Р Е Ш Е Н И Е № 195
гр.
Сливен 04.10.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД СЛИВЕН, в публично заседание на двадесет и шести септември, две хиляди двадесет и втора година, в състав:
АДМИНИСТРАТИВЕН
СЪДИЯ: СВЕТЛАНА ДРАГОМАНСКА
при секретаря Галя Георгиева, като разгледа докладваното от административния съдия адм. дело № 260/2022 г. по описа на Административен съд Сливен, за да се произнесе, съобрази следното :
Производството е по реда на чл. 172, ал. 5 от Закона за движението по пътищата /ЗДвП/ във връзка с чл. 145 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/.
Образувано е по жалба на С.Н.Г., ЕГН **********,***, против Заповед за прилагане на принудителна административна мярка № 22-0306-000227/06.06.2022 г., издадена от ВПД Началник сектор към ОД на МВР – Сливен, РУ Нова Загора, с която на основание чл. 171, т. 2, б. „д” от ЗДвП, на оспорващата е наложена принудителна административна мярка „временно спиране от движение на МПС до отпадане на основанието за това“ и е отнето СРМПС № *********.
В жалбата са изложени доводи за незаконосъобразност на оспорения административен акт, поради издаването му в противоречие с материалния и процесуалния закон. Твърди, че с. й автомобил „Шевролет“ с рег. № ******** се подготвял за включване в Лиценза на фирма „В. такси – С“ ООД, поради което е бил обозначен и оборудван с всички реквизити, изискващи се съгласно Наредба № 34/1999г. Със спирането на МПС от движение било невъзможно да се завърши процедурата и да се ползва автомобила. Искането към съда е да бъде отменена оспорената заповед, като незаконосъобразна и неправилна.
В съдебно заседание оспорващата не се явява.
Административният орган в съдебно заседание не се явява. Изразява писмено становище за законосъобразност на ЗППАМ. Моли същата да бъде потвърдена. Прави възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение, ако такова се претендира.
Окръжна прокуратура Сливен редовно уведомена не изпраща представител.
Жалбата е процесуално допустима. Подадена е от надлежна страна, при наличие на правен интерес, и срещу индивидуален административен акт, който подлежи на съдебен контрол за законосъобразност. Заповедта е връчена на 08.06.2022 г., а жалбата е подадена чрез административния орган на 21.06.2022 г.
Административният съд, след като обсъди и прецени наведените в жалбата доводи, становищата на страните, събраните по делото доказателства, и извърши проверка на законосъобразността на оспорения административен акт, приема за установено от фактическа страна следното:
Заповед за прилагане на принудителна административна мярка № 22-0306-000227/06.06.2022 г., е издадена от ВПД Началник сектор към ОД на МВР – Сливен, РУ Нова Загора, упълномощен със Заповед № 343з-3031 от 31.12.2021 г. на Директора на ОД на МВР Сливен.
Оспорената заповед е издадена въз основа на Акт за установяване на административно нарушение серия GA бл.№ 680761 от 06.06.2022 г., съставен против П. М. П., затова, че на 06.06.2022 г. в 15:00 часа в г. Н. З. по у. „Л. К.“ управлява в посока запад-изток лек автомобил „Шевролет Калос“ с рег. № ******** с. на С.Н.Г., като при проверката се установило, че водача управлява автомобил обозначен с опознавателни знаци за извършване на таксиметрови превози без да има валидно разрешение или лиценз за извършване на превоз на пътници към момента на проверката, с което е нарушил чл. 139, ал. 4 от ЗДвП.
С оспорената заповед, на основание чл. 171,т.2, б. „д“ от ЗДвП е приложена ПАМ на с. на МПС - С.Н.Г., а именно : „временно спиране от движение на МПС до отпадане на основанието за това“.
По делото е приета представена под опис административната преписка по издаване на оспорения административен акт.
Въз основа на установената по делото фактическа обстановка, съдът направи следните правни изводи:
Настоящият състав намира, че обжалваната заповед е издадена от компетентен орган, в изискваната от закона форма, спазени са процесуалните и материалните разпоредби при издаването й, като съответства и на целта на закона, поради което същата е правилна и законосъобразна.
Съгласно чл. 172 от ЗДП, принудителните административни мерки по чл. 171, т. 1, 2, 2а, 4, т. 5, буква "а", т. 6 и 7 се прилагат с мотивирана заповед от ръководителите на службите за контрол по този закон съобразно тяхната компетентност или от оправомощени от тях длъжностни лица. Към датата на издаване на административният акт със Заповед № 343з-3031 от 31.12.2021 г. на Директора на ОД на МВР Сливен е делегирана компетентност на издаващия акта орган и заповедта е издадена от компетентен орган, въз основа на надлежно упълномощаване.
Заповедта е издадена в писмена форма. Фактическата обстановка е описана чрез възпроизвеждане на нарушените правила от акта за нарушение. При издаване на оспорената заповед, административният орган е изложил мотиви, съставляващи фактически основания за издаване на заповедта, и същевременно се е позовал на съставения акт за установяване на административно нарушение, а именно, че П. М. П., на 06.06.2022 г. в 15:00 часа в г. Н. З. по у. „Л. К.“ управлява в посока запад-изток лек автомобил „Шевролет Калос“ с рег. № ******** с. на оспорващата С.Н.Г., като при проверката се установило, че водача управлява автомобил обозначен с опознавателни знаци за извършване на таксиметрови превози без да има валидно разрешение или лиценз за извършване на превоз на пътници към момента на проверката. С посочването в обстоятелствената част на заповедта, че МПС „Шевролет Калос“ с рег. № ********, е обозначен със знаци като таксиметров автомобил, е изпълнено изискването за форма. В хипотезата на чл. 171, т. 2, б. "д" ЗДвП правното основание съставлява и фактическо такова, поради което органът не е обвързан да сочи други фактически обстоятелства, извън визираните в приложимата законова разпоредба. Следователно, отразяването в акта на нормативното изискване, на което не отговаря спреният от движение лек автомобил, е достатъчно, за да се приеме, че е налице визираният в чл. 59, ал. 2, т. 4, пр. 1 реквизит. Извършено е позоваване на съставения АУАН, в който е посочената датата на извършване на нарушението, посочена е нарушената от ЗДвП разпоредба – чл. 139, ал. 4 от ЗДвП, както и правното основание за издаване на заповедта. При издаване на обжалваната заповед са спазени и разпоредбите на материалния и процесуалния закон.
По смисъла на чл. 171, ал. 1 ЗДвП принудителните административни мерки се налагат за осигуряване безопасността на движението по пътищата и за преустановяване на административните нарушения по този закон, поради което те са от вида на преустановяващите ПАМ.
Съгласно чл. 171, т. 2, б. "д" от ЗДвП, компетентните органи могат да прилагат принудителна административна мярка - временно спиране от движение на моторно превозно средство, което е обозначено с опознавателни знаци за извършване на таксиметрови превози, но не е включено в списък към издаден лиценз или издадено удостоверение за регистрация или не отговаря на изискванията, определени в нормативен акт. В случая административният орган е приложил ограничителната мярка при първата хипотеза. Настоящият състав на съда счита, че са изпълнени визираните в релевантната правна норма предпоставки за издаване на обжалваната заповед. От данните по административната преписка, и по – конкретно от съдържащите се в съставения акт за нарушение фактически констатации се установява, че полицейски служители са констатирали, че П. М. П. на процесната дата и място е управлявал лек автомобил „Шевролет Калос“ с рег. № ******** с. на жалбоподателката, който е имал опознавателни знаци за лек таксиметров автомобил, без автомобилът да е включен в списък към издаден лиценз или валидно разрешение. Не се спори по делото, че последният отрицателен факт е бил налице. Поради липсата на спор относно същия, респективно на обратното твърдение, че процесният лек автомобил е включен в списък към издаден лиценз или валидно разрешение за извършване на таксиметров превоз, следва този отрицателен факт да се приеме за установен. Според настоящия състав на съда за прилагането на ограничителната мярка по чл. 171, т. 2, б. "д" от ЗДвП необходимо и достатъчно основание за прилагане на мярката е наличие на опознавателни знаци като таксиметров автомобил на управлявано МПС, което да създава впечатление, че с автомобила се осъществява таксиметрова дейност, без да е необходимо такава да бъде констатирано. Без значение е факта, дали в момента на проверката водача на управлявалия с. й МПС е извършвал превоз на пътници, срещу заплащане или на приятелски начала. Ето защо административният орган правилно е приложил закона.
Мярката по чл. 171, ал. 2, б "д" от Закона за движение по пътищата е принудителна административна мярка, която няма санкционен характер. Тя се прилага без оглед на вината; чрез нея се реализира диспозицията на правната норма. ПАМ по своя характер е вид административна принуда, за прилагането на която е предвиден специален процесуален ред. Целта на приложената принудителна административна мярка има превантивен характер – движението на ППС да бъде спряно до привеждането му в съответствие с изискванията на закона. Именно затова тя има временен характер.
Предвид изложените фактическите и правни обстоятелства, релевантни за решаване на спора, оспорената заповед е издадена от компетентния административен орган, при спазване на административнопроизводствените правила и материалния закон, в съответствие с целта на закона, поради което жалбата против същата следва да бъде отхвърлена като неоснователна.
Във връзка с гореизложеното на основание чл.172, ал.2, предл. посл. от АПК, Административен съд - Сливен
Р Е Ш И:
ОТХВЪРЛЯ жалбата на С.Н.Г., ЕГН **********,***, против Заповед за прилагане на принудителна административна мярка № 22-0306-000227/06.06.2022 г., издадена от ВПД Началник сектор към ОД на МВР – Сливен, РУ Нова Загора, с която на основание чл. 171, т. 2, б. „д” от ЗДвП, на оспорващата е наложена принудителна административна мярка „временно спиране от движение на МПС до отпадане на основанието за това“ и е отнето СРМПС № *********, като неоснователна.
Решението е окончателно.
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪДИЯ: