Р Е Ш Е Н И
Е
№ 199
гр. Велико Търново, 28.11.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Административен
съд – гр. Велико Търново, Първи касационен състав, в публично заседание на осемнадесети ноември две
хиляди двадесет и втора година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЙОРДАНКА МАТЕВА
ЧЛЕНОВЕ: МАРИЯ
ДАНАИЛОВА
ИВЕЛИНА
ЯНЕВА
При секретаря М.Н.и участието на прокурора от ВТОП Светлана Иванова,
разгледа докладваното от председателя касационно НАХД № 10190/2022 г. и за да се произнесе взе предвид следното:
Производството
е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) вр. с
чл. 63в от Закона за административните нарушения и наказания (ЗАНН)
Същото
е образувано по касационна жалба на Д.З.Т. ***, чрез ***Ал. Ч. със съдебен
адрес ***, против Решение № 305 от 13.07.2022 г. по АНД № 20224110200374/2022
г. по описа на Великотърновски районен съд (ВТРС), с което е потвърдено Наказателно
постановление (НП) № 21-1275-002179/15.12.2021 г. на Началник сектор
„Пътна полиция“ при ОД на МВР – Велико Търново, с което на касатора на основание чл. 175,
ал. 1, т. 4 от Закона за движението по пътищата (ЗДвП), за нарушение на чл. 103
от същия закон, е наложено наказание „глоба“ в размер на 50 лева и „лишаване от
право да управлява МПС“ за срок от 2 (два) месеца.
Касаторът
оспорва решението като неправилно и незаконосъобразно. Посочените в жалбата
оплаквания съдът квалифицира като такива по чл. 348, ал. 1, т. 1 от НПК във връзка
с чл. 63в от ЗАНН – неправилно решение, поради нарушение на материалния закон. Твърди
се, че не е доказано извършването на твърдяното нарушение. В тази връзка
посочва, че при подадения сигнал от контролните органи, е спряла след патрулния
автомобил на аварийни светлини за около десет минути, но след като никой от униформените
патрулиращи полицаи не й обърнал внимание, касаторката приела, че подаденият
сигнал за спиране бил предназначен за движещия се зад нея автомобил, след което
се включила в движение след подаден сигнал. Намира, че районният съд е
постановил решение без да е обсъдил наведените пред него възражения. В
условията на евентуалност, намира случая за маловажен и моли за прилагане на
чл. 28 от ЗАНН. По тези изложени в жалбата съображения от съда се иска да
отмени оспореното решение и да се постанови ново, с което се отмени наказателното
постановление. В съдебно заседание, чрез процесуалния си представител, поддържа
жалбата по изложените в нея доводи за неправилност на оспореното решение. Претендира
разноски за две инстанции.
Ответникът
по касационната жалба – Началникът на сектор „Пътна полиция“ при ОД на МВР – Велико Търново,
редовно призован, не се явява и не се представлява. Не взема становище по
касационната жалба.
Представителят
на Окръжна прокуратура – Велико Търново счита касационната жалба за неоснователна,
а решението на ВТРС за правилно и законосъобразно. Счита че от събраните
доказателства безспорно установяват извършеното нарушение. Намира, че не са налице условията за
прилагане на чл. 28 от ЗАНН. Предлага оспореното решение да бъде оставено в
сила.
Настоящият
касационен състав на Административен съд – Велико Търново, като взе предвид
събраните по делото доказателства от ВТРС и наведените от касатора възражения
намира за установено следното:
Жалба
е подадена от надлежна страна-участник във въззивното производство, в законния
срок, до компетентния съд, което я прави допустима. Съгласно чл. 63в от ЗАНН,
административният съд разглежда касационните жалби срещу решенията на
съответните РС по реда на глава ХІІ от АПК. Чл. 218 от АПК, по принцип, свежда
предмета на касационната проверка до посочените в жалбата пороци на решението,
но същевременно задължава касационната инстанция да следи и служебно за
валидността, допустимостта и съответствието на решението с материалния закон. Воден
от така определения предмет на настоящето касационно дело, съдът намира
касационната жалба за неоснователна, а решение на ВТРС за правилно като
съображенията на настоящия касационен състав са следните:
От
фактическа страна Великотърновският районен съд е приел за установено, че на
21.11.2021 г., в 11:15 часа, в гр. Велико Търново, ул. „Магистрална" до №
10, в посока към град София, лицето Д.З.Т. управлявала товарен автомобил „БМВ
Х6", peг. № ***, собственост на „Евролийз Ауто“ ЕАД, като не изпълнява
задължението си като водач при подаден сигнал със стоп палка по образец от
контролните органи, да спре плавно в най – дясната част на платното за
движение. Водачът възприел ясно подадения сигнал, но продължил движението си
без да се върне на място. В декларацията по чл. 188 от ЗДвП като водач на автомобила е
посочена Д.Т.. На 30.11.2021г. в
сградата на Сектор „ПП“ при ОД на МВР – В. Търново, в присъствието на
нарушителя и св. Л.В.М., е съставен АУАН Серия GA №441388, връчен на Т. на същия ден и
подписан от нея без възражения. Въз основа на този АУАН е издадено НП № 21-1275-002179/15.12.2021
г. от Началник сектор
„Пътна полиция“ при ОД на МВР – Велико Търново като поведението на нарушителя е
квалифицирано като нарушение на чл. 103 от ЗДвП и на основание чл. 175, ал. 1, т.
4 от същия закон са наложени административни наказания "Глоба" в размер
на 50,00 лева и "лишаване от право да управлява МПС" за срок от два
месеца. Наказателното постановление е връчено на санкционираното лице на дата 09.03.2022
г. и е обжалвано пред ВТРС в законоустановения срок.
Въз основа на така изложената фактическа обстановка районният съд е приел,
че АУАН и НП са издадени от компетентни органи, при спазване на
административнопроизводствените правила, в изискуемата от закона форма и
отговарят на изискванията на чл. 42 и чл. 57
от ЗАНН. Преценено е, че нарушението е безспорно доказано от събраните по делото
писмени и гласни доказателства като правилно е ангажирана отговорността на
жалбоподателя /касатор понастоящем/ за това, че на посочените в НП място, дата
и час, след възприет подаден от полицейските служители сигнал за спиране, не е
спрял и е продължил движението си към град София. Намерил е, че наложените
наказания са правилно индивидуализирани, същите са предвидени кумулативно и са
определени в границите на посочените от закона размери. Изложени са мотиви за неприложимост
на разпоредбата на чл. 28 от ЗАНН. По тези съображения ВТРС е потвърдил
обжалваното пред него НП.
Постановеното от Районен съд –
Велико Търново решение е правилно.
Настоящата касационна инстанция
намира изводите на районния съд за съответстващи на доказателствата по делото и
на приложимото право. Въззивният съд е изложил подробни и обосновани мотиви и е
достигал до правилен извод за законосъобразността на НП. Правилни са изводите,
че при издаване на НП не са допуснати съществени нарушения, които да водят до
неговата отмяна. При съставяне на АУАН и издаване на НП е спазена процедурата,
предвидена в ЗАНН.
Противно на наведените в жалбата
твърдения, настоящият касационен състав намира, че в обжалваното решение от
ВТРС са обсъдени всички направени пред него възражения, които по своята същност
се свеждат до недоказаност на вмененото нарушение и са идентични с тези,
наведени и пред настоящия състав, като правилно същите са преценени за
неоснователни.
Посочената като нарушена разпоредба
на чл. 103 от ЗДвП задължава водачите на МПС при подаден сигнал за спиране от
контролните органи да спрат плавно в най-дясната част на платното за движение
или на посоченото от представителя на службата за контрол място и да изпълнява
неговите указания. В случая, както от събраните по делото писмени доказателства,
така и от безпротиворечивите показания на изслушаните пред районния съд
свидетели М.и Н.- преки очевидци на извършване на нарушението, се установява,
че във връзка с извършена от касатора неправилна маневра в регулиран от полицейските
служители участък, бил подаден сигнал със стоп-палка по образец с указана
посоката за спиране, който сигнал бил възприет от водача на процесния
автомобил, но въпреки това същият не спрял на обозначеното място, а продължил
по пътя си. От друга страна, освен горните обстоятелства, двамата свидетели
подробно са описали и поведението на водача на пътя, като са категорични, че същият
заобиколил подаващия сигнала полицейски служител и ускорил скоростта си на
движение в посока към град София, при което бил последван от полицейските служители
със служебния автомобил, но поради интензивният трафик по това време на
денонощието, униформените служители не са успели да го настигнат. Съдът намира,
че показанията на свидетелите досежно главния предмет на доказване съответстват
на приобщените по делото писмени доказателства, в т.ч. на съставения АУАН,
чиято доказателствена стойност не е оборена съгласно чл. 189, ал. 2 от ЗДвП,
поради което правилно ВТРС ги е кредитирал. Поддържаните и пред настоящата
инстанция възражения в смисъл, че след подаване на сигнала със стоп-палка касаторът
е спрял на известно разстояние след патрулната кола са в пълно противоречие с
установеното по делото и остават недоказани. Елемент от фактическия състав на
нарушението е фактът на подаване на сигнал от контролен орган, а че такъв е бил
подаден е несъмнено установено и същевременно е изяснено как касаторът е
реагирал на същия, а именно – не е спрял на указаното от органа място. Съдът
намира, че при условие, че се твърди, че в колата освед водачката е имало още 2
лица е логично да се очаква дори и да се е реализирала твърдяната от нея
ситуация поне един от пасажерите да е слязъл е проверил допълнително защо са
спрени и спрени ли са изобщо. Нещо повече, въпреки че е посочила тези лица като
свидетели касаторката не е довела същите пред въззивния съд и не е ангажирала
никакви доказателства за опровергаване на обясненията на свидетелите –
контролни органи и установеното в акта. При това положение, настоящият състав намира,
че описаното административно нарушение е доказано по несъмнен и категоричен
начин като правилно е квалифицирано от административнонаказващия орган като
такова по чл. 103 от ЗДвП.
Налице
е пълно съответствие между описанието на нарушението от фактическа страна и
нарушената законова разпоредба, а приложената от административнонаказващия
орган санкционна норма съответства на установеното нарушение.
Това
формално нарушение не се отличава с някаква по-ниска степен на обществена
опасност от други нарушения от същия вид, поради което и няма никакво основание
за приложение на разпоредбата на чл. 28 от ЗАНН. Случаят не е маловажен, а наложеното наказание отговаря на
тежестта на нарушението, както и на значимостта на нарушените обществени отношения.
По
изложените съображения съдът намира касационната жалба за основателна.
Направените изводи от районния съд са неправилни, поради което обжалваното
съдебно решение следва да бъде отменено и вместо това да се постанови
потвърждаване на Наказателно постановление № 18-1275-002134/09.10.2018 г. на
началник на сектор „Пътна полиция“ при ОД на МВР – Велико Търново.
Не
се претендират разноски от ответника по касация, поради което такива не следва
да бъдат присъждани.
Водим от горното и на основание чл.
221, ал. 2 от АПК, вр. с чл. 63в от ЗАНН, съдът
Р Е Ш И :
ОСТАВЯ
В СИЛА Решение № 305
от 13.07.2022 г. по АНД № 20224110200374/2022 г. по описа на Районен съд –
Велико Търново.
РЕШЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на
обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ:
1.
2.