РЕШЕНИЕ
№ 289
гр. Велико Търново , 01.07.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ВЕЛИКО ТЪРНОВО в публично заседание на десети
май, през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:Теодорина Димитрова
Членове:Ивелина Солакова
Лилия Ненова
при участието на секретаря Красимира П. Борисова
като разгледа докладваното от Теодорина Димитрова Въззивно гражданско
дело № 20214100500209 по описа за 2021 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производство по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.
С решение № 162 от 08.02.2021 година, постановено по гр.дело №
2388/2020 година по описа на Районен съд – Велико Търново, е прието за
установено по отношение на „ЕЛЕКТРОРАЗПРЕДЕЛЕНИЕ СЕВЕР, АД, ЕИК
********* със седалище и адрес на управление гр. Варна, бул. „Владислав
Варненчик” № 258, Варна Тауърс Г, че И. М. А. /ищец/ не дължи на
„ЕЛЕКТРОРАЗПРЕДЕЛЕНИЕ СЕВЕР“ АД сумата от 7330,90 лв.,
представляваща цена на коригирано количество електроенергия за периода от
03.06.2017 година до 15.04.-2020 година по фактура № ********** от
17.09.2020 г. по партида с кл. № ********** за абонатен № **********,
находащ се на адрес гр. В. Т., ул. „Г. И.“ № 19Със същото решение
ответникът е осъден да заплати на ищеца направените по делото разноски в
размер на 1293,34 лв.
Против това решение е подадена въззивна жалба от
1
„ЕЛЕКТРОРАЗПРЕДЕЛЕНИЕ - СЕВЕР“ АД, ЕИК *********, със седалище и
адрес на управление гр. Варна, Варна Тауърс – Е, бул. „Владислав
Варненчик“ № 258, представлявано заедно от всеки от двамата Николай
Йорданов Николов, Георги Коршия и Румен Георгиев Лалев, чрез адв. А.М.
от ВТАК. Обжалва се изцяло горепосоченото решение като в жалбата се
навеждат оплаквания за неговата неправилност и незаконосъобразност.
Решението било постановено при необосновани изводи на
първоинстанционния съд, че не съществува възможност да се установи кога и
по какъв начин е възникнало натрупване на показания по скритата тарифа на
електромер, поради което не можело да се обоснове извод, че отчетеното в
тази тарифа количество ел. енергия е измерено от електромера след монтажа
му в обекта на ищеца и е реално потребено. Основава своето вземане на
основание чл. 55 от ПИКЕЕ не като реално потребено количество ел. енергия.
Извършва анализ на доказателствата, като обосновава точно обратния извод.
Излага свои правни изводи, целящи да обосноват неоснователност на
претенцията на ищеца и липса на предпоставки да бъде уважен отрицателния
установителен иск. Отправя искане към въззивната инстанция да постанови
решение, с което да отмени това на районния съд и да отхвърли предявения
иск. Претендира направените по делото разноски.
Постъпил е отговор на въззивната жалба, подаден от адв. Р.Т. –
пълномощник на ищеца ИБР. М. АСК., чрез който се оспорва въззивната
жалба като неоснователна. Излагат се подробни доводи относно
основателността на предявения иск и правилност на атакуваното решение на
районния съд. Оспорва процедурата по начисляване на коригираното
количество ел. енергия и неспазване на чл. 49 от ПИКЕЕ. Счита, че ПИКЕЕ,
на които се позовава жалбоподателя и които са в сила от 03.05.2019г. следва
да бъдат прилагани само за напред, но не и за минал период, както е сторено в
настоящия случай. Прави подробен анализ на доказателствата и установените
факти и прави извод, за основателност на иска и правилност на атакувано с
жалбата решение. Отправя искане към въззивната инстанция да постанови
решение, с което да бъде потвърдено това на първоинстанционния съд като
правилно и законосъобразно. Претендира присъждане на направените по
делото разноски за въззивната инстанция.
С въззивната жалба и отговора не са направени доказателстевни
2
искания.
Въззивната жалба е подадена в срока по чл. 259, ал. 1 от ГПК от
легитимна страна против обжалваем съдебен акт, отговаря на изискванията за
форма и съдържание, поради което се явява процесуално допустима и следва
да бъде разгледана по същество.
Според предвидените в чл. 269 от ГПК правомощия въззивният съд се
произнася служебно по валидността на цялото решение, а по допустимостта -
в обжалваната му част. Съдът намира, че атакуваното съдебно решение не
страда от пороци, водещи до неговата нищожност – постановено е от законен
състав в пределите на правораздавателната власт на съда, изготвено е в
писмена форма, подписано е и е разбираемо.
Не са допуснати нарушения на процесуалните правила при разглеждане
на делото и постановяване на обжалваното решение. Първоинстанционният
съд се е произнесъл в рамките на въведения с исковата молба предмет на
спора и делото. Решението е допустимо и следва делото да бъде разгледано
по същество.
Съдът като взе предвид становищата на страните, изложените от тях
доводи и обсъди събраните по делото доказателства, приема от фактическа и
правна страна следното:
Предмет на разглеждане по делото пред Районен съд – Горна
Оряховица е бил предявен от ищеца ИБР. М. АСК. отрицателен
установителен иск против „Електроразпределение-Север“ АД гр. Варна по чл.
124, ал. 1 от ГПК, чрез който се претендира да бъде прието за установено, че
ищецът не дължи на ответника сумата от 7330,90 лв., по фактура №
********** от 17.09.2020 година, представляваща стойността на начислена
ел. енергия за периода от 03.06.2017 до 15.04.2020г. за обект, находящ се в гр.
Велико Търново, ул. „Георги Измирлиев“ № 19 по партида с аб. №
********** и клиентски № **********. Ищецът отрича начислената му ел.
енергия да е доставена и ползвана от него; оспорва законността за
извършената проверка, поради неспазване на ПИКЕЕ и ОУ. Спори периода на
корекцията и твърди, че не е ясно от кой момент следва да бъде извършена
корекцията. При годно СТИ оспорва твърденията за натрупано количество
3
измерена ел. енергия в скрития регистър на уреда. Оспорва компетентността
на ЕРП – СЕВЕР АД за извършване на корекционната процедура, доколкото
това дружество няма лицензия за извършване продажба на ел. енергия.
Твърди, че няма основанието, въз основа на което да бъде извършено
начисляването на тази ел. енергия и съответно исковата сума като нейна цена,
поради което неправилно позоваването на ответника на чл. 55 от ПИКЕЕ.
Тези разпоредби вменявали на потребителите отговорност, чието изпълнение
зависи изцяло от волята на ответника/жалбоподателя/. Тези норми били
неравноправни по смисъла на ЗЗП. Освен това се навеждат доводи и за
тяхната нищожност, поради това че нарушават принципа за равенство на
страните в договорните правоотношения и защита на потребителя при
търговия с електрическа енергия.
Жалбоподателят – ответник по делото обосновава вземането си на чл.
55 от ПИКЕЕ, тъй като при извършена на 15.04.2020 година проверка от
негови служители на адреса на обекта на ищеца, било констатирано, че
електромерът е отчел количество ел. енергия в невизуализирана на дисплея
тарифа – регистър Т3-1.8.0. При извършената проверка бил спазен редът
предвиден в чл. 49 от ПИКЕЕ. Въз основа на това било извършено
преизчисления на потребеното от абоната количество на ел. енергия за
периода от датата на монтиране на електромера до датата на демонтажа. При
извършената проверка СТИ било демонтирано и изпратено на проверка в
БИМ. Копие от КП № 5500527/15.04.2020г. било изпратено на абоната с
писмо връчено на 21.09.2020 година.
От събраните по делото доказателства се установяват следните
относими към правния спор факти: ищецът има качеството е потребител на
електрическа енергия по смисъла на ЗЕ, която се доставя от „ЕНЕРГО-ПРО
ПРОДАЖБИ“ АД в обект - магазин, находящ се в гр. Велико Търново, ул.
„Георги Измирлиев“ № 19 по партида с аб. № ********** и клиентски №
**********. Количеството потребена ел. енергия се е отчитала от СТИ с
последна метрологична проверка на 26.04.2017 година, който е бил мотиран
от ответника на 15.05.2017 година в обекта на потребителя с вписани
показания на дневна тарифа – 2126 kWh, нощна 1154 kWh и върхова 1940
kWh. На 15.04.2020 год. е извършена проверка на този електромер, монтиран
в посочения по-горе обект, за което е съставен констативен протокол /КП/ №
4
5500527 от същата дата, подписан от служителите на жалбоподателя и от
представител на домакинството на ответника п жалбата. В протокола е
отразено, че СТИ е демонтирано и заменено с ново устройство за измерване.
Причина за демонтажа - при софтуерно четене били констатирани следните
показатели по тарифа 1.8.0 – 68797 kWh, която не се визуализира на видимия
дисплей. Записано е в КП, че демонтираното СТИ ще се предаде за проверка
в БИМ, като е поставен в индивидуална опаковка с пломба № 483613.
Монтирано е ново СТИ при нулеви показатели на всички тарифи. Старият
електромер е изпратен на контролна проверка на БИМ, РО Русе, сектор
Велико Търново. Извършена е за метрологична експертиза, за което е
съставен ПК № 367/21.08.2020 г., която установява, че представеното за
изследване СТИ /запечатана индивидуална опаковка, пломбирана с пломба №
483613, за който е констатирано, че съответства с КП № 5500527 от
15.04.2020 г. няма механични дефекти на кутията на клемите и клемния блок;
не е констатирана видима външна намеса или видима повреда в схемата на
електромера; съответства на метрологичните характеристики и отговаря на
изискванията за точност. При експерименталното изследване на електромера
не е установено същият да мери с грешка над максимално допустимата.
Посочено е, че при софтуерно четене на електромера е установена наличие на
регистрирана ел. енергия на 1.8.0 0068797,0 kWh, която не е визуализирана на
дисплея. На 15.09.2020г. било дадено становище да бъде начислено
допълнително общо количество ел. енергия в размер на 68797 kWh за период
03.06.2017 г. – 15.04.2020 г. Като основание за корекцията е посочен чл. 55 от
ПИКЕЕ. За извършената корекция абонатът бил уведомен с писмо изх. №
59328_КП5500527/17.09.2020 година, към което е приложена и фактура №
********** от 17.09.2020 година за дължима сума пари в размер на 7330,90
лв.
От заключението на вещото лице, изготвило писмено заключение по
назначената от съда съдебно – техническа експертиза /СТЕ/ се установява, че
процесното СТИ не е smart тип електромер, поради което не може да се
установи причината за наличието на показания в невизуализирания и
фабрично ненастроена за отчет регистър. Изследваният електромер е
трифазен тип ЕМS D412R фабрично настроен да отчита само подневна,
нощна и върхова тарифи. Настройването на тарифите да отчитат се извършва
5
софтуерно. Вещото лице дава заключение, че скритата тарифа, по която е
отчетено процесното количество ел. енергия и която не се визуализира на
дисплея не е била настроена да отчита при монтирането на процесното СТИ.
При софтуерното четене на СТИ не можело да се установи точния ден от
който са възникнали цифровите показания в тази тарифа 1.8.0. При това
четене се констатират моментни данни. Процесното СТИ да е одобрено от
ДАМТН и метрологичните му характеристики отговарят на изискуемите по
закон и същото е било годно да отчита преминаващата през него ел. енергия.
В БИМ не било изследвано дали и защо СТИ трупа данни по скритата тарифа.
Вещото лице сочи при разпита в съдебно заседание, че посоченото
количество ел. енергия е възможно да премине през трите тарифи, настроени
за отчитане и които са видими на дисплея на СТИ. Фабрично електромерът
бил настроен да сумира показанията от тези три тарифи, като цифрите в
сумарния регистър не се визуализират на дисплея, а се прочитат само при
софтуерно четене на СТИ. Именно по този начин е направена констатацията
за разлика в тази тарифа и настроените, което се сочи и в показанията на св.
Петров.
Констатациите на съдебно-техническата експертиза и изявленията на
вещото лице в съдебното заседание не са оспорени от страните и са възприети
от съда като компетентни, обосновани и ясни. Становището на въззивната
инстанция по този въпрос е същото.
При тези фактически твърдения съдът приема от правна страна
следното: Предявен е отрицателен установителен иск по чл. 124, ал. 1 ГПК
чрез който се иска със сила на пресъдено нещо да бъде отречено правото на
ответника – да бъде отречено вземането на ответника за исковата сума,
дължима според твърденията на основание чл. 55 от ПИКЕЕ, като не се
претендира заплащане на реално количество потребена ел. енергия, а такава
начислена по определена процедура, само на основание, че СТИ е отчело
разлика в измерените количества ел. енергия по трите настроени за отчитане
тарифи и четвърта отчитаща сумарното количество ел. енергия, но не видима
в СТИ, а установима само при софтуерно четене на електромера и това е
установено при спазване на определена в чл. 49 от ПИКЕЕ процедура.
Първоинстанционният съд въз основа на правилно установената фактическа
обстановка достига до извод, че искът е основателен, т. е. правото на
6
ответника /жалбоподателя/ не е възникнало. Между страните безспорно е
налице валидно облигационно правоотношение въз основа на договор при
общи условия, по силата на който ответникът е доставчик, а ищеца
потребител на ел. енергия срещу заплащането на цена. Последната се е
отчитала през процесния период чрез СТИ, за което безспорно се установи, че
отговаря на всички изискванията за техническа изправност и метрологична
годност. Приети са за достоверни и констатациите при извършената на
15.04.2020 г. проверка, доколкото се потвърждават и от изслушаната по
делото съдебно-техническа експертиза. Съставеният КП е в съответствие със
изискванията на чл. 49 ПИКЕЕ и ответникът по иска – жалбоподател в
настоящото производство твърди, че е изпълнил условията на чл. 55 от
ПИКЕЕ и е извършена корекция на сметката за период от 03.06.2017г. до
15.04.2020г. Макар и формално да е спазена процедурата по установяване на
натрупаното количество ел. енергия в скритата тарифа, и да са изпълнени
условията на чл. 55 от ПИКЕЕ, то не може да бъде прието, че ответникът по
жалбата – ищецът по делото дължи процесната парична сума. Доставчикът на
ел. енергия е съставил едностранно правила. Страните са в правоотношение
възникнало въз основа на договор, който по своята правна същност се явява
договор за покупко-продажба, при който предмета на продажба има
специфична природа – ел. енергия. Именно с оглед природата на продаваната
вещ предвижда тя да бъде установявана като количество чрез утвърдено
съгласно закона и отговарящо на всички изисквания за техническа,
технологична и метрологична годност СТИ при възможност не само
продавачът, но и купувачът на ел. енергията да го контролира. Скритият
регистър обаче остава неизвестен за купувача. Остават неустановени и
причините, поради които там е отчетено по-голямо количество от това
визуализирано по другите две тарифи на дисплея, след като в процеса по
несъмнен начин е установено, че СТИ съответства на метрологичните
характеристики и отговаря на всички изисквания за точност при измерване на
ел. енергия. Не може да се приеме, че само поради простия факт на наличната
разлика в четвъртата тарифа с визуализираните на дисплея показатели, се
налага извод за реално доставено количество ел. енергия, което да е длъжен
абоната за заплати. Още повече, че според изслушаната по делото експертиза
това количество е начислено при идеално извършено потребление на ел.
енергия, което практически за абоната е невъзможно. Нещо повече самия
7
жалбоподател твърди, че не претендира заплащане на реално потребено
количество ел. енергия, а такова начислено по някаква едностранно съставена
процедура, върху която ответникът по жалбата като потребител не е в
състояние да влияе. Жалбоподателят се позовава на софтуерно въздействие
върху СТИ – намеса в тарифните схеми, което довело до неотчитане на
реално доставена и потребена ел. енергия, но последното не е доказано. В
този смисъл се основателни се явяват доводите на ответникът по жалбата и
ищец по иска, че тези правни норми имат характеристиката на неравноправни
клаузи по смисъла на чл. 143, т. 6 и т. 18 от ЗЗП.
С оглед гореизложеното съдът приема за неоснователни възраженията
на жалбоподателя относно неправилност и необоснованост на изводите на
районния съд за липсата на основание за начисляване на дължимата сума
пари като корекция на основание чл. 55 ПИКЕЕ. Доводите на жалбоподателя
са в противоречие със събраните по делото доказателства. Вярно е, че е
констатирана разлика на отчетената ел. енергия в скрита невизуализирана
тарифа, с тази отчетена от останалите три видни на дисплея на СТИ, но и
безспорно установено е, че няма външно въздействие върху измервателните
функции на СТИ, то отговаря на всички законови изисквания, няма
нарушение в схемата на свързване на СТИ към електропреносната мрежа, а
грешката е резултат от софтуерен проблем, който може да е и дефект на
самото СТИ. Така че при липсата на категорични доказателства тази отчетена
в скритата тарифа и констатирана при софтуерното разчитане на електромера
измерена ел. енергия да е реално употребена от ответника по жалбата, то не
може да се направи извод за дължимост на начислената сума пари.
Последната не може да бъде приета за дължима и само на формалните
предпоставки на чл. 55 ПИКЕЕ като правило, което е едностранно създадено,
макар и одобрено от държавен орган – ДКЕВР, поради това защото нарушава
принципа на равнопоставеност на страните по договора и поставя в по-
небрагоприятно положение потребителя физическо лице. Освен това тази
норма е в сила от м. април 2019 година, а се прилага са време преди същата
да е валидно действаща.
Предвид гореизложеното и съвпадението на крайните изводи и на
двете инстанции относно основателността на предявения иск, окръжният съд
приема, че въззивната жалба на „ЕЛЕКТРОРАЗПРЕДЕЛЕНИЕ СЕВЕР“, АД,
8
ЕИК ********* против решението на районния съд е неоснователна и следва
да бъде оставена без уважение. Обжалваното решение е обосновано, правилно
и законосъобразно, поради което следва да бъде потвърдено.
Съобразно изхода на делото пред въззивната инстанция то по правилата
на чл. 78 ГПК следва в полза на въззиваемия - ответника по жалбата да бъдат
присъдени направените в хода на въззивното производство разноски в размер
на 1000 лв. – платено възнаграждение за един адвокат.
Водим от изложените съображения и на основание на основание чл.
271, ал.1 от ГПК, Великотърновският окръжен съд
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Решение № 162 от 08.02.2021 година, постановено
по гр. дело № 2388/2020година по описа на Районен съд – ВЕЛИКО
ТЪРНОВО.
ОСЪЖДА „ЕЛЕКТРОРАЗПРЕДЕЛЕНИЕ СЕВЕР“, АД, ЕИК *********
със седалище и адрес на управление гр. Варна, бул. „Владислав Варненчик”
№ 258, Варна Тауърс Г, ДА ЗАПАЛТИ на ИБР. М. АСК., ЕГН **********, с
адрес: гр. В. Т., ул. „Ч. Х.“ № 53 СУМАТА от 1000,00 лв. /хиляда лева/,
представляваща направените по делото разноски за адвокатско
възнаграждение.
Решението подлежи на касационно обжалване пред Върховен
касационен съд в едномесечен срок от връчването му на страните.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
9