Решение по дело №2826/2011 на Районен съд - Бургас

Номер на акта: 1591
Дата: 30 септември 2011 г. (в сила от 3 август 2012 г.)
Съдия: Петя Кръстева Георгиева
Дело: 20112120202826
Тип на делото: Административно наказателно дело
Дата на образуване: 2 август 2011 г.

Съдържание на акта

                                          Р Е Ш Е Н И Е

 

                                           2152,   30.09.2011г. ,  град Бургас

 

В   И М Е Т О    Н А    Н А Р О Д А

 

Бургаският районен съд,    осми наказателен състав

на двадесет и седми септември, две хиляди и единадесета година

в публично заседание в следния състав:

 

                                                                            Председател: ПЕТЯ ГЕОРГИЕВА

                                                                           Съдебни заседатели:

 

Секретар:  Атанаска Русева

Прокурор: ...............................

като разгледа докладваното от съдия ГЕОРГИЕВА наказателно административен характер дело № 2826 по описа на съда за 2011 година, за да се произнесе взе предвид следното:

 

      Производството по делото е образувано по повод жалбата на Д.Р.Г. ЕГН ********** *** против наказателно постановление № 3058/2011г., издадено на 07.04.2011г. от началника на група в сектор ПП-КАТ към ОД на МВР-Бургас, с което за нарушение на чл.21, ал.2 от Закона за движението по пътищата /ЗДвП/, на основание чл.182, ал.2, т.6 от ЗДвП, на жалбоподателя е наложено административно наказание глоба в размер на 350 лева и за нарушение на чл.100, ал.1, т.1 от ЗДвП, на основание чл.183, ал.1, т.1 от ЗДвП е наложена глоба в размер на 10 лева. Сочат се доводи за незаконосъобразност с искане за отмяна на обжалваното постановление.

     Жалбата е процесуално допустима, тъй като е подадена в законоустановения  преклузивен срок.

      ОД на МВР- гр.Бургас, редовно призована не изпраща процесуален представител в съдебно заседание. Изразява писмено становище, с което моли съда да остави жалбата без уважение и потвърди наказателното постановление.

       Съдът, като прецени поотделно и в съвкупност представените по делото доказателства и съобрази закона с оглед правомощията си по съдебния контрол намира за установено от фактическа и правна страна следното:

       На 28.03.2011г. на жалбоподателя е съставен акт за установяване на административно нарушение за това, че на 14.05.010г. около 16.29 часа на ПП I-99, посока гр.Созопол към гр.Бургас, на разклон Атия управлява лек автомобил „Тойота” с рег.№ А****КР със скорост 111км/ч. при разрешена скорост за движение  с пътен знак В-26  60 км/ч. в нарушение на чл.21, ал.2 от ЗДвП. Скоростта е засечена със система SITRAFFIC LYNX speed- ERS-400 с фабр.№ 003059049644, снимка № 0045. Като собственик Д.Р.Г. не е посочил водача извършил нарушението. Същият не е носил свидетелство за управление на моторно превозно средство в нарушение.

      Актът е подписан от актосъставителя, свидетелите и е предявен на жалбоподателя, който го е подписал без възражения.

      Въз основа на горепосочения акт е издадено и обжалваното в настоящото производство наказателно постановление № 3058/2011г., издадено на 07.04.2011г. от началника на група в сектор ПП-КАТ към ОД на МВР-Бургас, с което за нарушение на чл.21, ал.2 от Закона за движението по пътищата /ЗДвП/, на основание чл.182, ал.2, т.6 от ЗДвП, на жалбоподателя е наложено административно наказание глоба в размер на 350 лева, и за нарушение на чл.100, ал.1, т.1 от ЗДвП, на основание чл.183, ал.1, т.1 от ЗДвП е наложена глоба в размер на 10 лева.

     Съдът намира, че при съставяне на акта и при издаване на атакуваното наказателно постановление не са спазени изискванията на чл.42, т.5 от ЗАНН. Актосъставителят е констатирал, че жалбоподателят не е носил свидетелство за управление на моторно превозно средство, без да посочи нарушената законова разпоредба, регламентираща правилото за поведение относно това нарушение. По този начин още със съставяне на акта е допуснато съществено нарушение на процесуалните правила и е ограничено правото на защита на жалбоподателя. Последващата квалификация по чл.100, ал.1, т.1 от ЗДвП не санира допуснатото нарушение, поради което наказателното постановление следва да бъде отменено в тази част като незаконосъобразно.

     При реализиране на административнонаказателната отговорност на жалбоподателя не са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила. Съдът намира, че не е налице противоречие между обстоятелствата в акта и тези в издаденото постановление. Действително и в акта и в постановлението е посочено „...управлява лек автомобил...”, след което е посочено, че „като собственик не посочва водача извършил нарушението”, но според според съда правата на жалбоподателя не са засегнати. Разпоредбата на чл.188, ал.1 от ЗДвП предвижда, че собственикът се наказва с наказанието, предвидено за извършеното нарушение, ако не посочи на кого е предоставил моторното превозно средство. По делото е представена декларация по чл.188 от ЗДвП , попълнена от жалбоподателя, в която същият е декларирал, че не може да посочи водача извършил нарушението с процесния автомобил. Актосъставителят, преди да ангажира отговорността на собственика е изпълнил процедурата по изясняване на обстоятелството по  чл.188 от ЗДвП, а именно предоставял ли е собственика ползването на моторното превозно средство на друго лице. Дори и да се приеме, че жалбоподателят не е бил наясно в какво качество е наказан, то нарушението и вината му са безспорно установени и това не е дало отражение върху решението на административнонаказващия орган. В този смисъл правата на жалбоподателя не са нарушени в такава степен, даваща основание на съда да отмени оспореното наказателно постановление само на това основание.

    Видно от представените по делото писмени доказателства, както и от извършена служебна проверка се установява, че в регистъра на одобрените за използване типове средства за измерване е вписана система за измерване на скорост тип „SYTRAFFIC LYNX speed – ERS - 400,  тъй като тя е одобрен тип.

     За да бъде наложено законосъобразно административно наказание, то нарушението следва да бъде доказано по несъмнен начин с допустимите от закона доказателствени средства. От приетата от съда фактическа обстановка следва, че скоростта на движение на автомобила на жалбоподателя е установена с въпросната система. Съгласно чл.189, ал.15 от ЗДвП изготвените със системи, заснемащи или записващи датата, точния час на нарушението и регистрационния номер на моторното превозно средство, снимки, видеозаписи и разпечатки са веществени доказателствени средства в административнонаказателния процес. Самата система следва да бъде одобрена, съгласно изискванията на Закона за измерванията и Наредба за средствата за измерване, които подлежат на метрологичен контрол, защото с нея освен заснемане, т.е. фиксиране и възпроизвеждане на движещи се обекти, се отчита и скоростта на автомобила. Системите за видеоконтрол и измерване на скорост подлежат на метрологичен контрол, а именно одобряване на тип, първоначална проверка и последваща проверка по реда на глава четвърта от Закона за измерванията (ДВ, бр. 46 от 2002 г., изм. бр. 88 от 2005г., изм. и доп. бр. 95 от 2005 г.) и раздел XXXVI от Наредбата за средствата за измерване, които подлежат на метрологичен контрол. Одобряването на типа на системите се провежда в Българския институт по метрология (БИМ). Първоначалната проверка и последващата проверка на този тип средства за измерване се извършва от БИМ или от оправомощени за целта лаборатории. Периодичността на последващата проверка е една година. Съгласно чл.755, ал.2, чл.761, ал.3 и чл.817 от Наредбата за средствата за измерване, които подлежат на метрологичен контрол, една система за измерване се счита от одобрен тип, когато всички компоненти, от които е комплектована са от одобрен тип. Компонентите задължително се вписват в удостоверението за одобрен тип на средството за измерване. Съгласно чл.761, ал.1 от Наредбата, радарните скоростомери се пускат в действие след одобряване на типа и след първоначална проверка и подлежат на последващи проверки. Очевидно е, че такова одобрение от председателя на Български институт по метрология е налице, тъй като системата е вписана в регистър за одобрените типове средства за измерване на основание чл.34 от Закон за измерванията, поради което и видеоклипът може да служи като годно доказателствено средство за скоростта.

     Предвид обстоятелството, че скоростта, е установена със система, която е одобрена по предвидения ред, резултатите от нея могат да се ползват, като годно доказателство. Ето защо съдът счита, че нарушението, което се вменява на жалбоподателя е доказано по несъмнен начин, поради което наказателното постановление се явява законосъобразно в тази му част, а определената от актосъставителя и наказващия орган квалификация е правилна и законосъобразна.

      Размерът на глобата от 350 лева е законосъобразно определен. Превишението на скоростта над допустимата е 51 км/ч.. Съгласно чл.182, ал.2, т.6 от ЗДвП за превишаване над 50 км/ч. извън населено място водачите се наказват с глоба 300 лева, като за всеки следващи 5 км/ч. превишаване над 50 км/ч. глобата се увеличава с 50 лева.

           Мотивиран от гореизложеното на основание чл.63, ал.1 от ЗАНН Бургаският районен съд

                    Р Е Ш И :

 ОТМЕНЯ наказателно постановление № 3058/2011г., издадено на 07.04.2011г. от началника на група в сектор ПП-КАТ към ОД на МВР-Бургас, в частта, в която за нарушение на чл.100, ал.1, т.1 от ЗДвП, на основание чл.183, ал.1, т.1 от ЗДвП  на Д.Р.Г. ЕГН ********** *** е наложена глоба в размер на 10 / десет / лева и ПОТВЪРЖДАВА постановлението в останалата му част.

 

Решението подлежи на обжалване с касационна жалба пред Административен съд гр.Бургас, в 14- дневен срок от съобщаването му на страните.

         Председател:П.Георгиева

А.Р.

Вярно с оригинала!