№ 542
гр. София, 16.11.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ОКРЪЖЕН СЪД, III ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ
СЪСТАВ, в закрито заседание на шестнадесети ноември през две хиляди
двадесет и трета година в следния състав:
Председател:Евгения Т. Генева
Членове:Георги Ст. Мулешков
Магдалена Д. Инджова
като разгледа докладваното от Магдалена Д. Инджова Въззивно гражданско
дело № 20231800500492 по описа за 2023 година
Производството е по реда на чл.258 и сл. ГПК.
Образувано е по въззивни жалби на молителите и на ответника в
първоинстанционното производство, срещу Решение № 52 / 08.03.2023 г. по
гр. д. № 581 / 2022 г. на РС – Ихтиман. С обжалваното решение съдът е
задължил ответницата К. И. да се въздържа от извършване на домашно
насилие спрямо молителите и е осъдил същата да заплати в полза на
държавния бюджет глоба в размер на 600 лева.
Срещу постановеното решение е подадена въззивна жалба от процесуалния
представител на молителите, в която се твърди неправилност на решението в
частта относно обема на постановените закрилни мерки. Твърди се, че
приложената от съда мярка по чл. 5, т. 1 ЗЗДН не охранява в най-пълна
степен интереса на тримата молители, а за тази цел е било необходимо да се
предвидят и мерките за защита по чл. 5, т. 3, т. 4 и т.5 от ЗЗДН.
В законоустановения срок срещу решението е постъпила и въззивна жалба
от ответницата в първоинстанционното производство. Счита обжалваното
решение за неправилно, тъй като не е извършвала акт на домашно насилие.
Оспорва и размера на наложената й глоба.
1
Всяка от страните е подала отговор по чл. 263, ал. 1 ГПК, с който оспорва
жалбата на насрещната страна.
Софийският окръжен съд, за да се произнесе, съобрази следното:
Въззивните жалби са подадени в срока по чл.17, ал.1 ЗЗДН и са допустими.
С тях се обжалва валидно и допустимо решение на първоинстанционен съд.
Неоснователно е възражението на ответницата, че обжалваното решение е
недопустимо, тъй като упражняването на родителските права по отношение
на невършилите пълнолетие деца е предоставено на нея, а молителят не е
техен законен представител. Съгласно разпоредбата на чл. 8, т. 2 от ЗЗДН
производството по издаване на заповед за защита от домашно насилие може
да се образува и по молба на брат, сестра или лице, което е в родство по права
линия с пострадалото лице. В случая молбата за защита на К. К. и Р. К. е
подадена от техния баща, което е единственото изискване на закона и е без
правно значение дали бащата упражнява родителските права или не. Тъй като
смисълът на закона е да бъдат защитени от евентуално домашно насилие
физически и психически по-слабите членове на семейството. Този извод
следва от телеологичното тълкуване на посочената разпоредба. От гледна
точка на систематичното тълкуване щом като законодателят дава право на
брат или сестра – лица, които нямат общо с процесуалното представителство
по ГПК, да инициират производство по защита, то на по-голямо основание с
такова право разполага и родителят, който не е лишен от родителски права,
но не ги упражнява. В конкретния случай децата са били представлявани от
самото начало и в цялото производство от техния баща, който се намира с тях
в родство по права линия по смисъла на чл. 8, т. 2 ЗЗДН и като такъв може да
инициира производство по Закона за защита от домашното насилие. На
следващо място следва да се посочи, че в случая няма противоречие между
интересите на представлявания и представляващия по смисъла на чл. 29, ал. 4
ГПК, а са налице влошени отношения между бащата и майката, което по
същността си представлява факт, подлежащ на преценка в съвкупност с
останалите доказателства по делото.Производството по ЗЗДН е особено
производство, за което е специфична нуждата от бързина с оглед рисковете за
пострадалите. Ето защо разпоредбата на чл. 8, т. 2 ЗЗДН трябва да се прилага
и в случаите, когато предмет на спора е хипотетично домашно насилие от
родител, упражняващ родителски права по силата на съдебно решение.
2
Решението е правилно. То е постановено в съответствие с ангажираните от
страните доказателства. Ето защо на основание чл.272 ГПК Софийският
окръжен съд препраща към мотивите на районния съд както относно
установената по делото фактическа обстановка, така и относно направените
въз основа на нея правни изводи. Установява се, че на 05.05.2022 година, след
приключване на репетиция в читалището на Е.П. молителят К. взел децата в
дома си в гр. Е.П.. Около 19,40 часа пред дома на молителя пристигнала
ответницата И.. Там била и свидетелката А. – баба и майка на
молителите.Ответницата И. направила опит да влезе в двора, но не успяла
защото портата била заключена. Казала на децата, че трябва да се прибират,
след което разменила реплики с молителя К., наричайки го в тяхно
присъствие „мухльо“ и „боклук“, изплюла се по посока на входната порта,
качила се в автомобила си, натиснала клаксона и си тръгнала.
Фактите се установяват с декларация по чл.9, ал.3 ЗЗДН, която сама по себе
си е достатъчно и годно доказателствено средство. Декларацията
кореспондира със заключението на съдебно-техническата експертиза и с
показанията на свидетелката А., преценени по реда на чл. 172 ГПК.
Посочените доказателствени източници не са противоречиви и липсват
доказателства, които да ги оборят, поради което съдът счита, че следва да
бъдат кредитирани изцяло.
С оглед изложеното настоящият съдебен състав намира, че с употребата на
изразите „мухльо“ и „боклук“ ответницата И. е осъществила акт на домашно
насилие по смисъла на чл. 2, ал. 1 ЗЗДН спрямо молителя К.. Актът на
домашно насилие е бил извършен в присъствието на К. К. и Р. К.. С оглед на
това и предвид разпоредбата на чл. 2, ал. 2 ЗЗДН извършеното от ответницата
съставлява и акт на психическо и емоционално насилие върху децата К. К. и
Р. К.. В съответствие с разпоредбата на чл. 5, ал. 3 ЗЗДН правилно
първоинстанционният съд е наложил на ответницата И. – извършител на
домашното насилие, глоба в средния размер, като е съобразил тежестта на
нарушението, подбудите за извършването му и другите смекчаващи и
отегчаващи вината обстоятелства.
Съдът намира за неоснователно и възражението на молителя, че
постановената от съда мярка за закрила по чл. 5, т. 1 ЗЗДН не охранява в най-
пълна степен интереса на тримата молители. При определяне на защитната
3
мярка по чл. 5, ал. 1 ЗЗДН съдът не е обвързан от искането в молбата, а се
ръководи от целта да даде пълна, адекватна и ефективна защита на
пострадалото лице. Предвид всички особености на случая и страните по
делото, исканията на молителите за налагане на мерките по чл. 5, ал. 1, т. 3, т.
4, т. 5 ЗДДН са неоснователни, тъй като същите биха ограничили прекомерно
личната свобода на ответницата.
В обобщение, атакуваното първоинстанционно решение следва да бъде
потвърдено.
С оглед изхода на делото и предвид, че и двете въззивни жалби са
неоснователни, разноски не следва да бъдат присъждани на страните.
По изложените съображения и на основание чл.17, ал.5 ЗЗДН Софийският
окръжен съд
РЕШИ:
ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 52 / 08.03.2023 г. по гр. д. № 581 / 2022 г.
на РС – Ихтиман.
Решението е окончателно и не подлежи на касационно обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
4