Определение по дело №10558/2019 на Софийски градски съд

Номер на акта: 21171
Дата: 17 септември 2019 г. (в сила от 17 септември 2019 г.)
Съдия: Румяна Антонова Спасова-Кежова
Дело: 20191100510558
Тип на делото: Въззивно частно гражданско дело
Дата на образуване: 12 август 2019 г.

Съдържание на акта Свали акта

О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

гр. София, 17.09.2019 г.

 

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, Търговско отделение, VІ състав в закрито заседание на седемнадесети септември две хиляди и деветнадесета година, в следния състав:                                                                

    ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЖАКЛИН КОМИТОВА

                                                                          ЧЛЕНОВЕ: МАРИЯ БОЙЧЕВА

                                                                                                 РУМЯНА СПАСОВА      

  

като разгледа докладваното от съдия Спасова ч.гр.д. № 10558 по описа за 2019 г., за да се произнесе, взе предвид следното:

 

           

Производството е по реда на чл. 577, ал. 1 ГПК вр. с чл. 32а от Правилника за вписванията.

Образувано е по частна жалба, подадена от Ю.В.С. срещу определение на съдия по вписванията при Районен съд гр. София – Служба по вписванията, гр. София, с което е отказано заличаване на договорна ипотека, учредена с нотариален акт № 52, том І, рег. № 1754, дело № 44/2006 г. на нотариус Е.П.с рег. № 379 в регистъра на НК в полза на „Б.П.Б.“ АД, в частта относно УПИ ІІІ-795, кв. 45А, по плана на гр. София, кв. Бояна, с площ от 865 кв.м.

Жалбоподател счита, че отказът е незаконосъобразен и следва да бъде отменен. Посочва, че изводът на съдията по вписванията противоречи на материалното право и по-специално на цитирания чл. 179, ал. 1 ЗЗД. Вписването на заличаването е законна последица от влязлото в сила решение за установяване на нищожността на ипотеката, като не съществува отделен иск за заличаване на ипотека, в който смисъл има постановена практика на ВКС. Твърди, че волята на съда е напълно ясна и безпротиворечива както съобразно мотивите, така и съобразно диспозитива на представеното съдебно решение, че учредената ипотека е нищожна в частта, в която е поискано нейното заличаване. Счита, че противно на логиката, развита от съдията по вписванията по обжалвания отказ, адресат на искането за заличаване е съдията по вписванията, поради което няма как такъв диспозитив да попадне в съдебното решение, по което адресати са страните по конкретното дело. Същевременно, ако заличаването не е отразено изрично по партидата на имота, за третите лица, потенциални обезпечени кредитори или приобретатели на имота, не би съществувала правна сигурност за това, че придобиват права, необременени с ипотека, а с това и доверието във вписванията в регистъра би било нарушено. В тази връзка и към настоящия момент удостоверението за тежести, издадено от Агенцията по вписванията за процесния имот не удостоверява изрично, че ипотеката върху имота, собственост на Ю.С. е заличена, което безспорно доказва и правния интерес както от искането за заличаване на ипотеката, така и от обжалването на отказа. Предвид изложеното иска да се отмени отказа и да се задължи съдията по вписванията да впише заличаването на ипотеката, което е заявено с вх.  № 42293/03.07.2019 г. Претендира разноски.

Софийски градски съд, след като съобрази изложените от жалбоподателя доводи и събраните по делото доказателства, намира следното:

Частната жалба е подадената в законоустановения едноседмичен срок, предвид отбелязването върху акта, че е получен от жалбоподателя на 16.07.2019 г., и от лице, което има право и интерес от обжалване, поради което същата е процесуално допустима. Разгледана по същество частната жалба е основателна.

С молба от 03.07.2019 г. Ю.В.С., чрез пълномощника й адв. А.П., е заявила за вписване заличаване на следния акт: договорна ипотека, учредена с нотариален акт № 52, том І, рег. № 1754, дело № 44/2006 г. на нотариус Е.П.с рег. № 379 в регистъра на НК в полза на „Б.П.Б.“ АД, в частта относно УПИ ІІІ-795, кв. 45А, по плана на гр. София, кв. Бояна, с площ от 865 кв.м., въз основа на влязло в сила съдебно решение, с което е прогласена нищожността на вписаната ипотека.

В обжалвания отказ постановен на 03.07.2019 г. са изложени мотиви, че с представените решения ипотеката върху УПИ е обявена за нищожна, прогласена е със съдебно решение, влязло в сила. За заличаването на ипотеката е необходимо обаче изрично съдебно разпореждане за заличаване, което в случая не присъства в диспозитива, като извън правомощията на съдията по вписванията е да прави изводи въз основа на влязлото в сила съдебно решение. Прието е, че е опасно и е превратното тълкуване на диспозитива на съдебно решение – недопустимо би било заличаване на ипотека въз основа на съдебно решение, което прогласява нейната нищожност, без изрично съдебно разпореждане за заличаване. 

Съдът намира, че постановеното определение и възприетите мотиви от съдията по вписванията са незаконосъобразни.

Съобразно чл. 32а, ал. 1 от Правилника за вписванията, както и задължителните указания по прилагане на тази разпоредба, дадени с т. 6 от Тълкувателно решение № 7/25.04.2013 г., постановено по тълк.д. № 7/2012 г. по описа на ОСГТК на ВКС, проверката която извършва съдията по вписванията включва това дали представеният за вписване акт подлежи на вписване и относно изискването за неговата форма и съдържание. Съдията по вписванията не може да проверява наличието на материалноправните предпоставки за издаване на акта, чието вписване се иска, освен ако това е изрично предвидено в закон.

Съгласно чл. 179, ал. 2 ЗЗД заличаването на ипотеката се извършва чрез отбелязване от съдията по вписванията в партидата на ипотекирания имот. В чл. 179, ал. 1 ЗЗД и чл. 19 от Правилника за вписванията е предвидено, че заличаването на ипотеката се извършва въз основа на съгласие на кредитора – писмено, дадено в нотариално заверена форма; влязло в сила решение, което трябва да е постановено по установителен иск, че вземането, обезпечено с ипотеката не съществува или че не съществува ипотечното право и изтичане на срока, за който е била учредена ипотеката /10 години/, ако не е била подновена.

В разглеждания случай жалбоподателят е представил влязло в сила решение, с което по иск с правно основание чл. 42, ал. 2 ЗЗД, предявен от Ю.В.С. срещу Г.Н.Г., Е.Н.Г.и „Б.П.Б.“ АД е обявена нищожността на договорна ипотека, учредена с нотариален акт № 52, том І, рег. № 1754, дело № 44/2006 г. на нотариус Е.П.с район на действие района на Софийски районен съд, вписана под № 379 в регистъра на нотариалната камара от Г.Н.Г. и Е.Н.Г.в полза на „Б.П.Б.“ АД в частта й относно УПИ ІІІ-795, в кв. 45А, по плана на гр. София, кв. Бояна, с площ от 865 кв.м.

Настоящият въззивен състав намира, че неправилно съдията по вписванията е приел в обжалваното определение, че заличаването не може да бъде постановено поради липса на изричен диспозитив в съдебното решение, с който съдът постановява ипотеката да бъде заличена. Това е така, тъй като заличаването на ипотеката е следствие от влязлото в сила съдебно решение, с което е отречено ипотечното право. В тази хипотеза извършеното вписване на ипотеката се явява лишено от предмет, поради което ипотеката подлежи на заличаване. Константна е съдебната практика, че не е допустим отделен иск, с който да се иска заличаване на вписаната ипотека, а допустимият иск е за установяване несъществуването на ипотечното право, като заличаването на ипотеката е последица от постановеното положително решение. В този смисъл са решение № 153 от 29.12.2016 г. по т.д. № 896/2015 г. на ВКС, ІІ Т.О.; решение № 76 от 07.05.2013 . по гр.д. № 391/2012 г. на ВКС, ІV Г.О. и др.

Към подаденото заявление молителят Ю.В.С. е приложила всички необходими документи за извършване на заличаването – доказателство за заплатена държавна такса и влязло в сила съдебно решение.

С оглед изложените съображения съдът намира, че частната жалба е основателна, поради което обжалваното определение следва да бъде отменено, като преписката се върне на съдията по вписванията да предприеме действия по заличаване на ипотеката по отношение на имота, за който е прогласена нищожността на ипотеката.

Съдът намира, че искането на жалбоподателя за присъждане на разноски следва да се остави без уважение, тъй като съобразно чл. 541 ГПК разноските по охранителните производства са за сметка на молителя.

Така мотивиран съдът

ОПРЕДЕЛИ:

 

ОТМЕНЯ определение от 03.07.2019 г., постановено от съдия по вписванията при Районен съд гр. София – Служба по вписванията, гр. София, с което е отказано заличаване на договорна ипотека, учредена с нотариален акт № 52, том І, рег. № 1754, дело № 44/2006 г. на нотариус Е.П.с рег. № 379 в регистъра на НК в полза на „Б.П.Б.“ АД, в частта относно УПИ ІІІ-795, кв. 45А, по плана на гр. София, кв. Бояна, с площ от 865 кв.м.

ВРЪЩА преписката на съдията по вписванията при районен съд гр. София за извършване на исканото заличаване на основание чл. 179, ал. 1 ЗЗД, по реда на чл. 19 от Правилника за вписванията, на договорна ипотека, учредена с нотариален акт № 52, том І, рег. № 1754, дело № 44/2006 г. на нотариус Е.П.с рег. № 379 в регистъра на НК в полза на „Б.П.Б.“ АД, в частта относно УПИ ІІІ-795, кв. 45А, по плана на гр. София, кв. Бояна, с площ от 865 кв.м.

Определението не подлежи на обжалване.

 

 

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:                              ЧЛЕНОВЕ: 1.                            2.