№ 869
гр. Бургас, 13.09.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – БУРГАС, V НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично
заседание на двадесет и втори август през две хиляди двадесет и трета година
в следния състав:
Председател:МАЯ Н. СТЕФАНОВА
при участието на секретаря ДИЛЯНА ИВ. БОДУРОВА
като разгледа докладваното от МАЯ Н. СТЕФАНОВА Административно
наказателно дело № 20232120202594 по описа за 2023 година
Производството е по реда на чл.58д и следващите от ЗАНН.
Образувано е по повод жалба на Г. А. П. с ЕГН ********** от гр.П., ул.... и
съдебен адрес в гр.П., ул.... чрез адв.Т. Т. АК-П. против наказателно
постановление №7779а-270/12.0.2019г. издадено от кмета на О. К., с което за
извършено нарушение на чл.39 ал.1 т.12 от Наредбата за поддържане и
опазване на обществения ред, чистотата, околната среда и общественото
имущество на територията на О. К. и на основание чл.39 ал.2 от същата
Наредба на жалбоподателя е наложена глоба в размер на 150 лева
С жалбата се иска отмяна на обжалваното наказателно постановление,
като се излагат подробни доводи за неговата незаконосъобразност поради
изтичането на абсолютната погасителна давност. Жалбоподателят редовно
призован не се явява в открито съдебно заседание. Не се представлява.
Претендират се разноски.
Административнонаказващият орган редовно призован не изпраща
представител. Не се взема отношение по жалбата. Не се претендират
разноски.
Съдът намира жалбата за допустима по следните съображения:
Атакуваното наказателно постановление подлежи на обжалване по реда на
ЗАНН. По делото са налични данни- писмени доказателства, че НП не е било
предоставено за получаване от жалбоподателя, като и незаконосъобразно е
вписано, че последният е отказал да го приеме. Отбелязването, че е било
връчено, но е било отказано да бъде получено е било подписано от свидетел
1
на 02.12.2022г.
След преценка на събраните по делото доказателства, съдът намира
за установено от фактическа страна следното:
На 11.06.2019г, в гр.К., по ул.“О.“ жалбоподателят управлявал
товарен автомобил марка „МАН“ с рег.№... по забранена за движение на
тежкотоварни автомобили улица. Нарушението било установено с акт
№7779а-270 от 11.0.2019г (непредставен от наказващия орган), който бил
връчен на нарушителя П. и същият го подписал без възражения. Такива не
постъпили и в 3 дневния срок от връчването на акта. На 12.08.2019г било
издадено атакуваното наказателно постановление, с което на основание чл.39
ал.2 от Наредбата на нарушителя за нарушение на чл.39 ал.1 т.12 от същата
било наложено наказание глоба в размер от 150 лева. Съдът в контекста на
правомощията си на съдебен контрол, след като се запозна с издаденото НП,
без да се ограничава с обсъждане на посочените в жалбата доводи , съобрази
следното:
Налице са основания за отмяна на атакуваното НП, поради изтичане на
погасителната давност за административнонаказателно преследване.
Съображенията за това са сладните:
Съгласно Тълкувателно постановление №1/27.02.2015г постановено по
тълк.дело №1/2014 г на ОСС на НК на ВКС и ІІ колегия на ВАС, давността е
период от време, определен от закона, с изтичането на който титулярът на
едно право губи предоставената от закона възможност да го осъществи. С
диспозитива на същото тълкувателно решение изрично е прието, че
разпоредбата на чл.11 от ЗАНН препраща към уредбата на относно
погасяване на наказателното преследване по давност в НК. Погасяването на
наказателното преследване е уредено в глава ІХ-та от НК, като сроковете са
обусловени от вида и размера на предвиденото за съответното нарушение
наказание. За извършване на визираното в санкционния акт нарушение, както
към момента на извършването му, така и към настоящия момент,
законодателят предвижда налагане на административно наказания „глоба“.
Съгласно приложимата към настоящия случай разпоредба на чл.80 ал.1 т.5 от
НК, наказателното преследване се изключва по давност ако е изминал срок
по-голям от три години, а според чл.80 ал.3 от НК, независимо от спирането и
прекъсването на давността, наказателното преследване се изключва по
давност, ако е изтекъл срок, който надвишава с една втора срока, предвиден в
предходния член. Давността спира, когато започването или продължаването
на разследването зависи от разрешаването на предварителен въпрос с влязъл
в сила съдебен акт и се прекъсва с всяка предприета от надлежните органи
дейност спрямо лицето, срещу което е насочено преследването. Видно от
съдържанието на цитираните норми, за изтичането на предвидената от
законодателя абсолютна погасителна давност се следи само, когато се
установи, че не е изтекла давността по съответния текст на чл.80 ал.1 НК
(обикновената давност).
2
В конкретния случай деянието е извършено на 11.06.2019г, като
атакуваното наказателно постановление е издадено на 12.08.2019г. По делото
няма представени доказателства от страна на наказващият орган за
извършени действия по връчването, точно обратното представено е
удостоверение от О. П., от което е видно, че не е постъпвало за връчване
атакуваното наказателно постановление на П.. Не са били извършвани други
действия, които могат да прекъснат срока по чл.80 ал.1 т.5 НК. В този смисъл
соченият 3 годишен срок и изтекъл на 12.08.2022г , като видно от отразеното
в НП, същото е било „връчено“ (но е било отказано получаването му) на
02.12.2022г.
С огледа на изложеното съдът намира, че към датата на „връчване„ на
НП (първата действие от страна на наказващия орган за реализиране на
отговорността спрямо жалбоподателя е изтекъл соченият в цитираната норма
давностен срок, поради което следва да се прекрати
административнонаказателното преследване по обжалваното НП.
Към момента е настъпила законодателна промяна и в разпоредбата на
чл. 63, ал.3 ЗАНН (нова - ДВ, бр. 94 от 2019 г.), съгласно която - в
производството по обжалване на НП принципно въззивният съд може да
присъжда разноски на страните. Уредбата препраща към чл. 143 АПК, който
пък от своя страна препраща към чл. 77 и чл. 81 ГПК, регламентиращи, че
съдът дължи произнася по възлагане на разноските, само ако съответната
страна е направила искане за присъждането им. В конкретния случай,
представителят на жалбоподателя е поискал в приложеното в делото писмено
становище да му бъде присъдено адвокатско възнаграждение, което е в
размер от 500 лева, представил е 9списък на разноските, няма възражение за
прекомерност и съдът следва да осъди О. К. да заплати на жалбоподателя
направените от него разноски.
Мотивиран от горното, Бургаският районен съд, V-ти наказателен
състав
РЕШИ:
ОТМЕНЯ наказателно постановление №7779а-270/12.0.2019г.
издадено от кмета на О. К., с което на Г. А. П. с ЕГН ********** от гр.П.,
ул.... и съдебен адрес в гр.П., ул.... чрез адв.Т. Т. АК-П. за извършено
нарушение на чл.39 ал.1 т.12 от Наредбата за поддържане и опазване на
обществения ред, чистотата, околната среда и общественото имущество на
територията на О. К. и на основание чл.39 ал.2 от същата Наредба на
жалбоподателя е наложена глоба в размер на 150 лева.
3
ОСЪЖДА О. К. да заплати на Г. А. П. с ЕГН ********** от гр.П.,
ул.... и съдебен адрес в гр.П., ул.... чрез адв.Т. Т. АК-П. направените от него
разноски за адвокат в размер на 500 (петстотин) лева.
Решението подлежи на касационно обжалване пред Административен
съд-Бургас в 14-дневен срок от съобщаването му на страните.
Съдия при Районен съд – Бургас: _______________________
4