№ 13
гр. Перник, 07.01.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПЕРНИК, VIII ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в
публично заседание на осми декември през две хиляди двадесет и първа
година в следния състав:
Председател:Борислава П. Борисова-Здравкова
при участието на секретаря Цветелина Ч. Малинова
като разгледа докладваното от Борислава П. Борисова-Здравкова Гражданско
дело № 20211720102300 по описа за 2021 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството по делото е образувано по предявен от АС. КР. Р., ЕГН **********, с
адрес: ****, чрез адв. В.Н., срещу „Изи Асет Мениджмънт“ АД, ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление: гр. София, жк. Люлин 7, бул. „Джавахарлал Неру“ 28, ет. 2,
ап. 40-46, иск с правно основание чл. 55, ал. 1, предл. 1 ЗЗД да бъде осъден ответникът да
заплати на ищеца сумата 393,13 лв., представляваща недължимо получена сума по Договор
за паричен заем № 3832831/22.05.2020 г., ведно със законната лихва от датата на подаване на
исковата молба – 19.05.2021 г., до окончателното й изплащане /събразно допуснатото с
протоколно определение от 08.12.2021 г. изменение на иска/.
В исковата молба се излага, че на 22.05.2020 г. страните сключили договор за
потребителски кредит № 3832831/22.05.2020 г., по силата на който ответникът предоставил
на ищеца сумата 1000,00 лв. със задължение за връщането й в срок от 22 седмици на 11
погасителни вноски при фиксиран лихвен процент 35%, като общата сума, подлежаща на
връщане е 1082,62 лв. и ГПР 116,4%. Сочи се, че в изпълнение на договора ищецът сключил
договор за предоставяне на поръчителство № 3832831 с посочено от заемодателя лице –
„файненшъл България“ ЕООД. Твърди, че договорът за потребителски кредит е нищожен,
на основание чл. 11, ал. 1, т. 10, вр. чл. 22 от ЗПК, тъй като не е налице съществен елемент
от неговото съдържание, а именно ГПР и общата сума, дължима от потребителя при
посочване на взетите предвид допускания, използвани при изчисляване на ГПР, по
определения в Приложение № 1 от ЗПК начин. Сочи, че ГПР в договора е грешно посочен
като правилният е в размер 116,35%, който противоречи на разпоредбата на чл. 19, ал. 4 от
ЗПК. Счита, че клаузата, по силата на която е уговорено, че договорът се обезпечава с
1
поръчителство, е неравноправна и в противоречие със закона възнаграждението на
поръчителя не е включено като част от ГПР, като при това плащането е извършено на
ответника, а не на поръчителя. Твърди, че клаузата за възнаградителна лихва е нищожна
поради противоречие с добрите нрави. Навежда доводи, че договорът е нищожен и поради
липсата на погасителен план, съдържащ информация за размера, броя, периодичността и
датите на плащане на погасителните вноски, съобразно изискването на чл. 11, ал. 1, т. 11, вр.
чл. 22 от ЗПК, както и поради непосочване на информация относно правото на отказ на
потребителя от договора съгласно чл. 29, ал. 4 и ал. 6 от ЗПК. В случай, че договорите бъдат
приети за валидни, сочи, че същите са унищожаеми на основание чл. 29, ал. 1 ЗЗД поради
измама или на основание чл. 28, ал. 1 поради грешка, както и на основание чл. 33, ал. 1 ЗЗД
като сключени поради крайна нужда при явно неизгодни условия. Твърди, че е превела на
ответното дружество сума в общ размер 1390,43 лв., поради което същото е получило без
основание разликата между платеното и предоставената главница по договора - 1000,00 лв.
По изложените съображения, моли за уважаване на предявения иск, ведно със законната
лихва за забава от датата на подаване на исковата молба в съда и за присъждане на
разноските за производството.
В срока за отговор ответникът е оспорил иска като неоснователен по съображения, че
сключения между страните договор за паричен заем не противоречи на императивните
разпоредби на закона и добрите нрави, не е сключен при измама или грешка, нито при
крайна необходимост и явно неизгодни условия. Възразява и договорът да съдържа
неравноправни клаузи по смисъла на чл. 143 ЗЗП. По изложените съображения моли за
отхвърляне на предявените искове и присъждане на сторените разноски. Прави възражение
за прекомерност на адвокатското възнаграждение на ищцовата страна, в случай, че
надхвърля предвидения в Наредба № 1/09.07.2004 г. минимум.
Съдът, след като прецени доводите и възраженията на страните и събраните по
делото доказателства, намира за установено следното:
Безспорно е, което е обявено и с доклда по делото, че страните са сключили договор за
потребителски кредит, по силата на който ищецът е получил главница в размер на 1000,00
лв.,
От приложения по делото договор за потребителски кредит № 3832831/22.05.2020 г. се
установява, че съгласно постигнатите между страните уговорки в договора, ответникът е
предоставил на ищцата сумата в размер на 1000,00 лева, за срок от 22 седмици, при 11
погасителни вноски, с общ размер на всички плащания от 1082,62 лева, с фиксиран лихвен
процент по заема от 35 %, и ГПР от 41,74 %.
Съгласно чл. 4, ал. 1 от договора заемателят се задължава в срок до три дни, считано от
датата на сключване на договора да представи на заемателя едно от следните обезпечения: 1/
две физически лица – поръчители, всяко от които да отговаря на следните изисквания: да
представи служебна бележка от работодател за размер на трудово възнаграждени; безсрочен
трудов договор; да не е заемател или поръчител по друг договор за паричен заем, сключен с
„Изи Асет Мениджмънт“ АД; да няма неплатени осигуровки за последните две години; да
2
няма задължения към други банкови и финансови институции или ако има – кредитната му
история в ЦКР към БНБ една година назад да е със статус не по-лош от 401 „Редовен“;
поръчителят подписва договор за поръчителство; 2/ банкова гаранция с бенефициер
заемодателя за сумата по чл. 2, т. 7 със срок на валидност 30 дни след крайния срок за
плащане на задълженията по договор; 3/ одобрено от заемателя дружество – поръчител,
което предоставя гаранционни сделки.
От приложения погасителен план се установява, че съгласно постигнатото съгласие
кредитът е следвало да бъде погасен на 11 вноски с размер на всяка една от тях от 98,42
лева, като първата погасителна вноска е на 04.06.2020 г., а последната на 22.10.2020 г.
От приложения Договор за предоставяне на поръчителство № 3832831/22.05.2020 г. се
установява, че „Файненшъл България“ ЕООД се е съгласил да поръчителства по договора за
парчен заем, сключен между ищеца и ответника, срещу възнаграждение в размер на 402,58
лв., платимо на вноски от по 36,58 лева, дължими на падежа на плащане на погасителните
вноски по договора за паричен заем. Видно от погасителния план, че в същия е включено и
дължимото възнаграждение за поръчителство.
По делото е представено приложение към Договор за предоставяне на поръчителство,
информационни права на субектите на лични данни.
Приети са удостоверение за липса на задължения, издадено от „Изи Асет
Мениджмънт“ АД на 25.08.2020 г. ищецът няма непогасени задължения по договора за
кредит, и удостоверение, издадено от „Файненшъл България“ ЕООД, съгласно което ищецът
няма задължения по договора за предоставяне на поръчителство.
Представени са по делото касови бонове за извършени плащания и преводно
нареждане за пълно погасяване в общ размер на 1390,43 лв.
Съгласно писмо с вх.рег. № 7573/30.09.2021 г. от „Изи Пей“ АД в системата на
дружеството не са открити плащания от лицето АС. КР. Р. към „Изи Асет Мениджмънт“
АД.
От заключението на приетата и неоспорена съдебно-счетоводна експертиза, се
установява, че съгласно приложените фискални бонове и преводно нареждане платената от
ищеца в полза на ответника сума е 1390,43 лв., а според представена от ответника справка е
платена сумата 1393,13 лв. Вещото лице е установило, че ищцата е изплатила на ответника
по Договора за потребителски кредит главница 1000,00 лева, договорна лихва в размер на
63,33 лева и сумата 329,80 лв., представляваща възнаграждение за поръчителство. По
отношение на ГПР, вещото лице е изчислило, че ГПР при фиксирана годишна лихва от 35,00
% и срок на издължаване 22 седмици е 41,74 %, който размер не надвишава петкратния
размер на законната лихва за просрочени задължения. ГПР по договора за поръчителство е
26,79%. В случай, че в ГПР по договора за кредит се включи и възнаграждение за
поръчителство, то би било 157,25%. Експертът е изчислил, че в случай, че извършените
плащания бъдат отнесени за погасяване само на задълженията за главница и
възнаградителна лихва, надплатената сума е в размер на 329,80 лв. В случай, че с
3
извършените плащания бъдат погасени задълженията само за главница, надплатената сума
би била 393,13 лв.
Съдът кредитира заключението на вещото лице, като обективно и компетентно дадено.
Въз основа на така установената фактическа обстановка, настоящият съдебен
състав прави следните правни изводи:
Предявеният иск е с правно основание чл. 55, ал. 1, пр.1 от ЗЗД
В тази връзка ответникът твърди, че правното основание на което е получил
процесната сума е сключеният с ищцата договор за кредит, чиято действителност ищцата
оспорва.
Съгласно чл. 9, ал. 1 ЗПК договорът за потребителски кредит е договор, въз основа на
който кредиторът предоставя или се задължава да предостави на потребителя кредит под
формата на заем, разсрочено плащане и всяка друга подобна форма на улеснение за
плащане, с изключение на договорите за предоставяне на услуги или за доставяне на стоки
от един и същи вид за продължителен период от време, при които потребителят заплаща
стойността на услугите, съответно стоките, чрез извършването на периодични вноски през
целия период на тяхното предоставяне.
Предвид правата и задълженията на страните по сключения договор, следва, че
вземанията произтичат от договор за потребителски кредит, поради което съдът е длъжен
служебно да извърши проверка за съответствие на неговите клаузи с императивните
разпоредби на Закона за потребителския кредит и Закона за защита на потребителите.
От съдържанието на сключения договор съдът прави извод, че отговаря на
изискванията на чл. 10, ал. 1, чл. 11, ал. 1, т. 7 - 12 и 20 и ал. 2 и чл. 12, ал. 1, т. 7 - 9 от ЗПК,
поради което приема, че между „Изи Асет Мениджмънт“ АД и ответника е възникнало
валидно облигационно правоотношение по договор за потребителски кредит, по силата на
който първият се е задължил в качеството на заемодател да предостави на ответника в
качеството на заемополучател сумата 1000,00 лв. със задължение за връщането й на 11
двуседмични вноски заедно с възнаграждение в размер 35 % годишен лихвен процент, при
годишен процент на разходите 41,74 %.
Безспорно е, че ответникът е изпълнил задължението си за предоставяне на заеатата
сума на ищеца, което се потвърждава и от положения подпис върху договора, с който
заемателят е удостоверил, че е получил изцяло в брой заетата сума.
Съдът намира за неоснователни доводите на ищцата, че процесният договор за кредит
не отговоря на изискванията на ЗПК за действителност, съобразно чл.22 от ЗПК, тъй като е
сключен в писмена форма, при спазване на чл. 11, ал. 1, т. 7, т. 9, т. 11 от ЗПК. В него са
посочени индивидуализиращите данни за страните, размера на получената сума, общият
размер, който потребителят следва да върне, лихвения процент, размерът, броят,
периодичността и датите на плащане на погасителните вноски.
Спазено е изискването на чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПП за посочване в договора на годишния
процент на разходите по кредита и общата сума, дължима от потребителя, изчислени към
4
момента на сключване на договора за кредит, като се посочат взетите предвид допускания,
използвани при изчисляване на годишния процент на разходите по определения
в приложение № 1 начин. Съобразно разпоредите на ЗПК, годишният процент на разходите
по кредита изразява общите разходи по кредита за потребителя, настоящи или бъдещи
(лихви, други преки или косвени разходи, комисиони, възнаграждения от всякакъв вид, в т.
ч. тези, дължими на посредниците за сключване на договора), изразени като годишен
процент от общия размер на предоставения кредит. Годишният процент на разходите по
кредита се изчислява по формула съгласно приложение № 1 към ЗПК, като се вземат
предвид посочените в него общи положения и допълнителни допускания. Няма нарушение
на императивната норма на закона, тъй като същата не изисква в договора да бъде посочен
математическият алгоритъм, по който се изчислява ГПР. Това е така, защото в рамките на
Европейския съюз, в това число и в България има нормативно предвидени две
математически формули за изчислението на ГПР (т.1 и т.2 от Приложение № 1 към ЗПК),
които единствено могат да се прилагат за изчислението на ГПР. Страните нито могат да
прилагат друга математическа формула за изчислението на ГПР, нито са длъжни да
възпроизвеждат в договорите си горните две формули. От друга страна чл.11, ал. 1, т.10 от
ЗПК не предвижда в договора за потребителски кредит изрично и изчерпателно да бъдат
изброени всички разходи, включвани в ГПР, а единствено да се посочат допусканията,
използвани при изчисляване на ГПР.
Терминът „допускания“ се използва в смисъл на предвиждания за бъдещето, а не в
смисъл на разходи, част от ГПР. Тези допускания или предвиждания са изчерпателно
изброени както в чл.19 от Директива 2008/48 на Европейския Парламент и на Съвета
относно договорите за потребителски кредити, така и в издадения в нейно изпълнение ЗПК
и по-точно в точка 3 от Приложение № 1 към чл.19, ал.2 от ЗПК. Допусканията се делят на
две групи: първата група са базови допускания (чл.19, т.3 и т.4 от Директива 2008/48 и т. 3
букви "а" и "б" Приложение № 1 към ЗПК) и допълнителни допускания (чл.19, т.5 от
Директива 2008/48 и т. 3 букви - в, г, д, е, ж, з, и, к, л, м към ЗПК). Първата група
допускания биха имали значение за всеки вид потребителски кредит, докато допълнителните
допускания касаят определени видове кредити, като револвиращ кредит, овърдрафт или
договор за кредит с неопределен срок, чиято легална дефиниця е дадена в буква "ж" на
приложение № 1 към чл. 19, ал. 2 ЗПК. При посочените в тази разпоредба кредити, за да
може да се изчисли и посочи един точен процент на ГПР при сключване на договора, се
налага да се правят допускания за бъдещето, за да се изчисли ГПР като една - единствена
ставка с точност поне един знак след десетичната запетая (т.2, б. "г" от Приложение № 1 към
ЗПК), което е детайлно разяснено в решение на СЕС С-290/19 г. В настоящия случай е
приложимо единствено първото базово допускане по т. 3, буква "а" на приложение № 1, а
именно да се допусне, че договорът ще е валиден за срока, за който е бил сключен, и
кредиторът и потребителят ще изпълняват своите задължения в съответствие с условията и
сроковете по договора. Второто базово допускане касае уговорени променливи лихвени
проценти, а в процесния договор лихвеният процент е фиксиран и подобни допускания са
неприложими. Допълнителните допускания също не са приложими, защото касаят хипотези
5
на горепосочените видове потребителски кредити, какъвто настоящият не е.
В горния смисъл, и доколкото в случая приложимо е единствено първото базово
допускане по т. 3, буква "а" на приложение № 1 към ЗПК, което е императивно посочено в
закона и се прилага за всеки един договор за потребителски кредит, неговото непосочване
само по себе си не е от естество да обоснове недействителност на клаузата, уреждаща ГПР.
Смисълът на закона е кредитополучателят да се запознае предварително с размера на
сумата, която ще върне под формата на ГПР, което изискване в случая е изпълнено. С оглед
на това съдът намира, че не е налице твърдяната недействителност на договора на основание
чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК.
От заключението на ССЕ, се установява, че при фиксирана годишна лихва от 35,00 % и
срок на издължаване 22 седмици ГПР е 41,74 %, който размер не надвишава петкратния
размер на законната лихва за просрочени задължения в левове и във валута, определена с
постановление на Министерския съвет на Република България, съгласно чл. 19, ал. 4 ЗПП.
Относно довода, че ГПР е неправилно изчислен, тъй като не е включено възнаграждението
за поръчителство, в който случай би било нарушено импертивното правило на закона,
следва да се има предвид, че договорът за потребителски кредит не предвижда заплащането
на такова възнаграждение в полза на кредитора, поради което същото не подлежи на
включване в ГПР по договора. С оглед изложеното съдът приема, че не е нарушена
предвидената забрана.
Предвид размера на уговорената лихва - 35,00 %, неоснователен е и доводът на ищеца,
че клаузата за възнаградителна лихва противоречи на добрите нрави и има за последица
нищожност на сключения договор.
Видно от съдържанието на чл. 7 от договора, че е уредено правото на заемателя да се
откаже от договора в 14-дневен срок от сключването му без да дължи обезщетение или
неустойка и без да посочва причина, чрез уведомление до заемодателя, направено на
хартиен или друг траен носител. С оглед изложеното, съдът намира, че не е налице
нарушение на императивната разпоредба на чл. 11, ал. 1, т. 20 от ЗПП, а направеното в тази
връзка възражение е неоснователно.
Относно твърдението, че договорът за потребителски кредит е унищожаем като
сключен при крайна нужда и явно неизгодни условия, съдът намира следното: Правото да се
иска унищожаване на договора се упражнява с конститутивен иск, а като възражение може
да бъде заявено само от ответника, когато насрещната страна търси по съдебен ред
реализация на субективното си право, произтичащо от нея. В случая ищецът, не е предявил
иск за унищожаване на договора, поради което е недопустимо разглеждане на сочените
пороци, заявени под формата на възражение.
По изложените по-горе съображения съдът намира, че договорът за заем е валиден и
ищецът дължи връщане на заетата сума от 1000,00 лв. заедно с възнаградителната лихва,
която според таблица 2 от заключението на вещото лице към датата на погасяването е в
размер на 63,33 лв., т.е. общо сумата 1063,33 лв. Ищецът е заплатил на ответника сумата
6
1393,13 лв. поради което сумата в размер на 329,80 лв., представляваща разлика между
платената сума 1393,13 лв. и дължимата по договора сума от 1063,33 лв., е получена без
основание от ответника.
По възражението на ответника, че сумата е получена на валидно правно основание -
Договор за предоставяне на поръчителство, сключен с „Файненшъл България“ ЕООД,
съгласно който сумата е платима на „Изи Асет Мениджмънт“ АД заедно с погасителните
вноски по договора за кредит, съдът намира следното:
След извършена служебна справка в Търговския регистър се установява, че едноличен
собственик на капитала на дружеството „Файненшъл България“ ЕООД е „Изи Асет
Мениджмънт“ АД - кредитор на ищеца. При действието на чл. 138 от ЗЗД поръчителят се
задължава пред кредитора на друго лице да отговаря за изпълнение на неговото задължение,
като договорът за поръчителство съществува само при действително задължение.
Поръчителството е безвъзмездна сделка, т. е. поръчителят не получава възнаграждение и
само при изрично договаряне на страните може да бъде включена клауза за заплащане на
такова. В конкретния казус съдът констатира, че едноличен собственик на капитала на
дружеството поръчител - „Файненшъл България“ ЕООД, е „Изи Асет Мениджмънт“ АД -
кредитор на длъжника. Това обстоятелство води до извод, че се касае за „скрито“
възнаграждение за кредитора. Този извод се подкрепя и от факта, че претендираното
възнаграждение по договор за предоставяне на поръчителство произтича от договор, който е
свързан с падеж на главните задължения към кредитора „Изи Асет Мениджмънт“ АД и е
платимо също на последния. В този смисъл се цели заобикаляне на ограничението на чл. 33
от ЗПК, като се преследва забранена от закона цел - неоснователното обогатяване на
кредитора и като последица се оскъпява на кредита. С оглед изложеното, съдът намира, че
договорът за предоставяне на поръчителство е недействителен като сключен при
заобикаляне на закона.
По изложените съображения, съдът прави извод, че предявеният иск е основателен и
следва да бъде уважен в частта за сумата 329,80 лв., ведно със законната лихва върху
вземането, считано от датата на исковата молба до изплащането му.
За разликата над сумата 329,80 лв. до пълния предявен размер 393,13 лв. искът следва
да бъде отхвърлен като неоснователен.
По разноските:
На основание чл. 78, ал. 1 и ал. 3 ГПК право на разноски се поражда за двете страни, за
ищеца – съразмерно на уважената част на иска, а за ответника – на отхвърлената.
Съгласно представения списък, съдът приема, че ищецът е сторил разноски в размер на
сумата 300,00 лв. за държавна такса и депозит за вещо лице, от която съразмерно на
уважената част на иска, следва да му бъде присъдена сумата 251,67 лв.
На основание чл. 38, ал. 2 от ЗАдв. в полза на адв. Чомпалов следва да бъде присъдено
адвокатско възнаграждение за оказана безплатна правна помощ. В случая с оглед цената на
иска възнаграждението следва да бъде определено съгласно чл. 7, ал. 2, т. 1 от Наредбата за
7
минималните адвокатски възнаграждения в размер на 300,00 лв., от което съразмерно на
уважената част от иска на адв. Чомпалов следва да бъде присъдена сумата 251,67 лв.
Ответникът претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение, което на
основание чл. 78, ал. 8, вр. чл. 37 от ЗППрП и чл. 25 от НППрП следва да бъде определено в
минимален размер 100,00 лв. С оглед изложеното, съразмерно на отхвърлената част на иска,
на ответника следва да бъде присъдена сумата 16,11 лв.
Мотивиран от гореизложеното, съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА „Изи Асет Мениджмънт“ АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление: гр. София, жк. Люлин 7, бул. „Джавахарлал Неру“ 28, ет. 2, ап. 40-46, ДА
ЗАПЛАТИ на АС. КР. Р., ЕГН **********, с адрес: ****, сумата 329,80 лв. /триста
двадесет и девет лева и осемдесет стотинки/, недължимо получена по Договор за паричен
заем № 3832831/22.05.2020 г., ведно със законната лихва от датата на подаване на
исковата молба – 19.05.2021 г., до окончателното й изплащане, на основание чл. 55, ал. 1,
предл. 1 ЗЗД, като ОТХВЪРЛЯ иска за сумата над 329,80 лв. до предявения размер 393,13
лв. като неоснователен.
ОСЪЖДА „Изи Асет Мениджмънт“ АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление: гр. София, жк. Люлин 7, бул. „Джавахарлал Неру“ 28, ет. 2, ап. 40-46, ДА
ЗАПЛАТИ на АС. КР. Р., ЕГН **********, с адрес: ****, сумата 251,67 лв. /двеста
петдесет и един лева и шестдесет и седем стотинки/ - разноски по делото, на основание
чл. 78, ал. 1 ГПК.
ОСЪЖДА АС. КР. Р., с ЕГН ********** и адрес:****, ДА ЗАПЛАТИ на „Изи Асет
Мениджмънт“ АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. София, жк.
Люлин 7, бул. „Джавахарлал Неру“ 28, ет. 2, ап. 40-46, сумата 16,11 лв. /шестнадесет лева
и единадесет стотинки/ - разноски по делото, на основание чл. 78, ал. 3 ГПК.
ОСЪЖДА „Изи Асет Мениджмънт“ АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление: гр. София, жк. Люлин 7, бул. „Джавахарлал Неру“ 28, ет. 2, ап. 40-46, ДА
ЗАПЛАТИ на адв. Георги Георгиев Чомпалов, ЕГН **********, със съдебен адрес: гр.
София, ул. „Иван Денкоглу“ 7, ет. 5, ап. 9, сумата 251,67 лв. /двеста петдесет и един лева и
шестдесет и седем стотинки/ - адвокатско възнаграждение за оказана безплатна правна
помощ, на основание чл. 38, ал. 2 от ЗАдв.
Решението подлежи на обжалване пред Окръжен съд – Перник в двуседмичен срок от
връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – Перник: _______________________
8