.10.2012 г., постановена по
н.о.х.д. № 4048/2010 г. на СГС, НО, 24 състав, ведно със законната лихва върху
горната главница, считано от датата на влизане в сила на оправдателната
присъда-03.02.2015 г. до окончателното изплащане, като ОТХВЪРЛЯ като
неоснователен предявения иск за неимуществени вреди за разликата над 20 441,70
лв. до пълния предявен размер от 60 000 лв., да заплати на основание чл.10,
ал.3 от ЗОДОВ сумата от 797,23 лв. /седемстотин деветдесет и седем и 0,23 лв./
разноски направени от ищеца пред настоящата съдебна инстанция.
Решението подлежи на въззивно обжалване пред Софийски апелативен съд в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: