Решение по дело №780/2025 на Административен съд - Пловдив

Производството е по реда на глава дванадесета от Административно процесуалния кодекс (АПК), във връзка с чл. 285, ал. 1 от Закона за изпълнение на наказанията и задържането под стража (ЗИНЗС).

Касац. жалбоподател – В. Н. С., [ЕГН], чрез адв. Х. оспрова Решение № 2504 от 17.03.2025 г. по адм. дело № 235/2024 г. по описа на Административен съд – Пловдив, ХІІІ състав, с което изцяло е отхвърлена исковата претенция за присъждане на обезщетение в претендирания размер от 10 000 лв.

В касационната жалба се излагат съображения за незаконосъобразност, неправилност и необоснованост на обжалваното решение, като се иска отмяна на същото, поради това, че не е съобразено с действителните вреди, които жалбоподателят е претърпял при престоя си в Затвора – Пловдив и уважаване изцяло на претендираната искова претенция в размер на 10 000 лв.

Ответник - Главна Дирекция „Изпълнение на наказанията” - София, чрез юк. Ч. в отговор на л. 12, излага подробни съображения за неоснователност на КЖ.

ОКРЪЖНА ПРОКУРАТУРА – Пловдив, дава становище за отхвърлянето на КЖ като неоснователна и потвърждаване на решението на Административен съд – Пловдив като правилно и законосъобразно.

По допустимостта на КЖ, съдът счита, че като подадена в предвидения за това преклузивен процесуален срок и при наличието на правен интерес, същата се явява ДОПУСТИМА.

От фактическа страна съдът установи, че Административен съд - Пловдив по ад. № 235/2024г. е разгледал по реда на глава единадесета от АПК във връзка с чл.284, ал. 1 ЗИНЗС искова молба на В. Н. С., с [ЕГН], с която е искал ответникът да бъде осъден да му заплати обезщетение в общ размер на 10 000 лв., от които 5000 лв. за периода от 11.04.2017 г. до 17.09.2017 г., за престоя му в Затворническо общежитие от открит тип *** към ***, и 5000 лв. за периода от 13.09.2023 г. до 12.04.2024 г. за престоя му в ***, ведно със законната лихва от датата на настъпване на вредите до окончателното изплащане на сумите, за претърпени от него неимуществени вреди, изразяващи се в болки, страдания, обида, огорчение, възмущение, внушаване на чувство за малоценност, излагане на риск живота и здравето му, в резултат на поставянето му в неблагоприятни условия за изтърпяване на наказанието лишаване от свобода (***). В исковата молба е твърдял, че за горните периоди в помещенията в които е пребивавал е налице липса на достатъчно жилищна площ (нетната площ не е надвишавала 3 кв. м.) в килиите, в които е бил настанен (***); без санитарен възел на определените и задължителни места (***); лоша хигиена в килиите, в които е бил настанен - наличие на дървеници, хлебарки и гризачи (***); липса на адекватно лечение и на постоянна медицинска грижа (***); липса на баня и тоалетна на коридора в ***; бил лишен от правото му на престой на открито, тъй като работел; в *** нямали право да ползват пералня, поради което перели дрехите си на ръка и простирали в килиите, защото не им разрешавали да простират навън, в резултат на което имало мухъл и плесен; липса на пералня и в ***; по време на престоя му в *** не е имал „достъп до покупки в затворническата „лафка“, с което се твърди, че са нарушени правата му по чл. 3, ал. 2 от ЗИНЗС.

В хода на съдебното дирене по горното дело съдът е събрал множество доказателства от страна на ГД “Изпълнение на наказанията“, касаещи престоя на ищеца, като са разпитани и двама свидетели на ищеца.

На първо място съдът е приел, че ищецът претендира обезщетение за неимуществени вреди, настъпили в периода от 11.04.2017 г. до 17.09.2017 г., (за престоя му в ***) и от 13.09.2023 г. до 12.04.2024 г. (за престоя му в ***), като първата исковата претенция, а именно от 11.04.2017 г. до 17.09.2017 г. вкл. се явява погасена по давност, поради което ще следва да бъде отхвърлена като неоснователна, а по същество ще бъде разгледана само втората искова претенция, обхващаща периода от 13.09.2023 г. до 12.04.2024 г., за престоя на ищеца в ***.

От приложените справка и становище от ответника е установено, че С. е постъпил в *** от СО Пловдив на 13.09.2023 г. и е настанен в стая „РЦ“, на Приемно отделение, където пребивава до 29.03.2023 г., когато е разпределен в трета група. Стая „РЦ“ е с площ от 27,04 кв. м. (без площта на санитарния възел), т.е. с капацитет за 6 лишени от свобода и разполага с два прозореца с размери 0,49 м. х 1,2 м. и 1.0 м. х 1,2 м. Санитарният възел е с площ 2,66 кв. м., разполага с един прозорец с размери 0,34 м. х 1,2 м., с течаща студена вода, самостоятелно осветление и възможност за вентилация.

Установено е било, че в Стая „РЦ“ заедно с ищеца са били настанени: на 13.09.2023 г. – 6 лишени от свобода; на 14.09.2023 г. – 6 лишени от свобода; на 15.09.2023 г. – 6 лишени от свобода; на 16.09.2023 г. – 4 лишени от свобода; на 17.09.2023 г. – 7 лишени от свобода (1 ден); на 18.09.2023 г. – 7 лишени от свобода (1 ден); на 19.09.2023 г. – 7 лишени от свобода (1 ден); на 20.09.2023 г. – 6 лишени от свобода; на 21.09.2023 г. – 6 лишени от свобода; на 22.09.2023 г. – 6 лишени от свобода; на 23.09.2023 г. – 6 лишени от свобода; на 24.09.2023 г. – 6 лишени от свобода; на 25.09.2023 г. – 6 лишени от свобода; на 26.09.2023 г. – 8 лишени от свобода (1 ден); на 27.09.2023 г. – 5 лишени от свобода; на 28.09.2023 г. – 5 лишени от свобода; на 29.09.2023 г. – 4 лишени от свобода. Общо 4 дни в пренаселеност.

По време на престоя си в Приемно отделение л. св. В. Н. С. не е подавал молби или жалби, свързани с лоши битови условия или други форми на причиняван му дискомфорт.

На 29.09.2023 г. С. е настанен в спално помещение № 35 на пост III, в което са били настанени: - от 29.09.2023 г. до 03.10.2023 г. - 7 лишени от свобода; - от 04.10.2023 г. до 05.10.2023 г. - 6 лишени от свобода; - от 06.10.2023 г. до 24.10.2023 г. - 7 лишени от свобода; - от 25.10.2023 г. до 26.10.2023 г. - 6 лишени от свобода.

Съдът е посочил в СР , че размерите на спално помещение № 35 без санитарен възел е 27,91 кв. м. и при настанени 7 човека в това помещението се падат по 3,987 кв.м. на човек като разликата от 0,013 кв.м. до 4 кв.м. според настоящия съдебен състав попада в рамките на техническата грешка при измерване, поради което разглежданото помещение следва да се приеме, че е с капацитет за 7 човека. Квадратурата на санитарния възел е 4,60 кв. м. В спалното помещение има един отваряем прозорец с размер 1,20 м. х 1,20 м. Размерът на прозореца в санитарният възел е 1,20 м. х 1,20 м.

На 27.10.2023 г. С. е преместен в спално помещение № 25 на пост III, в което са били настанени: От 27.10.2023 г. до 16.11.2023 г. - 6 лишени от свобода; От 17.11.2023 г. до 06.12.2023 г. - 7 лишени от свобода; От 07.12.2023 г. до 13.12.2023 г. - 6 лишени от свобода; От 14.12.2023 г. до 14.01.2024 г. - 7 лишени от свобода; От 15.01.2024 г. до 16.01.2024 г. - 6 лишени от свобода; От 17.01.2024 г. до 12.04.2024 г. - 7 лишени от свобода. Размерите на спално помещение № 25 без санитарен възел е 31.32 кв. м. Квадратурата на санитарния възел е 4.49 кв. м.

В СР е посочено , че затворът в [населено място] се отоплява с централно парно, че спалното помещение, където е пребивавал ищецът е добре осветено и с отваряеми прозорци за естествена вентилация, като проветряването на помещението се извършва от лишените от свобода, настанени вътре и няма проблем стаята да бъде проветрявана, за да се избегне образуването на мухъл.

Във всяко спално помещение има течаща вода и отделен санитарен възел, като л. св. имат неограничен достъп до тях. Лишените от свобода имат право да притежават и нагреватели, с които могат да си топлят вода. Санитарните възли са плътно преградени от спалните помещения и нямат визуален контакт с тях.

Банята е обща за л. св. , подът е с мозайка, а стените са с фаянсови плочи. Ползва се от лишените от свобода по утвърден график, а работещите имат достъп всеки работен ден.

В килиите, в които е пребивавал л. св. В. С. в Затвора [населено място], са извършвани текущи ремонти и поддръжка.

Лишените от свобода имат право да получават и от своите близки спално бельо и одеяла, т.е. да използват лични такива, в ротация със служебните.

Прането на дрехите на лишените от свобода става по усмотрение на самите лишени от свобода - в пералнята на затвора, ръчно или чрез изнасяне за пране от близките. От началото на 2023 г., служебната пералня е в продължителен ремонт, като в пералното помещение са в процес на работа сушилнята за дрехи .

Обезпечаването на процеса на пране на спалното бельо и дрехите на работещите лишените от свобода, по време на ремонта на професионалната пералня, е чрез два броя по-малки перални машини с по-малък капацитет на килограми за пране. Прането се осъществява чрез молби от лишените от свобода според нуждите им през месеца.

Към 02.05.2024 г. са направени постъпки за закупуване на нова професионална машина, която да обслужва лишените от свобода, с цел навременна хигиена на постелъчния им инвентар и облеклото им.

В СР е посочено редът на сушенето на дрехите, както и на прането, както и че хигиената на спалните помещения, в т.ч. и на спалното бельо е задължение на самите лишени от свобода.

Установено е къде за периода от 13.09.2023 г. до 12.04.2024 г. лишеният от свобода В. С. е полагал труд, считано от 18.10.2023 г., като „ „ръчник“ към Държавно предприятие „Фонд затворно дело“ ТП Пловдив при условия на 6-дневна работна седмица и 8-часов работен ден, на доброволен неплатен труд за 1 месец с цел обучение, след което да премине на платен труд. До датата на освобождаването му от затвора е заемал тази длъжност.

Обсъдено е правото на престой на открито на лишените от свобода, както и Амбулаторен лист от 16.11.2023 г. с посочена основна диагноза „Необходимост от имунизация против грип“ и Амбулаторен лист от 20.10.2023 г. за общо медицински преглед на ищеца.

Обсъдени са и показанията на свидетелите С. Б. З.и И. А. Л., които свидетелстват за различни периоди на пребиваване в различни килии, като съдът е изложил подробни мотиви относно некредитирането на същите .

Касационния състав от правна страна излага следното:

Съгласно чл. 52 от Закона за задълженията и договорите ЗЗД), приложим по препращане от § 1 ЗР на ЗОДОВ, обезщетението за неимуществени вреди се присъжда от съда по справедливост. Понятието „справедливост“ е морално-етична категория и включва съотношението между деянието и възмездието. Всъщност, размерът на обезщетението като паричен еквивалент на причинените неимуществени вреди, се определя при съобразяване характера, вида, изражението и времетраенето на претърпените вредни последици, ценността на засегнатите нематериални блага и интереси и при отчитане икономическия стандарт в страната към момента на увреждането, така, че обезщетението да не бъде средство за неправомерно обогатяване. Спазването на принципа на справедливостта като законово въведен критерий за определяне паричния еквивалент на моралните вреди, изисква размерът на обезщетението за претърпени неимуществени вреди да бъде определен от съда, с оглед на всички установени по делото факти и обстоятелства, касаещи начина, по който незаконосъобразната административна дейност се е отразила на увреденото лице.

За да бъде приета основателност на иск за вреди с правно основание чл. 284, ал. 1 от ЗИНЗС, следва кумулативно да бъдат доказани: акт, действие и/или бездействие на администрацията на местата за лишаване от свобода, по настаняване на лица, задържани по реда на НПК, с което се нарушава чл. 3 от ЗИНЗС и настъпила в резултат на нарушението неимуществена вреда в правната сфера на ищеца, която се предполага до доказване на противното по силата на въведената с разпоредбата на чл. 284, ал. 5 от ЗИНЗС оборима презумпция.

Мотивите изложени по ад № 235/24г. са правилни и законосъобразни , изградени въз основа на събраните по делото доказателства , приемат се от касац. инстанция и няма да бъдат преповтаряни.

В КЖ не се оспорва първоинстанционното решение в частта в която е прието претендираното обезщетение за неимуществени вреди, настъпили в периода от 11.04.2017 г. до 17.09.2017 г., (за престоя му в ***) за погасено по давност.

В касац. производство нови доказателства не са ангажирани, а в КЖ бланкетно се поддържат претенциите в исковата молба.

Съдът не констатира съществени процесуални нарушения по ад № 235/24г., поради което оспореното СР , като правилно и законосъобразно се оставя в сила.

По изложените съображения Административен съд Пловдив, XXIV касац. състав

Р Е Ш И:

ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 2504 от 17.03.2025 г. по адм. дело № 235/2024 г. по описа на Административен съд – Пловдив, ХІІІ състав, с което изцяло е отхвърлена исковата претенция на В. Н. С. с [ЕГН], от които 5000 лв. за периода от 11.04.2017 г. до 17.09.2017 г., за престоя му в Затворническо общежитие от открит тип *** към ***, и 5000 лв. за периода от 13.09.2023 г. до 12.04.2024 г. за престоя му в ***, ведно със законната лихва от датата на настъпване на вредите

Решението е окончателно.