№ 8529
гр. София, 10.05.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 113 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и седми февруари през две хиляди двадесет и четвърта година в
следния състав:
Председател:ИЛИНА В. ЗЛАТАРЕВА
МИТЕВА
при участието на секретаря ГЕРГАНА ИВ. ДАНАИЛОВА
като разгледа докладваното от ИЛИНА В. ЗЛАТАРЕВА МИТЕВА
Гражданско дело № 20231110140978 по описа за 2023 година
Производството е по реда на чл. 124 и сл. ГПК.
Образувано е по предявен осъдителен иск с правнo основание чл. 432, ал. 1 КЗ от Л. Л.
И. срещу .... за сумата от 10 лева като частичен иск от претенция за сумата от 6 259,92 лв.,
представляваща незаплатена част от застрахователно обезщетение за имуществените щети
на собствения на ищеца лек автомобил „.“ с рег. № .... при пътнотранспортно произшествие
на 23.04.2023 г. в гр. София на кръстовището на бул. „Сливница“ и ул. „Чавдарица“ по вина
на застрахован при ответника водач на лек автомобил „...“ с рег. № ., ведно със законната
лихва от датата на исковата молба до окончателното плащане.
С протоколно определение от 27.02.2024 г. е допуснато увеличение в цената на
предявения иск на основание чл. 214 ГПК до сумата от 1840 лв.
Ищецът твърди, че при ПТП собственият му лек автомобил, управляван от .... бил
блъснат от лек автомобил „...“ с рег. № ., който при неработеща светофарна уредба и
наличие на пътен знак „Б3“ (път с предимство) предприел маневра завой наляво без да го
пропусне. Твърди, че получил от ответника като застраховател по застраховка
„Гражданскаптговорност“ на виновния за ПТП водач обезщетение в размер на 5280 лв., а
действителната стойност на автомобила, който бил увреден при условията на тотална щета,
възлизала на 12 000 лв. Ето защо, моли за уважаване на предявения частичен иск.
Претендира законна лихва и разноски.
Ответникът оспорва предявения иск само в частта за размера на щетата, като счита, че
отговорността му се съизмерява с платеното обезщетение. Ето защо, моли за отхвърлянето
му. Претендира разноски.
Съдът, като прецени събраните по делото доказателства по свое убеждение и
съобразно чл. 235 ГПК във връзка с посочените от страните доводи, намира за установено от
фактическа и правна страна следното:
За основателността на предявения иск с правно основание чл. 432, ал. 1 КЗ при
1
условията на пълно и главно доказване от ищеца следва да бъдат установени следните
правопораждащи факти: предпоставките по чл. 45, ал. 1 от ЗЗД – че има вземане за
непозволено увреждане срещу водач на МПС /фактическия състав на който е виновно и
противоправно поведение на водача, в причинна връзка от което са произлезли
неимуществени вреди/, наличието на валидно застрахователно правоотношение,
произтичащо от договор за застраховка „Гражданска отговорност“ между този водач и
ответника към момента на наст...ване на процесното ПТП, както и размера на причинените
му имуществени вреди.
Вината се предполага – чл. 45, ал. 2 от ЗЗД, като опровергаването на тази презумпция е
в тежест на ответника при условията на обратно пълно доказване.
С оглед становището на ответника като безспорни и ненуждаещи се от доказване в
отношенията между страните са отделени всички обстоятелствата, включени във
фактическия състав за възникване на съдебно предявеното вземане, в т.ч. механизма на
наст...ване на процесното ПТП, наличието на валидно застрахователно правоотношение
между деликвента и ответника и обстоятелството, че дължимото се обезщетение следва да
се определи при условията на тотална щета.
Спорът по настоящото дело се концентрира единствено върху в...роса за това в какъв е
размерът на обезщетението.
Застрахователното обезщетение е сумата, която застрахователят се задължава за
заплати в случай, че застрахователното събитие наст...и. То има приложно поле при
имущественото застраховане и само при него застрахователното плащане има
обезщетителен характер – предназначението му е да компенсира вредите, наст...или в
резултат на застрахователното събитие. Съгласно разпоредбата на чл. 386, ал. 2 КЗ,
застрахователното обезщетение трябва да бъде равно на размера на вредата към деня на
наст...ване на събитието и целта е да се стигне до пълно репариране на вредоносните
последици, което обстоятелство обуславя наличието на застрахователния интерес.
Обезщетението не може да надвишава действителната /при пълна увреда/ или
възстановителната /при частична увреда/ стойност на застрахованото имущество, т. е.
стойността, срещу която вместо застрахованото имущество може да се купи друго от същия
вид и качество – чл. 400, ал. 1 КЗ, съответно стойността, необходима за възстановяване на
имуществото с ново от същия вид и качество, в това число всички присъщи разходи за
доставка, строителство, монтаж и други, без прилагане на обезценка – чл. 400, ал. 2 КЗ. При
положение обаче, че разходите за поправка са близки или надвишават стойността на цялата
увредена вещ, е икономически необосновано да се обезщетяват тези разходи, вместо да се
обезщети стойността на цялата вещ, с което увреденият би могъл да си купи вещ със същото
качество. Ето защо в подобна хипотеза увреждане, при което стойността на разходите за
необходимия ремонт надвишават 70 на сто от действителната му стойност – чл. 390, ал. 2
КЗ, размерът на обезщетението е равен на действителната стойност на цялата увредена вещ
към момента на увреждането.
Въз основа на приетото и неоспорено заключение по съдебно-автотехническата
експертиза, което съдът кредитира като обективно и компетентно изготвено, се установява,
че е налице причинна връзка между всички увреждания и процесното ПТП наст...ило на
23.04.2023г., както и че стойността, необходима за възстановяване на вредите на лек
автомобил „.“, модел „.“, с рег. № .., изчислена по средни пазарни цени към датата на ПТП, е
24770,39 лв. Вещото лице е определило действителната пазарна стойност на увреденото
МПС към датата на ПТП на 9153 лв. Достигнало е до извод, че в случая е налице тотална
щета, тъй като стойността, необходима за възстановяване на процесното МПС надвхърля
действителната му стойност. Според експертизата стойността на запазените части е 25 % от
действителната стойност на автомобила, или 2288 лв. Ето защо стойността на
обезщетението за увреданията по лек автомобил „.“, модел „.“, с рег. № .., определена при
2
условията на тотална щета и след приспадане на запазените части, е 6 865 лв.
От горната сума следва да бъде извадена платената част от обезщетението в размер на
5 025 лв. (ответникът признава, че разликата до 5280 лв. е платена във връзка със сторения
разход за пътна помощ), при което незаплатеният остатък възлиза на 1840 лв. От тук следва,
че предявеният частичен иск следва да бъде уважен изцяло.
Като законна последица от уважаване на иска следва да се присъди законната лихва от
датата на подаване на исковата молба - 24.07.2023 г. до окончателното изплащане на сумата
от 10 лв. и от датата на подаване на молбата за увеличение на иска - 26.02.2024 г. до
окончателното плащане върху увеличената стойност на иска от 1830лв. - в този смисъл
Решение № 60141 от 25.11.2021 г. по т.д. № 2022 по описа за 2020 г. на ВКС, I т. о ., в което
е разяснено, че при увеличаване в хода на процеса на частично предявен иск, законната
лихва върху увеличения размер се дължи не от датата на подаване на исковата молба, а от
датата на подаване на молбата за увеличаване на иска по чл. 214 ГПК.
По отговорността за разноските:
При този изход на спора и на основание чл. 78, ал. 1 ГПК разноски се дължат само на
ищеца.
Ищецът е сторил разноски в общ размер на 878лв., от които - 50 лв. за държавна такса
върху първоначално предявения размер на иска и 23,60 лв. за държавна такса върху
увеличения размер на иска, 225лв. - депозит за вещо лице и 580 лв.- адвокатско
възнаграждение с ДДС. Така сторените разноски му се следват в пълен размер от ответника
по делото.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА .... с ЕИК 121718. със седалище и адрес на управление в ..., да заплати Л.
Л. И. с ЕГН ********** със съдебен адрес . на основание чл. 493, ал. 1 КЗ вр. чл. 432, ал. 1
КЗ сумата от 1840 лв. като частичен иск от претенция за сумата от 6259,92 лв.,
представляващо застрахователно обезщетение за имуществените вреди, причинени на
притежавания от ищеца лек автомобил марка „.“, модел „.“, с рег. № .. в резултат на
застрахователно събитие – ПТП, наст...ило на 23.04.2023 г. в гр. София, по вина на водача
на лек автомобил марка „.“, модел „...“, с рег. № ..... със сключена застраховка „Гражданска
отговорност“ при ответника, ведно със законната лихва върху сумата от 10 лв. от датата на
подаване на исковата молба (24.07.2023 г.) до окончателното изплащане и върху сумата от
1830 лв. - от датата на молбата по чл. 214, ал. 1 ГПК - 26.02.2024 г., до окончателното
изплащане, както и на основание чл. 78, ал. 1 ГПК - сумата от 878 лв., представляваща
сторени разноски по делото.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Софийски градски съд в двуседмичен
срок от връчване на препис на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
3