№ 3989
гр. София, 06.03.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 162 СЪСТАВ, в публично заседание на
пети декември през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:РУМЯНА З. ЗАПРЯНОВА
при участието на секретаря АНЕЛИЯ Н. Г.А
като разгледа докладваното от РУМЯНА З. ЗАПРЯНОВА Гражданско дело
№ 20231110134317 по описа за 2023 година
Производството по делото е образувано по искова молба, подадена от ..., ЕИК .., със
седалище и адрес на управление в ..., чрез юрк. Т.Ч., против И. К. М., ЕГН **********, с
адрес в ....
В исковата молба ищецът навежда твърдения, че страните се намират в облигационно
отношение по предоставяне на ВиК услуги за имот с адрес .. при публично известни общи
условия на ищеца, одобрени от КЕВР на основание чл. 6, ал. 1, т. 5 ЗРВКУ. Твърди, че
ответницата притежава качеството потребител като собственик на имота и въз основа на
заявление с вх. № 1008 от 02.06.2021 г. Ответницата И. М., заедно с К.М. са законни
наследници на К.Т.М., починал на 14.10.2020 г., който е бил собственик на водоснабдения
недвижим имот. Тъй като И. М. е депозирала заявление за вписване на партидата на нейно
име, са префактурирани и задължения, натрупани преди открИ.не на наследството на К.М. и
преди вписването на партидата на името на ответницата.
С тези обстоятелства ищцовото дружество обосновава правния си интерес от
заявяване на претенцията за заплащане на стойността на предоставени ВиК услуги за
водоснаден имот, находящ се на адрес в ... за периода от 18.08.2018 г. до 09.06.2021 г., която
е в размер на сумата от 4 673,75 лв. (четири хиляди шестстотин седемдесет и три лева и
седемдесет и пет стотинки). Ищецът е заявил вземането си по реда на заповедното
производство, като в негова полза е издадена заповед за изпълнение на парично задължение
по чл. 410 от ГПК № 4126 от 03.02.2022 г. по частно гражданско дело № 73896 по описа за
2021 г. на Софийски районен съд, 162-ри състав. И. М. е възразила срещу дължимостта на
задължението по заповедта в срока по чл. 414 ал. 2 от ГПК, което обуславя правния интерес
на ищеца от предявяването на установителен иск по чл. 422 от ГПК.
С исковата молба ищецът моли за събирането на писмени доказателства и за
допускането на комплексна техническа и счетоводна експертиза.
В съдебно заседание ищцовото дружество не изпраща законен или договорен
представител.
В срока по чл. 131 ГПК ответницата депозира отговор, с който оспорва предявения
иск, като неоснователен. И. М. не оспорва обстоятелството, че наследодателят й К.М. е бил
1
титуляр на партида с кл. № ********** и собственик на водоснабдения имот до смъртта му
на 14.10.2020 г. Сочи, че К.М. е оставил двама законни наследници – ответницата и нейния
брат К.М., които отговарят до размера на наследствената си квота за задълженията,
формирани до смъртта на К.М. – 14.10.2020 г. и след неговата смърт до датата на промяната
на партида – 02.06.2021 г. В отговора се навеждат възражения, че отчетения разход на вода
не съответства на действителната консумация. Ответницата прави възражение за изтекла
погасителна давност.
С отговора са представени писмени доказателства.
В съдебно заседание ответницата, чрез процесуални си представител, поддържа
направените в отговора възражения и доказателствени искания.
Въз основа на събрания по делото доказателствен материал, съдът приема за
установена следната фактическа обстановка:
Не е спорно между страните, а и от договор за продажба на държавен недвижим имот
по реда на НДИ от 03.04.1995 г. се установява, че К.Т.М. е бил собственик на водоснабден
имот, находящ се на административен адрес в .... К.М. е починал на 14.10.2020 г. и е оставил
като законни наследници ответницата И. М. (негова дъщеря) и син К.К.М., ЕГН .... На
02.06.2021 г. И. М. е депозирала заявление до ... за открИ.не на партида на нейно име по
отношение на процесния водоснабден имот.
В открито съдебно заседание, проведено на 05.12.2023 г. е изслушано и прието, без да
е оспорено от страните, заключението на комплексната съдебна техническа и счетоводна
експертиза. Според констатациите на вещите лица за периода от 18.08.2018 г. до 09.06.2021
г. процесния имот е водоснабден и са начислени ВиК услуги в количество от 1 728,759 куб.
м. През целия период ползваните ВиК услуги са отчитани „на база“, поради липса на
редовни уреди за търговско измерване. Стойността на така посоченото количество ВиК
услуги възлиза на сумата от 4 616,73 лв., като в исковата сума е включен и период от още
един месец (от 10.06.2021 г. до 13.07.2021 г.) с начислена консумация от новомонтирани
водомери в размер на 20 куб. м на стойност от 57,02 лв., за който е издадена фактура №
********* от 16.07.2021 г. За процесния период са издадени тридесет и три броя фактури с
титуляр К.Т.М. за клиентски номер ********** и четири броя фактури и едно кредитно
известие с титуляр И. К. М. за клиентски номер **********. С промяната на титуляра на
партидата на процесния водоснабден имот е извършена корекция, изразяваща се в
нулирането на задълженията по клиентски номер ********** с титуляр К.Т.М. и издаването
на фактура № ********* от 07.06.2021 г. на стойност от 4 568,09 лв., осчетоводяваща ВиК
услуги за периода от 18.08.2021 г. до 19.05.2021 г.
Ищцовото дружеството е предявило вземането си по реда на чл. 410 от ГПК. Въз
основа на депозираното заявление е образувано частно гражданско дело № 73896 по описа
за 2021 г. на Софийски районен съд, 162 – ри състав. Със заповед № 266 от 26.05.2021 г. е
разпоредено длъжникът И. М. да заплати на ... сумата от 4 673,75 лв. (четири хиляди
шестстотин седемдесет и три лева и седемдесет и пет стотинки) – главница, представляваща
стойността на предоставени ВиК услуги за периода от 18.08.2018 г. до 09.06.2021 г. по
договорна (съдебна) сметка **********, създадена към клиентски номер **********, ведно
със законната лихва върху главницата от датата на подаване на заявлението – 23.12.2021 г.
до окончателното изплащане на вземането, както и за сумата от 143,48 лв. (сто четиридесет
и три лева и четиридесет и осем стотинки), представляваща направени от заявителя
разноски за заплащане на държавна такса и юрисконсултско възнаграждение. Заповедта е
връчена на длъжника И. М. на 16.03.2022 г. В срока по чл. 414 ал. 2 от ГПК И. М. депозира
възражение срещу дължимостта на вземанията по заповедта за изпълнение, поради което с
разпореждане № 69394 от 06.06.2023 г., връчено на заявителя на 12.06.2023 г., на „Софийска
вода“ е указано да предяви иск за установяването на вземането си. Такъв е депозиран на
20.06.2023 г.
2
При така установената фактическа обстановка, съдът намира предявеният иск по чл.
422 от ГПК вр. чл. 327 от ТЗ, за допустим и частично основателен, предвид следните
съображения:
За ищцовото дружество е налице правен интерес от предявяването на иск за
установяване на вземането, за което е издадена заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК,
тъй като ответницата – длъжник в заповедното производство, е възразила в срок срещу
дължимостта на задължението. Искът е предявен от заявителя ... в преклузивния срок по чл.
415 ал. 4 от ГПК.
Разгледан по същество, искът е частично основателен.
Безспорно е установено по делото, че процесният водоснабден имот е бил
собственост на наследодателя на ответницата – К.Т.М., който е починал на 14.10.2020 г.
След смъртта си К.М. е оставил двама наследници по закон – син К.М. и дъщеря И. М.. При
липсата на доказателства в обратната насока, съдът приема, че двамата наследници на К.М.
са придобили собствеността върху имота при равни дялове, съобразно квотите им на
наследяване. В този смисъл, съдът приема, че за процесния период наследодателят на
ответницата, респ. самата ответница са имали качеството на „потребител“ на ВиК услуги,
тъй като са собственици на водоснабдения имот и на основание чл. чл. 3, ал. 1, т. 2 от
Наредба № 4 от 14.09.2004 г. за условията и реда за присъединяване на потребителите и за
ползване на водоснабдителните и канализационните системи.
Ответницата не оспорва доставянето на ВиК услуги. Оспорва техния размер и
стойност, но същите се установяват и от неоспореното заключение на комплексната съдебна
счетоводна и техническа експертиза и тяхната стойност възлиза на сумата от 4 616,73 лв.
Заключението на вещите лица установява, че начислените суми не съответстват на реално
потребени ВиК услуги, а в процесния водоснабден имот са начислявани сметки „на база“, но
същото се е наложило поради липсата на редовни уреди за търговско измерване и с оглед
приложението на чл. 39 ал. 5 от Наредба № 4 от 14.09.2004 г. За сумата от 57,02 лв. искът е
неоснователен, тъй като същата представлява стойността на предоставени ВиК услуги за
период, различен от претендирания такъв със заявлението по чл. 410 от ГПК и с исковата
молба.
Съдът намира за основателно възражението на ответницата, че за задълженията за
потребени ВиК услуги за периода до открИ.нето на наследството на К.М., както и до
момента на подаване на заявление за промяна на партидата на името само на И. М., не
отговаря само ответницата. Задълженията за периода от 18.08.2018 г. до 14.10.2020 г. са
формирани, когато потребител на ВиК услуги (собственик на водоснабдения имот) е бил
наследодателят на ответницата. След смъртта си той е оставил двама законни наследници –
негови деца, които отговарят по равно за задълженията на наследството. След открИ.не на
наследството на К.М. до депозирането на заявлението, с което И. М. моли партидата да бъде
открита на нейно име, собственици на водоснабдения имот, респ. потребители на ВиК
услуги, са ответницата и нейния брат К.М.. При липсата на данни в обратната насока,
квотите в съсобствеността на имота са равни, съответно двамата отговаря и по равно за
задълженията. Следователно ответницата е задължена само за половината от
претендираните суми, с изключение на стойността на фактура № ********* от 18.06.2021 г.,
която касае период, след подаването на заявлението от страна на ответницата до
водоснабдителното дружество. Този извод не се променя и от обстоятелството, че с фактура
№ 10600733 от 07.06.2021 г. са префактурирани задължения за периода от 18.08.2018 г. до
19.05.2021 г., като задължено лице по счетоводния документ е само ответницата. Издаването
на фактура касае единствено счетоводните записвания в ищцовото дружество и не променя
лицата, между които е възникнало облигационното правоотношение по доставка на ВиК
услуги, нито задължените лица по това правоотношение. С оглед горните съображения
съдът приема, че И. М. е задължена към ищцовото дружество за сумата от 2 284,05 лв. –
3
стойността на ВиК услуги за периода от 18.08.2018 г. до 19.05.2021 г. и за сумата от 48,64
лв. - стойността на ВиК услуги за периода от 20.05.2021 г. до 09.06.2021 г.
Съдът счита за частично основателно и възражението за изтекла погасителна давност
за задълженията, чийто падеж е настъпил до 23.12.2018 г. Вземанията на ищцовото
дружество имат характер на периодични такИ. по смисъла на задължителните указания,
дадени с Тълкувателно решение № 3 от 18.05.2012 г. по тълкувателно дело № 3 от 2011 г. на
ОСГТК на ВКС, поради което по отношение на тях е приложима нормата на чл. 111 б. „в“ от
ЗЗД, според която давностният срок е тригодишен. Ето защо, всички вземания, чийто падеж
е настъпили повече от три години преди датата на депозиране на заявлението за издаване на
заповед за изпълнение – 23.12.2021 г., с което е прекъсната погасителната давност, са
погасени по давност. Тези задължения са в общ размер от 333,18 лв. (видно от заключението
на експертизата), половината от която сума – 166,59 лв., следва да бъде „приспадната“ от
задължението на ответницата по фактура № 10600733 от 07.06.2021 г. В този смисъл, съдът
приема, че задължението на И. М. към ищцовото дружество за периода от 18.08.2018 г. до
19.05.2021 г. е в размер на 2 117,46 лв., а за периода от 20.05.2021 г. до 09.06.2021 г. е в
размер на 48,64 лв. Т.е. общо дължимата от ответницата сума е в размер на 2 166,10 лв. Над
посочената сума искът е неоснователен.
В изпълнение на разпоредбата на чл. 78 ал. 1 от ГПК и т. 12 от Тълкувателно
решение № 4/2013 от 18.06.2014 г. по тълк. дело № 4 по описа за 2013 г. на ОСГТК на ВКС
и с оглед извода на съда за частична основателност на исковата претенция, следва в полза на
ищцовото дружество да бъдат присъдени разноските, направени в заповедното и в исковото
производство за заплащане на държавна такса и юрисконсултско възнаграждение,
съразмерно на уважената част от иска. Разноските, направени от ... в заповедното
производство са в общ размер на 143,48 лв., а съразмерно на уважената част възлизат на
сумата от 66,50 лв. Разноските на ищеца в исковото производство са в общ размер на 193,47
лв., а съразмерно на уважената част от иска са в размер на 89,67 лв.
На основание чл. 78 ал. 3 от ГПК разноски следва да бъдат присъдени и в полза на
ответницата, съразмерно на отхвърлената част от иска. И. М. е направила разходи за
заплащане на адвокатско възнаграждение за един адвокат в исковото производство в размер
на 770 лв. Липсват доказателства ответницата да е на правила разноски в заповедното
производство. Съдът намира за неоснователно възражението на ищеца за прекомерност на
адвокатския хонорар, заплатен от И. М., тъй като същият надвишава с по-малко от три лева
минималния размер, предвиден в чл. 7 ал. 2 т. 2 от Наредба № 1 от 9.07.2004 г. за
минималните размери на адвокатските възнаграждения. Съразмерно на отхвърлената част от
иска, дължимите на ответницата разноски за адвокатско възнаграждение, са в размер на
413,14 лв.
Водим от горното и на основание чл. 235 вр. чл. 422 от ГПК, съдът
РЕШИ:
По иска предявен от ..., ЕИК .., седалище и адрес на управление в ..., представлявано
от изпълнителния директор В.Т. против И. К. М., ЕГН **********, с адрес в ..., ПРИЗНАВА
ЗА УСТАНОВЕНО, че ответницата дължи на ищцовото дружество сумата от 2 166,10 лв.
(две хиляди сто шестдесет и шест лева и десет стотинки), представляваща стойността на
предоставени ВиК услуги за водоснабден имот, находящ се на адрес в ... за периода от
18.08.2018 г. до 09.06.2021 г., като ОТХВЪРЛЯ иска над уважения размер.
ОСЪЖДА И. К. М., ЕГН **********, с адрес в ... да заплати на ..., ЕИК .., седалище и
адрес на управление в ..., представлявано от изпълнителния директор В.Т. сумата от 89,67
лв. (осемдесет и девет лева и шестдесет и седем стотинки), представляваща направени от
4
ищеца разноски за заплащане на държавна такса и юрисконсултско възнаграждение в
настоящето исково производство, съразмерно на уважената част от иска, като ОТХВЪРЛЯ
искането над уважения размер.
ОСЪЖДА И. К. М., ЕГН **********, с адрес в ... да заплати на ..., ЕИК .., седалище и
адрес на управление в ..., представлявано от изпълнителния директор В.Т. сумата от 66,50
лв. (шестдесет и шест лева и петдесет стотинки), представляваща направени от ищеца
разноски за заплащане на държавна такса и юрисконсултско възнаграждение в
производството по частно гражданско дело № 73896 по описа за 2021 г. на Софийски
районен съд, Първо гражданско отделение, 162-ри състав, съразмерно на уважената част от
иска, като ОТХВЪРЛЯ искането над уважения размер.
ОСЪЖДА ..., ЕИК .., седалище и адрес на управление в ..., представлявано от
изпълнителния директор В.Т. да заплати на И. К. М., ЕГН **********, с адрес в ... сумата от
413,14 лв. (четиристотин и тринадесет лева и четиринадесет стотинки), представляваща
направени от ответницата разноски за заплащане на адвокатски хонорар за един адвокат в
настоящето исково производство, съразмерно на отхвърлената част от иска, като
ОТХВЪРЛЯ искането над уважения размер.
Решението подлежи на обжалване с въззивна жалба, подадена чрез Софийски
районен съд до Софийски градски съд в двуседмичен срок, считано от датата на връчването
му на страните.
След приключване на настоящето производство с влязъл в сила съдебен акт, заверени
преписи от постановените окончателни съдебни актове да се приложат по частно
гражданско дело № 73896 по описа за 2021 г. на Софийски районен съд, Първо гражданско
отделение, 162-ри състава.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
5