№ 47910
гр. София, 25.11.2024 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 157 СЪСТАВ, в закрито заседание на
двадесет и пети ноември през две хиляди двадесет и четвърта година в
следния състав:
Председател:ЗОРНИЦА ИВ. ВИДОЛОВА
като разгледа докладваното от ЗОРНИЦА ИВ. ВИДОЛОВА Гражданско дело
№ 20241110164118 по описа за 2024 година
Производството е образувано въз основа на искова молба с вх. № ********,
уточнена с молба от дата 15.11.2024 г. на ********* срещу *********, за признаване за
установено, че ********* дължи на ********* сумата от 4917 лв., представляваща
неплатена цена за доставена питейна вода до имот, находящ се на адрес: **********,
за която е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК от
дата 24.04.2024 г. по ч.гр.д. № ********
При извършена проверка на допустимостта на предявения иск по реда на 130
ГПК, съдът намира следното:
За допустимостта на установителния иск по чл. 422 ГПК е необходимо да е
налице пълен идентитет на претенциите, заявени в двете производства – по основание,
размер и период, доколкото в исковото производство се установява дължимостта
именно на тези вземания, за които е образувано заповедното такова и за които е
издадена заповед за изпълнение.
Производството по чл. 422 ГПК, вр. с чл. 415, ал. 1 ГПК е специално и е пряко
обвързано със заповедното такова по чл. 410 и сл. ГПК. Тази пряка обвързаност е
свързана с обстоятелството, че искът по чл. 422 ГПК се счита за предявен от подаване
на заявлението за издаване на заповед за изпълнение, като целта на исковото
производство е да се установи вземането на ищеца от ответника - длъжник, така, както
същото е заявено в заявлението и съответно в издадената заповед за
изпълнение. Изложеното е основание да се приеме, че искът по чл. 422 ГПК трябва да
има за предмет съдебното установяване на вземане, идентично със заявения в
заповедното производство дълг. Сочената идентичност е изискване, процесуална
предпоставка, както за редовността на иска, респективно за надлежното сезиране на
съда, така и за допустимостта на предявената претенция. Това е така, тъй като с
решението по този иск ще бъде признато или отречено същото право, за което е
издадена заповедта, поради което в заявлението за издаването й трябва да бъдат
посочени всички фактически обстоятелства, които са от значение за възникването и
съществуването на вземането. Съдът, който разглежда предявения по реда на по чл.422
ГПК иск, следва да съобрази, че с него кредиторът продължава защитата си по повод
направени възражения на длъжника в заповедното производство, поради което не
може да променя материалноправната характеристика на вземането, като се произнася
1
по нещо различно от предявеното в заповедното производство. Съдът извършва
преценка за идентичност на претендираното материално субективно право съобразно
неговата индивидуализация, въведена от кредитора, съответно – ищеца по иска за
съществуване на вземането. Тази преценка се извършва въз основа на заявените
основание и петитум.
В настоящия случай съдът намира, че не съществува идентитет между част от
претендираната сума срещу ответника в настоящото производство с тази по
издадената заповед за изпълнение, поради следните съображения.
Със Заповед № ******* по ч.гр.д. № ******** ответникът – длъжник
********* е осъден да заплати на ищеца - заявител потребена вода от длъжника за
имота му на горепосочения адрес от 04.02.2012 г. до 13.12.2022 г. в размер на 2 458,50
лв., ведно със законна лихва за периода от 09.04.2024г. до изплащане на вземането,
държавна такса в размер на 49,17лв. и юрисконсултско възнаграждение в размер на
25,00 лв., съобразно заявената в заявлението разделна отговорност с другия (не
възразил длъжник) – ********
С исковата молба се претендира установяване на вземане срещу възразилия
длъжник и ответник ********* в размер, по-голям от този по издадената заповед за
изпълнение, а именно 4917 лв.
Ето защо съдът намира, че така предявеният положителен установителен иск по
реда на чл. 422 ГПК се явява недопустим В ЧАСТТА за сумата НАД 2 458,50 лв. ,
доколкото липсва издадена заповед за изпълнение за такава сума.
Мотивиран така, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ВРЪЩА искова молба с вх. № ********, уточнена с молба от дата 15.11.2024 г.
на ********* срещу *********, В ЧАСТТА за признаване за установено, че
********* дължи на ********* сумата НАД 2 458,50 лв. ДО 4917 лв., представляваща
неплатена цена за доставена питейна вода до имот, находящ се на адрес: **********,
за която е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК от
дата 24.04.2024 г. по ч.гр.д. № ********
ПРЕКРАТЯВА производството по гр.д. № 64118/2024 г. по описа на СРС, 157 с-
в в тази част.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО подлежи на обжалване с частна жалба в едноседмичен
срок от съобщаването му на ищеца пред Софийски градски съд.
ПРЕПИС от определението да се връчи на ищеца.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Софийски градски съд в
едноседмичен срок от съобщението.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
2