Определение по дело №85/2024 на Административен съд - Хасково

Производството е образувано е по подадена искова молба наименувана “жалба“ от Х.Ю.М. ***, чрез адв. С., с правно основание чл.256 от АПК, с която се иска да бъде задължен изпълнителният директор на ДФ “Земеделие“ да изпълни задължението си произтичащо от чл.16 от Наредба № 4 от 30.03.2023г. за условията и реда за подаване на заявления за подпомагане по интервенции за подпомагане на площ и за животни и предприеме необходимите действия по оттегляне на заявените от ищеца животни за подпомагане.

При проверка редовността на исковата молба съдът е констатирал, че към същата не са приложени документ за платена държавна и пълномощно удостоверяващо представителната власт на адв.С.. Наред с това и депозираната искова молба е била с неясно съдържание – обстоятелствена част и петитум, тъй като от изложеното в обстятелствената част не е било ясно какво конкретно според жалбоподателя административният орган бездейства да извърши – какви действия цитираната норма на чл.16 от Наредба № 4 от 30.03.2023г. го задължава да осъществи, какви той не извършва и точно кои необходими действия ищеца иска съдът да осъди ответника да извърши. Предвид липсата на ясно изразени в обстоятелствената част на иска правопроизводящи факти, неясно е било посочено и отправеното искане до съда, предвид и съдържанието на нормата на чл. 16 от Наредба № 4 от 30.03.2023г., която съдържа пет алинеи, първата с две точки. Несъответствие между обстоятелствена част и петитум на искова молба е налице и когато в исковата молба ищецът е въвел факти и обстоятелства относими към спорното право, но е пропуснал да посочи в какво се състои претендираното право в петитума на иска. В случая в петитума е посочено единствено, че ищецът иска съдът да задължи органа, да изпълни задължението си по чл.16 от Наредба № 4/30.03.2023г. и предприеме необходимите действия по оттегляне на заявените от ищеца животни, но не и в какво точно следва да се изразяват тези действия по оттегляне, които следва да предприеме административният орган. В обстоятелствената част са цитирани нормите на чл.14 и чл.15 от Наредба № 4, описани са фактите по подаване на заявление за подпомагане и впоследствие уведомление, с което ищецът е заявил желание да оттегли част от заявените животни, както и получен отговор от ответника, че заявлението на ищеца няма да бъде разгледано, тъй като кръстосаните проверки не са приключили. Посочено е че с действията си Изпълнителният директор на ДФ“З“ е лишил ищеца от нормативно предвидената възможност да се ползва от правото си по чл.14, ал.2 от посочената наредба. Описано е и че ищецът е депозирал ново искане, на което отново е получил отказ.

По никакъв начин така при така изразеното в обстоятелствената част исковата молба не е обоснована връзката на посоченото с нормата на чл.16 от Наредба № 4 от 30.03.2023г., визирана в петитума, фактически задължения на ответника който последния бездейства да извърши също не са описани, а наред с това е посочено, че е налице изричен отказ по искането на жалбоподателя, т.е. е постановен административен акт, при наличието на какъвто обаче производството по чл.256 от АПК е недопустимо.

Предвид това, исковата молба като нередовна – не отговаряща на изискванията на чл.256, вр. с чл.150, ал.1, т.5 и чл.151, т.2 и т.3 от АПК, е била оставена без движение с разпореждане № 467/30.01.2024г. от з.з. на 30.01.2024г. На оспорващото лице е било указано в 7 – дневен срок от получаване съобщението на съда да отстрани констатираните нередовности, с предупреждение, че при неизпълнение на указанията на съда, жалбата ще бъде оставена без разглеждане и производството по делото прекратено.

Съобщението за указанията на съда е надлежно връчено на оспорващия на 07.02.2024г.

На 09.02.2024г. от пълномощника на същия – адв.С. по делото с молба вх.№ 1011 от 09.02.2024г. са представени пълномощно за процесуалния представител и платежно за заплатена държавна такса.

При извършената служебна проверка, съдът намира, че са налице основания за оставяне на оспорването без разглеждане поради нередовност и прекратяване на производството по делото, по следните съображения.

Срокът по чл. 158, ал. 1 от АПК, в който е следвало да бъдат отстранени нередностите по исковата молба е изтекъл на 14.02.2024г., сряда - присъствен ден.

До тази дата, както и до настоящия момент ищецът е изпълнил частично указанията на съда, дадени по реда на чл.256 вр. с чл.158, ал.1 от АПК, тъй като макар да е представил приложенията по чл. 151, т.2 и т.3 от АПК, неотстранени са останали останалите констатирани нередовности по чл.150, ал.1, т.5 от АПК а именно тези касаещи обстоятелствената част и петитума на предявената искова претенция.

Спорният предмет по делото се въвежда с исковата молба. За да се разреши даден спор със СПН, ищецът трябва да изложи ясно и точно фактите, на които основава иска си. Фактическите твърдения трябва да са ясни, пълни и логически свързани, така че съдът да може да определи ясно каква е фактическата обстановка, на която ищецът основава претенцията си. Изложението на обстоятелствата, на които се основава искът следва да се съдържа именно в обстоятелствената част на исковата молба, то не може да се извежда и интерпретира. По този начин, както ответната страна, така и съдът могат да направят преценка по допустимостта и основателността на исковата претенция. Оттук необходимо е да има съответствие между обстоятелствената част на иска и петитума, тъй като в противен случай липсва предмет на делото и съдът не може да постанови допустимо решение. Тези изисквания към съдържанието на иска са изцяло съотносими и в хипотезата на депозирана искова молба по чл.256, ал.1 от АПК и по аргумент от чл. 150, ал.1, т.5 от АПК. В конкретният случай в обстоятелствената част на исковата молба, е неяснота касателно съществени за производството по чл.256 от АПК обстоятелства. За да се приеме че съдът е надлежно сезиран, следва в исковата молба ясно и еднозначно да са посочени конкретното нормативно задължение съответстващото му фактическо, а не правно бездействие на ответника, и какво конкретно действие се иска съдът да осъди ответника да извърши. Именно по тази причина съдът е указал на ищеца да конкретизира обстоятелствената част от петитума на исковата си молба. Това не е сторено от ищеца до изтичане на преклузивния 7 – дневен срок, а и до настоящия момент.

Неотстраняването в цялост на констатираните от съда нередовности по исковата молба, води до прилагане разпоредбата на чл.256, вр. с чл. 158, ал.3 от АПК, при което исковата молба следва да бъде оставена без разглеждане и върната на ищеца, а производството по делото да бъде прекратено. В този смисъл е и практиката на Върховният административен съд, изразена в: Определение № 9884 от 20.09.2016 г. на ВАС по адм. д. № 9481/2016 г., III о., Определение № 5328 от 9.05.2016 г. на ВАС по адм. д. № 3625/2016 г., V о., Определение № 12680 от 26.11.2015 г. на ВАС по адм. д. № 13166/2015 г., VIII о., Определение № 4873 от 8.04.2014 г. на ВАС по адм. д. № 2900/2014 г., IV о и др.

Водим от горното и на основание чл.256, ал.1, вр. с чл. 158, ал.3 от АПК

ОПРЕДЕЛИ:

ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ искова молба наименувана “жалба“ от Х.Ю.М. *** чрез адв. С., с правно основание чл.256 от АПК, с която се иска да бъде задължен изпълнителният директор на ДФ“Земеделие“ да изпълни задължението си произтичащо от чл.16 от Наредба № 4 от 30.03.2023г. за условията и реда за подаване на заявления за подпомагане по интервенции за подпомагане на площ и за животни и предприеме необходимите действия по оттегляне на заявените от ищеца животни за подпомагане.

ПРЕКРАТЯВА производството по адм.д.№ 85 по описа на Административен съд – Хасково за 2024г.

Определението подлежи на обжалване с частна жалба пред Върховния административен съд, в седемдневен срок от съобщаването му на страните.

Определението да се съобщи на страните.

Съдия: