Присъда по дело №5/2010 на Окръжен съд - Шумен

Мотиви към присъда по НОХД № 5 по описа за 2010 г. на ШОС

 

На 10.03.2006г. е внесен в ОС - гр.Шумен обвинителен акт от Шуменска окръжна прокуратура по ПД № 11/2006г., ведно с материалите по Сл.д.№ 163/2000г. по описа на ОСС - Шумен, по който на 10.03.2006г. е образувано производство / НОХД № 216 / 06 описа на ШОС / срещу Н.А.И. с ЕГН ***********, за престъпление по чл.116 ал.1 т.6 предл.2 от НК във вр. с чл.115 от НК. По делото са приети за съвместно разглеждане гражданските искове на децата на пострадалия А.А. А. – З.А.А./З.А.М./, Л.А.Г. и А.А.А. /О.А.А./ и са конституирани като граждански ищци и частни обвинители. Производството пред Шуменския окръжен съд /включително и пред Апелативен съд гр. Варна и  Върховен касационен съд гр. София/ е разгледано в отсъствие на подсъдимия. Делото е приключило на 09.06.2006 година с осъдителна присъда с наложено наказание лишаване от свобода. По жалба на  процесуалния представител на подсъдимия И. е образувано ВНОХД № 267 / 06 описа на АС Варна, който с решение № 212 от 04.12.2006 год. е потвърдил  присъдата на Шуменски окръжен съд. Това решение е обжалвано отново от процесуалния представител на подсъдимия, по чиято  жалба е образувано касационно дело  № 169 / 2007 описа на ВКС София.  С решение № 490 от 28.05.2007 година е оставено в сила решението на Апелативния съд. След влизане в сила на присъдата на Окръжен съд гр. Шумен същата е приведена в изпълнение.

 

По ЕЗА осъдения Н.И. е екстрадиран от Република Турция и на 30.01.2009 година е предаден на българските власти за изтърпяване на наказанието Лишаване от свобода. По негово искане е образувано производство пред Върховен касационен съд гр. София дело № 196/2009, с решение по което са отменени Присъда № 25 от 09.06.2006 по НОХД № 216/06 ШОС, Решение № 212 от 04.12.2006 по ВНОХД № 267 / 06 описа на АС Варна и Решение № 490 от 28.05.2007 по кас. дело № 169/2007 на ВКС. Производството пред първоинстанционния съд – Окръжен съд гр. Шумен е възобновено от фазата на съдебното заседание.

 

По делото са предявени гражданските искове на децата на пострадалия А.А. А. – З.А.А./З.А.М./, Л.А.Г. и А.А.А. /О.А.А./     Процесуалният представител поддържа така предявените граждански искове. Същите са предявили такива и при първоначалното разглеждане на делото.  Поради което и настоящия състав ги прие за съвместно разглеждане, а молителите конституира като частни обвинители и граждански ищци. С исковете се претендира обезщетение за неимуществени вреди - причинените им болки и страдания, ведно със законната лихва от деня на престъплението и разноските по делото.

 В съдебно заседание представителят на ШОП след събиране на гласните доказателства и приемане на заключенията на експертизите, на основание чл.287 ал.1 от НПК направи искане за изменение на повдигнатото с обвинителния акт обвинение срещу подсъдимия Н.И. от такова по чл. 116, ал.1, т.6 предл.2 от НК във вр. с чл.115 от НК в такова по чл.342, ал.3, б."в" предл.1 от НК, във вр. с чл.342, ал.1 от НК. Новото обвинение е по благоприятно за подсъдимия, и неговия защитник не направи възражение. Частните обвинители и граждански ищци също не се противопоставиха. Поради което и съдът допусна изменението  на обвинението.

 

Разпитан в хода на предварителното разследване подсъдимият не се е признал за виновен в извършването на посоченото в обвинителния акт деяние. Подсъдимият е напуснал местоживеенето си без да уведоми разследващите органи и се е укрил, като от 2000г. до влизане в сила на присъдата по НОХД № 216 / 06 по описа на ШОС местонахождението му не е открито, въпреки обявяването му за общодържавно издирване. Видно от справките от КИАД при РДВР – Шумен същият не е напускал легално пределите на РБ след датата на деянието. По делото са налице данни, че е възможно да се намира в Р Турция.  След издаване на ЕЗА, И. е установен и предаден на българските власти. И във възобновеното наказателно производство  подсъдимия не се признава за виновен. Чрез процесуалния си представител и лично излага доводи, че се касае за неумишлено престъпление, а именно такова по чл. 343, ал.3, б.”б” от НК.

След преценка на събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, съдът приема за установено от фактическа страна следното:

 

През 2000 година подс. Н.А.И. и пострадалия А.А. А. /известен сред съселяните си под името А./*** и се познавали помежду си. А.А.работел известно време като овчар за подсъдимия. Отношенията между тях били обтегнати, поради неуредени имуществени отношения във връзка с това обстоятелството. Подсъдимият бил известен сред съселяните си като човек с буен нрав, който под въздействието на алкохола проявявал склонност към физическа саморазправа, дори и при незначителни поводи.

На 01.05.2000г. вечерта подсъдимият, пострадалият и свидетелят Д.Х. ***, където употребили алкохол. След като магазина затворил, тримата решили да продължат с почерпката в група крайпътни заведения намиращи се на пътя Шумен – Разград в близост до с.******* и известни под наименованието “Тополите”. Придвижили се до там с лек автомобил ВАЗ 2105 с ДК № ***, управляван от подсъдимия. Настанили се в едно от заведенията и продължили да употребяват алкохол. По време на почерпката подсъдимият чул, че от съседното заведение се чува музика която му харесвала, поради което поръчал на свидетеля Е.М., барман в заведението където се намирал той, да отиде до съседното заведение и да вземе аудиокасетата. Свидетелят отишъл до съседното заведение да вземе касетата, но свидетеля Ф.Д., който работел като барман във въпросното заведение и бил братовчед на подсъдимия заявил, че не може да даде касетата, тъй като не е негова. Свидетелят М. се върнал в заведението където се намирал подсъдимият и му обяснил, че не може да му даде касетата, обяснявайки му причините за това. Недоволен и раздразнен от отказа на свидетеля Ф.Д. подсъдимият започнал да се заканва със саморазправа.

Малко по-късно все още раздразнен подсъдимият станал от масата си и отишъл в съседното заведение за да потърси сметка на бармана, защо не е изпълнил поръката му. Двамата влезли в словесен конфликт, който бил последван от физическа саморазправа, при която подсъдимия нанесъл удари с ръка на свидетеля Ф.Д.. Пострадалият А.А.се намесил за да помогне на свидетеля Д. и да преустанови конфликта. В отговор на това подс. Н.И. влязъл в стълкновение и с А., блъснал го и последния паднал на земята.

След преустановяване на конфликта подсъдимият, пострадалият и свидетелят Д.Х. се върнали в заведението и продължили да употребяват алкохол. Малко след конфликта Н.И. и свидетелят Д.Х. си тръгнали с колата на подсъдимия, а пострадалият А.А.останал в заведението, за да си допие пиенето, след което си тръгнал пеша към с. *******.

В същото време автомобилът управляван от подсъдимия преустановил движението си, тъй като горивото му свършило. Поради това подсъдимият се върнал до “Тополите” за да вземе бензин, а свидетелят Д.Х. го чакал в колата. След като се върнал подсъдимият заредил колата, качил се в автомобила и придружен от свидетеля Д.Х. ***.

Непосредствено след излизане от остър ляв завой, той забелязал движещият се в затревената крайпътна канавка /с дълбочина около 30—34см. и полегати затревени скатове/ в дясно от неговата лента за движение пострадал А.А.. Тъй като все още бил ядосан от конфликта със св. Д., в който се намесил пострадалият, както и под въздействието на значителното количество алкохол което бил употребил, деецът решил да продължи със саморазправата си над пострадалия. За целта отклонил посоката на движение на управлявания от него автомобил вдясно, излязъл извън платното за движение и продължил да управлява автомобила така, че канавката да остава между колелата на същия. Движейки се по описания начин и без да намалява скоростта на движение, подсъдимият настигнал вървящия в същата посока пострадал и го блъснал. В резултат на удара А.А.паднал в канавката с лице към земята, а управляваният автомобил го влачил известно време. След това автомобила отново плавно се върнал на платното за движение и продължил в посока с. *******.

 На около 200 метра от произшествието подсъдимия преустановил движението на автомобила и заедно със свидетеля сменили лява предна гума, която била спукана. След това двамата се качили в автомобила, подсъдимият закарал свидетеля Х. в дома му и се прибрал в собственото си жилище.

Междувременно пострадалия А.А.направил опит да се придвижи, като изпълзял от канавката и успял да премине от другата страна на пътното платно, където починал от раните си. Трупът му бил намерен на сутринта.

От комплексната морфологична и химическа експертиза – л. 50 от сл. д. по протокол № 70 се установява, че люспите боя, намерени и иззети в затревената площ съгласно протокол за оглед от 02.05.2000 година и люспите боя, намерени и иззети при допълнителен оглед на местопроизшествието на 04.05.2000 година и обект на експертизата и люспите боя иззети от предната част на лек автомобил марка “ ВАЗ 2105”с ДК № Н 39-01 ТА представени като сравнителен материал са със сходен морфологичен състав и са нанесени в следната последователност: оранжева боя, черна боя, кит в сиво бял цвят. В съдебно заседание експертите уточняват, че не се касае за смесени състави, а за слоеве.

От химическата експертиза № 119 от 02.06.2000 год. – л. 91 от сл.д.  се установява, че влакно със синкав цвят, иззето от болта на щангата с протокол за оглед на лек автомобил марка “ ВАЗ 2105”с ДК № Н 39-01 ТА от 02.05.2000 година има сходен структурен състав с влакно иззето от тъмносин панталон с протокол за доброволно предаване от 10.05.2000 година. Вещото лице изрично подчертава, че се говори за сходство, тъй като в химията няма идентичност.

От съдебно медицинската експертизи на веществени доказателства № 18 / 2000 год. – л. 77 сл.д. се установява, че по представените обекти за изследване № 1- зацапано с червена материя текстилно парче от бял плат и обект № 2 – един брой бели памучни гащета е установено наличие на човешка кръв от кръвна група “В /а/”. А.А. А. е от кръвна група “В /а/”. Възможно е човешката кръв по обекти № 1 и № 2 да принадлежи на А.А. А..

Видно от съдебно психиатричната експертиза – л. 96 от сл.д. – за освидетелстване на подсъдимия Н.И., същият е психично здрав и не е включен в регистрите на психиатричната служба. Поетото количество алкохол и данните за клиничната изява  позволяват да се приеме, че е бил в състояние на обикновено алкохолно опиване средна степен. В това си състояние е могъл да разбира това което върши и да ръководи постъпките си. Отсъствието на психопатологични феномени в поведението позволяват по време на извършване на деянието правилно и точно да възприема фактите и обстоятелствата и може да ги възпроизвежда в обясненията си относно случилото се. Няма данни за патологичен афект. Поетото количество алкохол не е белег за степента на алкохолно опиване.

По делото е назначена и тройна съдебно медицинска експертиза от специалисти от Медицински университет, катедра “Психология и психиатрия” гр. Плевен. От същата е видно, че подсъдимия Н.А.И. е психично здрав и не се води на диспансерен учет към ДПБ с. Царев брод.  По никакъв повод не е търсил помощта на психиатричните служби. По време на извършване на деянието е бил в състояние на обикновено алкохолно опиване – средна степен. Обикновеното алкохолно опиване не е краткотрайно разстройство на съзнанието, тъй като психичните промени имат количествен, а не качествен характер. Не са констатирани данни за патологично или усложнено алкохолно опиване. Предвид нормалното развитие на интелекта и липсата на краткотрайно или продължително разстройство на съзнанието, подсъдимия е могъл да разбира свойството и значението на извършеното и да ръководи постъпките си. Могъл е правилно да възприема факти и обстоятелства по делото и да ги възпроизвежда в обясненията си.

Експертът по трасологическата експертиза Р. Н. в съдебно заседание с определение на съда е заменен с експерта З.И., тъй като същият отдавна е отписан като вещо лице. Експертиза е изготвена и приета в с.з. От същата – по протокол № 39 – л. 107 от делото се установява, че представените за изследване външна и вътрешна гума са с нарушена цялост посредством натиск между остър предмет с неправилна форма и самите гуми. Пробойната се е оформила от скъсване на материалите от която са направени представените два броя гуми. Скъсването на вътрешната и външната  гума се е получило от камък под №1. Поради липса на специализирана литература отговор на третия въпрос – да се определи времето за което гумата след пробива е спаднала, не може да бъде даден.

Видно от заключението на назначената съдебно-медицинска експертиза, смъртта на пострадалия е настъпила в резултат на съчетана гръдно коремна травма, намираща се в пряка причинна връзка с претърпяното ПТП. Същата е настъпила сравнително бавно, в порядъка на часове, като при навременно оказване на медицинска помощ са съществували съвсем минимални шансове за оцеляване на жертвата. В периода от ПТП до смъртта си, той е имал възможност да извърши ограничени активни движения, предвид липсата на груби анатомични увреждания на централната и периферна нервна система и тези на опорно двигателния апарат. Установената концентрация на алкохол в кръвта на пострадалия е била в размер на 1,8 промила, като предвид факта, че смъртта  не е настъпила незабавно, следва да се приеме, че към момента на ПТП е имал по-висока концентрация на алкохол в кръвта си, в рамките на средна степен на алкохолно опиване.

Назначена е допълнителна съдебно медицинска експертиза. От същата се установява, че не може да се посочи точния час на настъпване смъртта на пострадалия по чисто медицински критерии. Вземайки предвид състоянието на тялото на починалия към момента на огледа на местопроизшествието и установените от аутопсията увреждания, експертите приемат, че най вероятния период на настъпване на смъртта е около 4 часа преди огледа на произшествието, т.е. около 7-9 часа сутринта на 02.05.2000 година. В този аспект установените морфологични данни не са в противоречие и със свидетелските показания.

От заключението на съдебно-автотехническата експертиза се установява, че скоростта на движение на л.а. “ВАЗ 2105” с ДК №*** при излизане от пътното платно е била 60-70км./ч., от който момент същата е започнала да пада, поради съпротивлението от търкалянето на гумите по неравния тревист терен и наклона. След 22,7 метра, лявата гума на лекия автомобил попаднала между два камъка, от които левият с остър режещ ръб, в резултат на което външната гума получила срез, а вътрешната гума се спукала и започнала да спада. След 34,5м. от навлизането вдясно извън платното, автомобилът ударил пострадалия, повалил го и започнал да го влачи под долната дясна част. Скоростта на движение не е била висока предвид липсата на сериозни поражения в предната част на автомобила – в рамките на 35 – 40км./ч.; При конкретната пътна обстановка водачът е имал възможност своевременно да възприеме пострадалия и да вземе успешно мерки за предотвратяване на ПТП; спукването на предна лява гума не е станало причина за излизане на автомобила вдясно извън пътното платно и последващ удар с пострадалия; управляваният от обвиняемия лек автомобил е имал неизправни спирачна и кормилна уредба, окачване, осветление и ходова част, но същите не се в причинна връзка с автопроизшествието, тъй като водачът при тези неизправности е можел да контролира поведението на МПС на платното, като променя посоката и скоростта му, както и да намалява скоростта и да спира по желание; същият е бил в състояние преди автопроизшествието да установи тези неизправности и е можел, съобразявайки се с тях да управлява безопасно автомобила, т.е. техническите неизправности на същия не са оказали влияние върху настъпване на ПТП.

Съгласно допълнителната автотехническа експертиза, при установената скорост, реализацията на завоя намиращ се преди местопроизшествието не би повлияла на отклонението на автомобила извън платното за движение; мястото на удара се намира на 90м. от завоя и излизането на МПС извън платното на фиксираното място и начин не е в причинна връзка с преодоляването на завоя.

 

Изложената фактическа обстановка съдът счита за установена въз основа на показанията на свидетелите разпитани в съдебно заседание, както и присъединените на основание чл. 281 ал.1, т. 2 и 3 от НПК показания на свидетели дадени по същото дело  пред друг състав на съда, от заключението на съдебно-медицинската експертиза за оглед и аутопсия на труп №71/2000г., допълнителната съдебно медицинска експертиза, заключенията на съдебно-автотехническата експертиза и допълнителната съдебно-автотехническа експертиза, заключението на комплексната съдебно-морфологична и химическа експертиза, заключението на съдебно-химическа експертиза, заключението на съдебно-психиатричната експертиза, тройната съдебно психиатрична експертиза, на съдебно-медицинската експертиза на веществени доказателства, на заключението на съдебно-трасологическата експертиза, прието от съда, от предявените веществени доказателства на основание чл.284 от НПК, както и приобщените по реда на чл.283 от НПК писмени доказателства, събрани в хода на предварителното производство и тези представени в съдебно заседание.

Показанията на свидетелите са непротиворечиви и взаимнодопълващи се и кореспондират като цяло със събраните по делото доказателства. Поведението на подсъдимия преди, по време и след деянието е с категоричност установено, обяснено е от съдебно-психиатричната експертиза и тройната комплексна съдебно психиатрична експертиза по отношение на подсъдимия и не внася съмнения нито за обективната страна, нито за субективната страна на деянието. Безспорно е установено, че подсъдимият Н.И. е осъществил изпълнителното деяние на престъплението изразяващо се в управление на МПС - това обстоятелство се доказва от показанията на свидетелите, които са се намирали в питейното заведение заедно с Н.И. и А.А., от които става ясно, че  подсъдимия е дошъл в заведението с кола ВАЗ 2105 негова собственост и в последствие си е тръгнал със същия автомобил придружаван от свидетеля Д.Х.. Това обстоятелство освен от събраните по делото доказателства не се оспорва и от самия подсъдим.

Факта, че подсъдимия е управлявал автомобила по време на ПТП се доказва и от показанията на свидетеля - очевидец на деянието Д.Х., който подробно разказва как подсъдимия е управлявал въпросния автомобил към селото, пътувайки с висока скорост, как е видял пострадалия А. да върви вдясно по пътното платно в посока към с. *******, как МПС управлявано от подсъдимия без причина се отклонило от посоката си на движение, излизайки в дясно от пътното платно, как въпросното МПС е блъснало А., който паднал в канавката, след което е продължило движението си. Независимо, че има разлика в показанията на този свидетел дадени в хода на досъдебното производство и пред друг състав на съда и тези в настоящото производство съдът дава вяра точно на тези му показания / депозирани в досъдебното производство и пред друг състав на съда – л.99 от предходното разглеждане на делото – НОХД № 216/06 ШОС /. Свидетеля не можа да обясни на какво се дължи разликата в показанията му, но беше очевидно притеснението му в съдебно заседание. И това е разбираемо, тъй като когато е депозирал тези си показания, това е било в отсъствието на подсъдимия.  Т.е. от така приетите от съда показания на свидетеля Х. става ясно, че лекия автомобил е бил управляван от подсъдимия по времето когато е осъществено ПТП и че пострадалия е бил своевременно възприет от подсъдимия. Също така от тези показания е видно, че същият е видял как управляваното от подсъдимия МПС е блъснало пострадалия, как пострадалия е останал под автомобила, а автомобила е продължил движението си над канавката и след това се е върнал на платното. Той подробно описва как лекият автомобил сериозно се е разтресъл и че това е било усетено както от него, така и от Н.И., който обяснил това обстоятелство с факта, че са спукали една от гумите на автомобила.

От заключението на комплексната химическа и морфологична експертиза се установява, че намерените при огледа люспи боя и тези които са иззети от автомобила на подсъдимия са със сходен морфологичен състав, т.е. може да се направи извод, че въпросния автомобил е бил на местопроизшествието и че ПТП е осъществено с този автомобил. От заключението на съдебно -химическата експертиза се установява еднороден състав на структурата на влакно иззето от болта на щангата на лекия автомобил и влакната от дрехите на пострадалия, от което се установява категорично съприкосновението между автомобила и пострадалия. От тези доказателства преценени в тяхната съвкупност се установява по несъмнен начин, че на процесната дата, подсъдимият е управлявал  лекия автомобил и именно той е осъществил  ПТП в резултат на което пострадалият А.А.е починал от травматичните си увреждания.

Всъщност следва да се подчертае, че подсъдимият не оспорва обстоятелството, че лекият автомобил е управляван от него. От заключението на съдебно-медицинската експертиза е видно, че смъртта на А. се дължи най-общо на съчетана гръдно коремна травма, намираща се в непосредствена и пряка причинна връзка с ПТП, като преди ПТП пострадалият е вървял в изправено положение, бил е ударен в областта на задната част на дясното бедро, при удара е полетял напред, след което е останал под МПС в канавката, а последното го е притискало и влачило няколко метра; смъртта на пострадалия е пряка последица от ПТП и макар да не е била неизбежна при навременна и адекватна високо квалифицирана медицинска помощ, предвид естеството на травматичните увреждания и силата на удара е била много вероятен изход от ситуацията.

От показанията на свид. Д.Х. и от заключението на съдебно автотехническата експертиза и допълнителната автотехническа експертиза и от заключението на комплексната експертизи, от протоколите за оглед на местопроизшествие, съдът приема, че при управлението на  лекия автомобил подс. Н.И. е нарушил правила за движение по пътищата и тези нарушения са довели до ПТП с пострадалия и настъпването на резултата – смъртта на пострадалия; Приема, че тези правила за движение по пътищата са умишлено нарушени от подсъдимия. Основание за това му дават следните обстоятелства: лекият автомобил безпричинно от техническа гледна точка е излязъл от пътното платно и се е движил над канавката, като водачът му не е предприел никакви действия за преустановяване на движението му или намаляване на скоростта. След движение над канавката за известно време, плавно се е върнал отново на пътното платно. Със скоростта, с която се е движело МПС, водачът е можел безпрепятствено да преодолее завоя предхождащ мястото на излизане от пътното платно и този завой по никакъв начин не е допринесъл деецът да изгуби контрол над автомобила и това да е причината да навлезе в крайпътната канавка. Установено е, че е имало достатъчно добра видимост, за да може подсъдимия да възприеме пешеходеца своевременно и да предотврати сблъсъка с него, още повече, че пострадалия не е попадал в опасната зона за спиране на МПС, предвид скоростта на движение на МПС и видимостта, която водачът е имал съобразно светлината на фаровете. Подсъдимият не е предприел абсолютно никакви действия за спиране на автомобила, не е задействал спирачната система, не е направил нищо за да попречи на настъпването на престъпния резултат. Всичко това показва, че подсъдимия е нарушил разпоредбите на ЗДП, визирани в чл.15 от ЗДП и в чл.20 от ЗДП, задължаващи го да се движи вдясно на пътното платно и със скорост, с която може да спре винаги  когато обстоятелствата налагат това.

По делото се установи по безспорен начин, че същата вечер подсъдимият е предизвикал конфликт, в който неволен участник е станал и пострадалия, доколкото се е намесил за да предотврати конфликта между него и свидетеля Д.. Това негово поведение е предизвикало недоволство и раздразнение у дееца, обусловено от неговия буен и сприхав нрав. Безспорно се установи, че свид. Д. е бил ударен от подсъдимия и че последния се е заканил спрямо него и пострадалия. Т.е. острата реакция на подсъдимия заради една незначителна случка е индиция, че той е бил напълно способен да причини смъртта на пострадалия само защото последния му е опонирал при физически сблъсък с бармана от заведение. И. е имал мотив за саморазправа с пострадалия – принципно незначителен, но с оглед характеровите особености на подсъдимия, за него такъв повод е бил напълно достатъчен за да реагира по начина, по който той е реагирал спрямо пострадалия,  да го прегази.

 Видно от автотехническата експертиза, гумата е спукана след излизане на автомобила извън платното за движение, а не преди това, т.е. не е възможно спукването да е станало причина за автопроизшествието, като това се установява и от факта, че камъкът предизвикал увреждането на гумата и нейното спукване се е намирал в затревената площ, след местопроизшествието, т.е. гумата е спукана след навлизане на автомобила в нея, като спадането й в началото е било плавно, а при излизането от канавката е станало рязко. Автотехническата експертиза установява също, че видимостта на подсъдимия е била достатъчно добра, за да може да види пострадалия и да реагира своевременно, за предотвратяване на евентуално ПТП в случай, че той не е искал да се осъществи такова. Това е видно и от извършения следствен експеримент в хода на досъдебното производство / същите са в подкрепа и от приетите от съда показания на св. Д.Х. /. От заключението на вещото лице се установява, че подсъдимият осезателно е усетил разтрисането на автомобила и силния шум и е бил в състояние и е могъл и визуално и слухово да възприеме удара. Скоростта на МПС е намаляла след излизане на автомобила от платното, но това се е дължало основно на обстоятелството, че е имало лек наклон на горе, както и на съпротивлението на тялото на жертвата и на тревата, а не на действията на подсъдимия. Поради което и съдът приема, че деецът активно не е предприел никакви действия за да спре автомобила. Безспорно се установява от материалите по делото и от заключението на експерта, че след връщането си на пътното платно автомобила управляван от подсъдимия се е връщал на заден ход. И за това връщане не са налице атмосферни условия, релефни особености, технически неизправности и др. Т.е. връщането е станало само и единствено в резултат от предприета от подсъдимия маневра. Сочените от процесуалния представител на подсъдимия в хода на съдебните прения противоречия са единични и не внасят никакви съмнения в събрания като съвкупност доказателствен материал по делото.

Съдът не дава вяра на обясненията на подсъдимия и на тезата на неговия защитник, че ако има нарушение на правилата на движението, то те не са умишлени поради посочените по горе доводи. По същите причини не дава вяра и на тезата, че контрола над лекия автомобил е бил загубен и в резултат на евентуално заспиване или преумора и поетия алкохол. Не приема и тезата, че пострадалия е бил прегазен и от друг вид МПС, различно от това на подсъдимия. По делото има категорични доказателства относно обстоятелството, че това събитие се е случило с този именно автомобил, а именно - люспите боя, които са намерени при огледа на местопроизшествието и тези които са  иззети за сравнителен анализ впоследствие от автомобила на подсъдимия Н., за които има категорични доказателства, че по морфологичен състав те са сходни, от където следва извода, че именно този автомобил е бил автомобила, който е оставили тези следи на това местопроизшествие. И още едно доказателство – същото е обвързано със съдебно химическа експертиза по делото и нейното заключение и касае влакното иззето от болта на щангата на лекия автомобил на Н. и влакна иззети за сравнителен анализ от дрехата на пострадалия, заключението е категорично, че този автомобил е имал съприкосновение с дрехата на пострадалия А., с която той е бил облечен, респективно намерен в зоната на местопроизшествието, че е имало съприкосновение на самия пострадал с автомобила. В зоната на местопроизшествието не са намерени никакви други следи от други автомобили и вещото лице при неговото изслушване беше категорично, че са много добре видими следи от един автомобил със съответния размер, характерен за гумите именно на лек автомобил ВАЗ и че никакви съмнения не възникват досежно евентуалното преминаване през този участък на канавката по така описания начин от друг автомобил. Ето защо се налага  категоричния извод, че удара, респективно травматичните увреждания, които са последвали в резултат на този удар и на това влачене на тялото на пострадалия А.А. А. са причинени от автомобила на подс. Н. И., управляван на инкриминираната дата, именно от него. В тази връзка е и заключението на допълнителната съдебно медицинска експертиза, че най-вероятния период на настъпване на смъртта е около 4 часа преди огледа на местопроизшествието, т.е. около 7-9 часа сутринта на 2 май 2000 г. Това заключение кореспондира и със свидетелските показания по делото, депозирани пред настоящия състав и по-специално с показанията на св. Ш. М., /това е свидетеля шофьор на камион, който събира мляко /, същият твърдеше, че е видял сутринта А. вляво от пътя по посока на  с. *******, и че го е видя седнал. Възможно е положението на тялото да е било така възприето, като седнал. Още един свидетел твърди в своите показания, че сутринта е видял на същото место А., това е свидетелят Д. М., също барман в едно от заведенията в комплекс “Тополи”, който  и в предишните си показания по делото и пред настоящия състав заяви, че сутринта когато се е прибирал след края на работното му време, е видял А. да лежи  встрани от пътя, “възприел го, че той лежи и диша” Тези позаказия кореспондират със заключението на тройната съдебно медицинска експертиза и с допълнителната тройно съдебно медицинска експертиза и анализирайки ги в съвкупност с останалите доказателства по делото следва извода, че пострадалия А.А.е пострадал именно на това място, именно от удара с  този автомобил и не от друг автомобил, защото липсват каквито и да било доказателства за друг механизъм на настъпване на автомобилната травма. Или остава извода, който кореспондира и със заключението на вещите лица медици, че след получаването на тези увреждания, включително и на вътрешните увреждания, пострадалият по някакъв начин, макар и много болезнено, много трудно, търсейки спасение, се е придвижил вероятно пълзейки и влачейки се през платното и е попаднал от отсрещната страна на пътното платното, където е имало естествен наклон и в крайна сметка там именно е настъпила смъртта му. Поради което и обясненията на подсъдимия в тази им част и лансираните тези не се споделят от настоящия състав. Същият ги приема като защитна теза на подсъдимия.

 

Съдът намира, че събраните и обсъдени по този начин доказателства по делото са непротиворечиви, взаимно допълващи се и се намират в хармонично единство. Поради изтеклото време, на относително дълъг период  от 2000 г до сега, т.е. 10 години от извършване на деянието, една част от свидетелите, заявиха, че не си спомнят отделни детайли от казаното от тях при предишните им разпити по делото и при предишния състав. В този смисъл ползвайки разпоредбите на действащия НПК в настоящия процес бяха приобщени доказателствата събрани по надлежния ред от предишния състав и по този начин  всички празноти и бели полета, че не си спомнят отделни детайли част от свидетелите, бяха попълнени чрез прочитането на предишните показания на  тези свидетели. И те водят до единствено възможния извод, непораждащ никакво съмнение във вътрешно убеждение на съда и обосновават решението на съда по следните правни съображения:

Съдът като прецени всички доказателства, релевантни за делото съгласно чл.14 от НПК поотделно и в тяхната съвкупност, приема, че с горното деяние подсъдимия И. е осъществил от обективна и субективна страна състава на престъплението от общ характер, наказуемо по чл.342 ал.3 б.”в” предл.1 от НК във вр. с чл.342 ал.1 от НК, защото:

1/ обект на престъплението са обществените отношения свързани с безопасността на движението по пътищата и обществените отношения, които осигуряват на неприкосновеността на личността и гарантиращи правото на живот;

2/ от обективна страна подсъдимият е извършил фактически действия по "управление на автомобила", което съгласно константната практика на Върховния съд е "всяка една манипулация и боравене с уредите, приборите и механизмите му";

Съдът приема за безспорно установено, че при управлението на лекия автомобил подс. И. е нарушил правила за движение по други обстоятелства - умишлено, които имат значение за безопасността на движението му. Скоростта му на движение трябва да е такава, че да може да намали скоростта и ако е необходимо, да спре винаги, когато обстоятелствата изискват това и особено пътищата, а именно: на чл.15, ал.1, предл.1 от ЗДП - "На пътя водачът на пътно превозно средство се движи възможно най-вдясно по платното за движение" и чл.20 от ЗДП "Водачът на пътното превозно средство е длъжен да се движи с такава скорост, която му позволява да владее непрекъснато превозното средство, което управлява. Той съобразява скоростта на движението си с релефа на местността, състоянието на пътя, състоянието на превозното средство, което управлява, собствените си възможности и всички когато видимостта не е достатъчна за безопасно движение”. Следва да се посочи, че съдържанието на тези текстове от ЗДВ са в редакцията им от ДВ бр. 20 / 1999 година, когато са били приложими норми с оглед момента на извършване на престъплението. Нарушенията на тези правила се установяват както от показанията на свид. Д.Х., така и от заключенията на автотехническата и допълнителната автотехническа експертиза, протокола за следствен експеримент. В редица свои решения ВС последователно провежда разбирането, че скоростта на автотранспортните средства трябва да бъде такава, че тя обективно да гарантира безопасността на движението. Дори когато водачът е смятал, че скоростта, с която се движи, обезпечава безопасност, той не се освобождава от отговорност, ако въпреки това причини злополука /Р №1256/68г. – ІІІ н.о. на ВС/. При различни случаи на възможност от създаване на опасна ситуация  водачът е длъжен да спре или да намали скоростта на движение.

В резултат на тези нарушения на правилата за движение по пътищата подс. И. става причина за ПТП с движещия се вдясно пешеходец пострадалия А.А./ А. /. На 01/02.05.2000 година подсъдимият е въздействал, с управляваното от него МПС, пряко и непосредствено върху пострадалия и по този начин е увредил обществените отношения, които осигуряват неприкосновеността на неговия живот. В резултат на това въздействие в сутрешните часове на 02.05.2000г., след силни страдания и мъчения е настъпила биологичната смърт на А.А.. Между пътно транспортното произшествие и настъпилата смърт на пострадалия е налице причинно следствена връзка, тъй като в резултат именно на нараняванията от това ПТП е настъпила смъртта на пострадалия на 02.05.2000 год. И тази причинно следствена връзка е пряка и непосредствена. Смъртта на пострадалия е в пряка каузална връзка с посочените по-горе нарушения на правилата за движение от подсъдимия  Н.И..

            3/ субект на престъплението е всяко наказателно отговорно лице – подсъдимият е бил пълнолетно вменяемо лице - видно от заключението на съдебно-психиатричната експертиза по отношение на подсъдимия, той е психично здрав и поетото количество алкохол и данните за клиничната изява позволяват да приеме, че е бил в състояние на обикновено алкохолно опиване - средна степен - т.е. по време на извършване на деянието той е бил в състояние да разбира свойството и значението на извършеното и да ръководи постъпките си; т.1 “а” от Постановление №1 от 17.01.1983г. по н.д. №8/82г. на Пленума на ВС. И от комплексната съдебно психиатрична експертиза се приема състояние на обикновено алкохолно опиване – средна степен. Категорично е изключен физиологичния или патологичен афект. Тази експертиза дава аналогични заключения, като е по обхватна и по подробна.

4/ от субективна страна престъплението е извършено от подсъдимия с пряк умисъл - той е видял подсъдимия, отклонил е МПС, така че да го прегази. Знаел е, че ако прегази с МПС човек може да го нарани и да го убие. Съзнавал е,  че като нарушава правилата за движение по пътищата при управлението на МПС може да причини смърт на всеки жив индивид, включително и на А. и е целял именно това. По смисъла на т.3 от Постановление №1 от 17.01.1983г. по н.д. №8/82г. на Пленума на ВС “формата на вината при престъпленията по чл.342 ал.3 от НК е пряк или евентуален умисъл”, като изискването е умишлено да са причинени предвидените последици. Нарушенията на ЗДП са допуснати от подсъдимия съвсем съзнателно и целенасочено, тъй като подсъдимият е видял пострадалия да върви вдясно на пътното платно в канавката и е целял причиняването смъртта на пострадалия - именно това е била причината управляваното от него МПС да излезе извън платното за движение, да навлезе в тревата и да се движи плавно над канавката. От заключението на автотехническата експертиза и от извършения следствен експеримент в хода на досъдебното производство се установява, че видимостта на подсъдимия е била достатъчно добра, за да може да види пострадалия и да реагира своевременно, за предотвратяване на евентуално ПТП в случай, че той не е искал да се осъществи такова. Водачът е бил в състояние и е могъл и визуално и слухово да възприеме удара. Всички тези факти в съвкупност, заедно със останалите доказателства по делото – за създадени словесни разпри и отношения сочат на прекия умисъл на дееца при осъществяване на деянието. На прекия умисъл сочи и факта, че подсъдимия не е предприел най-нормалната и логична реакция в ситуацията, в която се е намирал – не е предприел никакви действия за спиране на автомобила. Обстоятелството, че след връщането си на пътното платно автомобила управляван от подсъдимия се е връщал на заден ход доказва още веднъж прекият умисъл на дееца, защото това връщане няма друго логично обяснение освен да провери дали е постигнал целта, заради която той е излязъл извън пътното платно, т.е. дали е прегазил пострадалия. Поведението на подсъдимия след деянието също свидетелства за прекия умисъл на дееца: след като е осъзнал случилото се с пострадалия, той е продължил движението на автомобила на още 200 метра, където спрял за да смени гумата на автомобила – съзнавайки, че в непосредствена близост до него е имало човек, нуждаещ се от спешна медицинска помощ. След смяната на гумата пък закарал свидетеля Х. до дома му и после се прибрал в дома си. Поведението му впоследствие – че е напуснал и местоживеенето си и се е укрил от органите на разследването, също е индиция за субективното му отношение.

Поради тези аргументи, съдът не възприема доводите на защитника, че в конкретния случай вината на дееца може да се вмести в рамките на непредпазливостта и да бъде приложен чл.343 от НК.

Също така съдът намира, че при преценката на умисъла следва да бъде изключен евентуалния такъв, защото за да се приеме, че е налице такъв е необходимо той да е предвиждал вероятното настъпване на конкретните общественоопасни последици и е съзнавал общественоопасния му характер, както и да е допускал настъпването на тези последици – на съставомерния резултат. В случая обаче той е искал настъпването на общественоопасните последици и пряко е целял настъпването на резултата от деянието. За да се приеме, че е налице евентуален умисъл следваше деецът умишлено нарушавайки правилата за движение да съзнава възможността по този начин да причини посочените в закона общественоопасни последици и да продължава да управлява МПС по същия начин без да предприема каквито и да било мерки за предотвратяването им и без да разчита на някакви други обстоятелства /обективни или субективни/, които да създават у него увереност че ще ги избегне; /Решение №59 от 28.12.84г. по н.д. №50/84г. на ОСНК, Решение №41 от 05.03.1985г. по н.д. № 620/84г. на ІІІ н.о.

 

Като причина за извършване на престъплението следва да се отбележат преди всичко незачитането на чуждата телесна неприкосновеност и живота на хората, но също и несъобразяването и незачитането на правилата за безопасност на движението по пътищата от страна на подсъдимия.

 

 

При определяне на наказанието на подсъдимия за извършеното от него престъпление съдът прецени следните обстоятелства: Съдът приема, че степента на обществената опасност на деянието е висока, предвид факта, че се касае за управление на МПС и употреба на МПС за убийство. Приема, че подсъдимия е с чисто свидетелство за съдимост. Но са събрани лоши характеристични данни. Отчета и обстоятелството, че същият се е опитал да избегне наказателна репресия, чрез укриването му от органите на предварителното разследване и от съдебните органи. Отчита и липсата на критичност към извършеното – което е видно от поведението му след ПТП. Тъй като няма такова обвинение като отегчаващо отговорността обстоятелство е управлението на МПС след употреба на алкохол. Съдът отчита като отегчаващи тези обстоятелства, тъй като за процесното деяние по чл.342 ал.3 б.”в” от НК не се предвиждат квалифицирани състави във връзка с тези признаци - пияно състояние, напуснал местопроизшествието и неоказването помощ на пострадалия. Гореизложените обстоятелства мотивираха съда да приеме, че целите на наказанието посочени в чл.36 от НК могат да бъдат постигнати като наказанието бъде определено при превес на констатираните по-горе отегчаващи отговорността обстоятелства, а именно: За престъплението по чл.342 ал.3 б.”в” от НК е предвидено наказание "лишаване от свобода" от десет до двадесет години. Съдът счита за справедливо и съответно на извършеното предвид високата обществена опасност и на деянието и на дееца да наложи наказание “лишаване от свобода” в рамките между средата и максимума, а именно – 18 /осемнадесет/ години. От друга страна, тъй като предходния процес се е развивал само въз основа на жалби на процесуалния представителна подсъдимия, като и по такова искане процесът е възобновен, съдът не може и да наложи по тежко по размер наказание. По отношение на така определеното наказание “лишаване от свобода”, предвид размера в който е наложено, както и за да бъдат постигнати целите на наказанието визирани в чл.36 от НК, съдът счита че се налага ефективно изтърпяване на наказанието. Наказанието следва да се  изтърпи при първоначален  строг  режим на изтърпяване на наказанието в затворническо заведение от закрит тип. Определеният размер на това наказание съдът намира за справедлив и съответстващ на тежестта, обществената опасност и моралната укоримост на престъплението и подходящи да повлияят поправително и превъзпитателно към спазване на законите и добрите нрави от страна на осъдения. Освен това съдът счита, че така определеното наказание ще въздейства предупредително върху него и ще му се отнеме възможността да върши и други престъпления, а освен това ще въздейства възпитателно и предупредително върху другите членове на обществото. Следва изрично да се подчертае, че настоящия състав счита, че не е възможно приложението на чл. 55 от НК. В случая не са налице нито многобройни смекчаващи отговорността обстоятелства, нито изключителни такива. Нещо повече, съдът приема, че е налице превес на отегчаващите отговорността обстоятелства.

            На основание чл. 59, ал.1, т.1 предл. първо от НК съдът зачете времето през което подсъдимия Н.А.И. е бил с мярка за неотклонение задържане под стража считано от 30.01.2009 година до влизане в сила на присъдата като един ден задържане  зачете за един ден лишаване от свобода.

Съобразно ал. 4 на чл. 342 от НК съдът следва да наложи и наказание лишаване от право да управлява МПС завинаги. Не се споделят доводите изложени от предходния съдебен състав, че отмяната на чл.343-б от НК /ДВ бр.50/95г./ наказанието лишаване от правото да се управлява моторно превозно средство е срочно и се определя съобразно общите правила по чл.49 от НК. Но поради изложените по горе съображения /липса на протест по движението на делото по инстанциите / е органичен в максималния размер от предходния състав. Поради което и не може да наложи това наказание завинаги и го определя в максималния размер на отменената присъда, а именно 21 години.

По този начин и с тези наказания, съдът счита, че ще бъдат постигнати целите на генералната и специалната превенция.

 

По отношение на предявените граждански искове: предявени са от З.А.А./З.А.М./, Л.А.Г. и А.А.А. /О.А.А./ – деца на пострадалия А.А. А., за претърпените от тях неимуществени вреди. Съдът счита, че и трите иска са допустими и основателни по следните правни съображения: Претендира се гражданска отговорност за причинени в резултат на процесното деяние неимуществени вреди, т.е. отнася се за вторична санкционна последица свързана с нарушаване на определени задължения, произтичащи от закона. В случая става дума за нарушаване на общото правило да не се вреди другиму – чл.45 ЗЗД. Всеки носи отговорност ако създава опасност и пречки за здравето и живота на хората и не трябва да поставя в опасност живота и здравето на хората. Правото на живот на хората е гарантирано от конституцията и никой няма право да го отнема. Наследници на починалия А.А. А. са дъщеря му З.А.А./З.А.М./, дъщеря му Л.А.Г. и сина му А.А.А. /О.А.А./ и поради това така предявените от тях искове срещу подсъдимия Н.И. са допустими. Изходно положение е правилото, че се дължи обезщетение за всички вреди, които са пряка и непосредствена последица от увреждането /чл.51 от ЗЗД/. Налице е противоправно поведение от страна на подсъдимия, в резултат на което са възникнали вредите от деянието и тези вреди са в причинна връзка. Размерът на обезщетението за неимуществените вреди следва да овъзмезди пострадалите за всички отрицателни последици, които са настъпили в резултат на деянието, въпреки, че засегнатите блага в тези случаи нямат цена. Смъртта на родния баща е неизмерима и безспорно се е отразила  на децата му, като същите са преживели болка и страдание от това. Дъщерите и сина на А.А.безспорно са лишени занапред от обичта и грижите на баща си и от издръжката която им е осигурявал. Тъй като тя няма стойност, следва размера на обезщетението за неимуществени вреди да се определи по справедливост. Понятието “справедливост” по смисъла на чл.52 ЗЗД е свързано с преценката на редица конкретни обективно съществуващи обстоятелства, които трябва да се имат предвид, а именно – начинът на извършването, обстоятелствата при които е извършено деянието, причинените морални страдания, осакатявания и пр. /Пост. №4/68г. на Пленума на ВС/. Именно съобразявайки всички тези обстоятелства във връзка с претенцията за обезщетение за неимуществени вреди, съдът на основание чл.52 от ЗЗД счита, че е справедливо така претендираните граждански искове срещу подсъдимия И. да бъдат уважени в размер на по 10 000лв. за всеки един от тях. Вредите от непозволено увреждане са изискуеми към момента на деликта – престъплението. От този момент виновният им причинител изпада в забава и дължи лихви. Поради това уважените размери на гражданските искове следва да бъдат присъдени ведно със законната лихва върху всяка присъдена сума, считано от датата на увреждането, а именно – 02.05.2000г. – когато е настъпила смъртта на пострадалия А.. В останалата им част до пълния предявен размер исковете срещу подс. И. следва да бъдат отхвърлени.

 

Съдът постанови веществените доказателства по делото да се пазят, а след влизане на присъдата в сила:  люспи боя, парче бял плат, влакна от предната скара за картера, резервна гума – вътрешна и външна гума с джанта, 2 бр. камъни; 1 бр. тъмносин панталон, 1бр. зелена р., 1 бр. синя куртка, 1 бр. черна фланелка,  1 бр. бели гащета, 1 бр. кафяв плетен елек, 1 бр. син терлик, 2 бр. бежови чорапи, и 1 бр. памучно парче тензух да се унищожат.  Посочените веществени доказателства отдавна са загубили своята стойност, а наследниците на пострадалия изрично заявиха, че не желаят неговите вещи да им бъдат върнати. Поради което и следва всички да бъдат унищожени.

 

С оглед постановената осъдителна присъда, на подсъдимия следва да бъдат възложени всички разноски направени както в хода на досъдебното производство, така и в съдебното / при първоначалното разглеждане на делото и във възобновеното производство /. Поради което и на основание чл.189, ал.3 от НПК съдът осъжда подсъдимият Н.А.И. да заплати по сметка на ОД на МВР сумата от 126 – сто двадесет и шест лева като направени разноски по досъдебното производство, по сметка на бюджета на съдебната власт 1776 – хиляда седемстотин седемдесет и шест лева като деловодни разноски, както и държавна такса върху уважените размери на гражданските искове в размер общо на 1200 – хиляда и двеста лева и 5 лв. за издаването на изпълнителен лист.

Също така съдът осъди подсъдимия И. да заплати направените от пострадалите разноски по делото  за адвокатско възнаграждение.

 

Водим от горното съдът постанови присъдата си.

 

 

 

 

 

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:                                                   СЪДИЯ: