Р Е
Ш Е Н
И Е
№…….....................
гр. С.,10.06. 2020г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, IV – Б състав, в публичното заседание на четвърти
юни, две хиляди и двадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: РЕНИ КОДЖАБАШЕВА
ЧЛЕНОВЕ: СТАНИМИРА ИВАНОВА
мл.с. МАРИНА
ГЮРОВА
при
секретаря К.Лозева, като разгледа докладваното съдия Станимира Иванова въззивно гр. дело № 10747 по описа за 2019г. на СГС, за да се
произнесе взе предвид следното.
Производството е по реда на чл. 258 и сл. ГПК.
С Решение № 119839/20.05.2019г. по гр.д. № 22524 по
описа за 2018г. на Софийски районен съд,
67-ми състав Т.С.”ЕАД, ЕИК********с адрес: *** е осъдено да заплати на „ А.-С“ЕООД, ЕИК ********, със седалище и
адрес на управление:*** сумите на основание и в размери, както следва: на
основание на чл. 137, ал. 2 от ЗЕ вр.
с чл. 59 от ЗЗД и чл. 86 от ЗЗД сумата
от 8741,80лв., ведно със
законната лихва от подаване на исковата молба – 04.04.2018г. до изплащането й,
представляващи обезщетение за ползването за
периода от 28.02.2017г. до 02.04.2018г. на топлопреносно съоръжение -
външно топлозахранване, абонатна станция и присъединителен топлопровод, в имот
находящ се в гр. С., УПИ І-61 и 64, кв. 7-Г, местност Стрелбище, с
административен адрес: ул. „********; на основание на чл. 78, ал.1 от ГПК сумата от 1456,59лв., представляващи съдебни
разноски по делото.
Срещу така постановено решение е депозирана въззивна
жалба вх.№ 5100241/11.08.2019г. по
регистъра на СРС, депозирана от
ответника по исковете - Т.С.”ЕАД, ЕИК
********, в частта, в която исковете са уважени.
Изложило е съображения, че решението е
неправилно, постановено при нарушение на съдопроизводствени правила и на
материалния закон. Посочило е, че съгласно чл. 24 от предварителния договор
имал право да ползва съоръжението. Действително разпоредбата на чл. 137, ал.2
от ЗЕ предвиждала заплащане на цена за това ползване, но получавайки такава
ищецът би се обогатил неоснователно защото не било депозирало необходими
документи за изкупуване на топлопровода. Неверни били твърденията на
ищеца, че ответникът няколкократно отклонявал поканите му за задължението за изкупуване
на съоръжението, ултимативни искания не били равнозначни на покани, ищецът
отказал предложенията на ответника за сключване на договор. Ищецът не бил
представил необходимите документи по чл. 31, ал. 3 от Наредбата за топлоснабдяване.
Това поведение на ищеца било неправомерно, злоупотреба с право, защото поставяло ответника в невъзможност да
сключи договор за изкупуване като същевременно се претендирала цената за
ползване на съоръжението. Ищецът не бил
собственик на съоръжението. Не било
доказано отправяне на покана по § 4, ал.
4а от ДР на ЗЕ. Действително, тази разпоредба била нова , обнародвана в ДВ, бр.
38/2018г. и в сила от 08.05.2018г., но уреждала процесните отношения.
Претендирало е разноски. Оспорило е поради прекомерност претенцията на
въззиваемия за разноски за адвокат.
Въззиваемият-ищец
А.-С“ЕООД,
ЕИК ******** е оспорил жалбата. Посочил
е, че решението било правилно.
Поведението му било добросъвестно, отправил покани до ответника за
сключване на договор за присъединяване и изкупуване на съоръжението, но ответникът не се отзовал и това довело до
необходимост от предявяване на претенциите по чл. 137, ал.2 от ЗЕ пред съда,
имало вече няколко съдебни дела – 6732/2014г. на СРС; 2083/2014г. на СГС.
Образуването на тези дела следвало да се ценят като покана за плащането на
цената за ползване на съоръжението включително и по смисъла на § 4, ал. 4а от ДР на ЗЕ . Съоръжението било
изградено от ищеца и той бил негов собственик. Претендирал е разноски.
Съдът, след
като прецени доводите на страните и събраните по делото доказателства, намира
за установено от фактическа страна следното:
Първоинстанционният съд е сезиран с искова молба вх.
№ 2008946/04.04.2018г. изменен с молба
от 28.02.2019г., на А.-С“ЕООД, ЕИК ********
срещу Т.С.”ЕАД, ЕИК ********, с която е поискало от съда да осъди ответника
но основание на чл. 137, ал.2 от Закона
за енергетиката и чл. 86 от ЗЗД да му заплати сумата от 8714,80лв., ведно със законната лихва
от подаване на исковата молба –до изплащането й, представляващи цена на
ползването за периода от 28.02.2017г. до
02.04.2018г. на съоръжението по предварителен договор № 822/29.07.2008г. за
присъединяване на потребители, ползващи топлинна енергия за битови нужди,
представляващо външно топлозахранване, абонатна станция и присъединителен
топлопровод в имот, находящ се в гр. С., УПИ І-61 и 64, кв. 7-Г, местност
Стрелбище, с административен адрес: ул. „********. Посочило е, че по сключения с ответника предварителен
договор се задължило да изгради за своя сметка
присъединителен топлопровод с диаметър 2Ду76,1/140 мм. и съответна
дължина по трасе от 77м. до топлопровод по ул. „********“ и абонатна станция с
мощност за обект с административен
адрес: гр. С., ул. „********”, като се съгласили до прехвърляне на
собствеността върху съоръжението негов собственик на е А.-С“ЕООД. Посочил е, че изпълнил задълженията си по
договора като изградил съоръжението по съгласувания с ответника на инвестиционен
проект. В сградата от 18.06.2009г. се ползвала топлинна енергия но ответникът
не плащал цената за ползване на съоръжението. Посочил е, че ответникът бил
осъден с решение по дело № 6732/2014г. на СГС да му заплати цена за ползване на
съоръжението за периода от 04.04.2012г. до 02.02.2016г. , висящо било дело №
13249/2017г. на СРС, 72-ри състав за вземане за периода до 27.02.2017г. Претендирало
е разноски.
Ответникът Т.С.”ЕАД,
ЕИК********е оспорило исковете. Посочило е, че съгласно чл. 24 от
предварителния договор имал право да ползва съоръжението. Действително
разпоредбата на чл. 137, ал.2 от ЗЕ предвиждала заплащане на цена за това
ползване, но получавайки такава ищецът би се обогатил неоснователно защото не
било депозирало необходими документи за
изкупуване на топлопровода.
Неверни били твърденията на ищеца, че ответникът няколкократно отклонявал
поканите му за задължението за изкупуване на съоръжението, ултимативни искания
не били равнозначни на покани., ищецът отказал предложенията на ответника за
сключване на договор. Ищецът не бил представил необходимите документи по чл.
31, ал. 3 от наредбата за топлоснабдяване. Това поведение на ищеца било
неправомерно, злоупотреба с право,
защото поставяло ответника в невъзможност да сключи договор за
изкупуване като същевременно се претендирала цената за ползване на
съоръжението. Ищецът не бил собственик
на съоръжението. Не било доказано
отправяне на покана по § 4, ал. 4а от ДР
на ЗЕ. Действително, тази разпоредба била нова , обнародвана в ДВ, бр.
38/2018г. и в сила от 08.05.2018г., но уреждала процесните отношения. Задължението
било погасено по давност. Претендирало е разноски. Оспорило е поради
прекомерност претенцията на въззиваемия за разноски за адвокат.
По делото е прието предварително проучване на
ответника за присъединяване на жилищната сграда в гр. С., УПИ І-61 и 64, кв.
7-Г, местност Стрелбище, ул. „********“, направено по заявление на ищеца от
17.08.2006г.
Приет е неоспорен от страните предварителен
договор № 822/29.07.2008г. носещ подпис
за страните, съгласно който А.-С“ЕООД се задължило да изгради присъединителен
топлопровод с диаметър външно топлозахранване, абонатна станция и
присъединителен топлопровод в имот, находящ се в гр. С., УПИ І-61 и 64, кв.
7-Г, местност Стрелбище, ул. „********“ до топлопровод по ул. „********”,
съоръжения към него и абонатна станция с
мощност : за отопление и вентилация – 300 kW и за битово горещо водоснабдяване 200 kW , като след завършване на строежа и
съставяне на констативен акт, че е
изпълнен съобразно одобрените инвестиционни проекти възложителят ще подаде заявление до
топлопреносното предприятие за сключване на договор за присъединяване, строеж
се извършва за сметка на А.-С“ЕООД, който съгласно чл. 6 и чл. 23 от договора
ищецът е признал, че е собственик на съоръжението до прехвърлянето й на Т.С.”ЕАД.
Съгласно чл. 23 от договора Т.С.”ЕАД се е задължила да придобие при условията
на чл. 137 от ЗЕ собствеността върху съоръжението с договор за присъединяване .
Съгласно чл. 24 от договора Т.С.”ЕАД има право да използва съоръжението.
По делото са приети неоспорени от страните разрешение
за строеж № 722/17.10.2006г., поправено със заповед № РД-09-50/1594/18.12.2006г. на главния
архитект на СО, разрешение за ползване № 308/18.06.2009г. , издадено от ДНСК,
съгласно които на 28.08.2007г. е
издадено на А.-С“ЕООД разрешение за строеж по инвестиционни проекти одобрени на
16.10.2006г. на топлозахранване и на
жилищна сграда в УПИ І-61,64, кв. 7г, м.“Красно село-Стрелбище“, на
18.06.2009г. е издадено разрешение за ползване на сградата включително и на външно
топлозахранване и абонатна станция.
С прието по делото неоспорено от страните заключение
по съдебно-техническата експертиза вещото лице след запознаване с документи по
делото и проверки при ответника е посочило, че жилищната сграда е на ул. „******** и външния топлопровод и абонатната станция са
въведени в експлоатация, те се ползвали от ответника за захранване с топлинна
енергия на абонатите на адрес ул. „********, гр. С.. Посочило е, че съобразно
Методиката за определяне на цените за предоставен достъп на преносно или
разпространително предприятие от потребителите през собствените им
уредби/съоръжения до други потребители, която била приета с Решение на ДКЕВР №
27/04.02.2008г. , цената за ползването на съоръжението за процесния период е 8714,80лв. без ДДС.
Приета е покана вх. № 4118/11.10.2013г., съгласно
която на 11.10.2013г. ответникът е получил покана от ищеца да сключат договор
за прехвърляне на собствеността на
съоръжението по предварителния договор № 822 от 29.07.2008г. от ищеца до
ответника.
Приети са Решение № 287/02.02.2017г. по дело №
1812/2016г. на САС, ТО, решение №
2/04.01.2016г. по дело 2083/2014г. на СГС, ТО, V—6 състав, с които Т.С.“ЕАД е
съдено да заплати на А.С“ЕООД -44 402,64лв. ведно с лихва от подаване на исковата молба –
04.04.2014г., до изплащането й, като
обезщетение за периода от 18.06.2009г. до 04.04.2014г. за ползване на
изградения от ищеца енергиен обект „външно топлозахранване и абонатна станция“ на
сграда в УПИ І-61,64, кв. 7г, м.“Красно село-Стрелбище“, С., ул. ********.
Приет е протокол от 08.05.2019г. от ОС на ЕС на сграда
в гр. С., ул. „********, съгласно който е взето решение П.П.да е Председател на
УС, а членове на УС да са М.В.и П.Д., Б.Ж.е член на Контролен съвет.
Прието е заявление от 22.11.2019г. от М.В.и Б.Ж.доТ.С.“ЕАД
, с плриложен към него предварителен договор от 2007г., съгласно които на
22.11.2019г. М.В.и Б.Ж.като представители на етажната собственост на гр. С.,
ул. „********са поискали да предадат на Т.С.“ЕАД абонатната станция срещу
заплащане. Посочили са, че етажните собственици са собственици на абонатната
станция на основание на предварителните договори за купуване на самостоятелни
обекти в сградата, предмет на които били съответните части от абонатната
станция. Предварителния договор от 28.11.2007г. е сключен между П.Д. и М.В..
С оглед на така установената фактическа обстановка, съдът намира от права
страна следното:
Съгласно
разпоредбата на чл. 269 от ГПК въззивния съд се произнася служебно по
валидността на решението а по допустимостта му – в обжалваната част. По
останалите въпроси въззивния съд е ограничен от посоченото в жалбата.
В конкретния
случай постановеното по делото решение е
валидно и в обжалваната част е допустимо.
По правилността на решението в обжалваната част:
Съгласно
разпоредбата на чл. 137, ал.2 от Закона
за енергетиката при присъединяване на клиенти на топлинна енергия за битови
нужди присъединителния топлопровод, съоръженията към него и абонатната станция
може да се извърши от клиентите след съгласуване с топлопреносното предприятие,
като в този случай топлопреносното предприятие заплаща цена за ползването на
съоръжението до прехвърляне на собствеността им на топлопреносното предприятие.
Съдът
приема, че от събраните по делото неоспорени от страните писмени доказателства се установява, че на 29.07.2008г.
между страните е възникнало валидно правоотношение по предварителен
договор № 822/29.07.2008г. и А.-С”ЕООД като клиент се задължило да
изгради присъединителен топлопровод с диаметър 2Ду76,1/140 мм. и съответна
дължина по трасе от 77м. до топлопровод по ул. „********“ и абонатна станция ,
съоръжения към него за сграда с административен адрес: гр. С., ул. „********” №
8 за своя сметка, като след завършване на строежа и съставяне на констативен
акт, че е изпълнен съобразно одобрените
инвестиционни проекти страните са се съгласили да се сключи договор за
присъединяване, с който и да се прехвърли собствеността на съоръжението на Т.С.“ЕАД, съоръжението е изградено съобразно проектите
и нормативните изисквания, като е въведено в експлоатация на 18.06.2009г. ,
като Т.С. ЕАД ползва съоръжението като доставя топлинна енергия в нея.
При така
установеното съдът приема, че по делото е установено валидно възникнало вземане
на ищеца срещу ответника за заплащане на цената за ползването на съоръжението
за периода от топлоснабдяването на сградата
до прехвърляне на собствеността на съоръжението от ищеца на ответника.
Неоснователни са доводите на въззивника, че не е установено ищецът да е
собственик на съоръжението. Собствеността на същото се установява от сключения
между страните предварителен договор, документите за изграждане на съоръжението
- разрешението за строеж , разрешението за ползването на сградата. Последните
установяват, че ищецът е клиент на
топлинна енергия по смисъла на ч. 137 от ЗЕ, че той е изградил съоръжението за
собствена сметка по съглашение с топлопреносното предприятие, поради което и
съдът приема за установено, че ищецът е собственик на съоръжението. Приетите в
производство пред СГС заявление с приложен към него предварителен договор,
решение на ОС на ЕС на сградата на ул. ********не обосновават обратен извод.
Следва да се посочи, че приетия протокол от ОС на ЕС установява, че председател
на УС на ЕС е П.П.. Той не е автор на заявлението от 2019г.
до ищеца и не може да се приеме, че етажните собственици са подали искането от
22.11.2019г. до Т.С.“ЕАД. Отделно приложения към това заявление предварителен
договор не е със страна ищецът А.С“ЕООД, не е установено правата по този
предварителен договор от 2007г. да са прехвърлени с нотариална сделка, поради
което и съдът приема, че така приетите в производство пред СГС доказателства не
установяват, че ІІІ-то лице е собственост на съоръжението.
Вземането за цената за ползване на съоръжението е
нормативно уредено с разпоредбата на чл. 137,ал.2 от ЗЕ , по делото е
установено че ответникът е ползвал съоръжението за процесния период, че
собствеността върху същото е в патримониума на ищеца, поради което и съдът
приема за доказано по основание възникване на вземането на ищеца към ответника
за плащане на цена на ползването на съоръжението за периода от 28.02.2017г. до
02.04.2018г.
Неоснователни
са доводите на въззивника, че приложение намирала разпоредбата на § 4, т. 4а от
ДР на ЗЕ. Тази разпоредба е материално
правна норма се прилага за в бъдеще, тя
е влязла в сила на 08.05.2018г. и не
засяга вземанията за периода преди това. Отделно по делото се установи че на
04.04.2014г. е предявена съдебно претенция от ищеца срещу ответника за
заплащане цената за ползване на съоръжението, поради което и съдът приема, че
тези искания представляват отправяне на
покана за плащане на цената за ползване на съоръжението.
Неоснователни
са доводите на ответника, че ищецът е злоупотребил с правата си, като е отказал
да сключи договор за прехвърляне на собствеността, че е поставил ултимативни
условия за същото. Доказателства за такова поведение на ищеца по делото не са
ангажирани. Приетите по делото писмени
доказателства установяват, че строеж е изграден съобразно проектите и нормативните изисквания, по
одобрени инвестиционни проекти, с които ответникът е запознат, че строеж е
въведен в експлоатация и в сграда се
доставя топлинна енергия, че на
11.10.2013г. ищецът е поканил ответника да сключат договор за прехвърляне
собствеността върху съоръжението, че на 04.04.2014г. е образуно и друго дело за
вземания по чл. 137, ал.2 от ЗЕ. При така установеното съдът приема, че по
делото не е установено ответникът да е бил възпрепятстван да предприеме
действия по сключване на окончателен договор с ищеца за прехвърляне
собствеността върху съоръжението. Нещо повече, при твърденията на
ответника за необоснован отказ на ищеца
за прехвърляне собствеността върху съоръжението ищецът разполага с правото по §
4, ал. 6 от ПЗР на ЗЕ. При така възприето съдът приема, че поведението на ищеца
не е установено а е злоупотреба с права, а доводите на ответника в обратния
смисъл са неоснователни.
По делото се
установи от прието по делото неоспорено от страните заключение по
съдебно-техническата експертиза, че за процесния период цената за ползване на
съоръжението е 8741,80лв. С
въззивната жалба не са въведени оплаквания за изводите на районния съд за
размер на тези вземания. При така установеното съдът приема за установено, че
за периода от 28.02.2017г. до 02.04.2018г. е възникнало
валидно вземане на ищеца към ответника в размер на 8741,80лв. като цена за ползването на
съоръжението по предварителния договор.
По делото не
е установено погасяване на това задължение поради което и правилно районният
съд е уважил иска.
С оглед гореизложеното съдът приема, че решението на районния съд
в обжалваната част е правилно и
като такова следва да бъде потвърдено.
По
отговорността за разноски:
С оглед изхода на делото съдът приема, че отговорността за разноски следва да се постави в
тежест на въззивника и той следва да бъде осъден да заплати на въззиваемия
разноски за възнаграждение за адвокат в производство пред СГС в размер на
600лв..Неоснователно е възражението на въззивника за прекомерност на
претендираното възнаграждение, доколкото размер на претендираното
възнаграждение съответства на сложността на делото и на цената на интереса.
Така мотивиран, Софийският градски съд
Р Е
Ш И :
ПОТВЪРЖДАВА Решение № 119839/20.05.2019г. по гр.д. № 22524 по
описа за 2018г. на Софийски
районен съд, 67-ми състав в обжалваната част.
ОСЪЖДА Т.С.”ЕАД,
ЕИК********с
адрес: *** да заплати на „ А.-С“ЕООД, ЕИК ********, със седалище и
адрес на управление:*** на основание на чл.
78, ал.1 от ГПК сумата от 600лв.
(шестстотин лева),представляваща съдебни разноски за производството пред СГС.
Решението може
да се обжалва пред Върховния касационен съд при условията на чл. 280 от ГПК в
едномесечен срок от съобщението.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.