Р Е
Ш Е Н
И Е
№………
гр. София, 17.4.2019 г.
В И М Е Т О Н А
Н А Р О Д А
СОФИЙСКИЯТ ГРАДСКИ СЪД, І ГРАЖДАНСКО
ОТДЕЛЕНИЕ, 15 състав, в публичното заседание на петнадесети февруари през две хиляди и
деветнадесета година в състав:
СЪДИЯ: ГАЛЯ
ВЪЛКОВА
при секретаря Антоанета Петрова, като разгледа докладваното от
съдията гражданско дело № 15409 по описа
за 2017 г., за да се произнесе взе предвид следното:
Предмет на разглеждане е осъдителен иск за присъждане на
обезщетение за неимуществени вреди по задължителна застраховка „Гражданска
отговорност“ с правно основание чл.432 ал. 1 КЗ във вр.
с чл.45 от ЗЗД.
Ищцата Н.И.С., твърди, че пострадала при ПТП, настъпило на
19.6.2017 год. в с.Банкя. Тя пътувала в автобус Мерцедес Конекто,
с peг. № ********, собственост на Столичен
Автотранспорт, управляван от С.М.Б..*** автобусът преминал през изкуствена
неравност тип „гърбица“, обозначена със знак № 8.1 без да намали скоростта. Тогава
тялото на ищцата подскочило вертикално нагоре и паднало отново на седалката, на
която тя седяла. От това ищцата получила счупване на 2 прешлена на гръбначния
стълб. Тя била приета за лечение във ВМА в гр.София, където тя претърпяла и
оперативни интервенции. След изписването й, ищцата трябвало да спазва определен
режим и да носи колан Ломбакс. В резултат от
уврежданията ищцата изпитвала силни и постоянни болки, трайно били затруднени
движенията й в снагата и долните крайници, изтръпвали долните й крайници; тя не
можела да се обслужва сама и да извършва обичайните дейности; получила и
постоянно високо кръвно налягане. Силно се влошило и психологическото състояние
на ищцата, тя станала по-чувствителна, по-затворена, от психическия шок не
можела да спи спокойно, не можела да преодолее и стреса от произшествието. От
дългото обездвижване тя получила оплаквания от отпадналост, вялост, слабост,
бърза уморяемост, бледост.
Ищцата твърди, че гражданската отговорност на водача на автобуса била
застрахована от ответното дружество. Предявила претенция към ответника за
заплащане на обезщетение за причинените й неимуществени вреди, но такова не
било изплатено. Ето защо и като определя обезщетението за претърпените
неимуществени вреди в размер на 200 000 лева, ищцата предявява частичен иск за
заплащане на сумата 100 000 лева. Претендира лихва за забава върху
обезщетението за неимуществени вреди от датата на предявяване на иска.
Претендира и направените по делото разноски.
Ответникът ЗАД А.Б.АД оспорва предявения иск. Твърди, че
пострадалата не е окомплектовала документите по извънсъдебната си претенция,
което попречило на застрахователя да се произнесе в срок, което според
ответника прави предявения иск недопустим. По същество твърди, че водачът на
автобуса не е имал противоправно поведение, а
пътниците следвало да съобразят поведението си в автобуса с особеностите на
пътното платно. Водачът на автобуса нямал задължение да се увери, че пътниците
са положили дължимата грижа да се возят безопасно. Според ответника претендираното обезщетение е в завишен размер. Ответникът
оспорва ищцата да продължава да изпитва болки до момента. Оспорва началната
дата на претенцията за лихва. Прави евентуално възражение за съпричиняване на вредоносния резултат от ищцата, която не
подсигурила безопасното си возене в автобуса. Ответникът твърди, че ищцата е
получила обезщетение за трудова злополука от работодателя си във връзка с
инцидента, което следвало да бъде приспаднато. Ответникът не оспорва наличието
на застрахователно правоотношение по застраховка Гражданска отговорност. Моли
искът да бъде отхвърлен, като претендира разноски и юрисконсултско
възнаграждение.
В съдебно заседание ищцата, чрез адв. О.,
поддържа предявения иск. Ответникът, чрез юрк. Р.,
оспорва иска, моли претендираното обезщетение да бъде
евентуално намалено поради прекомерност.
Съдът, след като се запозна със становищата на страните и
събраните по делото доказателства, намира следното от фактическа и правна страна:
Установява
се от писмените доказателства (Констативен протокол № К-408/19.06.2017 г.,
Протокол за оглед на местопроизшествие, Скица, Албум), събраните гласни
доказателства чрез разпит на свидетелката С.И.В.-Г., както и Автотехническата експертиза, изготвена от вещото лице инж. С.А.,
че на 19.06.2017 год. автобус марка „Мерцедес” модел „Конекто”
peг. № ******** с водач С.М.Б., собственост на
„Столичен Автотранспорт“ ЕАД, се е движел по линия 44 Б (гр. София - гр.
Банкя). Около 17,45 часа автобусът се е движел по ул. „С. *** към ул.
„Рудозем”, като в зоната на № 162 - завод за минерална вода „Банкя” е преминал
през изкуствена неравност (повдигната пешеходна пътека), обозначена с пътна
маркировка М 8.1 тип „Зебра”. При това преминаване пътничката Н.С., която се е
возела на задната седалка на автобуса, е била повдигната нагоре и при последващото сядане на седалката е получила компресионна фрактура на първи поясен
прешлен по механизма на свръхнормено вертикално
натоварване според СМЕ по гр. дело № 15409/17 год. изготвена от д-р. Х.Б.М..
По отношение
механизма на ПТП съдът кредитира изцяло показанията на свидетелката Георгиева,
също пътник в автобуса, от които се установява по време на преминаване през
неравността автобусът да се е движел бързо и да се е чул силен трясък. В този
момент ищцата се е намирала в седнало положение на задната седалка на автобуса,
след което е споделила да усеща болка в кръста. В последствие се е нуждаела от
помощта на друг пътник, за да слезе от автобуса, като в рамките на деня поради
силни болки е била транспортирана до болнично заведение. По отношение механизма
на ПТП съдът не кредитира показанията на свидетеля С.Б., шофьор на автобуса, в
частта, в която посочва да е преминал плавно през неравността на платното за
движение, тъй като при бързо преминаване „двигателят отива на кино“. Макар да
не се спори, че този участък е добре познат за водача, следва да се отчете, че
показанията му са изолирани и противоречат на останалия доказателствен
материал, вкл. показанията на трето на спора лице свидетелката Георгиева.
Самата тя посочва да помни в този момент да се е хванала за дръжката на
предната седалка, за да запази равновесие в седнало положение. Ето защо макар
да няма яснота за точната скорост на преминаване през неравния участък, съдът
приема това да не е сторено плавно, а със скорост, която да причини твърдяното
от ищцата подхвърляне.
Според
вещото лице инж. С.А. причината за настъпване на процесното ПТП е движение на
автобуса при преминаването през пешеходната пътека със скорост, чиято стойност
е предизвикала подхвърляне на пътничката С. нагоре и последвалото неминуемо
падане върху седалката, при което са се получили нараняванията й. Според
експерта скоростта на движение на автобуса в случая не може да бъде определена
с достатъчна точност по технически път, поради липса на технически данни за
нейното определяне. Предвид и констатациите на съдебномедицинската експертиза,
от техническа гледна точка може да се каже, че скоростта на движение на
автобуса при преминаването през пешеходната пътека е била такава, че да
предизвика подхвърляне на пътничката С. нагоре и последвало падане върху
седалката, при което са се получили нараняванията на Н.С..
Експертът
допълва, че от протокола за оглед не може да се определи каква е била
височината на пешеходната пътека. Може да се каже, че широчината й е 6,00 м.,
започва на 3,00 след ориентира и е била означена с пътна маркировка М-8.1 тип
„Зебра”.
Вещото лице
по приетата и неоспорена Съдебномедицинска експертиза - д-р Х.М., сочи, че
вследствие на процесното ПТП ищцата Н.И.С. е получила
компресионна фрактура на първи поясен
прешлен. Уврежданията са предизвикали трайно затруднение на движенията на
снагата за повече от 30 дни. Фрактурата на прешлена е получена по механизма на свръхнормено вертикално натоварване на гръбначния стълб при
падане на седалка на автобус. По отношение на механизма на причиняване на нараняването
експертът сочи, че е напълно възможно нараняването да бъде получено при
конкретния механизъм - пътник в автобус, седящ на седалка, отхвърлен нагоре при
преминаване през неравност на пътното платно и падане обратно на седалката
върху таза. Анализирайки приетата медицинска документация д-р М. обобщава, че
ищцата е провела 12-дневно болнично и оперативно лечение във ВМА - София,
Клиника по неврохирургия, за периода 19.06. - 01.07.2017 г. Извършени са
необходимите изследвания и консултации. След клинично обсъждане и предоперативна подготовка, болната е оперирана — Задна транспедикуларна остеосинтеза на
Tx11-Тх12 и Л2-ЛЗ прешлени посредством 8 полиаксиални
винта, титаниеви пръчки и стабилизиращ конектор.
Декомпресия на Л1 прешлен с ламинектомия и медианна фасетектомия на Л1-Л2
сегмент. Преминала е през гладък следоперативен период. Вертикализирана
на 3-ти следоперативен ден с гръдно-поясен лумбостат. Оплакванията й постепенно отзвучават. Проведено
е комплексно медикаментозно и инфузионно лечение.
Изписана с подобрение, без сетивен или двигателен неврологичен дефицит, нормоизорефлексия, съхранен тазово-резервоарен контрол. На
ищцата са дадени указания за щадящ двигателен режим, активна рехабилитация, под
наблюдение от ОПЛ. Назначено медикаментозно лечение с Беталог
(при контрол на АН), Милгама, Дексофен
- при болки. Лечението е продължено в
домашно-амбулаторни условия. Проведено е физио и рехабилитационно лечение. Периодът на зарастване
/консолидиране/ на фрактурата на Л1 прешлен е 12 до 18 месеца. Извършената
метална стабилизация на увредения гръбначен сегмент позволява по-ранно
раздвижване и провеждане на рехабилитационни
процедури, но не скъсява срока на костното зарастване.
Експертът
отбелязва, че през възстановителния период при ищцата се развиват неврологични
усложнения - двигателни, сетивни и тазово-резервоарни, които утежняват
протичането на заболяването.
В резултат
на получените травматични увреждания и извършената в голям обем оперативна
интервенция ищцата е претърпяла интензивни болки и страдания за срок до два
месеца, умерени болки до 12 месеца и продължаващи до момента. Към момента Н.И.С.
има постоянни болки в поясно-кръстната област, усилващи
се при движение. Не може да измине повече от 15-20 минути без да спре
принудително. Болката е тъпа дори в легнало положение. Усилва се при студено и
влажно време. При кашляне и кихане се усеща „като бърз ток“ до колената на двата крака.
От м. септември
2017 г. ищцата съобщава пред експерта да са се появили затруднения в
тазово-резервоарния контрол по типа на „императивни позиви“ с неконтролирано
изпускане по малка нужда. Тези оплаквания се задържат до момента. Налице е
изразен лумбо-вертебрален синдром, силно ограничени и
болезнени движения в поясния отдел, затруднена и
болезнена походка. Във възстановителния период при ищцата се развиват
неврологични усложнения - двигателни, сетивни и тазово-резервоарни, които
утежняват протичането на заболяването. Причината за тези усложнения на този
етап не е изяснена.
Експертът
посочва, че за коректна преценка на настоящото състояние, респективно
перспективата за в бъдеще, е необходимо да се проведат допълнителни изследвания
- рентген на поясни и гръдни прешлени, магнитно-резонансна томография, електромиография на долни крайници, урологично
изследване.
Ищцата
продължава да търпи болки и страдания със значителен интензитет.
В съдебно
заседание д-р М. допълва, че придружаващите заболявания: хипертонична болест, заболяване
на щитовидна жлеза, инфекция на горни дихателни пътища, пневмония и вътреставни увреждания на коленна става, не могат да не
оказват допълнително влияние. Но за уточнение следва да се направят посочените
от експерта изследвания.
С експертно
решение от 15.01.2018 г. на МБАЛ „Национална кардиологична болница“ ЕАД София
на ищцата е определяна за временно неработоспособна до деня на заседание на
ТЕЛК.
От събраните
гласни доказателства чрез разпит на свидетелката С., дъщеря на ищцата, се
установява след инцидента същата да е транспортирана от свидетелката до ВМА.
След болничен престой е изписана, но оплакванията от болки продължили въпреки
медикаментите и провежданата рехабилитация. Към момента не може да вдига тежест
над 5 кг., следва да променя позата си на всеки 15 минути. Преди инцидента
ищцата не е имала оплаквания, била е активна и работоспособна.
Ответникът
не представя доказателства в подкрепа на твърдението ищцата да е получила от
работодателя обезщетение за претърпени неимуществени вреди.
Към датата
на устните състезания не е постановен акт по същество по висящо НОХД 3767/2018
г. по описа на СРС, 23 с-в.
Въз основа
на така събраните доказателства съдът приема, че е налице деликт
по смисъла на чл. 45 ЗЗД. Установява се деянието на водача на автобус с рег. № *******
да е в нарушение на разпоредбата на чл. 20, ал. 2 ЗДвП. Съгласно посочената
разпоредба „водачите на пътни превозни средства са длъжни при избиране
скоростта на движението да се съобразяват с атмосферните условия, с релефа на
местността, със състоянието на пътя и на превозното средство, с превозвания
товар, с характера и интензивността на движението, с конкретните условия на
видимост, за да бъдат в състояние да спрат пред всяко предвидимо препятствие.
Водачите са длъжни да намалят скоростта и в случай на необходимост да спрат,
когато възникне опасност за движението..“ Следва да се отчете, че изискванията
за избор на безопасна скорост касаят както други ПТП, участващи в движението,
така и пътниците в съответното МПС. По отношение на последните следва да се
гарантира, че избраната скорост за движение позволява сигурното и безопасно
превозване. От събраните по делото доказателства не се установява изпълнение на
това нормативно вменено задължение за водача на автобуса. Показанията сочат, че
този маршрут е бил добре познат на водача, сигнализиран е бил със знак М 8.1.,
като се установява пешеходната пътека да е била разположена върху процесната изкуствена неравност по смисъла на §6, т. 58 ЗдвП.
Съдът намира за неоснователно възражението за съпричиняване на вредоносния резултат от страна на
пострадалия Н.И.С.. Не се установяват действие или бездействие на ищцата,
допринесло за настъпване на претърпяното увреждане.
Безспорно е
по делото, че към момента на процесното ПТП за автобуса е сключена застраховка
„Гражданска отговорност“ между собственика и ответника. Поради това съдът
приема, че към момента на произшествието между тях е било налице валидно
правоотношение по застраховка „Гражданска отговорност“, по силата на което
ответникът е задължен да покрие причинените от делинквента
вреди на трети лица.
По
изложените съображения съдът приема, че в полза на ищцовата
страна е възникнало вземане за застрахователно обезщетение за причинените й
неимуществени вреди, представляващи физически болки и страдания.
При
определяне на размера на вземането и на основание чл.52 ЗЗД съдът съобрази
обективни и доказани по делото факти – вид и характер на уврежданията; проведеното лечение чрез оперативна намеса; интензитет и продължителност на
болката – интензивна през непосредствено след травмата и в първите 2 месеца,
умерени болки до 12 месеца и продължаващи и към момента болки. Липсва
категоричност в изводите на експерта сочените двигателни, сетивни и
тазово-резервоарни усложнения да са в пряка причинно-следствена връзка с процесния инцидент, доколкото ищцата не е представила на
експерта всички нужни изследвания, за еднозначен извод в тази насока. Въпреки
това обаче експертът е категоричен, че и с днешна дата ищцата изпитва болки при
движение повече от 15-20 минути, усилващи се при студено време и кашляне, както
и постоянни болки в поясно-кръсната област. Тези
болки са констатирани и от експертните лекарски комисии, удостоверили
необходимостта на ищцата ползване на продължителен отпуск за временна
неработоспособност. Проведената от ищцата рехабилитация не е била достатъчна за
оздравяването й. Към момента не може да се прогнозира дали и кога пълно
оздравяване се очаква да настъпи. Отнасяйки тези констатации към възрастта и
начина на живот на ищеца, както и съобразявайки начина на настъпване на
произшествието и неминуемо настъпилите негативни емоционални преживявания,
намира, че справедливото обезщетение е в размер на 50000 (петдесет хиляди) лв.
По разноските:
С определение от 11.12.2017
г. ищцата е освободена от заплащане на държавна такса за сумата от 3900 лв. и
са й дадени указания за заплащане на такса в размер 100 лв. Освободена е от
заплащане на разноски.
При така установения изход
от спора съобразно уважената част от
иска на ищеца следва да се заплатят разноски по делото в размер на 50 лв. –
държавна такса, а на процесуалния представител адв. В.В.О. от САК – адвокатско възнаграждение в размер на 1765 лв.
По отношение на сторените от
ответника разноски – същите са в общ размер 560 лв., в това число юрисконсултско възнаграждение в размер на 100 лв. (по
аргумент от чл. 78, ал. 8 ГПК, препращаща към Закона за правната помощ),
депозити за вещи лица, депозит за свидетел и съдебни удостоверения. При
съобразяване на отхвърлената част от иска (0,5) на ответника следва да се
заплатят разноски в размер на 280 лв.
Ответникът дължи, съобразно
уважената част от иска, заплащане на сумата от 2275 лв. - държавна такса и
възнаграждения за вещи лица.
Мотивиран от
горното съдът
Р Е
Ш И :
ОСЪЖДА ЗАД „А.Б.“ АД, ЕИК ********да
заплати на Н.И.С., ЕГН **********,
по банкова сметка *** ***:
-
на основание чл. 432, ал. 1 КЗ обезщетение за вреди по застраховка
„Гражданска отговорност“ на автомобилистите за вреди от ПТП, осъществено на 19.06.2017
г. - сумата от 50 000 лв., представляваща обезщетение
за неимуществени вреди, ведно със законната
лихва от 27.11.2017 г. до окончателното изплащане на сумата като ОТХВЪРЛЯ иска за
обезщетение за неимуществени вреди за разликата до пълния предявен размер от 100
000 лв. – частичен от 200 000 лв.
-
на основание чл. 78, ал. 1 ГПК – сумата от 50 лв. – държавна такса
за първоинстанционното разглеждане на делото.
ОСЪЖДА ЗАД „А.Б.“ АД, ЕИК ********да заплати
на адв. В.В.О., ЕГН **********,
от САК, на основание чл. 38, ал. 2 ЗАдв., сумата от 1765
лв. адвокатско възнаграждение за първоинстанционното
разглеждане на делото.
ОСЪЖДА Н.И.С., ЕГН **********, да заплати на ЗАД „А.Б.“ АД, ЕИК ********, IBAN ***, на основание чл.78, ал.3 ГПК, сумата от 280,00 лв. - разноски
за първоинстанционното разглеждане на делото.
ОСЪЖДА ЗАД „А.Б.“ АД, ЕИК ********,
да заплати по сметка на Софийския градски съд, на основание чл.78, ал.6 ГПК,
сумата от 2275 лв. – държавна такса и разноски
за първоинстанционното разглеждане на
делото съобразно уважената част от иска.
Решението
подлежи на обжалване пред Софийския апелативен съд в двуседмичен срок от
съобщаването му чрез връчване на препис.
СЪДИЯ: