МОТИВИ по
НОХД № 1249/2020г. по описа на РС – Русе, ІХ н. с.
Районна прокуратура - Русе е повдигнала обвинение и
предала на съд подсъдимия Х.Г.К., роден
на ***г***, с постоянен и настоящ адрес ***, български гражданин, със средно
образование, неженен, работи, ЕГН: **********, неосъждан, за престъпление по чл. 195, ал. 1, т. 3,
пр. l, вр. чл. 194, ал. l, вр.
чл. 20, ал. 2 НК, а именно за
това, че на 02.03.2020 година, в град Русе, в съучастие като съизвършител с М.Ш.Ф. ***, чрез разрушаване на преграда,
здраво направена за защита на имот, отнел чужди движими вещи - 1 бр. велосипед
марка „Topbike“, с 18 скорости, 24 цола гуми и 1 бр.
велосипед марка „Raleigh“, с 6 скорости, всичко на
обща стойност 240,00 лева, собственост и от владението на Д.С.Д. ***, без
неговото съгласие с намерение противозаконно да ги присвои и подсъдимия М.Ш.Ф.,
роден на ***г***, с постоянен и настоящ адрес ***, български гражданин, със
средно образование, неженен, работи, ЕГН:**********, неосъждан, за престъпление по чл. 195,
ал. 1, т. 3, пр. l, вр. чл. 194, ал. l, вр. чл. 20, ал. 2 НК, а именно за
това, че на 02.03.2020 година, в град Русе, в съучастие като съизвършител с Х.Г.К. ***, чрез разрушаване на преграда,
здраво направена за защита на имот, отнел чужди движими вещи - 1 бр. велосипед
марка „Topbike“, с 18 скорости, 24 цола гуми и 1 бр.
велосипед марка „Raleigh“, с 6 скорости, всичко на
обща стойност 240,00 лева, собственост и от владението на Д.С.Д. ***, без
неговото съгласие с намерение противозаконно да ги присвои.
В проведеното съдебно заседание, представителят на държавното
обвинение пледира за доказаност на обвинителната теза
и изложената в обстоятелствената част на обвинителния акт фактическа обстановка,
и правна квалификация на деянията, за които са предадени на съд подсъдимите. Релевира доводи, че приетата за установена от държавното
обвинение фактическа обстановка, напълно се потвърждава и доказва от събраните
в хода на производството доказателства, които обосновават и извода, че всеки
един от подсъдимите е осъществил от обективна и субективна страна състава на
престъплението, за което е предаден на съд. Моли се да бъде постановена
присъда, с която подсъдимите да бъдат признати за виновни в извършването на
престъплението, за което са предадени на съд. При индивидуализацията на
наказанието, което следва да бъде наложено на всеки един от подсъдимите, се
предлага същото да бъде индивидуализирано по реда на чл. 54 НК, при превес на
смекчаващите отговорността обстоятелства, към минимума, предвиден в санкционната
част на наказателно-правната норма, като така определеното наказание да бъде
отложено по реда на чл. 66, ал. 1 НК за срок от три години, тъй като с оглед
необремененото съдебно минало на двамата подсъдими, за превъзпитанието и
поправянето на същите не е наложително така наложеното им наказание да бъде
изтърпяно ефективно.
Защитникът на подсъдимия М.Ш.Ф.
– адв. С.С., заема
становище за недоказаност на обвинението, в частта му, относно наличието на
квалифициращо обстоятелство – разрушаване на прегради, здраво направени за
защита на имот, тъй като липсват свидетели на взломяване
на заключващото устройство и няма записи от видео камери на площадката, където
са били велосипедите. Самото заключващо устройство не е иззето и приложено по
делото и няма експертно заключение, по какъв начин е взломено
и в какво се изразява повредата, годно ли е за употреба или не като
единственото доказателство за наличието на взломяване
се съдържа в показанията на пострадалия, които според защитата са крайно
недостатъчни. По отношение на частичните извънпроцеусални
признания на подсъдимите направени пред полицейски служител се заема становище,
че същите не са доказателства събрани по реда на НПК, а дадените от тях
обяснения на досъдебното производство не могат да бъде прочетени по реда на чл.
279 НПК, тъй като не са пред съдия или в присъствието на защитник. Моли се да
бъде преквалифицирано деянието, в такова по чл. 194, ал. 3 НК и да бъде
приложена разпоредбата на чл. 218б НК като на подсъдимия Ф. да бъде наложено
наказание „Глоба“ по административен ред в размер между 100 и 300 лева. В
условията на алтернативност, ако бъде прието за доказано обвинението по чл.
195, ал. 1, т. 3 НК по несъмнен начин, да бъде определено наказание в условията
на чл. 55 НК, а именно шест месеца „Лишаване от свобода“ с условен изпитателен
срок от три години, предвид това, че са налице многобройни смекчаващи
отговорността обстоятелства – млада възраст, ниска стойност на предмета на
престъплението, доброволно възстановяване и обстоятелството, че се касае за
инцидентна проява.
Защитникът на подсъдимия Х.Г.К.
– адв. Г.В., в хода и по реда на съдебните прения,
заявява, че се присъединява към казаното от адв. С.,
като по отношение на неговия подзащитен добавя, че
същият по никакъв начин не е участвал във взломяването
на заключващото устройство и не следва да му се търси наказателна отговорност
по чл. 195, ал. 1, т. 3 НК, а само по чл. 194, ал. 3 НК, като се придържа към
казаното от адв. С. за определяне на наказанието.
Подсъдимият Х.Г.К.,
упражнявайки правото си на лична защита, заявява, че не са разбивали
заключващото устройство, а същото е било отворено, а те само са дръпнали
ключалката и тя се е отворила.
Подсъдимият М.Ш.Ф.,
упражнявайки правото си на лична защита, заявява, че е на същото мнение.
Упражнявайки правото си на
последна дума и двамата подсъдими заявяват, че няма какво да кажат.
Съдът, след като прецени събраните по делото гласни
и писмени доказателства и писмени доказателствени средства, поотделно и в
тяхната взаимна връзка и зависимост и като обсъди инвокираните
от страните фактически и правни доводи, възведени по реда на съдебните прения,
прие за установено от фактическа и правна страна следното:
ОТ ФАКТИЧЕСКА СТРАНА
Подсъдимият Х.Г.К. е роден на ***г***, с
постоянен и настоящ адрес ***, български гражданин, със средно образование,
неженен, работи, ЕГН: **********, неосъждан.
Подсъдимият М.Ш.Ф. е роден на ***г***, с постоянен и настоящ адрес
***, български гражданин, със средно образование, неженен, работи, ЕГН:**********,
неосъждан.
В ранните сутрешни часове на
02.03.2020г. подсъдимите Х.Г.К. и М.Ш.Ф. ***, в близост до закритото футболно
игрище „Грийн Арена“.
Двамата взели решение да
извършат кражба на вещи, които след това да заложат, за да си набавят парични
средства. В изпълнение на това свое решение, същите влезли в намиращия се в
непосредствена близост жилищен блок „Комаров“, находящ
са на ул. „Петрохан“ № 29 и започнали да се качват пеша по стълбите като оглеждали
за вещи, които могат да откраднат. Когато се качили на втория етаж, подсъдимите
забелязали на междуетажната площадка два велосипеда -
велосипед марка „Topbike“,
с 18 скорости, 24 цола гуми и велосипед марка „Raleigh“,
с 6 скорости, които били заключени със заключващо устройство за тръбите на
парното. Подсъдимите взломили заключващото устройство
и всеки един от тях взел по един от велосипедите и напуснали жилищния блок. Заедно с откраднатите от тях
велосипеди, същите посетили заложна къща „Монарх“, където поискали да заложат
велосипедите, но им било отказано. След това единият велосипед бил изоставен в
района на спирка „Оборище“, бл. „Оборище“, а другият бил скрит в храстите до
блоковете на космонавтите.
Същата сутрин свидетелят Д.С.Д.,
когато излязъл от дома си, установил, че велосипедите ги няма, а на място било
само заключващото устройство, което не е било отключено, а разбито.
Свидетелят Д. уведомил за
случилото се органите на МВР като на същите бил предоставен и диск от охранителните
камери във входа.
В резултат на проведени ОИМ
било установено, че извършители на деянието са именно двамата подсъдими.
В хода на досъдебното
производство била назначена и изготвена съдебна техническа експертиза на
оптични дискове от входа на блока от 02.03.2020г., съдържаща действия на
подсъдимите. Съдът кредитира заключението на изготвената експертиза, прието и
неоспорено от страните.
От назначената в хода на
досъдебното производство съдебно-ценова икономическа експертиза, чието
заключение съдът кредитира като компетентно и обосновано, вещото лице е дало
заключение, че общата стойност на процесните вещи е
240 лева.
Гореизложената фактическа обстановка, съдът прие за
несъмнено установена, въз основа на извършената оценка на събраните в хода на
наказателното производство гласни доказателства, приобщени чрез показанията на
свидетелите Д.С.Д. и О.П.О., както и от писмените доказателства и писмените
доказателствени, прочетени и приобщени съгласно изискванията на чл. 283 НПК.
Не са налице, каквито и да е
противоречия в информационните изявления, съдържащи се в приобщените по делото
гласни и писмени доказателства, което от своя страна да налага, съгласно
изискването на чл. 305, ал. 3 НПК да бъдат излагани подробни мотиви, кои доказателства
съдът кредитира и кои отхвърля, доколкото всички доказателствени източници, се
намират в корелативно единство и безспорно установяват и подкрепят приетата за
установена от съда доказателствено обезпечена фактология.
Въз основа на така установената фактическа
обстановка, изведена от събраните по делото доказателствени източници и
извършената оценка на същите, съдът намира, че от следва да бъдат изведени
следните изводи от
ПРАВНА СТРАНА:
По отношение на подсъдимия Х.Г.К., съдът намира, че
доказателствата по делото, налагат единствения възможен и безпротиворечив
извод, а именно, че този подсъдим е осъществил от обективна и субективна страна
съставът на престъплението по чл. 195, ал. 1, т. 3, пр. l, вр. чл. 194, ал. l, вр. чл. 20,
ал. 2 НК.
От обективна страна подсъдимият К. ***, в
съучастие като съизвършител с М.Ш.Ф. ***, чрез
разрушаване на преграда, здраво направена за защита на имот, отнел чужди
движими вещи - 1 бр. велосипед марка „Topbike“, с 18
скорости, 24 цола гуми и 1 бр. велосипед марка „Raleigh“,
с 6 скорости, всичко на обща стойност 240,00 лева, собственост и от владението
на Д.С.Д. ***, без неговото съгласие с намерение противозаконно да ги присвои.
Непосредствен обект на защита са обществените
отношения, осигуряващи нормалното упражнявана на правото на собственост по
отношение на движими вещи от страна на техния собственик, който упражнявал и
фактическата власт по отношение на същите.
Предмет на престъплението са чужди движими вещи,
подробно индивидуализирани в обвинителния акт, намиращи се във фактическата
власт на техния собственик.
Изпълнителното деяние е извършено от подсъдимия К.,
чрез действие, изразяващо се в прекъсване на правомерно упражняваната от собственика
на вещите фактическа власт и установяване на своя такава, без да е било налице
съгласие от страна на собственика.
Деянието е осъществено при наличието на
квалифициращия признак по чл. 195, ал. 1, т. 3 НК, чрез разрушаване на прегради,
здраво направени за защита на имот, тъй като, за да си осигурят достъп до
вещите подсъдимите са въздействали върху заключващото устройство, което
съществува отделно от откраднатите вещи и има предназначение да ограничи
достъпа до тези вещи, по начин, че са направили същото негодно за употреба, по
неговото предназначение.
Престъплението е извършено в съучастие с другия
подсъдим, като деецът е участвал в самото изпълнително деяние и е налице
общност на умисъла в действията на двамата подсъдими и разпределение на ролите.
В тази връзка неоснователни се явяват доводите на
защитника на подсъдимия К., че този подсъдим не е участвал в самото
изпълнително деяние, тъй като не е участвал във взломяването
на заключващото устройство. В конкретния случай от доказателствата по делото –
записите от видеокамерите във входа, безспорно се установява и доказва, че този
подсъдими е участвал във втората фаза на изпълнителното деяние на състава на
престъплението, а именно установяване на владението върху отнетите вещи, като
се е отдалечил с едната от вещите от местопрестъплението и впоследствие се е
разпоредил фактически с нея и по този начин този подсъдим като съучастник е
участвал в самото изпълнително деяние и има свой собствен принос за неговото
извършване.
От субективна страна, деянието
е извършено от подсъдимия при форма на вината пряк умисъл. Налице са както интелектуалният, така и волевият
елемент на умисъла. В съзнанието на подсъдимия са намерили
отражение представи, относно всички обективни признаци на състава на това
престъпление, включително и сигурното настъпване на съставомерния престъпен резултат, а именно, че процесните движими вещи са чужди, както
и че не е било налице съгласие от страна на техния собственик, фактическата
власт по отношение на вещите да бъде упражнявана от подсъдимите. Във волево
отношение, подсъдимият е предвиждал сигурното настъпването на общественоопасните последици от извършеното от него деяние
– прекъсване на упражняваната от собственика на вещите фактическа власт и
установяване на своя неправомерна такава, с намерението да присвои вещите и
пряко е целял настъпването на тези общественоопасни
последици. Доказателство за присвоителното намерение
е извършеният от подсъдимите опит за юридическо разпореждане с вещите и
последвалото фактическо такова.
Налице е общност на умисъла, тъй като в съзнанието на подсъдимия К. са били
налице представи, че действа заедно с другия подсъдим.
Съдът намира за неоснователни доводите на защитника на подсъдимия, за
недоказаност на наличието на квалифициращото обстоятелство по чл. 195, ал. 1,
т. 3 НК. От показанията на свидетеля Д.С.Д., които съдът кредитира, безспорно и
категорично се установява и доказва, че вещите са били заключени със заключващо
устройство, което е имало именно цел да ограничи достъпа на трети лица до същите. По своята
доказателствена същност, показанията на този свидетел представляват преки
доказателства, които установяват непосредствено възприети факти от този
свидетел, включени в предмета на доказване и едновременно с това не са налице,
каквито и да било доказателства, които да сугестират
същите. Показанията на този свидетел са и житейски правдиви и логически
издържани. За наличието на заключващо устройство сочат и подсъдимите в
пледоарията си, като тезата им, че същото само е било поставено, без да е
заключено и се е отворило, сама като е било дръпнато, освен че се опровергава
от показанията на свидетеля Д., противоречи и на правилата на формалната и
житейска логика.
По изложените съображения, съдът призна подсъдимия Х.Г.К.
за виновен в извършването на престъплението по чл. 195, ал. 1, т. 3, пр. 1, вр. чл. 194, ал. 1, вр. чл. 20, ал. 2 НК
По отношение на подсъдимия М.Ш.Ф., съдът намира, че
доказателствата по делото, налагат единственият възможен и безпротиворечив
извод, а именно, че този подсъдим е осъществил от обективна и субективна страна
съставът на престъплението по чл. 195, ал. 1, т. 3, пр. 1, вр. чл. 194, ал. 1, вр. чл. 20,
ал. 2 НК.
От обективна страна подсъдимият Ф.,***, в съучастие като съизвършител
с Х.Г.К. ***, чрез разрушаване на преграда, здраво направена за защита на имот,
отнел чужди движими вещи - 1 бр. велосипед марка „Topbike“,
с 18 скорости, 24 цола гуми и 1 бр. велосипед марка „Raleigh“,
с 6 скорости, всичко на обща стойност 240,00 лева, собственост и от владението
на Д.С.Д. ***, без неговото съгласие с намерение противозаконно да ги присвои.
Непосредствен обект на защита са обществените
отношения, осигуряващи нормалното упражнявана на правото на собственост по
отношение на движими вещи от страна на техния собственик, който упражнявал и
фактическата власт по отношение на същите.
Предмет на престъплението са чужди движими вещи,
подробно индивидуализирани в обвинителния акт, намиращи се във фактическата
власт на техния собственик.
Изпълнителното деяние е извършено от подсъдимия Ф.,
чрез действие, изразяващо се в прекъсване на правомерно упражняваната от
собственика на вещите фактическа власт и установяване на своя такава, без да е
било налице съгласие от страна на собственика.
Деянието е осъществено при наличието на
квалифициращия признак по чл. 195, ал. 1, т. 3 НК, чрез разрушаване на
прегради, здраво направени за защита на имот, тъй като, за да си осигурят
достъп до вещите подсъдимите са въздействали върху заключващото устройство,
което съществува отделно от откраднатите вещи и има предназначение да ограничи
достъпа до тези вещи, по начин, че са направили същото негодно за употреба, по
неговото предназначение.
Престъплението е извършено в съучастие с другия
подсъдим, като деецът е участвал в само изпълнително деяние и е налице общност
на умисъла.
От заключението на назначената и изготвена
съдебно-техническа експертиза категорично и безспорно се установява, че и този
подсъдим е участвал в самото изпълнително деяние, в неговата втората фаза, а
именно установяване на владението върху отнетите вещи, като се е отдалечил с
едната от вещите от местопрестъплението и впоследствие се е разпоредил
фактически с нея и по този начин този подсъдим като съучастник е участвал в
самото изпълнително деяние и има свой собствен принос за неговото извършване.
От субективна страна, деянието
е извършено от подсъдимия при форма на вината пряк умисъл. Налице са както интелектуалният, така и волевият
елемент на умисъла. В съзнанието на подсъдимия са намерили
отражение представи, относно всички обективни признаци на състава на това
престъпление, включително и сигурното настъпване на съставомерния престъпен резултат, а именно, че процесните движими вещи са чужди, както
и че не е било налице съгласие от страна на техния собственик, фактическата
власт по отношение на вещите да бъде упражнявана от подсъдимите. Във волево
отношение, подсъдимият е предвиждал сигурното настъпването на общественоопасните последици от извършеното от него деяние
– прекъсване на упражняваната от собственика на вещите фактическа власт и
установяване на своя неправомерна такава, с намерението да присвои вещите и
пряко е целял настъпването на тези общественоопасни
последици. Доказателство за присвоителното намерение
е извършеният от подсъдимите опит за юридическо разпореждане с вещите и
последвалото фактическо такова.
Налице е общност на умисъла, тъй като в съзнанието на подсъдимия К. са били
налице представи, че действа заедно с другия подсъдим.
Съдът намира за неоснователни доводите на защитника на подсъдимия, за
недоказаност на наличието на квалифициращото обстоятелство по чл. 195, ал. 1,
т. 3 НК. От показанията на свидетеля Д.С.Д., които съдът кредитира, безспорно и
категорично се установява и доказва, че вещите са били заключени със заключващо
устройство, което е имало именно цел да ограничи достъпа на трети лица до
вещите и за да си осигурят достъп до вещите, подсъдимите са взломили
същото. Както беше посочено по-горе в настоящите мотиви, по своята
доказателствена същност, показанията на този свидетел представляват преки
доказателства, които установяват непосредствено възприети факти от този
свидетел, включени в предмета на доказване и едновременно с това не са налице,
каквито и да било доказателства, които да сугестират
същите. Показанията на този свидетел са и житейски правдиви и логически
издържани. За наличието на заключващо устройство сочат и подсъдимите в
пледоарията си, като тезата им, че същото само е било поставено, без да е
заключено и се е отворило, сама като е било дръпнато, освен че се опровергава
от показанията на свидетеля Д., противоречи и на правилата на формалната и
житейска логика.
По изложените съображения, съдът призна подсъдимия М.Ш.Ф. за виновен в извършването на
престъплението по чл. 195, ал. 1, т. 3, пр. 1, вр.
чл. 194, ал. 1, вр. чл. 20, ал. 2 НК.
С оглед изложеното неоснователни се явяват доводите на
защитата на този подсъдим за приложението на чл. 218б, ал. 1 НК по отношение на
същия.
По вида и размера на наказанието:
При индивидуализацията на наказанието,
което следва да бъде наложено на подсъдимия Х.Г.К., съдът съобрази следното:
За състава на престъплението, за което е признат за
виновен този подсъдим, се предвижда „Лишаване от свобода” за срок от една до
десет години.
При индивидуализацията на наказанието, съдът съобрази степента
на обществената опасност, която разкрива извършеното от този подсъдим деяние,
обществената опасност на този подсъдим, подбудите за извършване на деянието, а
така също смекчаващите и отегчаващи вината на подсъдимия обстоятелства.
При преценка обществената опасност на деянието,
извършено от този подсъдим, съдът съобрази, че същото е извършено в съучастие,
което повишава неговата обществена опасност, а така също съобрази и стойността
на отнетите вещи, която е в размер под минималната за страната работна заплата
към датата на деянието.
Обществената опасност на този подсъдим, съдът намира
за ниска, предвид това, че същият не е осъждан.
Съдът прецени и обстоятелствата, свързани със
субективната страна на деянието, които обстоятелства се явяват подбудите за
извършване на деянието, а така също и другите смекчаващи и отегчаващи
отговорността обстоятелства, имащи пряко отношение при индивидуализацията на
наказанието и невключени като елементи на престъпния състав, възведени
съобразно неговата квалификация.
Подбудите за извършване на деянието са единствено и
само желание от страна на този подсъдим за облагодетелстване по неправомерен и запретен от закона начин. Този подсъдим работи, което
обуславя и извод, че не се касае за кражба, посредством извършването на която
същият да реализира средства, необходими му за храна за него или за негови
близки, за които същият полага грижи, а се касае само и единствено за деяние,
посредством което същият да се снабди неправомерно с допълнителни средства,
които не са му били нужни.
Отегчаващи наказателната отговорност на този подсъдим
обстоятелства, извън по-високата степен на обществена опасност, която разкрива
деянието, с оглед, че същото е извършено в съучастие, не бяха констатирани и
отчетени.
Като смекчаващи наказателната отговорност на подсъдимия
К., извън необремененото му съдебно минало и ниската стойност на отнетото
имущество, бяха отчетени младата му възраст и оказаното от същия съдействие в
хода на полицейската проверка, в резултат на което е бил намерен и единият от
отнетите велосипеди, а именно този, който подсъдимия К. е оставил в храстите до
блоковете на космонавтите.
При отчитане на всички тези обстоятелства, съдът
намира, че на подсъдимия К. следва да бъде наложено минималното предвидено за
престъплението, за което е предаден на съд наказание, а именно „Лишаване от
свобода“ за срок от една година, изпълнението на което да бъде отложено по реда
на чл. 66 НК, за срок от три години, като именно това наказание в пълна степен съответства
на всички обстоятелства, във връзка с неговата индивидуализация и в пълнота би
постигнало целите, както на личната, така и на генералната превантивна функция
на наказанието и би въздействало възпитателно и предупредително, освен върху
дееца и върху останалите членове на обществото, особено при формираното в
обществото мнение за дефицит на справедливост, във връзка с извършени
престъпления против собствеността на гражданите и занижената наказателна
репресия по отношение на извършителите на такива деяния. Целите на личната и генералната
превантивна функция на наказанието са равноценни и нито една от тях няма
приоритет, поради и което при индивидуализацията на наказанието, същото следва
да бъде определено, именно за постигане и на двете цели.
Съдът намира за неоснователни доводите на защитата, че
са налице многобройни по своя характер смекчаващи наказателната отговорност на
дееца обстоятелства, което да обоснове приложението на чл. 55 НК. Установените
и отчетени смекчаващи отговорността на този подсъдим обстоятелства са типичните
такива и не са налице, нито изключителни нито многобройни такива, които да
обосноват приложението на разпоредбата на чл. 55 НК.
При индивидуализацията на наказанието,
което следва да бъде наложено на подсъдимия М.Ш.Ф., съдът съобрази следното:
За състава на престъплението, за което е признат за
виновен този подсъдим, се предвижда „Лишаване от свобода” за срок от една до
десет години.
При индивидуализацията на наказанието, съдът съобрази
степента на обществената опасност, която разкрива извършеното от този подсъдим
деяние, обществената опасност на този подсъдим, подбудите за извършване на
деянието, а така също смекчаващите и отегчаващи вината на подсъдимия
обстоятелства.
При преценка обществената опасност на деянието,
извършено и от този подсъдим, съдът съобрази, че същото е извършено в
съучастие, което повишава неговата обществена опасност. Съдът съобрази също
така и стойността на отнетите вещи, която е в размер под минималната за
страната работна заплата към датата на деянието.
Обществената опасност и на този подсъдим, съдът намира
за ниска, предвид това, че същият не е осъждан.
Съдът прецени и обстоятелствата, свързани със
субективната страна на деянието, които обстоятелства се явяват подбудите за
извършване на деянието, а така също и другите смекчаващи и отегчаващи
отговорността обстоятелства, имащи пряко отношение при индивидуализацията на
наказанието и невключени като елементи на престъпния състав, възведени
съобразно неговата квалификация.
Подбудите за извършване на деянието и по отношение на
този подсъдим са единствено и само желание от негова страна за
облагодетелстване по неправомерен и запретен от
закона начин. И този подсъдим работи, което обуславя и извод, че не се касае за
кражба, посредством извършването на която същият да реализира средства,
необходими му за храна за него или за негови близки, за които полага грижи, а
се касае само и единствено за деяние, посредством което същият да се снабди
неправомерно с допълнителни средства, които не са му били нужни.
Отегчаващи наказателната отговорност на този подсъдим
обстоятелства, извън по-високата степен на обществена опасност, която разкрива
деянието, с оглед, че същото е извършено в съучастие, не бяха констатирани и
отчетени.
Като смекчаващи наказателната отговорност на
подсъдимия Ф., извън необремененото му съдебно минало и ниската стойност на отнетето имущество, бяха отчетени младата му възраст и
оказаното от същия съдействие в хода на полицейската проверка, в резултат на
което е бил намерен и единият от отнетите велосипеди, а именно този, който този
подсъдим е оставил без надзор в района на блок Оборище.
При отчитане на всички тези обстоятелства, съдът
намира, че на подсъдимия Ф. следва да бъде наложено минималното предвидено за
престъплението, за което е предаден на съд наказание, а именно „Лишаване от
свобода“ за срок от една година, изпълнението на което да бъде отложено по реда
на чл. 66 НК, за срок от три години, като именно това наказание в пълна степен
съответства на всички обстоятелства, във връзка с неговата индивидуализация и в
пълнота би постигнало целите, както на личната, така и на генералната
превантивна функция на наказанието и би въздействало възпитателно и
предупредително, освен върху дееца и върху останалите членове на обществото,
особено при формираното в обществото мнение за дефицит на справедливост, във
връзка с извършени престъпления против собствеността на гражданите и занижената
наказателна репресия по отношение на извършителите на такива деяния. Целите на
личната и генералната превантивна функция на наказанието са равноценни и нито
една от тях няма приоритет, поради и което при индивидуализацията на
наказанието, същото следва да бъде определено, именно за постигане и на двете
цели.
Съдът намира за неоснователни доводите на защитата, че
са налице многобройни по своя характер смекчаващи наказателната отговорност на
дееца обстоятелства, което да обоснове приложението на чл. 55 НК. Установените
и отчетени смекчаващи отговорността на този подсъдим обстоятелства са типичните
такива и не са налице, нито изключителни нито многобройни такива, които да
обосноват приложението на разпоредбата на чл. 55 НК.
С оглед изхода на делото и на основание чл. 189, ал. 3 НПК, в тежест на двамата подсъдими бяха възложени и направените в хода на
досъдебното и съдебното производство разноски.
По гореизложените мотиви, съдът постанови своята
присъда.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: